Последното се оказва липсващото парче от пъзела, което най-вероятно ще обърне колата. Изнендващо най-застрашен може да се окаже един от лидерите и гигантите, които прекроява пазара през последните няколко години – Disney. Навлизането на развлекателния глобален мастодонт в стрийминга е на път да се превърне в критична грешка, която дори да коства самостоятелното ѝ бъдеще.

Така, потребителите губят с дяволския избор да плащат като преди, но да се върнат досадните реклами в платформите или да увеличат месечните си цени. Инвестициите в стрийминг съдържание започват да намаляват и да секват, а самите компании са в тежко положение на настоящия си бизнес модел. С две думи, ожесточената надпревара и битка за надмощие в този сектор доведе до постепенно взаимно унищожение.

Пътят надолу за лидерите

Засилената фрагментация доведе до повишаване на цените, след като големите платформи издърпаха своето лицензирано съдържание и започнаха да го предлагат ексклузивно само те. Вместо конкуренцията да натисне цените, тя реално подкрепи повишаването им. Защото производството на съдържание е скъпо начинание и без преостъпването му на външни доставчици, то формира приходи само и единствено от платформата за която е предназначено.

Уникалността е основният коз за продаването му на клиентите. Всичко това доведе до редица мерки от страна на компаниите в повишаване на приходите от абонатите. Едната стъпка е в намаляване на споделените акаунти. Тя трябва да насърчи част от съществуващите клиенти, които не плащат, да започнат да дават пари за достъпа до услугата. Втората мярка е поставяне на евтин абонамент, който обаче се субсидира от задължителни реклами. Третата мярка е повишаването на цените на плановете, които не предлагат реклами.

Логичното последствие от всичко това е отлив на абонати. Netflix отчита няколко големи понижения на потребители през 2022 г., които успява да компенсира с мерките си срещу споделянето на акаунти през 2023 г. Това обаче е временно решение. Disney+ отчете срив от 11 млн. потребителя през второто тримесечие на настоящата година. Най-вече покрай отписване на абонати в съвместното индийско звено Hotstar. HBO Max също губи 1.8 млн. акаунта през пролетта на 2023 г.

Дяволската клауза за Disney

Очакваната консолидация на стрийминг платформите ще трябва да кулминира в пълното придобиване на Hulu от страна на Disney. Собствеността на една от първите подобни услуги премина през редица трансформации през последните няколко години. Компанията беше създадена от няколко от водещи създатели и дистрибутори на видеосъдържание. Disney участваше с 37%, NBCUniversal беше с 33%, а Fox с 30%, като идеята е да няма доминиращ мажоритарен собственик.

Окрупняването на американския медиен пазар промени напълно собствеността. Comcast придоби NBCUniversal през 2011 г. и съответно дела от 33%. Disney купи Fox през март 2019 г. и така, компанията на Мики Маус стана мажоритарен акционер с 67% участие. Докато последната сделка се финализира, двата останали собственика се споразумяват за бъдещето на Hulu. През май 2019 г. Comcast и Disney подписват споразумение, според което втората компания получава оперативния контрол над платформата до края на 2023 г.

От януари 2024 г. Disney има правото да откупи миноритарния дял от 33% на Comcast и така да стане едноличен собственик. В договора е записано, че продажбата ще стане при „справедлива пазарна оценка“. Както и, че минималната обща такава е 27.5 млрд. долара, което означава, че Disney трябва да извади поне 9.2 млрд. долара за да придобие пълния контрол над Hulu. Но има още една дяволска клауза – Comcast може да принуди Disney да изпълни сделката.

С две думи, медийният гигант ще трябва да придобие напълно Hulu, независимо дали иска или не. При това на настояща пазарна оценка, която може да се окаже много по-голяма от минималната. Анализаторите поставят сумата, която Disney трябва да приготви между 9.5 и 15 млрд. долара.

Криза в царството на Мики Маус

Докато часовникът бавно отброява времето за откупуване на Hulu, ситуацията в Disney не е розова. Споразумението с Comcast е направено в навечерието на пандемията, която блокира значителна част от бизнесите на компанията на Мики Маус. Увеселителните паркове стояха затворени месеци наред, редица филми бяха забавени или пуснати директно в стрийминг платформата, като така бяха лишени от приходите от боксофиса.

Пускането и засилването на платформата Disney+ изстреля цената на акциите до рекордни нива през 2021 г. Но оттогава насам, ситуацията е за бърз спад на книжата. Освен това, все още стрийминг платформата е на загуба и гори пари. В рамките на две години от 2021 г. до края на 2022 г., Disney е на червено по това перо с около 2 млрд. долара. Обещанията са, платформата да почне да генерира печалба през 2024 г., което и обяснява агресивната политика за монетизацията ѝ.

На пръв поглед, финансово Disney не е в тежка или проблемна ситуация. За първите девет месеца на финансовата година (приключила на 1 юли) има здравословен ръст на приходите от 8% на годишна основа, спад на нетната печалба от 31%, значителен на кешовите резерви с 46%. Последните са на нива от 5.064 млрд. долара. Тези резултати са постигнати са постигнати повече със съкращения на персонала, отколкото с успешни бизнес начинания.

Истинската криза изниква като добавим в уравнението предстоящата и задължителна покупка на Hulu. Дори да вземем най-ниската стойност от 9.2 млрд. долара, в момента Disney не разполага с тези финансови наличности да плати. Печалбата за следващите месеци няма да е достатъчна да покрие тази сума. Във всички случаи на медийния гигант не му достигат минимум 2 млрд. долара за да може да посрещне този разход. Емитирането на дълг ще е проблем, защото Disney вече има 44 млрд. такъв.

Остава опцията да се продават активи и компанията загатна, че може да действа в тази посока. На прицел е линейната телевизия в лицето на ABC News. Главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър спомена за подобна възможност преди няколко седмици. Но и подчерта, че за момента не е взето окончателно решение дали ще се разделя с линейната телевизия. Неофициално се водят преговори с медийната Nexstar, но се поддържат отворени канали и с други потенциални купувачи.

Пазарната оценка на ABC News варира значително, като някои експерти я посочват в рамките на 4.5 млрд. долара. Според слуховете, Nexstar е готова да плати 5.25 млрд. долара, а медийният магнат Байрън Алън е предложил цели 10 млрд. долара. Ако Disney сключи сделка за над 5 или 6 млрд. долара, то тогава може и да успее да плати за оставащия дял в Hulu. Въпросът е докъде ще стигнат преговорите с Comcast и дали няма да се стигне до наддаване за стрийминг платформата, която да я оскъпи значително.

Спекулации с ябълков вкус

Disney може да намери изход от това затруднено положение по доста по-кардинален начин – чрез продажба на цялата корпорация. Потенциален кандидат за това е Apple. Боб Айгър имаше много близки отношения с легендарния Стив Джобс. Самият ръководител на Disney дори пише в биографията си, че ако не е била кончината на съоснователя на Apple „двете компании можеха да се комбинират или поне да се водят сериозни разговори в тази посока“.

Айгър е човекът зад сделката на Disney със студиото Pixar, което е основано от Джобс, докато той е изхвърлен от Apple. Това подкрепя потенциалните слухове и теории, че в момента медийният гигант е в затруднено положение с понижаващи се акции, за да може технологичния мастодонт да изкупи на по-приемлива цена. В момента Disney има пазарна капитализация малко под 150 млрд. долара. Но към тях трябва да добавим и дългове за още 44 млрд. долара и цялата сума ще набъбне до малко под 200 млрд. долара.

Ползите за Apple са, че те придобиват една от двете най-силни стрийминг платформи в света. Както и огромен капацитет и ноу-хау за създаване на съдържание. Проблемите за гиганта от Купертино идват от увеселителните паркове и другите дейности на Disney, които нямат технологична насоченост. Това може би е най-голямата спирачка пред Apple в придобиването на медийната компания, освен все още високата ѝ цена.

Неизбежното сливане на Disney+ и Hulu, а евентуално и на спортната ESPN, която все още е отделно, ще подсили консолидационните процеси на пазара. Това е много вероятно да доведе и до допълнително поскъпване на месечните абонаменти. Както и на сливане и още по-голямо оптимизиране на бюджетите за съдържание. С което тенденцията, че от стрийминг войните всички губят само ще се задълбочава през следващите няколко години.

The post Стрийминг войните – всички губят appeared first on TechTrends България.

Покрай старта на първата подобна услуга в София, ще разгледаме каква е идеята, функцията и по-важното икономиката зад споделеното ползване на електрически скутери в града. Както и ще обърнем внимание на някои предизвикателства. Може би най-голямото е, че регулацията на подобен тип превозни средства е все още в сивата зона и тепърва ще се прецизира.

Споделените услуги

Lime е услуга за споделено ползване на електрически тротинетки. Това означава, че всеки потребител, който се спре на нея, може да вземе най-близкия намиращ се е-скутер, да се качи на него и да отиде до друга желана точка в рамките на града. Взимането и оставянето на превозните средства става на специално определените за това места.

Срещу цялото това удоволствие или удобство потребителят заплаща определена такса. Тя обикновено е разделена на два компонента – първият е фиксирана сума за отключване, докато вторият е определена тарифа, която се плаща или на изминати километри или на време на ползване. Целият процес по намирането, отключването, заключването и плащането на услугата се извършва чрез мобилно приложение в смартфона.

Паралелите със Spark

От повече от година и половина в София функционира подобно приложение за споделено пътуване – Spark. То разчита на използването на друг тип превозни средства – електромобилите. Механиката на работа е същата – всичко се извършва през смартфона, като колите могат да се взимат или оставят само в определените за това зони.

Разликата с е-скутерите е в самите превозни средства. Автомобилите на Spark са практични за по-дълги разстояния при малък трафик, както и когато имате повече багаж. Електрическите тротинетки от своя страна не са зависими от задръстванията, тъй като са достатъчно компактни да минат покрай колите. Те са идеални за разстояния, които по принцип могат да се изминат пеша и/или с градски транспорт, но искате да спестите доста време.

Lime в България

Покрай навлизането на Lime в България, може да си отговорим на няколко въпроса. Ключовите от тях са в броя налични електрически тротинетки, местата от които могат да се взимат и оставят и най-вече – цената.

По първата точка, Lime пусна в четвъртък първите 150 скутера, които могат да се ползват в София. Според оперативният директор на Lime Томаш Тот те ще са използват за тестване на потенциала на града – колко потребители ще привлекат и какъв ще е интензитета на използване. След което най-вероятно ще се реши дали и с колко да се увеличи тази бройка. Това сподели Тот в интервю за Bloomberg TV Bulgaria.

По отношение на местата за взимане и оставяне, Lime работи в тясно сътрудничество със Столична община в разработването на такива точки. В официалното становище на компанията, първите 200 такива вече са налични в София. Те няма да се ползват само от Lime, но и от други дружества, които искат или планират да предлагат подобни услуги, както и от самите граждани.

Третият и може би най-важен елемент за България, това е цената. Отключването на електрическа тротинетка Lime ще струва 1.50 лева, а след това всяка минута на използване ще се таксува по 30 стотинки. Което означава, че за десет минутен преход ще трябва да заплатите 4.50 лева. За Lime цената не е висока, в сравнение с други градове, където оперира, но за България може да се окаже такава. Определено пускането ѝ ще покаже как ще реагират софийските потребители.

Останалите играчи

Първите електрически тротинетки в София трябваше да дебютират още през април. Освен Lime, планове за подобно действие имаше друга голяма международна компания – VOI. Последните трябваше да стартират официално през пролетта, но по информация на TechTrends, Столична община ги е помолила да изчакат. Предполагаемата причина е, че не са били готови обособените места за взимане и оставяне на електрическите тротинетки. Както и че наредбата за регулирането на движението им не е готова. Сега като първата точка е изпълнена, Lime е решила да задвижи пускането на своята услуга.

За момента VOI не е активна в страната и няма изгледи да се появи поне в рамките на следваните няколко седмици. Третият потенциален играч, който обяви намеренията си да пусне собствена услуга за споделено ползване на е-тротинетки е българския стартъп Hobo. Той ще пусне първите тестови десет е-скутера през септември, като планира да добави още 100 машини през следващите месеци.

В медиите се споменаваше за потенциален четвърти играч, който има планове да навлезе на пазара за споделено ползване на е-тротинетки. Но за момента компаниите, които са обявили подобни намерения са три.

Икономиката зад е-скутерите

Стартирането на Lime в края на август и очакваното навлизане на останалите през следващите седмици е свързано и с няколко предизвикателства. Първото споменахме е цената. Десет минути ползване на Lime ще струва с таксата за отключване 4.50 лева. Което е с повече от лев спрямо минималния наем на най-евтиния електромобил Spark (3.48 лева с Volkswagen Up!). Ситуацията не се подобрява за електрическите скутери ако увеличим времето за пътуване. Например при наем за 20 минути сметката излиза 7.50 лева за Lime срещу 6.38 лева за Spark.

Независимо, че двете услуги се различават по своето предназначение, това показва, че при определени обстоятелства е по-евтино да наемеш кола за кратко разстояние отколкото тротинетка. Паритет в сравнението може потенциално да се постигне с българския стартъп Hobo, чиято тарифа е 1.6 лева за отключване и 20 стотинки на минута след това. Тогава при десет минутен наем крайната сумата става 3.60 лева, а при 20-минутен – 5.60 лева, което е доста по-приемливо.Това може да бъде предимство за българската компания или да накара останалите играчи да намалят цените в дългосрочен план.

Има още два елемента, когато става дума за електрически тротинетки. Първият е тяхната бърза амортизация. Големите чуждестранни играчи, като VOI и Lime имат мащаба да ремонтират своите устройства, което може да бъде предизвикателство за местни компании, като Hobo. Особено предвид факта, че в зависимост от моделите, електрическите тротинетки при споделено ползване трябва да се заменят или отремонтират на всеки месец или два.

Независимо, какво е по обем дружеството, пускането на услугите в края на лятото не е най-прагматичното решение. Причината е, че подобно на велосипедите, електрическите тротинетки не са удобни за ползване през зимата и в лоши метеорологични условия. Което означава, че дебютът им става в период, който им оставя само няколко седмици активно ползване, последван от продължителен неактивен такъв.

Lime са отработили подобен план, като най-голямата компания с подобен тип услуги. Оперативният ѝ директор, коментира пред Bloomberg TV Bulgaria, че с наближаване на студения сезон, наличния брой е-скутери ще бъде редуциран, като фокусът ще бъде по ремонта и поддръжката им.

Липсата на регулаторна рамка

Последният проблем е, че електрическите тротинетки в момента спадат в една сива зона, когато става дума за тяхното регулиране. Hobo и Lime работят съвместно със Столична община за преодоляване на това предизвикателство. Докато подобна наредба влезе в сила, ще трябва да се разчита на съвестта на гражданите. Затова от Lime още от първия ден излизат с конкретни препоръки как да се кара електрическа тротинетка отговорно.

Те са базирани на настоящите правила за движение по пътищата и в общи линии приравняват скутерите към велосипедите. Най-вероятно това ще бъде и посоката която ще избере Столична община при регулирането им.

Една от точките включва ползването на каска, което може да е елементарен и задължителен аксесоар за безопасност, но прави спонтанното решение на обикновения потребител да се придвижи с Lime по-трудно.

Във всички случаи стартирането на Lime в България ще покаже дали споделеното каране на електрически тротинетки в София е бизнес ниша с потенциал. Високата цена и потенциално дългия неактивен период могат да попарят ентусиазма на столичани към новата услуга.

The post Lime в България и икономиката на е-тротинетките appeared first on TechTrends България.