Чрез нея телекомът ще продължи и една друга посока на развитие на родния пазар – консолидацията на българските системни интегратори. „А1 България“ положи силните си позиции в изграждането на собствен екип за поддръжката на корпоративен софтуер, като през октомври 2020 г. стана златен партньор на SAP за страната. Година след това, беше подписано стратегическо партньорство с Acronis за предоставянето на решения за киберсигурност.

С придобиването на „СТЕМО“, „А1 България“ стъпва здраво и се утвърждава, като един от най-големите системни интегратори на местния пазар. Телекомът ще може да предлага максимално широко портфолио от подобни услуги на бизнес клиенти. Корпоративните услуги са сфера, в която операторът набляга през последните няколко години с цел да диверсифицира източниците си на приходи.

Една от най-старите IT фирми в страната

СТЕМО“ е една от най-старите български IT фирми, като е основана през 1991 г. в Габрово. Първоначално се занимава с доставка на компютри и разработване на софтуер. 30 години по-късно, компанията покрива почти целия спектър от консултантски и развойни услуги свързани с корпоративни системи. Той включва интеграцията и поддръжката на SAP програми, комплексни технологични проекти, поддръжка на хардуерна и софтуерна инфраструктура и разработването на системи по поръчка.

Към момента, „СТЕМО“ разполага с 14 офиса в най-големите градове в страната. Към края на 2020 г. разполага с 265 души експертен персонал. За същия период е реализиран оборот от 61.1 млн. лева и нетна печалба от 1.8 млн. лева, показват данните от Търговския регистър.

Списъкът с клиенти през годините е наистина дълъг. Включва както публични институции и дружества, така и частни компании. От Агенция по вписванията, през Министерство на транспорта, до „Еконт“, българския клон на Ingram Micro, „Лукойл“ и много други.

Последствията от сделката

Както повечето подобни придобивания, цената не е обявена публично. Според източници на „Капитал“ става дума за около 50 млн. лева и „СТЕМО“ ще продължи да съществува като самостоятелно звено. Това е първата голяма сделка на „А1 България“ от придобиването на кабелния оператор „Близу“ през 2015 г. Тогава, трансакцията позволи на телекома да разгърне напълно потенциала на своите фиксирани услуги, като вече е равностоен конкурент с дългогодишния лидер в сектора – „Виваком“.

Сделката със „СТЕМО“ трябва да премине през одобрение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Завършена, тя ще трансформира „А1 България“ ако не в един, то в най-големия системен интегратор на българския пазар. Този сегмент претърпява трансформация през последните години, като зачестиха сливанията или отпадането на по-малки конкуренти. „СТЕМО“ се нареждаше в челната тройка, заедно с друг дългогодишен играч на пазара „Телелинк“, а отскоро и с „ЦЕТИН България“. Последното дружество е отделеното мрежово звено на „Йетел“.

Придобиването на „СТЕМО“ създава предпоставка за близко сътрудничество с „Поликомп“ – един от лидерите в дистрибуцията на електроника в страната. Втората компания е отделена от първата чрез своята компания-майка „Кватрон“. Връзката все пак остава, като един от съдружниците в „СТЕМО“ е управител на „Поликомп“, а четиримата от своя страна са съдружници в „Кватрон“.

Последиците за сделката ще поставят „А1 България“ сред лидерите в сферата на системната интеграция. Телекомът също така ще разчита на по-силна диверсификация на приходите и печалбата си. Официалната разбивка не е обявена, главният изпълнителен директор на „А1 България“ Александър Димитров, коментира пред „Капитал“, че за 2021 г. те са около 70 млн. лева. Което на фона на годишните приходи от 1.12 млрд. лева съставляват едва 6% от всички. Но след тези от фиксирани услуги, бизнесът със системна интеграция има потенциал за растеж за телекома.

The post „А1 България“ придобива системния интегратор „СТЕМО“ appeared first on TechTrends България.

То е разработено от „Интерконсулт България“ и е един от четирите победителя (три основни + един специален) в конкурса за иновативни IT проекти DigitalK&A1 Awards на медията DigitalK и телекома „А1 България“. В тон с тенденциите от последните две години, наградите бяха връчени под формата на NFT токени. За двама от победителите това е втора отличие за IT проекти в рамките на един месец, след като през февруари те спечелиха и в ежегодните награди на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Добавена реалност в операционната зала

Holoma е медицинска платформа, която помага на хирурзите и докторите в реално време при планирането и осъществяването на операции. Решението се състои от изграждането на прецизни триизмерни модели на съответния орган или част от тялото, която трябва да бъде лекувана. След което с ползването на очилата за добавена реалност на Microsoft – Hololens 2, докторите могат да проследят дали работят правилно на операционната маса.

Информацията и изграждането на 3D моделите се прави на базата на резултатите от различните скенери, на които е подложен съответния пациент. След което тя се вкарва в CAD софтуер и пренася в дигиталната реалност. Оттам, лекарите могат да осъществят подробно планиране на цялата процедура, да опишат стъпките, да ги „проходят“ и след това да ги осъществят на операционната маса. Платформата може да се ползва, както за пълния цикъл на медицинската интервенция, за контрол, така и за обучение.

Системата Holoma е интегрирана напълно в две български болници – Военномедицинска академия (ВМА) и Университетска болница „Лозенец“ в София, както и в една швейцарска клиника – InHouse Clinic “Spine Surgery & Traumatology”. В наградите на DIgitalK и „А1 България“ решението е отличено в категория „Въздействие и перспективи за развитие“.

Познатите победители

Другите три победителя са ни познати от конкурса на БАИТ, който приключи през февруари. Дентална клиника „Доктор Парушева“ бе наградена в категорията „Стратегия и визия“. Чрез използването на орален скенер и 3D принтер, се изработват различни стоматологични продукти в рамките на същия ден и на място. Вместо да се чака подизпълнител с бавен производствен процес от дни и дори седмици.

Проектът на Национална агенция „Приходи“ (НАП) за изграждане на основните системи за предоставяне на данни и електронни услуги за граждани и бизнеса също беше отличен в специалната категория. Държавната институция също беше сред призьорите на БАИТ.

Последният победител е проектът на Paysera за изработването на нов метод за онлайн разплащания, който има за цел да облекчи работата на онлайн търговците. Тя е създадена на базата на отворено банкиране, предлага се като самостоятелна услуга от компанията, но поради отворения ѝ код, може да се ползва и от трети страни. В наградите на DigitalK & A1 Awards тя получи приз в категория „Имплементация, ефективност и резултати“. Paysera участва с този проект и в конкурса на БАИТ, но там не успя да стане победител.

За конкурса

Съвместният конкурс на медията DigitalK и „А1 България“ е първият в който двете дружества си партнират. Той подчертава и значението на IT проектите за телекома, който има амбицията да се превърне в най-големият системен интегратор в страната. Компанията е златен партньор на SAP за България и разполага със значително технологично звено от специалисти в областта. Отделно, „А1 България“ предлага все повече софтуерни решения за бизнеса и се опитва да ги популяризира в корпоративния свят в страната.

В DigitalK & A1 Awards са подадени общо 30 кандидатури, като 18 от тях бяха пресети и след това бяха оценени от журито на конкурса. В този етап е ползвана специална методология на PwC. Както виждаме, победителите бяха само четирима, като трима основни и един специален.

The post Медицинска система за холограмни модели е сред победителите на DigitalK и A1 Awards appeared first on TechTrends България.

Придобиването щеше да превърне разшири позициите на United Group в България с навлизането им в разработването на IT продукти. Балканският телеком гигант вече разполага с „Виваком“ и медийната група около „Нова телевизия“. Той обяви през лятото на 2021 г., че планира изграждането на софтуерно развойно звено в страната.

В момента United Group разполага с такова, което работи по различни продукти за групата. Например, телевизионната платформа EON, която е налична и в България от „Виваком“, е дело именно на този екип. Коментарът беше даден, при представянето на развитието ѝ в страната и първите шест месеца от дейността ѝ на местния пазар.

Преговорите

В началото на ноември, United Group са предложили да придобият мажоритарния пакет акции на „Телелинк Сървисис“. Според документите подадени към Българската фондова борса (БФБ), става дума за между 51% и 100%. Тоест, най-вероятно точният обем на участие е щял да се финализира в рамките на преговорите.

В съобщението до БФБ се посочва, че от към началото на годината, United Group са приключили процедурата по „дю дилиджънс“, което е по-задълбочен одит на състоянието и активите на „Телелинк Сървисис“. Резултатите са били положителни, но се появили проблеми и разногласия за бъдещото развитие на компанията след приключването на сделката.

Не се споменават конкретно какви точно са били различните визии. От „Телелинк Сървисис“ допълват, че продължават да следват начертаната стратегия за развитие в САЩ и Европа. Което подсказва, че United Group може да се поискали сравнително затваряне на компанията за външните пазари. Това звучи логично, предвид факта, че на балканската група им трябва по-скоро вътрешно развоен ресурс.

Повече за „Телелинк бизнес сървисис груп“

Телелинк Сървисис“ ще продължи да търси потенциален купувач. В момента мажоритарният пакет от 67% се държи от основния основател на Telelink – Любомир Минчев. Около 14% разполага британския Utilico Emerging Markets Trust. Останалите 21% са листнати на БФБ. Групата на Telelink предоставя различни услуги и е работила дълго време с „Виваком“ и останалите звена на United Group в България.

Българската компания има звена в повечето балкански държави и в САЩ. Основните са разположени в региона – Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватска, Македония, Албания и Румъния. Групата е шапка на „Телелинк бизнес сървисис“, която от своя страна притежава едноименното щатско звено.

Българското дружество има за цялата 2021 г. нетни приходи (разлика с разходите) от 13.4 млн. лев, което е ръст от близо 38% на годишна база. Нетната печалба се увеличава с 41.% до 12.4 млн. лева.

В търсене на местен капацитет

United Group обяви, че търси местен капацитет, за да развие собствено развойно IT звено в България. То ще е продължение на вече съществуващото в рамите на групата United Cloud. Неговата задача е да развива различни дигитални продукти за нуждите на целия телеком конгломерат. Предвид нарастващия му мащаб, увеличаването на развойния IT потенциал е нормална стъпка.

Плановете на United Group включват екип от поне 50 специалисти, но недостигът на професионални кадри е проблемен за групата. През лятото, беше обявено, че именно това е проблемът за по-бързо разрастване на българския офис. Придобиването на голям IT разработчик, с който вече имат опит щеше да е много силен ход на United Group. Така, балканският гигант щеше да стъпи ударно и в този сектор, след като направи това в телеком и медийния.

The post United Group няма да придобива „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ appeared first on TechTrends България.

Коронавирус пандемията оказва своето влияние, като най-вече понижи продажбите на крайни устройства, които се пердлагат от оператора. Те са компенсирани от новите сегменти, в които „А1 България“ се утвърждава все повече. Изминалата 2020 г. беляза доста постижения за телекома – бяха направени първи стъпки в изграждането на 5G мрежа в страната, компанията стана водещ системен интегратор на SAP.

Новата 2021 г. също се очертава да бъде динамична за оператора. Вече стартираха търговете за радиочестотите в 3.6GHz, които ще се ползват за разгръщане на 5G. Текат и процедурите по разпределението на допълнителните спектри за подсилване на 4G инфраструктурата. С което тенденциите в инвестициите през тази година се очаква да се увеличат.

Силен завършек на 2020 г.

През цялата 2020 г. „А1 България“ отчита ръстове с добри темпове, независимо от коронавирус пандемията. COVID-19 се очакваше в един момент да нанесе негативен резултат за телекомите, заради цялостния спад на икономиката на страната. Засега, това не се пренася в сектора или поне не при най-големия по мобилни абонати оператор.

„А1 България“ отчита минимален спад на приходите през четвъртото тримесечие от 0.6% на годишна база до 136.9 млн. евро. Периодът по традиция е много силен откъм продажби на мобилни устройства и различните промоции покрай коледните и новогодишни празници. През 2020 г., заради пандемията, постъпленията от тях са по-слаби. Телекомът ги компенсира с по-добрите си резултати при фиксираните услуги и при преподписванията при мобилните договори.

Във финансовия си отчет, Telekom Austria Group посочва, че българските потребители са увеличили търсенето на повече ТВ съдържание, добавят нови канали, особено на почит е спортното съдържание. Което е силния коз в този сегмент на „А1 България“, след като компанията предлага пет собствени канала с такава тематика и ексклузивни права.

Търсенето на високоскоростен интернет също бележи ръст, въпреки, че операторът не добавя много нови абонати, по-скоро става дума за повишаване на офертите на настоящите такива. Ситуацията е сходна и при ТВ потребителите.

Всичко това води до ръст на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) с 10.9% на годишна база през последното тримесечие на 2020 г. до 46.3 млн. евро.

Отличникът на групата

Българският оператор е лидер по растеж в рамките на цялата група Telekom Austria Group през 2020 г. За годината приходите на „A1 България“ нарастват с 5.5% спрямо 2019 г. до 513.8 млн. евро. Така за първи път от години, българският оператор надминава, макар и с много малко, годишни постъпления от 1 млрд. лева (1 003 млн. лева).

По-интересното е, че в рамките на цялата група, родната компания е едно от двете звена, които имат растеж. Другото е сръбското, което отчита минималното увеличение на приходите от 0.8%. Подобна, но доста по-близка е ситуацията и с EBITDA. Сръбското звено на Telekom Austria Group е с 5% ръст на печалбата, докато българското е със 7.3%. Останалите компании са с отрицателен резултат. „А1 България“ отчита EBITDA за цялата 2020 г. от 192.4 млн. евро.

Другите показатели през годината

Българският оператор отчита повишение по почти всички индикатори през миналата година. Абонатите на фиксиран интернет се увеличават с 3% до 478 хил., а тези на платена телевизия с 1.9% до 540.5 хил. Мобилните потребители намаляват с 1.4% до 3.752 млн., но това е тенденция от изчистването на неактивни и предплатени SIM карти, както и на дублиращи договори. Тя е факт от няколко години и трите телекома отчитат отлив на мобилни абонати.

По-високите приходи и сравнително сходния брой абонати, води до ръст в друг ключов за операторите показател – средномесечния приход от абонат или ARPU. През 2020 г. той се качва до 6 евро, спрямо 5.6 евро през предходната година. Друг важен индикатор, особено за лидера при мобилните услуги, какъвто е „А1 България“ е т.нар. churn. Това е делът на отказали се потребители. През 2020 г. той е 1.4%, което е спад от предходните години, когато беше над 2%. Тук, отново голяма роля играят предплатените карти.

Бизнес услугите

Един от факторите за добрите резултати на „А1 България“ е засилените инвестиции и предлагане на бизнес услуги. Компанията вече предлага все по-интегрирани и комплексни решения за малкия и среден бизнес. Корпоративен софтуер, системна интеграция, видеонаблюдение, съхранение и управление на данни и много други.

Портфолиото се разшири значително по време на пандемията, както и самото търсене. Причината е, че телекомът предлага все повече решения за дигитализация, което се оказва ключово за адаптирането на бизнеса в тези времена.

Изминалата година беше много показателна за развитието на тази дейност на оператора. „А1 България“ сключи стратегическо партньорство със „SAP България“, с което се превърна в единствения златен партньор на германския софтуерен разработчик. По този начин, телекомът се трансформира и в пълнокръвен системен интегратор.

Какъв е точният ефект за приходите и печалбата на компанията не може да се даде оценка. Във финансовите резултати на „А1 България“ няма разбивка по този сегмент, като най-вероятно, постъпленията са разпределени в двете основни пера – фиксирани и мобилни услуги. Най-вече в първото.

Инвестициите в 5G предстоят

Вторият голям акцент за „А1 България“ през 2020 г. беше стартът на търговска 5G мрежа. Той беше даден в края на годината и включваше изграждането на нови базови станции в няколко големи града. Инвестициите през годината обаче са понижени с 27.2% на годишна база до 57.2 млн. евро. В последното тримесечие на 2020 г. те дори спадат с 44% до едва 17.6 млн. евро.

Причините за това са няколко. Първата е, че през 2019 г., операторът навлезе в последната фаза по модернизация на своята мрежа до 4.5G стандарта. Втората е, че компанията отложи инвестициите в 5G през годината и се концентрира в поддържането на мрежата по време на пандемията. Операторите отчетоха ръст на трафика, което изправи пред потенциални проблеми, но до такива не се стигна. Третата е, че започна изграждането на новата 5G инфраструктура едва през последните месеци на 2020 г. Последната е, че част от инвестициите ще се паднат в закупуването на нови честоти. Този процес тепърва предстои да се развие през 2021 г.

Компанията ползва временно разрешително за честоти в 3.6GHz, които използва за капацитет за разгръщането на новата технология от пето поколение. „А1 България“ все още не е обявила своите обновени 5G абонаменти, което се очаква да се случи през тази година.

През януари беше даден старт за търговете в радиоспектъра в 3.6GHz, които се очаква да бъдат спечелени от трите основни телекома. С което пълното разгръщане на 5G трябва да започне. Както и първите осезаеми инвестиции в технологията.

The post „А1 България“ през 2020 г. – Пандемия, бизнес услуги и първи стъпки в 5G appeared first on TechTrends България.

Пълното доказателство за това идва в обявяването на стратегическото партньорство между „A1 България“ и SAP България. С което телекомът става един от основните доставчици на услугите и продуктите на германския софтуерен гигант.

Операторът развива услугите на SAP от години, но едва сега подписва толкова широко партньорство с него. Преди подобни споразумения бяха нормална практика за големите системни интегратори в страната. Този специфичен сегмент претърпя големи промени и процес на консолидация, след свършването на програмата „Конкурентоспособност“ от фондовете на Европейския съюз.

Единствен засега

A1 България“ се превръща в единственият засега официален и пълен reseller на решенията на SAP. Това означава, че операторът има право да предлага на клиентите си лицензи за двете основни бизнес платформи на германския разработчик.

Това са ERP решенията за корпорации SAP S/4Hana и за малък и среден бизнес SAP Business One. Стратегическото партньорство означава, че „A1 България“ разполага с капацитета и компетенциите да предлага, консултира, внедрява, обучава и предоставя лицензи за тези платформи, както и за останалите услуги, които германския гигант разполага в портфолиото си.

„A1 България“ затваря цикъла по предлагането на подобни системи за дигитализиране на бизнеса, след като телекомът разви силно своите корпоративни предложения, покрай своя център за данни. По този начин, компанията може да предостави всичко под формата на софтуер като услуга (SaaS) с месечен абонамент, без да се изисква никаква инфраструктура от страна на клиента.

По пътя на дигитализацията и Интернет на нещата

Телекомът също така предоставя и всякакъв тип свързаност – мобилна, фиксирана, разполага и с мрежа за разгръщане на услуги за Интернет на нещата (IoT), която е ключова за бъдещата дигитализация на бизнеса. Темата беше в основата на коментарите на двамата изпълнителни директори.

„Щастлив съм, че с обединени усилия ще допринесем значително за ускоряване на тези процеси, които излязоха на преден план в настоящата ситуация“, коментира Александър Димитро, главен изпълнителен директор на „A1 България“. „Партньорството ни със SAP България е поредната стъпка от усилията на „А1 България“ за дигитализация на бизнеса в България“.

„Партньорството ни със SAP България е поредната стъпка от усилията на „А1 България“ за дигитализация на бизнеса в България“ Александър Димитров, A1 България

Друго ключово направление от партньорството е желанието на „А1 България“ и SAP България да подкрепят развитието на общините в стремежа им да се превърнат в „Умни градове“ чрез интелигентни, надеждни и достъпни услуги, се посочва в прессъобщението на телекома. Там се допълва, че комбинацията от аналитични платформи на SAP и експертизата на оператора в сферата на „Интернет на нещата“ могат да подобрят значително темповете, с които българските градове въвеждат интелигентни решения, спестяващи ресурси и решаващи ключови въпроси за гражданите.

Бизнес услугите към корпоративни клиенти са част от диверсификацията на приходите на „A1 България“ и са все по-видни във финансовите му резултати.

The post „A1 България“ стана класически системен интегратор appeared first on TechTrends България.

Идеята не се хареса на част от технологичния бизнес в страната, като браншовата Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) излезе с конкретна позиция по темата. Според нея, тези промени „биха довели до сериозни вреди в изграждането и функционирането на електронното управление и пазарната среда“.

В следващите редове ще разгледаме различните точки на казуса и какво предизвика такава реакция от IT компаниите в България.

Един ще властва

Измененията в ЗЕУ предоставят цялата работа по системната интеграция на е-управлението в ръцете на „Информационно обслужване“. Това включва внедряването на различни програми, изграждането на единни системи, портали и много други.

Концепцията да отговаря една компания за всичко това не е нова. Ако върнем назад лентата и се обърнем към „Стратегията за развитие на електронното управление 2014-2020 г.“ там също е заложен създаването на „Единен системен интегратор“. Неговите задачи първоначално са да координира изпълнението на различните IT проекти за държавната администрация, както и да поддържа вече изградените системи.

Тази роля започва да се надгражда и допълва с времето. В първоначалните чернови в промените на ЗЕУ беше записано създаването на държавно предприятие „Единен системен оператор“ (ЕСО). То е подчинено на новата Държавна агенция по електронно управление (ДАЕУ) и вече разполага с доста повече функции, които са свързани не само с оперирането, но и с изграждането на системите.

В последните поправки, правителството решава директно да възложи тази задача на вече съществуващата фирма „Информационно обслужване“. За тази роля, компанията се бори в продължение на повече от десетилетие. Тя е собственост почти напълно на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Държавното ведомство държи 99.5%, а останалите дялове са разпределени сред 2 700 индивидуални акционери.

Споровете дали да се създава изцяло ново дружество или да се ползва „Информационно обслужване“ за ролята на единен системен интегратор на е-управлението се води от години. Компанията се опита да излезе от публичния сектор и да изпълнява частни поръчки, но безуспешно. С което почти всички проекти на „Информационно обслужване“ в момента са основно към държавни институции или дружества.

Компанията е изградила редица системи, включително тази на Националната агенция по приходите, ЕСГРАОН, Министерство на финансите и много други. Частните проекти, които е изпълнявала са за електроразпределителните фирми ЧЕЗ, ИВиЕн и банка ДСК. Към 2018 г. има приходи от над 21 млн. лева, печалба от 1 млн. лева и малко над 300 служителя.

Рисковете на подхода

Зад решението, ролята на ЕСО да бъде поета от „Информационно обслужване“ има доста логика, но крие и известни рискове. Част от тях са описани от БАИТ в откритото писмо до медиите. С тези промени в закона, реално се затваря вратата на всички частни технологични интегратори, както и се създават условия за заобикаляне на обществените поръчки.

Предвид факта, че няма ясни регламенти, как новият единен системен интегратор ще осъществява дейността си и при какви цени. Това може да доведе до изкривяване на разходите, които държавата ще прави за системните услуги, които „Информационно обслужване“ ще предлага за поддържане на електронното управление.

Опасенията на БАИТ са, че компанията ще може да получава гарантиран ресурс и завишена печалба. Тя след това може да се използва за участие на „Информационно обслужване“ във всякакви обществени поръчки, които вече не са ѝ гарантирани със закон. Така компанията ще се сдобие с предимство пред останалите частни интегратори. Крайният резултат може да бъде, че „Информационно обслужване“ ще изпълнява всички проекти свързани по някакъв начин с IT решения за държавата. Всичко това, чрез гарантираните от държавата печалби вследствие на дейността ѝ като ЕСО.

Предложението на БАИТ и състоянието на бизнеса

БАИТ продължават да настояват, ролята на единния системен оператор да бъде новосъздадено дружество в рамките на ДАЕУ. Както и да бъдат ограничени функциите му, като се извади изграждането и развитието на информационните системи от неговите дейности. По този начин, ЕСО само ще управлява и координира, докато самата развойна и интеграционна дейност ще минава през обществени поръчки. Както беше първоначално заложено в стратегията за развитие на е-управлението.

Дори частичното развитие на подобен сценарий може да постави редица IT компании в неизгодно положение. Бизнесът на системните интегратори претърпя редица трансформации, след като беше във възход от 2014 г. насам. Причината е, че бяха предвидени значителни средства по Оперативната програма „Конкурентоспособност и иновации“ на ЕС за подпомагане на малки и средни предприятия. Те бяха предназначени за внедряване на различни системи за управление на бизнеса или друга техника, която може да им бъде от полза за растежа.

Системните интегратори получиха доста проекти по тази програма, което постави във възход сектора. Основната вълна от проекти приключиха през последните две-три години, което постави редица компании в позиция на стагнация. Имаше размествания, сливания, придобивания и преструктурирания. Липсата на друг голям източник на подобен бизнес, оставя системните интегратори зависими от държавните и обществени поръчки за IT решения. Предоставянето на голяма част от тях на една фирма, наистина може да доведе до опасен прецедент.

От друга страна, създаването на изцяло ново предприятие, което да поеме тези функции, може да се сметне за разхищение на ресурси и неефективност. Проблемът е, че „Информационно обслужване“ в момента се конкурира в обществените поръчки с други компании от бранша. Държавното дружество беше изправено пред доста тежък период, през 2011-2012 г., но успя с няколко големи проекта, да си стъпи на краката. Естествено, става дума за държавни поръчки.

The post „Информационно обслужване“ поема е-управлението, бизнесът е против appeared first on TechTrends България.