Точно това е общото между тях – те разполагат с почти монополно положение в сегментите, в които оперират. В икономическата теория напълно свободния и нерегулиран пазар рано или късно се изражда в монопол или в най-добрия случай – в олигопол. Което означава, че една или няколко компании държат абсолютния контрол върху него. Стремежът на предприемачи и инвеститори в съвременната стартъп среда е именно това – не само максимален потенциал за растеж, но и постигане на монополно или олигополно положение.

Това е рецептата на Силициевата долина за изграждането на IT гиганти. Тя има своята цена, която не винаги остава на преден план, но развитието от последните няколко години започва да я изкарва на преден план. Такива са историите на Theranos, Uber, WeWork, Wildcard и др., като говорим за мултимилиардни инвестиции и компании с още по-зашеметяващи пазарни оценки.

От гореизброените, три имат нещо общо – те бяха горда част от портфолиото на инвестиционния гигант SoftBank. Компанията има опит със загуби от предходния технологичен балон – нейният основател Масайоши Сон изгуби 70 млрд. долара през 2001 г. Сега, ситуацията може да е сходна или дори по-лоша. Като SoftBank отчита загуба от 23 млрд. долара само за едно тримесечие. Бизнес моделът ѝ е огледало на този на Силициевата долина – предоставяне на космически суми на компании с единствената цел да станат монополисти в своя сектор.

Блиц растеж

Масайотоши Сон създава фондът Vision Fund през 2016 г. като част от конгломерата SoftBank. Той трябва да инвестира в иновативни компании и първоначално е планиран да разполага с 30 млрд. долара. Сон обаче вдигнал мизата на 100 млрд. долара, като заявил, че „животът е прекалено кратък да мислиш на дребно“, се посочва в обширен материал на Bloomberg по темата.

Стратегията е проста – предлагат се инвестиции на широко портфолио от компании, които имат известна степен на застъпване. Така, Сон може да инвестира в няколко компании в един сектор и после да ги окрупни – пример с Uber и китайския ѝ еквивалент Didi (която реално купи местното звено на американците). Подходът има и друг скрит замисъл, защото ако някой предприемач започне да се дърпа, SoftBank просто ще даде парите на конкуренцията.

Крайната цел е ясна – инжектират се огромни средства, такива, че дори дадена компания да не е монополист на пазара, тя да получи огромно предимства пред останалите. Защото ѝ се позволява години, а дори и десетилетия да оперира на загуба и същевременно да разширява дейността си с бързи темпове.

Подходът не е иновация на SoftBank, в Силициевата долина е познат под жаргонния термин „блицрастеж“ (Blitzscaling). Успешно е приложен от съоснователя на PayPal Питър Тийл, който реално стъпна на примери като Google и Facebook, които постигат монопол в своите сфери по сходен начин, но в рамките на близо 10 години. Целта на Blitzscaling-ът е да се съкратят сроковете няколко пъти, а след това инвестициите да се възвърнат неколкократно.

„Ключовите“ инвестиции

Първите и най-големи инвестиционни сделки на Vision Fund и SoftBank бяха през 2017 и 2018 г. Финансови инжекции получават Didi за 5.5 млрд. долара, Uber за 7.7 млрд. долара и WeWork за 4.4 млрд. долара. Те са подкрепени с редица по-малки инвестиции от по няколкостотин милиона долара, но горните са по-определящи. Като ние ще се фокусираме на Uber и WeWork, които си приличат по доста неща.

Двете компании отчитат големи загуби, бизнес моделът им може да се окаже непечеливш изобщо, както и имат проблематични основатели. Освен това те се опитват да изкривят точната си дейност и да я прикрият като изцяло технологична.

WeWork реално представлява споделено работно пространство и няма нищо общо с IT сектора, освен че част от клиентите му са оттам. Компанията привлича 4.4 млрд. долара и е подкрепена допълнително от още 2 млрд. долара през 2019 г. от SoftBank. В същата година на втората инвестиция, тя се опитва да излезе на борсата.

Документите ѝ обаче показват огромни загуби, раздути и неоправдани разходи и куп въпроси дали изобщо може да генерира някога печалба. Ситуацията е толкова зле, че компанията дори не успява да дебютира на борсата. Пандемията и затварянето на офисите, за малко да не фалира напълно WeWork, SoftBank прави немислимото и… налива още 9.5 млрд. долара. Сега обаче, тези суми започват да се отписват.

Uber предлага платформа за споделени пътувания, но също така шофьорите ѝ реално извършват таксиметрова дейност. При това, като се опитват да не попадат под стриктните регулации, с които тя е свързана. В рамките на няколко години, повечето щати в САЩ и основни пазари карат компанията да играе по правилата. Това обаче съсипва бизнес моделът ѝ, който е базиран на презумпцията, че регулациите ще се заобиколят. Uber осъзнават много добре, че реално оперират нелегално и влагат милиони от привлечените милиарди в опити за лобиране и промяна на законите. Технологията пък стана част от скандал на съоснователя Травис Каланик, че я е ползвал да следи и натиска журналисти, които пишат против компанията.

SoftBank инвестира и 900 млн. евро в германския финтех стартъп Wirecard. Компанията се оказа, че манипулира счетоводните си доклади, извършва мнима или на ръба на законите дейности. Последният удар е нанесен от независими одитори, които откриват 1.9 млрд. евро „дупка“ в приходите ѝ. Това е още една обещаваща инвестиция, която е отписана от портфолиото на японския инвеститор.

Сривът на SoftBank

Горните „перли“ в короната на SoftBank са донякъде компенсирани от цялостното добро представяне на технологичния сектор през 2021 г. и по-малките инвестиции. Реално, през този период портфолиото на Vision Fund генерира допълнителни 50 млрд. долара. Но, настоящата 2022 г. не е толкова благосклонна и достигаме до спукването на балона.

SoftBank отчита две поредни тримесечия на рекордни загуби. Последното такова е за споменатите 23 млрд. долара. Част от загубите при него са породени от обезценяването на японската йена, но 17 млрд. долара идват като отписани от Vision Fund. Последният допринася още 19 млрд. долара от предходното тримесечие. По данни на SoftBank целият ръст от 2021 г. е заличен през настоящата година. Инвестиционният фонд започва да се изтегля от някои стартъпи и продава акциите си.

Още грешните инвестиции в Uber и WeWork и някои отписвания карат, SoftBank да се опита да продаде ARM – водещият дизайнер на мобилни процесори в света. Nvidia трябваше да купи британската компания срещу 40 млрд. долара, което щеше да е 25% възвращаемост на японския консорциум. Сделката предизвика силни опасения за опасна консолидация на пазара на процесори и регулаторите на няколко континента започнаха разследвания. След почти година в безтегловност тя пропада, а SoftBank най-вероятно ще се опита да пусне ARM през борсата. Средствата от трансакцията можеха да компенсират част от загубите от началото на годината, но и този вариант пропадна.

Сривът на SoftBank може да помогне на Силициевата долина да избяга от своята практика за „блицрастеж“. При който се наливат огромни суми за разширяване, без да е доказан бизнес модела, с натрупване на огромни загуби с цел монополизиране на дадена ниша. Дали SoftBank, а и самата Силициева долина ще се поучат от този урок – това е друг въпрос.

The post SoftBank и рецептата за стартъп балона в Силициевата долина appeared first on TechTrends България.

Други приложения останаха по-скрити, но това им беше целта. Поне в началото. Пример за това е Clubhouse – специализираната платформа за частни разговори за iOS устройства. През 2020 г. за нея се прокрадва оскъдна информация, най-вече покрай привличането на 100 млн. долара финансиране. До началото на настоящата година, приложението беше в доста прикрит режим на работа.

През февруари, то бързо влезе в светлината на прожекторите. От една страна разработчиците му се опитват да привлекат по-масова публика. От друга – известни спекуланти, като Илон Мъск му направиха доста силна реклама. Популяризирането идва със своите недостатъци. Почти веднага след тази прикрита рекламна кампания, се оказа, че редица частни разговори са изтекли в публичното пространство. Което превръща историята и развитието на Clubhouse в доста интересна тема.

Ексклузивният клуб

Мобилното приложение се появява през април 2020 г., като от тогава досега е достъпно единствено за iOS – мобилната екосистема на Apple. То предлага създаването на частни виртуални стаи, в които се събират потребители и дискутират различни теми. Форматът за разговор е аудио засега и реално замества телефона и личните срещи.

За разлика от останалите налични приложения, Clubhouse е оправдава името си. То се опитва да пресъздаде атмосферата на ексклузивните клубове, в които се влиза само със специални покани. Потребител не може да се включи в разговор и дори да има регистрация в приложението, ако не е поканен от вече съществуващ такъв.

Това си има своите предимства, като наистина създава усещането на за ексклузивност, но и такова за сигурност. Недостатъкът е, че подобно решение трудно може да постигне масовост, ако не се отвори за по-широка маса от хора.

Поради тази причина, Clubhouse се оказа любим инструмент за комуникация сред големите имена в Силициевата долина. В първите месеци се ползва основно от инвеститори и директори в технологичните гиганти. Впоследствие, малко по малко започват да навлизат и различни известни личности, като Ванила Айс, Роджър Стоун и др. Спекулира се, че се ползва от Бил Гейтс и други милиардери.

В началото, дневните потребители са едва няколкостотин души. Въпреки това, приложението привлича още през май 2020 г. финансиране от 12 млн. долара от един от най-известните инвеститорски фондове в Силициевата долина – Andreesen Horowitz. По този начин, оценката на Clubhouse достига 100 млн. долара. Което е впечатляващо за компания, която пуска своя услуга месец по-рано.

Излизане на светло

През януари 2021 г. Clubhouse добива масова популярност покрай интервю на технологичния милиардер Илон Мъск, че използва приложението. Дни след това, от компанията обявиха, че постепенно ще се разрастват към масовата аудитория. Съвпадението между двете, трудно може да се каже, че е случайно, но за момента няма индикации за връзка между Мъск и Clubhouse.

Независимо от ситуацията, Мъск продължава да популяризира приложението, като първо обявява публично, че е поканил Кайни Уест на разговор в Clubhouse. След това, отправи подобна към руския президент Владимир Путин.

Всичко, това изкарва приложението на светло. Интересът скача рязко към него, като покани за разговори в него започват да се продават онлайн в eBay. Цената им варира между 30 и дори 20 хил. долара. Някои от потребителите, които ги предлагат, ползват рекламата, че чрез Clubhouse ще влезеш в „клуба на елитите“ и ще можеш да говориш с много успели хора.

Самите създатели на компанията – Alpha Exploration са наели бившият разработчик на Android версията на руската социална мрежа VKontakte Григорий Клюшников. Това подсказва, че приложението най-вероятно скоро ще бъде достъпно в най-голямата мобилна екосистема.

Изплуване на дефектите

Ексклузивните покани бяха основното оръжие на платформата. Без тях, то губи своя чар и уникалност. С отварянето му към масовата публика, почти сигурно, големите имена, които го ползват сега ще се отдръпнат от него. Но това е най-малкият проблем за Clubhouse.

Затвореният му характер и липсата на достъп отвъд няколкостотин потребителя, позволи на Alpha Exploration да спестят някои технически възможности. Като например, че като изключим поканите, друг механизъм за контрол на стаите няма. Ако сте издали покани на определени хора и те да ги представят на други, то няма как да попречите на последните да се присъединят към разговора. Освен това, техническите ограничения позволяват само на до 5 хил. души едновременно да го ползват. Което означава, че хората извън тази бройка няма да могат да се присъединят към стаите, освен ако някой не затвори приложението.

Clubhouse обяви в края на февруари, че е изгонила потребител, който свободно стриймвал разговорите от няколко стаи в специален сайт наречен OpenClubhouse. Това е станало благодарение на факта, че приложението не кодира по никакъв начин аудио записите. Всеки с достъп до стаите може да записва или препредава разговорите в тях. Ако някой разполага с повече технически познания и възможности може да прави това и без да се налага да присъства вътре.

Защитата на личните данни се оказва огромен проблем за Clubhouse, тъй като приложението събира доста информация за своите потребители. Една от тях е изискването за достъп до контактите от телефона. Те се ползват за предложения за издаване на покани на останалите потребители, което може да доведе до доста интересни парадокси. Например, да ви препоръча да поканите на разговор едновременно половината офис на ФБР в Сан Франциско или наркотрафикантите от региона. Просто, защото те са присъствали сред контактите на други хора, които ползват Clubhouse.

Германските власти обявиха през февруари, че платформата нарушава законодателството по опазването на личните данни и трябва да спре дейността си.

Китайската следа

Приложението е изградено от двама американци – Пол Дейвисън и Роан Сет в Сан Франциско. Технологията на която Clubhouse стъпва обаче идва основно от Китай. Използва се главно решението на китайския стартъп Agora, което предоставя дигитална платформа за споделяне на аудио разговори.

Това повдига множество въпроси – дали правителството в азиатската държава няма лесен достъп до разговорите, подслушвало ли ги е и др. Опасенията се увеличават значително, като добавим липсата на криптирана връзка.

В същото време, когато интересът към приложението се увеличи през февруари Китай забрани употребата на Clubhouse в континенталната част на страната. Причината за действието е, че много интернет потребители в комунистическата държава са го ползвали да обсъждат свободно деликатни теми, като протестите в Хонконг или статуса на Тайван. Дали, властите в Пекин имат достъп до технологията и могат да следят американските потребители, тепърва ще се разбира.

Факт е, че Clubhouse предизвика интереса, но и критиките на много хора. Моделът за разпространение копира този на първите месеци на Facebook. Социалната мрежа започна като ексклузивно място за хора от Силициевата долина, а след това превзе почти целия свят. Clubhouse използва необходимостта от пряка и лесна комуникация във време, когато тя липсва по перфектен начин. Тя обира най-доброто от TikTok (друг китайски феномен), Zoom и ранните години на Facebook. Множеството ѝ проблеми, може да попречат на нейното развитие.

The post Clubhouse – чат приложението за избрани appeared first on TechTrends България.

Според легендите, именно Шеруудският лес е основното място, в което действат Робин Худ и неговите съмишленици. Те причакват богатите благородници, обират ги, а след това раздават пленената плячка на бедните селяни. Романтична и доста украсена, приказката за Робин Худ става вдъхновение за един стартъп с българско участие, да предостави възможност на обикновените хора да участват равноправно на финансовите пазари.

За голяма изненада на предприемачите, тяхното решение, заедно с комбинация от няколко други технологии позволяват да се направи истинска съвременна версия на историята за английския разбойник, който ограбва богатите, за да помогне на бедните. Разликата е, че в един момент самият Робин Худ застава на страната на първите и се опитва да укроти вторите.

Така за момента може да се обобщи драмата между акциите на редица компании, като GameStop, AMC, Nokia, BlackBerry и др., големите хедж фондове от Уолстрийт, платформата за онлайн търговия на акции Robinhood и хиляди частни малки инвеститори.

Тъмната страна на фондовите борси

За повечето хора, борсите са свързани само с обикновената търговия на акции (фондовите) или доставки на суровини (стоковите). Истината е, че те включват и страшно много и различни по възможности инструменти за търговия. Колкото по-рискови и спекулативни са те, толкова по-големи маржове за печалба осигуряват.

Проблемът е, че ако излязат от контрол, те могат да повлекат със себе си суми за милиарди долари. Първоизточникът на финансовата криза от 2008 г. се криеше в дериватите свързани с недвижими имоти. Въпреки опасността, която носят със себе си, те са любим инструмент за повечето, ако не и всички, хедж фондове и големи риби на Уолстрийт. Друга тяхна специфика е, че не всички се влияят от чисто пазарни фактори и могат да бъдат манипулирани от основните играчи на пазара.

Един от тях са т.нар. шортове или къси позиции. При тях търговецът взима назаем акции, за които смята, че ще се обезценят и ги продава на пазара. Като така постига две неща – взима им потенциално повече пари и дава предоставка да им свали цената. След което, той има задължение да ги изкупи обратно, но на новата очаквано по-ниска стойност. Разликата между първата продажба и закупуването им се превръща в лесна печалба.

Големите хедж фондове вдигат мащабите и съответно залозите. В рамките на по-дълъг период от време те заемат солидни количества акции и правят постепенна масова разпродажба. Целта е да се срине съответната компания до ниво на банкрут, за да може цената на книжата да се обезцени до нула или близка до нея стойност. Друг термин, който се използва при този случай е, че хедж фондовете залагат за фалит на дадено дружество, чрез подобни къси позиции.

Случаят GameSpot

Дигиталната трансформация изстреля редица бизнеси във висините, но постави на колене, тези, които не могат да се адаптират. Пример за първите е Netflix, които са прекия наследник на веригата за видеокасети под наем BlockBuster. За вторите може да се каже, че това е GameStop – популярната марка магазини за продажба на видеоигри.

Бумът на разпространението на дигитални копия и онлайн платформите за продажба, поставиха компанията в много тежка ситуация. Коронавирус пандемията и последвалото затваряне на физическите магазини създават предоставка за бъдещето ликвидиране на GameStop. Това превръща компанията в лесна плячка за хедж фондовете, които като лешояди дебнат акции с подобна трагична перспектива.

Отмъщението на свободния пазар

В началото на 2021 г., голяма група малки частни инвеститори забелязават късите експозиции в GameStop. Водени до голяма степен от носталгичните приятни чувства, които магазините им са предоставяли през годините, те решават да се организират и да спасят компанията. От средата на януари започва масово изкупуване на акции, което довежда до изстрелването на цените им.

Книжата на GameStop се покачват малко по-умерено, като само удвояват стойността си. От 12 януари до 21 януари те нарастват от малко под 20 долара за брой до 45 долара. След 24 януари нещата излизат от контрол, като се включват още малки частни инвеститори и на 28 януари цената за акция се изстрелва до космическите 440 долара за брой. Това е ръст на месечна база от над 3 600%.

Хедж фондовете са в паника. Причината е, че те трябва на определена дата да купят наетите акции и нито един от тях не си е мислил, че те ще скочат стотици пъти като стойност. Така, вместо да спечелят милиони, те са на път да загубят милиарди долари.

Един от тях е Melvin Capital, който е принуден да плати огромни суми за затварянето на своята къса позиция на 28 януари. Точната сума не е обявена, някои данни сочат за загуби от 5 млрд. долара. Потвърдена е информацията, че две финансови институции Citadel и Point72 инжектират 2.75 млрд. долара в хедж фондът, за да може да продължи да функционира.

Изненадващият резултат се трансформира в почти открита война между големите спекуланти и малките частни инвеститори. Последните се организираха и подеха подобна акция и с други акции, които са обект на къси експозиции. Сред списъка са бившият производител на смартфони BlackBerry, киносалоните AMC, авиокомпанията American Airlines и любопитно – телеком вендорът Nokia.

Повечето са засегнати тежко от пандемията, но не и финландския гигант. Той си има своите затруднения, но късите експозиции там може да имат и друга роля. Предположението е доста хипотетично, но хедж фондовете могат да се използват, за да свалят цените на акциите на дадена компания. Което от своя страна да подкрепят потенциалната ѝ продажба или да осигурят повод за враждебно придобиване. Няколко пъти този сценарий е спряган за Nokia, като потенциалните купувачи са от САЩ.

WallStreetBets новата онлайн завера

Целият резултат на атаката срещу хедж фондовете и успехът с GameStop е постигнато благодарение на няколко технологични инструмента. Първият са платформите за свободна търговия на акции, най-голямата сред които е Robinhood, но има и редица други, включително и някои мобилни портфейли, като Revolut предлагат подобни функционалности.

Допреди няколко години, самостоятелното участие на много малки частни инвеститори беше невъзможно, но сега тези системи позволяват подобни действия. Дори ако някоя акция струва 1 000 долара, потребител може да купи нейна част за 1 долар, с което разширяват значително достъпността на търговията и отварят като опция за широката публика.

Другото ключово оръжие е организирането на много – хиляди и дори милиони малки частни инвеститори, които да купят определени акции. Само така може да се достигне до критична маса, която да повиши значително цените на книжата и надмине мащабите и ресурсите на обикновените хедж фондове. Това се осъществява първоначално в онлайн форума Reddit в темата WallStreetBets (WSB), като името става нарицателно за цялото движение. Впоследствие се създава и голям канал в чат приложението Discord.

Действията на WSB крият и своите рискове. Надуването на цената е класически симптом за финансов балон. Това може да доведе в един момент до скоростно разпродаване и срива на акциите. С което, тези които не продадат навреме може да изгубят доста пари.

Българската връзка

Robinhood е доста важна компания. Не само, че тя популяризира инвестициите в акции сред обикновените потребители, но в нея има дейно българско участие. Тя е основана през 2013 г. от Байджу Баат и българина Владимир Тенев, като през 2017 г. достига статус на „еднорог“ с пазарна оценка от 1.3 млрд. долара.

Две години по-късно, тя привлича още финансиране, което поставя нейната пазарна капитализация между 7 и 10 млрд. долара. Платформата Robinhood достига 13 млн. потребители през 2020 г., а нейният успех и популярност правят Владимир Тенев един от малкото български предприемачи-милиардери в Силициевата долина.

Последният рунд на финансиране от 280 млн. долара за Robinhood е предоставен през май 2020 г. от фонда Sequoia Capital. В него, партньор е друг известен в Силициевата долина българин – Богомил Балкански. Той беше дълги години във висшето ръководство на VMware.

Впоследствие, Балкански основава стартъпа Bebop, който впоследствие е придобит от Google. Българският предприемач дори постига поста на вицепрезидент в интернет гиганта. Балкански напуска Google през 2018 г. и започва да се занимава с рискови инвестиции. Той полага и доста усилия за свързване на стартъп екосистемата в България с ноу-хау и контакти в Силициевата долина, както и между родните предприемачи в последната. Много е вероятно Балкански да е съдействал зад финансовите инжекции на Sequoia Capital в Robinhood, но не и да седи директно зад тях. Поне според сайта на фонда, той отговаря за инвестиции в ранна фаза и малки стартъпи, какъвто определено вече не е финансовата платформа.

Двуликият Robinhood и ответният удар на Уолстрийт

Българо-американският Robinhood може да е вдъхновен от английската легенда, но изобщо не е като него. Компанията първоначално спира купуването на акциите, които стават обект на WSB. Тя обаче не забранява тяхната продажба. Нейното обяснение е, че така се предпазват потребителите от рискови инвестиции (каквито наистина са – бел .ред.).

Реално обаче, така се и спира допълнителното поскъпване на книжата и дори се стимулира тяхното поевтиняване, като дава възможност само да се продават. Нещо, което хедж фондовете искат неистово, за да не понесат големи загуби подобно на Melvin Capital.

Причината е, че Robinhood се оказва доста зависима от Уолстрийт. Независимо от развитието на технологиите и платформата, борсовите трансакции продължават да са привилегия на големите брокери и фондове. Robinhood и всички други подобни системи за търговия на книжа разчитат основно на приходи от плащания от потока на ордери (PFOF). Последните съставляват около 70% от приходите на компанията за първото тримесечие на 2020 г.

Големите брокери осъществяват сделките, като платформите за търговия на дребно се заемат с процеса за комуникация и плащане на таксите. С други думи, вторите са просто посредник в цялата операция. Основният партньор на Robinhood е Citadel – финансовата институция, която осигури финансиране на загубите на Melvin Capital. Това обяснява, защо мултимилиардният стартъп зае в рамките на няколко дни позицията на големите хедж фондове.

В интернет пространството се загатва и за допълнителен натиск. Според пост от евентуален анонимен служител на Robinhood в Reddit, Владимир Тенев и висшото ръководство на компанията са провели разговор с последните си инвеститори – Sequoia Capital, които са го накарали да се спре търговията с акциите на GameStop. Информацията за момента е спекулативна и за момента няма потвърждение от друг източник. Тя може да има и своето по-просто обяснение.

Robinhood обяви на 29 януари, че привлича нови 1 млрд. долара от съществуващите си инвеститори, сред които са Sequoia, като в сумата се включват и кредитни линии от банките Goldman Sachs и JP Morgan. От една страна това я прави уязвима на силен натиск за взимане на мерки срещу действията на организираните частни инвеститори. От друга, трансакцията може и да обясни донякъде поста на служителя – преди подписването на подобна сделка, обсъждането на ключови моменти свързани с дружеството, като търговията с акциите на GameStop, е нещо съвсем нормално.

Платформата за търговия все пак облекчи мерките, като позволи да се продават и купуват нестабилни акции. Robinhood остави ограничение за обема трансакции на книжа на 50 компании. Този лимит не позволява да се постигат големи ръстове или спадове в цените им, поне когато става дума за сделки осъществени през приложението. Те обаче са доста стриктни, като един потребител може да купи в повечето случаи между 1 и 5 акции от списъка с 50 компании. Което пак ограничава значително търговията през платформата и намалява значително ефекта на WBS движението.

Финансова (р)еволюция

Хедж фондовете настояха малките частни търговци да бъдат приравнени към тях по отношение на регулациите. Което означава, да се забранят организирани операции, каквато беше тази с GameStop. Проблемът на тази теза е, че в момента малките инвеститори, правят това, което големите хедж фондове правят с нормалните акционери. Последните разполагат с ресурси от милиарди долари и имат силата да сриват публични компании без проблеми с подобни къси експозиции.

„Чрез колективни действия хората в Reddit причиняват на хедж фондовете това, което последните правят с нормалните инвеститори“, заяви в Twitter дългогодишният боркер Крис Арнейд.

„Чрез колективни действия хората в Reddit причиняват на хедж фондовете това, което последните по принцип правят с нормалните инвеститори“Крис Арнейд, блогър и бивш брокер от Уолстрийт

Акцията на WBS показа всъщност колко гнил е светът на фондовите борси. Защото правилата там не винаги се основават на бизнес логика, а много често на проста спекула. Която от своя страна е базирана на завоалирани финансови игри и сложни, високорискови и опасни инвестиционни инструменти. Хедж фондовете ще понесат загуби, но няма да фалират напълно. Просто те са прекалено големи и с доста ресурси.

Първоначалната информация, че властите в САЩ са застанали на страната на хедж фондовете, започва да се изпарява (или обръща). Комисията по ценни книжа на САЩ (SEC) ще разследва Robinhood за решението да ограничат търговията с определени рискови акции (GameStop, Nokia, AMC, American Airlines, BlackBerry и др.). Донякъде това е повдигнато от груповите жалби на малките инвеститори до финансовия регулатор.

Ефектите може да са няколко, но надали ще са революционни, каквито се представят от малките частни инвеститори в интернет пространството. По-вероятно е SEC да реши да регулира по-стриктно платформите за търговия с акции на дребно. Затова, атаката срещу Robinhood идва толкова бързо. Хедж фондовете няма да пострадат толкова, колкото посредника. Регулация срещу тях е малко вероятна, малко е вероятно да има нови правила за късите експозиции. Въпреки, че общ контрол на целия пазар е най-рационалното решение.

Може да се постигне краткосрочен ефект – хедж фондовете да се въздържат от големи инвестиции в шортове. Причината е, че рискът в момента да изгубят пари от тях е прекалено голям. Ако SEC вземе компромисно решение и не предотврати подобни акции в бъдеще, големите брокери ще имат едно наум когато решат да правят къси експозиции или най-малкото ще внимават с мащабите на сделките. Апетитът им за риск обаче е константен през всичките векове на съществуване на финансовите пазари, така че рано или късно те ще се върнат към тази практика. Освен, ако тя не бъде стриктно регулирана.

The post Съвременната история за Робин Худ appeared first on TechTrends България.