Интервюто на назначеният горе-долу по същото време – през ноември 2020 г. изпълнителен директор на „Булсатком“ е едно от малкото медийни прояви на компанията. От него обаче не излиза други големи новини. Акцентът е, че сателитния оператор години наред е пренебрегвал своя основен бизнес, докато е наливал милиони лева в други сфери. Тезата беше изказана в края на 2019 г., когато „Булсатком“ се преструктурира.

Сега, компанията ще се опита да си възвърне позициите на пазара за платена телевизия. Това е стратегията на „Булсатком“ в момента, според Станислав Георгиев.

Желаещи от България и чужбина

Той обяви, че има силен интерес за придобиване на сателитния оператор. Той включва желаещи, както от страната, така и от чужбина. Георгиев не даде никакви имена, нито уточни дали са се водили или се водят преговори по темата. Той единствено уточни, че предпочита следващият собственик да бъде стратегически.

„Интересът към „Булсатком“ е огромен. Имаше такъв през лятото, като той продължава“, коментира Георгиев. Той обяви, че това е логично предвид факта, че компанията е единствения напълно независим и сравнително голям играч на българския пазар. Както и, че все пак е лидер в сегмента за платена ТВ.

„Интересът към „Булсатком“ е огромен. Имаше такъв през лятото, като той продължава“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Георгиев подчерта, че ако придобиването на „Булсатком“ ще завърши реално процеса по консолидация на сектора в България. Затова има завишен инвеститорски интерес от локални и чуждестранни компании. За местните може да се каже, че е ясно кои са, независимо, че Георгиев не посочи имена.

Неофициалната информация от края на 2020 г. показваше, че „Виваком“ и „А1 България“ са проявили първоначално желание за придобиване на оператора. Първият телеком вече агресивно изкупува регионални интернет доставчици от началото на годината и така възобнови процеса по консолидация на пазара. При него офертата не е дошла пряко, а косвено, чрез доскорошния ѝ собственик и все още член на борда ѝ Спас Русев.

Ако някой от двата основни играча обаче се опита да сключи сделка, подобна ще бъде поставена на изпитание от регулаторите. Защото по този начин, купувачът ще си бетонира лидерската позиция на фиксирания пазар в страната и може да попадне в потенциално почти монополно положение.

Външните играчи, които бяха спрягани през последната година и половина са сръбската Telekom Srbija и френският медиен гигант Canal+. Първата компания е под контрола на сръбската държава, а втората е част от групата на Vivendi. Възможно е да е имало интерес и от други международни компании през времето.

Пъстра собственост

Настоящата пъстра палитра от акционери на „Булсатком“ се състои изцяло от финансови инвеститори. Имаше две преструктурирания на собствеността и едно на самата компания. Последното беше приключено в края на 2019 г. В края на изминалата година влезе нов инвеститор – фондът Integral, който е управляван от българин.

Трудно може да се определи новата структура на собственост на „Булсатком“. При първото преструктуриране през 2019 г. доведе до изкупуването на дяловете на кредиторите на компанията от няколко инвеститора – британският Blantyre Capital, Българската банка за развитие (ББР), а Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) остава с известен дял. Единият съосновател Пламен Генчев също получи част от акциите, докато другия – Максим Заяков излезе от проекта напълно. Малко след това се включва американския фонд BlackRock.

Второто преструктуриране на собствеността беше завършена в края на 2020 г. Тогава влезе още един играч – фондът Integral. Той е придобил част от дяловете на другите акционери. За кои точно – няма информация, но се предполага, че може да е за сметка на ЕБВР, които по принцип искат да излязат от „Булсатком“. Вкарването на Integral води със себе си и смяна на поста главен изпълнителен директор, като руля поема Станислав Георгиев, който има богат опит в телеком сферата, включително и дълги години е бил в групата на  „А1 България“.

За ТВ пазара с любов…

Новият фокус на „Булсатком“ ще бъде изцяло платената телевизия. Георгиев обяви, че компанията трябва да се върне „към своята ДНК“ и, че в нея има „огромен потенциал“ за развитие. Тази линия беше прокарана още от предходния главен изпълнителен директор консултантът Макс Зиф, който извърши преструктурирането на компанията.

Реално, първите по-видими резултати в тази посока се усетиха през последните седмици. „Булсатком“ стартира предлагането на своя умна ТВ приставка, която е базирана на Android TV – B-Box. Тя идва само няколко седмици след представянето на аналогичната услуга Eon TV на „Виваком“.

Георгиев коментира, че сателитния оператор е разполагал с подобни възможности преди това, които просто не са се били предлагани по подходящ начин на потребителите. В самите магазини те не са били промотирани достатъчно, което съответно не е довело до ръст на продажбите.

Георгиев коментира, че към момента абонатите на „Булсатком“ за платена ТВ са около 650 хил. Това е спад с 11% спрямо данните за 2019 г. които са подадени в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и са за 736 хил. клиента. Затова най-вероятно, компанията ще се опита да си върне загубените позиции в момента на пазара.

… и с тъга

Друга тема, която главният изпълнителен директор на „Булсатком“ пое беше за сивия сектор при платената телевизия. Това са броя на абонатите, които ТВ доставчиците обявяват реално на регулатора и пред медийните групи и тези, с които реално разполагат. Спорът за това, дали и колко точно „укриват“ по-малките оператори се води от години. Според Георгиев става дума за между 400 и 600 хил. абоната общо, които не се декларират.

По последни данни на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) сивия сектор в страната е около 120 хил. домакинства. Това е между три и пет пъти по-малко от обявените числа от Георгиев. Те могат да се обяснят по няколко начина. Първият е, че БАБТО може да е подценила размера на сивия сектор. Вторият е Георгиев да разполага със стари данни, като той преди години е бил част от пазара, само че на страната на „А1 България“. Тогава големите телекоми твърдяха за подобни размери на недекларираните абонати.

Преди години, „Булсатком“ прилагаше тази практика, което доведе до остър конфликт между сателитния оператор и някои от най-големите медийни групи, като тази около bTV. След месеци на преговори, спирания на права и други, бяга подписани договори. По-късно, декларираните абонати пред КРС на „Булсатком“ скочиха осезаемо. Макс Зиф обяви, през 2019 г., че компанията е максимално прозрачна в това отношение.

The post Силен интерес от купувачи има за „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Промените в Закона за електронни съобщения от края на 2011 г. задължи компаниите да разкриват точния си брой абонати на широката общественост. Това става чрез публичния регистър, който Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изгради няколко години след това.

Тази прозрачност от страна на регулатора не успя да изсветли напълно пазара за платена ТВ. Колко точно укриваха операторите, особено тези, които не са водени от големите телекоми, продължава да бъде ябълката на раздора.

Изследване с повече конкретика

Нов лъч на светлина се опитва да внесе Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). Зад организацията стоят някои от независимите доставчици на телеком услуги, като „Нетера“, „Телекабел“, „СКАТ“ и др. Чрез мащабно социологическо проучване поверено на агенцията „Алфа рисърч“ тя се опитва да покаже колко точно е сивия сектор на пазара за платена ТВ.

Резултатите показват, че 121 хил. домакинства или 4.5% от всички в страната не са обявени гласно от доставчиците, но имат достъп до телевизия. В индустрията, това се води за „пиратстване“, като тук не се включва свалянето на филми през торент сайтове. Може да звучи впечатляващо, но при положение, че целия пазар се състои от 2 .69 млн. домакинства. По-изненадващи са данните за тези, които изобщо не ползват телевизия. Те са едва малко над 30 хил. домакинства.

Как изглежда пазара според БАБТО

Общата картина, която изследването на БАБТО очертава за пазара също е интересна. Според резултатите, цифровата кабелна телевизия е доминираща, като 983 хил. домакинства я ползват. Следва я сателитната връзка с абонамент, която се ползва от 855 хил., а без абонамент от 67 хил. Третата технология по популярност е IPTV (интернет ТВ), която е предпочитан избор на 621 хил. домакинства.

Изследването показва и провала на цифровизацията или потреблението на цифрова ефирна телевизия. Едва 4.8% или 129.6 хил. домакинства я ползват. Причината за това е липсата на достатъчно канали, което беше породено от проблемния бизнес модел, който се преследваше при изграждането ѝ в България.

За сметка на нея, допълнително платените канали към плановете на операторите се радват на нелош интерес. „Диема Екстра“ е най-популярната от всички с 317 хил. домакинства имат достъп до нея. Следвана е от каналите Max Sport на „А1 България“ с 290 хил. домакинства. Телевизията „7/8 ТВ“ на Слави Трифонов е гледан от 271 хил., а четвърти са HBO с 267 хил. Доста е възможно немалко домакинства да плащат по няколко такива пакети.

Класирането при доставчиците също е интересно. Според него, „Булсатком“ е лидер, но с едва 618 хил. домакинства. „Виваком“ и „А1 България“ са втори и трети, като са с доста близки стойности. Което поради потенциалните възможности за отклонение в изследването на БАБТО, прави определянето на точно кой е втори и кой – трети, дискусионен въпрос.

Методологията и разминаванията

Тъй като става дума за социологическо проучване е много важна методологията. „Алфа рисърч“ използва представителна извадка от 5 700 домакинства, което е доста мащабно допитване. За сравнение, проучванията за политическите нагласи преди избори обикновено се правят между 900 и 1 100 души. Извадката съставена за БАБТО дава потенциална статистическа грешка от 1.29% и гаранционна вероятност от 95%.

Подробната методология обаче не дава ясни критерии как е формиран делът на сивия сектор. В проучването се посочва, че това е направено, чрез предварително заложени индикатори, които да покажат, кога има несъответствия между обявените и скрити абонати.

Резултатите обаче могат да се възприемат за доста ориентировъчни, защото все пак говорим за допитване до потребителите. Което контрастира спрямо ежегодните доклади на КРС, които ползват данни подавани от самите оператори.

Директното сравнение между двете е трудно да се направи. Не само, защото едното е за обявени точни данни, а другото е допитване. Но и защото това на БАБТО оценява на база домакинства, докато това на КРС на база абонати. Освен това, публичните данни на регулатора са за 2019 г., докато изследването е направено през ноември 2020 г. КРС се очаква през лятото да представи информацията за пазара за миналата година.

Затова има доста разминавания между информацията между двата източника. Няма да се спираме на всичките несъответствия. Има едно, което се набива доста силно на очи. Това е фактът, че според КРС в България водеща през последните пет години, включително и през 2019 г. е сателитната телевизия. В изследването, поръчано от БАБТО, лидер е цифровата кабелна такава. КРС за 2019 г. дава на кабелната 552 хил. абоната, срещу 983 хил. домакинства посочени в допитването на „Алфа рисърч“. Разликата е прекалено голяма, за да се обясни с лоши отговори, несъответствие между абонати и домакинства и др.

Естеството на спора

За да можем да поставим резултатите в по-широк контекст, трябва да се обясни малко и за конфликта и позициите на отделните играчи на пазара. От едната страна са „А1 България“, „Виваком“ и големите медийни групи. Те твърдят, че малките доставчици масово укриват броя на абонатите си. По този начин те реално предоставят ТВ сигнал на повече хора, като в същото време без да заплащат правата за съдържанието.

Тезата е защитавана яростно през години от другата браншова организация – Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО). В нея основните членове са „Виваком“, „А1 България“ и „Булсатком“, а от декември 2020 г. се присъединява и „Теленор“.

От другата страна са малките оператори. Тяхната теза е, че големите играчи се споразумяват с медийните групи за по-изгодни условия, а независимите доставчици са оставени да плащат по-високи цени. Което да доведе до поскъпване на услугата им и постепенното им изтласкване от пазара.

Публична тайна е, че заради това, много от малките оператори наистина не декларират част от абонатите си, за да могат да запазят цените за крайните си клиенти конкурентоспособни. Спекулациите бяха, че някои доставчици, особено най-малките, сивият дял може да достигне между 30% и 50% от реалните клиенти.

Това обаче, продължава да остава недоказано. БАБТО се опитват да внесат малко прозрачност с техните заключения за 4.5%. Но и те не могат да се вземат за емпирични данни, защото са базирани на потребителско допитване.

Началото на края

Двете най-големи медийни групи в страната – тази на „бТВ“ и на „Нова телевизия“ вече са под контрола на собствениците на „Теленор“ и „Виваком“ съответно. Така, те затварят веригата между доставчици на съдържание и на ТВ сигнал. Ситуацията е сходна за „А1 България“, но в по-малки мащаби. Телекомът предлага от 2017 г. платените спортни канали Max Sport, като беше първият от големите, който предложи собствено и ексклузивно съдържание. Преди по подобен начин, „Булсатком“ изгради лидерската си позиция.

Положението за малките оператори ще продължи да се влошава. Допълнителният проблем е, че техния пазарен дял се свива спрямо големите. Това е видно от последните няколко годишни отчета на КРС. Това е вследствие на агресивната ценова политика на телекомите, повечето пакетни предложения, вече и собствени канали. Последният фактор е консолидацията на сектора. „Виваком“ възобнови замразената от 2015 г. практика за придобиване на по-малки доставчици. Телекомът придоби в началото на 2021 г. няколко регионални оператора на интернет и ТВ. Това са софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, както и пловдивския N3.

Ако тези процеси продължат, скоро ще останат само големите играчи. Това ще са трите телекома, като все още „Теленор“ не предлага фиксирана ТВ и интернет услуга. Към тях добавяме лидерът при платената телевизия „Булсатком“. Сателитният оператор обаче загатна, че си търси купувач, което допълнително да свие участниците на пазара.

The post Лъч светлина в сивия сектор на пазара за платена телевизия в България appeared first on TechTrends България.