Този манталитет отново излиза на преден план покрай разследване на Washington Post. В него се твърди, че в стремежа да направи моделите Tesla на пазара напълно автономни в максимално кратък срок, Илон Мъск жертва редица ключови функции. Включително и, че премахва радара от необходимите сензори, ход, който никой от конкурентите не смее да предприеме. И такъв, който най-вероятно е причината за нарастващия брой инциденти и проблеми с автономния режим на електромобилите Tesla.

Разследването на Washington Post показва, че проблемите с автопилота на електромобилите е именно вследствие на доставяне на функционалността на всякаква цена. Независимо дали и как работи. Което е истинска „бомба със закъснител“, особено в нещо сериозно като автономен електромобил. За Tesla това е важен компонент, защото освен идеята за достъпна електрическа кола, тя трябва да превъзхожда своите традиционни събратя и да предлага различни иновации. Една от тях е именно пълният автопилот.

Обещания и изпълнение

През април 2019 г. Мъск обявява на събитие на инвеститорите на Tesla, че компанията ще интегрира във всеки нов електромобил пълна автономност (Full-Self Driving – FSD). Това означава, че колата ще разполага с автопилот не само на междуградските магистрали, но и в населените места. Дотогава, популярните електромобили разполагат само с „подсилен автопилот“ (Enhanced Autopilot – EA). Преминаването на следващото ниво се изисква висока прецизност, скорост на реакция, данни и много, много тестване.

Технологичните гиганти като Google и Uber не успяха да създадат изцяло автономен и масов автомобил. Втората компания напълно се раздели с това звено, а първата го продължава под бранда Waymo. Илон Мъск никога не се е интересувал от конкуренцията и затова дава поредния невъзможен срок – в рамките на няколко години да се изгради автономната възможност за Tesla моделите.

Година и половина след презентацията пред инвеститорите, компанията на Мъск пуска „бета“ версия на своя пълен автопилот Full Self-Driving. Тя става достъпна за над 360 хил. притежатели на Tesla, които преди това са заплатили по 15 хил. долара допълнително за тази екстра. Компанията естествено предупреждава, че активацията зависи от самите собственици и е на тяхна отговорност, заради това, че е „бета“.

Радар срещу данни

Разследването на Washington Post достига до доста интересни разкрития. Една от тях е простото обяснение, защо Tesla тръгва с „бета“ версия, вместо със завършена функционалност. Мъск иска да събере максимално количество данни, с които да обучи системата. Причината е проста – да се компенсира липсата на редица недостатъци, които се появяват вследствие на прибързаното ѝ пускане на пазара.

Напълно автономна кола разчита на няколко компонента, за да следи пътната обстановка около нея. Това са радар и LIDAR (лазерен радар), ултразвукови сензори и цял низ от камери. Те осигуряват 360-градусово покритие около автомобила. Тяхната задача е да следят пътя, знаците, условията и всички близки и далечни обекти, тяхната скорост и посока на движение. Крайната им цел е да осигурят адекватна реакция при маневри, излизане на пътя и др. Съответно и да предотвратят катастрофи, инциденти и др.

Изоставането на FDS възможностите на Tesla не се нрави на припрения милиардер. Недостигът на компоненти, който парализира автомобилната индустрия също налива масло в огъня. Илон Мъск постепенно започва да „реже“ част от тези ключови компоненти. Tesla не разчита на ултразвукови сензори още в по-ранните етапи на разработване, с цел опростяване на дизайна.

Но в случая жертва на Мъск попада радара на колата. Той е ключов за подсигуряване на допълнителна информация за камерите. С него се придава „обем“ на изображенията и служи за предпазен механизъм ако пред колата не бъде разпознато препятствие, то той ще каже, че има такова. Мъск се аргументирал пред инженерния екип, че радарът може да се замени просто с голям обем от данни.

(Не)очаквани последствия

Последният ще се извлече от вече споменатите 360 хил. потребителя, които получават достъп до „бетата“. Решението за премахване на радара се случва през май 2021 г. и целта е по-бързо да се развият FDS възможностите на Tesla. Това не се случва само за новопроизведените автомобили. Явно с цел да се уеднакви софтуера, Мъск също така решава да се деактивират радарите дори в колите, които разполагат с такива.

За година и половина ефектите от забързаната разработка на FDS за Tesla започват да се усещат. Премахването на радара, тестването „на живо“ на стотици хиляди електромобили с намалена подсигуряваща система, както и пришпорено разработване на кода водят до очаквани резултати. В някои ситуации, колите не могат да разпознаят дали срещу тях има камион или стена, маркировките на първите се бъркат за светофари и много други.

Много от тези неща се изразяват в явлението „фантомни спирачки“, при които автомобилът спира без видима причина. Това се оказва доста опасно на магистрала и принос за това има премахването на радара. В рамките на последните девет месеца, постъпват все повече жалби в САЩ. Не закъсняват и инцидентите, някои от които взимат и жертви. През февруари Tesla се сблъсква с пожарна кола, част от причините отново е липсата на радар, който да може да провери дали има препятствие или не, когато камерите са заслепени.

Масло в огъня се налива с купуването на Twitter от страна на Илон Мъск. Тогава, той взима екип от програмисти от Tesla, които се използват за „ударна група“ по оправянето на социалната мрежа, докато милиардерът съкращава близо три четвърти от персонала на компанията. Което допълнително оголва нуждата от софтуерни специалисти в автомобилния концерн.

Замъглено бъдеще

Натрупването на инциденти и попадането в мерника на американските регулатори карат Tesla да деактивират FDS функцията в своите коли. Индикациите за пълно прегряване на програмистите на компанията водят и до отлив на много от тях към конкуренти, сред които Waymo на Google.

Изтеглянето на FDS не е проста работа, защото всеки клиент е заплатил отделно за нея по 15 хил. долара. Може да се наложи Tesla не само да връща тези пари, но и да плаща обезщетения или глоби за заблуждаваща реклама. Защото на всеки един от тези потребители е обещано едва ли не напълно автономна кола.

FDS системата обаче може да се използва само в определени ситуации и то с пълното внимание на шофьора. Заключението на специалистите е, че независимо от софтуера, с този хардуер възможностите са доста ограничени. И най-вероятно ще останат такива в обозримо бъдеще.

The post Има ли автопилот в Tesla appeared first on TechTrends България.

Причината е, че в момента всички системи за виртуална реалност използват специални джойстици, накичени с копчета и сензори, които ползвате в дигиталния свят. Те са много подходящи, ако сте в игра с оръжие или управлявате самолет, но са странни, когато трябва да вдигате и местите обекти или да натискате бутони и копчета.

VR подразделението на Facebook – Oculus, успя първо да интегрира следене и управление чрез ръцете на потребителя в подобна среда. Все още технологията е в тестова фаза, но компанията я интегрира в своите Oculus Quest шлемове и я прави достъпна за всички техни ползватели.

Големите условия

Като всяка една иновация, следенето и ползването на ръцете във VR идва с две големи ограничения. Първият и очакван такъв, е липсата на какъвто и да е софтуер, който да е съвместим с нея. За момента тя е налична единствено за специалното меню/виртуална среда на Oculus Quest. Там можете с ръце да управлявате различни настройки или да разглеждате видео и снимки, като част от възможностите на комплекта.

Разработчиците ще получат софтуерните инструменти за интеграцията на тази функция в своето съдържание едва през декември. Което означава, че първите игри, интерактивни материали, които поддържат технологията ще са налични едва по някое време през 2020 г.

Второто голямо ограничение е, че Facebook ще ограничи ползването на следенето на ръцете единствено за Oculus Quest шлемовете. Нито за другия модел Rift S, по-старите такива на компанията или на други производители ще могат да я интегрират. Дори ако включите своя Oculus Quest към компютъра, функцията няма да работи.

Защо я нямаше по-рано

Тези две големи условия ограничават значително възможностите и използването на технологията. Самата тя се оказа костелив орех за разработване. Ползването на специални сензорни джойстици е неслучайно, защото е много трудно да се разработи достатъчно прецизно проследяване на ръцете и движенията на потребителите. Поне във VR среда. Досегашните опити демонстрираха закъснение на отчетеното движение или неточно определяне на местоположението им, разваляха усещането и предизвикваха повече объркване, отколкото да помагат за взаимодействието в дигиталния свят.

Технологията на Oculus за момента изглежда, че преодолява тези проблеми. Поне с отчитането на базови движения и засичането на пръстите. В стил „Специален доклад“ ще можете да управлявате менютата на Oculus Quest, по сходен начин със сензорните екрани на смартфоните и таблетите. За следенето на ръцете се използват наличните камери на шлема, което не изисква допълнителни приставки или претоварване на процесора на комплекта.

Този подход има някои недостатъци. Основният е, че потребителят има много ограничено пространство, където може да системата да му проследява ръцете. То е редуцирано до зрителното поле на предната камера и ако пръстите ви излязат от него, те изчезват. Също така, все още технологията не може да разпознава пълния спектър от жестове, особено ако докосвате ръцете си.

Тази система надали ще замени напълно джойстиците, особено при по-сложните действия във виртуална среда. Но тя предлага малко по-интуитивен подход за управление и навигация във VR, което при някои приложения ще бъде предпочитана от потребителите. Въпреки всичките предизвикателства и ограничения е похвално, че IT гигантите работят в тази посока и се опитват да подобрят максимално изживяването във виртуалната среда и налагането ѝ като основно средство за комуникация.

The post Oculus Quest e първият VR шлем, който следи ръцете ви appeared first on TechTrends България.

Как Melexis избра България за развиване на своята дейност?

Нашата група от компании присъства на българския пазар вече повече от 25 години – от 1994 г. насам. Което е почти веднага след политическите промени, през които преминава страната в края на миналия век. Официално Melexis открива своето производство и развоен център през 2000 г. Причината, да изберем България е, че в Източна Европа има набор от възможности в сферата на разработване на полупроводници. Освен вашата страна, такива компетенции има в бившата Източна Германия, където ние започнахме да развиваме подобни звена.

България има доказани отлични възможности в сферата на полупроводниците, които са наследство от стария режим – заводът в Ботевград, както и Централният институт за изчислителна техника (ЦИИТ) в София. Покрай тях са развитие много добри и опитни инженери в областта на микроелектрониката, което за Melexis се оказва важен фактор при избирането на страната за собствено звено. Като търсехме компетенции, не само за производството, но и за разработването на различни компоненти. Възможностите за инженерен дизайн дори бяха на първо място.

В началото, искахме да пренесем и част от производството в България, но това се случи на по-късен етап. Затова началната дейност на Melexis в страната беше фокусирана основно около дизайна и разработването на компонентите, които все още са ключови за местното ни звено. В България разполагаме с голям развоен екип, който в момента съставлява около половината от настоящия ни персонал. В началото беше по-лесно да намерим достатъчно подготвени кадри, като сега вече този процес е малко по-предизвикателен.

Какви са плановете ви за развитие на българското звено на Melexis?

Откакто започнахме нашата дейност тук, се опитваме да привлечем най-добрите експерти, особено в сферата на магнитните и температурни сензори. Плановете ни са да продължим да развиваме тези компетенции, защото те са силата на българското звено. Технологиите, които идват от София се използват най-силно в автомобилната индустрия, но и в други сектори. Важността на България за Melexis означава, че ще продължим с нашите инвестиции тук.

Те няма да се ограничат само до увеличаване на персонала, като ние вече изграждаме втора, доста по-голяма сграда, в която да продължим да растем. Настоящата, в която се помещаваме, вече ни е тясна за обемите от работа, които извършваме и хората, които сме наели. Тя ни ограничава растежа, както при развойния екип, така и при производството, което имаме тук.

„Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност. Нашият производствен капацитет ще скочи тройно, когато тя бъде завършена.

Успоредно с това ни предостави повече пространство, за да мащабираме дейността си, но и да подобрим условията на целия ни персонал. Да създадем една по-качествена и удобна за всички среда, независимо от позицията, на която се намират.

„За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро“ Франсоаз Шомбар, Melexis

За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро, в които влиза изграждането и оборудването ѝ, както и наемането на допълнителни служители. Ще завършим новата сграда или в края на 2020 или в началото на 2021 г., а нейното запълване ще става поетапно.

Това означава ли, че ще удвоите или утроите настоящия си персонал?

Когато открихме софийското звено на Melexis през 2000 г. започнахме с 50 души, а сега сме близо десет пъти повече. Настоящият персонал е над 450 служителя, разпределени почти по равно в развойна и производствена дейност. Определено ще разширяваме екипа си, но как и с какви темпове точно, ще зависи от развитието на пазара и от наличието на квалифицирани кадри.

Тоест, най-големият проблем в България за вас е намирането на квалифицирани кадри?

Не е най-големият проблем, тъй като всички технологични компании изпитват подобен дефицит, независимо, къде се намират по света. Причината е, че все още малко деца избират точните науки (STEM образование) като основна насока за развитие. България има добро наследство в тази сфера и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти, с които да попълним екипа си.

„България има добро наследство в STEM обучението и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Melexis разполага с конкретна програма насочена специално към привличането на подобни кадри. Разполагаме с летни стажове, програма за наскоро завършили, набиране на младши специалисти и други. Така, успяваме да изберем добри инженери, които да надградят стойността, която произвеждаме в България. Те са ориентирани за настоящи студенти, както и завършващи технически специалности в степен бакалавър или магистър.

Споменахте, че малко деца избират образование в STEM сферата, на какво се дължи тази тенденция?

Децата просто не виждат реалната полза от STEM образованието и какво то допринася за света. Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях. Вече има усилия в тази посока от самите образователни институции.

В Melexis също имаме инициативи, в които показваме на децата на служителите, какво се прави в нашите звена и как тези продукти намират предназначение в нашето ежедневие. Защото не всеки има представа каква е ролята на инженера или програмиста в реалния живот, тъй като тяхната работа не винаги остава напълно оценена.

„Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Това важи в пъти повече и за момичетата, защото има напълно погрешен стереотип, че STEM образованието и професиите са само за момчета. В Източна Европа ситуацията е доста различна, спрямо Западна, като съотношението между половете е много по-балансирано. В Белгия например само между 10 и 15% от момичетата избират STEM за свое кариерно развитие, докато в България е над 25%.

Как може да преодолеем този проблем?

Тази тенденция по-малко ученици да се ориентират към STEM не е ограничена само до България, а се наблюдава по целия свят. Винаги има някакви регионални различия, като дори вашата страна е с една идея в по-добра ситуация от държавите на Запад. Голям фактор за това играе различната история на всяка нация. Във всички случаи това трябва да се промени, защото бъдещият свят е технологичен. Което прави живота на всеки един от нас по-интересен, особено ако се развиваме в сферата на иновациите.

Много важно е да се покаже на децата, че те могат да правят много интересни неща, ако изберат да учат STEM. Същото трябва да знаят и самите родителите. Кариерите ориентирани около STEM ще са най-динамични и разнообразни не само сега, но и в бъдеще. Защо? Защото технологиите ни помагат да разрешим най-големите проблеми, пред които е изправен света. Климатични промени, социално-икономически, киберсигурност и др. Всички те ще изискват специалисти от различни области да работят заедно, за да се справят с тях.

„Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя, което не е така“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя. Което не е така.

Ако сте лекар през живота си на колко души можете да помогнете? Около 10 хил. в рамките на цялата си кариера. Но ако станете инженер – по микроелектроника, софтуерен и тн., като станете част от екип по роботика и направите роботизирана протеза, можете да помогнете на милиони по света.

Важно е да има лекари, със сигурност, но подобни примери могат да привлекат вниманието не само на децата, но и по-конкретно на момичетата. Изследванията показват, че жените се интересуват много повече от неща, в които те могат да видят крайните резултати за благополучието на хората.

Като цяло дамите са много по-емпатични от мъжете. Това показва статистиката, но естествено, че има изключения. Как точно момчетата и момичетата възприемат ползата от технологиите варира в различните държави. В развиващите се страни, за някои жени, като Индия например, STEM е път към икономическа независимост и изход от бедността.

„Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър и нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър. Нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това. Последните трябва да знаят, че ако техните синове или дъщери преминат STEM обучение те винаги ще имат много добра работа. С решаването на тези проблеми може да редуцираме предизвикателствата с липсата на квалифицирани кадри в бъдеще.

Каква е причината в България да имаме по-близки пропорции между мъже и жени в STEM образованието?

До голяма степен това е в резултат от наследството в цяла Източно Европа от комунистическата система, която третираше високо в обществото физиците, инженерите и математиците. Това е едно от предимствата на тези времена, които е хубаво да използвате в съвремието и е много важен факто за бъдещето. Искрено се надявам да продължите в България да уважавате и да продължите интереса си към STEM образованието.

В никакъв случай не насърчавам да връщате обратно старата система, но призовавам да запазите някои от силните страни, които все още се усещат в обществото. Трябва да сте горди от историята си и да можете да изваждате поуки – кое в миналото е било полезно и кое не.

Мислите ли, че STEM в един момент ще измести останалите предмети в образованието?

Надявам се, че не. Смятам, че трябва да намерим правилни баланс, не само при децата, но и при възрастните, които обогатяват познанията си. В утрешния ден, всеки един от нас ще трябва да има дигитална грамотност. Не точно да можете да пишете софтуерен код, но поне да имате базова представа какво са те и как функционират. Също така да можете да имате необходимите умения, за да живеете пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят.

„Децата трябва да имат необходимите умения, за да живеят пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Ще са необходими базови познания за това как да ползвате различните видове медии – новинарски, социални и тн. Да сте критични към информацията, която се пуска по тях, какви данни се събират за вас в тези платформи и др. Всичко това е част от тази дигитална грамотност, която ние трябва да развием.

Идеалният случай е, когато не сте специализирани само в една област, а имате достатъчно и добри познания в няколко. Например, силни умения в STEM, в комбинация с история на човечеството например. Или неврология, с данни и човешки ресурси – за да можете да разберете как да подобрите работната среда. Комбинацията между технология и практичното взаимодействие с хората ще се засили. Примерите са безбройни, но мултидисциплинарното обучение ще е голяма тенденция през следващите години.

Тази тенденция ще се засили, когато автоматизацията замени рутинната работа?

Да, точно това ще се случи. Защото машината няма да може да замени напълно човека. Грешна е представата, че ще има съперничество между двете, напротив – то ще е сътрудничество. Комбинацията между човека и машината ще движи света напред.

Ако машините започнат да са по-креативни, тогава няма ли да заменят напълно човека?

Не, няма. Знам, че голяма част от научната фантастика залага на този сценарий, но аз не го вярвам. Докато хората съществуват и имат цел в живота си, като общество и индивиди, това няма да се случи. Защото машините няма как да имат по-висша цел. Машинното самообучение може да репликира част от нещата в един момент, но пак няма да е напълно ориентиран към хората, да има емпатия и развито въображение.

Затова вярвам в технологично подобрения човек, който се възползва по максимален начин от иновациите, за да подобри съществуването си. Дали с импланти, невронен интерфейс или други неща. Да не забравяме, че дори пейсмейкърът е просто подобрение, което ни позволява да живеем по-дълго.

Melexis използва ли подобни иновации, като роботи, изкуствен интелект (AI) в своите инсталации, включително и в българската?

Да, вече сме инвестирали в индустриални роботи и автоматизация на различни процеси. Това е най-видно при производствения процес. Използваме AI най-вече при оптимизацията и подобряване на производителността, както и при тестването, но без да рискуваме качеството на продукцията. Дори чрез алгоритмите помагаме последното да се увеличава с времето.

Когато става дума за пазара на полупроводници в него има доста динамика – кои са тенденциите в него и ролята на Китай?

Когато става дума за полупроводници в основния ни сектор – автомобилния – може да говорим за четири основни тенденции. Първата е в трансформацията от коли с двигатели с вътрешно горене към електрифицирани такива. Втората е в автономните автомобили, но е изтласкан за бъдещ период, заради важността на предходния. Свързаността е третата тенденция, но тя върви заедно с втората. Последната е в персонализацията на колите и това всяка една от тях да пасва максимално на потребителските нужди.

„Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Търговската война между САЩ и Китай оказва влияние на почти всички технологични индустрии. Тя засилва желанието на Пекин да играе все по-голяма роля в производството и доставката на полупроводници. Но стремежът на Китай е повече насочен към по-сложни микропроцесори, които обработват огромно количество информация и 5G свързаност, докато Melexis е насочена повече към различните видове сензори. Там, компаниите от азиатската държава не са толкова силни все още и ще им отнеме още доста време, докато изградят капацитет и ноу-хау в тази област.

Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания. Щатските компании избягват да купуват от китайски доставчици и обратното. Което ни дава доста възможности. Защото все повече китайски компании ни питат „вие щатски доставчик ли сте?“ Не, не сме и това ни отваря нови възможности.

The post Melexis ще инвестира в България над 75 млн. евро през следващите пет години appeared first on TechTrends България.