В рамките на няколко седмици Евростат публикуваха данни за дигиталните умения на гражданите на Европейския съюз, разликата в тях между градските и селски райони, интернет потреблението, дистанционната работа и използването на глобалната мрежа за споделени услуги (или икономика на сътрудничеството – бел. ред.). По почти всички показатели, страната ни е на последно място за 2019 г.

Това показва, че въпреки в България да има много високо развита добавена стойност в сферата на технологиите, мнозинството потребители не споделят това ноу-хау, интерес и познания в сферата. Дори на ниво базови услуги, работна култура и др. За някои от показателите, роля има държавата с нейната намеса, а в други – с нейната пасивност.

На дъното по дигитални умения

Един от най-важните показатели, който обяви Евростат за 2019 г. е усвояването на дигиталните умения сред населението на Стария континент. България е твърд аутсайдер в рамките на Европейския съюз, като само 29% от гражданите имат базови или над средните познания при работа с дигитални технологии. Единствените под нас са Косово и Босна и Херцеговина.

Любопитна и донякъде тревожна тенденция е, че процентът на хората с подобни възможности намалява в България. През 2015 г. делът на населението с базови или по-високи дигитални умения е бил 31%. Това може да се дължи на много фактори – емиграция на квалифицирани кадри, смяна на методологията за отчитане на този показател в страната и др. Въпреки, че повечето държави от ЕС отчитат цялостно увеличение на хората с дигитални умения с няколко изключения, като Люксембург, например.

Друга тенденция за България е голямата пропаст по този показател между големите градове и селските райони. За първите, хората с дигитални умения са 40%, но при вторите делът им пада под 20%. Страната ни е с най-малко граждани, които имат такива базови компетенции в селските райони на целия ЕС.

Проблем, който е не само ключов за интеграцията и благосъстоянието на зоните различни от тези на областните населени места, но и за развитието на икономиката на страната, като цяло. С това предизвикателство се сблъсква и IT индустрията, която се опитва да диверсифицира местата, в които се развиват дейности с добавена стойност.

Интернет потребление и дистанционна работа

Липсата на базови дигитални умения е една от главните причини, българите да са на опашката в Европа и по интернет потребление. Едва 68% от хората в страната са ползвали глобалната мрежа поне веднъж през последните три месеца, показват данните на Евростат. Ние сме единствените в ЕС, с резултат под 70%, като средния за Съюза е 87%, а лидер в това отношение е Швеция с 98%.

Причините за ниското проникване в България не са вследствие на слаба свързаност. Трите мобилни оператора разполагат с покритие на техните 4G мрежи от 99% на населението, смартфоните са сравнително достъпни (с модели под 200 лева с договор), като фиксираното покритие също е доста силно с изключение на някои много отдалечени райони. Предизвикателствата са в няколко посоки – ниските дигитални умения, плавното увеличение на 4G плановете на операторите и липсата на достатъчно масови и прости за ползване онлайн услуги.

Любопитното е, че по отношение на действията, които българите вършат в глобалната мрежа, не оглавяваме всички последни места. Страната ни е на последно място при ползването на електронна поща, слушането на музика онлайн и търсенето на здравна информация. В останалите разгледани приложения от Евростат, последните места са заети основно от Румъния.

Освен ниската култура за дигитални умения, България няма силно развита такава за дистанционна работа от вкъщи. Едва 0.3% от заетите я практикуват, което се дължи най-вече на консервативното отношение на редица работодатели, за това хората да работят от офис с фиксирано работно време. Има две уговорки в данните на Евростат по този показател. Първата е, че се отчитат само заетите хора, което означава, че всички, които работят на свободна практика не влизат в тази статистика. Втората е, че Евростат са маркирали данните за България, че са с ниска надежност.

Споделената икономика

Последната статистика, която Евростат обяви през последните седмици с дигитален характер е, процентът хора, които използват интернет за връзка с други хора за ползване на транспорт или за уреждане на преспиване. Тук влизат платформи от типа на Uber, AirBNB, Booking.com и др. България е на последно място при уреждането на превоз с минимален дял от под 5%.

Този показател се влияе основно от факта, че Uber не оперира в страната. През 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) определи, че приложението се води таксиметрова услуга и трябва да отговаря на регулациите за такава. Uber прецени, че не си заслужава малкия български пазар разходите и се изтегли. Компанията все пак има развойно звено, което се занимава с разработката на IT системите. Малко след това, подобно решение, че Uber е транспортна компания, а не дигитална, дойде на ниво ЕС, което натовари дружеството с редица разходи, за да отговори на регулациите на големите пазари.

При уреждането на нощувки онлайн, българите са доста по-отворени с малко под 10%. Причината е голямата популярност сред младото поколение на услуги като AirBNB и Booking.com. Това най-вероятно ще се промени, след като влязат в сила мерките на Народното събрание за допълнително регулиране на краткосрочните наеми. Което показва и как държавата може да окаже силно влияние на дадена пазарна ниша.

The post България е на последните места по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.