Лидерите

На първо място според WIPO се намира Швейцария, следвана от Швеция и САЩ. Това са и трите държави, които събират над 60 точки, според индекса. Челната десетка е допълнена още от Великобритания, Нидерландия, Дания, Финландия, Сингапур, Германия и Южна Корея. Като последната от изброените е с 56 точки.

В индекса, страните са разпределени в четири категории, в зависимост от приходите. Първата са държавите с високи доходи, втората са тези в горния среден спектър, третата в долния среден и последната е за тези с ниските. България, леко учудващо се намира във втората категория.

България заема 37-о място с малко под 40 точки. Пред нея са Латвия и Унгария, които се водят от първата категория за високи доходи (също изненадващо). Зад нас са Полша и Словакия. България е едва третата държава в Топ 40, която е от втора категория по доходи – напред са единствено Китай и Малайзия. Според WIPO, страната ни като цяло се представя по-добре от очакваното.

Показателите

Основният индекс се формира от седем показателя. България е най-силна по отношение на знанието и създаването на технологии – там е на 29-о място. Това се дължи най-вече на изключително голямото влияние, което оказва знанието на икономическия растеж и качеството на сертифициране.

Следващият силен показател е инфраструктурата, където сме на 30-о място, най-вече заради силния енергиен сектор, добрите комуникационни мрежи и отново заради сертификатите. България е сравнително добра в креативните резултати, най-вече по отношение на запазените марки и други подобни елементи.

Страната ни обаче изостава значително в човешкия капитал и потенциал. Там е на 64-о място, като най-силно е изоставането на образованието ни – 73-и в света. Последното се компенсира частично от изненадващо добрите инвестиции в развойна дейност, където сме на 51 място.

Най-задълбоченият проблем за България се оказва пазарната среда. Ситуацията за кредитиране и инвестиции в бизнеса са трагични, като по първия показател сме на 91 място, а по втория – на 102. Единственият критерий, в който страната ни е напред са нивата на таксите – 22-и в света.

Приземяване на икономиките

В своя доклад WIPO предупреждава, че най-вероятно се задава икономически спад. Световният брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква да се понижи с 5% през 2020 г. Това най-вероятно ще окаже негативно влияние, върху инвестициите в развойна дейност и рисков капитал. Графиките на WIPO показва ясно зависимостта на първия фактор с движението на БВП. Което означава, че може да се очаква понижение на инвестициите в развойна дейност и иновации.

Индикации за намаляване на сделките с рисков капитал вече имаме през първото тримесечие на 2020 г. Ако към края на предходната година, те са вървяли нагоре във всички региони, то през януари-март тази година се наблюдава значителен спад. Приземяването в Европа е по-умерено, за разлика от Азия, САЩ и Северна Америка.

От WIPO все пак отбелязват, че в момента, в който пандемията бъде напълно овладяна се очаква сравнително бързо нормализиране на нивата на инвестиции.

The post България напредва в индекса за иновации на WIPO за 2020 г. appeared first on TechTrends България.

5G ще отключи вратата към Интернет на нещата и ще положи основи за по-мащабна автоматизация. Това са част от изводите, които може да направим от последния доклад за състоянието на мобилната икономика на Асоциацията на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA) за 2020 г.

Интерактивни графики на GSMA доклада тук

Анализът се публикува обикновено малко след като приключи Световния мобилен конгрес, който е организиран от неправителствената организация, но поради пандемията на коронавурса, последния беше отменен. Трябва да се отбележи, че той е направен преди да се наложи извънредно положение в развитите икономики и тепърва ще се оценяват последствията от COVID-19 върху телекомите и 5G.

Повече за това дали 5G е вредно за здравето тук

Индикациите за момента са, че в Европа, включително в България, пандемията може да забави разгръщането на мобилните мрежи с около шест месеца. Най-вече, заради намаления капацитет на държавната администрация и отлагане на редица търгове за радиочестоти.

Ясните предимства на 5G мрежите

Развитието на 5G ще подпомогне не само мобилния сектор, но и цялата световна икономика. Оценките на GSMA показват, че последния ще съставлява близо 5% или около 4.9 трлн. долара от глобалния БВП през 2024 г. През 2019 г. мобилната индустрия е създала 4.2 трлн. долара или е била 4.7%. Така, ще се добавят около 700 млрд. долара към световната икономика.

В основата си на този ръст ще стои разгръщането на 5G мрежите, както и достигане на пика на 4G. С което се показват положителните икономически ефекти от мобилните широколентови технологии. Настоящето 4G ще постигне върха от абонати през 2023 г., когато 60% от потребителите ще ползват този тип мрежи, но после ще започне да спада. 5G ще започне да набира скорост през следващите няколко години.

Ако в момента има незначително количество абонати на новата технология, то през 2025 г. те ще достигнат 1.8 млрд. или около 20% от всички мобилни връзки. В тези данни са включени само крайни потребителски устройства, но не и IoT връзките за бизнес и индустриални цели. Последните се очаква да станат ключов елемент при разпространението и бизнес модела на 5G мрежите в средносрочен план.

Масовото ползване на смартфони (затова по-надолу) и ползването на бърза интернет връзка ще доведе до още една тенденция – изчезването на 2G връзката. В световен мащаб тя ще съставлява едва 5% към 2025 г., като и третото поколение ще спадне под 20%. В Европа, 2G ще се ползва едва от 1% от свързаните устройства, а в САЩ и Канада – от 2%. Доста показателно за техническото развитие на Китай ще е факта, че страната ще разчита изцяло на 4G и 5G след пет години. Предходните две поколения ще изчезнат напълно от мрежовия микс в страната, показват прогнозите на GSMA.

Поглед към 2030 г.

При достигане на пика на следващото поколение мобилна технология икономическите ползи се очаква да нараснат с геометрична прогресия. В свой доклад консултантската фирма McKinsey предвижда преките ползи от 5G за световния БВП да бъдат добавени до 2 трлн. долара към 2030 г. Основната част ще бъдат разпределени в четири сектора – мобилност, здравеопазване, производство и търговия.

Държавите, които първи възприемат новата технология ще могат да се радват на по-голям дял от тази добавена стойност. 5G може да добави още 2 трлн. долара към световния БВП, покрай свързването на развиващия се свят и така да подкрепи страните с по-ниски доходи. Отделно, McKinsey допълват, че може да има допълнителни скрити икономически ползи, поради факта, че новото поколение мобилни мрежи ще трансформират четири от най-големите сектора по света.

Водещите държави и ролята на смартфоните и IoT

Да се върнем към данните на GSMA прогнозите, че развитата част на Азия и Северна Америка (в по-голяма степен САЩ) са водещи в развитието на 5G. Прогнозите са, че при първата 50% от потребителите ще ползват новата технология към 2025 г., а втората – 48%. Европа ще е трета с 34% проникване, а след нея ще са развиващата част на Азия и Близкия изток. Старият континент ще разчита доста на своята развита 4G мрежа, за да компенсира по-слабия темп на навлизане на следващото поколение.

 Проникването на смартфони в глобален мащаб ще се увеличи, което в комбинация от повече и по-евтини устройства за всички поколения ще позволи повече потребители да могат да ползват бърз мобилен интернет. Това е от ключово значение, защото в момента едва 49% от глобалното население е свързано по този начин. 

Около 42% имат достъп до покритие и услуги, но не се възползват от тях. Очакванията на GSMA са първият показател да достигне 70%, а притежателите на смартфони да достигнат 80% през 2025 г.

Най-голям ефект от разгръщане на 5G мрежите ще се усети при Интернет на нешата. IoT устройствата ще се увеличат от малко 12 млрд. през 2019 г. на 24.6 млрд. през 2025 г. Близо две трети от новите системи ще са в корпоративната сфера. Бързата връзка и минималното забавяне са ключови за автоматизация на производството, доставките и физическите услуги. Затова не е изненада, че този тип технологични решения ще придобият популярност.

Ключовият въпрос – честотите

Всичко това звучи като една красива приказка, но има доста предизвикателства пред мобилната индустрия и 5G. Основните опасения на операторите са свързани с реакцията на регулаторите при разпределение на допълнителните честоти, все още несигурния бизнес модел, високите инвестиции в развитие на 5G, както и все колебливото отношение на бизнеса и потребителите.

Честотите са ключови за бързото разгръщане на технологията, затова те са и най-голямото опасение за операторите. Най-любопитното е, че тези в милиметровия спектър (над 6GHz) изобщо не са приоритет за телекомите. При това независимо от факта, че са свободни в почти всички държави, с няколко изключения, като Русия, заради липса на консенсус с военните. За операторите най-важни са вълните в противоположния спектър – дългите под 1GHz. Те са необходими за установяване на национални покрития и за покриване на голяма площ.

Редица търгове за честоти по света вече се отлагат заради коронавирус пандемията. Причината е в липсата на държавен капацитет и потенциална оптимизация на инвестициите от телекомите. Това може да изтегли бързото разгръщане на 5G мрежите с поне шест месеца. Подобна тенденция се очаква и в България, като вместо старта на новата технология да започне в края на настоящата година, тя да бъде забавена за началото на 2021 г.

Икономическият и потребителски аспекти

Въпреки, че 5G трябва да допринесе до трилиони долари в световната икономика, някои от основните опасения са именно икономически. Разгръщането на следващото поколение мобилни мрежи ще изисква сходни инвестиции. В периода 2020-2025 г. телекомите планират да вложат 1.1 трлн. долара в нова инфраструктура. Около 80% от тази сума ще се пада на 5G. Най-висок този дял ще бъде в Европа и Китай, където той ще достигне 90% от инвестициите на операторите.

За сметка на това ръстът на приходите ще бъде доста по-символичен, средногодишно в периода 2020-2025 г. той ще бъде 1.1%. Световните приходи на мобилната индустрия за година ще надминат 1.1 трлн. долара, но предвид факта, че през 2019 г. са били 1.03 трлн. долара, сумата не е толкова внушителна.

Неясният бизнес модел и предпазливото навлизане на корпоративния сектор са другото голямо предизвикателство. 5G мобилните мрежи ще допринесат най-много за развитието на сложни системи и решения за различни бизнеси, като производство, търговия и транспорт. Повечето компании, все още не идентифицират тези ползи, като асоциират новата технология основно с подобряване на скоростта.

Без корпорациите, телекомите трудно ще успеят да си върнат огромните инвестиции. Причината е, че при масовия потребител ще има промени, но те няма да са чак толкова осезаеми, както скока от 3G към 4G например. Поне не веднага. Самите те, също асоциират 5G основно като подобрение на скоростите на връзката, а не в създаването на иновативни услуги.

The post GSMA: 5G ще движи растежа на световната икономика през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Новата технология ще бъде основния двигател на растежа на абонатите през следващите пет години, това е ключовият извод в последния Mobility Report на Ericsson. Това е нормално, предвид факта, че през следващите няколко години в десетки държави, телекомите ще модернизират мрежи си и ще предоставят 5G услуги на своите потребители.

Технологията ще е водеща и при ръста на потребителите на смартфони. Последните устройства ще съставляват основния дял на 5G устройства и през 2024 г. ще достигнат 1.8 млрд. или близо 95% от всички абонати на новата технология.

Мобилен свят на две скорости

Очертават се няколко интересни тенденции в чисто географско разпределение. Китай е допринесъл най-много нови потребители на мобилни услуги през първото тримесечие на 2019 г. – цели 30 млн. Европа изпитва затруднения да добави нови абонати, като западната част на Стария континент дори отчита спад с пет милиона. Подобна е ситуацията в Северна Америка. Очаквано, освен Китай, останалите региони с нови потребители са в Африка и Азия.

Когато разбием абонатите по вид технология ситуацията се променя драстично. В Африка, Близкия изток и развиващата се част на Азия преобладават 2G и 3G мрежите. Докато в Северна Америка, Североизточна Азия и Западна Европа преобладават 4G връзките.

Ако прогнозите на Ericsson се окажат верни, през 2024 г. редица региони ще преминат към настоящото четвърто поколение мобилни мрежи. Тези с доминиращи в момента 4G връзки бързо ще се прехвърлят към новата технология. Лидер се очертава Северна Америка, където се очаква 63% от мобилните абонати да са 5G. Развитата част на Азия ще е зад тях, а Западна Европа – трета. До пет години, тези три региона ще разполага основно с потребители на високоскоростен мобилен интернет (4G и 5G). През 2024 г. в световен мащаб те ще съставляват около 76% от всички абонати.

По този начин се образува един мобилен свят на две скорости – потребителите в развитите държави ще бъдат облагодетелствани от въвеждането на новите технологии, спрямо тези от развиващите се.

Това е доста важно и за самите телекоми, които освен, че ще правят крупни инвестиции в 5G започват да увеличават цените там, където новата технология е достъпна. Бързият темп на развитие в Северна Америка ще означава, че местните оператори най-вероятно ще се възползват от солиден ръст на приходите през следващите години.

Къде сме ние? Централна и Източна Европа е някъде по средата на целия този процес. Нито е много изостанала, нито ще е сред лидерите. Абонатите от региона ще се прехвърлят основно от 3G към 4G и само малка част ще имат достъп до най-новата технология от пето поколение. Потребителите на високоскоростна мобилна връзка ще са над 80%, което е над средното за света.

Донякъде наблюдаваме тези тенденции в България. През настоящата година, 5G мрежите вече започват да стават достъпни за абонати в САЩ и Великобритания. Родните оператори са готови да пуснат подобни услуги през следващата 2020 г. Има няколко съществени пречки, които трябва да се разрешат преди това. Дори всичко да е по график, България изостава от Северна Америка и Западна Европа с поне година.

Новият цар на съдържанието

Развитието на интернет направи съдържанието краля на маркетинга в борбата за сърцето и вниманието на потребителите. С развитието на високоскоростните мобилни мрежи вече може да конкретизираме допълнително. Видеото ще доминира все повече и повече от месечния трафик. През 2018 г. то отговаря за 60% от целия мобилен пренос на данни. Ако прогнозата на Ericsson се превърне в реалност, то видеото ще достигне до 74% от целия трафик.

Важно е да се отбележи, че обемите на преноса на данни ще се увеличат близо четирикратно през тези пет години – от 28 EB (ексабайт, който е равен на хиляда петабайта или милион терабайта) месечно на 131 EB. Прогнозата на Ericsson е, че около 35% от трафика през 2024 г. ще преминава през 5G мрежи.

Разделението по региони ще важи с пълна сила и при преноса на данни. Северна Америка доминира и ще продължи да го прави през следващите пет години. Процентно, развиващите се региони ще отчитат големи ръстове, но те ще останат доста зад лидера.

The post Ericsson: 5G ще обхване 20% от мобилните абонати през 2024 г. appeared first on TechTrends България.