Той отекваше по медиите и в политическия наратив до края на 2018 г. и до известна степен подсилиха желанието на САЩ и Европейския съюз да наложат по-стриктни мерки за опазването на личните данни на потребителите в дигиталните платформи. Последните избори през 2020 г. демонстрираха поляризацията в американския политически живот с блокирането на акаунтите в основните социални мрежи на все още действащия президент Доналд Тръмп. Причината бяха насърчаването на протестите пред Конгреса на негови привърженици, което доведе до нахлуването в сградата на Капитолия.

Действията на Facebook и Twitter бяха разглеждани като модерация против насилие от единия лагер и цензура от другия. Двете гледни точки продължават да са поляризирани и до сега. Което и подтикна на милиардера Илон Мъск да придобие Twitter след дълга битка с инвеститорите и го ребрандира като X.

С наближаването на новите избори през ноември, ситуацията продължава да ескалира, макар и странно – основно извън САЩ. Битката за модерацията или свободата на словото се пренесе в ЕС и Латинска Америка. Демонстрация за това е арестът на основателя на популярното чат-приложение Telegram Павел Дуров, както и забраната на X в Бразилия. И двете действия идват след като горепосочените платформи не искат да налагат засилено модериране на съдържанието в тях. В същия момент в Европа се води борба дали да остава пълното криптиране (end-to-end encryption или E2EE) на чат-приложенията. Аргументите на вносителите са, че така ще се борят престъпленията срещу деца, докато правозащитниците твърдят, че се отварят вратите за масово подслушване.

От Париж с белезници

В края на август, основателят на Telegram Павел Дуров е арестуван от френските власти. Списъкът с обвинения е внушителен, както и до голяма степен абсурден – съучастие от пране на пари до трафик на наркотици. Дуров не е извършил нито едно от тези престъпления, но според прокуратурата на Франция, това е позволено да се случи в изградената от него платформа. Допълнително, Telegram не е съдействал за премахването, филтрирането и модерирането на подобно съдържание, което го е превърнал в съучастник.

Действията на френските власти наложиха опасен прецедент. Те се опитват да направят наказателно отговорни собствениците на дигиталните платформи за потенциални престъпления извършени в тях. Това става възможно с приемането на нов френски закон, който превръща самите социални мрежи или чат-приложения в съучастници ако в тях се извършват незаконни действия. За момента, Франция е единствената с такова прието законодателство, а Дуров влиза в ролята на „опитното зайче“ или правния прецедент, с който да се тества в съда.

Основателят на Telegram от своя страна се води като твърд противник на всякаква държавна намеса в платформата. Дуров основава най-голямата социална мрежа в рускоезичния свят – Vkontakte. През 2014 г. е принуден да излезе от нея и да остане в ръцете на близки до Кремъл бизнесмени. Дуров напуска Русия и основава Telegram, чат-приложение, което да позволява безпроблемна комуникация между потребителите и минимална модерация. Последното се превръща като мантра на руския предприемач.

Арестът му във Франция промени това. Няма информация какво се е разбрал Дуров с френските власти, но веднага след освобождаването му бяха обявени някои промени в общите правила на Telegram. Те включват и потенциално по-силно модериране на общите групи, както и по-лесни опции за докладване на неправомерно съдържание. Месец по-късно, компанията обяви, че ще предоставя IP адреси и телефонни номера на потребители на службите за сигурност ако бъде издадена съдебна заповед за това. По този начин Дуров загърбва своята политика да не кооперира с властите. Действията на Франция и самият закон обаче поставят опасен прецедент в технологичните среди.

Бразилски X драми

Докато Telegram и Дуров се борят неуспешно с френските власти, Илон Мъск и неговата социална мрежа X се сблъскват с бразилските. Латиноамериканската държава води съдебна битка срещу платформата от 2020 г. В рамките на три години са започнати три дела. Първото е за разпространението на фалшиви новини, второто е за подкрепянето на организирани групи, които „манипулират изборите“ и третото е за подпомагането на безредиците след президентските през 2023 г.

Бразилските власти настояват X да блокира по-агресивни опозиционни потребители в социалната мрежа. Илон Мъск се противопоставя на тази идея, защото именно покрай сходния случай с Доналд Тръмп и Капитолията от 2021 г. милиардерът реши да придобие платформата. Въпреки всичко, X блокира част от акаунтите, но властите продължиха с исканията за забраната на още.

Така, от 2023 г. Мъск открито се противопоставя да цензурира бразилската опозиция (брандирана като „крайно-дясна“ от властите в страната – бел. ред.) в социалната мрежа. Милиардерът отзова юридическият си представител от страната, което е изискване на Бразилия, дигиталната платформа да функционира. Това развърза ръцете на съда да наложат пълна забрана на X на територията на латиноамериканската държава. За кратко, социалната мрежа беше активна в Бразилия, чрез ползването на динамични IP адреси, което докара глоба на Мъск за 5 млн. реала или 920 хил. долара.

Покаянията на Марк Зукърбърг

Докато дигиталните платформи водят битки пряко с властите в Европа и Латинска Америка, в които се противопоставят идеите за спазване на закони (дори силно рестриктивни такива), свобода на словото и цензурата, един от „послушните“ в това отношение започна да съжалява за това. Meta и Facebook първи изпитаха гнева на политиците за модерирането на съдържанието онлайн след изборите в САЩ през 2016 г. След няколко години разследвания, преговори и нов битки, основателят на социалната мрежа Марк Зукърбърг наложи доста стриктен контрол на постовете.

Покрай скандалите с Дуров във Франция и Мъск в Бразилия, той изрази съжаление, че е „направил компромиси със собствените си стандарти, заради натиск“ на администрацията на президента Джо Байдън по време на ковид пандемията. Зукърбърг обяви, че действията на щатското правителство през 2021 г. са били погрешни и е трябвало да даде по-голяма гласност на проблема. Вместо това Meta наложи прекалено рестриктивна модерация на съдържанието, в което дори безобидни или сатирични постове са изтрити, а хора – баннати.

Зукърбърг също така съжалява, че Meta е спряла информацията за разследването на New York Post с обвиненията към Хънтър Байдън – синът на настоящия президент на САЩ Джо Байдън. По този начин технологичният предприемач косвено твърди, че администрацията на Белия дом е наложила цензура в социалната мрежа. Нещо, което от администрацията на Джо Байдън отричат.

Тези признания и покаяния обаче поставят под въпрос дали действията на властите по света за модерирането на онлайн съдържанието не граничат с цензура и заплаха за свободата на словото. Казусите във Франция с Telegram и Бразилия с X допълнително повдигат темата, както и нови въпроси свързани с нея.

Европа срещу пълното криптиране

Последният казус е създаването на общ европейски фронт срещу криптирането от край до край или т.нар. E2EE в чат приложенията. Аргументите в полза на инициативата са, че по този начин се бори сексуалното посегателство срещу деца. Противниците на идеята са правозащитници, според които така се отваря широко вратата за масово подслушване. Казусът тръгва през 2022 г., когато са приети европейските правила за борба с детското сексуално малтретиране, познат като CSA.

Регламентът предвижда, всички големи дигитални платформи да могат да следят, записват, докладват и изтриват незаконно съдържание с деца. Все повече чат приложения наложиха E2EE като основен метод на криптиране на информацията. Сред тях са Messenger, WhatsApp, Skype, Viber и др. При E2EE при комуникация между двама души (респективно устройства), информацията се шифрира и само те и техните устройства могат да я разкодират.

ЕС след силно лобиране на някои страни, като Испания, настояват и самите дигитални платформи да разполагат с дешифриращите ключове, за да могат да сканират информацията, която минава през системи им. Това отслабва и донякъде обезсмисля E2EE кодирането. От друга страна, то беше наложено косвено покрай друг европейски регламент – популярната в дигиталните среди като GDPR или Директивата за опазване на личните данни.

Тепърва ще се взима решение от Съвета на ЕС за пълното имплементиране на CSA наредбата. Сблъсъкът между нея и GDPR илюстрира перфектно дори само на административно ниво конфликтът между опазването на личните данни и опитите на правителствата да контролират повече съдържанието през дигиталните платформи. Да не говорим за моралните и принципни проблеми, които се отварят.

Неравната борба

Изброените случаи в този материал си приличат точно по едно нещо – стремежът на правителствата по света да могат да взимат активни мерки в модерацията на съдържанието онлайн. В някои случаи това е необходимо, когато става дума за тежки престъпления като насилие над деца, наркотрафик и др. Но използването на претекста за борба с такива, за тотално отслабване на дигиталното криптиране или опити за цензуриране на политическа опозиция не е добра идея.

Във всички случаи, тенденцията към изостряне на този конфликт ще се усилва и за съжаление историята до момента показва, че интернет компаниите рано или късно „клякат“. Независимо, дали после съжаляват, както си признава Зукърбърг или не.

The post Модерация и(или) свобода на словото в социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

Преди него, Дуров разработи „руския Facebook“ – социалната мрежа VKontakte. Компанията и платформата беше национализирана през 2013 г. донякъде покрай събитията отново в Украйна. След което Дуров напусна Русия и в „самоизгнание“ изгради платформата Telegram. С ясната цел да се постигне сигурна комуникация, в която никоя държавна власт да не може да проследи или да модерира съдържанието.

Това превръща Telegram в перфектния инструмент за споделяне на чувствителна информация, като например свързаната такава на тема война или политика. С което измества Twitter, които през последните 5 години са обект на все по-силна модерация на съдържанието – обикновено в една идеологическа посока. Комбинацията от това превръща платформата в следваща мишена на потенциална цензура. Натискът е загатнат от двете страни – от руска и дори от американска.

Подобен започва да се усеща и при Twitter покрай обявеното придобиване от милиардерът Илон Мъск. Технологичният предприемач планира да сложи „свободата на словото“ на първо място, с което се вдигат опасенията, че ще понижи степента на модерация на постовете. От друга страна, конкуренцията между двете, макар и технически различни платформи, ще се засили.

VKontakte – руският Facebook

Павел Дуров се възкачи на световната сцена изграждайки социалната мрежа VKontakte. Тя се превърна в еталон сред рускоезичното население по света. Основана през 2007 г., като по това време Дуров е едва 24-годишен. Паралелите с Facebook са много, подобно на творението на Зукърбърг. VKontakte започва като затворена социална мрежа за студентите на Университета в Санкт Петербърг или чрез специална покана. За една година, новата платформа задминава основния си местен конкурент – Odnoklassniki.

За 15 години работа, VK (както още е известна VKontakte) става номер едно социална мрежа със 76% проникване в населението на Русия. Единственото по-популярно приложение в страната е чат програмата WhatsApp. Описван като руския Facebook, реално платформата комбинира възможностите на мрежата на Зукърбърг, но се използва и по сходен начин като YouTube със силен фокус върху споделянето на видео.

Тиха „национализация“

Голямото влияние, което VK има над рускоговорящото население не остава незабелязано от властите в Москва, както и тези в Киев. Социалната мрежа става жертва на политическия конфликт (прераснал през 2022 г. и във военен – бел. ред) между Русия и Украйна. Хронологията започва преди десетилетие. Тогава 20% дял има Павел Дуров, а останалите са разпределени между трима инвеститори руски евреи – Ютчак и Михаел Мирилашвили (баща и син) и Лев Левиев.

Впоследствие, руската дигитална компания Mail.ru придобива малко под 40% от дяловете на оригиналните собственици. През 2012 г. Дуров получава от нея акциите с право на глас и така, основателят реално придобива контрола върху стратегическите решения на VK. Година по-късно става голямо разбъркване в собствеността на руската социална мрежа. Първоначалните инвеститори се оттеглят напълно през 2013 г. като 48% получава фонда United Capital Partners.

Година по-късно Павел Дуров продава своя контролен дял на главния изпълнителен директор на телекома MegaFon Иван Таврин. Операторът е собственост на руския олигарх Алишер Усманов и в крайна сметка той поема 52% право на глас във VKontakte. Почти веднага след това MegaFon прехвърля дела на Дуров на Mail.ru и ефективно двете групи притежават 92% от компанията.

Самият предприемач подава оставка на главен изпълнителен директор на 1 април 2014 г. Първата версия на Дуров е, че това е първоаприлска шега, която обаче влиза в сила 20 дни по-късно, защото не успял да я изтегли. Впоследствие се появява тезата, че той се е оттеглил от компанията, заради разгарящия се конфликт в Донбас, Украйна и, че смяната на собствеността е поставила VKontakte в ръцете на руската държава. Излиза и твърдението, че продажбата на неговия контролен пакет е станало под държавен натиск. С други думи е имало „тиха национализация“.

Основите на Telegram

Историята на VK е важна, защото последствията от нея полагат основите на Telegram. Малко преди оттеглянето на Павел Дуров от VK, заедно с брат си Николай стартират новото чат приложение. Начинанието е финансирано до голяма степен с парите получетни срещу дела на предприемача в социалната мрежа. Той създава протокола MTProto, който е основа за Telegram – система с отворен код, която може да се развива и надгражда.

Кредото на новото приложение е, да се създаде инструмент за напълно закодирана комуникация между потребителите. Цялата информация, особено тази в облачните сървъри на компанията е криптирана. Центровете за данни и ключовете за разшифроването на информацията се намират в различни държави, за да се затрудни техния пробив.

През 2015 г. Telegram добавя възможността да се създават различни канали (или групи), с което функцията на чат приложението се разширява почти до социална мрежа. По това време, то разполага с над 50 млн. потребителя. Година по-късно достига 100 млн. абоната, като 350 хил. нови се регистрират всеки ден.

Все по-популярна алтернатива

Темповете на растеж се запазват до 2019 г., след това, компанията започва да ускорява разрастването на своята абонатна база. В края на годината са достигнати 300 млн. потребителя. Оттам насетне увеличението става с по 100 млн. на година. През април 2020 г. абонатите достигат 400 млн., а през януари 2021 г. – 500 млн. Само през октомври миналата година са добавени 70 млн. потребителя, покрай срива на системите на Facebook и нейните услуги.

Telegram се превърна във все по-популярна алтернатива. Както на утвърдените чат приложения, като Messenger, Viber и WhatsApp, така и на социални мрежи, като Facebook и Twitter. За други потребители, това е по-сигурен канал за комуникация, както между отделните хора, така и на групи от интереси. Липсата на силна модерация или държавна намеса върху контрола на съдържанието превръща Telegram в политически инструмент. Той е основният канал за комуникация между протестиращите в Беларус през 2020 г.

Истински, Telegram блясва по време на войната в Украйна. В стремеж да се покаже конфликта в реално време, други платформи, като Twitter (най-вече) започват да цензурират съдържание, в което се съдържа насилие. А такива кадри са неизбежни при война. Това кара, повечето участници в бойните действия да избират алтернативни канали за разпространение на първична информация. Telegram се оказва най-големия от тях.

Резултатите са видни само в рамките на 2 месеца бойни действия в Украйна. Според данните на руския телеком MegaFon, потреблението на Telegram е скочило до 63% и става най-ползването приложение в страната. В световен мащаб, то достига пето място по сваляния с над 100 млн. даунлоуда за първото тримесечие, показват данните на Sensor Tower. Пред Telegram са единствено TikTok, Instagram, Facebook и WhatsApp.

Като общ брой потребители, приложението на Павел Дуров е на 13-то място с около 500 млн. абоната, според класацията на Hootsuite. Telegram задминава категорично Twitter, който е с 436 млн. потребителя. Което показва, че платформата с руски корени се превръща в по-предпочитано място за разпространяването на политическа или новинарска информация. Колко точно са тези на VK  трудно да се прецени, един източник дава около 530 млн. регистрации, а самата социална мрежа се хвали със 100 млн. месечни.

Страховете от свободата на словото

Придобиването на Twitter от Илон Мъск и неговия стремеж за налагане на недискриминирана свобода на словото създава опасения сред демократичните политически кръгове в САЩ. Техните страхове са, че липсата на модерация на популярни социални мрежи ще доведе до въздигане на крайния консерватизъм или по-лошо – до завръщане на Доналд Тръмп.

Доскорошният американски президент беше в трън на очите на демократичната партия, а повечето технологични компании открито или прикрито я подкрепят. Така се стигна до парадоксалната ситуация, в която действащия все още президент Доналд Тръмп беше баннат от Facebook и Twitter.

В момента, повечето големи демократични медии атакуват едновременно сделката между Мъск и социалната мрежа, така и силния ръст на Telegram. Аргументите са, че при липса на модерация се позволява по-лесното разпространение на фалшиви новини и радикални послания. Другата страна на монетата е, че редица републиканци (сред които и Тръмп) са подложени на пряка или прикрита цензура. Последното става елегантно – просто се редуцира аудиторията, до която стигат техните послания.

При Telegram подобни практики са невъзможни, а Мъск планира да последва примера му и в Twitter. В платформата на Дуров има един елемент – човекът създал групата или канал може да определя правила и да модерира. Тоест, все пак има някакъв контрол за упражняване. Същото важи и за Twitter. Но подобни централни механизми не съществуват в Telegram. Което прави приложението по-добрия избор спрямо строго модерирания Twitter в споделянето на чувствителна информация.

Ще бъде интересно да се проследи дали щатските регулатори няма да се намесят (тъй като в момента те са под контрола на демократите). Както и дали промените, които подготвя Мъск няма да върнат Twitter в надпреварата му с Telegram.

The post Златният момент на Telegram appeared first on TechTrends България.

Затова дали изненадващо или не, Мъск обяви, че е придобил 9.2% от социалната мрежа на стойност от 2.89 млрд. долара. По този начин той се превръща в най-големия акционер в Twitter, но няма да има право на глас при взимането на решения.

По-шеговитите ще коментират, че Мъск прави това, за да не се притеснява от това какво пише в платформата. Или, че действията му са само, за да оптимизира определени елементи от нея по негов вкус. Самият той коментира, че Twitter не прваи достатъчно, за да поддържа свободата на словото. Малко след като новината за новия му дял в компанията, Мъск попита своите последователи дали искат въвеждането на функция за редакция на постовете.

Free speech is essential to a functioning democracy.

Do you believe Twitter rigorously adheres to this principle?

— Elon Musk (@elonmusk) March 25, 2022

Истината е, че технологичният милиардер реално спасява социалната мрежа. Twitter е нерентабилен бизнес от своето създаване и продължава да е „черна дупка“ за инвестиционния капитал. Социалната мрежа обаче се оказва важен инструмент при гражданското отразяване на значими събития, като например войната в Украйна, например. Влизането на милиардера в компанията може да бъде ползотворно за нейното финансово бъдеще.

За светлото бъдеще и свободата на словото

Първосигналната реакция, че Мъск е станал най-големият акционер в Twitter, за да нагоди платформата, според своите виждания. Това му е отличителна черта в редица бизнеси, в които е взел участие. В случая, има един малък детайл, който поне на хартия няма да му позволи да налага мнението си мениджмънта на компанията.

При декларирането на дела, Мъск е подал документи във формуляр 13G във финансовия регулатор SEC в САЩ. При него се предоставя по-малко информация, но и означава, че не са придобити акции, които имат контролна функция. Тоест, технологичният милиардер няма право на глас в Twitter.

Ситуацията обаче се изменя на практика. Ден след покупката на дела, Мъск беше поканен в борда на директорите на компанията – с което той все пак ще има възможност да оказва влияние в нейната дейност. По този начин той наистина ще изпълни загатнатите намерения да промени Twitter и как работи платформата в момента. Реакцията на съоснователя на социалната мрежа Джак Дорси беше именно в тази посока – че милиардерът държи на нея и иска да се развива в позитивна светлина.

В търсене на финансовата стабилност

От друга страна, инвестицията на Мъск може да има и друго ключово значение. Тя може да гарантира финансовата стабилност на Twitter. Социалната мрежа е плачевно известна с невъзможността си да генерира достатъчно приходи и тя от години работи на загуба.

За последните 12 години, онлайн платформата е била на загуба в 10 от тях. Само през две години – 2018 и 2019 г. тя отчита печалба и то сравнително добра. През първата тя е 1.2 млрд. долара, а през втората достига 1.46 млрд. долара. Всъщност, това са и единствените периоди, в които компанията е била на печалба от създаването си от 2007 г.  В останалото време, Twitter трупа загуби. За периода от 2010 г. до 2021 г. тя е кумулативно от 4.5 млрд. долара. Нетно за 12 години, социалната мрежа изгаря 1.9 млрд. долара или малко по-малко отколкото се оценява дела на Мъск, придобит на 4 април.

Проблемите са, че Twitter се лута в опит да угоди на рекламодателите, но и на потребителите си. Последните са доста взискателни, за разлика от тези във Facebook, например. Те са свикнали с работата на социалната мрежа в момента и не приемат добре резки промени. Самата структура на компанията също е проблематична, като финансовите отчети не показват консистентно слабо звено. Поне на пръв поглед.

Ефектът Мъск

Трудно може да се оцени какъв ефект ще донесе Илон Мъск за Twitter. Той е известен с ексцентричния си характер, прекомерни амбиции и прищевки, които почти са докарвали перспективни бизнеси на ръба. Най-очевидният е, че ще се опита да прокара промени в социалната мрежа, които според него изглеждат най-адекватни. В последния му туит по темата, това е въпрос за добавяне на функционалност за редактиране на постове. Но това може да бъде опция за „не харесване“ или трансакции с криптовалути.

Дали ще има финансов ефект и дали парите на Мъск ще влязат в компанията ще трябва да изчакаме финансовите резултати за тримесечието. Ако те се превърнат в капиталова инжекция, това ще повиши и ликвидността на Twitter. За момента тя е около 6 млрд. долара, но предвид факта, че социалната мрежа може да гори по 1 млрд. долара на година, не ѝ дава стабилност. Докато подкрепата на Илон Мъск – вече го прави.

Технологичният милиардер обича да хваща определени каузи и да ги развива по свой си начин. В немалко от тях – и да спечели доста пари. Какъвто беше случая с криптовалутата Dogecoin. Факт е, че Мъск продаде не малко от акциите си в Tesla наскоро, като явно парите от тях в момента се инвестират в Twitter. Във всички случаи действията на технологичния милиардер ще подкрепят социалната мрежа – било то чрез промени за опазване свободата на словото или просто ще я поддържа финансово. Като накрая може и да излезе на печалба, но при Мъск това не винаги е гарантирано.

The post Илон Мъск ще спасява Twitter, като стана най-големия акционер appeared first on TechTrends България.

Новината беше съобщена от Wall Street Journal (WSJ). Социалната мрежа не е коментирала официално темата, единствено потвърди, че подготвя подобна секция към края на годината.

Ако това се окаже вярно, то Facebook е готова да плати милиони долари към медиите и да обърне значително политиката си към този сектор. Но ако кръгът на включените издатели е много малък без опция за включване на по-дребните и независими сайтове, това може да положи основите за потенциална цензура в социалната мрежа.

Информацията на WSJ беше публикувана в четвъртък късно вечерта, а малко повече от денонощие по-късно се появи друга такава, че Белия дом подготвя промени в регулирането на съдържанието в социалните мрежи. На пръв поглед двете новини изглеждат несвързани помежду си, но при определено стечение на обстоятелствата могат да пренаредят напълно медийни сектор в онлайн пространството.

Част от новата стратегия

Концепцията за отделяне на медиите в различна секция на Facebook, беше загатната доста индиректно от Марк Зукърбърг в началото на 2019 г., когато той обяви новата стратегия на компанията. През последните две години, социалната мрежа промени значително алгоритмите си за показване на новинарско съдържание в потребителския поток. То беше значително ограничено и накара издателите да плащат, за да могат да достигат до по-широка аудитория. Т.нар. органичен достъп беше сведен до минимум.

В същия момент, Facebook и Google прибират огромен дял от приходите в онлайн реклама. По различни оценки в САЩ те са кумулативно около 60%, като за България такъв дял дава и Българската асоциация на рекламните агенции (БАКА). Което пресуши постъпленията на редица медии по света.

Сега Facebook е готова да плаща милиони долари на големите издатели, за да включва тяхно съдържание в отделна секция. Информацията на WSJ е много непълна и предизвиква повече въпроси, отколкото дава отговори.

Многобройните неизвестни

Не се уточнява трите милиона долара, които е готова да плати Facebook, дали са за една година, за дългосрочен период и дори дали са за една медия. По подразбиране може да се заключи, че става дума за една медия, потенциално за тригодишен договор. Но това остава хипотеза.

По същият начин може да се предположи, че потребителите ще могат да го достигат до платени материали, безплатно през линковете на социалната мрежа. Отново, хипотетично, Facebook ще се цели в тази секция да включи само издатели, които предлагат основно платено онлайн съдържание. В списъка на WSJ с медиите с които Facebook преговоря са включени ABC News, Washington Post и Bloomberg, като последните две са или изцяло на е-абонамент или имат затворена за абонати секция.

Не се знае и каква ще е политиката на социалната мрежа по отношение на локалните медии (например български). Оскъдната информация не дава конкретен отговор на тези предположения.

Facebook има дългогодишна история с неуспешни опити да интегрира нови услуги свързани около медиите. Facebook Articles например даваше възможността на потребителите да четат директно в социалната мрежа статиите на различни сайтове. Тази възможност всъщност само прехвърли трафика от медийните страници към Facebook и беше изоставена от издателите, а впоследствие и от технологичната компания. Facebook Articles просъществува малко повече от година, преди тихомълком да бъде изоставена.

Данък медии

Apple представи собствена платена медийна платформа, в която потребителите плащат единен абонамент и получават достъп до десетки платени вестници и списания в САЩ. Издателите получават дялове от тези приходи, който се изчислява на базата на генерирания трафик от тяхното съдържание в приложението.

Големите медии първоначално харесаха идеята, но впоследствие започнаха да се оплакват от нищожни постъпления, които Apple им дава. Опасенията за потенциална канибализация на собствените им абонати също започва да предизвиква известно недоволство.

Facebook предприема по-различен подход. Реално, социалната мрежа е готова да плати „данък медии“, като предлага директни и фиксирани плащания на издателите, независимо от трафика, който потребителите ще генерират. Facebook им дава избор и каква част от информацията ще може да се показва в отделната секция – дали ще е само снимка, заглавие и подзаглавие, дали ще има няколко изречение описание и др.

По-силен контрол над социалните мрежи

В рамките на едно денонощие, неофициалната информация за намеренията на Facebook беше допълнена и от подготовката на Белия дом да промени регулацията на онлайн съдържанието, което се споделя в социалните мрежи. Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп подготвя изменение на закона, който в момента предпазва подобни платформи в решението им да премахват споделени от техни потребители материали.

Според CNN, които са получили резюме на подготвения документ, се подготвят поправки в Секция 230 на Закона за комуникационното благоприличие, който е част от цялостния Телекомуникационен закон на САЩ. В нея, интернет компаниите не носят никаква отговорност за по-голямата част от съдържанието, което потребителите им качват на техните платформи. Освен това, онлайн гигантите получават допълнителен съдебен имунитет ако проявят „добра воля“ и свалят противоречиво съдържание.

Измененията подготвени от Белия дом целят да се конкретизира и потенциално ограничи тълкуването на „добра воля“. Това ще стане като се направи оценка кои сайтове свалят съдържание, без да уведомят потребителите, които са го качили. Потенциалната промяна няма да засегне само Facebook, Google или Instagram, тъй като предвижда разглеждането на всички платформи, чиито месечни потребители съставляват една осма от населението на САЩ (или около 40 млн. американци).

Полиция на свободата на словото

Подходът е диаметрално противоположен на този, който Европейския съюз възприема и според който платформите носят пълна отговорност за качваното на техните платформи съдържание. Въпреки това, потенциалните промени могат да се използват за натиск на социалните мрежи, като се съставят „бели“ и „черни“ списъци.

Потенциалните промени на Белия дом са все още в много ранен стадий на разработка и могат да бъдат изменени във времето. Предстоят и срещи между представители на президента на САЩ Доналд Тръмп и технологичния сектор.

Потенциалните изменения в политиката бяха определени от „полиция на свободата на словото“ от сенатора от демократичната партия Рон Уайдън, който е авторът на оригиналния текст на Секция 230.

„Тяхното предложение в момента не представлява нищо друго освен полиция на свободата на словото“, коментира сенатор Уайдън пред CNN.

The post Facebook подготвя медийна услуга в социалната мрежа appeared first on TechTrends България.

Той ще се оперира от Telus International, които са една от най-големите компании за изнасяне на дейности по поддръжка и бизнес операции в столицата. Тя ще отговаря за намирането и обучението на специалисти със съответните езикови характеристики. В рамките на годината, в центъра ще работят около 150 души, които ще преглеждат съдържанието във Facebook, публикувано основно на турски, руски и казахски езици. Постовете, снимките и клиповете на български, поне за момента, продължат да се модерират от екипите на социалната мрежа в Дъблин, Ирландия и Есен, Германия.

Точният брой на необходимите за Facebook специалисти, ще зависи пряко от обема съдържание, което трябва да се преглежда и одобрява. Ако потокът на информация е прекалено голям, Telus ще трябва да разшири екипа. Възможно е в един момент, част от модерацията на българско съдържание да бъде пренесено от германския и ирландския офис в София. За момента това не е приоритет.

Facebook разполага с около 30 хил. души, които преглеждат съдържанието в социалната мрежа и отсяват потенциални сигнали за недобросъвестно такова. Компанията рязко разшири тази своя дейност и се опитва да неутрализира мисинформацията, която се разпространява на нейната платформа. Това става след потенциалните обвинения, че социалната мрежа е била използвана от руски „тролове“ за вмешателство в изборите за президент на САЩ през 2016 г.

В момента Facebook е атакувана от една страна, че не предприема достатъчно действия за опазване на информационната среда. Социалната мрежа полага доста усилия в неутрализиране на тази критика, като модераторските ѝ екипи се увеличиха повече от четворно през последните две години. Но от друга е обвинявана, че цензурира неправомерно различните гледни точки.

The post Facebook и Telus разкривт център за преглед на съдържанието в София appeared first on TechTrends България.