Доскоро тя наистина беше много екзотично решение, най-вече защото беше доста скъпо като начинание и съответно като крайна услуга. Или се ползваше от телекомите основно за спътников ТВ сигнал към крайните потребители (т.нар. DTH).

Технологичните и бизнес пробиви в извеждането на сателити от последното десетилетие водени най-вече от SpaceX и тяхното звено Starlink промениха напълно тази представа за подобен тип връзка. Телекомите, производителите на смартфони и компоненти вече открито започват постепенно да интегрират такива услуги, макар те все още да запазват нишовото си значение. Но с перспектива ролята им да се разширява, особено с по-пълното разгръщане на хиперсвързаността, която обещава шестото поколение мобилни мрежи (6G).

Връщането на сателита

До общата публика дойдоха обявените услуги за сателитни извънредни съобщения във флагманските смартфони на Apple и Huawei в края на 2022 г. Постепенно те бяха леко разширени до нормални текстови съобщения. Тази услуга си остава строго нишова, защото приложенията ѝ са най-вече в места, в които няма наземно мрежово покритие, както и само за извънредни ситуации.

Употребата на сателитната връзка от мобилните оператори може съвсем скоро да се разшири значително. В първите дни на 2024 г. щатският телеком T-Mobile и SpaceX сключиха споразумение за предоставяне на разговори през спътник. Това ще се случи догодина, когато космическата компания на Илон Мъск планира да изстреля 21 сателита в ниска орбита, които да предоставят необходимата връзка.

По-рано през 2023 г. други телекоми от различни части на света направиха същото, но повече в посока осигуряване на интернет покритие в отдалечени райони. Такива са споразуменията с новозеландския One NZ и австралийския Optus.

Пълноценни услуги

Услугите, които операторите предлагат се разширяват. Те зависят от няколко фактора, като единият е начина на приемане на сигнал. Това може да стане по два начина – директно с потребителското устройство или през чиния, която след това да дублира ролята на безжичен рутер. Последното се прилага доста успешно по бойните полета в Украйна с приемниците на Starlink.

Тази услуга на компанията все още е доста скъпа и интересът към нея не е толкова висок. Но показва, че това е най-лесният начин за предоставянето на телеком свързаност през спътник. Дали ще е през приемник на Starlink или такъв от друг доставчик, това за крайния клиент няма значение.

Втората опция е самото крайно устройство да има възможност за спътникова свързаност. Такъв е случаят с iPhone 14 и 15, но тя е ограничена само до кратки текстови съобщения при извънредни ситуации. Специализираните сателитни телефони винаги са били луксозна вещ, налична за експедиции и професионалисти. Възможно е скоро спътниковата връзка да се интегрира в много по-вече и достъпни крайни устройства. Но както ще видим, това започва да се преодолява по доста елегантен начин.

Какво се промени

Три неща се промениха през последните няколко години. Първата е, че SpaceX разви изключително успешно бизнес модела си за многократно използване на своите ракети. Цената на единично изстрелване на тяхната Falcon 9 струва около 62 млн. долара, докато при традиционните ракети сумата набъбва до над 2 млрд. долара. В предишни десетилетия дори до повече ако изгладим данните с натрупаната инфлация.

Втората е в орбитите на които се извеждат спътниците, както и самите тях. Досега, сигналът за DTH телевизия идва от средна (MEO) или геостационарна (GEO) орбити, които са по-високо, съответно по-скъпи за достигане. Но и самите сателити трябва да са по-големи и това допълнително увеличава крайната цена.

SpaceX извеждат своите Starlink микроспътници на ниска орбита (LEO). Това позволява да се ползват много по-малки сателити, които да се насищат като количество. Кумулативно цената спада, но ползването на LEO орбита има и друг благоприятен ефект – намалява се забавянето на връзката, което позволява много по-добър и постоянен сигнал.

Третият фактор е все по-тясната интеграция на сателитите с новите мобилни технологии. По-конкретно изграждането на модули по 5G стандарти. Това вече позволява изпращането на сателитен сигнал до смартфон, без да е необходимо самото устройство да е съвместимо с по-скъпите специализирани мрежови технологии.

Приложение

По-евтиното, бързо и лесно извеждане на сателити, по-стабилната връзка и съвместимостта с мобилните технологии няма да заменят напълно традиционните наземни мрежи. Спътниковият сигнал по-скоро ще се ползва, като един от вариантите за бързо предоставяне на връзка до труднодостъпни места. По света, дори в развитите държави, включително и в България има доста „бели петна“ – населени места, без никаква интернет връзка.

Дори страната ни пренасочва почти всички средства от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Европейския съюз (ЕС) към свързването на подобни региони. Сателитният интернет също така е ключов при бедствия и аварии, когато наземната инфраструктура е системно повредена или изключена. Тук, пример за съжаление е войната в Украйна.

Спътниците трябва да изчистят и някои стари недостатъци. Те все още имат проблеми с необходимостта от пряка „видимост“ между тях и крайното устройство. Гъсти облаци, особено с бури могат да понижат значително връзката и дори да я прекъснат. Въпреки тези проблеми, приложенията на сателитите в инструментариума на телекомите само ще увеличава през следващите години.

The post Мобилни оператори в орбита appeared first on TechTrends България.

Това превръща подобни решения за микросателити не само в добра алтернатива за свързаност в редица региони. Те започват да се разглеждат и като част от националната сигурност за други. С което бизнеси като този на OneWeb стават изключително атрактивни. Компанията влезе в интересно партньорство с българския телеком „Виваком“, в което двете компании ще изградят наземна станция за управление на територията на нашата страна.

OneWeb от своя страна има интересна история, която дори в един момент се преплита с тази на Starlink. Потенциална работа с Google, SpaceX и минаване през процедура за банкрут са само част от интересните моменти във визитката на компанията. Както и известен геополитически елемент в момента.

В началото бе WorldVu

Зад OneWeb седи предприемачът Грег Уайлър. Той се занимава от близо 20 години с идеята да свърже с достъпни комуникационни услуги отдалечени места, като голяма част от африканския континент. Първото му по-известно начинание е O3b Network – идея за мрежа от 12 сателита, които да предоставят интернет свързаност. Компанията е основана през 2007 г. и след извеждането на спътниците в орбита е придобита от сателитната компания SES Astra през 2016 г.

Докато Уайлър продава първото си дружество, той вече работи активно по следващия си проект. Това е основаният през 2012 г. WorldVu, който извежда концепцията за достъпен и високоскоростен интернет до нови висини, в случая – буквално. Ако O3b Network разчита на малка мрежа от дузина сателита на средна орбита (МЕО), то новата идея планира да изпрати стотици малки спътници на ниска такава (LEO).

Те трябва да бъдат разположени и да обикалят Земята в общо 20 плоскости, за да могат да покрият по-добре повърхността. Общото количество сателити, които ще са нужни за целта е около 1 600.

Google и SpaceX в сянка

Любопитното е, че горните данни не са официални, а идват от потенциалното изследване на Google за подобна система. През февруари 2014 г. се спекулира, че технологичният гигант планира да развива тази концепция и има силно участие в начинанието на OneWeb. Истината се оказва малко по-различна. Към средата на 2014 г. в WorldVu вече работят около 30 души, някои от които са бивши служители на Google.

Младата компания вече си е осигурила радиочестотен спектър за разпространение на интернет и управление на сателитите. Това става чрез придобиването на фалиралата през 2000 г. SkyBridge. Допълнителен спектър е взет и чрез част от новите служители. Точно какви са били отношенията между Google и WorldVu остава в сферата на спекулациите и слуховете. Две неща са сигурни – през 2014 г. двете компании са си партнирали в някаква степен и бивши служители на технологичния гигант са се преместили в стартъпа.

Подобни близки отношения са поддържани и със SpaceX. Уайлър и Илон Мъск са обсъждали възможностите за развиването на спътникова интернет услуга през 2014 г. През ноември същата години излиза информация, че двете компании са били в напреднала фаза на преговори за стратегическо партньорство. SpaceX и WorldVu ще построят заедно завод за сателити в САЩ, както и първата компания ще ги извежда в орбита със своите достъпни ракети Falcon.

Тези планове остават „на трупчета“ и не са подписани никакви договори за партньорство. Отново няма яснота какво се случва, като преговорите са прекратени през юни 2014 г., а към края на годината WorldVu се преименува на OneWeb. По същото време, компанията заявява намеренията си да построи около 900 микросателита и търси подкрепа от целия космически бранш, като буквално почти всички откликват. Отговори са получени от Airbus, Lockheed Martin, OHB SE, SSL и Thales Alenia Group.

Опиянени от офертите, OneWeb решава да вземе финансиране и да се партнира с най-високото като цена предложение. През януари 2015 г. компанията подписва споразумение с Virgin Galactic и Qualcomm. Това най-вероятно се оказва причината за отказа да се обвърже OneWeb изцяло със SpaceX. Грешка, която се оказва почти фатална. Защото, буквално дни след обявеното партньорство, Илон Мъск започва работа по своята услуга Starlink и също я лансира публично.

Възход и падение

Партньорството с Virgin Galactic и Qualcomm е разширено още през същата 2015 г., като към тях се присъединява Airbus. Осигурено е финансиране на стойност 500 млн. долара. Те добавят още 200 млн. долара през следващата година, когато влиза и SoftBank с инвестиция от 1 млрд. долара.

OneWeb запретва ръкави и започва работа. Обаче за производството на сателитите се изисква време и производствен ресурс. Вместо първите спътници да са изведени през 2017 г., истинското производство започва едва две години след това. С него са направени и първите тестови изстрелвания в орбита. Шест сателита са изведени с руската ракета „Союз-2“. Заедно с тях са осигурени и допълнителни 1.25 млрд. долара от настоящите инвеститори за развитие на мрежата.

През януари 2020 г. дни преди старта на глобалната пандемия, OneWeb достига капацитет от построяването на два сателита на ден. Мащабите на компанията вече започват да настигат обещанията ѝ. Общо са изведени 68 сателита в орбита. Но в същият момент свършват и парите – през март същата година са подадени документи за банкрут. OneWeb уволнява 85% от служителите си или около 500 души, но успява да запази екипите по управление на спътниците.

Ново начало

Следва преструктуриране на компанията, като тя е спасена първоначално от консорциум воден от британското правителство и индийския милиардер Суни Митал с неговия фонд Bharti Global. Те влагат допълнителни по 500 млн. долара всеки, за да могат да налеят ликвидност. С което операциите на OneWeb се рестартират още в края на 2020 г. Година по-късно влиза френския сателитен оператор Eutelsat.

Амбицията на OneWeb е да създаде втората по големина мрежа от микросателити в орбита. Към края на 2021 г. компанията разполага с 218 спътника, докато Starlink вече е изстреляла над 1 700. Проблем се оказва факта, че OneWeb използва основно руските ракети и услугите на „Роскосмос“ за извеждането им в орбита.

Ситуацията се нажежава през 2022 г. след избухването на войната в Украйна. Британското правителство настоява да се спрат изстрелванията на сателитите, защото нарушават наложените санкции срещу Русия. От друга страна, Москва иска гаранции, че спътниците не са с двойно предназначение – тоест да може да се използват за граждански, но и за военни цели. Кремъл дори настоява за излизане на британското правителство от собствеността на OneWeb. Сателитната компания в крайна сметка отлага изстрелванията и решава да използва услугите на прекия си конкурент – SpaceX.

Във френска орбита и на българска станция

В средата на 2022 г. е обявено сливането на OneWeb с френския оператор Eutelsat. Британското правителство продава всичките си акции, но остава една „златна“, която ѝ дава права при взимане на стратегически решения. Сделката се оценява на 3.4 млрд. долара. Производствените мощности остават в отделна фирма, която е съвместно дружество с Airbus. Към края на 2022 г. OneWeb разполага с 464 изведени в орбита сателита.

С което последват и някои стратегически партньорства. Най-интересното е с български привкус. „Виваком“ обяви, че ще изгради съвместно с OneWeb наземен център за управление на сателитите. Той ще осигури контролът им над голяма част от Източна Европа, части от Африка и Близкия изток. Центърът ще се намира в Стара Загора, като „Виваком“ ще инвестира 1.5 млн. лева в наземна инфраструктура и оборудване. OneWeb ще осигури по-специализираните системи, като инвестицията се оценява на няколко милиона долара.

Новият център ще предостави взаимосвързаност между опорната мрежа на „Виваком“ и микросателитите в орбита. Партньорството е почти сигурно част от добрите отношения между българския телеком и Eutelsat. „Виваком“ използва техните сателити за предоставянето на сателитна телевизия (DTH). Във всички случаи, обявеното преди месец споразумение дава интересни възможности за българския оператор и за телеком пазара у нас. Особено ако плановете за пускане на пълната услуга станат факт през 2023 г.

The post OneWeb – по-малко известният предшественик на Starlink appeared first on TechTrends България.

Решението накрая ще се окаже добрия, стар сателит. Спътниковата връзка обаче е доста скъпа, заради големите спътници на геостационарна орбита и ограничения капацитет. Техните нови микросъбратя обаче променят бизнес модела. Въпреки, че крайната услуга на Starlink струва по 100 долара на месец и още около 1 000 долара за оборудване, тя може да се окаже отговорът на телекомите за предоставяне на връзка на такива по-безлюдни и отдалечени места.

Първият договор в тази посока вече е сключен с третия по големина американски оператор – T-Mobile. Телекомът ще предлага мобилна връзка в най-непристъпните региони, в които такава в момента дори не съществува. От своя страна Starlink ще изпрати нови микросателити, които ще са съвместими с част от националните честоти на оператора. Месец по-рано, Telefonica обяви партньорство със Sateliot, които ще развиват група от наносателити в ниска орбита. Ако тези пилотни проекти дадат добри резултати, най-вероятно ще станем свидетели на много подобни споразумения в телеком индустрията.

Бракът с T-Mobile

Партньорството между T-Mobile и SpaceX цели да се използват Starlink за предоставяне мобилна свързаност на места в САЩ, в които нито един телеком няма покритие. Според оператора става дума за близо половин милион кв. мили, както и доста от териториалните води на щатите в двата най-големи океана. Инициативата се казва Coverage Above and Beyond. Чрез нея T-Mobile ще осигури пълно покритие на континентален САЩ, части от Аляска, Хавайските острови и Пуерто Рико.

Стартът ѝ ще бъде до края на годината, но известно време ще бъде в тестов период. Последният най-вероятно ще бъде безплатен, а после операторът планира да го интегрира към съществуващите абонаментни планове. Отделно от телекомът коментират, че повечето налични смартфони в мрежата ѝ ще могат да се възползват от услугата, което премахва необходимостта от отделен приемник.

Технически, сателитите на Starlink ще осигуряват мобилна връзка в определени зони с общ капацитет между 2 и 4 Mbps. Те са специално подбрани, отдалечени и без изградена наземна мрежа. Предвид факта, че това са изключително слабо населени региони, абонатите, които ги ползват тези услуги ще са сравнително малко. Скоростта не е съпоставима с 5G и дори с 4G, но е достатъчна за базова комуникация – разговори и текстови съобщения, работа с по-леки приложения, чатове и др. Според Мъск, ако няма хора, ще можете да постигнете и гледане на видео.

Технологичният милиардер допълни, че новата мобилна услуга на T-Mobile ще гарантира свързаността и интернет функциите на електромобилите Tesla. Това е интересно, поради факта, че в гъстонаселените региони, компанията на Мъск разчита на партньорство с друг телеком – AT&T. Чрез нейната мрежа се осигурява онлайн работата на различни софтуерни елементи, като визуализации на картите и трафика, навигация и стрийминг.

Друг елемент е факта, че от следващата година Starlink ще използва радиочестотите на T-Mobile. Това ще се случи догодина, когато бъдат пуснати второто поколение микросателити на компанията, а по думите на Илон Мъск те са „с много по-големи антени“. Ползването на честотите има и друг проблем, защото T-Mobile има само национален лиценз за тях – тоест услугата ще може да се предоставя само на територията на САЩ. Ако Starlink искат да предлагат в други региони, те трябва да сключат подобно споразумение с телекоми, които имат разрешение за тези ленти.

Предимствата

Споразумението между SpaceX и T-Mobile не е единственото обявено такова, но най-вероятно ще е първото, което ще бъде пуснато на пазара в по-голям мащаб. Telefonica например има партньорство със Sateliot, но втората компания тепърва ще изгражда своето „съзвездие“ от наносателити в ниска орбита. Миналата година беше изстрелян първият такъв. Плодовете на това сътрудничество няма да бъдат тествани поне още няколко години.

Именно затова SpaceX и T-Mobile ще имат възможността да покажат дали този подход за покриване на непристъпните и отдалечени региони е икономически и технически изгоден. Което ще даде и голямо предимство на Starlink в привличането на други телекоми за клиенти. Привличането на корпоративния сектор в ползване на услугата е потенциална формула за успех на компанията. Цените за крайните клиенти са доста високи, но за бизнеса – са евтини.

Предимствата са ясни – нано и микросателитите са по-евтини, по-лесни за разработване и изстрелване. Те летят на ниска орбита и съответно могат да предоставят по-добър сигнал от спътниците на геостационарна. Това създава отлична комбинация между качество на услугата и крайна цена. Особено спрямо някои по-налудничави идеи, каквито имаха някои други технологични гиганти.

„Лудите“ конкуренти

Google и Facebook сложиха край на своите амбиции да предоставят интернет връзка в най-отдалечените места на планетата. Първият гигант разчиташе на стратосферни балони в проекта Loon. Той беше оценен като потенциален през 2018 г., след повече от пет години тестване и отделено в ново дружество. Но през януари 2021 г. Google слага край на тази инициатива. Facebook се опита да разработи големи стратосферни дронове, но през 2018 г. прекрати проекта.

Двата подхода се оказаха не толкова практични, колкото микро и нано сателитите. Напредъкът на Starlink се смята и за основната причина, Google да „убие“ Project Loon. Войната в Украйна потвърди, че решението на SpaceX може да бъде доста практично и ефективно. Сега предстои и първото партньорство с голям телеком.

The post Телекоми и микросателити или поредния опит за интернет навсякъде appeared first on TechTrends България.

Основната част от тях са заделени за създаване на производствени мощности за чипове. Което е нормално действие предвид недостига на чипове в световен мащаб и зависимостта от няколко държави за доставки на подобни компоненти. Европа ще се опита да подсигури собствен развоен и производствен капацитет, след като подобни действия правят САЩ и Китай.

По-интересното е заделянето на 6 млрд. евро в изграждането на микросателитна система, подобна на Starlink на Илон Мъск. Тя трябва да диверсифицира неуспешните за момента опити за изграждане на високоскоростна и плътна интернет мрежа на Стария континент. В същия момент, основните европейски телекоми поискаха повече средства и настояха технологичните гиганти да инвестират в мрежите от следващо поколение.

Силициева независимост

В началото на февруари, ЕС разкри т.нар. Закон за европейските чипове. Идеята е така, Съюза да получи дигитална независимост, която може да допълним, като „силициева“. Крайната цел е ЕС да удвои пазарния си дял при чиповете до 20% през 2030 г. Това е мащабен план, който трябва да разпредели 43 млрд. евро в няколко направления. Основната част от средствата ще са заделени в специален Европейски фонд за полупроводници.

Първото е в изграждането на единна европейска стратегия за развойна дейност в областта на полупроводниците и микрочиповете. Тя трябва да стъпи на вече силните центрове за R&D в Европа, като IMEC в Белгия, LETI и CEA във Франция, Fraunhofer в Германия. Идеята е този капацитет да се засили, като се позволи още по-високотехнологични разработки, по-лесни възможности за изграждане на прототипни архитектури и др. Брюксел ще предостави 11 млрд. евро по това перо.

Второто направление е засилване на производствения капацитет. Това е може би най-важният стълб в новата политика и закон на ЕС. Недостигът на чипове от последните две години покрай пандемията демонстрира слабостта на региона и почти липсата на най-високотехнологични изработки в рамките на Стария континент. ЕС вижда тези дефицити на регионалните възможности. Амбицията на Брюксел е да бъде създаден специален финансов механизъм, който да насърчи инвестициите в изграждането на подобен производствен капацитет. ЕС иска да разполага с мега фабрики, които да могат да създават в големи обеми най-високотехнологичните процесори с архитектура от 2nm и надолу.

Третото направление е по-скоро в търсене на международни партньорства, с които да се гарантират доставките на чипове и компоненти, които не се произвеждат на Стария континент. ЕС признава, че няма да може да постигне пълна силициева независимост и някои неща ще се произвеждат и доставят отвън.

Любопитното е, че Брюксел е развила доста успешен пазарен продукт в областта на микропроцесорите в миналото. През 80-те години на XX век, ARM е финансиране по европейски програми, като две десетилетия по-късно, ще се превърне във водещ световен фактор. За съжаление, в момента британския разработчик е извън ЕС и съдбата му ще се решава през следващите месеци, след пропадането на продажбата му на Nvidia.

Европейският Starlink

Друга инициатива, която беше разкрита в средата на февруари, са намеренията на ЕС да изгради система от микросателити на ниска орбита. Тяхната задача ще е да предоставят високоскоростна интернет връзка и реално ще са аналог на Starlink на Илон Мъск. За разлика от процесорната инициатива, тази ще изисква повече усилия и средства от бизнеса на Стария континент.

Проектът се оценява на 6 млрд. евро, но от тях само 2.4 млрд. ще се предоставят от бюджета на ЕС. Останалите ще бъдат инвестиции от заинтересованите технологични компании или от страните-членки, които биха осигурили подобна сателитна свързаност.

Реално, инициативата се явява като поредния опит на Брюксел да осигури интернет връзка в отдалечените региони. Първата идея варира още отпреди повече от десетилетие, позната и като „селски интернет“, трябваше чрез пари от ЕС да се изградят магистрални кабели до най-отдалечените места и после да се изберат оператори, които да предоставят до крайните потребители. Технологията трябваше да бъде или по-кабел и/или безжичен WiFi.

Инициативата така и не успя да се реализира в мащабите, които ЕС се надяваше. Затова, тя се трансформира в 5G такава, като надеждата е, че новата технология ще позволи по-евтино изграждане и по-лесен бизнес модел. Използването на сателити обаче показва, че Брюксел май ще смени за пореден път подхода.

Недоволството на операторите

Телеком индустрията в Европа за пореден път изрази своето недоволство от трудностите, които срещат при инфраструктурните инвестиции. Операторите от Стария континент продължават да защитават тезата, че регулациите ги поставят в по-неизгодна позиция спрямо конкурентите от другите региони. Крайният резултат според тях е, че Европа е заплашена да изостане технологично.

Едно от решенията, които те предлагат беше да се заделят доста пари в изграждането на 5G мрежи и следващо поколение оптична връзка. Друго е, да се поиска от технологичните гиганти, като Google, Amazon, Meta и др. да инвестират средства в подобна инфраструктура.

Аргументите за последното са, че трафикът покрай пандемията на Стария континент е скочил с близо 50%. С което нараства и интереса към услугите на големите технологични компании, следователно и техните приходи. Нещо, което наистина се случва. Така, IT гигантите се възползват от инфраструктурата, увеличават печалбите си, но не инвестират нищо в мрежите, които реално доставят услугите.

Телекомите заявяват индиректно, че очакват нови регулации, които да обхванат технологичните компании. Те или трябва да привлекат средства, които да се инвестират в инфраструктура или да се задължат дружествата да го направят директно. За момента ЕС работи повече в посока на регулации за технологичните гиганти за опазване на личните данни на европейците. Като цяло Брюксел, а и Вашингтон се оглеждат за нови правила, които да поставят в ред технологичния сектор.

The post ЕС заделя над 50 млрд. евро за силициева независимост и сателитна свързаност appeared first on TechTrends България.

Индикациите дойдоха при финансовите резултати на „Виваком“ през второто тримесечие, а новите за третото затвърждават тази тенденция, поне за момента. United Group не обявява публично своите отчети, като те са налични само за инвеститори. Достоверни източници на TechTrends засега ги предоставят редовно за преглед.

Изводите са, че „Виваком“ е добавила около 80 хил. абоната през последните 6 месеца. Дали това се случва в целия сектор още е рано да кажем, защото „Теленор“ не обявява тримесечните си резултати, а Telecom Austria спря да съобщава редица параметри в тези на „А1 България“. Очакваме, че и двата телекома ще са по-конкретни в годишните си отчети. Ако не са, ще трябва да изчакаме до следващото лято, когато ще излязат данните на Комисията за регулиране на съобщенията.

Ръст при всички сегменти

Мобилните абонати на „Виваком“ се увеличават от 2.98 млн. на 3.03 млн. през третото тримесечие, показва финансовия отчет на компанията-майка United Group. В началото на годината те бяха 2.95 млн., така телекомът е добавил през последните 6 месеца около 80 хил. потребителя на мобилни услуги. Ако растежът е изолиран само при „Виваком“, това може да се обясни с пускането на първите пакети с истински неограничен мобилен интернет. Другите два оператора последваха този ход в рамките на месец, затова ще е интересно да проследим, как се развиват техните абонати през периода.

Ситуацията е положителна и в почти всички други сегменти. Платената телевизия и домашния интернет отчитат увеличение на потребителите през периода юли-септември спрямо същия през 2020 г. с 38% и 23% съответно. При първия сегмент те вече са 419 хил., докато при втория – 581 хил. Това се дължи най-вече на агресивните придобивания на малки регионални оператори, които „Виваком“ предприе от декември 2020 г. и продължиха през почти цялата 2021 г. Последното такова беше на великотърновския Telnet, което беше обявено почти по същото време с излизането на отчета на United Group.

Придобиванията имат основна заслуга, тъй като сегмента на платена сателитна телевизия е почти в застой с минимален ръст от 1% до 256 хил. абоната. Единственото перо, което е със спад в резултатите на „Виваком“ е фиксираната телефония. Тя е в това положение от години, покрай популяризацията на мобилните телефони и впоследствие – на смартфоните. Понижението при нея е 10% на годишна база до 487 хил. абоната.

Малко за приходите и печалбата

Сравнението на движението на приходите и печалбата на годишна база при „Виваком“ в момента е трудно. Причината е, че United Group дават информация само от периода от когато влизат във владение в българския телеком. Отделно те дават разбивката не по тримесечия по тези показатели, а до датата на издаване на доклада. Тоест, в случая информацията е за деветмесечието.

Така за този период, приходите на „Виваком“ са 402 млн. евро или 29% от общите за United Group. Според, компанията-майка те отчитат ръст от 352%, но сравнението е напълно некоректно. Причината е, че се сравняват паричните потоци на телекома от третото тримесечие на 2020 г. (когато United Group поемат контрола) с тези за деветте месеца на 2021 г.

На база на тази информация и тази за шестмесечието на настоящата 2021 г. може да заключим, че приходите за юли-септември през миналата година са 114 млн. евро. Тези за същия период през тази година са 141 млн. евро, което е ръст от 23%, но данните не са официални, а са изчисления на TechTrends. Същото важи и за печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Тя е 49.3 млн. евро през третото тримесечие на 2021 г. при 176.6 млн. евро за първите девет месеца.

Друг ключов показател е средномесечния приход от абонат (ARPU). За „Виваком“ от началото на годината до септември той е 9.7 евро. Това е ръст спрямо същия период на 2020 г., когато е бил 9.2 евро, като тук отново отваряме скобата с начина на отчет на United Group.

Бегъл поглед в „Нова телевизия“

Балканската група придоби и цялата медийна група около „Нова телевизия“ в края на миналата година и сделката беше финализирана през януари. В отчета на компанията-майка тя влиза под шапката на United Media, която общо, за деветмесечието на 2021 г. има приходи от 208.1 млн. евро и EBITDA от 88.1 млн. евро.

Точни разбивки за самата „Нова броудкастинг груп“ няма. United Group обаче посочва, че тяхното медийно звено отчита ръст от 95% на приходите, което се равнява на 101.5 млн. евро. Почти напълно тези допълнителни доходи се формират от придобивания, като „Нова телевизия“ допринася най-много от тях. Колко точно – United Group не посочват в своя отчет.

The post „Виваком“ затвърди тенденцията за ръст на мобилните абонати appeared first on TechTrends България.