Статуквото може би се промени през 2023 г. със скоростния възход на китайската BYD. Азиатският производител изпреварва по продажби Tesla за второто полугодие на годината. Това се комбинира и с представените електромобили на класически китайски технологични компании като Huawei и Xiaomi. Те разработват от няколко години собствени модели и ще се опитат да отхапят част от апетитния пай, който се явяват електрическите коли.

BYD успя буквално да залее регионалния пазар в Азия със своите модели. Докато Tesla владее западните държави, където марката е буквално синоним за електромобил. Това идва и с голяма доза разочарование за концерна на Мъск, тъй като той гледаше с голяма надежда към китайския пазар. Електромобилите там се превръщат във все по-атрактивен продукт за нарастващата средна и висока класа. Всички компании искат да спечелят сърцата на китайците, но май това ще успеят да постигнат местните марки.

Привидната доминация

Tesla е пълен властелин ако погледнем кои са най-продаваните модели електромобили през 2023 г. „Достъпният“ SUV Model Y доминира с над 772 хил. продадени коли. Следван от също така от по-евтиния за Tesla Model 3 с 364 хил. Едва трети идва BYD Atto 3/Yuan Plus с 265 хил. Това показват данните от Visual Capitalist, които са базирани на CleanTechnica и обхващат периода от януари до август 2023 г.

BYD има още няколко представителя сред най-продаваните модели. Техният Dolphin е четвърти с малко под 223 хил. продажби, а компактният Seagull е девети с 95 хил. От големите производители и традиционни концерни, единствено Volkswagen присъства в челната деветка с ID.4, който е реализирал 120 хил. електромобила.

Tesla Model Y се оказва голям хит за 2023 г., като неговите продажби надхвърлят сумарните такива на трите водещи модела на BYD. За конкуренти, като Volkswagen, Toyota, BMW, Mercedes и др. изобщо няма да говорим. Това може да бъде и леко измамно, защото по същия начин Apple доминира по най-продавани модели смартфони всяка година, но на общ обем продажби обикновено е между второ и трето място.

Възходът на BYD

Преднината на Tesla започва да се превръща в относително понятие. В данните на Inside EV за първите две тримесечия на 2023 г. например се посочва, че BYD е първи по бройка регистрирани автомобили. Но това е при общия брой електрически и хибридни модели. Китайският производител отчита малко под 1.25 млн. регистрации, срещу 888 хил. на Tesla. Когато обаче извадим хибридните автомобили, американският концерн излиза начело с неговите 888 хил. срещу 615 хил. на BYD.

По-любопитни са предварителните данни за втората половина на 2023 г. Тези на Statista, базирани на обявените бройки на двата производителя показват, че BYD се изравнява с Tesla през третото тримесечие. По-ключовият момент се случва в последните три месеца на изминалата година, когато китайската компания повежда на американската. BYD отчита 526 хил. продажби, докато Tesla е с 484 хил. доставки. И двата резултата са рекордни за двете компании, но китайската повежда поне по обем на своя основен конкурент.

Заради слабото първо тримесечие на BYD, най-вероятно тя ще остане твърдо втора при общите продажби за цялата 2023 г. Но фактът, че успява за едно тримесечие да надмине Tesla е голям успех. Ако тази тенденция продължи през новата 2024 г. то тогава ще имаме нов крал на пазара на електромобилите. Като BYD все повече се възползва не само от продажби в Китай и региона, но и в Русия.

Технологична конкуренция

Дълго време успехите (а и продължителните проблеми) на Tesla бяха предписвани на това, че като пое компанията Илон Мъск я управлява като технологична такава, а не като автомобилен концерн. Което му позволи да изкара иновации като Super Charger-а или бързото зареждане на неговите коли и др. В момента основно главоболие на милиардера е автопилотът на моделите Tesla. Той за съжаление има доста ограничения и може да заблуди потребителите, че колите са напълно автономни.

Странно или не, две други китайски компании решиха да разработят собствени електромобили и така да допълнят палитрата на конкуренцията. Huawei първи навлезе в тази сфера, като първият модел S7 тръгна с предварителни заявки от средата на 2023 г. Xiaomi също тръгват по този път и в края на изминалата година представиха своя седан SU7.

Подходът на двете технологични компании е идентичен с този на своите смартфон бизнеси. Те се занимават с дизайна и софтуера на електромобилите, докато компонентите се взимат от подизпълнители. Сглобяването става по същия начин. Например Huawei S7 се разработва в партньорство с Chery. Xiaomi SU7 ще се сглобява от BAIC, докато електромоторът е от BYD.

Вероятен успех на двете компании може да преобърне с главата надолу цялата философия за разработване на автомобили. Големите концерни също разчитат на редица подизпълнители, но основните компоненти, като цялостен дизайн и този на компонентите, двигатели и дори софтуер се прави от тях самите. Huawei и Xiaomi може да аутсорснат цялата мръсна работа на други компании и да остане при тях само външния вид и дигиталните системи.

Ръст и проблеми

Възходът на електромобилите е очакван и ще продължи още поне десетилетие. През 2022 г. са доставени 7.3 млн. електрически коли. Очакванията са този тип превозни средства да достигне 44 млн. през 2035 г. Средногодишният ръст (CAGR) се изчислява на между 15% и 16%, показват данните на Power Technology.

Основен фактори на тази тенденция е амбицията на Европейския съюз и държави като Великобритания да забранят напълно продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2030 г. Поради липсата на инфраструктура и все още високата цена на електромобилите някои експерти се съмняват, че тези планове може да се осъществят за такъв кратък срок.

От друга страна, китайските компании са във възход, докато Tesla продължава да е обгърната от противоречия. Компанията на Илон Мъск среща критика за своя автопилот и практики софтуерно да ограничава значително своите коли ако потребителите не си платят. Tesla също така има доста силна история в неспазване на сроковете, като последното голямо забавяне е пускането в продажба на електрическия пикап Cybertruck.

Перспективата за BYD и китайските компании също може да не се окаже чак толкова розова. Обтягането на отношенията между Запада и Пекин може да доведе до ограничаване ако не и забрана на продажбите на техните електромобили на пазарите в Северна Америка и Европа. Tesla също е заплашена от подобни действия в Китай, заради опасения за изнасяне на информация от страната към САЩ. От друга страна, Huawei и Xiaomi се опитват да пренесат практиките от производството на смартфони при тези на електрически коли, което може да трансформира напълно начина по който функционира тази пазар.

The post Китайската заплаха за Tesla appeared first on TechTrends България.

Така очертават главните тенденции в автомобилната индустрия от Melexis България. Белгийската компания е основен разработчик на чипове за сензори и контролери с различно предназначение. Нейните решения се използват главно в автомобилната индустрия, но не единствено. Компанията разполага с голямо развойно звено в София, където се намира 40% от глобалния ѝ персонал. Така, България се превръща в най-ключовата инженерна дестинация на Melexis.

Нестихващо търсене

Продажбите на Melexis се увеличават с 30% през 2022 г. на годишна база. Това се случва въпреки позитивните развития на целия пазар за полупроводници от последните 12-18 месеца. Причината е, че трансформацията в автомобилния бранш продължава да повишава търсенето на нови чипове. Решенията на Melexis са фокусирано основно в тази индустрия, макар и да правят други за дома, потребителска електроника и пр.

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г., като това се дължи на електрификацията на автомобилите“ Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г.“, коментира Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis на среща на медиите в началото на юни. „Това се дължи на електрификацията на автомобилите, както и на значителното увеличение на приложенията в купето, шасито и тези за безопасност при автомобилите.“

Това са основните тенденции в сектора според компанията – преминаването към електромобили, интеграцията им като дигитални платформи и развитието на ако не пълна, то поне частична автономност. Всяка една от тях добавя още чипове, било то контролери, сензори или по-сложни микропроцесори. От Melexis коментират, че средно се увеличават с по поне 18 полупроводника за всеки нов модел, особено при електрическите или хибридните.

Електрическо бъдеще

Потенциалът на електромобилите също дава индикации, че търсенето на автомобилни чипове ще продължи да се покачва. Melexis представиха данни на доклада S&P Global Mobility, според които броят на произведените електрически модели ще се увеличи с 28% през следващите пет години до 2027 г. Тези с двигатели с вътрешно горене ще се понижат с 11%.

Цялостните тенденции са, че електромобилите ще съставляват около 40% от всички новопроизведени бройки през 2029 г. Същевременно, от почти пълни доминанти ДВГ автомобилите ще се свият до около една трета. Това означава, че ако през последните няколко години, електромобилите се произвеждаха по изключение, в следващите те ще се превърнат в основния пазарен играч. Докато ролята на традиционните автомобили ще се свие значително.

Независимо, че електромобилите имат по-малко движещи се механични части, те разчитат много повече на електроника. Традиционните коли в момента ползват между 100 и 400 чипа спрямо различните класове. Докато при електромобилите необходимостта от полупроводници значително нараства. Те ползват между 350 и 650 в зависимост между различните класове.

Българската следа

Melexis поставя България на световната карта на разработка на чипове, като в нейното звено в София се намира 40% от целия ѝ персонал. Белгийският разработчик оперира в общо 15 дестинации, като има общо 1 900 служители, от които 800 са позиционирани у нас. Фактът, че две пети от експертите ѝ се намират в страната показва значението на местния център.

От компанията обявиха, че от доставени 1.9 млрд. чипа през 2022 г., като от тях 1.1 млрд. идват от България. През изминалата година са разработени и 16 нови продукти четири от които са дело на екипа на София. Melexis продължава да има планове за разрастването на българския си инженерен и развоен капацитет. През миналата година беше завършена новата сграда, разположена до вече съществуващата такава в Горубляне. Тя не е изцяло изпълнена в момента, което предлага възможност за бъдещо разширяване, както с машини и инженери, така и с R&D екипи.

В портфолиото на софийския екип стоят някои интересни разработки. Сред тях например е сензорът за измерване на телесната температура в последния модел умен часовник на Samsung Galaxy Watch5. Друг сензор, който определя натиска и посоката на движение в някои гейм джойстици, също е дело на софийския екип. От Melexis дадоха още доста подобни примери, като сензори в прозорците, чип управляващ автоматичното отваряне на багажника на автомобилите и др.

The post Melexis България: Всеки нов електромобил добавя поне 18 допълнителни чипа appeared first on TechTrends България.

Huawei отчита ръст на приходите, спад на китайските операции, но ръст в някои алтернативи пазари. Добри са новините и при новия бизнес за корпоративни и облачни услуги, които отчитат увеличение. Не всички индикатори обаче са положителни. Печалбата на компанията се срива на годишна база, сегментът за потребителска електроника продължава да се свива и има увеличение на общите задължения.

Това са основните изводи от годишния доклад за дейността на Huawei за 2022 г., който беше публикуван в първите дни на април. От технологичните гиганти, това е един от малкото, които следим по-изкъсо, защото през него може да видим ефектите от различните санкции, които САЩ налага на подобни компании. Предвид изострянето на търговската война между Вашингтон и Пекин, примерът на Huawei ни показва, какво да очакваме.

Укрепване на позициите

Приходите на Huawei се увеличават на база юани до 642 млрд. юана или 0.8% на годишна база. Това е значителна стабилизация на постъпленията след силния спад през 2021 г., когато е отчетен срив с над 28% спрямо пандемичната 2020 г. Водещият фактор за това представяне е ръста на сегмента на бизнес услуги, който до голяма степен предоставя облачни системи и решения. Той расте с 30% на годишна база до 133 млрд. юана.

Въпреки ударната модернизация на 5G мрежите по света, бизнесът с телеком оборудване отчита минимално увеличение с 0.9% на годишна база. Приходите по това перо вече са почти 284 млрд. юана спрямо 281.5 млрд. предходната година. Сегментът „Други“ също има ръст от 13% на годишна база, но той все още е прекалено малък и съставлява само 10 млрд. юана или 1.6% от всички приходи на Huawei.

Географското разпределение също е доста любопитно. Местният китайски пазар спада с 2.3% най-вече заради политиката за нулев ковид на Пекин. Все пак приходите в Китай формират малко под 63% или почти две трети от всичките на компанията. Тази тенденция се формира малко след първите по-тежки санкции на САЩ, но за първи път имаме понижение, макар и минимално. За 2022 г. те са 404 млрд. юана, докато за предоходната година са 413 млрд.

В Европа, Африка и Близкия изток, Huawei отчита силно увеличение на постъпленията с 13.5% и те вече достигат 149.2 млрд. юана. От компанията отбелязват, че повишените приходи идват, както от развитите европейски пазари, така и от развиващите се африкански. Първите, заради повишените 5G инвестиции, докато вторите – заради повишеното интернет потребление. И в двата случая, това е регионът, от който бизнесът с телеком оборудване печели най-добре през 2022 г., макар и Huawei да не дава подробна разбивка на сегментите и регионите.

Китайският гигант продължава да поддържа силни инвестиции в развойна дейност. Компанията увеличава с около 7 хил. служителите си в тази сфера и те вече са 114 хил. или малко над 55% от общия персонал. Патентите, които Huawei държи в края на 2022 г. вече са нас 120 хил. или с 10 хил. повече от предходната година.

Слабите звена

Не всичко е цветя и рози за китайския гигант. Най-очевидното е сривът на печалбата, като спадът на оперативната е 65%, а на нетната – с 68%. Първата вече е съставлява 42 млрд. юана (6 млрд. долара), докато втората е 35.5 млрд. юана (5.1 млрд. долара). Причината за това всъщност е доста проста – през 2021 г. Huawei продаде мобилният бранд Honor, което включваше и голяма част от развойната част свързана с мобилните технологии. Това еднократно действие изстреля печалбата на компанията за предходната година. Важен факт е, че въпреки включването на развойни компоненти в сделката, Huawei запазва и дори увеличава своя капацитет в R&D.

Бизнесът с потребителска електроника продължава да търпи най-големи загуби от санкциите. Той се свива с малко под 12% през 2022 г. на база приходи до 214 млрд. юана. Като дял също така се свива до точно една трета от целия бизнес на компанията – 33.3%. Това става въпреки опитите на Huawei да го стабилизират. Китайският гигант продължава да пуска смартфони, макар и да е свил значително портфолиото си. Присъствието му в по-нишови сегменти, като този на умните часовници също все още е значително.

Всички тези мерки засега не могат да укротят спада на потребителската електроника при Huawei. Другата по-негативна новина за компанията е увеличението на заемите от 414 млрд. на 437 млрд. юана. Засега, ръстът не е значителен, като компанията има стабилен вид в тази насока, поне от публикувания отчет. Но е нещо, което е хубаво да се следи и за бъдеще.

Изводите

Изминалата 2022 г. е четвъртата година, в която Huawei оперира под значителни санкции. Те включват доста такива в посока развитие на собствени чипове, такива с 5G възможности, както и достъп до екосистемата на Google. Въпреки това, компанията продължава да поддържа печалба и сравнителен (в юани) ръст на приходите.

Компанията успява да компенсира потъването на бизнеса с потребителска електроника, като се обърна отново към този за телеком оборудване. Това не е единствената ключова мярка – Huawei също така разчита все повече на бизнес услугите за корпоративни клиенти и облачни системи. Диверсификацията е ключов компонент при намаляване на ефектите от санкциите.

Друга важна особеност в стратегията на Huawei е и географската диверсификация. Първоначално, компанията разчиташе все по-силно на местния, китайски пазар. Макар, той да продължава да е водещ се наблюдават опити да се пробият в развиващите се пазари. Там, където влиянието на американската политика и технологични гиганти не е толкова значимо.

Въпреки продажбата на Honor, Huawei продължава да има сравнително добър имидж сред клиентите в развитите страни. Затова, китайската компания се опитва да поддържа продажби на продукти – потребителски и бизнес в ключови региони като Европа. Ситуацията е доста показателна в България – два от телекомите използват мобилно оборудване на Huawei и операторите са водещи при пласирането на нейните смартфони и умни часовници.

Това контрастира с някои други китайски марки. Oppo например реши да не развива европейския пазар напълно и обяви, своето поетапно изтегляне. Huawei оптимизира своята структура на Стария континент, но за момента няма и загатване да предприеме подобно действие.

The post Huawei през 2022 г. или четири години под санкции appeared first on TechTrends България.

Новата 2023 г. ще бъде и силно трансформираща за „А1 България“. Причината е, че се планира през настоящия период да бъде отделена мобилната мрежа (кулите най-вече) в дъщерна компания на ниво група. Решението е взето от Telekom Austria Group, което включва и малко структурни промени в борда на директорите. То беше обявено накратко седмица преди публикуването на финансовите резултати.

Към това добавяме поредната индексация, която трите оператора предприеха в България, заради инфлацията. Позитивните новини са, че засега прогнозите са повишаването на цените и разходите на телекомите да отслабне през 2023 г. Има развитие и по т.нар. 5G магистрали, като „А1 България“ заедно с няколко гръцки телекома ще изграждат връзка от пето поколение по АМ „Струма“ от София до Атина в т.нар. българо-гръцка връзка 5G SEAGUL.

Стабилните резултати

Приходите на „А1 България“ се увеличават с 11.5% на годишна база за цялата 2022 г. Те вече достигат 640.4 млн. евро. От компанията-майка коментират, че това се дължи най-вече на наложените нови 5G тарифи, индексацията и добавянето на нови услуги към вече съществуващите. В същия момент печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) расте също стабилно – с 16.5% до 254.4 млн. евро.

„А1 България“ придоби през изминалата година системния интегратор „СТЕМО“, с което реално се превърна в един от най-големите играчи на този пазар. Ефектът от сделката даде резултати още в рамките на 2022 г. Тя допринася за 7.6% от ръста на приходите на телекома за периода.

Прави впечатление, че последното тримесечие на „А1 България“ е доста по-силно от останалите. Приходите нарастват с 23% до 186.8 млн. евро, докато EBITDA скача с впечатляващите 26.5% на годишна база до 63.8 млн. евро. Всичко това идва на фона на покачващи се оперативни разходи. За пример са дадени тези за ел. енергия, които през 2022 г. се покачват с 41%.

Годишните резултати дават и по-плътна представа за абонатите на различните услуги по сегменти. Въпреки, че в таблицата на Telekom Austria Group по неизвестни причини са заличени точно кои числа за кое са, на база на предходните отчети може да свържем стойностите.

Мобилните абонати се увеличават до 3.770 млн. през 2022 г., като година преди това са били 3.745 млн. Ситуацията е доста положителна и при фиксирания сегмент. Потребителите на платена телевизия се увеличават с 6.5% до 604 хил., а тези на фиксиран интернет с 3.8% до 518 хил. Средномесечният приход от абонат (ARPU) за цялата година се увеличава минимално спрямо средата ѝ от 6.9 на 7 евро. Отписването на абонати също расте, макар и незначително до 1.8%. В годините преди пандемията този показател беше над 2%.

Плодовете на 5G мрежата

А1 България“ инвестира значително в модернизация на своята мобилна мрежа към пето поколение (т.нар. 5G). Затова, капиталовите инвестиции (CAPEX) се запазват сравнително с минимално увеличение от 102.9 млн. евро на 108 млн. евро на годишна база. Трябва да се отбележи, че през 2021 г. те скачат двойно спрямо пандемичната 2020 г., когато са били 57 млн. евро.

Още от пускането на своята 5G мрежа, операторът разчита на физическата подмяна на оборудването. Докато останалите два телекома – „Виваком“ и „Йеттел“ заложиха първоначално на софтуерна модернизация чрез DSS технологията. След това приложиха комбиниран подход, който включва постепенна подмяна и софтуерния ъпгрейд. Това оказва влияние върху качеството на връзката и според изследването на Opensignal, „А1 България“ предоставя най-бързите скорости в мобилните мрежи в страната. Това се постига и до голяма степен с модернизацията и на опорната инфраструктура, което позволява пускането на самостоятелна 5G услуга (т.нар. 5G SA). Процесът беше завършен миналата есен.

През изминалата 2022 г. беше изменен Плана за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз (ЕС). От него беше изваден проекта за изграждане на 5G връзка по магистралната мрежа на България, известен в сектора под жаргонното определение „5G магистрали“. Това предизвика известен разлом между трите телекома и тогавашното правителство на Кирил Петков.

„А1 България“ все пак ще развиват подобно решение, но чрез друг финансов инструмент на ЕС. Преди дни, телекомът обяви, че ще изгражда българската част на инфраструктурата по коридора 5G SEAGUL, който свързва Атина и София. Проектът е на стойност от 22.48 млн. лева, като „А1 България“ ще осигури половината средства, а останалите ще дойдат по Механизма за свързване на Европа. Преди да отпадната 5G магистралите се очакваха тези пари да покрият само пограничните региони, а не целия маршрут. Сега, Брюксел ще осигури финансирането за 5G свързаност на половината АМ „Струма“.

Отделяне на кулите

Друга ключова промяна, която ще засегне „А1 България“ идва на групово ниво. Telekom Austria планира до края на 2023 г. да отдели всичките си мобилни мрежи в отделно звено. То ще се казва TowerCo и подобно на настоящата група ще бъде листнато на Австрийската фондова борса. Всички настоящи акционери в Telekom Austria Group ще получат кореспондиращите им дялове в новата компания. За момента се говори основно за кулите и клетките, без да се споменава опорната мрежа.

Българският телеком е с втората по големина инфраструктура в групата. „А1 България“ разполага с 1 750 обекта в урбанизирани зони и 700 кули извън населените места. Това формира около 20% от цялото подобно оборудване в групата. Австрия е лидер с 45% дял, а най-малко мобилни станции има в Северна Македония – едва 500.

Отделянето на кулите беше очакван ход, като в българския телеком сектор се говори от поне няколко години. У нас, собственикът на „Йеттел“ PPF Group, вече отдели цялата си мрежа от оператора в отделно дружество – „ЦЕТИН България“. Подобна тенденция се забелязва все по-силно в Европа, като телекомите се опитват да монетизират допълнително инфраструктурата си. Предвид нарастващите инвестиции в 5G, това се явява като почти задължителен ход.

Честотните лицензи обаче останаха в „Йеттел“, като това най-вероятно ще бъде и ситуацията с „А1 България“. По отношение на спектъра през 2023 г. се очаква да бъдат разпределени лентите в 700MHz и 800MHz.

The post „А1 България“ през 2022 г. – ръст, модернизация и отделяне на мобилната мрежа appeared first on TechTrends България.

Този период вече приключи, като през 2022 г. се очаква да бъде отчетен първия спад на приходите от мобилни игри от навлизането на смартфоните досега. Това показват данните на изследователската фирма Newzoo за вече изнизващата се година. Те не са единствения сегмент, който отчита спад през последните 12 месеца. Цялата гейм индустрия се свива, макар и с минимални темпове на годишна база.

Донякъде част от причината затова са големите ръстове отчетени през предходните две години. Пандемията, изолацията вкъщи и дистанционната работа повишиха значително приходите и времето прекарано от потребителите в забавление с видеоигри. Връщането към нормалния ритъм на ежедневие попари част от този ръст. Инфлационните процеси също ще окажат влияние в гейм индустрията през следващата година.

Цялостното свиване

Секторът на видеоигрите отчита свиване на приходите с 4.3% до 184.4 млрд. долара за 2022 г. Най-голям удар поемат игрите през браузър, като при тях спадът на постъпленията е с 16.7%. Обемът на продажбите при тях е нисък от няколко години или по-точно – от края на краткотрайния бум на заглавията през социални мрежи. Приходите за 2022 г. са 2.3 млрд. долара и съставляват малко над 1% от целия сектор.

Следват вече споменатите мобилни игри. Постъпленията при тях спадат с 6.4% на годишна база до 92.2 млрд. долара. Въпреки спада, мобилният гейминг продължава да формира 50% от всички приходи в индустрията. Конзолните игри се понижават с 4.2% до 51.8 млрд. долара и вече са съответно с дял от 28%.

Единственият сегмент, който отчита ръст, макар и минимален, са добрите стари PC заглавия. Те отбелязват продажби за 38.2 млрд. долара или повишение от 1.8% на годишна база. PC игрите продължават да са по-малкия сегмент с 21% дял.

Спад на основните пазари

Географски нещата също не изглеждат добре за гейм индустрията. Трите най-големи пазара отчитат понижения. Азиатско-тихоокеанският отчита понижение от 5.6% на годишна база до 87.9 млрд. долара. Вторият по големина – този в Северна Америка, също е и втори по спад с 5.1%, а обемите достигат 48.4 млрд. долара.

Европа е третият по големина пазар с 32.9 млрд. долара приходи, от които спадът е 3.5%. Двата по-малки, но и развиващи се региона – Африка с Близкия изток и Латинска Америка отчитат повишения от 6.6% и 3.4% съответно. Техните обеми обаче са сравнително по-ниски – първият генерира продажби за 6.8 млрд. долара, а вторият за 8.4 млрд. долара.

Двете най-големи икономики в света отговарят за почти половината продажби в гейм индустрията. Китай е с приходи от 45.8 млрд. долара, а САЩ – с 45 млрд. долара. Двете заедно формират 49% от целия пазар. Въпреки първата негативна тенденция от 15 години насам за основния сегмент – този на мобилните игри, Newzoo остават оптимисти за индустрията. Според тях през 2025 г. пазарът ще достигне 211.2 млрд. долара или общ ръст от 14% за следващите 3 години.

Разнородните причини

Експертите нямат единно мнение на какво точно се дължи този спад за 2022 г. Най-очевидната причина е отминаването на ефекта на пандемията, който беше силно позитивен за видеоигрите. Връщането към „нормалността“ хипотетично предполагаше, че може да намали част от ръста отчетен през последните две години. От индустрията обаче очакваха стагнация, не спад.

Затова и обясненията на някои от разработчиците са в различни посоки. В коментари за Financial Times, те варират от просто пренасищане на пазара, до големия рисков капитал отделен за стартъпи, което вдигнал цените за реклама.

Реалността обаче може да се окаже много по-проста, но и болезнена. Освен по-малкото време за игри, след поетапното връщане в офиса, имаме и инфлационни процеси. Последните рано или късно ще окажат натиск върху потреблението и първото нещо, което хората ще отрежат като разходи са тези за забавление.

The post Мобилните игри с първи спад от 15 години appeared first on TechTrends България.

Двете пандемични години доведоха до истински бум в необходимостта и търсенето на дигитални решения, както и на някои типове устройства. Което наистина направи резултатите на компании като Microsoft, Amazon и др. рекордни. През този период, освен голямата „жътва“, технологичните гиганти наложиха и доста инвестиции. Особено при наемането на хора. Раздутите разходи, напиращата инфлация и очакваната икономическа рецесия предвиждаха бързо „изтрезняване“.

Третото тримесечие на 2022 г. се оказа именно този момент. Опасения за растежа, значителни уволнения и замразяване на новите назначения. Това са само част от сътресенията на може би „най-перспективната“ индустрия в момента. При това без да броим случващият се още от началото на годината колапс на криптовалутите. На фона на масовите уволнения в Amazon и Facebook, драмата в Twitter изглежда като „върха на айсберга“. Но е нормално -защото разликата е просто в мащабите. Социалната мрежа, която придоби Илон Мъск, остана нишова в сравнение с тази на Марк Зукърбърг, а онлайн мастодонтът на Джеф Безос има десетки хиляди служители в дистрибуционните си центрове по цял свят.

Twitter и върхът на айсберга

Още с първите си дни като собственик и главен изпълнителен директор на Twitter, технологичният милиардер уволни половината служители на социалната мрежа. От около 7 500 души персонал, Мъск го редуцира до около 2 900. Това обаче е ситуацията преди ултиматума, който милиардерът даде на останалите служители – той им постави сурови условия и им даде по-малко от ден да отговорят дали остават или не.

Все още не се знаят мащабите на напусналите, но различни медии спекулират, че става дума за стотици. Което поставя Twitter в тежката позиция да работи с минимален персонал, при това на ключови позиции, както и за почти елиминирането на критични технически екипи. Докато Илон Мъск се опитва да прекара социалната мрежа през „преструктуриращото чистилище“, подобни тежки решения не трябваше да взима само той.

Въпрос на мащаби

Amazon от своя страна ще съкрати двойно повече хора – около 10 хил. Meta, която седи зад конкурентните социални мрежи Facebook и Instagram, също обяви мащабни уволнения от около 11 хил. души. Сравненията с Twitter обаче са неизмерими – мащабите на Meta, като корпорация са в пъти по-големи. За Amazon дори не може да говорим. Meta разполага с 87 хил. души персонал към септември, докато технологичния гигант на Безос с впечатляващите 800 хил.

По-интересното е, че двете компании обявиха и замразяване на назначенията. Това означава, че не е временна мярката и най-вероятно, технологичните гиганти се подготвят да оперират дълго време с намаления персонал. Съкращенията се превръщат в нещо нормално в IT света, просто не са в тези мащаби, като изброените по-горе. Microsoft освобождава 1 000 души, Intel все още не е обявил точната бройка, но тя ще е също четирицифрена. Списъкът е дълъг, но при останалите компании става дума за под 1 000 човека.

Системни проблеми

Мерките, които взимат компаниите са донякъде превантивни. Финансовите им резултати показват или намекват за предстоящо забавяне, но не и за спад. Microsoft беше може би най-прям в това отношение, като заяви, че очаква укротяване на ръста от облачните си услуги и платформата Azure до 5% на годишна база.

Причината за това са очакваното свиване на корпоративните бюджети, заради рецесията и повишаващите се разходи за поддържането на центровете за данни. Особено в частта с осигуряването на енергийни ресурси. Самото предупреждение за забавяне на облачните услуги, може да удари доста други по-малки технологични компании, които предлагат подобни. Нещо, което също започва да се материализира.

До голяма степен това ще е и основната причина за преструктурирането на технологичния сектор. Забавянето и дори спадът на цялата световна икономика рано или късно ще удари и IT гигантите. Това вече се случва, макар и засега в мека форма.

Има и втора голяма причина. Много от изброените компании назначаваха като луди по време на ковид пандемията. Само Amazon е добавила 427 хил. нови служители през 2020 г., като за същия период Meta назначава нови 42 хил. души. Двете компании са удвоили персонала си за това време. Агресивният растеж подтиква технологичните гиганти да приемат действия, които да се окажат грешни в дългосрочен план. Особено със смяната на икономическите тенденции и което води до настоящото изтрезняване.

Част от назначенията могат да бъдат сметнати и за излишни. Например, двете социални мрежи – Twitter и Meta, по-голямата част от допълнителния персонал е насочен към модериране на съдържанието. Доста критици, определят тази практика като „цензура“, докато за други е точно обратното – опазване на достоверната информация. И в двата случая, това доведе до раздуване на щата на Meta и Twitter. В момента Мъск се опитва да елиминира именно тези екипи във втората социална мрежа. Сходните разходи също ще са най-вероятните първи, които Марк Зукърбърг ще предприеме.

The post Изтрезняването на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Данните на Counterpoint Research показват повишение на продажбите на умните телефони втора употреба с 15% през 2021 г. Те посочват други причини – идеята за рециклиране и екологичност, както и развитие на услугите за ремонти на устройства на Запад. Може би най-ключовият фактор, който от изследователската фирма се споменава на последно място е преминаването към 5G мобилни мрежи, което оказва влияние и върху цените на умните телефони.

Независимо какви са основните фактори, трябва да се отбележи, че ръстът не е изолиран по региони и се забелязва на всички пазари в световен мащаб. По-вероятните причини са недостигът на чипове и по-трудното намиране на достъпни флагмански модели. Вероятно в различните региони, причините варират.

Нови срещу стари

Изминалата 2021 г. беше динамична за смартфон пазара, като нормалния за нови устройства се върна към ръст от около 5% на доставките на годишна база. Увеличението към тези втора употреба обаче нараства над три пъти спрямо тези темпове – с 15%. От Counterpoint Research коментират, че все повече потребители се ориентират към вече използвани флагмани, донякъде заради високите нива на цените на премиум продуктите. Затова подсказва факта, че основните марки, които генерират подобен интерес са Apple и Samsung.

Макар и не отбелязано от консултантската фирма, тенденцията за промяна се забелязва покрай пандемията. През 2019 г. пазарът за смартфони втора употреба се свива с 1% и съставлява едва 139 млн. бройки. За съжаление от Counterpoint Research не дават информация колко точно е обема му в момента, за да направим по-точно сравнение. През 2020 г. спадът е дори по-голям – от 9%.

Пандемията засили тенденцията за недостиг на компоненти, което накара производителите на потребителска електроника да свият портфолиото си от умни телефони. Някои, като LG дори решиха да излязат от този пазар. Модернизацията на мрежите и устройствата към 5G започна също в разгара на пандемичната 2020 г. , което също е ключов фактор.

Регионални специфики

Изключително любопитни са данните по региони. Не е изненада, че някои пазари, които все още не са с достатъчно висока покупателна способност, като Индия например, ще имат ръст към устройства втора ръка. Азиатската държава отчита ръст от 25%. Страните от Латинска Америка отчитат най-голямо засилване на интереса към подобни смартфони – 29%. Двата региона обаче тръгват от ниски бази като обеми.

Китай е абсолютния лидер по бройки с близо двойно по-големи спрямо друг силно развит пазар – този в Европа. Двата обаче имат по-умерени темпове на растеж на продажбите на смартфони втора употреба с по 10% през 2021 г. САЩ, които по принцип са труден регион за реализирането на продукти втора ръка, отчитат 15% ръст през изминалата година. Увеличението при развитите пазари се дължи на по-големите гаранции за качество и като цяло на по-голямата издръжливост на флагманските устройства. Както и с насърчаването на програми за връщане на устройства и продажбата им след това от самите производители.

От развиващите се пазари, Африка е интересен, защото би трябвало при нея подобни продукти да са едва ли не основен начин за сдобиване на смартфон от по-висок клас. Регионът е на четвърта позиция и с най-малък ръст от 4%. Възможно е, анализът на Counterpoint Research в този регион да не обхваща пълния мащаб на продажбите на смартфони втора употреба.

Ситуацията е интересна и предвид несигурните времена, в които развития свят се изправя, ще бъде любопитно да видим как ще се развие тази тенденция и през 2022 г.

The post Пазарът за смартфони втора употреба бележи ръст през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Това донякъде не е изненада, предвид факта, Motorola отдавна се цели в челните позиции в САЩ. От друга, марката е популярна сред западната аудитория, което ѝ дава лесна разпознаваемост. Последното предимство е максимално опростената версия на Android, които ползват нейните модели смартфони. Това намалява опасенията на регулаторите за изтичане на лични данни или за пропуски в сигурността.

Другата голяма тенденция е, че Apple бавно, но с постоянство затяга лидерската си позиция в САЩ. Технологичният гигант все повече печели сърцата на американските потребители не само в смартфоните. До известна степен Apple е почти огледален образ на Huawei, като и двете компании все повече разчитат на местните си пазари.

Без вакуум

На необятния американски пазар трудно може да има празно пространство или вакуум, особено в един от най-големите сегменти в потребителската електроника. LG заемаше третата позиция по продажби на смартфони в САЩ и оттеглянето на компанията от този бизнес означаваше, че някой ще заеме тяхното място. Тази роля пое Motorola.

Китайският бранд постигна 10% през втората половина на 2021 г. и перфектно съвпада с изтеглянето на южнокорейците. Второто започна през февруари миналата година, като складовите наличности бяха изчерпани в САЩ до лятото. В същото време Motorola отчита стабилен ръст, благодарение на този фактор, както и на редица други.

Според Counterpoint Research, китайският бранд има добре развито портфолио особено в средния сегмент до 300 долара. Допълнително, тя е основен избор на потребители на предплатени оферти сред операторите, особено сред по-малките и независими телекоми. Последният фактор го споменахме – Motorola има добро име и репутация в САЩ. Тя е подсилена и от факта, че брандът беше и сред първите производители с 5G модели и сгъваеми смартфони. Експертите допълват, че тенденциите изглежда да се запазват през първото тримесечие на 2022 г.

Царството на Apple

САЩ продължава да е царството на Apple, като при продажбите на смартфони, компанията отчита през втората половина на 2021 г. нива от около 58%. Новината не е нова или изненадваща, но е показателно, че компанията засилва лидерската си преднина на този пазар. Далеч, втори е Samsung с около 22%, като данните са най-вече за декември месец, когато е и сезонът на коледните и новогодипни празници.

Данните, които предостави Counterpoint Research показват, че ножицата между първия и втория се е увеличила значително през последните шест години в САЩ. През декември 2015 г. Apple отчита дял на продажбите от 37%, докато втория Samsung е сравнително по-близо с 21%. Шест години по-късно, отново през декември виждаме, че южнокорейският гигант запазва процентното съотношение, докато американската компания е увеличила своето с 21 процентни пункта. По това време през 2015 г., трети е LG с 15%.

Коварна позиция

Ситуацията може да се окаже нож с две остриета за Apple. Дружеството от Купертино зависи силно от продажбите на смартфони при своите финансови резултати. Неслучайно и слуховете за продажбата на лизинг на iPhone може да се окажат верни, с което „ябълковата“ компания, ще се опита да направи паричния си поток още по-предвидим.

Също така, Apple има и не малка зависимост от пазара в САЩ като цяло. Той формира 41% от всичките приходи на компанията през последното тримесечие на 2021 г. и почти 42% за цялата финансова година (която приключва през септември – бел. ред.). Технологичният гигант може да се окаже в зависимост спрямо един регион, като в такъв капан вече е Huawei. Китайската компания формира около 64% от своите приходи само от местния пазар през 2021 г.

The post Motorola стана третия смартфон производител в САЩ през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Ефектите от нея са видими и до голяма степен очаквани. Huawei предупреди още в края на годината, че очаква приходите ѝ да се сринат с близо 30% и това беше потвърдено с годишния ѝ доклад. За смартфон бизнеса почти не се говори самостоятелно, но само като част от целия сегмент за потребителска електроника. Последният претърпява истински крах, покрай санкциите на САЩ и продажбата на звеното Honor.

Съответно бизнесът с потребителска електроника вече не е водещ за китайския гигант, като продажбата на телеком оборудване си връща лидерската позиция по приходи. Има и някои любопитни моменти. Например, че въпреки продажбата на Honor и с него на повече от 60% от развойната дейност свързана със смартфони, китайският гигант запазва нивата на инвестициите и служителите свързани с иновации.

Заличаване на 3 години бурен ръст

Huawei се връща на равнището на приходите си от 2017 г. Тогава, компанията навлизаше ударно в смартфон бизнеса и започваше да развива все по-силно потребителската електроника. По това време все още доминиращи бяха продажбите на телеком оборудване, които формираха основния дял от тези на технологичния гигант. Изминалата 2021 г. довежда до същите резултати, постъпленията са в размер на 99.8 млрд. долара, което е спад от близо 28% спрямо предходната година. Те са малко над регистрираните 92 млрд. през споменатата 2017 г.

Структурата на приходите също се изменя. Телеком оборудването вече доминира с 44.2% дял от всички постъпления. За сравнение, през 2020 г. мрежовите системи формират само 34%. В парично изражение обаче няма ръст, а минимален спад. През 2020 г. приходите са били 302 млрд. юана срещу 281 млрд. юана година след това. През споменатата 2017 г., те отговарят за 49% от постъпленията.

Бизнесът с потребителска електроника за сметка на това се срива наполовина – от 482.9 млрд. юана на 243.4 млрд. юана. Като дял от приходите това означава свиване от 54% на 38%. Корпоративните услуги и другите постъпления са единствените, които отчитат ръст от 105 млрд. юана на 111 млрд. юана. Увеличението обаче е минимално, за да може да компенсира някой от другите сектори. Предвид изложеното, залезът на смартфон бизнеса води и до крах на потребителската електроника на Huawei, независимо от опитите за диверсификация. Като те дават частичен успех.

Почти изцяло за местния пазар

Зависимостта на Huawei от китайския пазар вече е почти пълна. Азия отговаря за 73% от продажбите на компанията. Китай обаче формира 64% или две трети от всичките приходи на компанията показва по-подробната разбивка в годишния отчет на технологичния гигант. Европа, Африка и Близкия Изток (EMEA) се свиват на 20% дял от приходите, а Северна и Южна Америка остават с минималните 4.6%. Точна разбивка по сектори с географско разпределение не е предоставено, тогава сигурно щеше да има още по-интересни изводи.

Частична картина може да съставим с данните на изследователската фирма Dell’Oro за доставките на мрежово оборудване през 2021 г. Ако се извади Китай от продажбите, Huawei отива от лидер на пазара на трета позиция, например.

Друго любопитно сравнение може да се направи с данните от 2017 г. По това време китайският гигант не беше обект на санкции, но още не беше развил толкова силно потребителския си бизнес. Но дори и тогава, Китай формираше едва 50% от постъпленията на Huawei. EMEA беше втория най-голям регион с 27.1%, а Северна и Южна Америка формираха 10.9%.

Ръст на печалбата, но с уловка

Не всички новини са лоши за Huawei. Китайският гигант отчита стабилно увеличение на нетната печалба. Ръстът ѝ е 75% спрямо 2020 г. и тя достига 17 млрд. долара. Тя обаче се дължи основно на продажбата на смартфон звеното Honor. Сделката беше обявена през декември 2020 г., но беше финализирана през първото тримесечие на изминалата година.

Официалната сума не беше обявена, но се предполага, че е за около 15 млрд. долара. Което би означавало, че оперативната печалба е едва 2 млрд. долара за 2021 г. Съответно, без сделката, Huawei най-вероятно щеше да отчете свиване на финансовия си резултат със 77%. По-ясна представа ще придобием с развитието на компанията от настоящата 2022 г. и ще разберем в доклада ѝ, който ще бъде публикуван през следващата година.

Запазване на развойната дейност

По-интересна е другата добра новина – свързана с развойната дейност на Huawei. Заетите в тези операции на компанията се увеличават с минималните 2 хил. служителя или от 105 хил. на 109 хил., докато общия брой персонал остава непроменен – 195 хил. Това е учудващо предвид факта, че Huawei продаде Honor, в който беше концентриран над 60% от развойния потенциал при смартфоните на китайския гигант.

Това показва, че компанията се опитва да запази и дори увеличава кадрите си свързани с високотехнологична дейност. С което се надява да поддържа мащабите си в бъдеще. Ще видим дали санкциите, които продължават да вредят на продажбите няма да променят и това. Резултатите подчертават едно – действията на Вашингтон дават ефект и бъдещето на Huawei като глобална компания продължава да зависи изцяло от решенията в Белия дом.

The post Очакваното падение на Huawei през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Гейм индустрията има различни фази на своята еволюция. От отделни или група ентусиасти, които правят игри в рамките на няколко месеца, през по-големи студиа, до технологични корпорации, които навлизат бързо на пазара. Някои, като Nintendo са се наложили като лидери още от романтичния период на сектора, докато други, като Sony и Microsoft навлизат в периода на по-голямото му комерсиализиране.

Независимо от тези трансформации, гейм индустрията запазва своя силен предприемачески дух. Някои студиа могат да развият мултимиарден бизнес от нулата или от много ниски нива в рамките на няколко години. Повечето от водещите играчи на пазара се занимават почти само в гейм индустрията. Намесата на външни фактори все още е ограничена или досега не водеше до значителни размествания на пластовете или налагането на дългосрочна тенденция.

Има и изключения тук-там. Microsoft с първия Xbox промени доста пейзажа и възприемането на конзолния гейминг преди 20 години. Развитието от последните няколко месеца обаче загатва за нови процеси на консолидация, които ще прекроят гейм индустрията напълно. Microsoft отново е в дъното на тези промени, но няма да е единствен. Настоящите тенденции може да са прелюдия към още по-голяма и ключова трансформация на пазара. Както и на начина по който възприемаме видеоигрите.

Microsoft става водещ фактор

Главният герой при последните придобивания е Microsoft. Софтуерният гигант навлиза силно в гейминга още преди около 20 години с първата си конзола Xbox. За да подсили нейния старт, компанията придобива Bungie и чрез нейната обещаваща игра Halo, си подсигурява продажби и висок интерес.

Сега, Microsoft буквално „счупи касичката“ и извади 68.7 млрд. долара за големия издател и разработчик Activision-Blizzard. Тя също така, пренесе ситуацията с придобиванията в гейм индустрията на изцяло ново ниво. До този момент, най-голямата сума, която е давана за компания от бранша е била 12 млрд. долара или между пет и шест пъти по-малко. Година по-рано, софтуерният гигант извади доста по-скромните 8.1 млрд. долара за ZeniMax, които стоят зад Bethesda и многобройните им AAA игри.

По този начин, в рамките на 15 месеца, Microsoft осъществи две от четирите най-големи придобивания в сектора. Софтуерният гигант има още едно в Топ 10 на всички до момента – 2.5 млрд. долара за разработчикът на Minecraft – Mojang през 2014 г.

Ако сделката с Activision-Blizzard премине регулаторно одобрение, това означава, че четвъртият и петият по приходи на пазара ще обединят сили. Което ще постави Microsoft на втора позиция веднага след Sony, ако следваме данните от 2021 г. Според тях, американският гигант има 11.6 млрд. долара приходи от гейм дейности (графиката горе), докато японският е безапелационен лидер с 25 млрд. долара. Activision-Blizzard има 8.1 млрд. долара и кумулативно с Microsoft ще разполагат с 19.6 млрд.

Така, компанията от Редмънд ще изпревари Tencent и Nintendo и ще остане на самотна борба на върха със Sony. Останалите играчи в индустрията са доста по-малки като мащаб. Electronic Arts (EA) са с приходи около 5.5 млрд. долара за 2021 г., Epic Games са с 4.2 млрд. долара (като Tencent има миноритарен дял там).

Опасенията, че Microsoft може да не получи регулаторно одобрение за мегасделката си с Activision-Blizzard ги има, но не са толкова силни, колкото може да се появят при други придобивания. Всичко ще зависи как ще го разглеждат щатските институции. Предвид силната конкуренция от японска и китайска компания, създаването на стабилна американска такава звучи логично.

От друга страна, сделката може да намали драстично съревнованието на местния пазар. Ще видим, как ще реагират щатските регулатори при този казус.

Структура на пазара

Интересът към гейм индустрията не е случаен. Пазарът е динамичен и бързорастящ, както и с някои доста големи перспективи за допълнително мащабиране.

Той достига 180 млрд. долара приходи през 2021 г., показват данните на специализираната платформа Newzoo. Това е ръст от 1.4% на годишна база и е сравнително скромно на фона на предходните години. Всъщност, част от причините за забавянето ѝ се дължи на огромния скок на приходите през пандемичната 2020 г. Тогава секторът нараства с впечатляващите близо 20%.

Традиционно, гейм индустрията е разделена на няколко ключови сегмента, в зависимост от видовете игри и най-вече от платформите, за които те са предназначени. Основният, най-големият и в основата на растежа е мобилният. Той съставлява малко повече от половината индустрия, като през 2021 г. приходите от такива игра са 93 млрд. долара. Мобилният сегмент е единствения, който расте през изминалата година със 7.3%.

Следващите по големина на приходите са конзолните игри. Продажбите на софтуер, хардуер и други при тях достигат 50 млрд. долара или около 28% от цялата индустрия за 2021 г. Те отчитат обаче спад от 6.6% на годишна база, при това въпреки, че в края на 2020 г. бяха пуснати новото поколение конзоли на Sony и Microsoft.

Моделите обаче бяха ударени тежко от недостига на чипове и съответно доставките не покриват търсенето. За разлика от мобилните заглавия, конзолните и PC такива изискват повече време и ресурси за изработване и пандемията увеличи този цикъл допълнително. Последният сегмент са споменатите компютърни игри. Те генерират продажби от 37 млрд. долара или минимален спад от 0.8% на годишна база.

Консолидацията е в разгара си

Шест от десетте най-големи сделки до момента са проведени в периода 2020-2022 г. Останалите са при първата по-голяма вълна – 2014-2016 г. Консолидацията ще продължи, като до момента наблюдаваме развитието ѝ в няколко насоки.

Първата е в окрупняване между основните AAA разработчици. По-големите традиционни играчи от бранша изкупуват по-малките. Такъв пример беше през 2020 г. наддаването за Codemasters. Студиото е популярно в развитието на реалистични рейсинг симулатори, като Dirt и F1. Първоначално то беше сключило сделка с Take 2 Interactive за сумата от 994 млн. долара, като една четвърт беше в кеш, а останалите в акции. EA обаче се намесиха и придобиха Codemasters за 1.2 млрд. долара при това цялата сума се изплаща в рамките на сделката.

Втората насока е в търсенето на придобивания, за да навлязат по-добре на мобилния пазар. Доста от традиционните разработчици изпитват проблеми да пробият по същия начин, както изцяло фокусираните върху мобилния сегмент студиа. Подобна сделка е осъществената преди месец между Take 2 Interactive и Zynga.

Последната насока е подсилване на технологичните гиганти в техния гейминг сегмент. До голяма степен тук влизат сделките на Microsoft. Към тях може да добавим и тези на Tencent и най-вече на Facebook с Oculus VR. Последната е ключова, защото дава на социалната мрежа не само потенциал за разработване на игри, но и ноу-хау за развитие на технологията за виртуална реалност. Която се оказва в центъра на създаването на метавселени – новият фокус на Facebook, което наложи и неговото ребрандиране на Meta.

Перспективи и възможности

Въпреки забавянето, което се отчита през 2021 г. гейм индустрията е сектор с голям потенциал. Както средно, така и дългосрочен. Основният ѝ коз, се нарича метавселените, които ще бъдат изградени на база виртуална среда и гейминга ще играе ключова роля. Най-малкото защото тя има изградени готови бизнес модели за виртуална икономика, които лесно могат да се пренесат в новите метавселени.

Една от основните причини за последните придобивки на Microsoft се дължи на факта, че софтуерният гигант има амбициите да изгради подобна виртуална платформа. Компанията разполага с технологията в лицето на Hololens, както и с голям развоен потенциал в гейминга. За Microsoft, това не са единствените предимства от тези сделки, но са част от стратегията ѝ в бъдеще.

В средносрочен план ситуацията също изглежда обещаваща. Поне на пръв поглед. Гейм индустрията ще се опита да интегрира NFT (уникални дигитални активи) в своите заглавия, с което да подсили монетизацията. Това се налага, най-вече защото настоящите най-печеливши модели са подложени на изпитание. Големите разработчици срещат все по-силен отпор от геймърите за някои практики, които прекалено агресивно искат повече пари срещу по-малко съдържание или качествена продукция.

NFT се посрещат на нож от играчите до момента и има вероятност тази трансформация да не се случи или поне не с темповете, с които се надяваха големите студиа. Ubisoft, които първи пуснаха подобни дигитални предмети в своята игра Tom Clancy’s Ghost Recon: Breakpoint получиха разочароващи резултати. Както и силна съпротива от геймърите. Френската компания впоследствие обвини играчите, „че не разбират потенциала“.

Но това доведе до отзвук и сред другите големи разработчици. EA вече не заляга толкова агресивно на NFT. Създателят на S.T.A.L.K.E.R. 2 – GSC имаше същите намерения за новото си заглавие, но след силни критики от феновете е на път да се откаже. Valve от своя страна реши да забрани използването на NFT в рамките на своя онлайн магазин Steam. Затова интеграцията на тези блокчейн дигитални предмети най-вероятно ще се забави. Това няма да спре амбициите на големите разработчици да се възползват от NFT, предвид големите пари, които в момента са намесени там.

Последният елемент е в облачният гейминг. Тази технология все още не може да се наложи, поради няколко фактора, основно технологични. Бизнес моделът, който предполага – предоставяне на услуга чрез абонамент, обаче се оказва привлекателен за големите играчи. Microsoft вече развива двете паралелно, чрез Xbox Game Pass, който предлага достъп до каталог от залгавия и опция за игра през облака. Придобиването на големи студиа пасве перфектно на стратегията на софтуерния гигант да доминира и в тази перспективна ниша.

Ножицата, която се отваря между най-големите играчи и останалите в гейм индустрията предполага, че консолидацията в сектора ще продължи под някаква форма. Тя ще бъде движена от желанието за мащабиране, за развитие на метавселените или в опити да се възползват от потенциала на NFT предметите. Последните сделки потвърдиха тази тенденция.

The post Прекрояването на гейм индустрията appeared first on TechTrends България.