В рамките на месец се развиват две дела свързани с ботове. Единият е мегаспорът между Twitter и Илон Мъск, като залогът там е сделката за 46 млрд. долара между милиардера и социалната мрежа. Вторият е за изграждането на фалшива мрежа за трафик, която да надува резултатите на рекламни агенции. И докато чакаме това между Twitter и Мъск, то другото дело вече има движение и присъда за 7 млн. долара щети. Сред пострадалите е щатският вестник New York Times, както и компанията за продукти за домашни любимци Purina.

Проблемът е, че това се доказва доста трудно, понякога дори е невъзможно да се измери и локализира прецизно. Това ще се усети особено силно в спора между Twitter и Мъск. В другото дело, което ще разгледаме по-долу, са намесени вътрешни хора, които помагат да се разкрие схемата, иначе това би било изключително тежка задача. Освен това има и различни видове ботове – условно разделени на добри и лоши. Без първите, интернет няма да може да функционира.

Руската мрежа…

Александър Жуков е 41-годишен руснак, който основава дигиталната агенция за онлайн реклами Media Methane. Той е поредният посредник във веригата на този бранш – други рекламни компании му дават проекти да пуска промоции по различни сайтове. Жуков не признава фразата „органичен трафик“, поне не и в буквалния ѝ смисъл.

Вместо това създава цялостна мрежа от фалшиви сайтове, по данните на обвинението – над 6 хил. Те са допълнени от още 2 хил. сървъра и над 650 хил. IP адреса, които допълнително генерират изкуствен трафик. Автоматизирани, ролята на последните е да имитират човешка дейност – скролване с мишка, натискане на бутони и пр. Казано на съвременен жаргонен език – създал е система от ботове и фалшиви сайтове.

Тази мрежа е захранвана с рекламите от клиентите, които са зареждани по фалшивите сайтове. Трафикът към тях пък е генериран от ботовете. Самите банери обикновено имат собствен проследяващ код, който отчита посещенията.

… от България

Разследването отнема години на властите в Ню Йорк. Жуков сам си лепва прякорът „Краля на измамата“. В почти всички случаи е имало вътрешен човек или теч на информация, с който се разплита схемата му. Александър Жуков се оказва, че живее в България. След като разследването напредва, той е осъден на първа инстанция на седем години затвор. Щатските власти настояват за неговата екстрадиция и молбата им е удовлетворена през лятото на 2021 г.

Присъдата му след това е вдигната на 10 години затвор. Това е може би най-голямото дело за генериране на фалшив трафик до момента. Особено, когато става дума за налагането на ефективна присъда. Екстрадицията също така показва, че подобни престъпления няма да се толерират, дори и нарушителите да не се намират на територията на САЩ.

Има друг елемент – в делото като потърпевш се посочва New York Times. Точно по какъв начин, световноизвестното издание се намесва в схемата на Жуков няма коментар или информация. Предвид факта, че първата съдебна инстанция е регионалния съд в Бруклин, е възможно медията да е инициирала делото. Както и да е предоставила значителна вътрешна информация.

Ролята на ботовете

Защо предполагаме толкова уверено? Защото доказването на фалшив трафик е доста трудна задача. Особено ако е направено качествено. Ако се използват сървъри, откъдето е малко вероятно даден сайт да генерира посещения или едни и същи IP адреси и компютри – тогава се хваща лесно. Жуков действа с 6 000 сайта, 2 000 сървъра и 650 хил. IP адреса. Тази мрежа му позволява да генерира трафик, който дори при силно обстоен анализ да мине за „органичен“ и „естествен“.

С други думи – за доказването на подобни действия трябва да имате клиент, който ги ползва или най-малкото вътрешен човек в компанията, която ги предоставя. Според данни на Imperva за 2021 г. между 30% и 50% от интернет трафика в някои от най-големите пазари по света е съставен от ботове. Тези данни циркулират от няколко години в глобалната мрежа и непрекъснато се „забравят“ или игнорират от експертите.

Компанията ги дели на два типа – добри и лоши. Добрите ботове понякога са необходими за функционирането на интернет, който го познаваме. Google използва такива системи, за да може да индексира сайтовете, както и да води статистиките в своята Analytics платформа. Има редица други ботове, които също са полезни за цялостната онлайн екосистема.

Лошите ботове може в най-добрия случай да имитират човешки трафик. Да повдигнат интереса към даден сайт, страница в социалните мрежи или др. В най-лошия те може да са част от голяма кибератака, която да цели завземането на даден уебсайт или пък инфраструктурата им да се използва за DDoS атаки, при които се блокира работата на определени домейни с претоварването на сървърите.

Мъск и Twitter

Илон Мъск повдига проблемът с ботовете в Twitter след като обяви, че придобива социалната мрежа. Според него, фалшивите профили в платформата надвишават значително обявените 5% от компанията. Проблемът е, че и двете страни не предоставят достатъчно убедителни данни в защита на своята теза. Само след броени дни, те ще влязат в съдебна зала, където ще се опитат да решат кой е крив и кой е прав. Важното на това дело е, че може да излязат интересни данни за Twitter.

Лошата новина е, че най-вероятно няма да може да се докаже точно колко са фалшивите профили. Някои може да са на истински хора, но с ниска активност, други да са на ботове, които имитират много добре човешкото поведение или да са част от сложна мрежа като тази на Жуков. Най-вероятният изход от това дело ще бъде извънсъдебно споразумение межди двете страни. Като Мъск ще използва съдът, за да се опита да свали цената на Twitter за сделката. С колко – ще разберем до няколко седмици.

The post Ах, този (ро)ботски Интернет appeared first on TechTrends България.

Бушуващата в момента война в Украйна ни връща с пълна сила в тези времена и практики. САЩ и техните съюзници се опитват да изолират по всякакъв начин Русия, от икономически, през транспортен и технологичен, до информационен. Москва реагира по сходен начин на тези мерки, като един от начините е да се опита да изгради самодостатъчна икономика.

Блокирането на редица руски сайтове под претекст за „борба с дезинформацията“ беше посрещнато от Кремъл със същото действие на западни медии и платформи, под идентичен претекст. Редица технологични и онлайн платформи обявиха, че напускат най-голямата по територия в света страна. Развитието на ситуацията е до такава степен, че Русия върви към затварянето на интернет в границите на страната, по подобие на този в Китай.

Любопитното е, че управляващите в Москва разработват това от няколко години. Последствията може да са обаче доста по-големи в световен мащаб. Причината е, че тези действия може да засилят процесите по „балканзиация“ на глобалната мрежа. Процеси, за които може да прочетете в анализа на TechTrends.

Руският интернет

Кремъл работи по изграждането на вътрешен интернет от години. През 2015 г. е приета нова стратегия за национална сигурност, като в нея е записано, че Русия трябва да осигури местни заместители на основния хардуер, който се използва в страната. Това засяга значително и интернет доставчиците, опорната мрежа и много други IT системи.

През 2019 г. руският президент Владимир Путин обяви закон, с който се дава възможност на местните регулатори по-лесно да филтрират онлайн съдържание, както и се изгражда се местна система за домейни (DNS). Комбинацията между този закон и стратегията от 2015 г. предполага и добавянето на различно специализирано оборудване на интернет доставчиците.

Целта е да се изгради вътрешна инфраструктура от сървъри и взаимосвързаност, която да осигури връзка при изключване на страната от глобалната мрежа. Проектът получава името RuNet (съкратено от Russian Net или „руска мрежа“) и са планирани инвестиции за 320 млн. долара. Основна част от тях са вложени в изграждането на нови центрове за данни. Огромният проблем за руснаците преди 2019 г. е, че повечето информация на местния интернет се съхранява на сървъри зад граница. Така, Москва регламентира данните генерирани на нейна територия, да се съхраняват също в рамките на страната. Практика, която все повече държави започват да прилагат, включително и Европейския съюз.

Подобни планове за самодостатъчност вече се форсират и в други елементи от руската дигитална икономика. Санкциите над Кремъл може да превърнат страната в истински рай за пиратско съдържание и за изграждането на паралелна онлайн екосистема.

Противоречивите резултати

В рамките само на една година – от началото до края на 2019 г. Русия твърди, че е завършила работата по основната част от RuNet. На 24 декември тогава, Кремъл твърди, че е осъществил успешен тест за изолиране на страната от глобалната мрежа, но е продължила да предоставя онлайн услуги на потребителите.

Резултатите са оспорвани от някои западни експерти, но като цяло, няма достатъчно информация за мащабите и ефективността на RuNet. Има частични изводи, като например през март 2021 г., руският телеком регулатор Роскомнадзор започна да забавя трафика към Twitter. До голяма степен действията на държавата дадоха успех – достъпът до социалната мрежа беше или блокиран или значително забавен.

Проблемът се оказа, че филтрацията беше по-силна от необходимата. Основният проблем тогава се е появил от съкратените линкове, които ползва Twitter – t.co. Руските власти ги блокират всички, което засяга и сайтове като Reddit.com и др. След избухването на военните действия в Украйна, Москва прави нов опит за блокиране на социалната мрежа, който е значително по-успешен. Което дава сигнали, че RuNet може би е готов да бъде пуснат в по-голям мащаб и за по-дълъг период от време. Все още експертите са скептични от 100% изключване на Русия от глобалната мрежа, но страната е на път да го стори. Войната в Украйна и последващите санкции ще ускорят тези процеси.

„Балканизация“ или нова „Желязна завеса“

Последиците от изключването на руския интернет от глобалната мрежа имат потенциала да се развият в една от двете възможни посоки. Първата вече сме я описвали – това е „балканизацията“ на потока от данни по света. При него, информацията вече няма да се движи свободно и определението глобална мрежа ще загуби своя смисъл.

В този сценарий, данните генерирани в някой регион ще остават затворени в неговите рамки. Такива вече се обособяват, като Китай, Иран и Северна Корея го прилагат ефективно, Европейския съюз също се опитва да го наложи. Русия се присъединява към този клуб и най-вероятно ще бъде последвана от Индия и може би Бразилия. Обменът между отделните региони ще става все по-труден и най-вероятно – политически регулиран.

Вторият вариант е спускане на нова Желязна завеса, която ще обхване глобалната мрежа. Отново ще имаме разделение на потока на информация, но с една подробност, че при този вариант ще се формират два лагера. Единият ще е на Запада, в който се включват САЩ и ЕС, а в другия Русия и нейните съюзници и потенциално Китай.

За първата част вече имаме сигнали, че Брюксел и Вашингтон са достигнали до предварително споразумение, в което да се обменят данните от двете страни на Атлантическия океан. Така, американските технологични гиганти ще получат „вратичка“ в новите регулации на Стария континент. В зависимост от ситуацията, може да се очаква отваряне между RuNet и китайския. Пекин изгради подобна затворена мрежа още преди години, като информацията в страната се филтрира изключително силно.

Във всички случаи бъдещето на глобалната мрежа зависи по същия начин като външнополитическите отношения – в рамките на триъгълника САЩ-Китай-Русия. Шансовете за деескалация между Запада и Кремъл изглеждат все по-малки, поне в близко бъдеще, с което появата на нова самостоятелна и по-изолирана онлайн мрежа е неизбежен момент.

The post RuNet – новата интернет желязна завеса appeared first on TechTrends България.