Новината е голямо постижение за българската IT екосистема. Тя доказава, че от страната ни могат да стартират компании, които да имат потенциал да се наложат на световния пазар. Както и да се отбележат подобаващо на глобалната карта с перспективни и иноваитни дружества.

Успехът на Payhawk обаче затвърждава и една тъжна тенденция, която не важи само за българските, но и за всички успешни стартъпи в региона. За да постигнат митичната оценка от 1 млрд. долара и нагоре, те трябва да изнесат своите централи на Запад – обикновено Великобритания или САЩ. С това идват доста предимства и са почти задължителни за растежа, но и реално правят компанията местна само по произход. Поради тази причина и думата „българска“ е поставена в кавички в заглавието.

Звездната инвестиция

Финансовата инжекция, която изстрелва оценката на Payhawk до 1 млрд. долара е в размер на 100 млн. долара. Това означава, че срещу тази сума, инвеститорите ще получат общо около 10% дял в компанията. Водещ от тях е фонда Lightspeed Ventures Partners, които разполагат с портфолио от над 10 млрд. долара. Досегашни инвестиции имат в дружества като Affirm, Grafana, Faire, FTX, Personio, Snap и др. Няма детайли с колко точно участват в новия финансов кръг на Payhawk.

Те не са единствените. В новопривлечените 100 млн. долара участват още Sprints Capital, Endeavor Catalyst, HubSpot Ventures и Jigsaw VC, които за първи път влагат средства в Payhawk. Другите големи акционери, които се присъединиха при предходните кръгове на финансиране – Greenoaks, QED Partners и Earlybird Digital East, също допринасят с някакъв дял в тези 100 млн. долара. Няма информация дали най-ранните инвеститори, като фонда Eleven Ventures и някои бизнес ангели дали са продали своите акции, но поне първия все още е включил Payhawk в своето портфолио.

През ноември 2021 г., основаното в България финтех дружество привлече 112 млн. долара. Тогава водещ беше фонда от Сан Франциско GreenOaks, като по неофициална информация, той е получил за инвестицията си около 8-9% от компанията. Предвид факта, че и предходните инвеститори са участвали, това не позволи на Payhawk да получи оценка от заветните 1 млрд. долара още тогава. По-предишният рунд беше воден от QED Investors и беше на стойност от 20 млн. долара. Сделката също беше сключена през 2021 г., само че през април. Година по-рано Earlybird влязоха в Payhawk с инвестиция от едва 3 млн. евро.

Плановете за бъдещето

Payhawk има амбициозни планове с които да разрастне своята дейност, с което да оправдае новата оценка от 1 млрд. долара. Инвестицията от 100 млн. долара ще се използват за ударно разширяване. Ще се отворят офиси в Амстердам и Париж, като това ще се случи още през март месец. През септември, такъв ще отвори врати и в Ню Йорк. За момента, компанията оперира в Лондон, София, Берлин и Барселона.

До края на годината, Payhawk ще утрои своите служители по света – от около 100 души на 300. Поне 60 от новите попълнения ще са опитни инженери за софийския център. Компанията си поставя амбиция да привлече каймака на IT индустрията, като се фокусира да вземе от 1% от най-опитните кадри в страната. Това ще доведе и до разширяване на портфолиото от услуги и налични интеграции с Oracle Netsuite, Subscription Management и Budgets. Payhawk ще инвестира и в развитието на своите бизнес решения за средни предприятия.

Компанията разработи платформа за обединяване на различни финансови операции, фактуриране и управление на разходите за корпоративни клиенти. Тя беше насочена повече към по-малки дружества, които обработват повечето от горепосочените действия на ръка.

Български по потекло, но не и по паспорт

Тук стигаме и до тъжната тенденция, която дружеството затвърждава за стартъпите в региона. Тя е, че местните компании могат да бъдат основани и да преминат през най-първите фази от развитието си на Балканите. Но ако искат да достигнат до статуси от „еднорози“ или „декарози“ (с пазарни оценки от над 10 млрд. долара – бел. ред.), те трябва да изнесат своите централи на Запад.

Payhawk от известно време се пребазира в Лондон. Въпреки, че цялото развойно звено се намира в България, компанията плаща основните си данъци, контакти във Велкобритания. От чисто финансова гледна точка, тя не се отличава от многобройните чуждестранни IT дружества, които имат звена за разработка в страната. В повечето случаи те са на загуба, на балансиран отчет или минимална печалба. Компаниите-майки им плащат за развойната дейност, която покрива оперативната им такава тук.

Ситуацията е идентична с другата по-голяма регионална звезда в IT индустрията – румънската UiPath. Компанията е силен играч в решенията за автоматизация. Тя дебютира миналата година на борсата в Ню Йорк и в момента има впечатляващата пазарна оценка от 18 млрд. долара. Историята ѝ е идентична с тази на Payhawk – започва работа в Румъния с местни основатели и експерти. След това се разраства и премества централата си в Ню Йорк.

Това не омаловажава ролята на българската (за Payhawk) и румънската (за Uipath) IT индустрии в изграждането на световно успешни компании. Напротив, те доказват, че балканските предприемачи са конкуретноспособни и иновативни в световен мащаб. Просто, локалните условия или специфични местни фактори не позволяват да се премине от определен праг на растеж. Факт е, че за да може да се разраснеш на чуждите пазари трябват локални звена. Но, за да може компанията да разгърне мащаби, това не е достатъчно и за привличането на по-големи инвеститори е необходимо да се смени „паспорта ѝ“.

The post Payhawk е първият „български“ еднорог с оценка от 1 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

Все още остава неясна съдбата на мобилното звено на румънския оператор, към което имаше и български амбиции. То е 100% собственост на гръцката OTE, която е част от конгломерата на Deutsche Telekom. Предвид факта, че именно компанията от южната ни съседка продаде своя дял във фиксираните операции на Telekom Romania няма да се учудим, скоро да направи това и с мобилното звено.

Усложняване на продажбата

Основната причина, поради която отнема на Orange цяла година, за да финализира сделката е регулаторна. Продажбата беше обявена през ноември 2020 г., при цена от 268 млн. евро за 45% от акциите, като останалите 9% се предполага, че френския гигант вече е придобил. През март тази година се появява информация, че тя ще се забави, заради разследване на румънските власти, за злоупотреба с монополно положение.

В излязлата публична информация се посочва, че фиксираното звено на Telekom Romania е завишавала нерегламентирано цени за достъп до инфраструктурата през 2019 г. По този начин тя се възползва от доминиращото си положение, за да вдигне цените на конкурентите си. Подобни казуси имаше в България дълго време с отношенията на БТК и малките оператори, в моментите, когато най-големия наш телеком оперираше почти еднолично с каналната мрежа в страната.

Разрешение с условия

След като разследването на румънския регулатор приключва идва на ред европейския. През юли 2021 г. Европейската комисия (ЕК) излиза с решение за сделката. Брюксел разрешава на Orange да придобие фиксираните операции на Telekom Romania, но под условие. Оказва се, че OTE държи 70% в мобилното звено на румънския телеком, а останалите 30% се държат през фиксирания оператор.

ЕК дава зелена светлина само, ако този миноритарен дял бъде прехвърлен в друго дружество. Причината е, че Orange е лидер на мобилния пазар в Румъния. Придобиването на значителен миноритарен дял в пряк конкурент може да подкопае конкуренцията при мобилните услуги. Точно такъв се явява Telekom Romania Mobile Communications.

Това отнема на OTE два месеца, за да прехвърли дяловете на мобилното звено от фиксираното в друга фирма. Точно къде отиват тези 30% не намираме информация, но те почти сигурно остават в ръцете на гръцкия телеком по един или друг начин.

Последствията

Дългата процедура по одобрение и условията поставени за сделката, показват колко деликатна и важна е тя за румънския мобилен пазар. Orange придобива един от лидерите на фиксирани услуги, като вече има първото място при мобилните предложения. Продажбата на Telekom Romania виси във въздуха вече повече от няколко години.

Към целия телеком имаше интерес от няколко вече ключови играча на българския пазар – United Group и PPF Group. Двете компании притежават вече съответно „Виваком“ и „Теленор“ в нашата страна, както и по-голямата част от медийния пазар. Дори имаше неофициална информация, че са преговаряли заедно за румънските операции. Сред другите слухове са, че бъдещият собственик на „Булсатком“ – Спас Русев също е бил сред спряганите купувачи.

OTE реши да ги раздели на две – фиксирани и мобилни. Причините не са официално ясни, но по всичко личи, че става дума за регулаторни опасения. Дори настоящата сделка само за фиксираното звено премина през две нива на одобрение, в които бяха включени условия. Румънската държава също така запазва своите 46% акции във фиксирания оператор на Telekom Romania, като гарант за спазването на пазарните принципи.

Последствията за телеком средата в северната ни съседка ще са повече от големи. Orange се превръща в доминиращ играч и разполага с предпоставки за силни конвергирани услуги. Фиксираното звено на Telekom Romania ще загуби договора за споделяне на мрежата с мобилното такова, след като те вече ще имат различни собственици и ще са де факто конкуренти.

Предвид тенденцията на OTE да разпродава своите звена в региона, няма да се учудим ако търсенето на купувач за мобилните операции в Румъния се поднови. Тогава доминиращите регионални групи като PPF и United може отново да се включат в надпреварата за придобиване на местни телекоми.

The post Orange финализира сделката за Telekom Romania appeared first on TechTrends България.

Придобиването е част от стратегията на Glovo да разширява бизнеса си на нови пазари. Испанската компания ще получи развита мрежа от клиенти и доставчици със силно присъствие в съответните държави. Освен България и Румъния, те включват още Босна и Херцеговина, Хърватска, Черна гора и Сърбия. Glovo ще има възможности и в Словения, където в отделна сделка е придобита локалната Ehrana за необявена сума.

Пакетна сделка

Glovo и Delivery Hero постигат споразумение на обща стойност от 170 млн. евро. То е пакетно и включва различни звена, които германската компания разполага в региона на Балканите. В списъка влиза Foodpanda в България и Румъния, Donesi в Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, както и Pauza в Хърватска.

Тези сделки трябва да бъдат индивидуално одобрени от местните регулатори, преди да бъдат приключени, се посочва в прессъобщение на Glovo. Като изключим Румъния, в останалите звена има и допълнителни условия за финализирането на трансакцията, които обаче не се конкретизират.

Купувачът

Glovo е испански стартъп, който изгражда мобилно приложение за доставки на храна и други артикули. Целта му е да свърже заведенията и търговците с потребителите чрез дигиталната си платформа и изградената мрежа от доставчици. Компанията се разраства агресивно през 2020 г. и към февруари 2021 г. вече присъства в 23 държави по света – основно Африка, Европа, Азия и Латинска Америка.

На Стария континент тя се съсредоточава основно в южната и източна част. Освен в Испания, Glovo присъства още в Грузия, Италия, Молдова, Украйна, , Португалия и Полша. Дружеството има доста динамично развитие на различните пазари, като то вече е излязло от няколко държави, като Франция, Турция и значителна част от присъствието си в Латинска Америка.

Продавачът, българската история и размяна на пазари

Delivery Hero е германски технологичен гигант специализиран в доставката на храна. Той е основан през 2011 г. и вече е мултимилиардна компания с около 25 хил. служители. Бизнесът в България и Румъния е придобит отново чрез пазарна сделка – през 2016 г. е купено базираното в Мюнхен дружество Foodpanda. Фондовата борса във Франкфурт обяви в края на 2020 г., че Delivery Hero ще заеме мястото на злощастната Wirecard в основния индекс DAX.

Интересното е, че Delivery Hero имаше дял в конкурента на Foodpanda в България BGMenu. Компанията придобива турската Yemeksepeti, която притежава акции в родното дружество. Това води до парадокс, защото Delivery Hero реално притежава тогава Foodpanda и има дял в BGMenu. Последното започва да изпитва финансови проблеми, заради липсата на плащания от инвеститора си и през 2018 г. се продава на утвърдената световна марка Takeaway.

Това не е първата голяма сделка между Glovo и германската компания. Реално, двете дружества си разменят региони. Delivery Hero купува повечето звена в Латинска Америка в края на 2020 г. за 272 млн. долара (около 222 млн. евро). Придобиването на активи на германския гигант в Източна Европа компенсира продажбата на тези отвъд Атлантическия океан.

Бъдещето

Какво означава това за Foodpanda? Компанията навлиза в България през зимата на 2014 г. и в рамките на седем години успява да се противопостави на местния лидер BGMenu (сега част от Takeaway). Предимството на сделката е, че е поета от стратегически инвеститор. Това означава, че той има интерес да развива основната дейност в дългосрочен план, като е част от стратегията ѝ за растеж в региона.

Недостатъкът е, че Glovo има затруднения да излезе на печалба. Това е причината да се направи тази „размяна“ на региони с Delivery Hero. От една страна, испанската компания е на нетна печалба тя продава за 222 млн. евро латиноамериканските си активи и придобива за 170 млн. евро източноевропейските на германския гигант. Нетната разлика е 52 млн. евро.

От друга страна, Glovo явно е прецелнила, че ще се справи по-добре в нашия регион, отколкото този отвъд Атлантическия океан. Във всички случаи, сделката е стратегическа, като остава да бъде одобрена от местните регулатори.

The post Glovo ще е новият собственик на Foodpanda в България и Румъния appeared first on TechTrends България.

Тогава на Фондовата борса в Ню Йорк (NYSE) своето първично-публично предлагане (IPO) направи румънската технологична компания UiPath. Тя не просто дебютира във финансовата столица на света, но се и превърна в един от най-големите IT предлагания от началото на годината в САЩ. Мащабите на UiPath показват, че Балканския полуостров може да създава дружества, които да завземат световния пазар.

Също така показват, че българската стартъп сцена е много далеч от подобен успех. Местните IT компании не могат да достигнат митичния статус на „еднорог“ или дружество, което да бъде оценено на над 1 млрд. долара. Българските фирми до момента са постигнали едва под една трета от тази стойност. Най-големият пример е придобиването на „Телерик“ от Progress Software през 2014 г. за 262.5 млн. долара.

Успехът в Ню Йорк

На 21 април, сряда, UiPath излезе на борсата в Ню Йорк. Нейните акции започнаха да се търгуват на 56 долара за брой. Това е над очаквания обхват между 52 и 54 долара. Веднага след IPO-то цената им скочи до 69 долара. По предварителните данни за записвания се смята, че UiPath е набрала 1.34 млрд. долара финансиране.

За момента, това нарежда румънската компания на трето място сред технологичните IPO-та в САЩ през тази година. Пред тях са Qualtrics с набран капитал от 1.78 млрд. долара от пазарите и Snowflake с 3.9 млрд. долара.

Успехът на UiPath продължава и в последващите дни след дебюта цената се стабилизира около 75-76 долара за брой. Пазарната капитализация на компанията достига 35.8 млрд. долара. Това е 136 пъти над тази на „Телерик“ отпреди седем години. Колко време ще се задържи повишаването на акциите на UiPath на борсата е трудно да се каже. Компанията в момента е в процес на бърз растеж, както ще разгледаме в следващите редове. От друга страна, има повишен инвеститорски интерес към подобни акции, което може да гарантира увеличение на цената на книжата поне в краткосрочен план.

Румънското „бижу“

Защо UiPath е толкова привлекателна за инвеститорите? Нейният продукт може да се каже, че е доста иновативен с дългосрочен потенциал. Румънската компания разработва платформа за автоматизация на роботозирани процеси (RPA). Може да звучи като повторение, но реално не е.

Това са софтуерни ботове, които следят работата на хората или машините и на базата на наученото автоматизира повторяемите дейности. UiPath предоставя точно такава платформа, която следи поведението на хората в платформите за маркетинг (CRM) и ресурсно планиране (ERP).

Софтуерните решения на румънския IT гигант включват AI Center, който интегрира изкуствен интелект (AI) в бизнес процесите. Action Center е система за управление на алгоритмите, за да може да има и човешки контрол. Assistant помага на служителите да автоматизират своите ежедневни задачи. Както и още други инструменти за автоматизация.

UiPath доста бързо успява да развие своите решения и да се превърне в пазарен лидер, макар в доста нишов сектор. По данни на Gartner за 2019 г., компанията е номер едно в RPA по пазарен дял. Автоматизацията на процесите и AI системите се смятат за едни от най-перспективните технологии, което дава на румънската компания голям потенциал за развитие. RPA пазрът само в САЩ се очаква да достигне 13.74 млрд. долара през 2028 г., спрямо 1.57 млрд. долара през изминалата 2020 г., показват данните на изследователската фирма Grand View Research.

От Букурещ с AI

UiPath е всичко друго, но не и стартъп. Компанията е основана през далечната 2005 г. и започва с екип от десет души в Букурещ. Те са водени от Даниел Динеш, настоящият главен изпълнителен директор на фирмата, а името тогава е DeskOver. Румънското дружество се занимава от самото начало с автоматизиран софтуер.

В първите години, то функционира повече като аутсорсинг такова – създават по поръчка библиотеки и инструменти за своите клиенти. Този бизнес модел продължава в рамките на осем години. През 2013 г., DeskOver създава своя продукт UiPath Desktop Automation, който вече е чистокръвна RPA платформа. Две години след това, компанията приема името на своя продукт и привлича първите международни финансирания.

През 2017 г., компанията прави голямо стратегическо решение да премести своята централа от Букурещ в Ню Йорк. Идеята е UiPath да бъде по-близо до международните си клиенти. Това се прави с две цели – едната е да се държи стабилно пазара в САЩ, който е сред основните, а другата е да може да са по-видими за инвеститорите.

Затова и американските медии водят UiPath за местно дружество. Този факт, обаче ѝ позволи да излезе успешно на борсата в Ню Йорк. Балканският гигант не забравя своите румънски корени, като една четвърт от над 2 800 от нейните служители са базирани в Букурещ.

Първи сигнали за нов балон

Гладът на инвеститорите за нови активи, в които да влагат своите средства и потенциално да извличат бързи или средносрочни печалби се увеличава. Една от сферите, в които те се ориентират са криптовалутите. Този нерегулиран пазар е рай за почитателите на високорискови активи, при които цената днес е с 1 000% нагоре, утре с 500% надолу, например. Сривът на биткойн от 63 хил. долара до 50 хил. долара за брой е доказателство за спекулативното естество на криптовалутите.

Друга такава са рисковите инвестиции. По-точно влагането на пари в компании, които дълги години са на загуба, но се предполага, че ще донесат доходност в дългосрочен план. Тук христоматиен пример са Uber и Lyft, чиито бизнес модели дори не предполагат, те да излязат на печалба. UiPath също още е на загуба, но въпросът дали ще може да излезе на „зелено“ засега не е толкова притеснителен. Компанията отчита ръст на приходите за 2019 г. от 81% до 607 млн. долара и в същия момент намалява рязко загубата си от 519.9 млн. долара до 92.4 млн. долара през по-миналата година.

Гладът за финансиране става такъв, че вече стартъпите и дружествата търсят алтернативни методи за излизане на борсата. При които се заобикалят регулациите, за да може по-лесно да пласират акциите си.

Затова не е изненада за актуалността на директното публично предлагане (DPO) и на сливанията с вече листвани компании. Първият метод се дават книжата директно на купувачите, без посредници. Вторият се пуска дружество на борсата, с изрядни документи, след което дадена компания го поглъща, променя името и собствеността и вече е на борсата, без да преминава през регулаторния процес. Такъв пример е злощастната компания Nikola.

С което се увеличава предлагането на високорискови акции. Тъй като регулаторите се опитват да намалят риска на инвеститорите, когато една компания стане публична. За да се насърчи инвеститорския интерес, някои борси решават да предложат листване с облекчени условия. Това прави Българската фондова борса, като в ролята на „лабораторна мишка“ влиза технологичния стартъп „Биодит“.

The post Балканската следа на Уолстрийт appeared first on TechTrends България.

По този начин PPF Group ще може да изгради истински регионален гигант, след като в повечето от тези страни, фондът разполага и с телекоми. В България, това е „Теленор“, а в Чехия и Словакия е 0₂. Междувременно в Румъния, PPF Group се опитва да придобие местния T-Mobile от гръцката OTE, като предложението е направено съвместно с United Group – новият собственик на „Виваком“.

Сделката за bTV

Чешкият фонд на Петр Келнер обяви през 2019 г., че ще придобие CME Group, като стойността на сделката е за 1.9 млрд. евро. Тя трябваше да премине през регулаторно одобрение от антимонополните институции на Европейския съюз и САЩ. Причината е, че компанията оперира в редица държави, листната е на фондовата борса в Ню Йорк (NASDAQ), както и основният акционер е щатската Time Warner (с близо 50% дял).

След като последната беше придобита от телеком гиганта AT&T беше достигнато за решение за продажбата на тези активи на PPF Group. Американският оператор трябва да получи минимум 1.15 млрд. евро в брой. От съобщението на CME Group става ясно, че компанията ще слезе от фондовата борса, като всеки акционер ще получи по 4.58 долара за акция.

Имаше опасения, че сделката може да не получи регулаторно разрешение. Но не от българския антимонополен орган, а по-скоро пречка можеше да се създаде от американския. Причината са, опасенията за връзки на Петр Келнер и неговия фонд с Китай, които са породени от значителни инвестиции на чешкия милиардер в недвижими имоти и кредитни институции в азиатската държава.

CME Group явно не се е явила стратегически актив за регулаторите в САЩ и затова сделката е била одобрена. Сложният процес обаче я забавя с няколко месеца, като тя се очакваше да се затвори до края на лятото на 2020 г.

С добавянето на CME Group PPF Group ще разполага с широко портфолио от ТВ и медийни продукти в региона на Източна Европа. В България, това са телевизионните канали под шапката на bTV – bTV, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Action, bTV Lady и спортния Ring. В Румъния, CME притежава тези под бранда PRO – PRO TV, PRO 2, PRO X, PRO GOLD, PRO CINEMA, PRO TV International и PRO TV Chisinau. В Словения и Словакия броят на каналите е по-малък – четири и пет съответно.

Дългогодишни (вече) амбиции

Амбициите на Петр Келнер за силно медийно присъствие са видими още от края на 2018 г. когато, чешкият милиардер сключи сделка за „Нова Броудкастинг Груп“, в която влизат освен каналите на „Нова“, така и мажоритарен дял в онлайн групата на „Нетинфо“. Тогава трансакцията беше блокирана от антимонополния регулатор в лицето на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Впоследствие, българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви придобиха телевизията.

PPF Group беше принудена да се откаже от много силно медийно и онлайн присъствие в България, за сметка на по-широко ТВ такова в региона. CME предлага медийно покритие в цели пет държави, но с по-малко влияние в интернет. Въпреки всичко, в три от тях чешкият фонд вече разполага с телеком активи и възможността за комбинация между оператор и медийна група е повече от апетитна конвергенция.

„A1 България“ налагат подобна политика от 2016 г., когато пуснаха собствени ТВ канали, което засили техните фиксирани предложения. Как точно ще се отрази това на „Теленор“ в България и другите пазари на PPF Group тепърва ще разберем. Проблемът е, че българският оператор не разполага с фиксирана мрежа и разчита само на мобилни клиенти. Както и на предоставянето на стрийминг и други дигитални услуги, които могат да бъдат разширени от подобно партньорство.

Работата на PPF Group в България ще се ръководи реално от три дружества – bTV, „Теленор“ и CETIN. Последното беше отделено от телекома през лятото, за да може да развива самостоятелно мобилната мрежа. Както технически, така и търговски.

The post PPF Group завърши сделката за CME Group и bTV в България appeared first on TechTrends България.

Промените за платформата не свършват само с новите електромобили. Spark обяви още увеличение на цените за дневен наем в София, както и, че поетапно ще премахва зареждащите кабели от електрическите си коли.

Новите софийски попълнения

Първото разширение това лято в българската столица беше обявено на 3 август. Тогава беше разкрито, че компанията прибавя 30 нови Volkswagen e-UP. С този модел, Spark навлезе на българския пазар в края на 2017 г. и е един от най-многобройните по софийските улици. Има една малка разлика, новият e-UP е с 36.8 kWh батерия спрямо досегашните коли, които са с 16 kWh батерия. Това удвоява максималния пробег на колата от 120-140 км на 265 км.

Десет дни по-късно, на 13 август, Spark обявиха и вкарването на нов градски модел електромобил, който ще бъде достъпен за българските потребители. Това е електрическата Skoda CITIGOe iV, която е с 36.7 kWh батерия и пробег от 265 км. Онлайн платформата ще добави нови 100 коли от този модел.

Чешкият производител е под шапката на Volkswagen, така че може да очакваме сходни възможности и оборудване спрямо e-UP-а. Както и това е подновяване на партньорството между Spark и местното представителство на германския концерн.

С новите попълнения, автопаркът на компанията в България е над 350 електромобила. Spark оперира в София с Volkswagen e-UP (с 16 kWh и 36.8 kWh батерия), електрически джипове Hyundai Kona, седани Nissan Leaf 40 и 24 (разликата и тук е в батерията и пробега), Hyundai IONIQ 30, луксозната BMW i3, товарен и пътнически минивани Nissan eNV 200.

Няма информация колко от старите коли са извадени от експлоатация или колко от тях ще бъдат заменени от новите. Възможно е, само част от добавените модели да заместят вече амортизирани или проблемни стари коли, а останалите да надградят автопарка.

Промените в столицата

Новите електромобили не са единствената промяна, която прави Spark в София. От 13 август влизат в сила нови цени за дневен наем на автомобилите. Увеличението за взимане на кола от платформата за 24 часа е с близо 30%, което може да шокира някои потребители. Трябва да се отбележи, че това е връщане към първоначалните дневни наеми от преди коронавирус пандемията.

Заради извънредното положение, Spark обяви драстични намаления на цените за 24-часово ползване на електромобилите си, за да стимулира потреблението. Новите цени, всъщност са старите, които бяха в сила до средата на март месец тази година. За да смекчи малко потенциалното недоволство, компанията увеличава включения дневен пробег на 200 км. Досега той беше 150 км.

Друга промяна ще се осъществи през следващите месеци. От пускането на Spark в България, всяка кола идва в комплект от зареждащ кабел, който се съхранява в багажника. Той е един от най-честите обекти на кражба в електромобилите и компанията е намерила решение на проблема. Това ще стане с поетапното им прибиране от колите. Основният партньор на Spark в България, която преодставя за безплатно ползване веригата си от зарядни станции – Eldrive – е започнала монтаж на фиксирани кабели в своята инфраструктура.

Румънското разширение и отложените планове

Също в първите дни на август, платформата за споделено ползване на електормобили обяви мащабно разширяване на своя автопарк в Букурещ. Добавени са 400 нови електрически градски коли Renault Zoe, с което общия им брой в румънската столица достига 550. Spark навлезе в северната ни съседка в началото на 2020 г. първо с 50 електромобила, после добави нови 100, а сега още 400. Ползват се още коли като Skoda CITIGOe iV, Nissan Leaf и BMW i3.

Компанията е основана в Литва, като от 2020 г. тя вече оперира основно в три града – Вилнюс, София и Букурещ. Притежава над 1 300 електромобила и над 150 хил. регистрирани потребители. Към нея се присъединяват и български инвеститори. В нашата страна тя оперира в много тясно сътрудничество с Eldrive, както и с някои от основните официални представители на Volkswagen и Hyundai.

Spark има големи амбиции да продължава мащабното си разширяване на пазарите, на които оперира. За София например плановете са, автопаркът да достигне 800-1 000, но коронавирус пандемията ги отлага за 2021 г. Това означава почти утрояване на колите, които се намират в експлоатация в момента в столицата. Отделно, компанията планира да добавя и нови пазари, но засега няма информация кои точно.

The post Spark добави над 500 нови електромобила в София и Букурещ appeared first on TechTrends България.

Действието на Skyscanner е логично, предвид факта, че бизнесът ѝ е директно свързан с резервация на пътувания и полети, като и двете ниши пострадаха много силно вследствие на извънредните и карантинни мерки, които обявиха различните държави. Буквално, в рамките на няколко месеца, авиационната индустрия беше приземена.

Краят на софийския офис

В страната тя разполага с развоен център с 37 души, които са разположени в центъра на София в бизнес център на улица „Позитано“. В него има и други малки IT компании, като някои от тях са подобни изнесени звена на чуждестранни компании, като Skyscanner. Самият офис беше отворен през 2016 г.

Шотландското дружество обяви в средата на юли, че ще съкрати около 300 души по целия свят, за да може да се справи със затрудненията вследствие на коронавируса върху неговата дейност. Това са около 20% от целия ѝ персонал, като 84 от тях са в централата в Единбург.

Покрай тази оптимизация, то ще затвори своите офиси в Румъния и България, които са сравнително малки. За софийското споменахме, че разполага с 37 души, а това в Букурещ е с една идея по-компактно – 34 души. Новината беше потвърдена от представителите в българския офис пред вестник „Капитал“ в края на юли.

Свиване на крилата

С избухването на световната епидемия от COVID-19, пътническата индустрия и най-вече авиационната претърпява големи поражения. Хиляди самолети са приземени и стоят по летищата, когато държавите затвориха границите си. Авиокомпаниите обявиха съкращения, оптимизации и неплатени отпуски за служителите си. Сега те се опитват да възстановят дейността си, след като пандемията отслаби силата си през лятото. Ситуацията обаче продължава да е много нестабилна и динамична.

Skyscanner е онлайн платформа, която предлага различни опции и евтини билети за пътуващите по света потребители. Освен това, чрез нея, можете да резервирате хотелски престой, транспорт, коли под наем и др. Всичко това на едно място. Предвид блокирането на пътуванията, потреблението се свива рязко и независимо, че е IT компания, Skyscanner се оказва тежко ударена от COVID-19 пандемията.

Първоначално шотландското дружество се опитва да преодолее проблема, като замрази наемането на нови служители и оптимизира директните разходи. От ръководството описват една от мерките, като „доброволна промяна на работните навици“ на своите служители. Което може да се дешифрорва, като работа на по-малко часове, срещу намаляване на заплатата.

Какво следва за IT сектора в България?

Основният въпрос, който много си задават е дали Skyscanner е изключение или ще последва вълна от подобни закривания на IT офиси в България. Отговорът е зависи от бизнеса и клиентите. Повечето технологични компании в страната обслужват директно фирми в Западна Европа и САЩ.

Ако клиентите са в сектори, които са пострадали сериозно от COVID-19 пандемията, то е вероятно това да се пренесе и към българските им партньори. Същото важи и за чуждестранните клонове тук. Например, ако ситуацията с Uber рязко се влоши на глобално ниво, то технологичният гигант може да закрие своето развойно звено в София.

Не трябва да забравяме, че едно от предимствата на България за западните компании са сравнително ниските оперативни разходи в страната. В средносрочен план, ако бизнес обстановката не се влоши в страната, може да станем свидетели на нова вълна от чуждестранни компании, които отварят офиси тук.

Самите български IT фирми, изглеждат по-слабо засегнати, спрямо други сектори. По данни на изследователската компания CBN Bulgaria, само 227 компании от ICT индустрията в страната се обръщат за помощ към програмата на правителството за субсидиране на бизнеса и заплатите (т.нар. 60-40%). При нея, държавата поема 60% от разходите за възнаграждения и осигуровки в рамките на коронавирус пандемията.

IT дружествата, които опират до програмата съставляват 2.7% от всички. При броя на субсидираните месечни заплати, делът спада до 1.6%, а като обща субсидия – 2.3%. Предвид факта, че само софтуерната индустрия в България вече съставлява около 3% от брутния вътрешен продукт, резултатите са повече от добри.

Все пак, програмата за субсидирана заетост не е изключително изчепрателен показател. Самите компании, особено тези, които изграждат софтуер по поръчка или поддържат такъв за западни корпорации обявиха затруднения. ScaleFocus беше една от тях, които признаха публично за мерки като намаляване на работно време, неплатени отпуски и др.

Възстановяването на икономическата активност би трябвало да върне към нормалния ритъм повечето IT компании. Секторът поне на хартия най-лесно и бързо може да се адаптира към новата реалност, дистанционна работа и др. Изтеглянето на Skyscanner е по-скоро изключение, отколкото тенденция за вълна от напускания на страната. Компанията е фокусирана изцяло към много силно засегната индустрия, което прави ходът ѝ донякъде очакван.

The post Skyscanner е първата IT жертва на COVID-19 в България appeared first on TechTrends България.

Ако сделката бъде осъществена, то това ще бетонира позицията на PPF Group и United Group като регионални гиганти в сектора, със сериозни и допълващи се активи в почти всяка държава на Балканите, без Гърция и Турция. Този статус на двете компании ще зависи и от одобрението от регулаторите на две други техни сделки – на PPF Group със CME и на United Group с „Виваком“.

Сложната сделка

Двете групи искат пълния контрол над Telekom Romania, което прави сделката доста сложна операция. Дружеството се състои реално от две компании. Мобилният оператор Telekom Romania Mobile Communications в момента е с мажоритарен собственик гръцкия телеком OTE с 69.99% участие, а останалите се държат от Telekom Romania Communications (бившият държавен Romtelecom). Последният е в ръцете на OTE с 54% и румънската държава с 46% участие. Най-големият акционер в OTE е германският гигант Deutsche Telekom с 45%, което допълнително обърква пъзела.

Така в преговорите са замесени гръцкия оператор, румънската държава и донякъде германската група. Според Profit.ro, първо в Белград, а след това и в Букурещ са започнали многостранни разговори за сделката. В тях са били включени не само директните представители на потенциалния купувач и продавач в лицето на United Group, PPF Group, OTE и румънското правителство, но и посланиците на Германия, Гърция и САЩ. Опасенията на Profit.ro са насочени главно заради потенциални директни или индиректни връзки на двете финансови групи с Русия.

В първата фаза за наддаването на Telekom Romania са взели участие още два консорциума. Първият е бил съставен от две компании – френската Orange и румънският телеком Digi (собственост на групата RCS & RDS). Вторият е българският бизнесмен Спас Русев, който беше мажоритарен акционер във „Виваком“ преди сделката с United Group. Последният участник обаче отпада още при предварителното разглеждане на офертите, пише Profit.ro. Самият Спас Русев, коментира в интервю за „Капитал“, че все още се води за кандидат, като всичко зависи дали собствениците ще предпочетат да продадат двата бизнеса заедно или поотделно.

Бетониране на регионалния статус

Ако United Group и PPF Group достигнат до сделка с Telekom Romania, двете групи ще се превърнат в истински балкански телеком гиганти. Като дори ще имат съвместен помежду си актив. За момента техните бизнеси в сектора се припокриват само в България, в случай, че бъде одобрена сделката с „Виваком“, и в Словения, където се чака зелена светлина на придобиването на CME от PPF Group. В Румъния, чешкият инвестиционен фонд ще разполага и с медийната група Pro TV отново покрай трансакцията си със CME.

Точните параметри на придобиването на Telekom Romania не се съобщават, така че няма как да знаем какво ще е участието на двата купувача при финализиране на сделката.

Крайният резултат ще бъде повече от впечатляващ. PPF Group ще разполага с мобилни оператори в осем държави – България, Чехия, Румъния, Словакия, Черна гора, Холандия, Сърбия и Унгария. В четири от тях ще разполага и с медийни компании, след като придобие CME, която ще му даде достъп и до словенския пазар на съдържание. Присъствието му в България ще се формира с контрола върху „Теленор“ и „БиТиВи Медиа Груп“.

United Group от своя страна ще разполага с кабелните оператори от групата SBB, които обхващат Сърбия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, както и Хърватска. В България и Румъния ще разполага с по един конвергиран телеком – „Виваком“ и Telekom Romania съответно. Във всичките си стари пазари, компанията разполага със собствена медийна група – United Media.

Бракът между оператори и съдържание

Двата нови балкански гиганти също така показват и доста конкретна насоченост на своите инвестиции – техният стремеж да комбинират телеком и медиен бизнес. PPF Group заяви това с обявяването на сделката с „Нова броудкастинг груп“ в България, но тя беше блокирана от регулатора. След това, чешкият фонд на милиардера Петр Келнер се ориентира към CME, които контролират не само bTV, но и редица други медийни групи в региона.

United Group разполагат със собствена компания, която произвежда собствено или купува лицензирано съдържание – United Media. За момента тя оперира в Словения, Словакия, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Хърватска. Много е вероятно тя да навлезе и в България, след приключване на сделката с „Виваком“. За Румъния ситуацията ще е по-трудна. Причината е, че техния потенциален съдружник в Telekom Romania – PPF Group – ще разполага с медийна група там, ако финализира своята сделка със CME.

The post Собственикът на „Теленор“ и купувачът на „Виваком“ преговарят за Telekom Romania appeared first on TechTrends България.

Последната медия дава оценка на румънския телеком на 1 млрд. евро, като се продава цялото – включително фиксираните и мобилни услуги. Telekom Romania в момента е собственост на гръцката група OTE, която от своя страна е част от телеком гиганта Deutsche Telekom.

Северният гигант

Румънският оператор разполага със сравнително голям бизнес за региона. Той притежава 5.4 млн. клиенти на мобилни услуги и 1.69 млн. на фиксирани, като от последните малко над милион са потребители на широколентов интернет. За сравнение, „Виваком“ притежава „само“ 3.07 млн. мобилни абоната, 444 хил. интернет и 468 хил. ТВ потребители. При последните има голямо застъпване в българския телеком, заради голямото количество клиенти на пакетни услуги.

Приходите на Telekom Romania за първото тримесечие на 2019 г. достигат 217 млн. евро, а печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) е 26 млн. евро. „Виваком“ има двойно по-малко постъпления за същия период в размер на 120 млн. евро, но отчита по-добра печалба от 57 млн. евро. Във всички случаи, Telekom Romania е сравнително по-голям актив от българския оператор на Спас Русев.

Telekom Romania е доста по-мащабна компания от „Виваком“, с потенциална оценка от над 1 млрд. евро

В неофициалната информация все още има доста въпросителни. Спекулира се с възможността бизнеса на румънския оператора да се предлага на части. Най-вероятно разделен на мобилна и фиксирана дейност. Източници на „Капитал“ предполагат, че Спас Русев има шансове в придобиване на първия бизнес на Telekom Romania.

Причината е в силния интерес на Orange към предлагането на интернет и телевизия в страната. От друга страна, френският гигант може да има проблеми с придобиването на целия и дори частични активи на Telekom Romania, поради факта, че той е един от най-големите местни играчи в телеком бизнеса. Което може да създаде потенциални антимонополни претенции от местните регулатори.

Регионални амбиции

Българският бизнесмен обяви в началото на годината, че иска да направи регионална експанзия на телеком активите си. През първите месеци на 2019 г. той приключи сделката по придобиването на Telekom Albania (също собственост на OTE и съответно на Deutsche Telekom). Тя беше на стойност само от 50 млн. евро, която беше осъществена в партньорство с българския предприемач Елвин Гури.

Спас Русев купи албански телеком в началото на годината за 50 млн. евро

При нея Спас Русев придоби албанския оператор чрез друго свое дружество „Албания Телеком Инвест“, а не директно чрез „Виваком“.

Няма потвърдена информация, дали българският бизнесмен ще участва сам или в съдружие с други играчи при наддаването за румънския оператор. Както и с каква фирма е подал оферта.

Голямата хапка

Според източници на TechTrends, Telekom Romania е „доста голяма хапка“ за Спас Русев и надали ще успее да се пребори за нея. Причината е, че румънската компания е прекалено голяма и ще излезе скъпо на българския бизнесмен. Той от своя страна е показал през годините, че основните му транзакции са финансирани с кредити от различни банки.

Дори да участва само за придобиването на мобилния бизнес на румънския оператор, той пак е доста голям. Особено ако го сравнявам с българските аналози. През 2013 г. „Глобул“ (сега „Теленор“) например беше придобит от норвежкия гигант Telenor Group за малко повече от 700 млн. евро. Той продължава да е само и единствено фокусиран върху мобилни услуги, като през 2014 г. разполагаше с 4 млн. абонати.

Макар, директно сравнение да не е много коректно, заради потенциални задължения и други показатели, може да си представим, че мобилният бизнес на Telekom Romania може да надхвърли сумата, която норвежците платиха за „Глобул“.

Бизнес назаем

Досега Спас Русев, успяваше да придобие телеком активи сравнително евтино. Освен албанския оператор, който му струва само 50 млн. евро, при това в съдружие с Елвин Гури, „Виваком“ го придоби за 330 млн. евро. Сумата е сравнително ниска, предвид големите възможности на телекома, но сделката там включваше и задължения от 400 млн. евро, под формата на облигации емитирани на фондовата борса в Дъблин.

По-голямата част от парите за придобиването на българския телеком са взети под формата на заеми. От основната сума по продажбата 240 млн. евро са финансирани като кредит от руската ВТБ. След това Русев, изтегли нов заем на стойност от 345 млн. евро, за да погази облигациите, чийто падеж настъпваше през 2018 г. Кредитори по него е консорциум от различни банки, сред които отново фигурира ВТБ.

Досега Спас Русев придобиваше телеком активи чрез банкови заеми

От всичко изброено, може да предполагаме, че Спас Русев участва или с осигурена кредитна линия от дадени финансови институции или в съучастие. Във всички случаи, суми от порядъка на близо милиард евро ще бъдат трудни за връщане. Особено предвид трудностите на румънския оператор да излезе на добра печалба.

Да не забравяме и неофициалната информация, че в момента се търси посредник за потенциалната продажба на „Виваком“. Ако се окаже вярна, тя ще бъде наложена най-вече заради предстоящия падеж по кредитите на Русев през 2020 г. за придобиването на българския оператор.

The post Спас Русев ще се опита да купи Telekom Romania appeared first on TechTrends България.