Нагледен пример е кучето-робот, опаковано в черен текстил и извадено като от вица за „пинчер-нинджа“ (всеки желаещ може да го провери в Google, но предупреждаваме, че е доста нецензурен – бел. ред.). С тази разлика, че е въоръжено с десантно РПГ-26, което може да пробие 440мм стоманена броня или 1м подсилен бетон. То беше основната атракция на руското изложение „Армия 2022“, което за първи път се провежда в рамките на бушуващ военен конфликт само на няколкостотин километра от Москва.

Местната преса веднага започва да възхвалява поредната иновация. Западните медии от своя страна започнаха да осмиват концепцията, тъй като се оказва, че „кучето“ е базирано на китайски домашен робот Unitree, който струва 2 700 долара. В двата случая, руският „пинчер-нинджа“ постигна желания ефект и стана основна публична звезда на изложнието.

От друга страна, същият модел роботизирано куче месец по-рано се появи със закачен на гърба му картечен пистолет и демонстрирайки стрелба по мишени с бойни патрони. Което поставя въпроса дали подобен тип преработки могат да имат реално бойно приложение. Особено предвид факта, че във войната в Украйна масово се използват граждански дронове, не само за наблюдение, но и като леки бомбардировачи.

Картечен пистолет срещу гранатомет

Двете идеи – кучето М-81 от изложението и с картечния пистолет имат нещо общо помежду си. Делото е на един и същи руснак – Александър Атаманов и неговия „Интеллект-Машин“, а за основа е използван домашен робот Unitree. Разликата между двете версии е в изборът на въоръжение. М-81 разчита на десантен гранатомет РПГ-26, докато това от месец по-рано е със закачен 9×19мм картечен пистолет ПП-19 „Витяз“. Последният е реално механиката и ергономиката на легендарния АК-74 „Калашников“, но стрелящ с пистолетни патрони.

Кучето-робот на Атаманов стреля с бойни боеприпаси по близко разположени мишени на обезопасено стрелбище. Резултатите са леко смущаващи. Защото, автоматизираната машина стреля сравнително успешно и уцелва зададените цели. Две неща се набиват на очи. Едното е, че се стреля на сравнително близки разстояния (под 25м), а другото – липсата на контрол и стабилност на кучето-робот при автоматичен огън.

Което е логично, моделите на Unitree са леки и нестабилни платформи. Те нямат възможност да контролират отката, както правят опитните стрелци. Също така, не са достатъчно тежки и стабилни, че да поемат въздействието на силите при автоматична стрелба. Предвид факта, че картечният пистолет има по-малък откат от бойните карабини, при окачване на последните, почти сигурно, кучето-робот ще се преобърне.

Ситуацията с окачването на лек, десантен гранатомет е малко по-любопитна. Тук имаме единичен, но силен откат. При РПГ-26 той е по-малък спрямо, да кажем традиционните му събратя като РПГ-7. С което прави възможно осъществяването на стрелба на М-81. Прецизността му обаче ще е доста под въпрос, особено предвид резултатите на Атаманов с картечния пистолет. Винаги съществува опасност за обръщане при стрелба или тя да не бъде прецизна. Ще бъде интересно ако видим видео, в което М-81 изпробва реално своето РПГ-26. Защото само така ще може да разберем наистина дали, подобен робот ще е по-практичен от този с автоматично стрелково оръжие или просто ще е маркетинг трик за привличане на внимание.

Сериозно за бойните роботи

М-81 и прототипът на Атаманов обаче показват няколко неща. Първо, че интересът към бойните роботи ще се засилва, особено предвид конфликта в Украйна. Войната демонстрира, че всяка технология, която поставя войниците далеч от стрелбата спасява животи и коства на противника жива сила и техника. Всякакви дистанционно оперирани стрелкови платформи ще са на почит сред воюващите страни.

Най-ефективните такива обаче ще са специално разработени за тази цел. Подобни роботи няма да разчитат на граждански модели, особено на четериноги такива. В момента повечето водещи държави (САЩ, Русия, Китай и др.) изпитват или имат на въоръжение миниатюрни верижни системи. Тяхната първична цел е разминиране, но експериментите с окачването на оръжие и ползването им за стрелкови платформи се засилват. Те са по-стабилни, с по-нисък център на тежестта, което позволява ползването не само на картечни пистолети, но на картечници и гранатомети.

Пример затова са роботите Foster-Miller и техните въоръжени SWORDS версии. Моделът със 7.62мм M240 картечница дори беше изпробван в Ирак през далечната вече 2007 г. Детайлите по резултатите от тестовете на реално бойно поле не са разкрити. Фактът, че американската армия спира тяхното използване, а впоследствие отвъд трите поръчани модела и финансирането, показва, че може би не са се справили толкова добре.

Уголемена версия е MUTT-600 на General Dynamics, тестван от морската пехота на САЩ през 2016 г., а три години след това са поръчани над 600 машини за 162 млн. долара. Този робот се предлага в колесна и във верижна конфигурация, както като логистична, така и като въоръжена платформа. Тепърва ще видим дали ще се използват само транспортните системи или ще се даде шанс и на бойните.

Руснаците също имат няколко примера. Роботизираното БМП „Уран-9“ е с размерите на цялостна бронирана машина. Системата е показвана само на платформа на паради, както и беше транспортирана за тестове на бойното поле в Сирия. Резултатите обаче не са били обещаващи, защото експериментите продължават, без да има заявени поръчки. Отделно, „Уран-9“ за момента не се е появила в Украйна, където боевете са много по-ожесточени от тези в Сирия. По-малки машини, но основно прототипи са демонстрирани в различни конфигурации. Това са „Платформа-М“, „Стрелок“ и „Волк 2“. Те наподобяват SWORDS и MUTT-600 като възможности, но и за тях няма повече информация за поръчки и приемането им на въоръжение.

Но имаме и втори ъгъл за тенденция от войната в Украйна (не само, но тя е най-яркия пример). Тя показва ефективността на комбинацията между граждански устройства и тяхното им бойно използване. Приспособяването на фотографски и развлекателни дронове за леки бомбардировачи със закачането им на ръчни гранати или подстволни такива дава резултати на бойното поле.

С което известна адаптация на подобни граждански кучета-роботи може да се окаже ключова, ако войниците на терен не могат да си осигурят доставки на специализираните платформи. М-81 може да е поредния маркетингов трик на руската военна промишленост. Но няма да е изненада ако под някаква форма на някои конфликтни точки не се появят различни модифицирани в полеви условия граждански наземни роботи.

The post Руският пинчер-нинджа с РПГ и сериозно за бойните роботи appeared first on TechTrends България.