Крайният резултат се развива  в три направления – максимално малък интерфейс или чип с безжична връзка, хирургически робот, който да го сложи и върже с мозъка и софтуер, който да следи или стимулира дадени части от най-сложния човешки орган.

Цялата презентация на Neuralink:

Идеята на тези „чипове“ е да се свържат с невронните, да следят подадената информация, а в бъдеще и да подпомагат комуникацията между отделните връзки. На теория, това може да реши редица тежки невралгични заболявания, като парализа, гърчове, проблеми със зрението, слуха, говорни дефекти, да се предотвратят инсулти, да се лекуват тежки депресии, безсъние, паник атаки и други.

За разлика от презентацията от 2019 г. този път Мъск и Neuralink показват реални резултати, а не само красиви прототипи. Компанията вече има редица успешни експерименти с инсталирането на безжичните връзки в мозъците на живи прасета. Презентацията от петък, включваше демонстрация, при която се показва как инсталираният чип отчита реакцията на едно от тях при неговото хранене.

Fitbit за мозъка

В рамките на една година, Neuralink е постигнал огромен напредък. Новата мозъчна връзка Link 0.9 е няколко пъти по-компактна и вече е с размерите на голяма монета с дебелина около два сантиметра. Тя вече се състои само от две основни части – самото тяло и миниатюрните електроди, които се свързват към невронните окончания.

Системата вече е безжична във всяко едно отношение. В тялото са разположени батерия с индуктивно зареждане. Тя може да работи в продължение на един ден, а през нощта да се зарежда безжично. Самият пренос на данни, също се предава безжично. По този начин, имплантът е напълно самостоятелен от външни фактори и позволява свободното движение на тестовите обекти.

Самите електроди могат да следят активността на невроните, към които са свързани. Демонстрацията от петък показа, как може да се изобрази приетата информация от мозъка, когато той е подложен на определени стимули като динамична карта.

„Представете си, че това е като Fitbit за мозъка“Илон Мъск

Самият Илон Мъск описва доста точно едновременно размерите, но и моментното приложение на Link 0.9.

„Представете си, че това е като Fitbit за мозъка“, коментира Мъск. Той има предвид, че ролята на Link 0.9 е да следи някои базови параметри във външната част на мозъка. По същия начин, по който фитнес гривните и умните часовници следят нашата физическа активност и сърдечен ритъм.

Новият хирург

Neuralink показа новия робот V2, който извършва най-деликатната хирургическа операция. Тя се състои в свързването на електродите с невронните окончания и голяма част от самата технология беше обяснена още през 2019 г. Което се осъществява с игли с дебелина от около един микрон.

Сега бяха показани кадри, как машината свързва електродите с невронните окончания. Най-важният аспект е, че докато го прави с висока прецизност, като избягва докосването или прекъсването на намиращите кръвоносни съдове. V2 може да свърже за една минута шест снопа, които съдържат общо 192 електрода.

Мъск обясни, че сложността на мозъка изисква максимална прецизност, за което е необходимо процесът да бъде автоматизиран и да се извършва от роботи. По негови думи, интервенцията може да се прави без необходимостта от пълна упойка и престой в болницата, когато се достигне до прилагането на технологията върху хора.

Историята за трите прасенца

Демонстрацията в петък включваше и реална такава с тестови животни. Бяха показани в общи линии три прасета – Джойс, Дороти и Гетруд. Изборът на този вид животни е направен, защото тяхната черепна структура и мозъчна мембрана е доста близка до тази на човека.

Първото никога не е имало имплант и е реално за сравнение как се представя спрямо останалите. Дороти от своя страна е имало имплант за известно време, който е бил премахнат. Мъск коментира, че второто прасе показва, че временното ползване и премахване на Link 0.9 не води до трайни последствия за тестовия обект.

Третото прасе Гетруд е вече такова с вграден и работещ имплант. Любопитното при него е, че то не излезе веднага, а нещо се замота зад завесите. Като все пак успяха да го покажат, то беше в добро състояние. По думите на Мъск, на екрана над клетката се показва сигнала получаван от невроните при стимулирането на мозъка на прасето, докато го хранят.

Neuralink показаха и някои от другите експерименти, които са провели през последната година. Един от тях е поставянето на прасе с имплант на фитнес пътека за тичане. Чрез анализиране на сигналите от Link 0.9 от страна на система за изкуствен интелект (AI) те успяват да предвидят с много висока точност, движението на всеки един от крайниците при движение. Информацията се потвърждава със сензори, окачени по краката на прасето, които дават реалното им изместване.

Самият успех на интервенциите с животни се оценяват на 87%, при които са свързани успешно електродите. Накрая бяха изкарани две прасета, всяко от които е имало по няколко импланта вече.

Следващи стъпки

Илон Мъск и неговия екип имат доста планове за развитието на решенията на Neuralink. Роботът и самия имплант се правят с мисълта за потенциалното им използване върху хора, при това сравнително масово в болниците. Въпреки огромния прогрес, който е постигнал компанията през последната година, все още има доста голям път да се извърви.

Освен чисто технологичните и експериментални постижения, здравният регулатор на САЩ (FDA) определят решението за перспективно. Тепърва FDA и Neuralink ще разглеждат възможността за тестването им върху реални хора. Компанията и регулаторите трябва да са сигурни, че подобни експерименти ще са безопасни и най-важното – ще спазват етичните правила на медицината.

Екипът на Neuralink планира да развива още повече технологията си. Това включва изработването на все по-компактни импланти, още по-прецизни и бързи хирургични роботи. За момента, те работят на сравнително повърхностно ниво в рамките на мозъка, но амбицията им е да могат да извличат данни и от по-дълбоките слоеве.

Вграждането на импланта включва изрязване на парче от черепа, поставянето на системата и връщането на костния материал на място. В бъдеще, те ще искат това да се прави чрез миниатюрни дупки през които да се инсталират електродите.

Крайната цел на Neuralink е не само да следи, но и активно да подпомага мозъчната дейност. Това ще става с електростимулиране на определени неврони, които отговарят за съответни дейности, като слух, зрение, говор и тн. Медицината и науката напредна доста в тази посока, включително и има успешни случаи на хора с ампутирана ръка, да могат да движат чрез електронни импулси пръстите на по-сложна протеза чрез мозъка си.

Проблемите

Има няколко фундаментални проблема пред инициативата на Мъск. Първият е чисто технологичен – до колко екипът на Neuralink ще може да миниатюризира своята система и най-вече импланти, така че те не само да събират данни, но и да стимулират с електрически импулси съответните зони в мозъка.

Настоящият Link 0.9 има живот на батерията от един ден при пасивно проследяване. Ако трябва да предава сигнал към мозъка, батерията ще се изхаби много по-бързо. Тук има и разклонение на технологичния проблем – настоящата система може да обхване доста малка част от мозъка.

Вторият голям проблем е научен – мозъкът продължава да крие множество загадки за учените. Затова подобни интервенции все още се водят за доста рискови. Ако Neuralink успее да преодолее технологичните предизвикателства и тръгне да рови по-надълбоко в мозъчните слоеве, неизвестните се увеличават.

„При пускане на системата, тя ще бъде… много скъпа. Но цената бързо ще падне и се надяваме да достигне до няколко хиляди долара“Илон Мъск

Третият проблем е етичен. Мъск създава компанията с много добронамерена цел да лекува хора с неврологични заболявания, но технологията може да се използва и недобронамерено. Отделно, голямото количество научни неизвестни поставят задълбочените експерименти с хора под етична дилема. Защото една грешка може да съсипе напълно нечий живот.

Четвъртият е чисто финансов. Самият Мъск коментира, че когато технологията на Neuralink получи одобрението на регулаторите и премине изпитанията, тя ще бъде „доста скъпа“. Амбицията на милиардера е във времето цената да падне доста рязко и стремежът им е тя да достигне няколко хиляди долара, което е колкото нормална операция на око например.

The post Neuralink се оптива да бъде като Fitbit за мозъка appeared first on TechTrends България.

Така в рамките на няколко дни, в магазина на A1 България в Mall of Sofia потребителите ще могат да видят 5G робот управляван дистанционно от човек, в комбинация с редица сензори. Той трябва да покаже приложенията на новото поколение мрежи за сфери като автоматизацията в редица индустрии.

Двата вида технологии

5G системите се основават на две основни технологии – самостоятелна или Stand Alone (SA) и съвместна (NSA – Non-Stand Alone). Разликата между двете е, че последната се явява предходна между новото поколение и 4G. Тя използва вече изградените мобилни мрежи, като ги надгражда да ползват 5G честоти и съответно предоставя бързи скорости с минимално забавяне. Предимствата на NSA е, че мобилните оператори могат да използват настоящата си инфраструктура, без да изграждат нова от самото начало.

Това, преходно решение обаче няма потенциал в дългосрочен план. Причината е, че то ще разполага с ограниченията от настоящата 4G мрежа. Те са свързани с най-вече с броя на свързаните устройства. Самостоятелната SA технология поддържа много повече джаджи, сензори, смартфони и др. да ползват една базова станция с максимален капацитет и минимално забавяне на връзката. Това, всъщност е ключовия фактор, който ще позволи много по-масова автоматизация на процесите и ще доведе до истинско разцъфтяване на Интернет на нещата (IoT).

„5G SA мрежа в съчетание с виртуална реализация на мрежовите функционалности ще осигури по-добри възможности за приложение на 5G във всички сфери на икономиката и ежедневието, включително роботика и автоматизация”, обяви Красимир Петров, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в А1 България. „Това ще ни даде възможност да отключим пълния потенциал на мобилните технологии от следващото поколение“.

Според A1 България, работата на робота се контролира от човек, който чрез сензорна ръкавица контролира машината от дистанция. Предимствата на 5G SA мобилната мрежа е, че връзката се осъществява с максимум между 6 и 10 милисекунди забавяне. Нещо, което е недостижимо за 4G и WiFi връзките.

Нетрадиционният партньор

Тестът на A1 България е първият в страната, но и втория за цяла Европа. SA технологиите тепърва навлизат по света, като водещите производители в тази област са китайските вендори Huawei и ZTE. Ericsson и Nokia също ги развиват, но са с една идея зад тях, при разработването на модемите и чиповете със самостоятелни решения.

Именно поради тази причина, A1 България избира за ключов партньор ZTE. Независимо, че почти цялата мрежова инфраструктура на оператора е на Nokia, както и тестовете на 5G през лятото бяха осъществени основно с оборудване на финландския вендор. Телекомът има остатъчни елементи на Ericsson, а за работата със ZTE се знаеше неофициално през последните месеци.

5G SA изпитанията на A1 България не са изненада, тъй като компанията-майка, австрийската Telekom Austria Group (TAG) често използва местното звено за тестове на нови технологии. Последният пример в тази насока е интерактивната телевизия и стрийминг платформата A1 Xplore TV, която беше разработена на ниво група, но първо беше интегрирана на българския пазар.

Затова, работата със ZTE не е изненадваща, въпреки противоречивите отношения на Европа и регионалните телеком групи към китайските вендори, покрай влошените отношения между САЩ и Китай и потенциалните обвинения за проблеми със сигурността. Целта е по-скоро тестове и експерименти със SA 5G решенията, а въпросът кой ще изгражда напълно подобна мрежа в перспектива ще бъде оставен за по-късен етап.

The post A1 България демонстрира първата самостоятелна 5G мрежа в България appeared first on TechTrends България.