Коронавирус пандемията най-вероятно ще намали драстично сделките, през следващите месеци. Особено тези, водени от независими фондове за рискови инвестиции и бизнес ангели. Те най-вероятно ще бъдат компенсирани с вече изброените инвеститори, които ще разполагат със средствата от Фонда на фондовете, за разпределяне на ресурса от Европейския съюз. Именно тези пари са и в основата на мерките на българската държава за подпомагане на малките и средни предприятия, в условията на пандемията.

Размразяването на заделените средства от Фонда на фондовете ще създаде нова вълна от финансиране на стартъпи и технологични компании с потенциал за растеж, през следващите няколко години. Изминалата 2019 г., сделките бяха кът, заради приключване на програмния период на предходните фондове и на инвестираните средства.

Общите данни

Официално оповестена информация има за общо 17 сделки. Стойността им е за 72.46 млн. евро, като две от тях свързани с купувания на компании не е обявена точната сума. Разделили сме сделките в четири категории – придобивания, големи, средни и последната включва малки инвестиции, както и награди от предприемачески състезания.

Важно е да уточним няколко неща. Първо, определението големи и средни е изцяло на базата на контекста на настоящите трансакции и на българската икономическа действителност. Второ, към тях сме прибавили излизането на фондовата борса на Eleven Capital, тъй като средствата оттам ще се прехвърлят към 34-те компании, които влизат в тяхното портфолио. Едноименният втори фонд е доста активен в сделките с рискови инвестиции от началото на годината. Трето, списъкът не претендира да е 100% изчерпателен, възможно е да има сделки, които не са обявени публично или такива, които сме пропуснали.

Ако знаете за такава – можете да ни пишете на служебния мейл и след проверка ще го обновим. Засега той е актуален към 24 април 2020 г.

Придобивания

SMSBump

Най-голямата сделка от началото на годината е на SMSBump, която беше придобита от американската Yotpo за 37 млн. долара или около 34 млн. евро. Важен елемент в нея е, че тя бележи едно от най-големите излизания на български фонд за рискови инвестиции. Eleven е сред инвеститорите в SMSBump. Самата компания е основана едва преди две години и разработва платформа за реклами през мобилни текстови съобщения (SMS). Системата е изградена по образец на големите софтуери за подобни кампании в онлайн пространството.

Beam

Годината започва и с придобиване между две български компании. Технологичната Bulpros купи системния интегратор Beam. Точната цена на сделката не е обявена. Тя ще подсили екипа за SAP решения на Bulpros и е поредната стъпка в разширяването на основната в България компания, със силни пазарни позиции в Германия и Западна Европа.

Prospecto Group

Третата сделка отново е с чуждестранен купувач. Германската Offerista Group обяви, че е придобила българската Prospecto Group. Компанията стои зад платформата Broshura.bg, като освен в страната има операции и в Унгария и Румъния. Сумата на сделката не е оповестена публично.

Големи инвестиции

Leanplum

Leanplum привлича най-голямата рискова инвестиция без това да води до придобиване. Тя е на стойност от 27 млн. долара, като се води от Norwest Venture Partners, Shasta Ventures и други. Доста от предходните инвеститори, сред които е и българския фонд Launchub се присъединяват към новия рунд. Компанията е привлякла общо 127 млн. долара през последните години. Тя разработва и поддържа софтуер за онлайн маркетинг. Голямото финансиране идва и със съответната цена – смяна на ключови фигури от ръководството, включително и на главния изпълнителен директор.

Paynetics (Phyre и Phos)

Тази сделка е малко по-сложна, не защото включва доста инвеститори, а защото средствата от общо 5.2 млн. евро се разпределят между три дружества, които доскоро бяха под една шапка. Paynetics е наследник на основната преди 15 години „Кредибул“, като се занимава с платежни решения. Покрай нея се развиха две услуги – Phos и Phyre, които са и в отделени компании. Трите дружества са свързани помежду си, но с новото финансиране е доста вероятно да започнат постепенно да поемат по различни пътища.

Paynetics получава 2.45 млн. евро, като по 1 млн. евро се падат на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и фонда New Vision 3. Останалите средства са от бизнес ангели и неназована компания за разплащания.

Phyre получава 1.55 млн. евро, като сумата е почти поравно разпределена отново между БАКБ, New Vision 3 и бизнес ангели. Компанията стои зад създаването на платформа за мобилни портфейли, която е в основата на тези услуги предоставяни от „A1 България“ и „Виваком“.

Phos получава финансова инжекция от 1.2 млн. евро, от които 1 млн. евро са от New Vision 3, а останалите 200 хил. евро се осигуряват от бизнес ангели. Компанията има платформа, която позволява на търговците да ползват умни устройства като POS терминали.

Payhawk

За разлика от изброените дотук рискови инвестиции, Payhawk не разчита на български фондове и институции, а привлича вниманието на международните. По-конкретно, компанията си осигурява 3 млн. евро основно от германския Earlybird Venture Capital. Като миноритарни инвеститори се присъединяват досегашните в Payhawk – Eleven и бизнес ангелите Васил Терзиев и Светозар Георгиев (основателите на „Телерик“). Зад дружеството седят други бивши служители на „Телерик“ и предоставя платформа за разплащания и следене на касови бележки, фактури и др.

Colibra

Colibra e вторият български стартъп, който привлича сравнително голяма чуждестранна инвестиция. Тя е в размер на 2 млн. евро и е осигурена от американската фирма Asterion Capital. Досегашният инвеститор е фонда Eleven, който влага 250 хил. евро в края на 2018 г. Colibra е разработила мобилна услуга, която помага на потребителите да получат обезщетения при забавени полети.

Eleven Capital

Вторият фонд Eleven създаде ново такъв – Eleven Capital, чиято цел беше да събере средства, да изкупи портфолиото от дялове в инвестирани стартъпи на едноименния първи такъв. След което, реши да набере допълнително финансиране през Българската фондова борса (БФБ). Eleven Capital удари символично камбаната на БФБ в сряда, като осигури 2.1 млн. лева при първичната продажба. Причината тази сделка да влиза в този списък е, че основната част от тази сума ще бъде инвестирана в 34-те оцелели стартъпа със сравнително стабилни показатели от първия фонд.

Средни инвестиции

A4E

При рисковите инвестиции под милион евро, най-голямата за 2020 г. досега е за A4E. Тя привлича 660 хил. евро, като се включват два от досегашните инвеститори в компанията. Това са рисковите фондове Impetus Capital и Eleven Capital. Преди това, те са инвестирали около 425 хил. евро, като в сумата е включен и конвертируем кредит (гаранцията е дял в дружеството – бел. ред.) от 270 хил. евро. Новото финансиране се използва освен за разширяване на дейността, така и за покриване на този дълг.

ElJoy

Компанията за разработване на собствени електрически велосипеди ElJoy привлече финансиране от 630 хил. евро. То е водено от Владимир Дачев (основателят на BgMenu.bg), втория фонд на Eleven, както и от бизнес ангелите Светозар Георгиев (бивш съосновател на „Телерик“) и Тодор Брешков (съосновател на Launchub). Средствата ще се използват за стимулиране на производството на е-колела, които компанията вече изнася за различни държави в Европа.

EnduroSat (нова – 4 май 2020 г.)

Разработване и производство на собствени наносателити и дигитална платформа за тях привлече финансиране от 332 хил. евро. То идва изцяло от досегашният инвеститор в компанията – Neo Ventures, наследникът на фонда NEVEQ. Средствата ще се използват за подготовката за изстрелване на втори наносателит и развитието на бизнес модела на компанията.

IndigoVerge

Още една инвестиция на фонда Eleven от 300 хил. евро, като тя е самостоятелна, а компанията, която получава средствата е софтуерната IndigoVerge. Допълнителното финансиране ще се използва за развитието на автоматизираното решение за управление на напоителни системи Ondo. То е един от продуктите на компанията.

Dev.bg

Платформата за търсене на технологични кадри онлайн Dev.bg, под чиято шапка влиза и инициативата HireHeroes успя да привлече първото си външно финансиране от 200 хил. евро. За разлика от останалите сделки, в случая не е намесен фонд или бизнес ангел, а компанията за хостинг и свързани решения SiteGround. Срещу сумата, българското IT дружество получава 10% дял.

Lam’on

Последната сделка за над 100 хил. евро вече е дело на инвестиция само от бизнес ангели. Саша Безуханова (Move.bg и бивш главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard за България) и Светозар Георгиев (съосновател на „Телерик“) влагат общо 150 хил. евро в Lam’on. Компанията създава биоразградимо фолио, което може да се използва за печатане на снимки и книги.

Малки инвестиции и предприемачески награди

Assetify и KingFootball

Акселераторът Aeternity, който е фокусиран върху блокчейн решения, избра две български компании и две чуждестранни, в които да инвестира общо 400 хил. долара. Максималната сума за едно дружество е 100 хил. долара, с което горната граница на финансирането на двете родни дружества е 200 хил. долара. Assetify е платформа за крипто заеми, като е предназначена за бизнес клиенти. KingFootball е основана от българи, но базирана в Швейцария, която позволява да се проследяват футболни фенски артикули и до колко те са автентични.

Enova

Победителят в състезанието на Chivas Venture е стартъпът Enova. Компанията получава 40 хил. долара награда, а решението ѝ е базирано на биоелектрохимични сензори, които следят качеството на водата в различни водни басейни.

ProsFit

Българският стартъп, който разработва специални протези печели предприемаческата награда в състезанието на Toyota. Тя е в размер от 25 хил. евро.

The post Технологичните сделки в България от началото на 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Нашата столица води убедително по привлечен капитал за технологични компании, показват данните на Dealroom.co – глобална платформа за следене на инвеститори и стартъпи. Те бяха представени на втория ден от конференцията DigitalK 2019 от Дарън Стауфър, директор „Продажби и бизнес развитие“ в компанията. Събитието се проведе в Sofia Event Center на 30 и 31 май и е организирано от вестник „Капитал“ и инвестиционните фондове LauncHUB и Neveq.

Технологичната столица на региона

В периода от 2013 до 2018 г. регистрираните в София фирми са привлекли 246 млн. евро, което я поставя пред другите два основни центъра в региона на Източна Европа – Варшава и Талин. Полската столица привлича 192 млн. евро рисков капитал, докато естонската – 193 млн. евро. Като общи подобни инвестиции, България е едва на трето място с общо 255 млн. евро. Полша е недостижим лидер с над 500 млн. евро привлечен капитал.

Един от големите проблеми, за който сигнализират от няколко години доста технологични компании и браншови организации е, че почти целия IT сектор е ситуиран в София. Това е доста ясно видно от данните на Dealroom.co, като българската столица отговаря за над 96% от всичките инвестиции през последните пет години. Част от големите технологични компании се опитват да диверсифицират офисите си, за да могат да намерят квалифицирана работна ръка. За момента Пловдив е вторият по привлекателност град, следван от Бургас и Русе.

България изостава по някои други важни показатели в стартъп сферата, особено, когато сравняваме местените млади компании с тези от Западна Европа. Страната ни е на последно място по среден размер на единична инвестиция, която достига около 100 хил. евро. По този показател сме далеч от развитите държави на Стария континент, сред които в повечето сделки са зад над милион евро. Проблемът е, че България остава зад доста регионални страни, като Чехия и Хърватия (средно по над 800 и 600 хил. евро съответно) и дори Латвия (200 хил. евро).

Спомени от прехода

Интересен поглед назад във времето по време на DigitalK 2019 направи Петър Митев – съосновател и главен изпълнителен директор на българската Chaos Group. Компанията стои зад софтуера за видео рендиране и изработване на визуални симулации V-Ray, който се налага като основен инструмент за редица холивудски продукции. Дружеството е основано в далечната 1997 г. Тогава, все още технологичният бранш в страната тепърва прохожда, а голяма част от успешните модели и примери се основават на не толкова бизнес практики, колкото на държавни връзки и ресурси.

„През 90-те години, повечето предприемачи гледаха да се реализират основно с връзки в държавните институции“, коментира Митев. Това започва да се променя в края на 90-те години и продължава да се развива досега. Като все повече предприемачи се опитват да се реализират на глобалния пазар и да намерят своята ниша. Тази смяна на подхода и мисленето, до голяма степен полага основите за технологичната екосистема, която все повече се оформя в страната.

„В момента сме променили изцяло начина ни на мислене, като много компании успяват да реализират собствени продукти и услуги на международния пазар“, обяснява Митев по време на втория ден на DigitalK 2019.

Съдържанието измества рекламата

Директната реклама все повече ще става част от миналото, беше сред основните акценти от първия ден на технологичната конференция. Тя ще бъде заменена от нарастващия обем органично съдържание, което ще придава все по-голяма добавена стойност за потребителите. Това обяви Дейвид „Шинги“ Шин , дигиталният „проповедник“ на Verizon Media. Според него доскорошните четири компонента на маркетинга – продукт, пласиране, позициониране и цена, вече са остарели. Те се заменят със страст, цел, платформа и теза, които са основни двигатели на успешните дигитални стратегии в момента.

Тобин Нажает от рекламната агенция 72andSunny демонстрира нагледно използването на тези методи. Първият пример беше разработването на приложение за добавена реалност (AR) за мебелния гигант IKEA, в което потребителите могат да тестват как ще стои всеки предмет от портфолиото в техния дом.

Вторият, показа повече нестандартно мислене. В него марката за дезодоранти Lynx на Axe, реагира на рап песен на британския изпълнител Big Shaq, в който той споменава бранда. Компанията решава да разработи специален флакон, който е снабден с говорител и при всяко пръскане да се цитират елементи от музикалното му парче. Идеята се оказва доста успешна и Lynx започва да я прилага и при други поводи и рекламни кампании.

Примерът с Axe реално пасва идеално на друг съвет, който Дейвид Шинг сподели, че „ако се спазват правилата ще се пропусне цялото забавление“.

Според Шинг, компаниите трябва да се опитат да привлекат вниманието, като се вложи елемент на изненада в своите рекламни разработки.

Естествено трябва да се внимава с преминаването на тънката морална граница и да не се изпада в крайности. Какъвто е случая с North Face, чиято рекламна агенция манипулира резултатите на търсачката на Google, като подмени снимки на известни местности в онлайн енциклопедията Wikipedia. Нещо, което е против правилата и етиката на дигиталната организация с идеална цел.

The post DigitalK 2019: София е лидер по финансиране на стартъпи в Източна Европа appeared first on TechTrends България.