Първо дойде затваряне на съдържанието в различните платформи. Което доведе до силна фрагментация на пазара и пренасищането му с голям брой услуги. Напук на теорията за пазарната икономика, че повишеното предлагане, ще доведе до потенциален спад на цените, се получи точно обратното. Отделните играчи трябваше да повишат абонаментите, за да могат да извлекат повече приходи от стагниращ брой клиенти. Някои предприеха и очакваното окрупняване на пазара, за да консолидират абонатната си база. След като тези ходове не беше достатъчен, компаниите опряха и до пълното завъртане на колелото с интеграцията на реклами.

Изминаващата 2024 г. беше тестът на последните две тенденции – окрупняването на пазара и вкарването на промотирано съдържание. Първите резултати не са толкова обещаващи, някои от водещите медийни гиганти затъват в дългове, заради приключението им в стрийминга, докато приходите от новите потенциални източници не са толкова щедри, колкото се очакваше. Последната прогноза, която направихме в TechTrends през 2019 г. с първия ни материал от серията „Стройминг войните“ беше, че след всичко това ще се завърне пиратството. Дали това е факт или това все още е липсващото парче от пъзела, ще разберем в следващите редове.

Солената сделка

През 2024 г. трябваше да бъде приключена една от най-големите консолидационни сделки в сектора. Disney сключи споразумение с Comcast в края на декември предходната година за изкупуването на пълния дял в платформата Hulu. Компанията на „Мики Маус“ притежава 67% с опция да придобие останалите 33% от ТВ гиганта. Срокът беше 2024 г., двете дружества влязоха в разгорещен спор за точната оценка на услугата.

През 2019 г., когато е сключено това споразумение тя е за 27.5 млрд. долара. Според тази оценка една трета дял е малко над 9 млрд. долара. Disney беше в незавидно финансово състояние още преди да беше финализирана окончателната сума за сделката. Медийният гигант успя с цената на много оптимизации и съкращения да повиши кешовите си резерви до малко над 5 млрд. долара.

В крайна сметка, Disney успява да намери малко повече пари. През декември 2023 г., компанията се договаря да прехвърли 8.61 млрд. долара на Comcast. Това е малко под 33% от договорената през 2019 г. сума от 27.5 млрд. долара. В лицето на медийния гигант, отношенията са приключени и през следващата година започна пълна интеграция на Hulu с Disney+.

Comcast обаче оспорва и към август 2024 г. тече арбитражно дело. В него, миноритарният собственик иска от Disney да доплати още 5 млрд. долара. Ако това се случи, пазарната оценка на Hulu ще надмине 50 млрд. долара. Disney се приготвя за подобна развръзка, като в края на финансовата година (28 септември – бел. ред.) има кешови наличности от над 8.5 млрд. долара.

Въпреки, че според Disney „до 1 декември 2023 г. трябва да изплати“ сумата от 8.61 млрд. долара на Comcast, според годишния финансов отчет през септември 2024 г. такова плащане не е предприето. Затова и тези 8.5 млрд. долара кешови резерви най-вероятно са предвидените пари за сделката с Hulu.

Ако арбитражът отсъди в полза на Comcast, Disney ще трябва да намери най-вероятно още 5 млрд. долара, за да финализира трансакцията. Предвид усилията, които костваше на медийния гигант да събере средствата от 8.6 млрд. долара, добавянето на още 5 млрд. долара може да се окажат вече непосилни.

(Не) всички печелят от реклама

Да оставим арбитражните драми за момент и да видим какво се случва с рекламата. Изминалата 2024 г. е годината в която всички стрийминг платформи се отвориха за подобен тип приходи. Това ни върна с повече от десетилетие назад във времето, когато кабелните телевизии доминираха, като ТВ услуги в домакинствата.

Идеята им е сравнително проста, като вече стрийминг платформите предлагат два типа абонаменти – с и без реклами. Първата опция е по-евтина, докато втората по-скъпа. Не всички услуги в момента предлагат това навсякъде и затова примерно в България, повечето абонаменти все още са без такива формати. Но, САЩ е първият и най-голям пазар, в който стрийминг платформите наложиха този модел.

Резултатите за 2024 г. са противоречиви, поне според данните на Emarketer. Само три платформи реално надминават 5% от общите рекламни приходи, а пет – сумата от 1 млрд. долара. Лидерът YouTube притежава 24%, но той не е точно стрийминг платформа, като неговия бизнес модел е базиран на промоции още от придобиването му от Google.

Amazon е интересен пример, защото Emarketer не отчита само постъпленията от Prime Video (стрийминг услугата), но включва и тези от Twitch, Fire TV и Freevee. Друг елемент от методологията на консултантската фирма, който трябва да се отбележи е, че става дума за съдържание, което е пускано само на телевизори, но не и на лаптопи и мобилни устройства.

Така, най-адекватните данни само за стрийминг платформи са за останалите играчи. Като единствен от тях с над 5% е Hulu, която има 12% от приходите за ТВ реклама за 2024 г. Услугата на новия им собственик Disney+ успява да привлече едва 3%, толкова е и Tubi, а Max и Showtime на Paramount са с по 2%. Мастодонтът по стрийминг потребители Netflix също е с 3%. Друга изненада тук е, че по рекламни постъпления Peacock изпъква над големите макар и с малко с 4% общо.

Любопитното е, че според Emarketer, времето прекарано в съответните платформи е доста ниско, въпреки милионите абонати в САЩ, които всяка компания е обявила. Netflix е с очаквано висок резултат по този показател с 20%, но примерно Disney+ е само с 5%. Отново Hulu е изненадата с 8%, докато Max, Peacock и Showtime са с около 3%.

Това показва две неща – първото е, че за момента рекламодателите не са напълно уверени във възможностите на платформите. Второто е, че Hulu е едно от малкото изключения, в които стрийминг ТВ услуга успява да привлече повече реклама отколкото има време прекарано пред телевизора 12% срещу 8% съответно. Което затвърждава, че платформата може би все пак има по-висока цена и потенциал, отколкото е била определена през 2019 г., но това ще покаже арбитражът между Comcast и Disney.

Какво се случва в дигиталната Тортуга

Популярността на остров Тортуга в Хаити е свързана с пиратите от 17 век и най-вече с истинските действия на капитан Морган, който го ползва за база на своите операции в региона. В рамките само на няколко десетилетия, пиратството в Карибския басейн е потушено, чрез първо решение на Английски парламент, а впоследствие и при подялбата на региона с Ратисбонския договор.

В 21 век стрийминг платформите се очакваха да доведат до същия ефект с дигиталното пиратство. Като предоставят лесна, достъпна, евтина и обхватна алтернатива за ползването на разнообразно съдържание – от музикално до видео. Първоначално имаше успех, въпреки, че няма напълно точни изследвания за обема на онлайн пиратството. Поскъпването на абонаментите, връщането на рекламите и по-агресивното им представяне дават предпоставки, потребителите да се върнат към тази полу-легална (в България, иначе нелегална в други държави – бел. ред.) форма за достъп до съдържание.

Точна информация за обема на пиратството винаги е трудно да се намери. Данните на сайта Cord Cutting дават някои интересни насоки за развитието на този сив сектор. Трудно може да се каже дали ползването на нелегално съдържание намалява. Според информацията на сайта, 11% от хората, които са гледали пиратски ТВ програми, са увеличили потребленеито на такива през 2024 г. Но в същия момент, 35% отговарят, че са намалили. Cord Cutting подчертават, че този индикатор тепърва трябва да се следи по-изкъсо, заради промените, които стрийминг платформите предприемат. Причината е, че изследването е направено през април 2024 г., когато тепърва влизат в сила ефектите от рекламите и поскъпването на абонаментите.

По-интересни са други изводи от тези данни, като първата е, че всеки трети американец гледа нелегални ТВ програми. Очаквано при разбивката по възраст, ¾ от младите (т.нар. „поколение Z“) опират до пиратско съдържание, а при тези на средна възраст (или „милениали“) е 2/3. Едва при възрастните поколения има значително понижение на гледането на такива видеа. Като една от причините е, че някои от тях (11%) не знаят как да достигнат до такова съдържание, иначе биха го направили.

Причините защо пиратстват ТВ съдържание също не са изненадващи, предвид вече описаните тенденции. Една трета (36%) от тези потребители отговарят, че се интересуват само от конкретно шоу, което обаче не си заслужава плащането на пълен абонамент. Това е вследствие на ефекта на фрагментацията на стрийминг пазара и затварянето на съдържанието в конкретни платформи. Друга една трета (35%) посочват за причина поскъпващите абонаменти, което е втора тенденция в стрийминг сектора. Засега само 17% го правят, за да избегнат рекламите, но и този показател ще бъде интересен да се проследи.

Потребителите на пиратско съдържание в САЩ обаче не ползват само такова. Защото 80% от тях са абонати и на поне две стрийминг услуги. Което в комбинация с извода, че 75% от всички потребители на нелегално видео биха се отказали от такова, ако цените са по-ниски. С други думи, за момента поскъпването на абонаментите и фрагментацията движат пиратството в САЩ.

Какво да очакваме

Ситуацията при пиратското съдържание за момента не показва значително увеличение. Но демонстрира, че потребителите реагират негативно на по-скъпите абонаменти и фрагментацията на платформите. Докато второто беше леко редуцирано с частичната консолидация, допълнителна такава ще е необходима, за да може пазарът да постигне приемливи нива, както при търсенето, така и при предлагането.

Поскъпването на цените няма да изчезне, защото всички компании инвестираха десетки милиарди долара, за тези услуги и те все още са на загуба. Например Comcast само през третото тримесечие на 2024 г. отчита негативен резултат от 436 млн. долара от Peacock. Disney беше на тримесечна загуба от 500 млн. долара за своята едноименна платформа, но през периода юли-септември за първи път отчете минимална печалба от 47 млн. долара. Тя обаче е трохичка в сравнение с инвестициите, които медийния гигант направи.

Първите данни за 2024 г. показват, че за момента рекламите не дават необходимия финансов поток, който да избие вложенията в платформите. Освен това, този тип промоции и промяната на бизнес модела създават опасения потребителите да се върнат към пиратското съдържание. Засега, има само косвени индикации, но тази теза все още не е напълно изключена.

Какво остава като възможности? Не много, при по-голям провал на рекламния бизнес модел, компаниите зад стрийминг платформите ще имат няколко варианта или комбинацията между тях. Първият е допълнителна и по-голяма консолидация между услугите. Това обаче отново включва големи инвестиции, както показва опита на Disney с Hulu.

Вторият е връщане към лицензираното съдържание или частично отваряне между услугите. При него, компаниите ще обособят няколко групи на базата на споразумения за ползване на част от ексклузивните до момента филми и сериали. Това ще доведе и до евентуалното излизане на някои от играчите от стрийминг бизнеса, които ще разчитат да избият инвестициите в съдържание само чрез лицензионни такси. В двата случая ще очакваме повишаване на цените на абонаментите или някакъв тип ограничения към по-евтините.

Последната възможност е ако рекламният модел даде някакви позитивни резултати, тогава медийните гиганти отново да се опитат да ударят пиратите. С по-строги санкции и силно лобиране през правителствата за справяне с този сив сектор. В миналото ефектът на този подход засега е бил противоречив. Във всички случаи, стрийминг пазарът влезе в тежка позиция, от която трудно ще излезе.

The post Стрийминг войните – завръщат ли се пиратите appeared first on TechTrends България.

Netflix изгради своята стрийминг империя на тази база и прати своя конкурент Blockbuster в историята. Линейната телевизия и кабелната съответно не умряха напълно, но трансформацията беше налице. Предоставянето на съдържание онлайн по модела на стрийминга се оказа златна мина, в която се включиха почти всички технологични и медийни гиганти.

В резултат на тези „стрийминг войни“ се появиха десетки платформи. Съдържанието постепенно беше затворено и разпределено във всяка от тях. Така, за да могат потребителите да гледат нещо, обикновено трябва да намерят и конкретната стрийминг услуга в която се намира. Фрагментацията се оказа голяма и в един момент непосилна дори за гиганти като Disney.

Затова новата тенденция е консолидация на платформите, връщане на рекламите и започване на споделяне на съдържание между тях. Новата реалност обаче се оказва доста близка до това, от което се опитахме да избягаме преди десетина години – кабелната телевизия.

Спортът на едно място

Една почти изцяло американска новина показва накъде се развива сектора. Disney, Fox и Warner обявиха, че ще сложат цялото си спортно съдържание за САЩ в рамките на една платформа. Това включва всичко от портфолиото на ESPN, Fox (това на едноименната компания и на Dsiney – бел. ред.), ABC и ТВ програмите на Warner.

Те заедно държат правата за почти всички излъчвания на три от четирите най-популярни спорта в САЩ – бейзбол, хокей и баскетбол. Както и за още редица други от NASCAR до MMA. Единствено американският футбол запазва някаква диверсификация в правата на излъчване, като там такива имат още NBC-Universal и Amazon Prime.

Новата платформа ще стартира през есента на 2024 г. Цената ѝ не е обявена, но се предполага, че ще е между 45 и 50 долара на месец. Това е изключително високо, но предвид колко са инвестициите в държането на спортните права, не е изненада. Няма информация как ще се казва новата платформа, но тя ще има отделен мениджмънт. Както и приходите от нея ще се разпределят по равно между трите основни компании. Потребителите ще могат да интегрират и другите основни стрийминг платформи между трите гиганта – Disney+, Hulu и HBO Max.

Няма информация дали новата услуга ще предлага реклами. От което зависи и дали абонаментът ще е само едно ниво или ще е разделен на две – премиум без и по-евтин с промоционални клипове. Предвид сложността на спортните права за излъчване е възможно въпреки високата цена, да продължат да се предлагат реклами.

Консолидационен пик

Това споразумение всъщност показва посоката на консолидация и споделяне на съдържание между основните конкуренти в сектора. Първата фаза на окрупняване на бизнеса беше вътрешна. Големите медийни групи разделиха тематично някои платформи, други – според брандовата си структура. Например Disney разполага с три услуги – едноименната Disney+, ESPN+ и Hulu. В последните две, компанията например разполага с контролен дял, но не е едноличен собственик. Ситуацията трябва да се промени през идните седмици, когато Disney ще откупи напълно Hulu.

Пример, за вътрешно окрупняване е Paramount+ и Showtime. Warner вече обмисля да обедини HBO Max и Discovery+, като в тази сделка може да премине корпоративната граница и към двете платформи да се добави Peacock на Paramount.

Обединяването на цялото спортно съдържание между три основни медийни компании в САЩ е признак, че вече сме във втората фаза. При нея ще видим комбиниране на различни платформи, било от тематично, по права или на база финансови и други показатели. В рамките на „стрийминг войните“ сме разглеждали винаги само няколко услуги, но ако вземем предвид и малките с по милион-два абонати, бройката набъбва до десетки. С което консолидацията и комбинациите стават доста по-разнообразни.

Завръщането на рекламите

Раздробяването на различни платформи и затварянето на ключово съдържание доведе до разпиляването на потребителите. С което бизнес моделът базиран само на абонаменти започва да не излиза. Затова рекламите се завръщат и премахват една от малкото останали предимства на този тип услуги.

Моделът е изключително прост от маркетингова гледна точка. Евтините тарифи се заменят с такива или дори по-достъпни, но с предоставянето на реклами в съдържанието. Цените на тези без промоции се увеличават. Идеята е да се максимализира маржа на премиум пакетите, които ще се плащат от по-малката аудитория. Докато по-голямата, която пак ще плаща, но там печалбата ще се извлича от рекламите.

Този модел е устойчив за големите платформи с многомилионни абонати. Затова засега той започва да се налага в такива като Netflix и Disney+. Това ще засили натиска върху по-малките и съответно ще подсили консолидацията на пазара. Потребителите от своя страна ще са изправени пред избора да плащат за да гледат и да доплащат, за да не виждат реклами. В общи линии се повтаря бизнес модела на кабелната телевизия от 90-те години.

Супер стрийминга

Подобно тематично и бизнес групиране е само една от потенциалните фази на трансформирането на стрийминг услугите обратно в нещо като интернет кабелна телевизия. Следващата и логична стъпка е обединяването им в едно суперприложение и/или в комбинирани пакети. Тази тенденция започва постепенно да се развива поне на ниво концепция. Новата спортна платформа на Disney, Fox и Warner донякъде следва този модел, макар и в доста ограничена и нишова посока.

Идеята е различните стрийминг услуги да бъдат обединени в рамките на едно приложение. Това ще е потенциалната панацея на настоящата фрагментация, тъй като повечето потребители на Запад имат по няколко абонамента. Тези в САЩ средно плащат по три на месец, като бройката през 2023 г. намалява от четири спрямо 2022 г.

За да работи обаче, супер стрийминга трябва да предостави следните възможности. Лесна навигация, единен и приемлив абонамент, безпроблемно разплащане, събиране на цялото съдържание и различното му сортиране. Повечето от тях могат да се реализира при добра воля и в момента. Големият проблем ще е единният абонамент. Постигането на споразумение с широк набор от компании и платформи ще е доста трудно начинание. Друг проблем ще е, че някои от големите играчи ще предпочитат да вкарат в подобно супер приложение абонаментите си с реклами. Което ще понижи потребителското изживяване.

Ролята на телекомите

Може да звучи странно, но ключова роля в развитието на стрийминга ще заемат и самите телекоми. Те продължават да предлагат добрата-стара линейна телевизия, но все повече услугите им наподобяват тези на дигиталните платформи, като Netflix или HBO Max. Някои от новите им функционалности са дори директно заимствани от онлайн конкурентите им. Друга тенденция е, операторите да интегрират в едно подобно на супер приложение всичко накуп – линейната ТВ, собствената си „видеотека“ и дори самите стрийминг услуги, като Netflix и Amazon Prime.

Примерите идват директно от българския пазар. През февруари „Виваком“ обнови своята дигитална платформа EON. Нововъведенията са взети почти изцяло от практиката на стрийминг услугите. Интерфейсът е на големи блокове, с изчистени ленти за препоръчвания, възможност за сваляне на дадено видео за офлайн ползване и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи нататък. Все неща, които сме виждали в платформите на HBO Max, Netflix и др., сега допълват линейната телевизия и видеотеката на „Виваком“.

Това не е единственото, трите български телекома предлагат през своите планове и абонаменти за някои от стрийминг услугите. Някои от тях директно ги интегрират в своето ТВ приложение. Такъв е случая с „А1 България“ и тяхната Xplore TV, която вече предлага вграждане на Netflix акаунт. Когато и трите телекома вкарат максимално количество стрийминг услуги в своите приложения, то те ще предлагат нещо като супер такова, което комбинира линейна ТВ, собствена видеотека и интегрирана такава от външните платформи.

Регулаторното одобрение на поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ засега силно стрийминга в страната. Защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие аргументите на United Group и включи този тип платформи при анализа на пазара на платена ТВ. С което разми дяловете преди и след приключване на сделката. Проблемът е, че няма максимално достоверни и прецизни данни за абонатите на стрийминг в България. Както и какъв процент от тях минават през плановете на телекомите. Във всички случаи дискусията за ролята на стрийминга на българския телеком пазар тепърва ще се развива.

Трансформацията на самия пазар за видео на поискване продължава. За момента посоката на развитие е завършване на пълния кръг и завръщане на практиките от кабелната телевизия – реклами, допълнителни платени „канали“ или платформи, обединяване под един покрив. Неща, за които потребителите няма да са напълно доволни, но и настоящата фрагментация не работи в тяхна полза. Към тях добавяме и телекомите като фактор, с което нещата придобиват по-сложно изражение. Точният вектор ще бъде финализиран най-вероятно през тази и най-късно през следващата година.

The post Как преоткриваме кабелната телевизия през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

В тяхната видеоплатформа YouTube рекламите са всичко на което тя се крепи. С навлизането на абонаментните планове в онлайн екосистемите, компанията се опитва да увеличи монетизацията на платформата като добави подобна премиум възможност. Срещу определена сума на месец или на година, потребителите могат да премахнат рекламите и да получат достъп до по-качествени видеа и до определено затворено съдържание.

Докато YouTube се опитва да извлича повече пари, фокусът на платформата се насочи и към един сравнително нишов сегмент, който потенциално ѝ пречи да прави това. На мерника ѝ попаднаха адблокърите – програми или разширения в браузърите, които блокират всякакви реклами и нежелано от потребителите съдържание. Агресивните мерки включваха спиране на видеото ако бъде засечен такъв софтуер с приканване за неговото изключване или за абониране към YouTube Premium. В браузъра на Google – Chrome, самите разширения бяха напълно изтривани.

На пръв поглед всичко изглеждаше, че интернет гигантът ще наложи силово своята воля. Отговорът на потребителите, Европейската комисия и дори потребителите обаче се оказа не толкова благосклонни. Технологичните инструменти за борба с адблокърите също показаха недостатъци. За някои експерти, YouTube губи тази битка, но за други е все още рано да се каже. Във всички случаи, компанията няма да се откаже толкова лесно.

Когато (почти) всички обичаха рекламите

Ако върнем лентата няколко години назад, хората, които използваха адблокъри бяха изключително малко. Рекламите не бяха много, не пречеха на цялостното използване на YouTube, можеха да бъдат пропускани. Доста потребители дори ги гледаха изцяло, в стремеж да допринесат на създателите на съдържание. Казано накратко – цареше истинска онлайн утопия.

Постепенно YouTube започна да увеличава времето, в което рекламите не можеха да се пропускат. После, създаде опция за интеграцията на такива, които изобщо не могат да бъдат прекъсвани. Заедно с това се увеличи броя на рекламите в едно видео, както в началото, така и слагането им в различни моменти на клипа. Самите рекламодатели не помагат на ситуацията, като по стара традиция мастерират звука да е много по-силен на техните промоции, отколкото на самото органично съдържание.

Създателите на видео от своя страна печелят доста малко от рекламите на Google и разчитат на отделни промоции. Техните реклами са неизменна част от видеото и могат да бъдат пропускани единствено с превъртане напред. Натрупването на толкова много промоционално съдържание в един момент започва да натежава за потребителите. С което те започват да търсят варианти как да подобрят изживяването си в YouTube.

Потребителите имат два варианта. Единият е да платят за абонамента YouTube Premium, който на теория премахва рекламите. На практика в един момент може отново да има промоции, както виждаме се случва с видеострийминг платформите като Disney+ и Netflix. Адблокърите са втората опция и се оказват доста по-чисто, а и безплатно решение. Така стигаме до днешната ситуация в която трима на всеки петима интернет потребители използва подобен софтуер в браузъра си.

Залпът на YouTube

През есента на 2023 г. YouTube започна да интегрира алгоритми, които да засичат дали потребителите използват адблокър или не. Паралелно с тях, компанията си осигурява и възможност да не пуска избраното видео и вместо това да призовава юзърите да изключат софтуерните добавки против реклами или да минат на абонаментния план Premium.

През октомври това беше тествано сред подбран кръг от потребители. Резултатите бяха обнадеждаващи за компанията. Системата работеше при всички адблокъри, които са инсталирани като разширения в браузърите. Както и имаше нелоша успеваемост сред отделените специализирани програми.

През октомври е отчетен рекорден брой на изтриване на адблокъри в браузърите базирани на Chromium технологията (Chrome и Edge основно). Осъществените анкети показват, че основната причина за деинсталациите са действията на YouTube. Макар да няма данни за Firefox на Mozilla – този браузър също е засегнат от мерките на компанията.

Успешният тест предполага, че платформата ще се подготви да разгърне тези филтриращи алгоритми за всички потребители. Но това няма да спре само с YouTube, като Google се готви да ограничи и изчисти адблокърите от своя браузър Chrome. Промените може да се пренесат и при Edge на Microsoft, тъй като той е базиран на Chromium, който е технология на интернет гиганта.

Отпорът на адблокърите и ЕС

Масовите деинсталации не сломяват адблокърите, които започват трескаво да подобряват своите решения, така че да заобиколят новите рестрикции. Някои от обновените разширения се справят със задачата, а други все още работят в тази насока. Тези, които са по-бързи съответно веднага генерират нови инсталации. С което първоначалният отлив е последван от нов ръст на сваляния на адблокъри.

Появяват се и доста по-радикални решения – като цели отделни приложения, които стриймват съдържанието от YouTube, но в процеса премахват рекламите. Така, дори платформата да излезе победител в технологичната надпревара с адблокърите, може да се появят пълни алтернативи, които да ползват нейното съдържание.

Изненадващо или не, YouTube може да се изправи срещу европейските регулации покрай усилията си за филтриране на филтриращите системи. Вече е подадена жалба до ирландския регулатор, през който минават повечето решения свързани с Главната директива за опазване на личните данни (GDPR).

В мотивите се посочва, че алгоритмите на YouTube отговарят на описанието за шпионски софтуер. Което според регулациите на Европейския съюз компанията не може да ги използва без изричното съгласие на потребителите. Технологичните гиганти вече си патят значително от затегнатите дигитални правила на Стария континент. Това означава, че има голям шанс усилията на Google и YouTube за спиране на адблокърите да бъдат неутрализирани, поне в Европа. Подобно решение ще е ключово не само за видеоплатформата, но и потенциално за браузъра Chrome.

Диспропорционална атака

Освен противоречивите ефекти постигнати за един месец, се повдига и един друг въпрос – дали Google не се опитва да бори муха с пистолет. Тоест, реакцията на технологичния гигант да е силно диспропорционална. Вече споменахме, че всеки трима от петима интернет потребители използват адблокъри. Но тази статистика важи основно за хората, които разчитат на браузъри или най-вече на PC юзъри.

По данни на Similarweb две трети от световния трафик или 64% минава през мобилни устройства. Потребителите на смартфони и таблети разчитат почти напълно на приложения за достъп до глобалната мрежа. Тоест, използват YouTube през неговия ап, а не през браузъра и така се нулират ефектите на повечето адблокъри. Като използваме тези данни, може да кажем, че ако трима от петима интернет потребителя ползват такива разширения, то това ще засегне едва 21% от интернет юзърите и в частност тези на YouTube. С което статистиката вече пада един на петима, а това е доста по-приемлив дял.

Месец и половина след експеримента на YouTube се потвърдиха и едни други опасения. Мерките на компанията да спре адблокърите дават своите негативни ефекти върху самата платформа. YouTube потвърди, че има забавяне в зареждането на видеата, а и на самия сайт от няколко секунди. Също така беше отречено, че подобно действие е умишлено и насочено към браузъра Firefox на Mozilla.

Всичко това поставя под въпрос дали усилията на Google и YouTube оправдават средствата. Те обхващат потенциално под 21% от потребителите, забавят работата на платформата и поставят интернет гиганта отново във фокуса на регулаторите. Отделно, за момента ефектите може да се окажат доста краткосрочни, предвид бързата реакция на самите адблокъри.

The post Неравната борба на YouTube с адблокърите appeared first on TechTrends България.

Последното се оказва липсващото парче от пъзела, което най-вероятно ще обърне колата. Изнендващо най-застрашен може да се окаже един от лидерите и гигантите, които прекроява пазара през последните няколко години – Disney. Навлизането на развлекателния глобален мастодонт в стрийминга е на път да се превърне в критична грешка, която дори да коства самостоятелното ѝ бъдеще.

Така, потребителите губят с дяволския избор да плащат като преди, но да се върнат досадните реклами в платформите или да увеличат месечните си цени. Инвестициите в стрийминг съдържание започват да намаляват и да секват, а самите компании са в тежко положение на настоящия си бизнес модел. С две думи, ожесточената надпревара и битка за надмощие в този сектор доведе до постепенно взаимно унищожение.

Пътят надолу за лидерите

Засилената фрагментация доведе до повишаване на цените, след като големите платформи издърпаха своето лицензирано съдържание и започнаха да го предлагат ексклузивно само те. Вместо конкуренцията да натисне цените, тя реално подкрепи повишаването им. Защото производството на съдържание е скъпо начинание и без преостъпването му на външни доставчици, то формира приходи само и единствено от платформата за която е предназначено.

Уникалността е основният коз за продаването му на клиентите. Всичко това доведе до редица мерки от страна на компаниите в повишаване на приходите от абонатите. Едната стъпка е в намаляване на споделените акаунти. Тя трябва да насърчи част от съществуващите клиенти, които не плащат, да започнат да дават пари за достъпа до услугата. Втората мярка е поставяне на евтин абонамент, който обаче се субсидира от задължителни реклами. Третата мярка е повишаването на цените на плановете, които не предлагат реклами.

Логичното последствие от всичко това е отлив на абонати. Netflix отчита няколко големи понижения на потребители през 2022 г., които успява да компенсира с мерките си срещу споделянето на акаунти през 2023 г. Това обаче е временно решение. Disney+ отчете срив от 11 млн. потребителя през второто тримесечие на настоящата година. Най-вече покрай отписване на абонати в съвместното индийско звено Hotstar. HBO Max също губи 1.8 млн. акаунта през пролетта на 2023 г.

Дяволската клауза за Disney

Очакваната консолидация на стрийминг платформите ще трябва да кулминира в пълното придобиване на Hulu от страна на Disney. Собствеността на една от първите подобни услуги премина през редица трансформации през последните няколко години. Компанията беше създадена от няколко от водещи създатели и дистрибутори на видеосъдържание. Disney участваше с 37%, NBCUniversal беше с 33%, а Fox с 30%, като идеята е да няма доминиращ мажоритарен собственик.

Окрупняването на американския медиен пазар промени напълно собствеността. Comcast придоби NBCUniversal през 2011 г. и съответно дела от 33%. Disney купи Fox през март 2019 г. и така, компанията на Мики Маус стана мажоритарен акционер с 67% участие. Докато последната сделка се финализира, двата останали собственика се споразумяват за бъдещето на Hulu. През май 2019 г. Comcast и Disney подписват споразумение, според което втората компания получава оперативния контрол над платформата до края на 2023 г.

От януари 2024 г. Disney има правото да откупи миноритарния дял от 33% на Comcast и така да стане едноличен собственик. В договора е записано, че продажбата ще стане при „справедлива пазарна оценка“. Както и, че минималната обща такава е 27.5 млрд. долара, което означава, че Disney трябва да извади поне 9.2 млрд. долара за да придобие пълния контрол над Hulu. Но има още една дяволска клауза – Comcast може да принуди Disney да изпълни сделката.

С две думи, медийният гигант ще трябва да придобие напълно Hulu, независимо дали иска или не. При това на настояща пазарна оценка, която може да се окаже много по-голяма от минималната. Анализаторите поставят сумата, която Disney трябва да приготви между 9.5 и 15 млрд. долара.

Криза в царството на Мики Маус

Докато часовникът бавно отброява времето за откупуване на Hulu, ситуацията в Disney не е розова. Споразумението с Comcast е направено в навечерието на пандемията, която блокира значителна част от бизнесите на компанията на Мики Маус. Увеселителните паркове стояха затворени месеци наред, редица филми бяха забавени или пуснати директно в стрийминг платформата, като така бяха лишени от приходите от боксофиса.

Пускането и засилването на платформата Disney+ изстреля цената на акциите до рекордни нива през 2021 г. Но оттогава насам, ситуацията е за бърз спад на книжата. Освен това, все още стрийминг платформата е на загуба и гори пари. В рамките на две години от 2021 г. до края на 2022 г., Disney е на червено по това перо с около 2 млрд. долара. Обещанията са, платформата да почне да генерира печалба през 2024 г., което и обяснява агресивната политика за монетизацията ѝ.

На пръв поглед, финансово Disney не е в тежка или проблемна ситуация. За първите девет месеца на финансовата година (приключила на 1 юли) има здравословен ръст на приходите от 8% на годишна основа, спад на нетната печалба от 31%, значителен на кешовите резерви с 46%. Последните са на нива от 5.064 млрд. долара. Тези резултати са постигнати са постигнати повече със съкращения на персонала, отколкото с успешни бизнес начинания.

Истинската криза изниква като добавим в уравнението предстоящата и задължителна покупка на Hulu. Дори да вземем най-ниската стойност от 9.2 млрд. долара, в момента Disney не разполага с тези финансови наличности да плати. Печалбата за следващите месеци няма да е достатъчна да покрие тази сума. Във всички случаи на медийния гигант не му достигат минимум 2 млрд. долара за да може да посрещне този разход. Емитирането на дълг ще е проблем, защото Disney вече има 44 млрд. такъв.

Остава опцията да се продават активи и компанията загатна, че може да действа в тази посока. На прицел е линейната телевизия в лицето на ABC News. Главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър спомена за подобна възможност преди няколко седмици. Но и подчерта, че за момента не е взето окончателно решение дали ще се разделя с линейната телевизия. Неофициално се водят преговори с медийната Nexstar, но се поддържат отворени канали и с други потенциални купувачи.

Пазарната оценка на ABC News варира значително, като някои експерти я посочват в рамките на 4.5 млрд. долара. Според слуховете, Nexstar е готова да плати 5.25 млрд. долара, а медийният магнат Байрън Алън е предложил цели 10 млрд. долара. Ако Disney сключи сделка за над 5 или 6 млрд. долара, то тогава може и да успее да плати за оставащия дял в Hulu. Въпросът е докъде ще стигнат преговорите с Comcast и дали няма да се стигне до наддаване за стрийминг платформата, която да я оскъпи значително.

Спекулации с ябълков вкус

Disney може да намери изход от това затруднено положение по доста по-кардинален начин – чрез продажба на цялата корпорация. Потенциален кандидат за това е Apple. Боб Айгър имаше много близки отношения с легендарния Стив Джобс. Самият ръководител на Disney дори пише в биографията си, че ако не е била кончината на съоснователя на Apple „двете компании можеха да се комбинират или поне да се водят сериозни разговори в тази посока“.

Айгър е човекът зад сделката на Disney със студиото Pixar, което е основано от Джобс, докато той е изхвърлен от Apple. Това подкрепя потенциалните слухове и теории, че в момента медийният гигант е в затруднено положение с понижаващи се акции, за да може технологичния мастодонт да изкупи на по-приемлива цена. В момента Disney има пазарна капитализация малко под 150 млрд. долара. Но към тях трябва да добавим и дългове за още 44 млрд. долара и цялата сума ще набъбне до малко под 200 млрд. долара.

Ползите за Apple са, че те придобиват една от двете най-силни стрийминг платформи в света. Както и огромен капацитет и ноу-хау за създаване на съдържание. Проблемите за гиганта от Купертино идват от увеселителните паркове и другите дейности на Disney, които нямат технологична насоченост. Това може би е най-голямата спирачка пред Apple в придобиването на медийната компания, освен все още високата ѝ цена.

Неизбежното сливане на Disney+ и Hulu, а евентуално и на спортната ESPN, която все още е отделно, ще подсили консолидационните процеси на пазара. Това е много вероятно да доведе и до допълнително поскъпване на месечните абонаменти. Както и на сливане и още по-голямо оптимизиране на бюджетите за съдържание. С което тенденцията, че от стрийминг войните всички губят само ще се задълбочава през следващите няколко години.

The post Стрийминг войните – всички губят appeared first on TechTrends България.

За няколко години, стрийминг пазарът се обърна с главата наопаки. Големите платформи вече са близо дузина, въпреки увеличащавата се конкуренция цените се увеличават. Докато каталогът от заглавия всъщност се свива, вместо и той да нараства. Така, се стига до странната ситуация, в която властването на една или две компании всъщност е било в полза на крайните потребители, а увеличаването на конкуренцията се оказва в тяхна вреда.

Тези развития и последствия обаче не са неочаквани. Още със засилването на стрийминг войните излезе тенденцията, че повишената конкуренция ще доведе до всичко това. Причината е в бизнес моделите на медийните и технологични компании, които просто копират този на платените телевизионни канали.

По този начин, стрийминг пазарът вече заприлича на това, което се беше заканил да убие – линейната телевизия. Ситуацията вече е доста видна в България, след като тук вече навлязоха всички големи играчи – Netflix, Amazon Prime Video, Disney+, HBO Max, Paramount Showtime и др. Освен споменатите последствия, които вече са видими, следващите ще са борбата за всеки абонат, интеграцията на нови и порочни бизнес модели и потенциална консолидация. Всичко това излиза като вследствие на фрагментацията и канибализацията на пазара.

Фрагментацията на пазара

Противно на най-базовата теория за пазарната икономика в случая със стрийминга се оказа, че повечето конкуренция води до повишаване на цените. Наистина може да звучи контраинтуитивно, но донякъде беше предвидено от един от първите ни анализи по темата, но и на TechTrends като цяло от 2019 г. Четири-пет години по-късно, стрийминг войните влязоха в своя апогей. Фрагментацията на пазара е вече налице. Walt Disney, HBO, Paramount и редица други навлязоха на пазара, който беше доминиран основно от Netflix и донякъде от Amazon.

Лидерът продължава да е такъв. Netflix разполага с около 230 млн. абоната, но през 2022 г. отчете първия отлив на клиенти. Disney+ от своя страна бързо направиха 200 млн. потребители, но има спекулации доколко активни са те. Както и немалка част са субсидирани покрай щатските телеком планове на Verizon. HBO Max стъпи по добре утъпканата пътека на HBO Go и заема четвъртото място с около 95 млн. потребителя. Подобна е ситуацията и с ShowTime, които са с малко по-малко абонати – 77 млн.

Големите играчи започнаха да издърпват съдържанието си от конкурентните платформи, за да са ексклузивни за своите услуги. Това коства разнообразието на каталозите на първоначално установените играчи като Netflix. Постепенно това започна да важи за всички, след като всеки дърпа повече съдържание към своите платформи. Много филми пострадаха в боксофисите, защото бяха стриймвани паралелно и в съответните стрийминг услуги.

Инвестициите в ново, също ексклузивно такова за платформите, заваляха като пролетен дъжд. В същия момент бюджетите за филмовите продукции бяха намалени, за сметка на сериалите, които са по-подходящи за новия медиум. Започна борба за всеки по-известен франчайз – възстановяване на стари, както и визмане на нови от игри през книги до дори налудничави концепции, някои успешни, докато други не толкова. Само за сравнение, Netflix удвоява капиталовите си разходи от 253 млн. долара през 2019 г. на 498 млн. през 2020 г. Те достигат пик през 2021 г. от 526 млн. долара, а през изминалата година компанията е принудена да ги свие до 407 млн. долара.

Налетият океан от инвестиции през последните няколко години трябваше да се изплати с абонати, месечни и годишни такси. Фрагментацията на съдържанието доведе до ситуация в която потребителите не можеха да намерят всичко на едно място. Вместо това, те трябваше да подбират за коя или кои няколко платформи да се абонират.

Повече конкуренция = по-високи цени

За да избият големите нови инвестиции, компаниите бяха принудени просто… да вдигнат цените. Очаквайки, че ексклузивното съдържание на каталозите в комбинация с навика и автоматичното подновяване ще задържи абонатите. Вместо това, потребителите започнаха да използват по всякакъв начин различните „вратички“ – споделяне на семейните и обикновените акаунти, 30-дневните авансови периоди и др. Или просто да се отпишат от някои услуги.

Стрийминг платформите и най-вече големите компании зад тях разчитаха на международната експанзия да неутрализира процеса по „канибализация“ на абонатите. Тоест, пренасищането на пазара с услуги, в които нови потребители се привличат за сметка на някой конкурент. Процесите по световното разрастване обаче навлизат в своята заключителна фаза.

Само в България през последната година навлязоха няколко големи услуги. HBO Go беше очаквано ребрандирано в HBO Max, Disney+ направи своя дългоочакван дебют, а отскоро това стори и Showtime на Paramount. Които идват в добавка с наличните вече Netflix и Amazon Prime Video, макар и последните две да нямат пълна българска локализация.

Капанът на рекламите

Потребителската реакция на повишените цени логично доведе до преосмисляне на стратегията. Как да могат да увеличат приходите, без да повишават цените на абонаментите? Отговорът идва от миналото – просто като се добавят планове с включени реклами. Така едно от последните предимства на стрийминг услугите пред линейната телевизия отпада.

Платформите станаха популярни, поради няколко причини. Първата е, че позволяват гледане на съдържанието на поискване – когато можеш и пожелаеш, то е на няколко клика разстояние. Второто е, че преди десет години, когато услугите бяха само няколко, цялото съдържание се намираше на едно място. Третото предимство беше липсата на досадните реклами, а последното е, че като цяло стрийминг услугите са по-евтини от линейната телевизия (поне на Запад, в България разликата е по-малка). Вече две от тези точки са задраскани.

Третата – цените беше ребалансирана. Най-ниският клас абонаменти стана по-евтин, но с вкарани реклами. Плановете без промоции от своя страна поскъпнаха значително. По този начин, потребителите могат да ползват платформите на значително по-ниска и достъпна цена. Проблемът е, че така се премахва едно от предимствата на тезу услуги спрямо линейната телевизия – наличието на рекламите. За да ги махнат, те трябва да платят значително повече. Практиката вече се налага от всички водещи услуги – Disney+ и HBO Max, но и от Netflix. Последната компания дълги години поддържаше политика, в която отричаше рекламите като потенциален бизнес модел, който да приеме.

Неизбежната консолидация

Огромните инвестиции и продължителното време, в които новите стрийминг услуги работят на загуба започват да оказват влияние. Новият бизнес модел може да не доведе до очакваните резултат, като тепърва ще видим какви плодове ще донесе на индустрията. В същия момент изчерпващият се потенциал за лесно привличане на голяма маса абонати от международната експанзия ще превърне този фактор в отрицателен.

Има и друг проблем, с който се сблъскват повечето компании. Някои от тях имат по няколко тематични стрийминг платформи, които се предлагат поотделно на потребителите. Затова следващата голяма крачка е обединяването. Така се оптимизират разходите за промотирането им, както и улесняват избора на потребителите. На теория, корпорациите се надяваха, че ще могат да ги монетизират поотделно, но реално, това не се случва, заради фрагментацията на пазара. Примерите вече са няколко – Paramount+ и Showtime, като потенциално може там да се влее и Peacock Premium. Друга подобна, вътрешна консолидация е интеграцията на Discovery+ и HBO Max.

Тези процеси може и да не спрат дотук. Стрийминг платформите се оказаха тежко изпитание дори за гиганти като Walt Disney. Медийната компания обмисля, няколко хода, с които да монетизира по-добре, както съдържанието, така и самите услуги. Първият е продажбата на Hulu – съвместният проект между Disney и Comcast в отговор на Netflix. В момента се обсъждат „всички възможности“.

През 2019 г. Disney пое контролния пакет на услугата, но две години след това започнаха спекулациите за потенциалната ѝ продажба. Comcast тогава имаше интерес за откупуване на дела на „Къщата на мишока“, но нещата придобиха по-несигурен статут, с връщането на Боб Айгър начело. Дали разпродажбата на стрийминг услуги може да се ограничи само с Hulu също е трудно да се каже в момента, но не е невъзможен сценарий.

Вторият вариант е потенциалното завръщане на лицензираното съдържание между платформите. Ако преди няколко години, гигантите като Disney, Paramount и Comcast решиха да изтеглят своите продукти от конкурентните услуги, за да ги предлагат ексклузивно, то сега нещата имат потенциал да се обърнат. Disney вече лицензира някои предавания на Amazon, но обсъжданията портфолиото да се разшири продължават. Това е още един опит да се монетизира вече изграденото съдържание, което показва, че само с ексклузивни заглавия, сметката просто не излиза.

Една от спецификите на пазарната икономика е, че търси естествения баланс между търсенето, предлагането и намирането на равновесната цена. Това при условия, че конкуренцията е добре развита. За момента при стрийминг пазара ситуацията е точно такава и сега се напасва пазара спрямо реалностите. Въпросът е дали няма да се заличат предимствата на услугата, покрай тези процеси.

The post Стрийминг войните 2023 г. – канибализация на пазара appeared first on TechTrends България.

По този начин Apple промотира своите възможности за опазване на личните данни. Компанията се опитва да изгради имидж, който да е отличава от останалите технологични гиганти, чиито бизнес модели се крепят на продажбата на персоналната информация на техните потребители с цел реклама. И в повечето случаи това наистина се случва чрез дигитални аукциони, затова макар и хиперболизирано, сравнението в рекламата е доста достоверно.

Зад завесите на Apple обаче може да се случва нещо съвсем различно. Компанията може постепенно да завие към прегръщане на рекламния бизнес модел. Което в един момент да превърне рекламите с търга на данни в реалност и за техните потребители. Години наред, технологичният гигант се въздържаше от подобен ход, но перспективите за стагнация на финансовите ѝ резултати може да променят постепенно тази политика. Вече имаме и първите, макар и доста неофициални индикации за тази трансформация.

Бизнес с перспектива

Усилията на Apple за опазване на личните данни води до ситуация в която онлайн рекламите през нейните устройства са доста рядка гледка. Те са подбрани на специални места и са включени в някои основни приложения на самата „ябълкова“ компания. В момента такива може да се видят в Apple News и Apple Stocks – новинарската програма и тази за следене на акции и облигации. Както и в самия онлайн магазин за приложения App Store.

При компанията рекламите имат съвсем различно предназначение, за разлика от технологичните гиганти при които е основния им бизнес модел. Промоциите са строго ограничени и фокусирани към определена дейност. Например в App Store те се простират само до представяне на приложения. В наскоро включената рекламна възможност в премиум стрийминг услугата Apple TV+ тя е конкретно само и единствено за бейзболни срещи. Apple ограничава рекламите на места, където е нормално да ги виждаш – в новинарско приложение, в магазин за програми и „дигиталната телевизия“.

Технологичният гигант обаче започва да гледа на тях като на все по-важен източник на приходи. Рекламният отдел в Apple постепенно придобива по-голяма независимост, но и с увеличена отговорност. Той е подчинен пряко на „Услуги“ – направлението в което всички дигитални продукти на компанията са обединени. Според информация на Bloomberg, звеното вече постига 4 млрд. долара годишни приходи и има амбицията да го увеличи поне тройно.

Разширяване на обхвата

Предположенията на агенцията са, че Apple ще започне да интегрира рекламите все повече в своите услуги. Постепенно ще ги видим в Apple Maps, Apple Books и Apple Podcasts. Концепцията засега се запазва непроменена – търси се органичен и естествен начин за вкарването на промоциите, като не се дразнят потребителите с прекалено натрапчиви такива. Също така се свежда злоупотребата с личните данни до минимум.

Последното ще се постига като просто не се предоставят рекламни възможности извън приложенията на Apple. Тоест външните програми ще трябва да разчитат на вътрешния плащания, купуване на премиум абонаменти и др., но не и на реклами. Apple въведе специална програма – App Tracking Transparency, която позволява на потребителите да изключат проследяването на данните от външните разработчици. Именно тази инициатива е в центъра на споменатата реклама с търга на данни от увода.

Тенденцията обаче, Apple да се отваря постепенно за подобни промоции загатва, че може би рано или късно, компанията може да промени напълно политиката си. И да отвори напълно рекламните пространство във всички аспекти на своята екосистема. Да не забравяме, че Google преди две десетилетия се промотираше по същия начин – „като проста търсачка, в която няма нито един рекламен банер“. Да, все още няма банери, но в резултатите ѝ намираме понякога повече промоции отколкото релевантна информация.

Причината за завоя

Apple не прави това случайно. Отварянето за реклами в основните приложения е в следствие на стратегията ѝ за диверсифициране на приходите. Те продължават да са заложник на успеха на бизнеса ѝ със смартфони и макар да намаляват дела от 60% на под 50%, iPhone постъпленията продължават да доминират финансовите резултати на компанията.

Основната надежда на Apple е услугите да поемат ако не по-голяма, то поне равна тежест спрямо тези от смартфоните. За първото полугодие на 2022 г. iPhone отговаря за 53% от приходите или 162 млрд. долара. Услугите вече са второто по големина перо на постъпленията, но доста по-назад – с 58.9 млрд. долара или 19% дял.

На база на тези числа, 4 млрд. долара годишни от реклама са джобни пари. Дори утрояването им до 12 млрд. долара пак ще са капка в морето на машината на Apple. Технологичният гигант започва да изстисква максимума от услугите си и ръстът се забавя. Което ще ги накара в дългосрочен план да разчитат на допълнителна монетизация. Тя се постига чрез – реклами. С което рано или късно, Apple ще заобича онлайн рекламите и дори няма да се изненадаме след няколко години да ги видим и при външните приложения.

The post Как Apple (ще) заобича онлайн рекламите appeared first on TechTrends България.

Завоят в тази посока на развитие е ясно видим предвид няколко неща, които се случват в момента през 2022 г. Първото е в международната експанзия на Disney+ и HBO Max, с което двете платформи се превръщат в равнопоставени конкуренти на някога недостижимия Netflix. Второто е, че създаването на нови услуги, реално доведе до затваряне на ексклузивно съдържание, което подтиква потребителите да се абонират за няколко едновременно. Третото е, че цените тръгнаха нагоре, независимо от уж по-големия избор. И последният пирон в ковчега на стрийминг платформите е включването на реклами.

Като изключим промотираното съдържание в услугите, останалите компоненти бяха точно описани в нашия аналитичен материал от януари 2019 г. За тях се говори от близо година, а Disney вече обявиха, че ще интегрират такива от декември 2022 г. Ход, който е вследствие на част от другите тенденции свързани с конкуренцията и цените. Но и такъв, който ще започне да отблъсква потребителите.

Засилената конкуренция

Netflix беше дълги години недостижим с близо или над 200 млн. абоната в стрийминг услугите. Царството на компанията обаче е разклатено, като с най-големи шансове да разчупи това лидерство има Disney. Тяхната услуга Disney+ през второто тримесечие на 2022 г. достигна 152 млн. потребителя. Агресивната международна експанзия започва да приключва за медийния гигант, като през юни бяха добавени над 40 пазара, включително и България.

Оттук насетне, ръстът на Disney+ ще е в по-умерени темпове и по-трудно достижим. Това е една от причините, ръководството на компанията да „свие платната“ в очакванията и вместо да говори за 230-240 млн. потребителя до 2024 г., прогнозите за този период са по-скромните 160-180 млн. Като първата линия е почти достигната.

Причината Disney да промени своите планове е ожесточената конкуренция и донякъде опасенията от инфлация и рецесия. Последните два фактора ще понижат потреблението на подобно съдържание и ще засилят допълнително надпреварата между отделните платформи. Amazon Prime Video например е по-близо до Netflix със 175 млн. абоната, но отдавна темповете на растежа са по-скоро в пожелателната сфера. Apple TV+ е удвоила за две години своите потребители от 20 на 40 млн.

Ребрандирания и обновен HBO GO в HBO Max постига 76.8 млн. абонати, но Warner обявиха, че ще слеят платформата със стрийминг услугата на Discovery. Това в комбинация също с международната експанзия (която също включи България през март) най-вероятно ще я постави сред основните опоненти на Netflix. Подобно окрупняване е възможно да се случи и при Disney+ с Hulu, но ситуацията е малко по-трудна, заради лоялната аудитория на втората платформа.

Затварянето на съдържание и повишаване на цените

Затварянето на съдържание започна като процес още преди пускането на новите платформи. Disney стартираха изтеглянето на част от продукциите си от останалите стрийминг услуги, малко след като обявиха, че ще пускат конкурентен продукт. Това беше последвано от HBO и Warner, а Netflix и Amazon в същото време инвестират десетки и стотици милиони в собствено съдържание. В момента всяка отделна платформа разполага със значителен ексклузивен каталог.

Така потребителите ако искат да гледат предаването Х, трябва да се абонират за услугата Х, а за сериала У – платформата У. По този начин изборът става привиден и за да могат зрителите да се насладят на максимален каталог от заглавия, трябва да имат поне няколко абонамента. С което връщаме ситуацията отпреди две десетилетия, когато сменяхме каналите като луди при линейната телевизия. Сега обаче, за всяка смяна се плаща при това не малка сума всеки месец.

С привидната от гледна точка на потребителите конкуренция, цените вместо да намаляват те започват да растат. Причината е, че всяка една от компаниите в момента инвестира огромни суми за ексклузивно съдържание и те трябва да се върнат по някое време. Първи вдигнаха цените Netflix, при това неколкократно. Последното поскъпване е от този март, когато най-евтиния и скъп план се увеличиха с по 1 долар на месец, а най-масовия среден – с 1.49 долара. Така, Netflix вече струва между 9.99 долара и 19.99 долара на месец.

Рекламният слой

Тук идва моментът и с рекламата. Компаниите не могат да увеличават непрекъснато цените, защото отливът на клиенти ще стане непоносим. Затова трябва междинно състояние и съответно те се връщат към добрия и познат модел от телевизията – рекламите. Идеята е проста, като има по-евтин абонаментен план, в който има платено съдържание. Ако потребителите не искат рекламите да им развалят настроението – плащат за по-скъпия план, в който те не са включени.

По този начин се постига интересен ефект за стрийминг компаниите. От една страна те могат да предложат по-евтин или на същата цена план, с включени реклами. От друга, премиум абонаментите, в които последните не са включени, да се продават на по-висока цена. В зависимост от позиционирането, компаниите могат да постигнат същите приходи от потребителските планове, но и значително допълнителни такива от рекламите.

Disney ще направи точно това – най-евтиният настоящ план ще бъде този с включени реклами. Докато премиум абонаментът ще поскъпне с няколко долара. Медийният гигант вече направи това с другата своя услуга Hulu, която обаче оперира основно в САЩ. Предвид тенденциите, рекламния модел най-вероятно бързо ще се пренесе в останалата част от света, включително и България. HBO Max вече има такива интегрирани за американските потребители от края на миналата година. Версията с реклами е 10 долара на месец, а тази без – 15 долара.

Netflix обмислят интеграцията на реклами, независимо, че основателят на компанията на няколко пъти е заявявал в миналото, че няма да преследва такъв бизнес модел. Но пазарът уверено върви в тази посока, а платформата вече за шест месеца изгуби около 2 млн. абоната – първите спадове в историята ѝ. Което означава, че Netflix ще трябва вече да играе по правилата, които се определят не от нея, а от останалите компании. Крайният резултат – множеството ексклузивни платформи, по-високите цени и завръщането на рекламите може да отблъснат доста потребители. Което може да доведе до завръщане на пиратството в един момент.

The post Стрийминг платформите по обратния път на еволюцията appeared first on TechTrends България.

Пускането на десетки платформи, включително от големите медийни компании като Disney и Warner Bros (вече част от телекома AT&T), доведе до изтеглянето на голямо количество съдържание и заключването му като ексклузивно. Това кара потребителите да се абонират за няколко подобни услуги, за да могат да имат достъп до любимите си сериали и филми.

Засилената конкуренция между платформите води до по-трудното привличане на нови потребители. Компаниите са принудени да вдигат цените на абонамента, което може да засили отлива на клиенти. Затова те трябва да търсят други начини за монетизация. Други не означава нови, големите стрийминг услуги като Disney+ и Netflix започват поетапното въвеждане на реклами в своите платформи.

Резкия завой на Netflix

Световният лидер беше сред първите големи, които реши да обърне политиката си спрямо включването на промоции в стрийминг услугата си. При това, въпреки уверението преди няколко години от основателя си, че няма да предлага подобна функционалност. Причината е тривиална – Netflix отчита своя първи отлив на абонати, докато растежа на приходите и печалбата се свива, макар и минимално.

Платформата вдигна на няколко пъти цените, за да може да поддържа добри финансови темпове. Засилената конкуренция и напускащите клиенти, кара Netflix да търси алтернативни източници на приходи. Защото вдигането на цените ще подсили негативните тенденции с абонатите, които ще се ориентират към по-евтините алтернативи.

По-високите приходи са необходими на Netflix, за да може да продължи да създава собствено и оригинално съдържание. То е критично за платформата, след като основните медийни компании изтеглиха доста от своите хитови заглавия. От своя страна Netflix разполага с някои силни собствени продукции. Последната такава е „Игра на калмар“ (Squid Game), която беше обявен втория сезон преди няколко дни.

Disney с готово ноу-хау

Disney първи обявиха от водещите стрийминг платформи в началото на март, че ще започнат да предлагат реклами в своята онлайн услуга. Медийната компания пренася своето ноу-хау от линейната телевизия, която тя развива вече десетилетия. Предимството на Disney+ ще е възможността да обвърже стрийминг платформата си с тази за нормална ТВ и отделните си канали.

Подобно пакетиране на рекламите е нормална и предпочитана практика от големите рекламодатели. Ако за Netflix, това е нов метод за монетизация, за Disney е разширяване на мащабите на вече предоставяните услуги. Това няма да се случи веднага и подобно на пускането на стриймиг платформата в различни пазари ще става постепенно. Уточнението е важно, защото Disney+ от 14 юни вече е достъпна и в България.

Disney и Netflix няма да са единствените, които ще пробват с реклами в стрийминг платформите си. Сред компаниите заявили подобни намерения са още Peacock на NBCUniversal, HBO Max и Paramount+. Засега услугите, които не са обявили подобни идеи са Apple TV+ и Amazon Prime Video.

Реклама на изключен телевизор

Докато, рекламите тепърва ще тръгват по платформите, се оказва, че пилотните проекти създават някои интересни прецеденти. Например, че те продължават да се водят пуснати, дори и при изключено устройство. Изследване на консултантите от WWP показва, че между 17% правят точно това.

Според фирмата това се случва при използването на допълнителни устройства – т.нар. ТВ приставки или set top box-ове. При изключване на телевизора, той не винаги предава сигнал за това към приставката. С което последната продължава да стриймва и да отчита гледаемост в платформата.

При използване на приложение от умен телевизор или през браузър, този проблем не съществува. Предизвикателството е силно за американския пазар, където доста телевизори използват подобни допълнителни устройства. Такива се предоставят масово от Roku, Apple и Amazon. Стрийминг компаниите работят по решение, защото това може да подкопае доверието на рекламодателите към тези услуги.

Тенденциите в сектора обаче са ясни. Засилена конкуренция, борба за съдържание и за всеки абонат, което води и до затруднена монетизация. Допълнителен метод за последното са рекламите и тяхното въвеждане ще намалят разликите между традиционната линейна телевизия и стрийминга.

The post Видео стрийминг платформите и рекламите   appeared first on TechTrends България.

„Ябълковият“ гигант продължава тази традиция и „в името на потребителите“ наложи няколко нови ограничения чрез последната версия на мобилната платформа. Най-големите от тях включваха, възможността на собствениците на iPhone да отказват възможността тяхното поведение да бъде следено от разработчиците и от други фирми с маркетингова цел. Това са основите върху които се крепи съвременната дигитална реклама.

Резултатите вече са видни около три месеца, след като промените в iOS влязоха в сила. Едва една трета от потребителите на iPhone и iPad са позволили на разработчиците да предоставят поведенчески данни. Това кара рекламодателите да се отдръпнат от платформата и да се фокусират основно към Android. Екосистемата на Google буквално се изхранва основно от реклама и подобни драконови мерки няма да бъдат предприети, освен ако интернет гигантът не бъде накаран от регулаторите.

Вятърът на промяната

По последни данни на рекламната платформа Branch Mrakets, цитирани от Wall Street Journal, по-малко от 33% от потребителите на iOS са дали разрешение да им бъдат следени данните. Погледнато по друг начин – повече от две трети от ползвателите на платформата не са се съгласили и реално в момента са недостъпни или трудно достъпни за рекламодателите.

В резултат на което, цените за реклама в iOS спадат драстично, заради невъзможността да се осъществяват насочени промоции. От друга страна, тези за Android се качват, защото стават основна и достъпна аудитория за рекламодателите. Липсата на достатъчно информация за публиката, намалява ефективността на рекламните кампании и прави подобни подходи по-малко атрактивни за компаниите.

Любопитното е, че тази тенденция не се забеляза веднага, след като Apple направи промените и пусна версията iOS 14.5 през април. Причината е тривиална – беше необходимо време за потребителите да ъпдейтнат устройствата си до нея. Въпреки, че Apple е доста последователна в това кои смартфони и таблети могат да ъпгрейднат операционната си система, това не се случва в рамките на няколко дни. В добрия случай отнема няколко месеца. Към края на юни например, над 70% от iOS устройствата в момента работят на версия, която включва промените свързани с поверителността на данните.

Дребните детайли

Трябва да се отбележат няколко детайла. Първият е, че както споменахме в началото, Apple не обичат по принцип рекламата. Затова те я допускат само до определени места в техния App Store и iOS. Ограничаването ѝ има ефект по-скоро за приложения, които традиционно събират много информация и я продават. Най-големият пример за това е Facebook и механизмът по който работят спонсорираните постове. Което обяснява, защо социалната мрежа води истинска война с Apple относно промените в iOS.

Негативен ефект може да има върху други приложения – като игрите например, където следенето на потребителското поведение е ключово за самото им функциониране. Ако играчите не позволят на гейм студиата да събират необходимата им информация, това може да повлияе върху клиентското обслужване и оптимизирането на заглавията.

Приходи и регулации

Apple доминира при формирането на приходите от техния мобилен магазин и екосистема. Те обаче се формират от постъпления от директни продажби или такива осъществени в самите приложения, а не от реклами. Затова при първите, технологичният гигант събира по 30% комисионна на всяка трансакция, докато при вторите такава няма.

С тази политика, компанията от Купертино не само, че удря за пореден път рекламодателите, но и се опитва да прокара своята политика за регулации. САЩ и Европа взимат все по-крути мерки за контролирането на технологичните гиганти и техните потенциално монополни практики. Apple е на мнение, че регулациите трябва да са в посока на защита на персоналната информация на потребителите. Което е в противовес на бизнес модела на Facebook и Google.

Проблемът е, че „ябълковият“ гигант попада под прицела на регулаторите именно, заради затвореността на своята екосистема, правилата които налага. Което тя използва след това, за да засили своите услуги, за сметка на конкурентни в App Store-а. Ако регулаторите наложат на Apple да отвори своята екосистема, това може да намали защитата на поверителността на потребителите. Изобщо може да стигнем до ситуация на омагьосан кръг.

The post Apple срещу рекламодателите – рунд пореден appeared first on TechTrends България.

Развоят на събитията може да поеме в няколко посоки. Първата е, описаният от TechTrends сценарий, в който разработчиците започнат да се „бунтуват“ и да настояват за по-добри условия при трансакциите или за интеграцията на външни разплащателни системи. Втората посока, започва да се очертава през последните седмици, като Apple затяга контрола върху своя магазин дори повече от настоящия. По този начин, като косвени жертви от сблъсъка между технологичния гигант и Epic Games попадат редица други разработчици, които нямат нищо общо с него.

Независимо от посоката, при отказ на Apple за промяна на условията и тяхното затягане, компанията може да попадне по-силно под ударите на щатските регулатори. Те вече са ѝ вдигнали мерника именно по темата със злоупотребата с монопол в App Store-а.

Двоен стандарт

Зад атаката на Epic Games стои сравнително проста и на пръв поглед справедлива логика. Компанията се опитва да премахне таксите от 30% за гейм разработчиците. Освен за продажбата на самото заглавие в App Store, студиата трябва да отчисляват по 30% за всяка вътрешна в играта трансакция. Заради което са задължени да ползват единствено разплащателната система на Apple.

Т.нар. микротрансакции са в основата на новите бизнес модели в гейм индустрията и са лъвския пай в приходите на големите разработчици. Fortnite на Epic Games печели милиарди долари годишно именно през тях, вместо от директни продажби на самата игра, която в своята същност е безплатна.

Това правило не важи за компании и платформи, които предлагат физически услуги. Като Uber, Amazon, онлайн доставки на храна, техника, облекла и др. Epic Games се аргументира именно с този двоен стандарт в своите искания за сваляне на таксата от 30% за вътрешни трансакции при игрите. Apple от своя страна е на мнение, че услуги и продукти, които се консумират основно във физически свят няма как да бъдат облагани от App Store. Но тези, които остават затворени напълно в приложенията, какъвто е случая с игрите, те вече трябва да подлежат на тази такса.

Потърпевши се оказаха и новите облачни гейм платформи на Microsoft и Google, чийто бизнес модел се доближава повече до нормалните видео стрийминг услуги, като Netflix, отколкото до традиционните игри.

Обратен ефект

Пандемията от коронавирус и засилената дигитализация на нашето ежедневие, доведе до опити на Apple да обхване с облагането на 30% на компании, които доскоро не са се отчислявали. Такива са AriBNB и ClassPass, чиято физическа дейност беше блокирана по време на извънредните мерки и те се ориентираха в предлагане на онлайн курсове, за да смекчат сриването на бизнеса си.

Поради факта, че услугите им станаха изцяло виртуални, Apple ги възприема за такива изцяло предлагани в рамките на App Store. Съответно на което те подлежат на таксата от 30% от приходите.

Някои анализатори обаче прогнозират, че Apple може да се възползва от доминиращото си положение в САЩ и да накарат всички приложения независимо от естеството си на дейност (физическа или онлайн) да плащат близо една трета от приходите си на гиганта от Купертино. Това може да се възприеме като „такса за обработка“ на трансакцията през App Store.

Сбъркани модели

Ключова разлика между мобилните екосистеми от приложения между Apple и Google e в бизнес модела на разработчиците. Тези в App Store разчитат на директни продажби – било то на самите програми или на вътрешни поръчки. Google Play предлага и силно монетизиране чрез реклами. Затова повечето приложения за Android са безплатни – те или разчитат на вътрешни продажби или на реклами.

Apple гледа с лошо око на рекламите в App Store. Те са възможна опция, на доскоро се възприемаха за допълнителен начин за извличане на приходи, а не за основна. Високата такса от 30% кара все повече от малките разработчици да прибягват към рекламите, за да разполагат с достатъчно постъпления.

Технологичният гигант от Купертино бързо пресича тази трансформация. С промените в iOS 14 премахва ключов компонент в разгръщането на рекламите IDFA, в „името на опазване на личните данни“ на потребителите. Така, разработчици и рекламодатели са поставени под една обща шапка.

Без избор

Агресивните действия на Apple в опазване на екосистемата им прави дните на разработчиците все по-трудни. Лошото е, че Google следва макар и частично практиките на своя основен конкурент. Малко след като избухна спора между Apple и Epic Games, интернет гигантът затвори няколко вратички, които позволяваха на разработчици да използват собствени разплащателни системи, с което да прескачат тарифите от 30%.

Дуополът в мобилните екосистеми не оставя никакъв избор на компаниите за приложения. Всяка една драстична промяна, означава смяна на бизнес модела на Apple и Google – нещо, което те няма да направят доброволно. Затова може би единственият начин за излизане от този омагьосан кръг са регулациите. Кои мерки ще са най-ефективни остава загадка и ще е част от ребуса, който щатските политици ще се опитат да наредят.

Ребусът на регулациите

Потенциалното разцепване на двата гиганта, може да доведе до навлизането на трети играч. Huawei чака на нисък старт със своя онлайн магазин за приложения AppGallery и предстоящия дебют на собствената ѝ мобилна операционна система HarmonyOS.

Китайската компания обаче е в перспектива да загуби своите силни позиции при смартфоните, заради санкциите на САЩ. Европа от своя страна засега не разполага с компания, която може да се възползва от подобен вакуум. С което дуополът на Google и Apple ще е гарантиран поне още няколко години.

Отделно, каузата на Epic Games може да бъде помрачена от факта, че компанията е част от китайската Tencent. Която влиза в полезрението на властите във Вашингтон и може да бъде обект на санкции, подобни на тези на Huawei. Това от своя страна прави задачата за намирането на правилните мерки срещу Apple и Google в тяхното регулиране още по-трудна.

The post Войната между Epic и Apple може да вземе неочаквани жертви appeared first on TechTrends България.