Еволюцията на ЕС в почти функционираща държава започва да обръща този модел. В МФР за периода от 2028 г. до 2034 г. се определят инвестиционни направления, които да надградят или по-скоро да заместят настоящата фондова структура. Оказва се, че плановете надхвърлят възможностите, особено след отказа на страните-членки да увеличат паричната ставка. Макар и да няма истински дефицит, Брюксел вече говори за „инвестиционен недостиг“ в МФР, което технически не е едно и също, но отново става дума за липса на финансиране.

В стремеж да се запълнят дупките на този „инвестиционен недостиг“, гръцкият финансов министър Кириякос Пиеракакис излиза с иновативна идея – да се „появят пари от въздуха“. Или, таксите за радиочестотите, които всяко едно правителство събира отделно да бъдат хармонизирани в един процес, а парите – прибирани от Брюксел за МФР. Концепцията може да се оприличи като истински „честотен данък“, около която е предвидимо как ще реагират отделните правителства, но е по-интересна реакцията на телеком индустрията.

Дойната крава на правителствата

Към момента, процесът по разпределяне на радиочестотите се осъществява самостоятелно от държавите-членки. Правителствените регулатори насрочват търгове за отделните честоти, на които се плаща еднократна такса за издаване на лиценз за конкретните ленти. Допълнително, телекомите плащат годишни такси за ползването на ресурса. Разрешителните обикновено са срочни – между 10 и 25-годишни и след това има допълнителни суми за подновяване на лиценза.

Повечето европейски държави се възползват максимално от дадената им власт. Търговете са с истинско наддаване и понякога лицензите излизат буквално „златни“ за операторите с цени достигащи дори няколко милиарда евро само за разрешителните. Германия и Италия са сред първенците в това отношение, първата привлича 6.55 млрд. евро през 2019 г., а втората 6.5 млрд. евро през 2018 г. в епични наддавания за ленти в спектрите в 2GHz и 3.6GHz.

Поради това, бившият еврокомисар по вътрешните пазари и услуги Тиери Бретон беше определил радиочестотните лицензи като „дойни крави“ на правителствата на страните-членки. Не всички се възползват от тях по този начин. България понижи цените на лицензите и таксите, а досега не е имало истински търг, в който да има ожесточено наддаване между операторите.

По-известният такъв е от 2011 г., когато беше раздаден спектъра в 1 800MHz с всичките проблеми, произлезли от него. Процедура по наддаване тогава обаче нямаше и в крайна сметка шест компании взеха разрешителни, но след години пазарни и съдебни битки си останаха трите големи. Последният всъщност се провежда 11 години по-късно – през 2022 г. Честотите в 3.6GHz са разпределени първо без наддаване, след обжалване – с минимално такова. Така операторите дават общо 13.4 млн. лева за три ленти по 100MHz всяка, далеч от милиардите евра, които плащат западноевропейските им колеги.

Лесни пари

Визията на Пиеракакис е сравнително проста – да се ползва гръцкия модел, според който 25% от средствата по търговете през 2020 г. в южната ни съседка бяха заделени в инвестиционен фонд. Разликата е, че сега ЕС иска да прибира 100% от парите за лицензите и таксите, като 75% ще отиват директно в МФР, а останалите 25% ще се предоставят на Европейската инвестиционна банка.

По този начин, Европа ще разполага с нов източник на приходи, който по брюкселския жаргон е „собствен ресурс“. Преведено на прост език – ЕС ще наложи данък „честоти“ на телекомите, който вече няма да се събира от отделните правителства. От 2020 г. досега, държавите са събрали около 50 млрд. евро през радиочестотите, показват данните на Connect Europe – континенталната браншова организация, позната преди под съкращението ETNO.

Пиеракакис също така коментира, че това е многопластова идея. Най-елементарният от тях е, че търговете могат да бъдат хармонизирани в целия ЕС. Според него, това е една приемлива за всички първа стъпка, преди да започнат „разговорите за приходите“. Надеждата на Пиеракакис е, че ще успее да вкара „честотния данък“ още в рамката за 2028-2034 г.

Сигурна съпротива

Въпреки уверенията на гръцкия финансов министър, че предложението му среща широка подкрепа, то ще бъде подложено и на яростна и сигурна съпротива. Отделните правителства, особено на държавите, които събират най-големи такси ще са напълно против идеята за реформа на разпределението на честотите. Германия, Франция и Италия ще са най-яростните противници, тъй като събират най-големи такси, но може към тях да се присъединят и други, като Испания и Нидерландия.

България е най-евтината откъм предоставени честоти в ЕС и най-вероятно няма да бъде толкова яростен противник, въпреки, че страната ни ще има нуждата от всяко евро предвид разклатените публични финанси през последните пет години.

По-интересна ще е реакцията на телекомите. Идеята на Пиеракакис изглежда повече прехвърляне на парите, които събират отделните правителства към Брюксел, а не намаляване на тежестта им. Единствената утеха е потенциалната хармонизация на търговете, но това е нож с две остриета за операторите. Защото това може да означава, че ще има единна цена за честотите, но това не е гаранция, че ще им излизат по-евтино. До редакционното приключване на материала, няма коментар от Connect Europe.

За България идеята има няколко последствия. Първото е, че макар и най-евтин радиоспектърът в страната носи някакви пари в бюджета и предвид състоянието на финансите при които се гледа всеки цент, това пак може да има негативен ефект. За операторите може да има и по-тежки последствия, защото в момента по закон цената на честотите са най-евтини в целия ЕС. Вероятността да се вдигне значително при хармонизиране на търговете е доста голяма.

От трета страна, повечето лицензи в страната са раздадени за години напред. Най-ранният за подновяване е през 2031 г. на „Йеттел“ и тяхната лента в 1 800MHz, а останалите са през 2035 г., 2038 г., 2041 и 2042 г. Предвид, че разрешителните за 5G честотите бяха разпределени през последните пет години в почти всички държави на ЕС, най-вероятно Брюксел няма да успее да вземе тези 50 млрд. евро за същия период в рамките на новия МФР. Затова тези усилия за налагане на „данък честоти“ поне на първо време изглеждат обречени.

The post Европа иска да наложи „данък честоти“ appeared first on TechTrends България.

Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

Затова, едни от първите асоциации обикновено са сцени, в които метални терминатори тръгват на лов за хора, когато говорим за интеграция на AI във въоръжените сили. Изкуственият интелект и автоматизираните системи създават и други проблеми, като например чия е отговорността за последствията от действията им на фронта. Както и изобщо трябва ли да даваме на алгоритмите силата да унищожават и прекратяват човешки животи.

Това са моралните и етичните дилеми с които се сблъскват AI разработчиците, не само от възхода на ChatGPT, но и години преди това. Въпреки тях, натискът за внедряване на изкуствения интелект за военни цели се засилва, особено предвид все по-голямото противопоставяне между САЩ и Китай. Изминалата 2024 г. беляза такова развитие, като технологичните компании влязоха в силна надпревара за поръчки за Департамента на отбраната на САЩ. Дори част от гигантите, които в предходни години се въздържаха, поради морални причини да стоят настрани се включиха. С други думи – започна надпреварата за създаването на SkyNet. Метафорично казано, засега…

Съпротивата на нърдовете

Някои от технологичните гиганти до скоро се противопоставяха или срещаха вътрешна съпротива при работа за военните, когато става дума за AI през последните години. Най-пословичен е примерът с Google и DeepMind. Звеното за изкуствен интелект на интернет компанията е придобито през 2014 г. В договорът за сделката е включена клауза, че технологията никога няма да се използва за военни цели.

Това създаде напрежение през 2018 г., когато Google сключва договор с Пентагона да използва AI за анализиране на изображения от дронове в т.нар. проект Maven. Тогава служителите на компанията изпратиха писмо подписано от над 3 хил. от тях, с които призовават „бизнесът на Google да не се използва за война“. Тогава, технологичният гигант успя да го извърти, тъй като договорът е само за анализ на данни и затова може да се изпълни. Компромис, който тогава и служителите приеха.

Година по-късно същото се случва и с Microsoft, които работят доста повече с Пентагона. През 2019 г. обаче служители на софтуерния гигант се противопоставят на договор за 480 млн. долара, който трябва да преработи очилата за добавена реалност (AR) HoloLens във военен продукт. Протестът не постига целите си, нито и самият проект за армията. HoloLens не се оказва пригоден за бойното поле и за надеждно оборудване за войниците.

В края на 2024 г. подобна съпротива има и в редиците на OpenAI, но тя придобива по-малка гласност. Тогава, служители на компанията се обявяват против работата ѝ за военните, но това е изразено във вътрешен форум и не получава достатъчно гласност. Факт е, че OpenAI все още се води дружество с идеална цел, в което има залегнали принципи за моралното ползване на технологията. Съоснователят Сам Алтман се опитва през последната година да го трансформира в пълнокръвна корпорация, но все още не може да намери правилната формула.

Поръчки за милиард(и)

Основната причина, технологичните компании да се оглеждат за военни поръчки е повече от тривиална – става дума за пари, за много пари. Само през 2023 г. и 2024 г. по данни на Forbes са сключени контракти за над 1 млрд. долара, които включват в някаква степен употребата на изкуствен интелект. Тъй като става дума за военни поръчки, повечето от тях не са публично достояние. За тези, които се знае, детайлите също липсват. Пентагонът например е дал 117 млн. долара на ECS, подразделение на ASGN за разработката на прототипи на алгоритми за самообучение.

Няколко поръчки е получила Palantir на обща стойност 571 млн. долара, като по-големият контракт е за пет години. Те включват достъп до системата за анализ на големи данни Maven Smart System, която най-вероятно е свързана и с проекта на Google от 2018 г. Както и за създаването на нов интерфейс за нея. Трудно може да се каже, колко от тези поръчки обхващат AI, но поне една от тях на стойност 91 млн. долара е за интеграцията на „изкуствен интелект за нуждите на отбраната“.

Отново не пряко свързан с AI, но косвено може да се разгледа мегаконтрактът на Microsoft за 10 млрд. долара. Той е за 10 години и превръща облачната платформа на софтуерния гигант в основна на Пентагона. Договорът е подписан през 2022 г. и обхваща периода до 2032 г. Microsoft все повече интегрира различни AI функционалности в Azure, доста от които се базират на разработките на OpenAI. Софтуерният гигант инвестира милиарди долари в компанията, за да може да използва нейните технологии в своите продукти и услуги.

OpenAI също навлиза самостоятелно макар и отново косвено, чрез партньорство с вече установен доставчик за отбраната в самия край на 2024 г. Компанията ще работи съвместно със стартъпа Anduril, който разработва ракети, дронове и софтуер за американската армия. Целта е с алгоритмите на OpenAI да се подобрят възможностите за противовъздушна отбрана, както и да дава повече информация на операторите на дронове в реално време.

Камуфлажът на изкуствения интелект

От малкото парчета на този голям пъзел, може да се сглоби частична картина за какво ще се използва AI. Като резултатите ще са доста логични. Изкуственият интелект е доста мощен инструмент за бърза обработка на информация, особено на големи масиви от такава. В такава посока са и описаните по-горе проекти. Целта е интеграцията на AI в големи бази данни и обработването им.

Проект Mavin е интересен, защото при него изкуственият интелект се използва за анализиране на видеоизображения. Войната в Украйна е доста показателна, колко важна е правилната идентификация на целите. Докато двете страни на фронта го правят това основно на око, хипотетично разпознаването може да стане и чрез алгоритми.

Хипотетичните военни приложения са наистина огромни. AI може да се използва и за по-малко цели свързани директно с бойните действия. Изкуственият интелект може да подобри анализирането на комуникационните, радио и радарни сигнали. AI също така е добър за анализирането на различни ситуации, както и при разиграването на симулации.

Малко по-далеч е възможността за управлението на т.нар. „рояци от дронове“ (Drone swarm). Това позволява координация между десетки или дори стотици безпилотници наведнъж с цел да се засипят отбраната на противника до краен предел. В момента тази стратегия се прилага успешно в малки мащаби (десетки) дронове в Украйна и от двете страни, но всеки един от тях се управлява ръчно и дистанционно от човек.

В концепцията за рояк това трябва да става автоматично. Опитът там показва, че предвид високите нива на смущения и заглушаване, изграждането на рояци от автономни дронове ще бъде трудна за осъществяване, както и доста скъпо начинание. Но ако тя се приложи, това означава, че при нея ще имаме използването на автономни оръжия (т.нар. „смъртоносни автономни оръжейни системи“ или LAWS).

Но AI може да бъде прилаган и за много по-тривиални цели, като например оптимизирането на бюрокрацията. Войната се печели не само от дивизиите, дроновете, но най-вече от логистиката. Последната е изключително зависима от правилното подреждане на необходимите провизии, да не говорим за различните документи, които те изискват.

Отделно имаме и самата администрация на Пентагона, която подобна на повечето федерална такава може да бъде значително оптимизирана с AI. Това най-вероятно ще бъде целта на Илон Мъск, който обещава с встъпването на Доналд Тръмп в Белия дом. С което не само на военните, но и целия държавен апарат на САЩ ще инвестира значително в AI, за да се модернизира и оптимизира.

AI обича ядрената война

Всичко по-горе включва предаването на AI да анализира бойното поле и евентуално да използа смъртоносна сила с прости конвенционални оръжия. Истински притеснително се оказва ако дадем на изкуствения интелект контрола върху всички видове въоръжения. По същият начин по който в поредицата „Терминатор“ SkyNet получава управлението на стратегическите системи на САЩ и предизвиква апокалиптична ядрена война. Група учени от няколко американски университети правят подобен експеримент във виртуална симулация през 2024 г. Резултатите са стряскащи, но и донякъде очаквани за феновете на научната фантастика.

Изследователите дават на пет езикови модела (три версии на GPT на OpenAI, Llama на Meta и Claude 2 на Anthropic) да управляват осем измислени нации в условията на три сценария – неутрален, конфликтен и в положение на кибератака. В рамките на 10 виртуални дни те се разиграват и се разглежда, как всеки модел реагира на съответната международна и военна обстановка. AI агентите се оказват привържениците на непрекъснатата ескалация, надпреварата във въоръжаването и… ползването на ядрени оръжия. С други думи, изкуственият интелект е агресивен и не обича да намалява напрежението, а да го увеличава.

AI ползва немислими за човека тактики. Например, превантивен ядрен удар, за да „ескалира и да деескалира“, което при ядрен паритет може да доведе до взаимно унищжение (т.нар. MAD – Mutual Asserted Destruction). Учените не могат да установят, защо изкуственият интелект толкова обича да ползва атомните оръжия, като една от тезите е, „имаме ги, защо да не ги използваме“. Техният експеримент показва, че AI не трябва да се прилага за взимането на стратегически решения, а още по-малкото – да се предава цялостния контрол върху оръжейните системи, без човешки контрол.

За момента добрата новина е, че всички ядрени оръжия по света са изцяло аналогови. Причините са много, включително в положение на атомна война, експлозиите генерират силни електромагнитни импулси (т.нар. ЕМИ или EMP), които могат да повредят по-чувствителната електроника. Сред другите предимства са невъзможността да бъдат хакнати от разстояние и др.

Моралният вакуум

Автоматизирането на различни аспекти от войната има своите проблеми – морални и законови. Това важи с пълна сила при вече споменатите LAWS – или напълно автономни бойни системи. Които пасват вече напълно в профила на споменатите терминатори от увода. Основният въпрос е свързан с това кой носи отговорността при натискането на спусъка. Залогът тук е голям, защото системата решава дали някой да живее или да умре. Дали AI ще може да разпознае например предаващи се войници или дори напълно да разграничи цивилни от военни?

И когато бъдат извършени военни престъпления от LAWS, тогава даден командир или дори виновната страна в конфликта лесно може да се оправдае с „грешка“ или „бъг“ в програмата. Освен това, ползването на бойни роботи съвсем ще се прекъсне връзката между човека и ужасите на войната. Тези опасения съществуват от появата на високоточни и далекобойни оръжия, като операторите им се намират на десетки и дори стотици километри от целта, а всичко се гледа от комфорта на монитора. Ситуацията се засилва в Украйна, с масовото ползване на дронове.

Вече има усилия в международното регулиране на LAWS. През 2023 г. САЩ обявяват, че се ангажират за „разумната употреба на AI“ за военни цели. В декларацията, озаглавена REAIM се посочват различни параметри, като спазване на международното право, обучение на персонала, който ще работи с алгоритмите и минимализиране на грешките породени от автономните системи. Вашингтон обаче така се опитва да легализира LAWS. Идеята REAIM е подкрепена от 61 държави, повечето от които съюзници на САЩ.

ООН обаче стартира процедура за потенциалната пълна забрана на напълно автономните оръжейни системи. Организацията иска да направи LAWS, които не се надзирават от човек, напълно незаконни според международното право. Амбицията на ООН е това да се случи през 2026 г. Но дори и да стане, дългогодишната практика показва, че в големите конфликти, подобни рамки изобщо не се спазват. Така, усилията на международната организация може да се окажат напразни.

The post Военният AI или надпреварата за SkyNet appeared first on TechTrends България.

При първите презентации на тогава новата 5G мрежа в България, почти неотменен въпрос беше за евентуалното спиране на по-старите поколения свързаност. Отговорът през последните 3-4 години беше един и същ – „да, но по-натам“. С все по-голямото разгръщане на петото поколение мобилни мрежи в страната, както и с подготовката за междинната модернизация, времето за изключване на по-старото оборудване май настъпи.

Подобно на процеса по изграждането и модернизацията на телеком инфраструктурата, този по премахването също се развива на етапи и постепенно. И един от българските оператори вече го е започнал. В последните дни на 2024 г. „А1 България“ вече е изключил 3G мрежата си в областите на Варна и Кюстендил, най-вече на самите областни центрове. Първоначално, промяната е забелязана от крайни потребители, тъй като публично обявяване на процеса, до публикуването на този материал, не е направено.

Трите телекома обаче не крият пред медиите за своите намерения за спиране на 3G и официално потвърдиха за това пред TechTrends. Ситуацията в България не е прецедент, като вече в някои европейски държави, операторите са спрели не само 3G, но и по-старата 2G. Всъщност на база тези действия, Европейският съюз е направил анализи за целия процес с всичките му предимства, недостатъци и рискове.

В името на иновацията

Основният аргумент, който изтъкват операторите за спиране на по-старите поколения мрежи е, че се прави в името на иновацията. Предвид развитието на технологиите е нормално в един момент по-старите такива да бъдат изместени от по-нови и ефективни. Особено, когато се дублират като функции.

При мобилните комуникации ситуацията е малко по-сложна, защото за последните повече от 30 години се ползват паралелно цели четири поколения мрежи, без нито едно от тях да бъде премахнато. Отделно при 2G имаме 2 модернизации (GPRS и EDGE), а при 3G една – HSPA (две ако броим HSPA+ – бел. ред.). За всяко едно от тях му е необходимо съответното активно оборудване по базовите станции, но и по-важното – заема част от радиочестотния спектър. Последното е най-ограниченият ресурс, с който работят телекомите. Затова и другият голям аргумент на операторите в полза на постепенното премахване на 3G е по-ефективното използване на честотите.

5G например ще е изключително гладен за радиоресурс, защото мрежата ще бъде много по-гъста и разделена на слоеве. Тя обаче ще предоставя непрекъсната и почти без забавяне на пакетите връзка, която от своя страна ще позволи разгръщането на мащабни автоматизирани системи. Било то магистрали за автономни коли, роботизирани заводи или работа на хиляди сензори в рамките на няколкостотин метра в един умен град. Затова, независимо, че по европейските регулации са заделени цели три спектъра за 5G – 700MHz, 3.5-3.6GHz и 26GHz, те може да не са напълно достатъчни за уплътняването на толкова гъста мрежа.

Последният аргумент е, че потреблението на 4G и 5G вече е достатъчно голямо с тенденция за непрекъснат ръст. Докато това на по-старите поколения – сравнително по-малко и в един момент те се поддържат, само заради функционалността на някои много стари устройства. Нещо, което не е ефективно от гледна точка на телекомите.

Плановете и действията на операторите

Все пак какво се случва в България – трите основни оператора са заявили или са обявявали плановете си да спрат 3G. Първите индикации за това е пренасочването на честотите в 2GHz от това поколение напълно към 4G. С което за 3G остава единствено честотите в 900MHz, които се използват заедно с 2G и 4G. За мрежите от второ поколение това е единствения наличен спектър, всичко останало вече се преразпределя към последните две технологии, като леко варира между операторите. Процесът с прехвърлянето на 3G в 2GHz се случва през 2021 г. Всеки един от телекомите разполага с 2x20MHz ленти.

От „Йеттел България“ коментират пред TechTrends, че това са и техните стъпки предприети до момента в техния план за постепенното „залязване“ на връзката от трето поколение. От компанията допълват, че има изградена стратегия, при която е заден срок до 2027 г. 3G мрежата да бъде напълно спряна.

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“ Yettel България

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“, обявиха от телекома пред TechTrends.

Планът на „А1 България“ може би е по-агресивен като срокове, защото още през декември, компанията предприема следващата голяма крачка от плана си за спиране на 3G. Тя преустановява връзката от трето поколение в градските региони на Варна и Кюстендил, а впоследствие – и Перник.

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“ A1 България

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“, отговарят на TechTrends от оператора.

Телекомът не уточнява кога трябва да бъде завършен процеса. Предвид факта, че започват първи и действията по изключване на мрежата в градовете е сравнително бърз процес, може да предположим, че има шанс това да се случи преди 2027 г.

(Обновена 21:00 часа на 17 януари) „Виваком“ отговориха уклончиво на плановете си за спиране на 3G. От оператора обявиха, че следят и проучват практиките в страната и чужбина, но засега не могат да се ангажират със срокове за спиране на сигнала от третото поколение мобилни мрежи при тях. Причината е, че все още има устройства, които поддържат само 2G или 3G свързаност, но очакванията са до пет години трафикът от последната мрежа да се прехвърли напълно към 4G.

Потенциалните проблеми и казусът 2G

Има специфични причини, защо телекомите се насочват първо към изключването на 3G, а не започват с 2G. Това е направено по препоръка на Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC), която извършва анализ на процесите по спирането на старите поколения мобилни мрежи през 2023 г. Заключенията на доклада са, че прекратяването едновременно на 2G и 3G връзката водят до редица затруднения. Затова BEREC препоръчва само последната да бъде първо изключена, а след това 2G, като се изгладят напълно проблемите.

Най-големият от тях е, че европейската аварийна система инсталирана в автомобилите (т.нар. eCall) ползва основно 2G сигнал и SIM карти. По-новите, разчитат на 3G, но като цяло препоръката на организацията е eCall да разчита на технологична неутралност. Тоест, да се вграждат най-новите системи, а не да се залага на вече остарели такива. Това е редовен недостатък на европейските регулации в технологичния сектор.

Другият голям проблем е все още наличната зависимост от стари комуникационни технологии за пренос на глас и текстови съобщения (SMS). Гласова услуга през 4G (VoLTE) и 5G (VoLR) се предлага в момента, но ако сигналът бъде препредаден през мрежи, които все още разчитат на 2G и 3G (т.нар. роуминг), то такава може да бъде затруднена. Това засяга и друга задължителна опция в ЕС – възможност за набиране на аварийния номер 112, независимо от устройството и наличието на SIM карта или не. При SMS-ите понякога се създава проблем с автентикацията между потребители, които си разменят съобщения.

Уверенията на телекомите

Двата оператора, които отговориха на запитването на TechTrends увериха, че няма да има проблеми с изключването на 3G. Една от основните причини е, че 2G връзката ще остане. Тя е ключова за редица M2M карти (това са банкомати, касови апарати и подобни устройства, които осъществяват машина до машина комуникация – бел. ред.), както и за услуги от типа eCall и телефон 112.

(Добавено 21:00 часа на 17 януари) От „Виваком“ подчертаха, че една от основните причини да не се спира 2G е фактът, че M2M абонатите на 3G могат да работят и на по-старата технология и една от двете трябва да остане. Този тип устройства все още е прекалено голям, за да може да се спрат едновременно и двете остаряващи поколения мрежи.

От „А1 България“ коментираха, че със спирането на 3G в трите града за момента няма засегнати потребители. Има засечени изключения на единични случаи с M2M устройства, които не работят, заради тяхната специфика. „Йеттел“ още не са предприели хода с изключването на това поколение мрежи, но също допълниха, че значителна част от клиентите им ползват 4G. Това означава, че като пристъпят по действия с изключването на 3G, засегнатите потребители ще са доста малко.

В сигнал от читатели на TechTrends се описват потенциални проблеми с големи корпоративни договори, при които много SIM карти предоставят само 2G и 3G гласови услуги. Поради по-големия им размер, такива контракти се коригират по-бавно и доста често ще изискват и подмяна на устройствата на редица потребители. Двата телекома не коментираха конкретни казуси, а само допълниха, че насърчават все повече преминаването към VoLTE услуги.

Ако през 2021 г. идеята за спиране на 3G беше само едно намерение в по-далечна перспектива, вече тя е реалност в България. Ще видим темповете с, които „А1 България“ напълно ще изключи свързаността от трето поколение и дали ще има осезаеми последствия за потребителите или нещата ще бъдат сведени до единични случаи. Както е интересно да видим другите два оператора кога ще започнат да спират активното си 3G оборудване в страната.

The post Идва ли краят на 3G в България appeared first on TechTrends България.

САЩ се подготвят точно за такива действия, като първите конкретни действия вече се предложени за обсъждане. Вашингтон има дългогодишен опит в разбиването на монополни бизнеси, като вече е разделяла на парчета гиганти в железопътната, петролната и телеком индустрии през последните два века.

Американските магистрати подготвиха почвата, след като обявиха в прав текст, че Google е монопол през август. Два месеца по-късно вече има конкретни предложения как да действат антитръстовите органи, за да възстановят конкурентната среда в областта на интернет търсенето и рекламата. Сред тях е включена и опция за разделянето на компанията на две или повече парчета.

Европейският съюз намекна още в началото на 2023 г., че подобен сценарий е възможен и при тях. Ако двата бъдат реализирани то във всички случаи Google ще бъде разделена. Което ще развърже ръцете на регуалторите да продължат и с другите технологични гиганти, като Apple, Amazon, Meta и дори пак Microsoft.

Всички опции

През август, Google беше обвинена директно, че е монополист и определението обхваща четири сфери. Първата е, че компанията се възползва от доминираща позиция да разпространява своята търсачка на максимален брой устройства. Което се прави чрез договори за ексклузивно ползване и внедряването ѝ. Google прави това с Apple, Samsung и дори Mozilla. Втората сфера е при формирането и изобразяването на резултатите от търсенето, като там отново избирателно позиционира собствени продукти и услуги. Третата е в постигнатата доминация при онлайн рекламата и монетизирането на първите две, а последната – в натрупването на данни от всичко това, за да се затвори цикъла.

Предложенията за коригирането на това монополно поведение от страна на министерството на правосъдието на САЩ са доста и значително варират по обхват. По-меките мерки предвиждат да се ограничи или забрани на Google да сключва договори за ексклузивно позициониране на нейната търсачка по подразбиране в устройствата на Apple и Samsung, както и вграждането ѝ във Firefox на Mozilla. Срещу това, другите компании получават стотици милиони и дори милиарди долари.

Сред другите по-леки мерки са даване на възможност на сайтовете да не позволяват на Google да обучава своите алгоритми (особено генеративни AI модели) с тях. Гигантът ще трябва да сканира само нечувствителна информация, докато чувствителната такава ще бъде с ограничения.

По-крайните обаче включват идеи за разцепване на компанията. Тук магистратите от правосъдното министерство на САЩ дават две посоки за развитие. Едната е да се отдели рекламния бизнес на Google от търсачката ѝ. Идеята се предлага от доста време, но по този начин ще унищожи настоящия бизнес модел на гиганта.

Втората насока са „потенциални структурни промени“, които да прекъснат симбиотичната връзка между търсачката с браузъра Chrome, магазина Google Play и цялата платформа Android. Тук, магистратите оставят възможност, мерките да не са единствено в посока отделяне на тези бизнеси. Те могат да останат част от компанията, ако тя (или регулаторите) намерят начин да ограничат връзката между тези продукти, без да се налага разцепване.

Реакции и следващи стъпки

Google веднага определиха идеите на правителството на САЩ, като „крайни“. Както и, че от правосъдното министерство са надхвърлили определения от съда обхват на определението за монопол. Технологичният гигант има и други висящи антимонополни дела, свързани с отварянето на магазина за мобилни приложения Google Play, както и срещу технологията за онлайн реклама. При негативен за компанията развой, предложенията за структурни промени или казано иначе – отделянето на нейни бизнеси може да се увеличат.

Следващите стъпки включват по-детайлни предложения, които да бъдат представени на Google. Настоящите са само насоки за изготвянето на такива. Окончателните ще трябва да бъдат приети или изменени от съда, преди да бъдат наложени на компанията. Затова и предложенията на правосъдното министерство на САЩ са в момента значително общи и включват няколко варианта.

Потенциалните последици

Потенциалните последици за Google ще зависят от окончателните решения. В най-добрият случай, компанията ще бъде ограничена какви договори за позициониране на търсачката ще може да сключва. Позитивният сценарий още включва по-малко агресивно ползване на данните на сайтовете, както и намалена взаимовръзка между отделните услуги на гиганта.

Най-лошият сценарий всъщност са всичките страхове на Google събрани накуп. При него, тя няма да може да сключва ексклузивни договори за поставяне на търсачката ѝ в редица устройства. Но оттук насетне ще говорим за реално разделяне на компанията. Въпросът е на колко части.

Министерството на правосъдието на САЩ искат това да се случи между интернет търсачката на Google и нейния рекламен бизнес. С други думи, между най-масовата ѝ услуга към крайните потребители и основният ѝ източник на приходи. Двете обаче са прекалено взаимосвързани, защото без търсачката, рекламния бизнес няма да може да работи със същата ефективност. При обратния вариант, Google Search остава без каквито и да е приходи.

Рекламата генерира постъпления от 224 млрд. долара за финансовата 2023 г. Общите приходи на холдинга Alphabet (тоест Google – бел. ред.) са 282 млрд. долара. Тоест, рекламата формира 80% от всички парични потоци на Google. Технологичният гигант е диверсифицирал леко бизнеса си, като преди няколко години, този дял беше над 90%. Той обаче остава висок и при разделяне на компанията ще бъде фатален за нейния бизнес модел.

Отделянето на Chrome, Android и Google Play Store е като по-краен вариант в случай, че не се намери възможност да се ограничи взаимосвързаността между тях и търсачката ѝ. Ако властите в САЩ не постигнат идеи как това да стане по-безболезнено, тогава Google може да бъде раздробена на общо пет компании.

Апетитът идва с яденето

При разцепване на Google от страна на САЩ, ефектите ще са огромни за цялата технологична индустрия. Независимо, на колко парчета бъде разделена компанията. Поеме ли Вашингтон по този курс и приключат ли с Google, регулаторите след това ще прехвърлят вниманието си към останалите големи в сектора.

Apple, Meta и Amazon вече са на горещия стол, докато Microsoft засега е пощадена. Причината може да е заради това, че софтуерният вече премина през подобна процедура в началото на века, но се размина от разцепване. Или просто, защото все още нейното влияние в една ниша не е монополно. Който и да е от двата варианти, Microsoft засега е на трета линия във фокуса на регулаторите.

Действията на САЩ ще отключат подобни и от другата страна на Атлантическия океан. ЕС вече заплаши с разцепване Google през 2023 г., а съдът на Стария континент потвърди повечето глоби и действия на Брюксел, както срещу интернет гиганта, така и срещу Apple. Това вече се е случвало с няколко сектора, като един от последните показателни бяха телекомите.

САЩ разцепи монополиста AT&T на седем части през 80-те години на миналия век, въпреки че разследването срещу нея беше започнато едно десетилетие по-рано. Процесите по либерализирането на телеком пазара в Европа по принцип вървяха паралелно с тези в Америка, но процесът се оказва муден и това се случва отново с десетилетие закъснение.

Въпреки, че ЕС не се хвали с експедитивност в решенията си, когато става дума за регулации вече дори изпреварва останалата част от света. Което означава, че в момента в който подобно действие за разцепване на технологичните гиганти започне в САЩ, то ще бъде светкавично подкрепено и от Брюксел.

Политически заложник

Много е вероятно Google да се превърне в политически заложник покрай изборите за президент в САЩ, които са след няколко седмици. Демократите са основните инициатори на по-строгите технологични регулации и първите призиви за разцепване на IT гигантите идват от техния лагер. Още през 2019 г. американският сенатор от същата партия Елизабет Уорън заяви кратко и ясно – „време е да разцепим Google, Amazon и Facebook“.

Думите ѝ са като част от амбициите ѝ да се кандидатира за президент през 2020 г., но Уорън остава извън надпреварата. Администрацията на Джо Байдън обаче последва подобен курс, макар и малко по-предпазливо. Във всички случаи демократите са за по-строги регулации, като някои от по-крайните настояват за разцепване на технологичните гиганти.

Републиканците също са за затягане на правилата, но без толкова пряка намеса на държавата на пазара. Тяхната визия за регулациите е по-мътна и неясна, но е малко вероятно да включва разцепване на гигантите. Ако дойдат на власт в Белия дом (каквито са нагласите за момента – бел. ред.), то най-вероятно ще я използват, за да накарат компаниите да сътрудничат повече във военната сфера и тази на националната сигурност.

Доналд Тръмп през мандата си през 2016-2020 г. подкрепяше идеята за по-силни регулации, но най-вече защото тогава демократите ги използваха за атака срещу него. Милиардерът в момента се обърна на 180 градуса по някои технологични теми, като например за затягане на правилата за криптовалутите. Тръмп дори подготвя собствена „дигитална монета“, която да излезе през 2025 г.

Този завой по отношение на технологичните регулации може да спаси Google от разцепване, ако републиканците поемат властта през следващата година. Тогава мерките по разбиването на монопола на компанията ще бъдат фокусирани повече върху налагането на ограничения, а не толкова в изискването на „структурни промени“. Почти е ясно, че Google, а и останалите технологични гиганти ще станат политически заложници във все по-ожесточената битка между демократи и републиканци в САЩ.

The post Да разделиш Google на две, три, четири appeared first on TechTrends България.

В тяхната видеоплатформа YouTube рекламите са всичко на което тя се крепи. С навлизането на абонаментните планове в онлайн екосистемите, компанията се опитва да увеличи монетизацията на платформата като добави подобна премиум възможност. Срещу определена сума на месец или на година, потребителите могат да премахнат рекламите и да получат достъп до по-качествени видеа и до определено затворено съдържание.

Докато YouTube се опитва да извлича повече пари, фокусът на платформата се насочи и към един сравнително нишов сегмент, който потенциално ѝ пречи да прави това. На мерника ѝ попаднаха адблокърите – програми или разширения в браузърите, които блокират всякакви реклами и нежелано от потребителите съдържание. Агресивните мерки включваха спиране на видеото ако бъде засечен такъв софтуер с приканване за неговото изключване или за абониране към YouTube Premium. В браузъра на Google – Chrome, самите разширения бяха напълно изтривани.

На пръв поглед всичко изглеждаше, че интернет гигантът ще наложи силово своята воля. Отговорът на потребителите, Европейската комисия и дори потребителите обаче се оказа не толкова благосклонни. Технологичните инструменти за борба с адблокърите също показаха недостатъци. За някои експерти, YouTube губи тази битка, но за други е все още рано да се каже. Във всички случаи, компанията няма да се откаже толкова лесно.

Когато (почти) всички обичаха рекламите

Ако върнем лентата няколко години назад, хората, които използваха адблокъри бяха изключително малко. Рекламите не бяха много, не пречеха на цялостното използване на YouTube, можеха да бъдат пропускани. Доста потребители дори ги гледаха изцяло, в стремеж да допринесат на създателите на съдържание. Казано накратко – цареше истинска онлайн утопия.

Постепенно YouTube започна да увеличава времето, в което рекламите не можеха да се пропускат. После, създаде опция за интеграцията на такива, които изобщо не могат да бъдат прекъсвани. Заедно с това се увеличи броя на рекламите в едно видео, както в началото, така и слагането им в различни моменти на клипа. Самите рекламодатели не помагат на ситуацията, като по стара традиция мастерират звука да е много по-силен на техните промоции, отколкото на самото органично съдържание.

Създателите на видео от своя страна печелят доста малко от рекламите на Google и разчитат на отделни промоции. Техните реклами са неизменна част от видеото и могат да бъдат пропускани единствено с превъртане напред. Натрупването на толкова много промоционално съдържание в един момент започва да натежава за потребителите. С което те започват да търсят варианти как да подобрят изживяването си в YouTube.

Потребителите имат два варианта. Единият е да платят за абонамента YouTube Premium, който на теория премахва рекламите. На практика в един момент може отново да има промоции, както виждаме се случва с видеострийминг платформите като Disney+ и Netflix. Адблокърите са втората опция и се оказват доста по-чисто, а и безплатно решение. Така стигаме до днешната ситуация в която трима на всеки петима интернет потребители използва подобен софтуер в браузъра си.

Залпът на YouTube

През есента на 2023 г. YouTube започна да интегрира алгоритми, които да засичат дали потребителите използват адблокър или не. Паралелно с тях, компанията си осигурява и възможност да не пуска избраното видео и вместо това да призовава юзърите да изключат софтуерните добавки против реклами или да минат на абонаментния план Premium.

През октомври това беше тествано сред подбран кръг от потребители. Резултатите бяха обнадеждаващи за компанията. Системата работеше при всички адблокъри, които са инсталирани като разширения в браузърите. Както и имаше нелоша успеваемост сред отделените специализирани програми.

През октомври е отчетен рекорден брой на изтриване на адблокъри в браузърите базирани на Chromium технологията (Chrome и Edge основно). Осъществените анкети показват, че основната причина за деинсталациите са действията на YouTube. Макар да няма данни за Firefox на Mozilla – този браузър също е засегнат от мерките на компанията.

Успешният тест предполага, че платформата ще се подготви да разгърне тези филтриращи алгоритми за всички потребители. Но това няма да спре само с YouTube, като Google се готви да ограничи и изчисти адблокърите от своя браузър Chrome. Промените може да се пренесат и при Edge на Microsoft, тъй като той е базиран на Chromium, който е технология на интернет гиганта.

Отпорът на адблокърите и ЕС

Масовите деинсталации не сломяват адблокърите, които започват трескаво да подобряват своите решения, така че да заобиколят новите рестрикции. Някои от обновените разширения се справят със задачата, а други все още работят в тази насока. Тези, които са по-бързи съответно веднага генерират нови инсталации. С което първоначалният отлив е последван от нов ръст на сваляния на адблокъри.

Появяват се и доста по-радикални решения – като цели отделни приложения, които стриймват съдържанието от YouTube, но в процеса премахват рекламите. Така, дори платформата да излезе победител в технологичната надпревара с адблокърите, може да се появят пълни алтернативи, които да ползват нейното съдържание.

Изненадващо или не, YouTube може да се изправи срещу европейските регулации покрай усилията си за филтриране на филтриращите системи. Вече е подадена жалба до ирландския регулатор, през който минават повечето решения свързани с Главната директива за опазване на личните данни (GDPR).

В мотивите се посочва, че алгоритмите на YouTube отговарят на описанието за шпионски софтуер. Което според регулациите на Европейския съюз компанията не може да ги използва без изричното съгласие на потребителите. Технологичните гиганти вече си патят значително от затегнатите дигитални правила на Стария континент. Това означава, че има голям шанс усилията на Google и YouTube за спиране на адблокърите да бъдат неутрализирани, поне в Европа. Подобно решение ще е ключово не само за видеоплатформата, но и потенциално за браузъра Chrome.

Диспропорционална атака

Освен противоречивите ефекти постигнати за един месец, се повдига и един друг въпрос – дали Google не се опитва да бори муха с пистолет. Тоест, реакцията на технологичния гигант да е силно диспропорционална. Вече споменахме, че всеки трима от петима интернет потребители използват адблокъри. Но тази статистика важи основно за хората, които разчитат на браузъри или най-вече на PC юзъри.

По данни на Similarweb две трети от световния трафик или 64% минава през мобилни устройства. Потребителите на смартфони и таблети разчитат почти напълно на приложения за достъп до глобалната мрежа. Тоест, използват YouTube през неговия ап, а не през браузъра и така се нулират ефектите на повечето адблокъри. Като използваме тези данни, може да кажем, че ако трима от петима интернет потребителя ползват такива разширения, то това ще засегне едва 21% от интернет юзърите и в частност тези на YouTube. С което статистиката вече пада един на петима, а това е доста по-приемлив дял.

Месец и половина след експеримента на YouTube се потвърдиха и едни други опасения. Мерките на компанията да спре адблокърите дават своите негативни ефекти върху самата платформа. YouTube потвърди, че има забавяне в зареждането на видеата, а и на самия сайт от няколко секунди. Също така беше отречено, че подобно действие е умишлено и насочено към браузъра Firefox на Mozilla.

Всичко това поставя под въпрос дали усилията на Google и YouTube оправдават средствата. Те обхващат потенциално под 21% от потребителите, забавят работата на платформата и поставят интернет гиганта отново във фокуса на регулаторите. Отделно, за момента ефектите може да се окажат доста краткосрочни, предвид бързата реакция на самите адблокъри.

The post Неравната борба на YouTube с адблокърите appeared first on TechTrends България.

Придобиването за момента е само обявено и тепърва ще преминава през регулаторно одобрение. Останалите два телекома няма да позволят толкова лесно подобна концентрация на пазарен дял и инфраструктурен ресурс. Те скочиха „на нож“ при предходната новина, че „Виваком“ ще получи фиксираната мрежа на „Булсатком“ след поредица от противоречиви трансакции.

Пълното придобиване на сателитния оператор ще отвори доста въпроси относно конкуренцията, особено в сегмента на платена телевизия. „Булсатком“ беше последният независим играч на българския пазар, който да не е част от основното трио оператори. Компанията обаче изпадна във финансов колапс преди няколко години. След редица трансформации и борба за власт, сагата с „Булсатком“ е на път да приключи. Нея сме я описали в поредицата озаглавена „Войната на розите“.

Очакван неочакван развой

Обявяването на сделката може да идва малко неочаквано, заради очакваната съпротива от другите два конкурента и потенциалните регулаторни главоболия. В същия момент, тя идва логично предвид начина по който се разви ситуацията около „Булсатком“ през последните няколко години.

След като Спас Русев спечели търга за сателитния оператор, се оказа, че парите за сделката са осигурени чрез заем от United Group – компанията-майка на „Виваком“. Той беше погасен с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Мобилната беше комбинирана с тази на българския оператор, отделена и продадена на саудитския TAWAL. Фиксираната директно беше влята в тази на „Виваком“, като за нея все още се чака становище на КЗК.

Още с победата на Спас Русев за контрола над „Булсатком“ се повдигнаха съмнения, че българският бизнесмен ще влезе в ролята на „Троянски кон“ в компанията. Дни преди сделката да бъде обявена, той беше член на Управителния съвет на „Виваком“, а преди придобиването на компанията от United Group и основен акционер.

С неговото пристигане в „Булсатком“ се формираха две потенциални тези. Първата е, че сателитния оператор ще бъде постепенно „обезкървен“ от абонати, които ще се прелеят органично и с времето в основните телекоми. Втората е, че ще бъде продаден „на части“ на „Виваком“. С изсветляването на сделката за финансирането на придобиването с дълга през United Group се потвърди налагането на първата теза. Явно тя не е сработила напълно и сега се преминава към напълно краен подход – купуване на цялата компания.

Регулаторна защита

Така, въпреки неочакваното обявяване, заради очаквания регулаторен натиск, директното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“ идва като логичен завършек на цялата история. Дали Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще позволи приключване на сделката е един много добър въпрос, на който тепърва ще търсим отговора.

Косвени индикации за стратегията на телекома може да открием в начина на осъществяване на купуването. „Виваком“ не придобива пряко „Булсатком“, а това става чрез компанията-майка United Group. Потенциална идея е балканската група да се опита да убеди регулаторите, че ще оперира сателитния доставчик отделно от своя основен телеком в страната. Така, ще се запази конкуренцията, но само на хартия.

Все пак, структурата на собственост на „Виваком“ беше изчистена и United Group седи прозрачно в края на веригата. С което дори двете компании да оперират независимо на българския пазар те ще се водят в някаква степен като свързани юридически лица.

Има и друг момент, United Group вече допуснаха прецедента, като получиха фиксираната инфраструктура от „Булсатком“ те я прехвърлиха веднага на „Виваком“. С което шансът да се повтори такава трансакция след финализирането е огромен. Независимо, че самата сделка е сключен от групата. Самите параметри, като точна сума и други условия все още не са известни, но може да излязат при регулаторното разглеждане и при изтичане на финансовите отчети на United Group.

Краят на ТВ конкуренцията

Финализирането на сделката ще означава почти сигурно край на конкуренцията при ТВ сегмента. „Булсатком“ разполага с пазарен дял от 26.7% през 2022 г. като абонати, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). „Виваком“ измести сателитния оператор през изминалата година от лидерската позиция и сега разполага с дял от 32.9%. „А1 България“ е трети с 26.4%. Допреди 2017 г. „Булсатком“ разполагаше с близо милион абонати, а сега са се сринали до 542 хил. по данни на КРС.

При комбинация на двете компании, те ще разполагат с общ пазарен дял от 59.6% или малко под две трети от целия сегмент. „А1 България“ ще остане далече с една четвърт. Всички останали независими доставчици ще бъдат ограничени с 13% пазарен дял. Потенциалната доминация на ТВ пазара на компаниите на United Group ще бъде основния проблем в КЗК за разрешаването на сделката.

При домашния интернет ситуацията няма да изглежда толкова зле. „Виваком“ (или компаниите на United Group ако останат отделени) заедно ще контролират 37.8%, от които само 6.2% ще идват от „Булсатком“. „А1 България“ разполага през 2022 г. с 27.8% от пазара, а всички останали малки оператори – 34.6%.

„Булсатком“ излезе ефективно от мобилния пазар през миналата година, като продаде инфраструктурата си на United Group. Както и се отказа от лиценза си за честоти в 1 800MHz. Затова в този сегмент не се очакват дебати.

Изпуснатата възможност

Настоящият развой показва нова пропусната възможност за постигане поне на троен олигополен паритет. Ако собственикът на „Йеттел“ PPF Group беше успя да придобие „Булсатком“ щеше да получи добри позиции при платената ТВ и фиксирания интернет. Така щеше да има шанс за постигане на пълна конвергенция и да създаде трети голям конкурент на пазара.

Придобиването на „Виваком“ накланя везните напълно в полза на United Group. Затвърждаването на дуопола във фиксирания сегмент ще създаде проблеми на дългосрочно развитие на „Йеттел“. Мобилният оператор в момента играе като „виртуален“ доставчик на фиксирани услуги. Той не разполага с достатъчно инфраструктура до крайния клиент, а само с опорна за своята клетъчна мрежа.

Тъжната съдба на малките оператори вече беше предопределена след като не се постигна консенсус между държавата и различните играчи за развитието на виртуалните мобилни оператори (MVNO). Затворени само в рамките на ограничен кръг от абонати, често локализирани, те не могат да предоставят конвергентните и пакетни услуги на телекомите. Придобиването на „Булсатком“ просто ще елиминира последния независим от голямото трио играч на пазара. Сделката няма да започне процесите по елиминирането на малките, а само ще я приключи.

The post United Group придобива „Булсатком“ и става новия телеком лидер appeared first on TechTrends България.

След известно колебание, сега Вашингтон отново подноява атаката си срещу социалната мрежа TikTok. Китайската платформа е доста популярна сред американските младежи, а е и едно от най-сваляните и ползвани мобилни приложения в САЩ и Европа. През 2020 г. Белият дом, тогава с президент Доналд Тръмп заплаши TikTok да прехвърли американските си операции на местна фирма. Включително и алгоритмите, които са сред най-големите предимства на компанията.

Идеята „увисна“ постепенно, след различни преговори между американските компании, регулатори, правителство и китайския технологичен гигант. Бяха обещани определени мерки, които да отговорят на опасенията. Според източници на Axios натискът на САЩ срещу TikTok е бил подновен. Отново е поставен избора – пълна забрана за опериране в страната или продажба на местно дружество. Пак са посочени опасения за националната сигурност, като аргументи за действията.

Подновяване на действията

Според информацията на Axios, Комисията по чуждестранни инвестиции на САЩ (CFIUS) е предупредила TikTok, че правителството планира да забрани социалната мрежа. Единственият начин за това е настоящите собственици – китайската корпорация ByteDance не я продаде. В комуникацията между регулатора и компанията се включва и потенциална рамка от действия, които ще позволяват на TikTok да продължи да оперира в САЩ. Но и същевременно да се отговори на опасенията свързани с националната сигурност.

От Axios коментират, че все още няма яснота дали тези мерки включват пълна продажба на компанията или диверсификацията на самите акционери в ByteDance. Китайската компания разполага с доста международни инвеститори. ByteDance успя частично да задоволи опасенията на Вашингтон през 2020 г. като промяна на съхранението на данните и др. Те включваха и частично прехвърляне на операциите на TikTok в САЩ на Oracle.

ByteDance са на мнение, че смяната на собствеността няма да реши проблемите и особено опасенията свързани с потока на данни. Китайската компания е готова да прехвърли цялата информация за операциите си в САЩ на местна територия. Както да добави външен одит и наблюдение на процеса по съхранение и обработка на информацията. Все неща, които в момента се интегрират.

Контрааргументът е, че китайските закони задължават техни компании да прехвърлят и предоставят информацията ако тя представлява интерес за Пекин. Затова, всяка една корпорация от „поднебесната“ не може да се разчита да обработва данни на американски граждани. Поне това е презумпцията и натискът, който се оказва на TikTok за продажба на щатските операции е основан на нея.

Успехът на TikTok и действията на Тръмп

От края на 2019 г. TikTok се превърна в истински технологичен феномен. Тогава, социалната мрежа ориентирана към споделянето на много кратки видеоклипове надмина 1.5 млрд. сваляния в двата мобилни магазина – App Store и Google Play. В разгара на пандемията неговата популярност избухна още повече. TikTok стана любимо приложение на младежите, особено на тези в САЩ и Европа.

В края на 2020 г. социалната мрежа доминира по почти всички показатели – не само в сваляния, но и по приходи. Това се случва точно в пика на COVID пандемията, когато потребителите засилват разходите си към различни развлекателни приложения и мобилните постъпления отчитат истински бум. В края на 2021 г. TikTok вече има над 1 млрд. месечни активни потребители, което го поставя почти наравно с WeChat, Instagram и Messenger.

През изминалата 2022 г. китайската социална мрежа продължава да е основен фактор сред младежите. Но нейната популярност като че ли стигна до своя пик. Това беше подчертано от опитите на TikTok да се развива в стрийминга на музика.

Президентът Доналд Тръмп подхвана социалната мрежа малко преди да загуби изборите през 2020 г. Високият интерес на американските тийнейджъри и опасенията, че данните им се съхраняват извън САЩ беше причината приложението да се обяви за „заплаха за националната сигурност“. Подобен етикет е сложен и на Huawei при налагането на санкциите срещу китайския технологичен гигант.

Идеята на Белия дом по това време беше ByteDance да раздели на две своите операции – в САЩ и в останалия свят. Като първите да бъдат прехвърлени напълно в американска компания. Уловката беше, че освен съхранението на данните в щатски центрове, ByteDance трябваше да предаде и основния код на TikTok на потенциалния купувач (бяха спрягани Microsoft и Oracle). Което означаваше, китайската социална мрежа да предаде най-голямото си предимство – AI алгоритмите за препоръчвания – на щатски конкурент. Нещо, на което ByteDance се възпротиви. Все още няма детайли дали тази идея няма да се върне на масата с новите действия срещу TikTok.

The post САЩ подновиха атаката си срещу TikTok appeared first on TechTrends България.

През последната седмица станахме свидетели на нова ескалация между двата водещи телекома, които си размениха остри медийни позиции. Преди това, те пренесоха и спорът в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Настоящото ръководство на „Булсатком“ също не остана длъжно и донякъде то беше поводът за започването на тази „прокси война“ през медиите.

Борбата за контрола над сателитния оператор вече се провежда от повече от пет години. TechTrends я следи сравнително отблизо в поредицата озаглавена „Войната на розите“. Последната вече ескалира в пълен телеком конфликт с намесата на „Виваком“ и „Йеттел“. „А1 България“ подкрепя по-тихомълком втората, но се опитва да стои по-встрани от него.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

United Group и производството в КЗК

В края на февруари, Slovenia Broadband, дружеството, което държи собственикът на „Виваком“ в България, подава документи в КЗК за разглеждане на сделките свързани с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Разказан накратко, казусът е следният – собственикът на българския телеком United Group отпуска кредит на Спас Русев, с който бизнесменът придобива сателитния оператор. По-голямата част от заема трябва да се погаси с предоставянето на цялата мрежова инфраструктура на „Виваком“.

Осветяването на сделката предизвика отпор от другите два телекома в страната. „Йеттел“ обяви, че ще сезира КЗК, а „А1 България“ се включи месец по-късно. От United Group обявиха, че едната част от сделката – тази за мобилната инфраструктура ще бъде предоставена за разглеждане от регулаторите. В производството на КЗК започнато по инициатива на Slovenia Broadband е изрично записано, че става дума именно за базовите станции на „Булсатком“, както и за фиксираната инфраструктура.

Първият медиен залп и сръбската връзка

Дотук няма нищо ново – United Group стартира производството за одобряване и на двете сделки, като обяви още преди няколко месеца, че е готова да го нарпави. Интересното се случва две седмици по-късно. На 6 март, новият главен изпълнителен директор на „Булсатком“ Петър Ризов обявява в интервю за „24 часа“, че всичко около сделката с оператора и Спас Русев, включително и частта с инфраструктурата, е изрядно.

Той обаче обвинява „Йеттел“ в двойни стандарти, тъй като компанията-майка PPF Group води подобно дело в Сърбия. Там позициите са обърнати, като местният Yettel обединява мрежата си с държавния Telekom Srbija. Целта е да се неутрализира лидерът на фиксирания пазар в западната ни съседка SBB.

Ризов пропуска една съществена подробност – SBB е собственост на United Group. Това беше първият конфликт между United и PPF на Балканите и той датира от 2021 г. От TechTrends сме го описали подробно тогава с правилното предположение, че това може да се случи скоро и у нас. Нещо, което и става, като той се пренася и на родна почва, като отново битката е за мрежата.

Поредица от позиции

Йеттел“ не остават „длъжни“ на изявлението на Петър Ризов и на следващия ден излизат с позиция към медиите. Телекомът обявява, че е внесъл иск за забрана на сделката по придобиване на мрежовото оборудване на „Булсатком“. Това е направено като изразено становище към вече започнатото производство от Slovenia Broadband. В същия момент, мобилният оператор настоява да се обедини последното с това за сделката по придобиване на самия „Булсатком“.

Аргументите на „Йеттел“ стъпват на тезата, че покрай останалите придобивания на различни играчи от фиксирания сегмент, в комбинация с настоящите „Виваком“ ще получи господстващо положение на този пазар. Според мобилния оператор става дума за 60% дял при платената телевизия и около 40% при достъпа до интернет.

Отговорът на „Виваком“ не закъсня и часове след позицията на „Йеттел“ представиха и те своята. Телекомът определя идеята на техния конкурент за обединяване на двете производства за „необоснована, безпочвена и абсурдна“. Компанията също така смята, че КЗК ще наруши законите ако удовлетвори искането на „Йеттел“. Според „Виваком“ това се прави единствено с цел усложняване на процедурата по взимане на решение и опит за увреждане на бизнеса на телекома.

Потенциално по-големият залог

Настоящата прокси война през медиите между трите компании за момента е само за мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Но то е само брънка от цял низ от дела, които формира омагьосан кръг в стил „Параграф 22“. Крайният залог може да се окаже нулиране на последните промени по собствеността на сателитния оператор и потенциалното му връщане на един от съоснователите му – Пламен Генчев.

Във всички случаи, в момента „Йеттел“ и „А1 България“ оспорват придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев. Те натиснаха КЗК да разгледа сделката, нищо, че финансовите инвеститори и доскорошни собственици на компанията се възползваха от клауза в закона. Според нея, те няма нужда да искат разрешение от регулатора за нея, ако те не са част от съответния пазар и не се променя конкуренцията на него.

Спас Русев я финализира, дни след като напусна всички структура на „Виваком“ (където беше и мажоритарен акционер до идването на United Group – бел. ред.). В същия момент той реално е финансирал придобиването на „Булсатком“ със заем от балканската телеком група. Цялата нишка от събития създава опция за конфликт на интереси и конкурентна намеса на пазара. Дали е така – това е работа на КЗК и на съда.

Но ако сделката между „Булсатком“ и Спас Русев се обяви, че нарушава конкурентната среда, то тогава да изпаднем в позиция, в която и предходната смяна на собствеността от 2019 г. може да бъде оспорена. Вратата за това е отворена от решения на съда от 2022 г., след редица обжалвания от съоснователя на сателитния оператор Пламен Генчев. „Йеттел“ имат пряк интерес от развалянето на сделката, тъй като техния собственик PPF Group участва в търга заедно със Спас Русев за придобиването на компанията.

Ситуацията е интересна, сложна и заплетена. От нейното разрешаване наистина ще зависи и конкуренцията на телеком пазара. Която и без това изтъня през последните няколко години.

The post Войната на розите за „Булсатком“: Прокси конфликтът през медиите appeared first on TechTrends България.

Пробивите в преговорите между всички страни са направени през последната година, като са взети редица компромиси. Финалната развръзка ще бъде през 2023 г., когато се очаква да бъдат завършени всички тестове и процедури. Те ще позволят на телекомите да имат достатъчен ресурс и да засилят допълнително разгръщането на 5G мобилните си мрежи. Дори с ограничен радиоспектър, операторите успяват да предлагат едни от най-високите мобилни скорости в света, според платформата Speedtest.

Предизвикателствата обаче не са преодолени напълно. Телекомите все още не могат да преглътнат отпадането на 5G магистралите от Плана за възстановяване и устойчивост. Те най-вероятно ще поискат поредното намаление на таксите за радиоспектъра, за да могат да вземат на по-достъпна цена тази нова вълна от честоти, която се задава. В същия момент, пъзелът с разпределението на честотите в България е почти напълно подреден.

Отстъплението на военните

Голямата новина от последните дни е подписаното споразумение между Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Министерството на отбраната (МО) и операторите. Военните се ангажират да освободят честотите в 700MHz и 800MHz, така че да има 2x10MHz лента за всеки от трите телекома и в двата спектъра.

От своя страна, компаниите ще трябва да проведат съвместно с МО тестове дали и как влияе мобилния сигнал на операторите с военното оборудване. В зависимост от резултатите ще се определят защитни ленти и санитарни зони около военните бази и инсталации, за да не се нарушава дейността на отбранителните ни сили. Тази идея е предлагана от телекомите от няколко години и досега беше отхвърляна от МО.

КРС стартира през ноември обществено обсъждане на разпределението на лентите и за организирането на търг за тях. В него са записани почти всички детайли относно освободения спектър и тестовете. Последните трябва да продължат не повече от три месеца след подписване на споразумението. Което означава, че към февруари най-късно ще са готови заключенията.

След това КРС ще започне процедура за освобождаването на необходимите 2x10MHz, с които всеки оператор ще разполага с по една такава лента в 700MHz. Досегашният свободен ресурс в 700MHz беше само 2x20MHz, което стигаше за две от компании и третата нямаше да разполага с такъв. По същият начин седят и нещата с 800MHz. Там свободни са само 2x10MHz, а след тестовете се очаква МО да предостави още 2x20MHz, за да има за трите оператора.

Ако февруари са готови тестовете, технически търговете за честотите могат да се проведат през април или май и до юни 2023 г. да се издадат разрешенията. До голяма степен МО отстъпи от своята твърда позиция да не ги освобождава, заради Плана за възстановяване и устойчивост. Макар, 5G магистралите да отпаднаха, в него е записано, че тези честоти трябва да бъдат предоставени на операторите до средата на следващата година. Това най-вероятно е и причината за пробива в преговорите, след повече от десетилетие на застой.

Лесните 26GHz и опростените 1 800MHz

Двата спектъра не са единствените, които КРС ще разпредели през следващата година. Честотите в 26GHz също ще бъдат предоставени на операторите. Според два независими източника на TechTrends от телеком индустрията, компаниите са поели ангажимент да вземат сега лицензите за тях. Реално, на операторите в момента не са им необходими, те ще влязат в употреба, когато започне да се изгражда по-гъста 5G мобилна мрежа. Това е следващият етап на модернизация и се очаква да започне след няколко години.

По-интересно обаче са предприетите стъпки за преразпределянето на спектъра в 1 800MHz. В края на 2021 г. лицензът за 2x15MHz на „Ти.Ком“ изтече и не беше подновен и съответно ресурсът стана свободен. Ситуацията е сходна с честотите от 2x5MHz на „Булсатком“. Сателитният оператор обаче обжалва пред съда решението на КРС и настоява срокът на лицензът му да бъде удължен до 2023 г. Все още делото е активно и е много вероятно да се проточи до заветната следваща година. Но през 2023 г. и тази лента ще бъде освободена.

В края на лятото трите основни телекома изкупиха свободния ресурс, който остави „Ти.Ком“. Всяка една от компании вече има 2x20MHz, докато преди това разполагаше с 2x15MHz. Вследствие на което през септември КРС размети разположението на операторите в 1 800MHz. „А1 България“ продължава да заема лентата от първите 2x20MHz. „Йетел“ се измества и вече заема 2x20MHz, които са в близост до тази на „Булсатком“. „Виваком“ се премества напълно в края на спектъра.

Настоящата конфигурация е така построена, че в момента в който лицензът на сателитния оператор изтече, трите оператора могат лесно да си разпределят по едни допълнителни ленти от 2x5MHz. С което ще направят последната (пета) подялба на спектъра в 1 800MHz. Както и ще се забие последният пирон в ковчега на алтернативните мобилни оператори.

Предстоящите нови спорове

Докато трите водещи телекома бетонират и ще могат да разгърнат максимално своите мобилни мрежи, това не е краят на споровете. Според два независими източника на TechTrends от индустрията, операторите ще се опитат да изискат поредното понижение на лицензите и годишните такси. Това беше една от големите пречки при разпределението на 3.6GHz за 5G, заради ценообразуването и икономическия модел на честотите. Отново след дълги преговори КРС ги понижи, преди да организира търга за тях.

Точните параметри с колко ще настояват да се свалят таксите не са известни за момента – нито официално, нито неофициално. Причините обаче са тривиални и се крият в промяната на Плана за възстановяване и устойчивост. В окончателната му версия бяха премахнати всички идеи на операторите, а средствата ще се използват изцяло за модернизация и разширяване на държавната оптична мрежа и предоставяне на свързаност в отдалечените места.

След развитието на всички тези действия, драмата с честотите ще бъде решена веднъж за много дългосрочен период. Без да има висящи казуси и спорове. Предимствата – телекомите ще могат да развиват свободно своята инфраструктура. Недостатъците – конкуренцията ще бъде ограничена до настоящите три компании.

The post Пъзелът с честотите е почти нареден appeared first on TechTrends България.