Един от основните стълбове на новата стратегия на Брюксел е т.нар. Дигиталният мрежови закон, който на английски носи многозначимата абревиатура DNA (ДНК – бел. ред.). Той е насочен повече към стартъпи и развитие на изкуствен интелект (AI), като на самите телекоми е обърнато по-малко внимание.

След тези развития, европейските оператори директно заявиха, че настояват Брюксел да ги „освободи“ от по-стриктните регулации. Тяхната теза е от десетилетия, че прекомерния контрол подкопава инвестициите в иновативни мрежови решения. Това ги поставя в по-неизгодна ситуация, спрямо конкурентните компании от САЩ, Китай и дори Близкия изток.

Иновационният план – стартъпи и AI

Насърчаването на иновациите, според ЕК трябва да се прави основно в две посоки – стартъпи и изкуствен интелект. Първите ще бъдат подпомогнати с редуцирането на редица регулации и правила, както и да се засили конвергенцията между всичките 28 държави-членки. Липсата на 100%-ов единен пазар е едно от препятствията пред иновативните компании в опитите им да увеличат своя растеж и така да се противопоставят на китайските и американските стартиращи дружества.

Фокусът върху AI ще падне върху няколко аспекта. Първият е изграждането на необходимата инфраструктура за обработка на действията и данните свързани с изкуствения интелект. Вторият е в развитието на самите алгоритми и последният – в създаването и производството на собствени AI чипове. ЕК иска също така, Европа да развива и е една от областите, в които има добри позиции, заедно с тези на Китай и САЩ.

DNA включва и различни инициативи за улесняване на изграждане на основна и опорна мрежова инфраструктура. Подробностите по тази точка тепърва ще се уточняват и по какъв начин ще бъдат включени, като те засягат пряко операторите. Подобни мерки в някаква степен вече са залегнали в отделните страни-членки. Например в България има включени реформи, които изискват облекчаване на мерките предвидени в законодателството, за изграждане на фиксирани мрежи. Те са обвързани с плащанията и проектите по националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„Подценени“ от Брюксел

Липсата на по-конкретни мерки в полза на телеком сектора предизвика реакция, която наподобява на силна молба от страна на индустрията. Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO, преименувана вече на Connect Europe – бел. ред.) излезе със становище в което се призовава, управляващите в Брюксел да разширят обхвата на DNA. Според тях, телекомите в Европа са подценени като значение и под силен регуалторен натиск, докато в същия момент от тях се очакват значителни инвестиции.

Най-ключовата промяна, за която настояват операторите е разхлабването на редицата регулации, които в момента са наложени в сектора. ЕК ефективно премахна роуминга в рамките на ЕС, наложи ограничения на цените за терминиране (цени на едро) и на дребно в отделните пазари. Плюс още редица други регулации, които включват прекратяване на договорите, защита на лични данни и правила за окрупняване на индустрията.

Другите предложения са повече насочени в рамките на инфраструктурните проекти. Сред тях са мерки за насърчаване на инвестициите, които не са обявени в детайли и хармонизиран подход за разпределение на радиочестотния спектър. Последното е важно, особено за пан-европейските телеком групи, които оперират в няколко държави и във всяка има различни правила и цени за закупуването на честотни ленти.

От друга страна, последните програми за европейско финансиране включват редица проекти ориентирани към изграждането на 5G инфраструктура. Само в България вече са планирани няколко магистрални отсечки да бъдат оборудвани с връзка от пето поколение. Подобен договор беше сключен и за модернизация на софийското летище „Васил Левски“ преди няколко седмици. С друг думи, Брюксел все пак отпуска публични пари за изграждането на модерна мрежова инфраструктура.

Свобода или фрагментация

Друга промяна за която настояват телекомите е за възможността им да се обединяват в по-големи групи. Тоест, да се разхлабят антимонополните правила за тях, като в момента Брюксел изисква да има поне три големи играча на пазар. По време на Световния мобилен конгрес в Барселона, редица телеком мениджъри призоваха това правило да се разхлаби.

„За да мащабираме, ние трябва да консолидираме фрагментирания европейски пазар“, коментира главният изпълнителен директор на Telefonica Марк Мутра пред CNBC. „Регулаторите трябва да ни позволят да се окрупним. Затова – моля ви, освободете ни!“

Подобни сделки вече се извършват на европейско ниво, но при едно по-силно окрупняване Брюксел може да се намеси. Надежда в тази посока виждат мениджърите на други водещи телеком групи като Orange и Deutsche Telekom. Които призоваха за същото по време на форума в Барселона. За пример те дадоха пазара в САЩ, който се доминира от три оператора – AT&T, Verizon и T-Mobile, като в последния Deutsche Telekom е мажоритарен собственик. В същия момент, в ЕС имаме 28 държави всяка с по поне три оператора. Някои са части от една група, но в общи линии пазарът в Европа е силно фрагментиран.

„Справедливостта“ на заден план

Доскорошните опити на телекомите за промяна на европейската политика бяха насочени към изискването на технологичните гиганти да плащат за огромния трафик, който създават. Аргументите на операторите е, че по този начин те ще насърчат и стимулират инвестициите в мрежова инфраструктура. Технологичните гиганти формират повече от половината от целия трафик на Стария континент и затова е логично да заплащат за ползването на мрежите.

Идеята първоначално беше известна като Fair Share, а вече като Fair Contribution. Тя се разви и популяризира сред политическите кръгове в Брюксел покрай пандемията, нуждата от бърза модернизация към 5G и следващо поколение оптични мрежи. Недостатъците ѝ са, че разходите на технологичните гиганти почти сигурно ще бъдат прехвърлени към крайните потребители. Това още повече ще накара компаниите да разчитат на абонаментни модели и да затворят „глобалната мрежа“ в отделни платени балони.

Темата за Fair Contribution беше силно разисквана през последните няколко години. В края на 2023 г. ЕК реши ако ще се изготвя такова законодателство, то това ще бъде част от работата на следващата комисия, която ще встъпи през 2025 г. Инициативата срещна частична подкрепа в Брюксел, но и силна опозиция в редица европейски държави, като Германия, Нидерландия и Белгия.

Идеята за Fair Contribution може отново да дойде на дневен ред, като новата Европейска комисия отново подхвана технологичните гиганти за монополни практики. Нарастващото напрежение между Брюксел и Вашингтон свързано с различни мита и потенциалното развързване на търговска война между САЩ и ЕС също може да сложи на масата тази идея. Засега, браншовата Connect Europe (бившето ETNO) се фокусира повече върху перспективите за разхлабване на телеком регулациите, а не поставяне на нови за технологичния сектор.

Българската призма

Пречупено през призмата на българския пазар нещата са по обичайния начин – с две страни на монетата. От едната, шоковото налагане на европейските регулации, потопи финансовите резултати на трите основни телекома. От друга, в страната се повдигна вълна от недоволство, включително и политическо, заради индексацията на цените по договорите на операторите през последните години. Последното върна в общественото пространство едни позабравени обвинения в монопол или олигопол на големите оператори.

Българският пазар в същото време се консолидира значително. В момента фиксираният пазар де факто е поделен между две компании – „Виваком“ и „А1 България“. Това се затвърди, след като първата придоби „Булсатком“ и още редица по-малки играча. С което, „Виваком“ излезе лидер на пазара за ТВ доставка на дребно. При мобилния сегмент операторите останаха трима, като и преди години, когато на хартия бяха пет и дори шест, на практика пак бяха формирали пазарна троица.

Тази обстановка позволи на телекомите да „тестват“ докъде ще им позволят институциите да индексират едностранно цените. През последните години това се случваше чрез стандартна клауза в договорите, която коригираше цената на база годишната инфлация. През декември 2024 г. първо „Йеттел“, а след това „Виваком“ се пробваха да направят това едностранно на база текстовете в Закона за електронни съобщения (ЗЕС).

Казусът премина като горещ картоф през повечето институции, сред които Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), а накрая през двете нива на административни съдилища. Дори се стигна и до разглеждането на казуса в специализирана комисия в Народното събрание. Крайният резултат до момента е, че Върховният административен съд (ВАС) потвърди забраната на КЗП срещу наложената индексация.

Тези примери показват колко крехка, но все още ефективна е регулаторната рамка при наличието на три основни оператора. Което само затвърждава, че изграждането на няколко паневропейски телеком групи ще бъде доста пипкава задача. Особено ако се прави с по-силно отхлабване на регулациите.

The post Европейските телекоми молят за „свобода“ от правилата на ЕС appeared first on TechTrends България.

Европа усеща последствията от това доста силно. Независимо от все още високия ѝ икономически, социален и технологичен статус, Европейският съюз (ЕС) така и не успя да изгради собствени дигитални платформи. Търсите нещо в интернет – минава през американския Google. Пазарувате нещо онлайн, шансът да разчитате на щатския Amazon или китайския Alibaba е огромен. Социалните мрежи са почти изцяло американски – Facebook, Instagram, WhatsApp, LinkedIn и др., с китайското изключение TikTok.

Идеята за стриктни технологични регулации циркулират от десетилетия от двете страни на Атлантическия океан. Под някаква форма са правени опити за налагане на по-стриктен контрол, като Microsoft влезе в ролята на опитно зайче от началото на 21 век. Google, Amazon, Apple и Meta останаха дълго време извън полезрението на регулаторите и изградиха истински технологични империи.

Вариантите за налагането на по-стриктен контрол над тях бяха няколко. По-болезнения включваше и физическото им разцепване. ЕС първо засили защитата на личните данни чрез GDPR през 2018 г., а от тази година влизат и първите по-големи регулации, свързани точно с технологичните гиганти. В тази роля влиза Законът за цифровите пазари (DMA). Комбинацията между двете, заедно с някои чисто пазарни тенденции може да доведат до пълна трансформация на интернет и дигиталните технологии. Като например преобръщане на представата ни за мрежова неутралност.

„Пазачите“ на глобалната мрежа

ЕС разделя технологичните компании на две категории в новия DMA. В едната са гигантите, които са концентрирали в себе си прекалено много пазарна власт, а в другата – всички останали. Първите са обозначени като „пазачите“ на глобалната мрежа или т.нар. gatekeepers. Брюксел ги посочи и поименно кои са те – Alphabet (Google), Apple, Amazon, Microsoft, Meta (Facebook, Instagram и др.) и ByteDance (TikTok). Те предоставят „ключовите“ услуги онлайн и е почти невъзможно да бъдат заобиколени с алтернативни такива.

Подходът на Европа е на хартия изключително прост – пазачите или технологичните гиганти трябва да могат да позволят на конкурентите да пускат услуги, приложения и продукти в своите екосистеми. А не да ги ограничават, независимо дали говорим за косвени, прикрити или открити рестрикции.

Доста примери могат да се дадат. Apple да позволи инсталацията на приложения на iPhone и iPad от магазини, различни на App Store, както и разплащания, които не са Apple Pay. Meta да позволи изпращане на съобщения между различни платформи, които не са ограничени само до нейните Messenger, WhatsApp или Instagram DM. Google и Amazon ще трябва да прекратят практиката си да бутат резултати от търсения на техни услуги и продукти, за сметка на конкуренти.

Другият ключов момент е опазването на личните данни. Тук, ЕС надгражда вече съществуващата регулация GDPR, като налага строги правила на технологичните гиганти как да съхраняват информацията на своите потребители. По-важното – затягат се правилата за споделянето или продаването на личните данни между компаниите. От години, гигантите имат сключени споразумения помежду си да използват информацията на потребителите.

Отваряне вместо разделяне

Новият закон на ЕС създава нова практика, вместо да се търси разделяне на компаниите с монополни възможности, те да бъдат задължавани да се отворят доброволно за конкуренцията. Ако не го направят, тогава Брюксел ще ги принуди със солени глоби, които могат да достигнат до 20% от глобалните приходи на дадения нарушител. Всичко звучи перфектно на хартия, но за прилагането на практика, тепърва ще видим дали ще има подводни камъни.

Идеята на ЕС контрастира от призивите от преди няколко години на различни политици, включително и американски, че IT гигантите трябва да бъдат разцепени. Някои от предложените решения предвиждаха например Google да раздели бизнеса си на такъв за търсене и такъв за онлайн реклама. Същото трябваше да се приложи за Meta, само че в сегмента на социалните мрежи.

На теория, така ще се позволи на технологичните гиганти да запазят настоящите си бизнес модели и платформи. Но няма да се възползват от господстващото си положение да потискат по-малките конкуренти. Както ще се опазят личните данни на потребителите, а самите те ще получат и по-голям избор при ползване на дигитални продукти и услуги.

Първите резултати

На първи прочит моментните резултати тръгват в тази посока. Като всичките технологични гиганти започват да правят промени в своите услуги, платформи и екосистеми. Apple пусна специални ъпдейти за iOS, App Store и браузърът Safari, с които те да отговарят на изискванията на ЕС и DMA. Това включва допълнителни настройки за поверителност и управление на личните данни. Но най-вече алтернативни методи за разплащания в екосистемата на гиганта и създаване на други дигитални магазини. Нещо, което Apple дълги години не позволяваше да се случи.

Подобен ход прави и Google, като напълно преработва своите системи. Включително и чувствителните за него резултати в търсачката и работата с личните данни на потребителите. Последните също са във фокуса на ByteDance и TikTok, но от популярната социална мрежа не дават толкова широко обяснение, какво точно са променили. Сходни са действията и на Amazon, както като взети мерки, така и като конкретика.

Meta от своя страна, предостави „избор“ на потребителите. Технологичният гигант предложи две опции на абонатите си – да ползват услугите безплатно с реклами и пълния пакет ползване на личните данни или да си платят за абонаментен пакет, за да не се ползва тяхната информация и да не получават промоции. Сред другите промени са нотификации към потребителите на различните платформи, дали искат да свързват акаунтите си между отделните услуги.

Недоволство и от двете страни

Технологичните гиганти не се съгласиха толкова лесно на промените. Те наляха само през 2023 г. над 100 млн. евро в лобиране срещу DMA, от които 40 млн. евро се падат на водещите 10 компании. След неуспеха им на ниво ЕС, те се обръщат към правителството на САЩ в отворено писмо за намеса. Допълнително подкрепени от няколко американски сенатора. Администрацията на президента Джо Байдън изпрати две писма с изразена „загриженост“ за предстоящите регулации в Европа, но само дотам.

САЩ също разглеждат няколко варианта за налагане на по-стриктни правила над технологичните гиганти. По-радикалните идеи включваха разцепването на компаниите на парчета, нещо, което Вашингтон е правило преди с железниците, телекомите и петролните дружества. Други се опитват да адаптират европейския DMA и дори са внесени няколко версии в Конгреса, но за момента те не са задвижени.

Като цяло, САЩ успешно преписа част от правилата наложени от GDPR на своя почва. Това беше и едно от условията Вашингтон и Брюксел да продължат споразумението за трансатлантическото споделяне на потребителските данни. Което се води жизнено важно за оперирането на технологичните гиганти на Стария континент. Затова и очакванията, че САЩ ще приемат нещо в духа на DMA са ако не големи, то значителни.

ЕС обаче не се впечатлява толкова от начина по който „пазачите“ се отнасят към новите правила. Дни след влизането в сила на DMA и обявените промени от технологичните гиганти, Брюксел веднага погва три от тях. Европейската комисия (ЕК) започна разследване на Apple, Google и Meta, че не са спазили духа на регулациите. Първите две налагат някои ограничения при отварянето на екосистемите си, а последната, заради привидния избор – „плати или се съгласи“. Разследването ще продължи поне до началото на следващата година.

По-драстичната трансформация

Двете ключови европейски регулации GDPR и DMA започнаха да удрят сериозно по бизнес модела на технологичните гиганти, а и не само. След като десетилетия наред онлайн компаниите разчитаха на продаване на личните данни или на продукти, чрез по-добре насочена реклама, сега трябва да търсят промяна. Защото ползването на персоналната информация става все по-труден и скъп процес.

Последните години започна налагането на т.нар. абонаментен бизнес модел. В него, достъпът до повечето функции е затворен зад месечна такса. Той е основен за стрийминг услугите, като Netflix, но все повече се налага навсякъде в дигиталния свят – от игрите, през бизнес решенията, дори до социалните мрежи. За последните е достатъчен примера с Meta и „плати или си съгласен“, наложен като мярка за покриване на критериите на DMA. Но той става основен бизнес модел на ребрандираната социална мрежа X (бившият Twitter), след като Илон Мъск я придоби. Това се случва с почти всички платформи – YouTube, услугите на Google и Apple, Amazon Prime реално е такава и не включва само стрийминг.

Технологичните гиганти започнаха и силна борба срещу всички методи, които заобикалят техните практики. Google тръгна на нож срещу адблокърите, Disney и Netflix – срещу споделянето на акаунтите. YouTube забавя връзката и видеата, ако се ползват адблокъри. Скоро интернет ще бъде разделен на две части – платен и безплатен. Като първият може да бъде и по-бърз, предвид възможността на големите умишлено да забавят връзката. Което ще повдигне въпросът дали в мрежовата неутралност да не бъдат включени и технологичните гиганти. Защото сега, според нея само телекомите и интернет доставчиците трябва да предоставят равнопоставена скорост на връзката. Големите онлайн корпорации показват, че имат същата сила, въпреки, че нямат собствена инфраструктура

Телекоми на нисък старт

Последният елемент в новите регулации всъщност са самите телкоми. От години те се опитват да убедят ЕС, че големите интернет компании трябва да плащат за инфраструктура. Инициативата е позната като Fair Share, като все повече се среща вече и като Fair Contribution. Операторите не се отказаха от нея, като дори покрай DMA ще се опитат да се възползват от фокуса на Брюксел срещу технологичните гиганти.

Досега ЕС отхвърляше идеята, защото създава предпоставки за нарушаване на мрежовата неутралност, както и за повишаване на цените на дигиталните услуги в Европа. Налагането на абонаментния бизнес модел, в комбинация с новите регулации обаче започват да накланят везните в полза на операторите.

Телекомите в момента подготвят конкретни мерки как да може да се финансира изграждането на инфраструктура в Европа. В духа на DMA те призовават, големите „пазачи“ или платформите с най-голям трафик да плащат допълнително за мрежите. Финализирането на точните предложения от страна на телекомите се очаква през това лято. Но това ще бъде поредния ъгъл на атака срещу технологичните гиганти и потенциално допълнително стягане на регулаторната примка около тях.

The post Европа срещу технологичните империи appeared first on TechTrends България.

Това е изписано на Единствения пръстен от фентъзи романите на Дж. Р. Р. Толкин „Господарят на пръстените“ и „Хобитът“. Създаден да може да контролира останалите магически пръстени, той притежава изключителна мощ.

Този който го носел бива възнаграден с огромни свръхестествени сили. Проблемът е, че в един момент пръстенът започва да влияе на своя собственик, да го прави зависим от него и в един момент – да го отслабва. Той става притегателен инструмент за власт и сила, както на добри, така и на лоши персонажи. В поредицата на Толкин, главните герои непрекъснато са изкушавани от него. След като става ясно, че който го носи рано или късно губи контрол над пръстена, добрите сили решават да го унищожат.

Развитията в сферата на генеративния изкуствен интелект (AI) от последното десетилетие започват да наподобяват творбите на Толкин. Новата технология постепенно се превръща в Единствения пръстен – обсебваща, изкушаваща с потенциала си, но и с голяма вероятност в един момент да не може да бъде контролирана. Силата, която притежава може да ни отключи невероятно благоденствие или пък да ни заличи като цивилизация.

Битката се разиграва между основните технологични гиганти, някои от най-влиятелните милиардери на планетата, а отскоро включване и на основните държави в опит да регулират AI. Както възможностите на изкуствения интелект тепърва ще се разкриват, също така това ще се случва с опасностите и зависимостите. Дали в един момент няма да сме изправени пред избора да унищожим тази технология преди да е станало късно по подобие на Единствения пръстен или това сравнение просто ще загуби актуалност във времето е един хубав въпрос над който може би е хубаво да се замислим.

Двете визии – Мъск срещу Пейдж

Юли месец 2015 г., милиардерът Илон Мъск празнува 44-ия си рожден ден на парти с около 30 човека. Гостите се забавляват, а рожденикът релаксира до лагерен огън в близост до басейна, заедно с дългогодишният си приятел и тогавашен главен изпълнителен директор на Google Лари Пейдж. В един момент разговорът прераства в яростен спор за това дали изкуственият интелект ще възвиси или унищожи човечеството.

Пейдж излага визия за дигитална утопия в която рано или късно хората ще се слеят с AI. Различните форми на интелигентност (човека самостоятелно, AI с човек или само AI – бел. ред.) ще се конкурират за контрол и една от тях ще излезе победител. Мъск от своя страна го контрира, че ако това се случи ще е краят за нашата цивилизация. Просто защото машините ще ни унищожат.

Пейдж е напълно убеден, че това е посоката, която трябва да се преследва. Той стига дори до крайност, като обижда Мъск на „видист“ – човек, който защитава неприкосновеността на различните живи видове. В контекстът, значението има и друг смисъл, че милиардерът е против технологичният напредък. По-късно, Мъск коментира, че тази обида е „последната капка“ в отношенията между двамата. Спорът толкова се разгорещява, че в един момент всички гости на партито се скупчват около тях.

Първи беше DeepMind

Историята е повече интересна и разказана за първи път в детайли от New York Times. Както и самото щатско издание подчертава, този спор полага основите на последвалата надпревара за контрола над AI, която продължава до момента, но кулминира със скандалите около OpenAI в края на 2023 г. Визията на Пейдж кореспондира с дългосрочните стратегии на технологичните гиганти, които искат да разработят новата технология в затворена среда. Тоест, те единствени да знаят какво се случва, на какво са способни техните AI системи и съответно на кой и колко да предлагат.

Но преди да се стигне до OpenAI, битката между Пейдж и Мъск се пренася към друга обещаваща компания – DeepMind. Основана през 2010 г. в опит да се разработи генерален изкуствен интелект (AGI) или система, която да е равнопоставена и дори да превъзхожда човешкия. Алгоритмите на DeepMind постепенно започнаха да се обучават да играят различни ретро гейм заглавия.

Техният прогрес привлича погледите, както на Мъск, Пейдж, така и на повечето технологични гиганти. Първоначално някои от тях, включително и екстравагантния милиардер стават миноритарни инвеститори. Но в един момент апетитът за DeepMind става прекалено голям. Стига се буквално до аукцион за DeepMind в края на 2012 г., в който участва почти цялата Силициева долина. По-малките окапват бързо, в един момент и Microsoft се отказва. Остават Google и Facebook. Първите предлагат 650 млн. долара, вторите повече, но при по-неблагоприятни условия. Така, DeepMind става притежание на Google, като сделката е финализирана чак през 2014 г.

Близо една година още минава в преходен период, в който старите акционери все още присъстват под формата на етичния борд към AI компанията. Но след като Google напълно овладява DeepMind, този своеобразен съвет е разпуснат след едва една среща през август 2015 г. Технологичният гигант затваря за външни лица последващите действия на екипа на звеното.

OpenAI – резервният вариант

Таймингът е брутален – DeepMind е овладян малко преди спорът между Мъск и Пейдж. Месец след него, Google премахва етичния борд на компанията. Горе-долу по същото време Мъск се среща със Сам Алтман, а през декември 2015 г. последният основава OpenAI, заедно с Илия Суцкевер, Грег Брокман и няколко други големи имена в областта. Милиардерът също влиза в борда на директорите.

Всичко това е форсирано от скоростния и скрит вече напредък на DeepMind и Google. Алгоритмите на новото AI звено успява да победи на древната игра Go световният шампион. Историческото постижение допълнително тласка Мъск да действа със свой аналог на DeepMind. OpenAI влиза в точно тази роля, като е основана първоначално като дружество с идеална цел. В същият момент разработките трябва да са в отворен код, който постепенно да бъде предоставян на всеки желаещ.

Това е визията на Мъск за развитие на AI – прозрачно и контролирано от общността разработване на новата технология. При това от дружество, което не работи за печалба. Осигурените първоначални инвестиции трябваше да осигурят оперативните разходи на OpenAI. През 2017 г. обаче се случват две неща. Първото е, че Мъск е притиснат да намали компаниите, които „надзирава“ и се оттегля от борда на директорите.

Второто е, че OpenAI свършва парите и Алтман намира ново финансиране от Microsoft. Излизането на Мъск от борда развързва ръцете на главния изпълнителен директор и той създава през 2018 г. търговско дружество в рамките на това с идеална цел. Това създава един дуализъм в рамките на OpenAI, който позволява на компанията да преследва печалба, въпреки все още алтруистичната си специфика.

Краят на „дуализма“

Последствията от тези действия са съдбоносни за OpenAI. В рамките на пет години Microsoft се превръща в най-големия акционер в компанията, като е налял над 13 млрд. долара. През това време дуалистичното дружество представя сензацията ChatGPT, както и няколко други съпътстващи платформи като Dall-E и др. Те отварят вратите за т.нар. генеративен AI, в който потребителите могат да създават разнообразно съдържание само чрез задаването на базови параметри чрез текст (или глас).

Microsoft се възползва максимално от това партньорство и започна интеграция на инструментите на OpenAI в своите платформи. AI компанията започна да налага почти пълната палитра от актуални бизнес практики в софтуерната индустрия. Създаде платен абонамент за повечето си функционалности, започна да предлага и допълнителни услуги за корпоративни клиенти.

Всичко това предполага все по-голямото затваряне на OpenAI и преминаването от визията на Мъск, към тази на Пейдж. Накрая, ситуацията ескалира с отстраняването на Алтман и първоначалния бунт на борда срещу него. Microsoft се намесва и де факто предоставя избор – унищожаване на OpenAI с преливането на целия персонал в софтуерния гигант или запазване на обновената визия на компанията. Историята сме я описали по-подробно в нашия разбор от миналата година. Краят ѝ обаче елиминира дуализма в OpenAI, която вече прегръща изцяло ролята си на партньор на Microsoft.

Падна ли последната крепост

Визията на Пейдж изглежда излиза победител за момента. Google, Facebook, Amazon и др. развиват собствени затворени AI модели. OpenAI е в плътната прегръдка на Microsoft и достъпът до нейните постижения ще бъде напълно отрязан за външния свят. За момента това са и основните играчи, които могат да предложат толкова прецизни генеративни AI модели. Които еволюират доста бързо, предвид напредъкът на технологията за последните две години.

Илон Мъск не се отказва лесно и през март 2023 г. основава xAI – поредната собствена компания за развитие на изкуствен интелект. В рамките на шест месеца е пуснат и първия езиков модел Grok, който трябва да бъде аналог на ChatGPT. Той обаче се оказва проблемен и с доста повече „халюцинации“ от основните си конкуренти.

Това е състояние в което, когато AI алгоритмите не могат да намерят отговор на заданието си измислят собствен. Подобни действия може да са насърчаващи за творческа работа, но не и когато такава трябва да е базирана на проверируеми факти. Моделите на OpenAI, Google и другите също не са застраховани от „халюцинации“, но при Grok нещата бяха малко по-екстремни. Все пак постиженията на xAI за половин година са повече от обещаващи и дават поне някаква надежда, че ще има кой да реализира визията на Мъск за развитие на AI.

Генералният AI – истинският единствен пръстен

Формалният повод на борда на директорите на OpenAI да отстрани Алтман може да се окаже ключът към създаването на този Единствен пръстен на изкуствения интелект. Според Илия Струцкевер, главният изпълнителен директор е укривал ключови технически пробиви от останалите, както се е отклонил прекалено много от първоначалната идея на компанията.

В писмо до борда, инженери от OpenAI твърдят, че са постигнали значителен напредък при генералния изкуствен интелект (AGI). Различните езикови модели до момента като ChatGPT могат да бъдат оприличени като по-малките пръстени от поредицата на Толкин. Генералният AI влиза в ролята на Единствения пръстен, който ги контролира. Конкретно за OpenAI става дума за проекта Q* или Q-Star.

Този алгоритъм има за цел да се научи да решава самостоятелно математически задачи. За разлика от останалите модели, при него се изисква достигането на много точен и единствен отговор. Калкулаторите и компютрите решават подобни уравнения от десетилетия, но те извършват само пресмятанията и дават отговора, но не и пътя до него. Формулите и начина за изчисляване досега се подаваше от хора. Q-Star трябва да премахне човешкия фактор. Инженерите от OpenAI твърдят, че новият модел вече решава задачи от основното училище. Тяхното писмо до борда е било изпратено ден преди уволнението на Алтман и се смята за основен катализатор за това решение.

Математическият AI ще е първата голяма стъпка към създаването на AGI, смятат някои експерти. Други отиват по-далеч, като казват, че такива алгоритми вече постигат първите степени на такъв генерален изкуствен интелект. Във всички случаи евентуалното достигане на функциониращ AGI ще доведе до състояние, в което двете визии на Мъск и на Пейдж ще бъдат поставени на изпитание.

Назряващата съпротива

Налагането на изкуствения интелект се смята, че ще доведе до истинска индустриална революция. Някои прогнози дори смятат, че тя ще има значително по-голям трансформационен характер отколкото досегашните. Ефектите от генеративния AI започват да се усещат. Редица държави, сред които Европейския съюз (ЕС), САЩ и Китай започнаха да създават закони, които да регулират новата технология. В същия момент, някои ключови играчи в различни сектори предприемат различни действия ако не да спрат, то поне да направят приемането на AI по-контролиран процес.

Докато ЕС първи скочи в лодката за регулиране на новата технология, то почти също толкова бързо включване на САЩ и Китай може да се каже, че е изненадващо. Брюксел се опитва по типичния си бюрократичен начин да обхване максимално всичко свързано с AI – разработване, прилагане, обучение, данни и др. От друга страна, ЕС тръгва да пречупва своите правила по-скоро в това изкуствения интелект да не се използва за следене, отколкото за това кой притежава контрола над алгоритмите – хората или самите машини. Но поне ограничава до кои системи може да се прилага.

САЩ и по-скоро Белия дом предложиха пътна карта за създаване на ново законодателство, което да обхваща и AI. За момента визията на Вашингтон не е напълно изкристализирана, но практиката досега показва, че най-вероятно ще се действа на парче с множество закони и нормативни актове. Китай също за момента е очертала 24 насоки за AI, които по-скоро обхващат само генеративния изкуствен интелект.

Докато най-влиятелните световни правителства все още се ориентират в посоката на регулациите, компании от различни сектори взимат мерки. Някои като Canon, Adobe и др. създават механизми за разпознаване и дигитално маркиране на AI създадено съдържание. Други като New York Times решават да съдят OpenAI и Microsoft за нарушаване на авторските права при обучението на алгоритмите.

Пълна неподготвеност

Последният пример показва, че законодателствата по света не са готови за AI технологията. Друг е въпросът, че точно авторското право никога не е било коректно адаптирано за иновациите от близо век. Последните големи промени бяха свързани с дигитализацията на съдържанието, но те реално бяха автоматично пренасяне на старото законодателство, което да обхване новите формати. Битката в този сектор ще бъде доста силна, предвид силното лоби и на двете страни.

Желанието за регулиране показва няколко неща. Първо, че светът не е готов да посрещне нарастващата мощ на AI, дори и само тази на „по-малките пръстени“ или езикови модели. Второ, възможността за контрол над алгоритмите също изглежда, че лесно може да се изплъзне от ръцете на човека. Пак говорим за по-простите езикови модели и може само да гадаем докъде могат да се разпрострат възможностите на напълно развит AGI. С което отново се сблъскваме със спора от началото между Мъск и Пейдж. В момента сме поели повече по пътя на втория, но все още не е късно да сменим с този на първия.

The post Единствен AI ще ги владее appeared first on TechTrends България.

Новите iPhone 15 продължават няколко традиции на Apple – изключително бавната еволюция на моделите, която опира по-скоро до леки хардуерни подобрения. Ситуацията е такава, че основните иновации опират до титаниев корпус и регулациите на Европейския съюз (ЕС). Технологичният гигант се похвали с „новата бърза жична свързаност“ като сменя жака от Lightning стандарта към масовия USB Type-C. Apple беше буквално принудена от ЕС да осъществи тази промяна с новите регулации свързани с потребителските устройства. Компанията от Купертино лобираше силно в Брюксел и се противопоставяше по всякакъв начин на новите европейски правила, но безуспешно.

По традиция вече, Apple представи два модела смартфони – базов iPhone 15 и премиум iPhone 15 Pro. Те идват в два размера, първият е стандартен с 6.1-инчов екран. Вторият е „уголемената“ версия с 6.7-инчов дисплей, като носят означението iPhone 15 Plus и iPhone 15 Pro Max съответно. Предварителните поръчки започват от 22 септември и в България през мобилните оператори. Българските цени все още не са обявени, но за САЩ те остават на нивата от миналата година. Базовият iPhone 15 тръгва от 799 долара и 899 долара за iPhone 15 Plus за 128GB версии, а iPhone 15 Pro започва от 999 долара за 128GB вариант и 1 199 долара за 256GB iPhone 15 Pro Max.

„Космическият“ iPhone 15 Pro

Премиум моделът на Apple тази година продължава да носи основните елементи на иновация. Новият iPhone 15 Pro погледнат отдалеч няма да се различи много от предходните модели. „Ябълковият“ гигант продължава да разчита на един и същ дизайн от iPhone 11 насам. За да избегне обвинението, че не се променя нищо е избран интересно решение. Apple сменят материала от който е изработен корпуса – от алуминий на титан. Този материал се използва най-вече в авиокосмическата индустрия, а потребителите го познават от някои модели часовници. Това дава известно повишение на някои характеристики на смартфона – той е с една идея по-лек и рамката е изключително удароустойчива.

Сред другите външни промени са замяната на жака с USB Type-C и подмяната на Ringer Switch бутонът със софтуерен. Последният може да се програмира според желанията на потребителя. За да не обърква феновете, по подразбиране неговата функция е сложена да бъде за Ringer Switch. Друг софтуерен „гимик“ е Standby режимът, в който смартфонът може да се използва като настолен часовник сложен на поставка или хоризонтално опрян някъде.

Останалите иновации са основно на хардуерно ниво. Премиум моделът iPhone 15 Pro се възползва от новия процесор A17 Pro на Apple. Най-съществените промени при него са 3nm архитектура (един от първите на пазара) и изцяло преработените графични ядра и сега те позволяват поддръжката на Ray Tracing. Ъпгрейд има и при камерите, не толкова при мегапикселите, колкото при оптиката и софтуера. След години изчакване, Apple най-накрая интегрират призматична леща при телефото сензора, която да увеличи възможностите за оптично приближение.

Новият-стар iPhone 15

Иновациите при iPhone 15 не са новина за притежателите на миналогодишния iPhone 14 Pro. Apple разчита на изпипаната си практика да преопакова стари модели с някои дребни подобрения и да ги представя за нови. Така, iPhone 15 е одрал „кожата и месото“ на своя премиум предшественик. Взима OLED екрана с Dynamic Island-а, което е интерактивен уиджет, чиято цел е да скрие дупката в екрана на селфи камерата. Разчита и на миналогодишния хардуер, включително и на 48MP основна камера.

Иновацията тук опира почти изцяло до регулаторния натиск на ЕС. Защото тя се изчерпва най-вече с добавянето на USB Type-C жак, който заменя Lightning стандарта. Останалите промени са най-вече софтуерни. Като интересна е възможността за снимане на „обемни“ кадри, в които се използват двете основни камери. Чрез тях се постига 3D стереоскопичен ефект и Apple подготвя смартфоните си за създаване на съдържание с дълбочина, което да се използва за техния VR шлем Apple Vision.

Най-големият коз – ябълковият силиций

Новостите при различните устройства на технологичния гигант през последните години са най-вече на ниво бавна еволюция. Истинският коз на Apple обаче се нарича техните собствени процесорни разработки. Познати като Apple Silicon, чиповете на компанията се правят според нейните изисквания, оптимизират бързо и лесно със софтуер. Всичко това придава още по-голямо чувство за пълноценната екосистема на „ябълковия“ гигант.

В подобна посока са иновациите при новата версия на умния часовник Apple Watch Series 9. Освен презентация на 20-минутна „ала-бала“ за екологията и как това е „първият въглеродно-неутрален продукт“, промените при него са на ниво процесор и малко софтуерни функции. Собственият чип S9 SiP позволява по-силно използване на изкуствен интелект (AI). Покрай него е добавен и нов жест за управление. Потребителите могат да чукнат два пъти с показалеца и палеца си във въздуха с ръката на която го нояст и това дублира ролята на основния бутон. Което позволява да се управлява часовника без да се докосва самото устройство и да се работи само с една ръка.

Такива функции показват истинските иновации на Apple – тясната софтуерна и хардуерна интеграция. Защото в редица други възможности, устройствата им се движат с няколко години назад спрямо конкуренцията.

The post Титан и регулациите на ЕС са водещите иновации в iPhone 15 appeared first on TechTrends България.

Действията на Брюксел идват вследствие на засилване на регулаторния натиск на Европейския съюз (ЕС) към технологичните гиганти. Както и към различни иновативни технологии, като например развитие на генеративния изкуствен интелект (AI), криптосистемите и др. Решението на ЕК може да се окаже и решаващо в друг аспект – да подтикне САЩ да предприемат подобни мерки.

Вашингтон гледа също в посока на засилена регулация срещу технологичните гиганти. От няколко години има призиви точно за разделянето на бизнесите им, за да се намали пазарното им влияние. Идеята за разцепване на Google на технологична и онлайн рекламна част също е на масата на американските политици, като вариант за решение.

Жалбата на Брюксел

ЕК в прав текста казва, че намира позицията на Google като доминантна в областта на дигиталната реклама в Европа. Това включва сървърите за публикуване и алгоритмите за продаване, в лицето на услугите Google Ads и DV360. Самото разследване обхваща периода от 2014 г. може би досега. Комисията обяснява, как Google „затварят почти напълно веригата“ в процеса по закупуване на онлайн реклама.

Системата е сравнително лесна. Самият процес се състои от няколко компонента, които играят ролята на посредници между рекламодателите и издателите. Когато някой се опитва да купи реклама той разчита на два инструмента – Google Ads и DV360. Това са основните услуги за слагане на промоции в екосистемата на технологичния гигант и едни от най-популярните. Първата е по-добре познатата, основно банерна такава, а втората е насочена най-вече към видеото. Тези, които продават рекламно място използват DFP.

Двете страни се срещат в платформата за обмяна на реклама. Тук се намесва, друг продукт на Google – AdX. Проблемът е, че другите продукти на Google Ads и DV360 фаворизират силно и разчитат почти изцяло на нея. Което я прави най-предпочитаната платформа за обмяна и кара DFP сървърите да се насочват към нея. Според ЕК, Google умишлено прави това, за да може да наложи AdX като основен посредник във веригата. След което, технологичният гигант се възползва от тази доминантна позиция и започва да иска високи такси затова.

Какво следва

ЕК обявява, че се нарушава член 102 от антимонополното законодателство на Европейския съюз, в частта за злоупотреба с господстващо положение. Комисията също така смята, че в конкретния случай трудно може да се противодейства на тази практика, тъй като Google се явява и от двете страни на веригата. Което поставя технологичният гигант в конфликт на интереси.

В самата жалба не се споменава директно за разделяне на бизнеса, но той се подразбира и изказва пряко в прилежащия ѝ контекст. Тъй като ЕК смята, че има нарушения по член 102, в него е директно упоменато, че тази практика трябва да бъде прекратена. Действията може да включват и задължаването на Google да предприеме структурни промени. Които вече предполагат разделянето на части от бизнеса ѝ. ЕК подчертава, че този сценарий ще се приложи само ако няма други ефективни методи за прекратяването на порочната практика.

Във всички случаи процесът ще бъде дълъг и продължителен. Google има възможност да предостави допълнителна информация и да отговори на жалбата на ЕК. Разследването ще продължи, като се разгледа тезата на технологичния гигант.

Потенциалните последици

Google е изправена пред напълно реалистичната заплаха, ЕК да наложи на технологичният гигант да раздели своя бизнес на две част. В противен случай, Брюксел може да забрани на компанията да оперира в рамките на ЕС. От комисията не уточняват и как точно може да се осъществи това. Логичната стъпка е да се раздели AdX платформата и Google Ads с DV360.

Ако се стигне до този сценарий ефектите му може да се усетят не само в Европа. САЩ също разследват Google (и останалите технологични гиганти) за различни антимонополни практики. Някои от предложенията, включително и на висши политици, е част от компаниите да се разцепят. Причината е в силната интеграция на различни услуги в техните екосистеми. Вашингтон вече предприе и първите стъпки в тази посока.

Meta има силно присъствие в социалните мрежи, като Facebook, Instagram и WhatsApp. Amazon доминира при онлайн търговията и облачните корпоративни системи. Apple има силна и затворена екосистема, която комбинира софтуер, хардуер, услуги и редица платформи. Google контролира онлайн търсенето, операционната система Android и други облачни услуги. Заедно Meta и Google контролират около 60% от приходите от онлайн реклама в световен мащаб. На някои пазари, този дял е дори доста по-голям.

The post ЕС иска да разцепи Google на две appeared first on TechTrends България.

Те ще трябва да спазват новия Закон за дигиталните услуги (DSA), който влиза в сила от 17 февруари 2024 г. Според него, много големи онлайн платформи, които разполагат със значително количество потребители, ще подлежат на допълнителна регулация и надзор от страна на Брюксел. С решението от 25 април, ЕК официално вдига мерника на технологичните гиганти, като преди само се предполагаше кои точно компании ще влязат в този списък. Досега, Брюксел само заплашваше с по-строги правила тези корпорации, но сме на няколко месеца разстояние от ефективното прилагане на новите регулации срещу тях.

Това не са единствените рамки, които се очакват да спазват големите IT компании и платформи на Стария континент. В момента тече и друга битка – между европейските телекоми и технологичните гиганти, като първите искат вторите да им заплащат определени суми, за ползването на инфраструктурата. Европейският съюз (ЕС) досега заемаше неутрална позиция по темата, но към края на 2022 г. се появиха индикации за потенциална промяна на политиката.

Списъкът на Брюксел

Още с изработването на DSA беше ясно, че Брюксел ще се опита да постави в регулаторна рамка основните технологични гиганти. Най-вече Apple, Google, Amazon и Meta, както и до по-малка степен – Microsoft. Последната компания беше една от първите „жертви“ на опитите на ЕС да се намеси в бързоразвиващия се IT сектор. Затова не е изненада, че зад повече от половината 17-те платформи стоят именно тези технологични гиганти.

Списъкът на Брюксел включва онлайн пазарът на Amazon, магазинът за приложения AppStore на Apple, социалните мрежи Facebook, Instagram (двете на Meta) и LinkedIn (на Microsoft). Цели четири платформи на Google – магазинът за приложения Google Play, картографската Google Maps и тази за е-търговия Google Shopping. Логично и двете търсачки, които попадат под ударите на ЕК са Google Search и Bing на Microsoft. Като всички те бяха и все още са обект на различни антимонополни проверки от страна на Брюксел и преди да влезе в сила DSA.

Той обаче е допълнен и с още няколко интересни платформи, някои са близо до ума, а други не толкова. Платформата за е-търговия AliExpress на Alibaba, социалните мрежи TikTok, Twitter и Pinterest, чат-приложението Snapchat също влизат в полезрението на Брюксел. Към тях се присъединяват и любими сайтове на доста потребители, като този за пътуване Booking.com и Wikipedia. Единствената европейска платформа, която попада в списъка е германската за продажбата на дрехи и модни аксесоари Zalando.

Основните критерии за много големи IT платформи бяха формулирани от ЕК заедно със самия DSA. Главното изискване е да разполагат с поне 45 млн. активни месечни потребителя. Списъкът е изготвен на базата на данни подадени от компаниите към 17 февруари 2023 г.

В името на потребителите

Какво следва оттук насетне? Платформите посочени от Брюксел ще бъдат приведени под строг мониторинг и съответно държани под отговорност за спазването на по-стриктни правила при работата си в рамките на ЕС. В DSA основните направления са в предпазване на потребителите, поне така е на хартия. Компаниите няма да могат да използват за рекламни цели чувствителна и лична информация, като етнос, политически възгледи или сексуална ориентация.

Технологичните гиганти също така ще трябва да предоставят ясни и на разбираем език общи условия за ползване. Последното е доста сходно с част от регулациите, на които са подложени телекомите през последното десетилетие.

Има предвидени механизми за защита на децата и подрастващите. Освен допълнителни инструменти за предпазване на данните им, най-голямата част е забрана за ползването на информацията им за рекламни цели, както и насоченото промотиране към тях. ЕС иска засилена модерация на цялостното съдържание, като резултати от интернет търсачките, бъзро премахване на незаконно такова, но в същия момент и гарантиране на свободата на словото.

ЕК остава на върха на регулационната пирамида. Под комисията ще бъдат националните органи, които всяка държава-членка ще трябва да изгради или моделира по начин, че да може да следи за спазването на DSA на нейна територия. Срокът за изграждането на тези институции е 17 февруари 2024 г., когато влиза в сила DSA. Това е и датата, от която технологичните гиганти ще бъдат подложени на контрола на ЕС.

По-широка атака

DSA не е единственото предизвикателство, пред което големите IT компании са изправени в рамките на Европа. От края на 2022 г. се засилва и натиска от страна на телекомите да принудят дигиталните платформи да им плащат за ползването на инфраструктурата. Идеята е от доста години, но покрай пандемията и осъзнаването за значението на телеком мрежите, тя се възроди. Както от страна на операторите, така и от регулаторите.

Целта е отново големите платформи, които отговарят за основната част от трафика да плащат за това. По този начин, телекомите търсят допълнителни приходи за развитие на своите мрежи. Интернет гигантите обаче са напълно против, защото това нарушава концепцията за „мрежова неутралност“. От потребителска гледна точка също има потенциален проблем, защото тази такса ще бъде лесно прехвърлена към крайния клиент.

Има и още главоболия за технологичните гиганти. Не само ЕС, но САЩ и Великобритания все повече не гледат с добро око на потенциалната консолидация на IT пазара. Показателен момент е пропадането на мегасделката между Nvidia и ARM, която щеше да промени баланса на пазара за процесори. Сега на карта виси и придобиването на Activision от Microsoft, която може да прекрои гейм индустрията, като Великобритания вече се обяви против нея. Подобна позиция се очаква от САЩ и ЕС в близките няколко седмици.

The post ЕС срещу IT гигантите – нищо лично, просто регулации appeared first on TechTrends България.

Бурното развитие на платформата OpenAI през последните 12-18 месеца върна дискусията дали изкуствения интелект трябва да бъде толкова лесно пуснат да се развива. Идеята на организацията е да предоставя отворен AI код, върху който редица компании да могат да развиват своите продукти и услуги. Допреди нея, развитите алгоритми за изкуствен интелект бяха притежание и развивани от големи корпорации, като Google, Meta, IBM, Microsoft и др., в изцяло затворена за външни очи среда.

OpenAI отвори кутията на Пандора, като представи сравнително развити системи почти за свободно ползване. Създаването на картинки, музика, текстове и видео започна да се случва само с кратки описания. Първите версии не бяха прецизни и с доста недостатъци, но последният енджин GPT-4 започва да става все по-убедителен в своите възможности. На пръв поглед безобидни действия, но те повдигнаха всички тези страхове за AI, който излиза от контрол.

Любопитното е, че самата OpenAI беше създадена с такава цел – да предостави по-голям обществен контрол върху технологията. И тя да не бъде крита от големите корпорации. Затова на пръв поглед изглежда доста странно, че малко след пускането на GPT-4, редица големи имена, сред които и част от основателите на OpenAI, като Илон Мъск, излязоха с отворено писмо за паузиране на развитието на AI.

Очаквано, документът беше посрещнат с остър отпор от големите разработчици на изкуствен интелект. Също така част от подписалите го оттеглиха или се оказаха техните парафи фалшифицирани. Във всички случаи сме изправени пред преломен момент, в който AI технологиите могат да помогнат, но и да навредят. Като начинът им на работа и регулирането им през следващите няколко години ще е повече от ключов. Така, навлизаме в една борба, в която може на карта да е заложена дори нашата еволюция. В типично Дарвинов стил.

Писмо с резон

Отвореното писмо съдържа доста разумни предупреждения и (временни) решения. В него се констатира, че AI системите вече са развити до степен, че да извършват дейности с почти човешки възможности. Това изправя компаниите пред фундаменталния въпрос – дали да автоматизират милиони работни места, включително и такива с креативни елементи. Писмото още описва и друг голям проблем – заливането ни с AI генерирано съдържание, което да размие напълно реалността от фикцията.

Според него, толкова мощни системи за изкуствен интелект трябва да бъдат разработвани само, когато преди това са изследвани техните позитивни и негативни ефекти. Както и да може да се управлява риска от тяхното налагане. Изготвилите писмото дори цитират изказване на OpenAI, в което е записано, че „в един момент ще е важно да се направи независима оценка, преди да се започне с тренирането на новите системи и в ограничаването на изчислителната мощ“.

В писмото се подчертава, че този момент вече е настъпил. Затова подписалите го призовават да се спре разработката на всички нови системи след GPT-4 енджина за поне шест месеца. През този период, AI лаборатории и независими експерти трябва да одитират последните алгоритми и да съставят предпазни протоколи. Последните са „бушони“, които да гарантират, че AI системите са безопасни. Според подписалите, ако тази пауза не се наложи от самите компании, то тогава правителствата ще трябва да се намесят.

Те подчертават и едно нещо, че не искат пълно и дългосрочно прекратяване на работата по изкуствен интелект. По-скоро искат да се даде време за правилното одитиране на настоящите развития и ефектите, които ще последват.

Реалните опасения

По двете основни опасения вече има и частични доказателства, че може да създадат проблеми. Икономисти на Goldman Sachs изчисляват, че поне 300 млн. работни места ще бъдат автоматизирани. Това ще се случи при следващата вълна на AI системи и програмите, които ще се родят от нея. Ефектите ще са големи, като 18% от цялата работна сила в световен мащаб може да се окаже излишна. По-голямата част от загубените работни места ще са в развитите страни. Според доклада на Goldman Sachs възможността за автоматизация е за една четвърт на всички дейности в САЩ и Европа.

Има и добри новини от икономистите. Част от служителите ще бъдат наети повторно, като най-адаптивните ще са с предимство. Това обаче означава, че ще има период на висока безработица, докато се преквалифицират служителите. С други думи – наистина ще е добре да се помислят за предпазни механизми, как да се избегне тази ситуация.

Другата положителна прогноза е, че AI революцията ще доведе до значителен икономически ръст. Продуктивността ще се увеличи с между 0.3 до 3% през следващите години в САЩ. Автоматизацията ще създаде 7% скок на световния брутен вътрешен продукт (БВП), което в парично изражение е около 7 трлн. долара.

Не само безкористни помисли

Участието на Илон Мъск в писмото може да не е само от опасения за бъдещето на човечеството и развитието на AI. Милиардерът и още редица други известни личности изразиха своите опасения за развитието на изкуствения интелект. Малко след това, голяма част от тях създадоха и подкрепиха OpenAI през 2015 г. именно с тази цел – да извади на показ AI разработките.

Три години по-късно Мъск напуска компанията, като цитира конфликт на интереси с Tesla и техния автопилот. По този начин, OpenAI получава само 100 млн. долара от милиардера при обещани 1 млрд. долара в рамките на определен период от време. Мотивите за оттеглянето на Мъск обаче се оказват малко по-различни, като той се е опитал да поеме на „ръчно управление“ OpenAI. Ръководството на компанията с идеална цел обаче отказало и това довело до излизането на милиардера през февруари 2018 г.

Последствията също са интересни – година по-късно през март 2019 г., OpenAI създава дъщерно търговско дружество. Шест месеца по-късно Microsoft влиза с инвестиция от 1 млрд. долара, която де факто замества обещаните вложения на Мъск. Технологичният гигант също така предоставя и масивната си облачна инфраструктура Azure. Което позволява в рамките на три години, OpenAI да пусне и първия достъпен ChatGPT, но и да затвори голяма част от методологията си за външни лица.

С други думи, Илон Мъск в стремежа си да контролира всичко, напуска OpenAI, за да може Microsoft да заеме неговото място. Както и да прекрои организацията в почти обратното на това, за което беше замислена. Отвореното писмо, може да се разчете и като опит на милиардера да окаже влияние върху OpenAI. Самото то е подложено и на друга критика, че част от подписите са фалшиви (някои от тях са на китайския президент Си Цинпин), а други изтеглят подкрепата си малко след публикуването му.

Регулации с часовников механизъм

Една от спецификите на регулациите са, че те винаги идват с известно закъснение. Особено, когато се създават от нулата. В някои случаи, като примерно с Uber, технологичните компании се опитват да заобиколят съществуващите. В други – като с криптото, държавите се опитват да адаптират вече наличната законова рамка с новите инструменти.

Отвореното писмо обаче среща известна подкрепа, като например Европейската организация за защита на потребителите (BEUC). Най-вероятно след нейния призив за разследване на популярния AI инструмент, италианският регулатор по опазване на личните данни налага забрана за ChatGPT. Както и започва разследване на OpenAI. Причината е в потенциално нарушаване на личната неприкосновеност при събирането и обработването на данните.

Писмото, призивът на BEUC и разследването на италианските власти се случват в рамките на три дни. С други думи, вече имаме силен регулаторен натиск за разглеждане на работата на ChatGPT и OpenAI. Което наистина може да доведе до паузиране на разработването на AI инструментите от този калибър. Както и във форсирането на задълбочени правила за изкуствения интелект. Преди наистина да са влезли в сила законите на Дарвин.

The post Технологичният Дарвин и борбата за AI appeared first on TechTrends България.

Регулаторът е обявил, че идентифицирал редица нарушения на федералните закони за ценни книжа в дейността на компанията. SEC е връчил т.нар. „известие на Уелс“, което се води за предупреждение за нерегламентирана дейност. Coinbase от своя страна се оправдава, че нито е получил конкретика, които точно инструменти нарушават закона, нито, че регулаторът е позволил на криптокомпаниите да се регистрират. Просто, защото правилата в момента не са написани за криптоактиви.

Coinbase е първата голяма борса, която служи за обмяна на криптовалути. Тя е основана през 2012 г. и е една от стълбовете за развитието на този тип пазар и достигането му на статус на милтимилиарден бизнес. САЩ ясно показват, че няма да търпят настоящия бизнес модел на криптокомпаниите. Поводът за реакцията на SEC от последната година е разпадът на криптоборсата FTX, която жертва на инвеститори и потребители десетки милиарди долари.

Известието на Уелс

Известието на Уелс е последно предупреждение за незаконна дейност, след което SEC започва да повдига обвинения. То дава базова информация за нарушението и позволява на нарушителя да оспори тезата на регулатора. Според Coinbase, известието на Уелс е краен резултат от започнатото през миналото лято разследване от страна на SEC. То от своя страна е последствие от разпада на FTX, който предизвика регулаторите да се активират и то спешно.

Coinbase коментират, че самото известие на Уелс не съдържа достатъчно конкретика. В него е било посочено, че то включва голяма част от дигиталните ѝ криптоактиви, платформата за доходност Coinbase Earn, премиум услугата Coinbase Prime и портфейла Coinbase Wallet. От компанията уверяват, че всички техни продукти все още работят и известието на SEC все още не е довело до наказателно производство.

Регистрацията – мисията невъзможна

Криптоборсата обаче се оплаква повече от факта, че регулаторът е обещал диалог в рамките на разследването, но той не се е състоял. Coinbase са дали предложения за нови правила за крипто, но вместо това са получили вече известното известие на Уелс. След краха на FTX, SEC приравни всички криптовактиви като ценни книжа. Това налага всеки инструмент свързан с тяхната търговия да се регистрира по определен начин.

Coinbase твърди, че регистрационният процес е невъзможен. Причината е, че в момента не съществуват механизми за това, които да легализират криптоборсите и инструментите за търговия. Компанията поддържа тезата, че този тип дигитални активи просто се намират в „сива зона“ на регулациите. Затова за тях трябва да се създадат отделни правила, а не да се налагат вече съществуващите.

Живот като на „ценна книга“

Проблемът се изяснява – SEC гледа на всичко свързано с криптото като на ценни книжа. Coinbase от своя страна казва, че те не се занимават с ценни книжа, а с крипто. Омагьосан кръг, който почти сигурно ще стигне до съда. Едната страна прави бърза регулация на криптото, като взима настоящото законодателство, докато другата оспорва този акт.

Крайният отговор обаче ще бъде важен не само за съдбата на целия криптопазар в САЩ, но и за този в Европа. Брюксел вече обяви първите стъпки в регулациите на този сектор и те съвпадат с тези на Вашингтон. Европейският съюз (ЕС) също приравнява криптоактивите като финансови инструменти и ценни книжа.

Разликата е, че ЕС е с едни гърди напред и не само ги уеднаквява, но и изрично ги включва в регулаторната рамка. По този начин се намаляват възможностите за действие на потенциални нарушители като Coinbase. Криптоборсата и доста други като нея се опитват да продължат да оперират в „сивата зона“ на правилата и да лишат от надзорни възможности правителствата. С други думи, времето на произвола на криптопазарите започва да изтича.

The post Coinbase – регулаторна атака в сърцето на криптото appeared first on TechTrends България.

Първо, основните смартфон производители, като Samsung, Huawei и др. изместиха своите дългоочаквани премиери дни, а впоследствие дори седмици преди технологичното събитие. Apple по традиция не участва в големи събития, освен ако не ги организира самата тя. Коронавирус пандемията удари също тежко конгреса – 2020 г. беше пропуснат, 2021 г. и 2022 г. беше в изключително ограничен кръг от посетители и участници. Настоящата година е първата, в която MWC се опитва да си върне старата слава.

Проблемът е, че вече светът не е същия. Геополитическите и икономическите реалности започнаха да удрят все по-силно света на технологиите. Забавянето вече започва да се усеща и резултатите от MWC 2023 го доказват. Конгресът за момента е изключително постен откъм практични иновации и нови технологии.

Разговорът все повече протича в няколко посоки – изтегляне във времето на ключови системи, повишаващи се цени и оптимизиране на портфолиото. Както и регулации, особено от страна на Европа, която все повече усеща опасността от технологично изоставане и търси начини да запази своята значимост. Ако продължим постната метафора, то технологичното меню става веганско – по-ограничено като избор, на по-висока цена и с големи обещания.

Новите цени на смартфоните

Тенденцията за поскъпване на смартфоните, особено на най-високия клас модели е факт от вече пет години. Още в края на 2017 г. Apple зададе тона, като пусна първия iPhone, който да прекрачи психологическата граница от 1 000 долара. В средносрочен план това беше нож с две остриета – от една страна приходите не се промениха значително, но печалбата се увеличи. Намаляха обаче продадените бройки. Apple постепенно балансираха портфолиото си, но запазиха модели с цени над 1 000 долара.

Постепенно ги последваха и останалите компании и за последните две години цените за премиум смартфоните надминаха вече нивата от 1 000-1 100 долара/евро. Споменатата усложнена геополитическа и икономическа обстановка вдигна допълнително мизата. Така, от настоящата година вече за стандартна цена на премиум моделите може да се смята между 1 200 и 1 300 долара/евро. Тенденцията беше подчертана и бетонирана след основните премиери за началото на годината. Samsung, Xiaomi и Honor представиха своите премиум модели. Първата компания направи това преди конгреса, а другите две – направиха световния дебют на устройствата си, които бяха представени по-рано само за Китай.

Най-евтиният вариант на Samsung Galaxy S23 Ultra, който се предлата в България струва 2 749 лева (около 1 400 евро). Xiaomi 13 Pro идва с една идея по-евтин – 2 549 лева, но пак далеч от миналогодишните стойности, които бяха под 2 300 лева. Honor ще се опита да подбие допълнително при цени от около 2 349 лева, но пак сме над миналогодишната граница.

Ситуацията е сходна и с нормалните флагмани. Досега те варираха най-вече в ценовия сегмент между 1 600 и 1 800 лева за базовите модели. От настоящата година, те вече прехвърлят спомената горна граница, която вече се води за минимална. Такъв е случая с базовите модели флагмани на Samsung и Xiaomi. Samsung Galaxy S23 започва от 1 899 лева, докато Xiaomi 13 – 1 949 лева.

Оптимизираното портфолио

Ковид кризата и недостигът на чипове накара производителите да оптимизират броя на моделите, които да пускат през годината. Което до голяма степен беше оздравително, тъй като някои компании заливаха пазара с почти идентични смартфони и потребителите много трудно се ориентираха в обстановката. Сравнението беше трудно, а големите промоции и отстъпки, правеха задачата почти невъзможна. Миналата година беше доста по-лесна откъм ориентация и класифициране на различните модели.

Новото „веганско меню“ задава потенциална нова и леко притеснителна тенденция – заличаване на част от ценовите класове. Макар и все още да е рано за това заключение то е доста възможно, но ще се прояви до края на годината. Ако флагманите и премиум смартфоните повишиха цените си и вече започват от 1 800 лева, то следващата стъпка е чак при около 1 000 лева.

Достъпните флагмани запазват стойността си, но повишават компромисите спрямо по-високия клас модели. Това може да видим при Xiaomi 13 Lite и при Honor Magic 5 Lite. В същия момент, се създава една голяма „дупка“ в ценовия сегмент между 1 200 и 1 800 лева, който доскоро може би беше ценови най-ефективен ако искате да вземете сравнително висок клас смартфон. Така производителите намаляват избора на потребителите и реално ги натискат да взимат по-скъпите модели. Засега едно от малкото изключения се явява OnePlus 11, който може би нарочно се позиционира с цена около 1650 лева.

Забавеното 5G

5G е факт в повечето части на света, но обещанията, които бяха правени за неговото разгръщане се забавят. Причините са много, но могат да се сведат до едно – бизнес модел и инвестиции. За разлика от предишните поколения, в които само се подменя активното оборудване, сега трябва да се изграждат много, различни и най-вече – нови базови станции, микро и нано клетки и пр. Добавяме към това подмяна на опорните мрежи, софтуерно дефиниране на мрежите и др. Всичко това изисква огромни инвестиции, които вече се наливат от телекомите в инфраструктурата.

Коронавирусът, в комбинация с търговската война между САЩ и Китай подпомогна първоначалния ъпгрейд към 5G. Но потенциално забавя следващата фаза или преминаването към 5.5G. Докато при предишните издания на MWC се говореше само за 5G и се загатваше също за 6G, то сега фокусът беше насочен основно към междинния формат. Huawei се опитва да излезе от санкционната война със САЩ и стартира подобни решения.

Има и причина, телекомите да се концентрират върху 5.5G. Просто, защото доста от обещаните възможности на новата технология бяха оставени за втората ѝ фаза. Първата беше изграждане на сравнително голям капацитет. Следващата е изграждане на свързаност за виртуална реалност, минимално забавяне и общуване в реално време между различните устройства. Което както можете да се досетите – изисква още инвестиции.

Част от усилията на телеком индустрията по време на MWC 2023 беше именно оптимизиране на разходите. Което се очаква да се случи с отваряне на стандартите, ползване на отворени системи и код. Първата стъпка беше в Open RAN (единните стандарти при радиорелейната мрежа), а новата е в изграждането на Open Gateway или единен API интерфейс за мрежовите системи. Това беше и голямата телеком новина от Барселона.

В търсене на нови приходи

От другата страна стои бизнес моделът, който за момента продължава по старата инерция. За да може да излезе сметката, телекомите трябва да предложат висока добавена стойност за корпоративните клиенти. Защото от потребителите вече трудно се печели. Което вкарва операторите в омагьосан кръг, защото това изисква готови мрежи.

Затова друга голяма тема на MWC 2023 беше възраждането и опитите за налагането на една стара идея на европейските телекоми – Fair Share. Или желанието на операторите да изискват големите технологични гиганти, които формират най-много трафик да плащат такса „пренос“. Разговорите по темата и потенциалното ѝ включване на европейско ниво се водят от няколко месеца. Самият еврокомисар за вътрешния пазар Тиери Бретон обяви по време на конгреса, че е стартирано обществено обсъждане, в което да се „намерят най-ефективните методи за финансиране на мрежите от следващо поколение“.

Конкретно за Fair Share вече сме писали и можете да намерите развитието на темата до декември в този обзор. Обобщено накратко, телекомите искат технологичните гиганти, като Google, Facebook и Netflix да плащат на операторите такса „свързаност“. Технологичните гиганти и различни активисти обявиха, че така се нарушава принципът на „мрежовата неутралност“. Както и че цената, която първите ще платят просто ще се пренесе върху потребителите.

Еврокомисарят Бретон коментира в Барселона, че разговорът и идеята на Европейската комисия не е да се формират две крайности, а работещо и балансирано решение. До какво точно ще стигнат бюрократите от Брюксел ще разберем в следващите месеци.

И горе-долу това са основните акценти в технологичните и телеком тенденции от MWC 2023. Останалите неща са прототипи, които трудно биха се нарекли практични или подходящи за масовия пазар. Смартфон с навиващ се екран може да изглежда впечатляващо, но неговите сгъваеми събратя вече чупят касичката със спестявания, а те са и по-лесните и евтини решения. Автономният робот за UV дезинфекция пък ни припомня, че преди година-две бяхме в пандемична криза. Realme представи своите смартфони и 240W бързо зареждане, но пак – не е иновация, от която може да ни спре дъха.

Така изглеждаше технологичното „веганско меню“ в Барселона. Надеждите, че отварянето на света след пандемията ще се нормализират процесите се изпариха покрай новите реалности от последната една година. Светлина в тунела има и поне за момента прогнозите са, че световната икономика ще се възстановява през следващата година. Тогава може да видим и по-богат асортимент от технологични иновации.

The post MWC 2023: Новото „веганско“ технологично меню   appeared first on TechTrends България.

Идеята на Белия дом е да се дадат повече инструменти и възможности на Комисията по търговия с ценни книжа (SEC) и Комисията за търговия с фючърси и стоки (CFTC) за контрол над целия крипто пазар. Както и редица други правила за регулация и осигуряване на повече прозрачност при работата с крипто активи.

Част от подготвяните рамки се бавят в Конгреса, въпреки, че някои са внесени още преди повече от половин година. Други са повлияни от силното лобиране на основателя на FTX Сам Банкман-Фрийд. Управляващите в САЩ трябва да успеят да изготвят единна рамка, за да може регулациите на крипто пазара да са ефективни. За това и по-бързото изготвяне на такава настоява Вашингтон.

Пътната карта на Белия дом

В опит да засили координацията за тази регулаторна рамка, Белия дом предлага пътна карта в тази посока. В блога поста на президентската администрация няма пълни детайли. В общи линии, те стъпват на предходна пътна карта, която си поставя за цел за по-силен контрол на дигиталните активи като цяло. Сега, от Белия дом искат да се обърне специално внимание и на криптовалутите и техните блокчейн производни.

От администрацията на Джо Байдън директно коментират, че повечето компании от крипто пазара директно се опитват да заобиколят настоящите регулации. Включително и, че съзнателно ги погазват, а в доста често „забулждават потребителите, имат конфликти на интереси или директно извършват измами“. За примери

Белият дом са на мнение, че регулаторите трябва да имат разширени правомощия и насоки как да действат с компаниите от сектора. Различните щатски комисии вече подготвят синхронизирани правила за работа с криптовалути. Администрацията на президента Джо Байдън подчертава, че допълнително ще се затягат правилата, които ще намалят прането на пари и измамите, осъществявани чрез крипто.

Ролята на Конгреса

Накрая, от Белия дом отправят и критиката срещу Конгреса. Причината е, че в момента в законодателната власт са вкарани няколко проекта, които се бавят или дори могат да намалят регулациите на криптопазара. Последните са интересни, защото явно са вследствие на активното политическо лобиране на основателя на банкрутиралата криптоборса FTX Сам Банкман-Фрийд.

За такъв се определя най-вече DCCPA, който е бил входиран през август. Той трябва да ограничи възможностите на SEC. По-интересното е, че чрез него законодателите се опитват да намалят отговорността на посредниците (криптоборсите и криптобанките), но да ограничат създателите на криптовалути и блокчейн активи. FTX и Coinbase активно подкрепят законопроекта и той получава подкрепа от двете водещи партии. Множеството повдигнати криминални обвинения на Банкман-Фрийд обаче го оставят „на трупчета“.

През същото време са вкарани още два закона. Единият е насочен за контрол над стабилните криптовалути (т.нар. stablecoins). Вторият иска да прехвърли правомощията за регулация на сектора на CFTC и да ограничи тази на SEC. Последната институция за момента осъществява някакъв надзор, като част от криптоактивите трябва да се регистрират при нея. Именно, поради тази причина българската криптобанка Nexo беше глобена с 45 млн. долара и с обещанието, че доброволно ще напусне напълно американския пазар до края на март.

Припряността на САЩ

Определено, се чувства определена припряност в действията на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън относно криптопазара. Причините са развитията от последната година. В рамките на 2022 г. се случиха два големи срива в сектора, които засегнаха най-вече американските потребители и инвеститори. Банкрутът на FTX заличи около 32 млрд. долара в активи, докато този на TerraLuna/USDT е около 8 млрд. долара. За сравнение, в решението на SEC е записано, че активите свързани с българската Nexo са само за 2.7 млрд. долара в САЩ.

От Белия дом заявяват, че за момента щетите от неправомерните действия на криптопазара са сравнително ограничени. Както и засега не представляват цялостна заплаха за финансовата стабилност на САЩ. Но властите във Вашингтон се опасяват да не се повторят част от събитията от 2022 г. и се опитват да осигурят по-добри правила, за да избегнат този сценарий. Така, един от най-атрактивните дигитални пазари – американския, може да се окаже един от най-рестриктивните относно криптовалутите след няколко години.

The post САЩ искат да форсират крипторегулациите appeared first on TechTrends България.