Изследването на Nikkei показва няколко тенденции. Първата е в пренасянето на все по-голям обем данни към доскоро развиващи се държави, като Индия, Китай и Бразилия. Втората е в силната регионализация на света, когато става въпрос по отношение на ползването на онлайн технологиите.

Новият лидер

Китай отговаря вече за почти една четвърт (23%) от световния международния интернет трафик. Страната е далеч пред предходния лидер САЩ, който разполага с едва 12% от общия обмен през 2019 г. Важно уточнение прави Nikkei, като в статистиката за Китай е включен и Хонконг, който има различен статут и регулации за онлайн пространството от останалите провинции.

Азиатските държави, като цяло започват да формират голяма част от трафика, като през 2019 г., като с големи ръстове са още Индия, Сингапур и Виетнам. Нещата са се изменили много през последните две десетилетия. Интерактивните данни за 2001 г. показват съвсем контрастна картина. В нея, лидер е САЩ, следвана от Великобритания, Германия, Франция, а единствената азиатска държава в Топ 5 е Япония.

Сега, единствената европейска такава е Обединеното кралство, а следващата е чак на осма позиция и това е Русия. Индия, Бразилия и Виетнам все по-активно използват глобалната мрежа за международна връзка. Сингапур, също е важен елемент в интернета на новото десетилетие.

Големият обем от международния трафик, който преминава през Китай е повод за притеснение за останалите държави. Особено от Западното полукълбо. Опасенията са, че страната вече се превръща в суперсила на дигиталните данни, което в комбинация с голямата трансгранична обмяна може да доведе до доминацията на Пекин в ключови области като изкуствен интелект и други нови технологии.

„Натрошената мрежа“

По-тревожната тенденция е, че се наблюдава регионализиране на трафика. Доскоро той беше или само локален (в рамките на конкретната държава) или преминаваше в един или друг момент през САЩ. Сега, данните вече започват да циркулират много повече между близки страни. Пример за това е Китай.

През 2001 г. 45% от международния трафик е със САЩ, но 18 години по-късно той се свива до едва 25%. За сметка на повишаването на обмена на данни със регионални съседи, като Виетнам (17%) и Сингапур (23%). Близо половината от трафика на Китай през 2019 г. е с азиатски държави.

Тази регионализация се засилва все повече и с различните местни регулаторни инициативи, като последните действия и планове на Европейския съюз. Както и директни действия насочени срещу китайски компании – каквито са санкциите на САЩ срещу социалната мрежа TikTok. Понятието за това състояние, което западните медии и експерти се опитват да наложат, е „натрошена мрежа“ (splinternet).

Тази регионализация на трафика ще има своите последици. Най-голямото е в обмена на информация между специалисти. Например, агресивната политика на САЩ срещу китайските технологични компании, кара последните да разработват свои алтернативи. Така, ако сега програмистите ползват платформата GitHub на Microsoft за споделяне на програмен код от софтуерните специалисти, Пекин започва създаването на собствена – Gitee. Която пък може да се окаже доминираща в Азия, предвид, факта, че все повече съседни държави поддържат силен обмен на данни с Китай.

The post Китай вече доминира и по международен интернет трафик appeared first on TechTrends България.

Решението на Пекин е поредното последствие от търговската война между САЩ и Китай, която все повече засяга технологичния сектор. Ако неразбирателството между двете най-мощни икономики на планетата продължи, може да доведе до регионализиране на IT пазара. Някои експерти описаха процеса, като потенциална „балканизация“, в която Китай и САЩ разполагат със собствени продукти, услуги и стандарти, които обслужват основно вътрешния си нужди и потенциални сателитни региони.

Реципрочни действия

До голяма степен, мярката, която Пекин предприема е и вследствие на стриктните икономически санкции, които Вашингтон наложи над Huawei. Бизнесът на компанията в САЩ в момента е напълно блокиран. Както и част от дейността ѝ в други пазари, като продажбата на най-нови модели смартфони в Европа, със забраната за ползване на лицензирания Android и услугите на Google.

Преди това, администрацията на президента Доналд Тръмп реално забрани ограничи продажбата на Huawei устройства, като неофициално заплаши дистрибуторите и телекомите, че ще ги извади от списъка с поръчки на федерално и щатско ниво. Няколко месеца след като китайския гигант беше вкаран в забранителния списък, Вашингтон обяви, че ще спре субсидиите за регионалните мобилни оператори, ако ползват негово оборудване.

Сега намеренията на Пекин са да замени целия хардуер и софтуер на държавната и местна администрация изцяло с такова местно производство. По информация на Financial Times, заповедта е издадена от комунистическата партия по-рано тази година.

Планът предвижда да се заменят между 20 и 30 млн. устройства, като всичко да бъде финализирано към края на 2022 г. Според него, около 30% от тях трябва да бъдат доставени през следващата 2020 г., 50% през по-следващата, а през последната да бъдат инсталирани последните 20%.

Явните и скрити проблеми

Амбициозната идея най-вероятно ще срещне доста затруднения. Най-очевидният проблем е липсата на адекватна, унифицирана и развита откъм приложения операционна система. Тя трябва да се яви заместник на Windows на Microsoft, като досегашния опит на Русия, Иран и Северна Корея в тази посока са разработки базирани на Linux платформата. Колко бързо, Китай ще може да развие подобна система тепърва ще разберем. Все пак да не забравяме, че най-голямото главоболие на Huawei е прекъснатия достъп до лицензираната версия на Android за нейните смартфони и таблети, както и до услугите на Google за мобилни устройства.

Другия голям проблем е в доставката на достатъчно и добри компютърни компоненти. Lenovo е най-вероятния избор за основен вендор на амбициозните китайски поръчки. Но компютрите и лаптопите на компанията разчитат изключително много на процесори, платки, дъна и всякакви други компоненти от западни производители. Huawei може да се похвали, че новият ѝ смартфон Mate 30 Pro вече няма нито един елемент произведен в САЩ, но ситуацията е диаметрално противоположна при Lenovo.

Ефектите

Мерките на Китай са част от все по-явната стратегия да се опитат да развият пълна технологична независимост от Западния свят. Това може да доведе до „балканизация“ на глобалния IT пазар. При което определени китайски компании да захранват напълно нуждата от хардуерни и софтуерни продукти и услуги. Подобен ефект може да се пренесе и в други краища на земното кълбо, ако отношенията между САЩ и Европа се изострят.

Много показателен пример за това е, как след като Huawei беше де факто блокиран за европейския пазар за смартфони, компанията грабна почти половината от доставките на умни телефони в Китай през третото тримесечие. Което отговаря за близо две трети от продажбите на този тип устройства за компанията.

Крайният резултат е, потенциално завръщане на протекционизма и създаване на паралелни технологии, стандарти, решения и продукти. Подобно капсулиране в краткосрочен аспект може да бъде положително за страни с голям потребителски потенциал, като Китай например. Но в дългосрочен може да окаже силни ограничения около иновациите, конкуренцията и най-вече трансграничните отношения.

The post Китай подсилва технологичната регионализация appeared first on TechTrends България.