Такъв е случаят и с масовото ползване на дронове във войната в Украйна. Конфликтът е уникален за 21 век, защото е първият сравнително симетричен като естество. Подобни сражения не са водени в Европа от края на Втората световна война, а по света – от войната между Ирак и Иран през 80-те години на миналия век. В Украйна, двете страни масово разчитат на дронове, като им придават различни функции – от тактически, през стратегически.

Тяхната употреба обаче е повече еволюционна, отколкото революционна. За разлика от различни други технологии през годините, като например тежките картечници в Гражданската война в САЩ, танковете в Първата световна война, ракетите във Втората световна война и др. Масовата употреба на дронове обаче размива друга линия – ползата на граждански и военни устройства на фронта, че и зад него. Това може да създаде опасно демократизиране на този тип оръжия. В следващите материали ще разгледаме някои от най-важните елементи в дроновата еволюция през последните няколко години.

„Краят на танковете“

От първата му поява на бойното поле в битката за Сома през 1916 г. за танка многократно се е твърдяло, че идва неговия край. През 1973 г. във войната от Йом Кипур, арабските сили неутрализират над 800 танка с противотанковите ракети (ПТУР) „Малютка“, като този тип оръжие нанася около 80% от загубите на Израел в конфликта. Първоначално се смята, че не може да се противопоставя на ПТУР-овете и те ще премахнат бронираните машини от бойното поле. Този тип ракети продължава да е основна заплаха за танковете, но не ги е елиминирала от въоръжените сили по света.

Великобритания за кратко е с убеждението, че танковете са част от една отминала епоха. Лондон стартира през 2020 г. проучвания дали изобщо да модернизира своите машини Challenger 2 и вместо това да ги снеме от въоръжение. След силно противопоставяне от страна на военните, идеята е изоставена, като британското правителство започва модернизацията на танковете си, броени седмици, преди старта на Руско-украинската война.

В самият конфликт, танковете играят ключова роля при щурмуването на укрепени позиции по украинските полета. Докато не се намесват хилядите FPV дронове. Това са малки, квадрокоптери, управлявани дистанционно и оптимизирани, така, че операторът да ги гледа „от първо лице“, които се използват преди това най-вече за атрактивни състезания с дронове. В Украйна, първо силите на Киев, после тези на Москва, оборудват малките машини с експлозиви (най-вече реактивни снаряди за РПГ-7,а те са в пъти по-слаби от бойна глава на ПТУР – бел. ред.), които детонират при удар.

През последните 18 месеца чат-приложението Telegram е залято от видеа на подобни дронове, които удрят едно след друго танкове, бронирани машини, камион, артилерия и др. Това създаде впечатлението, че нито едната страна, нито другата може да осъществява маневрени механизирани атаки, тъй като цели колони могат да бъдат овъглени за минути с няколко дузини от тези дронове.

Реалността е малко по-различна от тази представена от кратките и доста често – силно редактирани видеа в интернет. Първо, повечето FPV дронове ползват реактивни снаряди от РПГ-7, което означава, че са по-бавна, но много по-прецизна версия на съответното класическо преносимо оръжие. За съвременните танкове са необходими няколко (3-5, понякога и повече) преки попадения, за да бъдат унищожени напълно. Чрез прецизността на дроновете, един умел оператор може да постигне това с минимално количества удари, но пак говорим за повече от един.

Второ, част от пасивните защити на танковете, които са въведени срещу дистанционно-управляемите машинки, оказват някакъв ефект. Има доста видеа на оплетени в допълнителните мрежи дронове (без детонация). Появата на руските танкове „костенурки“ също повишават живучестта му на бойното поле, за сметка на мобилност и ориентация.

Заглушаването на безжичните сигнали се оказа временно решение. След пренасищането на ефира при украинската офанзива в Курска област, руснаците решиха да използват оптичната корда на своите ПТУР-ове, с която да пренасят сигнала от дрона към оператора. По този начин, машинките не подлежат на заглушаване и продължиха да създават проблеми на украинската армия.

Все още няма „универсално“ противодействие на FPV дроновете, но и тяхната ефективност е силно раздута от двустранната пропаганда. Този тип системи се оказаха изключително евтини и лесни за разработка, но се изисква тяхната наличност да е в големи бройки, за да окажат решително влияние на бойното поле. Те могат да бъдат разглеждани като много прецизна и доста по-далекобойна версия на РПГ-7. Във всички случаи, масовата им употреба в Украйна променя драстично тактиката и стратегията в модерната война.

(Не)уязвимите морски дронове

Една от сферите, в които Украйна има осезаемо превъзходство са морските дронове. Причината за това е тривиална – достъпът на Киев до бързия сателитен интернет на Starlink. Морските машини са достатъчно големи, за да бъдат оборудвани със спътникова връзка за дистанционно управление. Нещо, което много трудно може да бъде постигнато с традиционните FPV и други дронове, които се ползват на сухопътния фронт.

Морските системи на Украйна се оказаха доста ефективни през 2023 г. и първата половина на 2024 г. След това, Русия изтегли своите кораби в Новорусийск, а морските подстъпи към пристанището в Севастопол бяха подсилени. Москва започна да използва доста ефективно хеликоптери и изтребители, за да унищожава безпилотните моторни лодки.

Тактиката беше ефективна, до момента, в който не се появиха катери оборудвани с ракети „въздух-въздух“ Р-73 (в случая преконфигурирани за „повърхност-въздух“). Украйна успя да свали с морските си дронове един хеликоптер Ми-8 и един изтребител Су-30, преди руснаците да отреагират адекватно. След голямо закъснение, руската брегова охрана започна да използва FPV дронове срещу морските такива.

Самите морски дронове не са нови като концепция и бойно използване. Още през 1915 г. германските военноморски сили разработват дистанционно управляема лодка със 700 кг експлозив. Проблемът е, че по времето на Първата световна война технологията за връзка е доста ненадеждна и германците успяват да осъществят само един успешен удар през 1917 г. срещу малък британски боен кораб.

През годините са правени редица други експерименти, но едва във войната в Украйна е постигнат по-мащабен успех. Най-вече заради микросателитите на ниска орбита Starlink, които много трудно могат да се заглушат в морето. Ефектът е сходен с този на FPV дроновете по сухопътния фронт – безпилотните системи вършат работа за възпиране на противника, но не и за пълното му неутрализиране.

Митичният изкуствен интелект

Украинци и руснаци се опитват да представят някои от своите системи за по-високотехнологични, отколкото са. Докато употребата на различен тип безпилотни системи е неоспорвана, то някои от по-футуристичните възможности са под голям въпрос. Едно от твърденията на двете страни е, че през 2025 г. започват да ползват дронове с изкуствен интелект (AI). Засега, документална употреба на такива няма.

В своята атака срещу стратегическата авиация на Русия, украинците твърдяха, че използваните FPV дронове, скрити в граждански товарни камиони, разполагат с AI. Алгоритъмът е трениран на база на свободнодостъпни ресурси от руски военни музеи. В показаното видео от атаката от първо лице, няма никакви наченки на т.нар. „машинно зрение“ (machine vision), в което компютърът да разпознава различните бомбардировачи. Както и да ги атакува автоматично.

Редица от високотехнологичните твърдения за атаката също не отговаряха на показаното след това. Покривните люкове няма как да се отварят автоматично, защото нямат нито релси, нито панти, нито има следи от хидравлика/пневматика. Дроновете са прекалено малки, за да могат да получават сателитния сигнал от Starlink и да се управляват дистанционно от украинска територия, както беше първоначалното твърдение. После, от Киев признаха, че са ползвали 4G мобилните мрежи в Русия – тоест, са имали операторски екипи с всеки един от камионите.

Руснаците от своя страна, демонстрираха дрон-прехващач, който също трябва да е оборудван с AI. Той ползва алгоритъма да запомни вражеския безпилотник, след което да го настигне и да избере автоматично най-слабото му място, за да го свали. Кадрите показват няколко успешни удара, но отдалеч, докато видеото то самия прехващач, не издава за никакво „машинно зрение“.

С други думи – и двете страни, просто използват хайпа покрай AI, за да направят своите военни решения още по-високотехнологични отколкото са. Гражданските дронове, които се ползват за разузнаване или като FPV такива, имат ограничени автопилоти. Но те са базови команди за връщане в начална точка или автоматично отиване до друга. Понякога тези функции също са представяни като AI решения. За момента от фронта в Украйна няма достоверна информация, че са ползвани оръжия с някаква форма на по-развит изкуствен интелект.

Ролята на бойното поле

Дроновете са безспорно са големия акцент във войната в Украйна. Но тяхното влияние на бойното поле е по-скоро еволюционно, отколкото революционно. Конфликтът е уникален с две неща. Първото е масовата им употреба. Двете страни, впрягат значителни ресурси, за да създадат максимално бързо, лесно, евтино и просто всякакъв тип безпилотници.

Използването на потребителски модели е допълнено със създаването на още по-опростени такива, чиито корпуси и перки могат да се направят чрез 3D принтери. При това в буквално гаражни условия. Революционното е по-скоро демократизацията на производството. Кримската война и Гражданската в САЩ през 19-ти век са първите конфликти, които разчитат на индустриалната революция, процес който кулминира в двете световни войни. То тази в Украйна в момента показва демократизацията на производството, което се пренася от огромните цехове в малки работилници разпръснати дълбоко в тила.

Вторият елемент е, че тяхната масова употреба създаде концепцията за „прозрачно бойно поле“. При нея, контактната линия и територията на 15-20 км от двете ѝ страни са под непрекъснато 24/7 непосредствено наблюдение от безпилотници. Това също е еволюция от използването на шпионски сателити през Студената война, но сега картината се предава в реално време и може да се разузнава в много по-големи детайли на тактическо ниво. „Прозрачното бойно поле“ елиминира елементът на изненадата и прави внезапните пробиви на бронирани колони трудноосъществими. Което предизвиква изобретателността на двете страни. Руснаците на два пъти използват подземна инфраструктура за прехвърляне на бойни в тила на врага, докато украинците разчитат на гористите масиви за скриване на своите части.

Дроновете се превърнаха в ключов компонент в съвременното военно дело. Но само с тях не могат да се печелят войни. Подобно на двете световни войни, продължава да се води от концепцията за комбинирани операции – в които различни по рода си сили съчетават своите предимства и недостатъци, за да могат да извлекат най-доброто и да постигнат превъзходство на бойното поле. Армиите на бъдещето няма да разчитат само на дронове, но безпилотните системи се превръщат в не заобиколим фактор. Революцията в момента е по-скоро в мащаба, отколкото в развитието на технологията, която е повече еволюционна.

The post Дронова (р)еволюция appeared first on TechTrends България.

Това е изписано на Единствения пръстен от фентъзи романите на Дж. Р. Р. Толкин „Господарят на пръстените“ и „Хобитът“. Създаден да може да контролира останалите магически пръстени, той притежава изключителна мощ.

Този който го носел бива възнаграден с огромни свръхестествени сили. Проблемът е, че в един момент пръстенът започва да влияе на своя собственик, да го прави зависим от него и в един момент – да го отслабва. Той става притегателен инструмент за власт и сила, както на добри, така и на лоши персонажи. В поредицата на Толкин, главните герои непрекъснато са изкушавани от него. След като става ясно, че който го носи рано или късно губи контрол над пръстена, добрите сили решават да го унищожат.

Развитията в сферата на генеративния изкуствен интелект (AI) от последното десетилетие започват да наподобяват творбите на Толкин. Новата технология постепенно се превръща в Единствения пръстен – обсебваща, изкушаваща с потенциала си, но и с голяма вероятност в един момент да не може да бъде контролирана. Силата, която притежава може да ни отключи невероятно благоденствие или пък да ни заличи като цивилизация.

Битката се разиграва между основните технологични гиганти, някои от най-влиятелните милиардери на планетата, а отскоро включване и на основните държави в опит да регулират AI. Както възможностите на изкуствения интелект тепърва ще се разкриват, също така това ще се случва с опасностите и зависимостите. Дали в един момент няма да сме изправени пред избора да унищожим тази технология преди да е станало късно по подобие на Единствения пръстен или това сравнение просто ще загуби актуалност във времето е един хубав въпрос над който може би е хубаво да се замислим.

Двете визии – Мъск срещу Пейдж

Юли месец 2015 г., милиардерът Илон Мъск празнува 44-ия си рожден ден на парти с около 30 човека. Гостите се забавляват, а рожденикът релаксира до лагерен огън в близост до басейна, заедно с дългогодишният си приятел и тогавашен главен изпълнителен директор на Google Лари Пейдж. В един момент разговорът прераства в яростен спор за това дали изкуственият интелект ще възвиси или унищожи човечеството.

Пейдж излага визия за дигитална утопия в която рано или късно хората ще се слеят с AI. Различните форми на интелигентност (човека самостоятелно, AI с човек или само AI – бел. ред.) ще се конкурират за контрол и една от тях ще излезе победител. Мъск от своя страна го контрира, че ако това се случи ще е краят за нашата цивилизация. Просто защото машините ще ни унищожат.

Пейдж е напълно убеден, че това е посоката, която трябва да се преследва. Той стига дори до крайност, като обижда Мъск на „видист“ – човек, който защитава неприкосновеността на различните живи видове. В контекстът, значението има и друг смисъл, че милиардерът е против технологичният напредък. По-късно, Мъск коментира, че тази обида е „последната капка“ в отношенията между двамата. Спорът толкова се разгорещява, че в един момент всички гости на партито се скупчват около тях.

Първи беше DeepMind

Историята е повече интересна и разказана за първи път в детайли от New York Times. Както и самото щатско издание подчертава, този спор полага основите на последвалата надпревара за контрола над AI, която продължава до момента, но кулминира със скандалите около OpenAI в края на 2023 г. Визията на Пейдж кореспондира с дългосрочните стратегии на технологичните гиганти, които искат да разработят новата технология в затворена среда. Тоест, те единствени да знаят какво се случва, на какво са способни техните AI системи и съответно на кой и колко да предлагат.

Но преди да се стигне до OpenAI, битката между Пейдж и Мъск се пренася към друга обещаваща компания – DeepMind. Основана през 2010 г. в опит да се разработи генерален изкуствен интелект (AGI) или система, която да е равнопоставена и дори да превъзхожда човешкия. Алгоритмите на DeepMind постепенно започнаха да се обучават да играят различни ретро гейм заглавия.

Техният прогрес привлича погледите, както на Мъск, Пейдж, така и на повечето технологични гиганти. Първоначално някои от тях, включително и екстравагантния милиардер стават миноритарни инвеститори. Но в един момент апетитът за DeepMind става прекалено голям. Стига се буквално до аукцион за DeepMind в края на 2012 г., в който участва почти цялата Силициева долина. По-малките окапват бързо, в един момент и Microsoft се отказва. Остават Google и Facebook. Първите предлагат 650 млн. долара, вторите повече, но при по-неблагоприятни условия. Така, DeepMind става притежание на Google, като сделката е финализирана чак през 2014 г.

Близо една година още минава в преходен период, в който старите акционери все още присъстват под формата на етичния борд към AI компанията. Но след като Google напълно овладява DeepMind, този своеобразен съвет е разпуснат след едва една среща през август 2015 г. Технологичният гигант затваря за външни лица последващите действия на екипа на звеното.

OpenAI – резервният вариант

Таймингът е брутален – DeepMind е овладян малко преди спорът между Мъск и Пейдж. Месец след него, Google премахва етичния борд на компанията. Горе-долу по същото време Мъск се среща със Сам Алтман, а през декември 2015 г. последният основава OpenAI, заедно с Илия Суцкевер, Грег Брокман и няколко други големи имена в областта. Милиардерът също влиза в борда на директорите.

Всичко това е форсирано от скоростния и скрит вече напредък на DeepMind и Google. Алгоритмите на новото AI звено успява да победи на древната игра Go световният шампион. Историческото постижение допълнително тласка Мъск да действа със свой аналог на DeepMind. OpenAI влиза в точно тази роля, като е основана първоначално като дружество с идеална цел. В същият момент разработките трябва да са в отворен код, който постепенно да бъде предоставян на всеки желаещ.

Това е визията на Мъск за развитие на AI – прозрачно и контролирано от общността разработване на новата технология. При това от дружество, което не работи за печалба. Осигурените първоначални инвестиции трябваше да осигурят оперативните разходи на OpenAI. През 2017 г. обаче се случват две неща. Първото е, че Мъск е притиснат да намали компаниите, които „надзирава“ и се оттегля от борда на директорите.

Второто е, че OpenAI свършва парите и Алтман намира ново финансиране от Microsoft. Излизането на Мъск от борда развързва ръцете на главния изпълнителен директор и той създава през 2018 г. търговско дружество в рамките на това с идеална цел. Това създава един дуализъм в рамките на OpenAI, който позволява на компанията да преследва печалба, въпреки все още алтруистичната си специфика.

Краят на „дуализма“

Последствията от тези действия са съдбоносни за OpenAI. В рамките на пет години Microsoft се превръща в най-големия акционер в компанията, като е налял над 13 млрд. долара. През това време дуалистичното дружество представя сензацията ChatGPT, както и няколко други съпътстващи платформи като Dall-E и др. Те отварят вратите за т.нар. генеративен AI, в който потребителите могат да създават разнообразно съдържание само чрез задаването на базови параметри чрез текст (или глас).

Microsoft се възползва максимално от това партньорство и започна интеграция на инструментите на OpenAI в своите платформи. AI компанията започна да налага почти пълната палитра от актуални бизнес практики в софтуерната индустрия. Създаде платен абонамент за повечето си функционалности, започна да предлага и допълнителни услуги за корпоративни клиенти.

Всичко това предполага все по-голямото затваряне на OpenAI и преминаването от визията на Мъск, към тази на Пейдж. Накрая, ситуацията ескалира с отстраняването на Алтман и първоначалния бунт на борда срещу него. Microsoft се намесва и де факто предоставя избор – унищожаване на OpenAI с преливането на целия персонал в софтуерния гигант или запазване на обновената визия на компанията. Историята сме я описали по-подробно в нашия разбор от миналата година. Краят ѝ обаче елиминира дуализма в OpenAI, която вече прегръща изцяло ролята си на партньор на Microsoft.

Падна ли последната крепост

Визията на Пейдж изглежда излиза победител за момента. Google, Facebook, Amazon и др. развиват собствени затворени AI модели. OpenAI е в плътната прегръдка на Microsoft и достъпът до нейните постижения ще бъде напълно отрязан за външния свят. За момента това са и основните играчи, които могат да предложат толкова прецизни генеративни AI модели. Които еволюират доста бързо, предвид напредъкът на технологията за последните две години.

Илон Мъск не се отказва лесно и през март 2023 г. основава xAI – поредната собствена компания за развитие на изкуствен интелект. В рамките на шест месеца е пуснат и първия езиков модел Grok, който трябва да бъде аналог на ChatGPT. Той обаче се оказва проблемен и с доста повече „халюцинации“ от основните си конкуренти.

Това е състояние в което, когато AI алгоритмите не могат да намерят отговор на заданието си измислят собствен. Подобни действия може да са насърчаващи за творческа работа, но не и когато такава трябва да е базирана на проверируеми факти. Моделите на OpenAI, Google и другите също не са застраховани от „халюцинации“, но при Grok нещата бяха малко по-екстремни. Все пак постиженията на xAI за половин година са повече от обещаващи и дават поне някаква надежда, че ще има кой да реализира визията на Мъск за развитие на AI.

Генералният AI – истинският единствен пръстен

Формалният повод на борда на директорите на OpenAI да отстрани Алтман може да се окаже ключът към създаването на този Единствен пръстен на изкуствения интелект. Според Илия Струцкевер, главният изпълнителен директор е укривал ключови технически пробиви от останалите, както се е отклонил прекалено много от първоначалната идея на компанията.

В писмо до борда, инженери от OpenAI твърдят, че са постигнали значителен напредък при генералния изкуствен интелект (AGI). Различните езикови модели до момента като ChatGPT могат да бъдат оприличени като по-малките пръстени от поредицата на Толкин. Генералният AI влиза в ролята на Единствения пръстен, който ги контролира. Конкретно за OpenAI става дума за проекта Q* или Q-Star.

Този алгоритъм има за цел да се научи да решава самостоятелно математически задачи. За разлика от останалите модели, при него се изисква достигането на много точен и единствен отговор. Калкулаторите и компютрите решават подобни уравнения от десетилетия, но те извършват само пресмятанията и дават отговора, но не и пътя до него. Формулите и начина за изчисляване досега се подаваше от хора. Q-Star трябва да премахне човешкия фактор. Инженерите от OpenAI твърдят, че новият модел вече решава задачи от основното училище. Тяхното писмо до борда е било изпратено ден преди уволнението на Алтман и се смята за основен катализатор за това решение.

Математическият AI ще е първата голяма стъпка към създаването на AGI, смятат някои експерти. Други отиват по-далеч, като казват, че такива алгоритми вече постигат първите степени на такъв генерален изкуствен интелект. Във всички случаи евентуалното достигане на функциониращ AGI ще доведе до състояние, в което двете визии на Мъск и на Пейдж ще бъдат поставени на изпитание.

Назряващата съпротива

Налагането на изкуствения интелект се смята, че ще доведе до истинска индустриална революция. Някои прогнози дори смятат, че тя ще има значително по-голям трансформационен характер отколкото досегашните. Ефектите от генеративния AI започват да се усещат. Редица държави, сред които Европейския съюз (ЕС), САЩ и Китай започнаха да създават закони, които да регулират новата технология. В същия момент, някои ключови играчи в различни сектори предприемат различни действия ако не да спрат, то поне да направят приемането на AI по-контролиран процес.

Докато ЕС първи скочи в лодката за регулиране на новата технология, то почти също толкова бързо включване на САЩ и Китай може да се каже, че е изненадващо. Брюксел се опитва по типичния си бюрократичен начин да обхване максимално всичко свързано с AI – разработване, прилагане, обучение, данни и др. От друга страна, ЕС тръгва да пречупва своите правила по-скоро в това изкуствения интелект да не се използва за следене, отколкото за това кой притежава контрола над алгоритмите – хората или самите машини. Но поне ограничава до кои системи може да се прилага.

САЩ и по-скоро Белия дом предложиха пътна карта за създаване на ново законодателство, което да обхваща и AI. За момента визията на Вашингтон не е напълно изкристализирана, но практиката досега показва, че най-вероятно ще се действа на парче с множество закони и нормативни актове. Китай също за момента е очертала 24 насоки за AI, които по-скоро обхващат само генеративния изкуствен интелект.

Докато най-влиятелните световни правителства все още се ориентират в посоката на регулациите, компании от различни сектори взимат мерки. Някои като Canon, Adobe и др. създават механизми за разпознаване и дигитално маркиране на AI създадено съдържание. Други като New York Times решават да съдят OpenAI и Microsoft за нарушаване на авторските права при обучението на алгоритмите.

Пълна неподготвеност

Последният пример показва, че законодателствата по света не са готови за AI технологията. Друг е въпросът, че точно авторското право никога не е било коректно адаптирано за иновациите от близо век. Последните големи промени бяха свързани с дигитализацията на съдържанието, но те реално бяха автоматично пренасяне на старото законодателство, което да обхване новите формати. Битката в този сектор ще бъде доста силна, предвид силното лоби и на двете страни.

Желанието за регулиране показва няколко неща. Първо, че светът не е готов да посрещне нарастващата мощ на AI, дори и само тази на „по-малките пръстени“ или езикови модели. Второ, възможността за контрол над алгоритмите също изглежда, че лесно може да се изплъзне от ръцете на човека. Пак говорим за по-простите езикови модели и може само да гадаем докъде могат да се разпрострат възможностите на напълно развит AGI. С което отново се сблъскваме със спора от началото между Мъск и Пейдж. В момента сме поели повече по пътя на втория, но все още не е късно да сменим с този на първия.

The post Единствен AI ще ги владее appeared first on TechTrends България.

Microsoft се превърна в основен акционер зад организацията, която седи зад популярния чатбот – OpenAI. Едновременно с това реши да го интегрира в търсачката си Bing и браузъра Edge. Google не остана по-назад и представи подобен аналог на ChatGPT и обеща по-силна интеграция със своите услуги.

Всичко това довежда до редица въпроси. Най-големият е – дали тези инвестиции и обещания ще доведат до истинска революция? Или просто ще сме свидетели на поредната ситуация, в която желанията на технологичните гиганти се оказват прекалено амбициозни за пазарните реалности. Отделно, няколко примера от близкото минало отварят истинско „дежавю“, което може да охлади страстите около ChatGPT.

От миналото към бъдещето

Чатботовете са концепция от години наред. Много е вероятно да сте се сблъсквали с такива при някои системи за обслужване на клиенти. Най-просто казано – това са програми, които се опитват да имитират човешки разговор и да предоставят дадена информация заявена от потребителите.

Базовите им версии включват логическа последователност, която е специално написана за всеки един отделен случай. Това ги прави доста непрактични, особено при опити за органично общуване с хора. Което бе и причината множество компании да изоставят опитите да ги ползват за замяна на служителите за връзка с клиентите. Защото, колкото и добре да е разработен чатботът по тази технология, той неимоверно постига същото, като предварително записаните съобщения.

По-напредналите вече разчитат на специално обучен изкуствен интелект (AI). Чрез него се формират доста по-сложни отговори, при това в разнообразни формати, да се водят органични разговори с програмата и др. Всичко това, без да се налага да се програмират отделните сценарии. ChatGPT представлява точно това – чатбот базиран на AI. Неговата сила всъщност е другаде, тъй като той е базиран на система с отворен код. Това означава, че трети разработчици могат да го ползват (при определени условия) максимално достъпно, както и да го доразвиват.

Решения подобни на ChatGPT не са новост сред технологичната индустрия. Google от няколко години демонстрира своя прогрес в създаването на подобен чатбот. Дори един от бившите инженери на компанията, беше убеден, че AI алгоритъмът е достигнал до самоосъзнаване. Google отрекоха това, като обвиниха програмистът е нарушил вътрешните правила за работа и го уволниха. Отворената същност на ChatGPT го прави различен от досегашните AI системи на технологичните гиганти. Защото го прави изключително достъпен.

Революционният елемент

Настоящата еуфория накара редица хора, професионалисти и бизнеси да се опитат да го вкарат в употреба. Ученици и студенти да си пишат домашните и курсовите работи, маркетинг специалисти да правят постове в социалните мрежи, а медийни платформи – да пишат новини. AI генерирани снимки с алтернативни реалности започнаха да заливат интернет пространството. Дори „влогърките“ в еротичната платформа OnlyFans се оплакаха, че скоро ще бъдат заменени от видеа създадени от изкуствен интелект.

Няколко месеца по-късно, част от тази еуфория премина и се забелязаха редица проблеми за ChatGPT и другите подобни базирани на отворения код на OpenAI. Но това са само базовите решения, които организацията предлага. Поради отворения достъп до самия код, разработчици и компании ще могат да създават редица други приложения, които да се ползват, както на корпоративно, така и на потребителско ниво.

Точно това е революционния елемент. До излизането на OpenAI решенията, подобни системи бяха заключени основно в офисите в Маунтиън Вю на Google или в Купертино на Apple. Големите очаквания са създадени най-вече от това, че кутията на Пандора е вече отворена и сега остава, хилядите програмисти по света да могат да правят каквото си поискат с AI алгоритмите. Затова и надеждите за успех сега са и толкова високи.

Помните и ползвате ли Siri, Cortana и Alexa

Ситуацията около ChatbotGPT обаче доста наподобява тази на гласовите асистенти отпреди пет години. Тогава, отново имахме технологична надпревара между гигантите – Apple, Amazon, Google и Microsoft инвестираха милиарди в тези решения. Бъдещето беше поверено на Siri, Alexa, Google Assistant и Cortana.

Около тях трябваше да се формират новите екосистеми, които да заменят настоящите Android, iOS, MacOS и Windows. Амбицията им беше те да поемат до голяма степен ролята на разнообразните интерфейси. Вместо да пишеш, кликаш и докосваш по екрани, е доста по-лесно просто да го кажеш или да влезе в разговор със системата.

Години по-късно, това не се случи. Дори напротив – потребителите просто не пожелаха да ги ползват масово. Винаги има ентусиасти, които разчитат на гласовите асистенти. Но като цяло, те не успяха да привлекат съответния интерес. Microsoft принизи ролята на Cortana, като опционален гласов интерфейс в Windows 11. Siri и Google Assistant също са изтласкани на много заден план.

Показателен паралел

Примерът с асистентите е показателен, защото те функционират почти идентично спрямо чатботовете. Разликата е, че първите разчитат на гласова комуникация, докато вторите – на писмена. Настоящият ентусиазъм покрай ChatGPT е почти напълно идентичен с този, който заобиколи Siri през първите месеци от пускането на асистента. Постепенно потребителите откриха редицата недостатъци и несъвършенства и разбраха, че практичността е доста ограничена. Асистентите трябваше да им се задават конкретни върпоси, на определени езици. Освен това, не винаги отговорите бяха задоволителни или правилни.

Идентична може да се окаже ситуацията и с ChatGPT. Чатботът не разполага с най-актуалната база с данни, неговите познания стъпва на такава, която е обновена до 2021 г. Например, ако го питате за войната в Украйна, той ще ви отговори за конфликтът в Донбас от 2014 г. Да, той е една от първопричините за настоящите военни действия, но последните няма да бъдат споменати от ChatGPT. Просто, защото той не знае все още за тях.

Отделно, потребителите откриха още редица други проблеми. Самият чатбот понякога дава напълно погрешни отговори, с груби фактологически грешки. Това го направи непрактичен в медийната сфера, където CNET се опитаха да го интегрират. Накрая, след всяка AI статия трябваше да минава редактор и да я пренаписва, с което ефективно обезсмисляше работата на алгоритъма. По-опасният проблем е, че изкуственият интелект е обучаван да има пристрастия при отговорите си по деликатни въпроси.

Различни експерименти показват, че ChatGPT е склонен да говори позитивно само за настоящия президент на САЩ и демократ Джо Байдън, но и само с негативни нотки за предходния – републиканеца Доналд Тръмп. Подобни пристрастия и двойни стандарти излизат наяве и при други политкоректни въпроси, свързани с феминизма, сексизма, расизма и др. Манипулирането на AI при масовото му въвеждане може да е огромен обществен проблем, в който цензурирането във Facebook и умишленото разпространение на фалшиви новини в социалните мрежи ще ни се стори детска забава.

По-реалистичният сценарий

Дали, AI решенията подобни на ChatGPT ще променят света? Надали по начина, по който в момента се представят. Изкуственият интелект безспорно е революционна технология, която има потенциала да предизвика нов етап в нашето развитие. Една от причините IT гигантите да внимават с него е именно в неговите възможности и затова сами налагат стриктни ограничения. Появата на ChatGPT и OpenAI отворените платформи ще срутят тези бариери. Или само ще се опитат, защото корпорациите просто ще засилят своите разработки и ако самите те не сложат предпазни механизми, то регулаторите най-вероятно ще го направят вместо тях на последващ етап.

Освен това, AI чатботовете демонстрират сходни недостатъци, като тези на гласовите асистенти. Съдбата на последните вече я разисквахме. Което предполага, че най-вероятно първите ще дадат своя принос в развитието на технологията, но революционния характер ще остане за по-натам.

Потенциалните приложения ще бъдат подобни на асистентите – ще подпомагат, но не и напълно заместват настоящата работа. При това чрез по-прецизни и специализирани приложения от настоящите като Dall-E (за генериране на снимки) и ChatGPT (за текст). Дотогава, последните най-добре ще бъде да се ползват за забавление, отколкото за сериозни задачи.

Microsoft вече даде подобна заявка, като показа интегрирана доста по-силно развита версия на ChatGPT в своята Bing търсачка. Тя ще продължи да показва резултатите по сайтове, но има опция да дава комплексен отговор на зададените търсения в отделен страничен панел. Което може да се окаже в пъти по-практично, от компилирането на различни мнения от няколко сайта. Както и демонстрира какво по-точно ще бъде потенциалното бъдеще на чатбот приложенията.

The post Дежавю с чатбот революцията appeared first on TechTrends България.

Четвъртата част няма да има същата съдба във филмовата индустрия. „Матрицата: Революции“ няма да се отличи с нищо повече от поредния голям франчайз, който Холивуд се опитва да възроди, но няма да бъде запомнен с добро от феновете. Все пак, той може би все пак ще донесе до нова технологична революция. Не в киното, а във видеоигрите.

Филмът беше използван за демонстрация на възможностите на новия гейм енджин Unreal Engine 5 на Epic Games. Демото Matrix Awakens, което те представиха има за цел да покаже пълния размах и потенциал, с който новата технология разполага и може да предостави на разработчиците. Как те ще могат да създават сложни, фотореалистични дигитални симулации при това сравнително бързо и лесно.

Unreal Engine 5 има потенциала да преобрази гейм индустрията, като предостави мощен инструмент на малките студиа, да създават качествени продукти. Толкова добри, че дори да конкурират тези на водещите разработчици в момента. Което, в комбинация от няколко други процеса, да промени напълно пазара.

Иновациите на Unreal Engine 5

Първата демонстрация на Unreal Engine 5 (UE5) беше през май 2020 г. в разгара на пандемията. В него има няколко ключови технологии, които имат революционен характер. Първата е зарязването на старата система от полигони, чрез която да се създават обекти. Те са заменени от nanites – фини частици или микрополигони, които могат да се изобразяват с милиони в една сцена. Това позволява да се постигне фотореалистично пресъздаване на обекти и повърхности. С толкова големи детайли, колкото човешкото око може да види или поне така твърдят от Epic Games.

Втората голяма иновация е Lumen – това е специална технология за динамично осветление. Тя позволява на разработчиците да интегрират източниците на светлина вътре в самата игра, без да се налага да правят половината неща ръчно чрез lightmap-и. Самите те могат да бъдат премествани или да са динамични – както се движи Слънцето в реалния живот например.

Matrix Awakens демонстрира тези две иновации, но и добавя още няколко. Те са насочени основно към изграждането на големи и отворени дигитални светове. Първата е Mass AI – инструмент за управление на тълпи от хора, автомобилен трафик и др. Чрез нея могат бързо да се населяват отворените светове с управлявани от компютъра обекти.

Другият е Rule Processor, чрез който се създават елементи с определени предназначения бързо и лесно. Chaos е специален физичен енджин, който управлява физиката в дадена игра под UE5 и отговаря за пораженията, които даден обект или елемент може да претърпи.

Неограничените възможности

За да обобщим – UE5 предоставя на разработчиците да изграждат отворени светове, населени с тълпи от фотореалистично пресъздадени хора и обекти. Някои от най-трудните технически компоненти са предоставени чрез инструменти, които се управляват бързо и лесно от сравнително малък развоен екип.

Ако Epic Games са прави и наистина подобни резултати да могат да се постигнат от малки екипи. То те ефективно ще, премахнат голяма част от техническата работа по една игра, с комплексни възможности, като заглавие с отворен свят. Което може да преобърне пазара. Защото ще се предостави мощна технология, която доскоро беше по възможностите само на големите студиа. Затова изграждането на отворени светове е запазена територия за разработчици като Ubisoft, Microsoft, Nintendo, RockStar Games и др.

Мащабите на отворения свят бяха една от причините Cyberpunk 2077 да не успее да се превърне в култова класика. На полските разработчици им отне близо една година след пускането на играта, за да могат да я пригодят за нормална употреба. Като има страшно много изрязани елементи при разработката.

Има и друг аспект тук. UE5 също така ще се превърне в мощен инструмент за различни разработчици на т.нар. метасветове. Техническите възможности, фото реализма са част от изискванията, които потребителите ще имат към подобен тип зарабдащи се продукти. Новият енджин на Epic Games ще предостави техническите възможности за по-лесното създаване на съдържание за виртуална и добавена реалност.

Кризата в гейм индустрията

Тепърва разработчиците ще могат да разработват неща с новия UE5. Който идва в ключов за пазара момент. От една страна, това ще е платформата, която ще се възползва от новото поколение конзоли. От друга, тя идва в момент, в който кризата сред големите AAA студиа изглежда се задълбочава.

Засега тя е комбинация от творческа и маркетингова, като връзката между разработчиците и геймърите изглежда скъсана. Доказателство за това е провалът на Battlefield 2042 – екшънът на EA загърби няколко ключови и дълбоко асоцирани механики с франчайза. Това се допълва от няколко други такива примери. Halo: Infinity имаше проблеми със старта на мултиплейъра. Bethesda стъпи накриво с Fallout 76, Ubisoft може дори да не издаде Ghost Recon Frontline.

Причините са много, от прекалено агресивна монетизация на игрите, през пускането им недовършени с технически проблеми, до пълното неразбиране на това какво искат самите геймъри. Доскоро техническото съвършенство и мащаби на AAA заглавията бяха основния коз, който те имаха срещу независимите разработчици.

Скъсяване на дистанцията

Първото започва да се изплъзва, след като Battlefield 2042 излезе с безкраен списък от проблеми, липса на оптимизация. Дори само техническата част на критиките беше достатъчна да откаже не малко играчи. Това доскоро беше практика основно на независимите студиа, като пример в тази посока беше World War 3, който направи толкова лош старт, че отне близо 3 години на разработчиците да си намерят нов разпространител и да се подготвят за повторно издаване на играта.

Мащабите на разработките също може да се променят. Ако UE5 изпълни обещанията и намали до минимум техническата работа по едно заглавие, тогава малки екипи, ще могат да правят качествени и сравнително големи игри. Нещо, което доскоро беше възможно от компании със стотици специалисти, разпръснати по целия свят.

Което ще направи независимите студиа конкуренти на гигантите в бранша. Нещо, което беше немислимо доскоро. Самите утвърдени разработчици ще трябва да променят своето поведение и дори бизнес модел, за да могат да задържат вниманието на геймърите към себе си. Как точно, ще разберем след няколко години, когато първите игри под UE5 излязат на пазара.

The post Новият „двигател“ на гейминга appeared first on TechTrends България.

На 15 февруари, „Виваком“ представи новите си мобилни тарифи. Те не може да се каже, че са най-евтините на пазара, но имат едно ключово качество, което ги прави наистина революционни. Това е първият мобилен абонаментен план, който е с истински неограничен достъп до интернет в България.

Досега тарифите на операторите бяха такива само на думи. Причината е, че плановете за пренос на данни включваха определено количество на максимална или най-високата достъпна за мрежата скорост. След изчерпването на този лимит, последната пада до почти невъзможни за ползване стойности (в рамките на десетки килобайти в секунда).

Сега, „Виваком“ преобръща пазара с главата надолу. Освен с този революционен за страната абонаментен план, в следващите месеци, компанията трябва да разгърне и своята 5G мрежа. Тя ще изравни възможностите на мобилната връзка спрямо фиксираната такава, което ще направи офертата на компанията още по-привлекателна за по-отдалечени и малко населени места. С което натискът на малките регионални оператори ще се засили.

Новият Vivacom Unlimited

Новият абонаментен план на Vivacom наследява като име стария – Unlimited. Този път, обаче напълно оправдава името му. Или поне последните две предложения – Unlimited 50 и Unlimited 150. Първият предлага неограничени мобилен интернет със скорост до 50 Mbps и разговори в България за 34.99 лева на месец. Вторият включва същото, но със скорост на преноса на данни до 150 Mbps и при цена от 43.99 лева на месец.

Към тях са включени още няколко дигитални услуги. В цената влиза още месечен достъп до мобилната телевизия на „Виваком“ TV GO, платената версия на музикалната стрийминг платформа Tidal, облачно място за съхранение в pCloud и услугата за мобилни разплащания Vivacom Pay. Двата неограничени планове разполагат още и съответно по 11.2GB и 13.8GB включен интернет трафик в роуминг в рамките на Европейския съюз.

По-евтините планове на „Виваком“ следват досегашният модел с включен лимит на пренос на данни на максимална скорост. Unlimited L+ предлага 10GB трафик и е единствения с неограничени разговори в България. Неговият по-лек събрат L, вече предлага 2 000 минути в страната и 8.3GB трафик. Двата плана са и последните, които предлагат пълния пакет дигитални услуги на „Виваком“. Те са съответно 30.99 лева и 26.99 лева на месец.

Останалите три пакета – M+, M и S са достъпните планове на компанията. Най-евтиният е 13.99 лева и включва 4.6GB пренос на данни и 200 минути разговори. Планове с много включени разговори и без мобилен интернет вече няма.

Въпрос на приоритет

Двата истински неограничени плана имат една лимитация. Или ще я имат поне за известно време, докато се развърне напълно 5G услугата. Това е капацитетът на мобилната мрежа. Скоростите, които „Виваком“ обещава са достижими и с 4.5G, но ако се навържат прекалено много устройства накуп, тя неизменно ще падне.

Затова, операторът дава на мобилните планове различен приоритет. Най-скъпият Unlimited 150 е с най-висок такъв от коефициент 10, което означава, че той ще има предимство на връзка към мрежата. Останалите са с коефициент 5.

Ако базовата станция има капацитет от 150 Mbps и се свържат два потребителя с висок коефициент, то тогава двамата ще могат да ползват до 75 Mbps скорост на връзка. Ако към същата станция се свържат клиент с коефициент 10 и друг с 5, то тогава преносът на данни ще се разпредели, както следва 100 Mbps и 50 Mbps съответно.

Промяна на пазара

Истинският неограничен трафик в двата Vivacom Unlimited плана е дългоочакван ход за българската телеком среда. Някои оператори по света, като T-Mobile в САЩ предлагат подобни тарифи от няколко години. Това определено ще може да пренареди пазара. Когато един от телекомите предприеме рязък завой в своята абонаментна стратегия, рано или късно другите два в България го последват.

Действието на „Виваком“ е наистина фундаментално и идва в ключов за пазара момент. Разгръщането на 5G обещава мобилния интернет да достигне скорости и забавяне на връзката съпоставима с този на фиксирания. Новите оферти, реално ще позволят да се замести последната с мобилна свързаност. Трите фактора, това досега да не се случва са скорост, забавяне и ограничен трафик. Първият вече не е толкова важен в 4.5G, вторият се разрешава с 5G. „Виваком“ с новите планове премахва последния.

Това означава, че скоро тези тарифи, ще могат да се разгледат като конкуренция на фиксираните такива. Особено в отдалечените места, където е трудно и скъпо да се прокара кабелна мрежа. В дългосрочен план, големите губещи са малките оператори, които от няколко години са под силен натиск в предлагането на пакетни услуги.

Друг голям ефект е, че ходът на „Виваком“ ще направи невъзможна идеята на някой от другите два оператора да вдигне цените на своите мобилни планове с пускането на 5G. Този процес се забеляза при развитието на 4G, като компаниите го оправдаваха с допълнителните услуги и повечето трафик. 5G ще изисква още повече трафик и съответно може да служи за претекст за вдигане на абонаментите. „Виваком“ елиминира тази възможност, тъй като ако сега „Теленор“ или „А1 България“ направи това, то ще изпадне в по-лоша конкурента позиция.

Операторите от своя страна подготвяха почвата за това, с аргументите, че 5G ще изиска сериозни инвестиции в обновяване и разширяване на мрежата, както и в нови честоти. Което е вярно, но от друга страна, приходите и печалбите покрай 4.5G услугите нарастват и достигат нива отпреди 10 години.

Което е добра новина за потребителите. Лошата е, че агресивните действия по консолидация на пазара, заплашват съществуването на малките оператори и може би не е далеч времето, в което в страната ще има само три компании, които да предлагат телекомуникационни услуги.

The post Тарифната революция на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Затова, появата на първия iPhone представи познати технологии, но комбинирани по нов начин, който реализира концепцията на смартфоните. Apple постигна това, което Microsoft се опитваше да направи от близо десетилетие. Нейният успех я постави в основата на смартфон революцията, а липсата на фокус на софтуерната компания от Редмънд я остави извън нея.

Повтаряне на историята

Гигантът от Купертино е на път да повтори историята. Мобилните устройства и системите за продуктивност, като PC, лаптопи и хибриди, дълги години се различаваха по няколко основни показателя – компактност, консумация на енергия, продуктивност и съвместимост. Досега, двата типа компютърна електроника разполагаше на своя страна само два от тях. Затова разликата между мобилните и PC платформи (тук включваме и MacOS – бел. ред.) е толкова драстична в момента.

Този, който успее да комбинира всичките четири възможности в едно и предостави единно решение за всички устройства ще владее бъдещето. За да се получи това, трябва да имаме подходящ хардуер, операционна система и приложения, които да работят в унисон, независимо от форм фактора. Microsoft от години се опитва да изгради подобна цялостна екосистема. Google, Samsung и др. също се опитват да пренесат възможностите от единия свят в другия. Резултатите за момента са непоследователни, а някои инициативи се разтеглиха във времето.

Apple изглежда, че са първите, които ще достигнат до този своеобразен Свети Граал на технологиите. Представянето на новите им модели компютри Mac и Macbook, беше изключително ключово. Компанията показа собствен чип за настолни и преносими системи, изграден изцяло с технологии, характерни за мобилните устройства. Както и възможността за универсални приложения и пълна обратна съвместимост между мобилни и настолни програми.

Революция в три посоки

Ако крайният резултат наистина е такъв, какъвто го представя Apple, то компанията прави революционна стъпка към унифицирането на всички видове компютърни устройства – смартфони, таблети, лаптопи, настолни системи и др. Казано по друг начин – ние сме на прага на истинска революция в ползването на потребителска техника. За разлика от ситуацията през 2007 г., Microsoft този път е доста близо до постигане на същото.

За да разберем напълно значението на тази революция, трябва да разгледаме обявеното от Apple в три посоки. Първата, е ролята на новия процесор Apple M1 за пазара на изчислителни чипове и за самите крайни устройства. Втората и третата са свързани със софтуера – операционната система, универсалните приложения и обратната съвместимост (емулацията).

Първият фактор – процесора Apple M1

Apple M1 реално е първият изключително мощен мобилен процесор, предназначен за лаптопи и настолни компютри. Изграден по 5nm архитектура на ARM, той може да побере много повече транзистори, спрямо традиционните PC чипове, които в момента масово са с 10, 12 и 14nm. AMD тепърва пускат 7nm, докато Intel още се бори с тази технология.

Компановката на M1 е като на смартфон – в рамките на един чип са интегрирани множество компоненти, които обикновено са разпределени в отделни такива. Той е съставен от осемядрен процесор, като половината от ядрата са за стандартни операции, а останалите – за по-тежки такива. Към него добавяме осемядрен графичен процесор и 16-ядрен такъв за изчисления свързани с AI. Apple стига до крайности, като интегрира в рамките на платката дори RAM паметта. Последното е немислимо при решенията свързани с компютри, но се среща често при мобилните устройства.

ARM архитектурата има няколко предимства пред тази на x64 на AMD и Intel. Първата е, че е много по-компактна, като комбинира всички компоненти на един чип. Разпределението на задачите между различните ядра повишава тяхната енергийна ефективност, което намалява загряването им. Което прави решението на ARM идеално за мобилни устройства.

Apple се възползва максимално от 5nm архитектура. Тя интегрира 16 млрд. транзистори в новия си M1, което е с 35% повече от процесорите A14, които са в новите модели iPhone и iPad. Идеята е да се повиши максимално производителността, за да може да е конкурентна на по-големите и все още по-мощни чипове изградени по x64.

Тясната интеграция между отделните компоненти, включително на RAM-та, дава и едно друго предимство. Позволява се преноса на информация да става много по-бързо между тях. Вместо тя да пътува напред-назад по дънната платка, тя остава в рамките на едно парче силиций. Недостатъкът е, че в досегашните интегрирани решения, се правеше компромиси с производителността и възможностите. С което ще разберем дали миниатюризацията и 5nm системи могат да компенсират това.

Apple твърдят, че този подход и засилването на мобилните технологии и представяне в чип, предназначен за компактни компютри, може не само да е равностоен конкурент, но дори да превъзхожда най-добрите традиционно x64 процесори на пазара. Технологичният гигант има един скрит коз – пълният контрол. Компанията контролира вече всичко. От процесорите и хардуера, който е тясно интегриран в него, през операционната система и по-голямата част от софтуера за своите компютри Mac.

Първите бенчмаркове показват доста добри резултати на M1 спрямо конкурентните модели на AMD и Intel. Наблъскването на толкова много специализирани компоненти на едно място, в комбинацията с голям буферен кеш (cache) прави твърдението на Apple за техния процесор доста вероятно.

Вторият фактор – универсалните приложения

Има уловки при резултатите от подобни сравнения. Това е какви приложения се ползват за тях. Ако са специално писани за съответната платформа и дори хардуер (както в повечето случаи са изискванията на Apple) то те е нормално да дадат високи резултати. Софтуерът е изключително ключов компонент в успеха на създаването на универсална платформа за всички видове устройства.

Тук елементите можем да ги разделим на две – създаването на универсални приложения, които да покриват повече системи, както и емулацията на вече съществуващите. И в двата случая е препоръчително това да става без да се губи бързина и производителност.

Apple твърди, че чрез своя ъпдейт Big Sur на операционната система MacOS, всички програми, които са нейно дело ще могат да вървят безпроблемно едно временно на машини с M1 или Intel процесори. Те ще влязат под името Universal Apps 2. Няколко разработчика, като Adobe и техния Lightroom се присъединяват към инициативата и така би трябвало да имаме високопроизводителни програми, които да могат да се пускат едновременно на двете архитектури.

Уверението на няколко компании, които са работили с Apple е, че преминаването към Universal Apps 2 е много лесно и бързо. Крайният резултат бил дори още по-ефективен спрямо x64 приложенията. Тепърва ще се потвърждават тези твърдения. Ако преминаването наистина е такова, а резултатите по производителност се оказват високи, то Apple наистина ще е постигнал революционен ход.

Третият фактор – емулираните приложения

Преминаването от готови към универсални приложения може да бъде проблемен процес за някои разработчици. Приемствеността между редица поколения системи е ключов фактор за успеха на x64 системите. Дори при прехода от x86 към x64 беше постигната успешна емулация на по-старите програми.

Това е третият ключов фактор, за да може да се създаде унифицирана платформа. Apple няма проблеми с интеграцията на iOS приложенията, тъй като те са вече разработени за ARM процесори и мобилната архитектура. Което е сред големите предимства на M1 чиповете. По-интересен е въпросът, какво се случва с вече готовите програми, създадени за Apple под x64.

Тук се намесва системата Rosetta 2, която е добавена в MacOS Big Sur. В общи линии това е емулатор за x64 приложения, който позволява те да работят под новия процесор на Apple. Компанията не изпада в детайли по темата. Единствено твърди, че емулираните приложения работят със същата и дори по-висока производителност, отколкото в нормалната им x64 среда.

Което вече звучи преувеличено. Защото, емулацията означава да работи едно приложение (Rosetta 2), което симулира средата на x64 архитектура, върху която вече се пуска другата програма. Винаги въпросът е колко производителност се губи и какво е забавянето в процесите. Дори само Apple да са постигнали минимален брак, то това ще е наистина голямо постижение. Всичко останало отвъд това е малко вероятно.

Едни гърди напред

След представянето от 10 ноември, може да кажем, че Apple е с едни гърди напред в състезанието за създаването на унифицирана среда за всички устройства. Microsoft може да започна работата по тази концепция преди десет години с Windows 10 и Metro приложенията. Но през този период не успя да развие трите условия за нея. Както това прави в момента Apple.

Microsoft се сблъска първо със създаването на универсални приложения, които да паснат едновременно на мобилния и настолния свят. Софтуерният гигант изпробва със своите Metro програми, които да са междинно звено между ARM и x64 архитектурите, но в крайна сметка те нямаха тази ефективност, като досегашните.

Има светлина в тунела, макар и да е все още доста малка. Тя се крие в Universal Windows Platform (UWP), която и трябва да постигне същото, което Apple Universal Apps 2 се опитва да направи. Само, че за Windows 10. Инициативата е от няколко години, като набира доста бавно скорост за момента.

Въпреки тезите, че UWP е мъртва идея, рано или късно, Microsoft ще разполага с универсални приложения. Просто не може да намери правилната формула за тяхното разпространение. Основният спор е дали Windows трябва да има собствен Store, през който да се свалят приложенията. За момента има съпротива от потребителите и разработчиците по темата.

Microsoft също правят доста силен пробив по отношение емулацията на ARM приложения. Досега, компанията предложи такава само за програмите под x86 архитектура, но от ноември се очаква да бъдат добавени и тези под x64.

Софтуерният гигант започна да прави собствени процесори SQ1, които също са базирани на архитектурата на ARM. Те са интегрирани в част от Surface портфолиото на Microsoft от 2019 г. Много е възможно, технологичният гигант да засили тяхното присъствие и да пусне подобрени процесори през следващата година, след последния ход на Apple.

Последиците

Както виждаме, Apple и Microsoft уверено вървят към едно по-различно бъдеще на унифицирани устройства и софтуерни системи. Двете компании го приближават все повече, като „ябълковият“ гигант е с една идея по-близо. Последиците от тази трансформация ще са фундаментални за целия пазар на потребителска електроника.

Промяната ще се усети в няколко аспекта. Първата е, че ще се размият границите между отделните категории устройства. Все по-малко ще се усеща необходимостта от мощно PC, за да можете да извършвате нормална видеообработка или по-хардкор гейминг. Съвсем естествено, доста по-силните и модулни машини ще продължат да са по-добри и предпочитани от тесните специалисти. Но за масовия потребител, те вече няма да са толкова необходими.

Вторият аспект е тенденция от няколко години. Тя е пренасянето на все повече концепции от смартфоните в лаптопите. Единните корпуси, несменяемите батерии, по-малкото портове, компактните размери и др. вече са факт. Този процес завършва с интеграцията на мобилните процесори в преносимите компютри. Тази тенденция идва със своите недостатъци, като най-вероятно ще окаже влияние върху жизнения цикъл на устройствата (който ще се скъси), по-трудната поправка и невъзможността за последващи ъпгрейди.

Третият аспект е потенциалното разместване на пазара. Тук, лошата новина е за Intel, които изостават в няколко ключови технологии. Техните процесори все още разчитат на 10nm архитектура, като 7nm такава се очаква най-рано през 2021 г. Отделно, производителят отдавна не е ключов играч на мобилния пазар и липсата на такива решения, може да го измести напълно от пазара за лаптопи през следващите години. Intel, може да се окаже голямата жертва на тази трансформация.

AMD и Nvidia са в доста по-благоприятни позиции. Първата компания, е с една идея по-напред, като вече развива 7nm архитектура, като и предлага по-ниски цени от Intel. С което има шанс да се конкурира с решенията на ARM. Nvidia си реши тези главоболия, просто като придоби последната. Тепърва ще видим последиците от тази сделка, но те определено ще са в полза на щатската компания.

Последният аспект е за разработчиците. Тяхна мечта е да им се предоставят лесни инструменти за създаването и/или адаптирането на техните програми в универсални приложения за максимален набор от устройства. Компанията, която направи първа това има шанса да ги привлече на своя страна.

Всичко зависи от това, дали обещанията за производителност, лесна разработка и успешно емулиране на новите системни решения на Apple се окажат реалност. Ако проблемите във всеки един елемент са малко и бързо преодолими, технологичният гигант ще постави началото на пълна трансформация на потребителската компютърна техника.

The post Apple и Светия Граал на компютрите appeared first on TechTrends България.