Във виртуална конференция българският евродепутат Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) и Мишел Риваси от Групата на Зелените обявиха, че няма научен консенсус относно пълната безопасност на новите технологии.

Заключението на повечето поканени панелисти е, че има „бели петна“ в някои области, както и че са необходими допълнителни и задълбочени изследвания. Това не означава, че разгръщането на 5G трябва да бъде спряно или забавено, тъй като основните опасения са свързани с милиметровите вълни (25GHz в Европа), които ще навлязат в новите мрежи на по-късен етап.

Повече и по-качествени изследвания

В същият момент, призивът за по-задълбочено изследване на по-малко разглежданите ефекти и параметри на ролята на мобилните технологии върху човека и околната среда е повече от необходим, за да се разсеят допълнително опасенията на хората.

„Пандемията показа, колко е важна дигиталната свързаност“, обяви Иво Христов в откриването на виртуалната конференция. „Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“, допълни той, като също така подчерта, че трябва да се отговори на страховете на хората.

„Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“ Иво Христов, евродепутат

Франц Кархър от главна дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Европейската комисия коментира, че в момента има много изследвания, но много от тях са некачествени, с противоречиви резултати или такива, които трудно могат да се повторят.

„Заключението е, че ни трябват повече и по-качествени изследвания“, обяви Кархър. Той допълни, че ЕК вече е инвестирала близо 50 млн. евро в подобни научни трудове и експерименти свързани с електромагнитните полета. В новата програма до 2028 г. има и перо заделено за подобни цели.

Критиките срещу ICNIRP

Една от основните задачи на конференцията беше да се уточни дали ограниченията, които се предлагат от Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP) са достатъчно предпазващи. Организацията направи няколко ревизии на своите препоръки, последната от които беше направена през 2020 г. именно във връзка с навлизането на 5G.

„Оценката на риска на ICNIRP е адекватна и се базира не на един или няколко, а на множество научни трудове, консултации с учени и организации“, коментира Родни Крофт, председател на ICNIRP.

Той се присъедини към забележките на ЕК, че доста изследвания не са качествени или противоречиви, затова не трябва да се ползват като категорично доказателство за потенциална вреда.

„Единични изследвания не могат да се използват за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“ Родни Крофт, INCNIRP

„Когато две сходни изследвания показват диаметрално противоположни резултати, няма как те да са верни, а по-скоро трябва да се подобрят техните параметри, за да се постигнат консистентни резултати“, коментира Крофт. По неговите думи, подобни противоречия могат да се ползват за много добра основа за последващи и по-качествени изследвания.

„Но не може да се ползват единични изследвания за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“, заключи Крофт.

Неизвестните

Основните пропуски, неизвестни или липса на консенсус сред учените за влиянието на електромагнитните излъчвания са в две посоки. Първата е при кои стойности има повишен риск от рак (канцерогенеза), втората е свързана с използването на милиметровите вълни (тези над 20GHz).

Натрупването на няколко изследвания в тази посока все пак хвърлят сянка върху ограниченията. Елизабет Кардис от Иниститута по световно здраве в Барселона (ISGlobal), коментира, че има доказателства, които засега не са категорични, че при по-ниски нива от тези на ICNIRP може да има повишен риск от образуване на рак.

„Последните изследвания показват, че новите насоки на ICNIRP от 2020 г., може да не са достатъчно защитаващи за хората и телеком работниците. В същия момент, няма убедителни доказателства затова, че са и опасни“, коментира Кардис.

Доказателствата и детайлите

По време на дискусията бяха цитирани две подобни изследвания публикувани официално през 2018 г. Едното е на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на САЩ. При него е установен увеличен риск от туморни образования в мишки, но при излъчвания надвишаващи лимитите на ICNIRP. Второто изследване е на италиански екип и отново тества за туморни оброзования в мишки, но на нива в рамките на лимитите на организацията. При най-силните електромагнитни полета (50 V/m) е забелязан увеличен риск от образуване на рак, докато при по-малките този риск изчезва. Прагът, според ICNIRP е 58 V/m.

Това донякъде е повод за притеснение, но по-скоро е сигнал за прецизиране на регулациите. За момента, мобилните мрежи излъчват между 1% и 2% от разрешените стойности на ICNIRP, като в тях се включват и 5G инфраструктурата. Това показват замерванията на британския регулатор OFCOM направени в началото на 2020 г. С други думи – дори организацията да трябва да понижи своите лимити, настоящите мрежи не представляват опасност за здравето. В България, дори прагът за електромагните полета е близо 10 пъти по-строг и е фиксиран на 6.14 V/m.

5G няма драстично да увеличи излъчванията на мобилните мрежи. Ако има такова, те пак ще останат много под ограниченията, които ICNIRP слага в момента.

„Добавянето на нови честоти и устройства ще доведе до минимално увеличение на общите нива на излъчвания в рамките на ЕС. Това показва изследване, спонсорирано от ЕК. Говорим за ръст от 0.7% спрямо стандартите на ICNIRP“, коментира Франц Кархър от ЕК. С което кумулативните излъчвания няма да надвишават 5% или около 3 V/m, далеч под очертаните рискови стойности от италианското научно изследване.

Милиметровите вълни

Друго „бяло петно“ са милиметровите вълни, те са изследвани, но количествените трудове посветени на тях са много по-малко в сравнение със спектъра, който се използва в момента. Това е ключов въпрос, тъй като в Европа операторите планират на по-късен етап да включат подобни честоти на 25GHz. В някои държави извън Стария континент подобни ленти вече се използват за 5G, но с малък успех, заради липсата на слоеве на мрежата.

Арно Тиленс от университета в Гент обясни, че има разлика между излъчванията които са вредни за хората и нивата, които могат да окажат влияние върху по-малки организми от околната среда. Важен момент е, че по-висока доза излъчване получават тези, които не използват мобилни технологии.

С други думи, хората са облъчвани с електромагнитни вълни доста по-силно, отколкото живите организми около тях. При мобилните мрежи до 4G включително антените излъчват еднакво за всички, като разликата е в това, че хората има устройства с тях, които приемат. При 5G, сигналът ще е насочен, с което на теория ще се намали още повече излъчването към тях. Но, ако използваме различни сензори, които да слагаме на животни за проследяване и други цели, ефектът трябва да се изследва допълнително.

По-важно беше сравнението, че научните трудове за честотите над 6GHz са много по-малко като количество спрямо спектъра под тези ленти, които се ползват в момента масово от операторите. С налагането на 25GHz навлизаме в по-малко изследвана територия.

Попълване на „белите петна“ и препоръките

От ICNIRP реагираха, макар и в онлайн чата на дискусията – зам. председателят Ерик Ван Ронген, обяви, че се работи по доклад, който ще покаже „белите петна“ по отношение на електромагнитните вълни и техните ефекти.

Обещанията на ЕК за допълнително финансиране за изследвания също е важна крачка в посока на успокояване от страховете към 5G. Елизабет Карис направи добро предложение за необходимостта от изграждане на мониторингова система в рамките на Европа за силата на електромагнитните излъчвания. За момента, това е практика на местните регулатори. В България например, имаме три нива на контрол и замервания на базовите станции.

Виртуалната дискусия показа, че притесненията спрямо 5G и мобилните технологии са преекспонирани и преувеличени. Но все пак има елементи в науката и регулациите, които трябва да се прецизират, особено ако искаме да сме напълно сигурни при интеграцията на милиметровите вълни през следващите години. Призивът за повече и по-качествени изследвания, както и за отпускането на средства за тях също е похвален.

The post Евродепутати призоваха за повече научни изследвания за ефектите на 5G appeared first on TechTrends България.

Оказва се, че не са единствените. AI играе все по-голяма роля в научните среди, като възможностите на новата технология отварят нови врати в провеждането на мащабни изследвания и обработката на големи масиви от данни. Нещо, което е ключово някои научни области. В същият момент, системите за изкуствен интелект могат да бъдат голямо предимство за разработчиците им. Което прави споделянето на техния код абсурдна идея.

Това влиза в пълен разрез с практиката в научните среди. В тях е прието, публикуването на дадено изследване да бъде споделена пълната информация за параметрите, методологията му и др. Идеята е, други учени да се опитат да повторят резултатите от експериментите и така реално да потвърдят заключенията. Тази практика е ключова за проверката и валидацията на научните трудове.

Когато един такъв научен труд е извършен с помощта на AI, учените са изправени пред редица неизвестни компоненти и прави репликирането на резултатите почти невъзможно. С което, те настояват за прозрачност при осъществяването на подобни изследвания.

Бунтът на учените

Поводът за цялото недоволство тръгва от 31 учени, които излизат със становище в списание Nature отговор в рамките на публикация на Google Health. Интернет гигантът е тествал своите AI разработки за намирането на признаци на рак на гърдата в различни пациенти, като използва за информация единствено медицински данни.

Проблемът е, че Google не е предоставил почти никаква информация за кода на програмата, както и редица други детайли свързани с изследването. Което прави оценката и възможността за повтаряне на резултатите невъзможни. Позицията на учените е, че публикацията на Google е нищо повече от една реклама на тяхната технология.

„Това не може да продължава“, коментира Бенджамин Хейбе-Кейнс, водещият автор на публикацията в Nature, цитиран от TechnologyReview. „Проблемът не е само в това изследване – това е тенденция, която наблюдаваме от няколко години и вече започва наистина да ни притеснява“.

Хейбе-Кейнс допълва, че все повече учени започват да се отдръпват от изследванията свързани с AI, именно поради тази причина и липсата на прозрачност.

„Когато видяхме научния труд на Google, разбрахме, че това е перфектния пример за много интересно изследване, публикувано в престижно издание, но което няма нищо общо с науката“, коментира той. Според него, това е просто реклама на „яка технология“, но с която, останалите нищо не могат да направят.

Когато става дума за подобни изследвания в рамките на биологията, физиката, химията и компютърните науки, учените са свикнали да разполагат с пълната информация или поне достатъчна такава, с която да може да се повторят експериментите и да се сверят резултатите. На практика, това се случва рядко, но точно тази прозрачност изгражда доверието и признанието в научните среди, че откритията са автентични.

Цялостният проблем на AI и науката

Има редица предизвикателства, които разминават вижданията, методите и начините на действие между AI и науката. За начало, липсата на прозрачност при подобни изследвания, прави почти невъзможна тяхната оценка за ефективност, безопасност и др. Което прави изключително опасно прехвърлянето на теоретичните резултати в реална обстановка. Което дори може да е смъртоносно, ако изкуственият интелект се използва за автоматична диагностика на рак, каквото е изследването на Google.

Самата AI технология, по начало е доста неприветлива за подобно детайлно разучаване. Защото е много трудно да се обясни в подробности защо и как машинното самообучение е достигнало до крайните изводи. Липсата на прозрачност във всички останали компоненти правят задачата невъзможна.

Три са факторите, от които зависи успеха на AI – софтуерния код, мощността на хардуера и ползваната база данни. Последните две много често са привилегия на големите компании. Защото те могат да си позволят или имат мащабите да събират достатъчно информация, която да бъде от максимална полза за обучение на алгоритмите.

Също така, тя е и обект на все по-голяма регулация, предвид чувствителността на данни, които базата може да съдържа. В случая с Google – пациентската информация е поверителна и може да се използва само с изрично съгласие на хората.

Споделянето на алгоритмите също не е обичайна практика. Според доклада State of AI едва 15% от всички изследвания свързани с изкуствен интелект се споделя кода, с който са извършени. Основните и едни от най-добре познати инициативи за AI, като OpenAI на Илон Мъск и DeepMind на Google естествено държат в тайна софтуерните алгоритми.

Крайният резултат е, че се публикуват хиляди научни трудове за изкуствен интелект, но без да има възможност за обективна проверка и потвърждение на резултатите.

Новото злато

Тезата изказана преди десетилетия, че данните ще са петрола на 21 век, е изказана през 2006 г. от британския учен и предприемач Клив Хъмби, започва да се материализира. Облачните услуги и компаниите събират огромни количества информация, като сървърите и AI ще са основните компоненти за нейното монетизиране. Като те са ключът в предоставянето на услуги с висока добавена стойност и автоматизация.

Затова борбата за всички тези компоненти е толкова жестока, не само между технологичните гиганти, но и на държавно ниво. Което прави до голяма степен логична постъпка, че водещите компании в AI разработките държат своя софтуер в тайна. Неслучайно, при преговорите за продажбата на американското звено на TikTok, китайската компания-майка ByteDance отказа да предаде кода за своите алгоритми в социалната мрежа на Microsoft.

Тук идва въпросът – защо тогава AI е обект на научни изследвания? Отговорът е доста по-сложен. От една страна, доскоро изкуственият интелект се разглеждаше повече от университети, лаборатории и ентусиасти, които възприемаха повече научния подход и практики.

През последното десетилетие, Google, Facebook, Amazon, Microsoft и Apple започнаха да развиват подобни алгоритми, като ползваха големите масиви от информация, които са натрупали през годините. Много от учените, от своя страна продължиха разработките си в корпоративна среда. Подобен пример, може да бъде българската „Онтотекст“, която започва като дипломна работа и прераства в перспективен бизнес за технологичната група „Сирма“.

Влиянието на AI върху науката

Простото решение е ако AI разработките преминат изцяло в корпоративна среда. Това няма как да стане, защото изкуственият интелект може да трансформира напълно самите научни изследвания в почти всяка област – от астрономия, през молекулярна биология до теоретична физика.

Както виждаме в научния труд на Google (а подобни експерименти правят IBM и много други), AI се използва за потенциалното решаване на тежки медицински проблеми. Изкуственият интелект беше впрегнат в борбата срещу коронавируса, също. С други думи, преплитането между двете е прекалено голямо, за да бъдат разделени. Практиката и методите между корпоративната и научна среда са диаметрално противоположни и това води до тези конфликти.

В материала на TechnologyReview например се показва мнението на редица учени, които не искат да участват в подобни изследвания или да ги признаят, заради липсата на прозрачност. Намирането на компромисен вариант ще е доста трудна задача, предвид факта, че данните, хардуера и софтуера много често са в пълния контрол на компаниите.

Цялата история показва един интересен сблъсък в момента на скоростното развитие на тази потенциално революционна технология.

The post Научната дилема на изкуствения интелект appeared first on TechTrends България.