Какво е революционното в това изстрелване обаче? Първите астронавти до МКС са изпратени преди 22 години, като само през изминалата 2019 г. са осъществени три мисии до станцията. Първият управляем космически полет е осъществен през вече далечната 1961 г. от Юрий Гагарин. В същият момент медийният ентусиазъм изглежда все едно SpaceX е осъществила мечтата на своя създател Илон Мъск да изпрати хора на Марс.

Има няколко възможни гледни точки и значения на този полет, както и защо той ще влезе в историята. Като се спрем на всяка една от тях, ще може да разберем и потенциалните последствия от последната мисия на SpaceX до МКС.

Може да ги обобщим като следните:

1. Геополитическа – САЩ за първи път от почти десет години изстрелват самостоятелно свои космонавти в орбита.
2. Технологична – Това е първият управляем полет, при който ракетата-носител ще се използва повторно.
3. Икономическа – Това е първият истински космически полет с хора на борда осъществен от частна бизнес компания.

Всяка една от тях има своите условия и контекст, който трябва да се вземе предвид, преди да се обяви за напълно мисията за историческа и за нова ера в космонавтиката.

„Драконът“ – новата космическа совалка и завръщането на САЩ

Нек започнем с първата, геополитическа теза. За да може да имаме пълна картина по тази точка, ще трябва да превъртим лентата много, много години назад. В разгара на Студената война, през март 1983 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява историческата „Стратегическа отбранителна инициатива“ (SDI), която получава прякора „Междузвездни войни“, покрай едноименната хитова филмова трилогия на Холивуд по това време.

Идеята е повече от амбициозна – да се разположат оръжия в орбита, които да имат за цел да унищожават съветските сателити, балистични ядрени ракети в полет и дори да нанасят собствен ядрен удар по противника. В основаната на всичко е програмата за космическа совалка (Space Shuttle) на NASA. Това е кораб, който може да изведе в орбита сравнително големи товари, но и да се върне на Земята за повторна употреба.

Проектът предизвиква СССР да налее огромни суми в разработването на собствена аналогична програма, за да може да запази стратегическия паритет. Съветската совалка позната като „Буран“ и ракетата-носител „Енергия“ политат само веднъж през 1988 г. само година преди да падне „Желязната завеса“.

Много историци описват изявлението на Рейгън като „огромен блъф“, с който реално успяват да фалират СССР и да спечелят Студената война. Причината е, че почти всички мисии на космическата совалка са основно цивилни, извеждане и поправяне на спътници, орбитални телескопи и др. Отделно произходът на проекта може да се проследи още от 50-те години на миналия век, а първата работа по него започва в края на 60-те. Няма потвърждение, че космическата совалка е можела да се използва за военни цели. От надпреварата все пак излиза и нещо полезно – първата истинска орбитална станция „Мир“.

Космическата совалка дава огромно предимство на САЩ след края на Студената война. Тя ѝ позволява да извежда големи товари в орбита и реално с нейна помощ са построени основните модули на МКС, както и прави няколко полета до вече пенсионираната „Мир“. Първите пет мисии към станцията са доминирани от американски астронавти и оборудване, а до края на първите 21 полета, само три са осъществени с руски ракети. Лесно може да се каже, че космосът до голяма степен принадлежи на САЩ до началото на XXI век.

Инцидентът със совалката „Колумбия“ през 2003 г. показва възрастта на американската технология и някои потенциални рискове. Това довежда до временно спиране на полетите с американски кораби и последвалото им разреждане. Все пак, совалките летят още осем години и правят общо 39 полета, останалите 25 до МКС са осъществени с руските ракети „Съюз“.

От 2011 г. насам, Русия доминира напълно управляемите космически изстрелвания. Корабите и ракети „Съюз“ осъществяват всичките 34 полета до МКС оттогава до април тази година. Изстрелването на Dragon 2 на SpaceX слага край на руския монопол в тази ниша и връща САЩ в звездната надпревара. Всъщност това беше основната цел на компанията на Мъск – да се създаде американска алтернатива на космическата доминация на Москва. Защото след извеждането на употреба на совалките, дори част от щатските ракети, ползват руски двигатели RD-180.

SpaceX се намесва като разработва и налага изцяло собствени технологии –Merlin двигатели, Falcon ракети-носители и вече на управляеми модули Dragon. С което затваря технологичния и производствен цикъл да е изцяло в САЩ.

Именно, поради геополитическата причина, заглавията в медиите зад Океана са „Нова ера в американската космонавтика“, които са преведени почти дословно от повечето български и световни, без да се отчита този контекст.

Технологичната иновация на SpaceX

Политическият аспект на SpaceX и собствените системи на компанията не са достатъчни за иновация в сферата. Все пак компанията на Мъск разработва нови системи, които му позволяват да бъде много по-ефективен от всички останали космически оператори по света. Това са ракетите-носители за многократна употреба. Истинската технологична революция и нова ера в космонавтиката може да се каже, че се е случила не сега през 2020 г., а пет години по-рано – на 22 декември 2015 г.

Тогава, SpaceX за първи път успешно приземява първата степен на ракетата-носител Falcon 9 на наземна платформа. Няколко месеца по-късно, през април 2016 г. прави втори успешен опит, този път на роботозирана плаваща площадка в Атлантическия океан. Именно на такава се приземява и при мисията на Dragon-2 до МКС, първата степен на Falcon 9.

По този начин, компанията на Мъск взима концепцията от космическата совалка и прави всяко свое изстрелване на ракета много по-евтино, като използва по няколко пъти един от най-скъпите компоненти в ракетата – носителят и големите двигатели. Това понижава четворно цената на пазара за извеждане на килограм в орбита. За ниска орбита, SpaceX е обявила сумата от малко над 56 млн. долара, което от друг оператор би достигнало дори 200 млн. долара за сходна мисия.

Което прави околоземната орбита много по-достъпно място. Вече много повече компании и държави могат да си позволяват да изстрелят свои сателити. Именно с Falcon 9 на SpaceX, „България Сат“ извежда първият български частен спътник в орбита.

Тази революция, наистина поставя нова ера в космонавтиката, но нейното начало е още от края на 2015 г., а не от 2020 г. Полетът на Dragon 2 все пак е първият с хора на борда, в който ракетата-носител се връща благополучно на Земята. Дали това е достатъчно за „велик исторически момент“? Предвид факта, че SpaceX вече имат 44 такива приземявания и са използвали повторно 31 ракети, отговорът е по-скоро „Не“. Все пак, в историята, полетът ще бъде записан със златни букви, заради този факт. Просто традициите в космонавтиката повеляват неговото увековечаване.

Първа частна космическа

SpaceX е много често описвана като първата частна космическа компания и съответно извеждането на двамата космонавти на 30 май 2020 г. е първото истинско такова от самостоятелен предприемач. Което за повечето наблюдатели поставя Мъск доста пред своите конкуренти, като Джеф Безос и Ричард Брансън.

В това твърдение има много неточности, като естествено е важен целия контекст. Основният конкурент на SpaceX е United Launch Alliance (ULA). Това е консорциум от две частни компании – Boeing и Lockheed Martin. Общото между тях и различното спрямо фирмата на Мъск е, че те са основно военни разработчици. Ако Boeing имат доста силно цивилно звено и продажби на граждански самолети, то Lockheed напълно доминира в поръчките за Пентагона. Въпреки всичко, двете компании са частни. Макар и през друго съвместно дружество те са в основата и на изстрелването на космическата совалка през 90-те и 2000-те години.

Има няколко съществени разлики и това е в трансформацията най-вече на цялостния модел от страна на САЩ по който се правят космическите изследвания. Още от студената война, от двете страни на Желязната завеса се ползва сходна концепция – има по една държавна агенция, която предоставя целия бюджет на компании или конструкторски бюра за разработването на ракетите и технологиите.

В СССР последните пак са държавни и затова кръгът е затворен, но в САЩ те са частни компании, като в повечето случаи са корпорации с дългогодишни военни договори. От началото на XXI век, Вашингтон сменя тактиката и отваря пазара. Отново се разпределят федерални бюджети, но вече част от разходите се поемат от самите частни дружества. Също така се създава възможност, такива които не са били част от военно-промишления комплекс също да участват.

Стимулът не се ограничава само с печеленето на държавни поръчки – те ще могат да предоставят услугите по изстрелване на космически обекти на клиенти от цял свят. САЩ решава, че засилването на конкуренцията в сектора, ще понижи разходите и повиши ефективността, след като частните военни разработчици са станали технологично тромави, които искат все по-големи бюджети.

Ролята на NASA

Голямото постижение на Мъск е, че той успява да пробие монопола им и да вземе част от договорите на NASA. Уловката е, че ако не беше федералната агенция, SpaceX можеше и да не достигне до постиженията си от последните 10 години.

Агенцията избира SpaceX през 2006 г. да разработи ракета и апарат, който да пренася товари до МКС. Федералната институция финансира близо половината от бюджета по проекта с 396 млн. долара, фирмата на Мъск осигурява останалите 500 млн. долара. Последните са осигурени от самия милиардер и различни инвеститори. SpaceX също така осигурява допълнително финансиране от Google и Fidelity за 1 млрд. долара през 2015 г. Още един инвеститорски рунд е направен две години след това за 350 млн. долара.

NASA продължава да налива пари в SpaceX, като след разработването на ракетата и успешните стартове, дава договори за 1.6 млрд. долара за доставки до МКС до 2016 г. Така основната част от финансирането на цялата компания в началната ѝ фаза и ресурса за създаването на Falcon 9 идва по линия на правителството на САЩ.

По същият начин идва и голяма част от парите за разработването на капсулата Dragon 2. NASA сключва първоначален договор за 75 млн. долара за изграждането на такава и на още 440 млн. долара през 2012 г., за да продължи работата по проекта. Две години по-късно е обявено състезание между SpaceX и Boeing, което първата печели и осигурява допълнителни 2.6 млрд. долара през 2017 г.

Към тях добавяме и няколко договора по линия на Пентагона. Първият предварителен контракт е от 2005 г. за 100 млн. долара, който е последван три години по-късно от нов за до 1 млрд. долара, в зависимост от броя на мисиите. През 2015 г. излитат първите ракети на SpaceX със засекретени товари на ВВС на САЩ. Нови три договора са подписани от 2017 г. до 2019 г. на стойност 686 млн. долара за щатските военни, за секретни товари, сателити за навигационната GPS система и др.

Най-важният сегмент е фактът, че SpaceX може да осъществява и граждански мисии, като целта е по този начин да не бъде напълно зависима от държавните поръчки. Ниските цени на компанията на Мъск, породени от технологията за многократно ползване на първите степени на ракетите, правят нейните оферти по-привлекателни.

От 2014 г. SpaceX с техния Falcon 9 стават пазарен лидер само за три години. В пика на компанията през 2019 г. те осъществяват 21 частни изстрелвания, което е 42% от общо 49-те пуска през годината.

Все пак това прави ли постижението на SpaceX като първия управляем полет от частна компания? И да, и не. Да, защото корпорацията на Мъск е рожба на отхлабването на държавния контрол върху този бизнес. Не, защото програмата Dragon 2 е финансирана почти изцяло от NASA. Все пак може да заключим, че новия хибриден модел, в който федералната космическа агенция аутсорсва почти напълно работата на частна компания е доста ефективен и може да върне актуалността на звездните изследвания. Което се доказва от тенденциите от последното десетилетие. Къде е новата ера в космонавтиката тогава? Тя е изцяло в контекста на САЩ и завръщането на страната като космическа сила, но не и погледнато на по-голямо ниво.

The post Революционният момент за SpaceX appeared first on TechTrends България.

Кои са основните движещи тенденции в сателитния бизнес в момента?

На глобално ниво, докато през последното десетилетие космическата индустрия включително и сателитния бизнес се движеше основно от инвестиции в космически изследвания и услуги на правителства и публични институции, вече наблюдаваме промяна на тенденцията и е видно, че през следващите години двигател на изследванията и иновациите в космическите и сателитни технологии ще се бъде частния бизнес.

Очаква се секторите, които най-много да се възползват от тази промяна и да напредват са новото поколение телекомуникации, космическите пътувания на хора и производството в космически условия. В следващите четири-пет години очаквам да се увеличи търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите.

„Очаквам увеличение на търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите“ Максим Заяков, „България Сат“

Индустрията направи огромни скокове по отношение на Интернет на нещата (IoT), а очакваното разгръщане на 5G мрежи и планираните изстрелвания на хиляди спътници в ниска и с средна земна орбита ще накара сектора да не забавя темпа на развитие. Разширявайки се допълнително към пазара на свързаност, сателитния бизнес ще се фокуса повече върху стандартизацията, за да осигури бързината на внедряване на IoT в глобален мащаб.

Няма как да пропуснем и проектите за системите от сателити в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като този на SpaceX или Amazom и навлизането в сектора на сателитните комуникации на технологични комании като Apple или Facebook.

„Сателитите в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като на SpaceX и Amazon ще подпомогнат разгръщането на Интернет на нещата“ Максим Заяков, „България Сат“

През последните години се наблюдаваше и съществено забавяне в развитието на сателитния ТВ бизнес, главно дължащо се на пренасочване на тенденциите в посока създаването на IPTV мрежи. В същото време обаче, стана ясно, че с увеличаването на броя на потребителите в интернет мрежите, за поддържането на качествен стрийминг в интернет мрежа са необходими изключително много повече ресурси.

Както и се наблюдава високо ниво на постоянните оперативни разходи за поддръжка и обезпечаване на мрежите, които понякога са непосилни и съответно е много трудно поддържането на постоянно високо качество на сигнала, особено в сегмента на линейната телвизионна услуга, която изисква поддържането на абсолютно непрекъснат високоскорестен стрйминг до голям брой клиенти едновременно. Именно това доказа, че що се отнася до сегмента на линейната телевизия, то най-надеждна и рентабилна остава спътниковата, която осигурява еднакво качество до неограничен кръг потребители на определена територия.

Каква е спецификата на този пазар в България и региона? Кои са основните Ви конкуренти?

Конкуренцията в космоса над Европа е огромна. Големите играчи, като Eutelsat, SES Astra и Intelsat, разполагат с над 50 спътника всеки. По-малките са Sapcecom, Hellas Sat и Telenor Sat. Ако погледнем фокусирано излъчване към нашия регион, ситуацията се променя напълно и подобни на нашият сателити са малко. Най-големият е Hotbird на EutelSat, но той е много скъп за ползване, след това са Hellas Sat 2 и SES Astra. Нашият сателит BulgariaSat-1 покрива Балканите, Европа, Северна Африка и част от Близкия Изток, но е първият сателит в Европа, който има специален фокус над Балканите, като се включват всички наши съседни държави от Турция до Словения и дори Унгария. Не се ограничаваме само в нашият регион и работим по възможности и клиенти и в други държави и региони.

„В България има три големи сателитни оператори доставчици на платена ТВ, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ предлага“ Максим Заяков, „България Сат“

България се отличава с голям процент на хората, които ползват платена телевизия. Към момента има три големи сателитни оператори доставчици на платена телевизия до дома, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ всъщност предлага. Що се отнася до конкурентните компании, които предлагат спътниково покритие, BulgariaSat-1 се отличава от тях съществено по това, че е единственият спътник, който покрива насочено региона на България и Балканите, което е от съществено значение за качеството и надежността на услугата.

Коронавирус пандемията повиши трафика в наземните телеком мрежи (фиксирани и мобилни), имаше ли подобен ръст на потреблението и търсенето при сателитната връзка?

Именно коронавирус пандемията показа, че наземните мрежи бързо достигат пика на възможностите си, което се отразява на надежността на връзките и постоянството в качеството. При сателитната връзка няма такова претоварване на мрежата и съответно прекъсвания, и са много по-малко факторите, които влияят. Факторите, които влияят (например силен дъжд), са много по-слабо изразени при „България Сат“, поради насоченото към България и региона излъчване.

„Предимството на „България Сат“ при сателитната връзка над страната е насоченото излъчване в региона, който елиминира фактори, като силен дъжд например“ Максим Заяков, „България Сат“

От гледна точка на търсенето на сателитни комуникации, клиентите от държавния сектор и тези на отбрана и реакция на извънредни ситуации, имат стабилни потребности от спътникова свързаност и геопространствени данни във времена на криза, включително и тази, на която сме свидетели е момента.

Как спътниковия бизнес влиза в контекста на 5G – подобно на 4G се говори за покриване на много отдалечени територии, но това остава много ограничен пазар?

Основното предимство на спътниковия бизнес и пренос на данни не се изразява само в покритието на голяма територия едновременно, а и в надеждността на връзката, която се осигурява. Както споменах при спътниковия пренос са много по-малко факторите, които могат да повлияят на качеството и надеждността на връзката. По тази причина спътниковите комуникации са предпочитани за потребители, за които е особено важно осигуряването на непрекъснатост- това са именно обекти от национално значение, болници, образователни институции, обекти свързани със сигурността на страната и реакцията при бедствия и аварии и други.

„Мобилните оператори ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб“ Максим Заяков, „България Сат“

Има много допирни точки и погледнато от гледна топчка на възможните колаборации операторите на мобилни мрежи ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб. Те биха могли да се възползват от присъщата за сателитната свързаност функция за мултикастинг или в нови 5G бизнес модели които нямат толкова високи изисквания към времезакъснението, като така запазват ценния безжичен спектър, който също е ораничен, за чувствителни към латентността услуги.

Мобилните оператори в контекста на петото поколение мрежи биха могли да използват широкото покритие на сателита, за да допълнят изграждането на 5G в отдалечени райони, където изграждането на наземни мрежи за широколентови услуги би било на неоправдано висока цена.

„Сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G“ Максим Заяков, „България Сат“

Погледнато в мащаб сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G, включително някои с по-висока чувствителност към латентността (забавянето на връзката – бел. ред.).

Ще отнеме още няколко години за да се развият мрежите от пето поколение, както и полезните бизнес модели, но твърдо смятам че сателитната свързаност няма да изгуби от важността си и значението си за сектора на комуникациите и даже има потенциала да добавя стойност. Не е изключено следващото космическо състезание да са наистина 5G сателитите.

Микросателитите не са идея от днешния ден, но сега стават популярни чрез Starlink на Илон Мъск – какви са предимствата им и съответно недостатъци спрямо традиционните спътници и представляват ли конкуренция и заплаха за Вашия бизнес? Особено предвид, че и в България имаме такъв оператор – „ЕндуроСат“

Усвояването на близкия космос или т.нар. ниска орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение на гео-стационарния бизнес, какъвто има „България Сат“.

Съвсем наскоро стана ясно, че Apple инвестира в технология, която да предава данни директно от спътници към техните устройства, като по този начин ще прескача изцяло наземните 5G мрежи. Ако Apple успее с разработките си, както и да комерсиализира такава технология, това може да има някои доста сериозни импликации за телекомуникационните оператори.

„Усвояването на ниската орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение към традиционния сателитен бизнес“ Максим Заяков, „България Сат“

Apple в никакав случай не е единствената компания, която се интересува от възможностите на сателитния интернет. Компании като Iridium и Globalstar отдавна работят за разрастване на своя сателитен интернет бизнес. В същото време новата вълна играчи като SpaceX, Facebook, Amazon, са вече в ранните етапи на разполагане на хиляди малки спътници с ниска орбита, които са предназначени да предлагат много по-бързи и по-евтини сателитни интернет услуги в сравнение с предишните предложения.

Ние сме убедени поддръжници на успеха на проекта Starlink на SapceX. Проекти като Starlink обаче изискват мащаб и огромно финансиране и стабилно такова. Не е за пренебрегване и риска за компаниите опериращи със сателити в ниска орбита заради високата вероятност от сблъсък и повреди.

На пресконференцията през февруари коментирахте, че „България Сат“ и SpaceX сте поели голям риск с изстрелването на BulgariaSat-1 – колко точно беше голяма опасността за неуспех?

Иновациите на SpaceX в нашия случай проработиха в полза на „България Сат“ и се превърнаха в реална подкрепа за бизнес плановете на компанията. За извеждането на сателита в геостационарна орбита – SpaceX изведе BulgariaSat-1 на суперсинхронна орбита, а не на традиционната геостационарна трансферна орбита, с което направи така, за достигане до нужната позиция на сателита на 36 хил. км от Земята бяха нужни по-малко включвания на двигателите на сателита.

Това спести гориво, обикновено използвано за корекции на позицията на сателита, което на практика удължи живота му на близо 21 години в сравнение със стандартните 15 години. Което означава, че BulgariaSat-1 ще работи на българската позиция в орбита до към 2038 г. Този начин на извеждане в орбита, обаче изискваше повече гориво за ракетата носител. Реалността е, че огромен риск пое SpaceX по отношение на възможността да върнат обратно първата степен на ракетата носител. За спътника риск не е съществувал.

„Рискът беше, че SpaceX можеше да не успее да върне първата фаза на ракетата-носител, но такъв за спътника нямаше“ Максим Заяков, „България Сат“

За щастие мисията беше успешна и се превърна в исторически момент за SpaceX. BulgariaSat-1 стана първият сателит успешно изведен в орбита с вече летялата първа степен на ракетата Falcon 9 и върната успешно на платформа в морето. Големият печеливш освен „България Сат“ е и цялата индустрия, защото многократното използване на ракетите е революция в космическите технологии и реално направи сателитния бизнес по-достъпен както за държави, така и частния бизнес.

Фактът, че комапнията на Илон Мъск пое този риск за себе си, показа доверието и поддръжката на нашите приятели от SpaceX в проекта на „България Сат“.

Ракетите-носители на SpaceX понижиха значително разходите за извеждане на спътници, от което Вашата компания се възползва, но това също така няма ли да увеличи значително конкуренцията в орбита?

Това е безспорно. Правейки близкия космос по-достъпен и наистина близък се увеличава конкуренцията. Като добавим и, че орбиталните позиции са ограничен ресурс и се управляват от държавите, бихме могли да наречем конкуренцията ожесточена. Но това не е задължително лошо, даже напротив. Тук е важно да се спомене, че за запазване и съхранение на правата на българската държава е важна експлоатацията на орбиталната позиция. Бяха хвърлени огромни усилия и ресурси от „България Сат“, както и от държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията, за да се защити българския национален интерес. Тези усилия не престават и до днес и е важно да продължим да го отстояваме.

Компанията Ви е разрешила дългогодишния спор с Telenor Sat – можете ли да разкажете малко повече за детайлите по споразумението с норвежците? Има ли разпределение на пазарите между Вас?

Спорът по съществото си е част от защитата на националния интерес и възможността България да експлоатира орбитална позиция и се решава в рамките на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), благодарение на усилията на компанията и подкрепата от страна на държавата.

Остава ли ТВ пазарът в България и региона като основен клиент на спътниковите услуги и ако да – защо?

„България Сат“ има потенциал за развитие в региона на Югоизточна Европа, но също и в България. Сателитната услуга е конкурентноспособнна поради големите разходи за построяване и поддръжка на фиксирани мрежи, особенно в по-малките градове, села и отдалечени райони, където тя намира много добра реализация. За излъчване на живо няма по-ефективно решение от гледна точка на цена, качество, покритие и гарантирана свързаност.

„Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване“ Максим Заяков, „България Сат“

Сред основните услуги, които подсигурява BulgariaSat-1, са DTH (direct-to-home) телевизия и живо предаване на ТВ сигнал от мястото на събитието (SNG).

Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване. В този смисъл в България има добър потенциал за растеж за „България Сат“.

Какви са разместванията при платената ТВ в България – A1 навлезе доста агресивно, докато „Булсатком“ стагнира?

Размествания винаги ще има, важното е те да са в полза на крайния клиент. Основното състезание на пазара ще е кой ще предостави най-качествена услуга. Важно е и отношението към клиентите. Те трябва да са сигурни, че получават това от което имат нужда, без да бъдат притискани, както и да имат избор сред няколко алтернативи.

Има ли потенциал за развитие на ТВ пазара в страната или той вече е достигнат?

Потенциал има и той е именно в качеството на предоставяната услуга и разнообразието на възможностите, които могат да се предложат на абонатите.

Очаквате ли, новия собственик на „Виваком“ United Group да пусне собствено медийно съдържание в България? Те правят това във всяка държава, в която влизат и потенциална конвергенция с водещия по приходи телеком е много апетитен ход?

Всяка компания се стреми към разширяване на своето портфолио. Всяко едно такова действие е в полза на пазара, стига да не се нарушават правилата на конкуренцията или да се създава монополно положение.

The post Максим Заяков – Сателитната връзка може да подкрепи напълно 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

SpaceX вече успя да изгради имидж на надеждна платформа за изстрелване на полезен товар в ниска околоземна орбита, като комуникационни спътници. Компанията на Мъск, тепърва тества своя модул, с който да може да изкарва хора в Космоса. Но това са само част от малките крачки към ултимативната награда – стъпване на човешки крак на Марс.

Илон Мъск е все по-близо да реализирането на заветната цел, като той представи през уикенда, новата совалка Starship. Тя съдържа в себе си доста иновации и макар да е предназначена за експедиции до Червената планета, тя може да разполага и с редица други полезни функции, дори при полети на по-близки дистанции.

Стоманеният „Космически кораб“

Starship на SpaceX включва в себе си комбинация от редица иновации, както и утвърдени технологии. Тя ще използва новата тежка ракета-носител Falcon Heavy за извеждане в Космоса, която след това ще може да се върне и приземи за повторно използване. SpaceX успя да усъвършенства този метод и вече постига сравнително успешни опити за връщане на носителя. Това оказва влияние върху цената за извеждането на товари в орбита и прави подобни начинания по-евтини и по-достъпни.

В момента SpaceX използва ракетата Falcon 9, която разполага с девет двигателя с течно гориво Merlin. Тежката ѝ версия, която ще използва Starship разполага с 39 от по-новите и мощни двигатели Raptor. По-необичайната концепция на Starship е той да бъде едновременно ракета-носител втора степен и совалка. Затова, самият космически кораб ще разполага с още шест двигателя Raptor. Три от тях са за атмосферен полет и три за придвижване във вакуум.

Цялата система от совалката и първата степен ще бъде с височина над 100 метра. Falcon Heavy ще заема около половината пространство, а останалото от Starship-а. Двете тела са сравнително симетрични и като дължина, и като ширина. По последният показател ще са девет метра.

Двете тела ще са изработени от неръждаема стомана, която е предпочетена пред конструкция от въглеродни ниши – най-вече заради сложността и цената на изработката.

Друга иновация, която Spaceship ще се опита да интегрира в космическите полети е презареждането в космоса. Совалката ще има нужда от допълнително гориво, за да достигне по-отдалечени дистанции, като Луната или Марс. Тогава, тя ще може да бъде презаредена от друг Spaceship. Това ще става, като двете совалки се скачат откъм страната на двигателите и едната прехвърли гориво на другата.

Широка употреба

Мисията до Марс може да е ултимативната цел на Илон Мъск (и на целия SpaceX, като цяло – бел. ред.), но Starship ще се използва доста по-активно около Земята. Тя е доста по-ефективна от всички досегашни методи, поради две причини.

Първата е, че ще може цялата конструкция (включително и първата степен на ракетата-носител) да се използва многократно, а втората е, че полезния ѝ товар се очаква да надмине 100 тона. За сравнение, извадените от употреба космическите совалки на САЩ имаха само около 20 тона полезен товар и само част от цялата система можеше да се използва повече от веднъж.

Визията е, че Falcon Heavy и Starship ще заменят всички досегашни ракети и модули на SpaceX в извеждането на каквато и да е техника или персонал в орбита. Колкото повече се осъществи с едно изстрелване, толкова повече ще паднат разходите по космическите и сателитни програми. Освен това, големият обем полезен товар ще позволи за изграждането или развиването на орбитални станции, по-големи телескопи и много други.

Сред останалите приложения са продължителни полети в пространството между Земята и Луната. Полетите до естествени ни спътник също могат да бъдат осъществени с по-малко ресурси и същевременно с повече полезен товар. Самият Илон Мъск в презентацията си повдигна хипотезата за изследователска база на Луната, която да наподобява тези на Антарктика.

Версия на Starship ще се използва като космически танкер за зареждане на други совалки, възможно е да има и пътническа версия за космически туристи.

Най-важното приложение, поне според представата на Илон Мъск, остава колонизацията на Марс и междупланетните полети. За момента полетите дотам са само роботизирани и то с доста ограничени възможности. Това е предвид малкото полезен товар, който може да се закара там.

Технологията, с която разполага Starship, предполага, че подобен полет до Червената планета ще бъде еднопосочен. Поне до момента, в който установените хора на Марс, не започнат сами да добиват необходимото им гориво за зареждане на совалката и производство на Falcon Heavy на място. Самият Мъск, нееднократно е заявявал подобни тези.

Предстоящите изпитания

Първият прототип на совалката Starship трябва да започне своите първи изпитания до месец-два. Това обяви, Мъск по време на представянето ѝ през уикенда. Те ще включва суборбитален космически полет на височина до 20 км и връщане обратно на земята. При него не се достига първа космическа скорост, за разполагане в орбита.

Тест на Starhooper:

Очаква се през следващата година те да продължат и в един момент да се изведе совалката в околоземна орбита.

Доста от другите изпитания вече са завършени. SpaceX построява скъсена версия на Starship, която наричат Starhooper. Нейната задача е да се изпипат различни системи, като например вертикалното приземяване, което е толкова характерно за последните първи степени на ракетите на компанията.

Цялата презентация на Илон Мъск и SpaceX:

The post SpaceX Starship – универсалната космическа совалка, която поглежда към Марс appeared first on TechTrends България.