Мобилните приходи вече не са достатъчни, за да гарантират комфортни маржове. Резултатите на „Йеттел“ за изминалата 2023 г. показват точно това. Само напълно конвергираните телекоми с пълни пакетни предложения и добре развити, както мобилни, така и фиксирани услуги ще могат да отчитат стабилен растеж.

2023 г. беше белязана и с обявената продажба на основния дял на телеком звеното на PPF Group, в което влизат българските „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Сделката беше обявена през август и получи пълно одобрение от антимонополните регулатори през февруари 2024 г. Затова продажбата не влезе в отчета на компанията-майка, но по-важното е, дали с промяната на акционерните дялове тя ще продължи да публикува редовно своите финансови резултати. Документите за 2023 г. показват и причината за сделката – високата задлъжнялост на телеком групата и опитът за оптимизиране на портфолиото на чешкия фонд.

Позитивно за приходите, но не и за печалбата

Приходите на „Йеттел България“ се повишават с 10% на годишна база до 503 млн. евро за цялата 2023 г. Това се дължи най-вече на спорната индексация на база инфлацията, която трите телекома предприемат за съществуващите си договори трета година поред. Затова не е изненада, че средномесечния приход от абонат (ARPU) също се увеличава. Средната за 2023 г. стойност е 11.6 евро, като в последното тримесечие достига 11.8 евро.

Повечето приходи от абонат обаче идват при леко понижение на цялостната клиентска мобилна база. Тя се свива с 1.9% до 3.23 млн. потребителя, ако включим и автоматизираните SIM карти (т.нар. M2M – банкомати, касови апарати и др.). Понижението на тези със стандартни абонаментни планове е в рамките на 1.1% или 2.3 млн.

Компенсацията им е частична с клиентите на новите фиксирани услуги. За цялата 2023 г. „Йеттел“ е успяла да привлече 35 хил. клиента на платена телевизия. Което е доста добър резултат, като се има предвид, че компанията тръгна от нулата. При фиксирания интернет, телекомът отчита ръст от над 65% спрямо 2022 г. През изминалата година, „Йеттел“ вече разполага с 69 хил. абоната срещу 42 хил. спрямо предходната. На база на данните от 2022 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) това поставя компанията като третия по големина интернет доставчик на дребно, след елиминирането на „Булсатком“.

Тези мерки обаче не са достатъчни да се повиши печалбата на „Йеттел“, за разлика от другите два големи оператора. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с 3.8% до 151 млн. евро спрямо 2022 г. Обяснението е просто – повишаване на оперативните разходи. През 2023 г. те са 352 млн. евро срещу 299 млн. евро през предходната година. Това прави увеличение от 17.7% или малко под два пъти над отчетената инфлация от Националния статистически институт за изминалата година.

Допълнителните разходи

Йеттел“ също така плати 22 млн. евро за допълнителните честотни ленти в 700MHz и 800MHz. Този заветен спектър беше най-накрая раздаден, след повече от десетилетия спорове между телекомите, регулаторите и Министерство на отбраната. Въпреки, че инфраструктурата от няколко години е отделена в отделното дружество „ЦЕТИН“, в „Йеттел“ останаха лицензите за радиочестотите. Което идва и със съответните допълнителни разходи.

Затова капиталовите разходи или инвестициите на оператора нарастват от 31 млн. евро на 56 млн. евро през 2023 г. Огледално противоположна е ситуацията с тези на „ЦЕТИН“. През 2022 г. те са 51 млн. евро, докато през изминалата година се понижават до 39 млн. евро. Това може да се обясни с това, че „ЦЕТИН“ отговаря за модернизацията на мобилната мрежа към 5G и през изминалата година се забелязва забавяне в тази посока.

В таймлайна за разпределение на честотите в презентацията на PPF Group е посочено, че се очаква допълнителен търг в спектъра от 1 800MHz през 2024 г. Това са останалите три ленти от две по 5MHz, които се освободиха след фалита на „Макс телеком“ и връщането им от наследника „Ти.Ком“, както и освобождаването на по-малката от „Булсатком“.

Ефектите на продажбата

Продажбата на основните активи на телеком групата на PPF Group на арабската Etisalat (e&) ще доведе до някои значителни промени. Тя ще бъде разделена на две – едното ще е съвместното дружество с новия мажоритарен собственик. В него ще се включват звената обекти на продажбата – Yettel и CETIN компаниите в България, Унгария и Сърбия, заедно с O2 и CETIN в Словакия. Чешките телеком дружества остават изцяло под шапката на PPF Group.

Сделката е за 2.15 млрд. евро, като има специална клауза, новото съвместно дружество да постигне определени, но не обявени публично, финансови резултати в рамките на три години. Ако успее, PPF Group ще прибере още 350 млн. евро, но ако не се случи, ще трябва да върне 75 млн. евро.

Телеком групата на PPF Group има значителни дългове общо за 4.395 млрд. евро. Те нарастват с 294 млн. евро, главно заради придобивания на фиксирани оператори в Чехия, но не се водят на самите дружества, а на групата. Така, Etisalat плащат 2.15 млрд. евро и де факто наследяват дружества с общи дългове в размер на 4.105 млрд. евро. Самите PPF Group успяват да погасят задълженията на чешкия CETIN, както и част от лихвите на регионалния O2.

The post „Йеттел“ през 2023 г.: Лек ръст на приходите и вече във фиксираните услуги appeared first on TechTrends България.

Tesla е един от положителните примери. Компанията изпитваше огромни трудности и години наред се бореше да добие мащабите, а сега и качеството, на големите авто концерни. Покрай златната треска за електромобилите, се нароиха десетки стартъпи свързани с новата и перспективна ниша. Някои от тях като Nikola предлагаха революция, а други – просто алтернативни варианти, фокусирани повече върху достъпност.

Докато Tesla разполагаше зад себе си огромен финансов гръб в лицето на Илон Мъск и други инвеститори, останалите нови играчи нямат този лукс. Затова дали изненадващо или не, повечето от тях започнаха да фалират. Последната една година пазарът е залят от банкрути на подобни фирми. До голяма степен това е здравословно и се изчиства сектора от по-слабите и неконкурентни фирми. Отказът на Apple от техния проект за електромобил е по-големия сигнал, че електромобилите не са толкова лесни за правене, нито за продаване.

Tesla или General Motors

Стив Джобс винаги е искал да променя начина на живот на потребителите. В което автомобилът играе голяма роля в нашето съвремие. Ексцентричният съосновател на Apple дори е имал идея да придобие General Motors „за жълти стотинки“ по време на финансовата криза през 2008 г. Тя отпада, поради опасения, че може да навреди на имиджа на компанията и в стремеж да се поддържа инерцията около iPhone.

Кончината на Джобс не поставя край на амбициите на технологичния гигант в автомобилното строене. Новият главен изпълнителен директор на Apple Тим Кук подновява проекта през 2014 г., след като компанията търси алтернативни източници на приходи. Критика има още от началото, най-малкото защото маржовете в автомобилния сектор са много по-изпилени от потребителската електроника. В същия момент се изискват огромни инвестиции за производство.

Преди да започнат работа по собствен електромобил, Apple напълно сериозно са обмисляли да придобият Tesla. По това време, компанията още се опитва да убеди инвеститори и потребители, че нейните модели са качествени и си заслужават парите. Проведени са серия от срещи с Илон Мъск, но преговорите се разпадат на много ранно ниво. Bloomberg не посочва причината, но вероятно заради вътрешна съпротива в Apple. Възможно е и самият Мъск да не е искал да се разделя още с Tesla.

Кола с ябълков механизъм

След което започва проект Titan – вътрешното кодово име за разработката на кола на Apple. Вътрешната съпротива продължава с още по-голяма сила, заради критиците, че това не е правилния сектор, в който да се развива компанията. Борбата не е само сред мениджърите, но и в новия екип, който се формира. Спорове какво да включва „ябълковата“ кола има още на ниво чертежи. Дали да е автономна, до каква степен, дали да е микробус, SUV или традиционен седан и др.

Експериментират се с всякакви налудничави идеи. Сензорни екрани, които се закачат на тавана с щипки, външни микрофони и много други. Apple продължават да наливат пари и да разширяват екипа. В един момент, идват толкова много кадри от конкуренцията, че Илон Мъск публично ги осмива, че са „гробището на Tesla“ – все с хора, които милиардерът е уволнил преди това. За две години проектът не достига доникъде и отново се връща на масата идеята за придобиване. Сред целите е McLaren, както са водени разговори за разширени партньорства с BMW и Mercedes-Benz.

През 2016 г. отново започват спорове как да се развива проекта. Боб Манфийлд убеждава ръководството да се остави самата кола на заден план и Apple да се фокусира върху развитието на революционен софтуер за автомобили, който да се лицензира след това на концерните. Най-вече такъв за постигане на пълна автономност. Отново противоречия попарват и тази идея, която достига само фаза тестове на отделни системи закачени на SUV на Lexus.

Краят на „титана“

Apple се опитва по всякакъв начин да реализира дори частица от проекта Titan до пазара. Най-базовите системи за автономност не привличат интереса на автомобилните концерни. Самостоятелна „ябълкова“ кола няма дори на ниво груб прототип. Остават съмненията дали някога Apple е имала дори готов чертеж, около който не само ръководството, но дори и екипа да са се обединили, че е желания електромобиил.

В рамките на десетилетие не е постигнато абсолютно нищо. Затова, в края на февруари 2024 г. Кук събира цялото автомобилно звено от над 2 хил. души и обявява, че проект Titan се закрива незабавно. Повечето инженери са освободени, някои са пренасочени към по-актуалното в момента AI подразделение на Apple.

Грубите изчисления на Bloomberg са, че технологичният гигант е инвестирал средно по 1 млрд. долара на година вътрешна разработка за своята кола. Към тях се добавят още стотици милиони на външни подизпълнители за чипове, сензори и др. На база на тези данни може да изчислим, че Apple е прахосала над 10 млрд. долара и дори 11 млрд. за десет години за проект, който закрива безславно.

Чистилището на електромобилните стартъпи

Последните 12 месеца се явявят като истинско „чистилище“ за електромобилни стартъпи. През февруари 2024 г. британската компания за електрически камиони Arrival обявява банкрут, след като години наред търпи само финансови загуби. През 2021 г. и 2022 г. тя отчита негативен резултат от 1 млрд. долара. Въпреки опитите за преструктуриране, загубата намалява, но не се увеличават миниатюрните приходи. Заемите през 2023 г. не помагат и това поставя Arrival в позиция да обяви банкрут.

Списъкът за последните 12 месеца започва да се натрупва. Шведският производител на електрически камиони Volta влиза в процедура по несъстоятелност. При това заедно с друг стартъп, който трябва да произвежда батериите за него – Proterra. Американската компания за електрически пикапи Lordstown също излиза в несъстоятелност и дори трябва да плати на финансовите регулатори в САЩ 25 млн. долара за разследването на фирмата.

Китайските компании също не са застраховани от „чистилището“ на стартъпите. WM Motors също влиза в процедура по банкрут в края на 2023 г., а в началото на настоящата това прави и Human Horizons. Подобно на Volta, като скачени съдове започват да окапват и стартъпи за батерии и зарядни станции. От първите, примери са Britishvolt, Blackstone, Alelion и EnerDel, докато от вторите банкрутира Charge.

С български привкус

Двете най-големи или по-скоро най-шумно обявени чуждестранни инвестиции в България за последните две години са свързани точно със сектора на електромобилите. Германската Next.е.GO обеща да построи голям завод за електрически коли в Ловеч. Въпреки, че голяма част от първоначалните процедури бяха задвижени, компанията така и не пристъпи към истинското изпълнение на проекта.

Още тогава от TechTrends изразихме опасения, че Next.e.GO е поела прекалено много ангажименти (за четири завода), но няма налични средства да ги осъществи. Амбициите на компанията бяха да излезе на борсата по един или друг начин и след това с набраните средства да започне да ги реализира. Next.e.GO не успява да постигне това и затова в началото на март обяви банкрут. С което почти сигурно слага край на изграждането на завода край Ловеч.

Предвид обстоятелствата и тенденциите е много вероятно и другата голяма инвестиция обявена през последните две години в България да не успее да се реализира. Става дума за Avesta Battery and Energy Engineering (ABEE) – малко позната белгийска компания, основана през 2019 г. от професор Ношин Омар. Тя има два завода в Белгия и Северна Македония с общ капацитет от около 10 хил. батерии на година. В края на декември 2023 г. тя обяви, че ще строи производствени линии в Стара Загора Стартъпът, подобно на Next.e.GO, си е поставил амбициозната цел да развие още 25 проекта. Засега няма новини, нито информация за финансовото състояние на ABEE, но предвид досегашните индикации в целия сектор, надеждите българския завод да се увенчаят с успех са малки.

The post Тежестта на електромобила appeared first on TechTrends България.

Българският оператор е и с най-висок темп на растеж на приходите в цялата група на Telekom Austria – 14.1% на годишна база. Постъпленията през третото тримесечие на „А1 България“ достигат 165 млн. евро. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) пък расте с внушителните 19.4% до 68 млн. евро. По този показател, българският телеком е на второ място в групата след звеното на Беларус.

Положителната тенденция обхваща всички основни бизнес сегменти на „А1 България“ през третото тримесечие. От мобилни и фиксирани услуги, до бизнес и други такива. Продажбите на устройства и оборудване също допринасят в тази насока.

Ефектът „СТЕМО“

Голямата новина през лятото беше придобиването на системния интегратор „СТЕМО“ от страна на „А1 България“. Това превръща телекомът в една от най-големите играчи на местния пазар в този сегмент. Част от ефектите ще ги видим в дългосрочен план, като придобиването има за цел да диверсифицира източниците на приходи на оператора и докарва повече пари от корпоративни клиенти.

В краткосрочен вече имаме част от данните. Според финансовия доклад на Telekom Austria Group, „СТЕМО“ е допринесъл с 5 млн. евро постъпления през третото тримесечие на българския оператор. Но при печалбата, делът на интегратора е само 400 хил. евро. „СТЕМО“ натежава и при оперативните разходи, цената на придобиването на компанията не беше обявена. Според източници от бранша, тя е около 25 млн. евро.

Ръст на абонати в условия на инфлация

Един от ключовите показатели на „А1 България“ – мобилните абонати отчита интересен ръст от 3.79 млн. на 3.82 млн. потребители. Това е един от показателите, в който компанията, като дългогодишен лидер е била доста нестабилна. Повечето абонати водят и до закономерен ръст на приходите от мобилните услуги. Подобна е тенденцията и при фиксираните абонати, но там „А1 България“ има възходяща традиция през последните периоди.

Приходите на мобилните услуги се увеличават с 8.9% на годишна база, а тези на фиксираните – с по-значителните 18.1%. Постъпленията от продажбите на устройства нарастват с 14.4%. Като дял, мобилният бизнес все още е водещ с 46%, следван от фиксирания с 22%.

„А1 България“ обаче предупреждава, че разходите на компанията се увеличават през лятото. Основните причини, освен еднократното плащане за придобиването на „СТЕМО“, включват почти двойно повишените цени за електроенергия, лицензи, съдържание и др. Макар и да не се споменава още от телекомите, е много вероятно и следващата година да има индексация на съществуващите абонаментни договори, тъй като инфлацията през последния месец достигна 18% в България.

За съжаление, от известно време, „А1 България“, а и на ниво международна група, редица показатели вече не се обявяват публично. Поне не на всяко тримесечие. Например, няма данни за инвестициите в мрежата през лятото, но компанията пусна самостоятелна (SA) 5G мрежа преди няколко дни. Подобна е ситуацията и със средномесечния приход от абонат (ARPU), както и с разбивката при фиксираните абонати (на интернет и на платена ТВ).

The post „А1 България“ засилва приходите и печалбата си през лятото appeared first on TechTrends България.

Група от европейски, американски и британски учени изследват последствията на новата рамка върху приложенията за мобилната платформа Android. Според тях, GDPR е отговорен за увеличаване на разходите на разработчиците, намаляването на броя на наличния софтуер и потенциално – за „убиване на иновациите“. Последното може и да е малко пресилено с цел да се привлече внимание.

Резултатите от изследването

Заключенията на изследването са, че приложенията в Google Play Store са намалели с около 31-32% в периода между 2017 г. и 2018 г., когато е въведена регулацията. След което екипът разглежда тенденциите в публикуваните 4.1 млн. приложения от 2016 г. до 2019 г.

Приходите усвоени от двете основни платформи Google Play Store и Apple App Store са се удвоили през същия период от 43.6 млрд. долара на 83.6 млрд. долара. Втората привлича две трети от приходите – тенденция характерна за пазара, още преди въвеждането на GDPR. Тук, не става дума за общи постъпления, а само за комисионните, които Apple и Google взимат от разработчиците. И на двете места тя е обикновено около 30%.

Мобилните приходи се формират от няколко пера. Закупуване на самите приложения, реклама и дигитални покупки в самите програми. Само тези за реклама се увеличават от 80.7 млрд. долара през 2016 г. до 189.2 млрд. долара през 2019 г.

Според GDPR, разработчиците трябва да приемат специални правила за извличането на лична информация, по-прозрачно да я обработват, да изискват разрешение от потребителите. Както и най-важното – ограничени са по отношението за предоставянето ѝ на трети лица. Това води до няколко ефекта – намалява възможностите за по-агресивно монетизиране на приложенията, както и увеличава разходите за тяхната изработка.

Изследването стига до извода, че Android приложенията се свиват с около една трета на активните приложения след приемането на GDPR. При новите такива спадът е дори по-голям – 47.2%. Потреблението на останалите пък се ограничава с 45.3%. Не всичко е негативно, приложенията, които остават активни увеличават средно своите абонати с около 25%. Това показва, че хората се ориентират към по-качествено съдържание. Ефектът не е предизвикан изцяло от GDPR, а е по-стара тенденция, която просто набира скорост.

Корелация под въпрос

Данните и тенденциите споменати в доклада могат да събудят интерес. Изследователите не предоставят достатъчно доказателства за пряка зависимост или достатъчно добра аргументация, че GDPR е оказал напълно описаните ефекти. Не са взети предвид и различни други фактори, които могат да обяснят част от изнесените данни.

През същия период, а и след това, Google и Apple предприеха няколко „чистки“ на своите магазини за приложения. Целта е да се елиминират програми без добавени стойност, призрачни такива (без потребители), измамни или директно такива със зловредна функция. Интегрирането на бутон за фенерче в самия Android превърна в ненужни стотици приложения, които вършат същото.

Тенденцията за преориентиране към по-качествено съдържание не е за пренебрегване. За да бъде по-пълно изследването трябва да се види дали отпадналите приложения не са били именно, заради тяхното значение за потребителите и добавена стойност. Ако редица качествени такива са спрели работа, тогава може да се направи по-лесна връзка с въвеждането на GDPR.

За и против GDPR

Самата регулация беше и продължава да е разкритикувана, както от технологичните гиганти, като Google и Facebook, така и от доста медийни и рекламни компании. Според тях, бизнесът се натоварва излишно, както и се поставя техническа бариера за осъществяването на бизнес моделите им, които са основани на онлайн реклама.

Например, почти всички интернет и новинарски сайтове са задължени, при използването на проследяващи алгоритми (т.нар. бисквитки) да дават възможност на посетителите им да ги изключват. Бяха изградени такива механизми, че доста от страниците по-лесно е да ги приемеш, отколкото да ги премахнеш. По този начин, компаниите заобикалят ефектите на GDPR за своите бази с данни.

ЕС ще затвори тази вратичка с втората вълна от регулации. Тя ще затегне правилата, особено за технологичните гиганти, като последните ги подведе под по-силна отговорност. Google, Facebook и Amazon са доста против подобни рестрикции.

За разлика от тях Apple харесва GDPR. Технологичният гигант не разчита толкова силно на онлайн реклама в своя бизнес модел и държи своята екосистема максимално затворена. При изслушванията на основните главни изпълнителни директори, относно потенциално въвеждане на технологични регулации в САЩ, Apple нееднократно е призовавал за въвеждането на правила подобни на GDPR в Европа.

The post Европейската регулация GDPR е свила броя на приложенията в Android appeared first on TechTrends България.

Тя звучи доста правдоподобна, като предполага интереса на чужди инвеститори към бившите активи на Telenor в рамките на Централна и Източна Европа, които PPF Group придоби през 2018 г. Те включват едноименните оператори в България, Сърбия, Унгария и Черна гора. Потвърждение за нея няма, а в контекст аргументите „за“ и „против“ са доста равнопоставени.

Сделка или не

Информацията за подобна сделка идва от източници на специализираната платформа Mergermarkets, цитирана от „Капитал“. В нея се предполага единствено, че PPF Group активно търси изход от тези свои активи, заради нарастващите разходи по предстоящото изграждане на 5G мобилните мрежи от техните звена в региона.

„Капитал“ допълва, че по техни източници, такава процедура по продажба няма, няма изпратени презентации или да се водят активни преговори. Изданието припомня, че неформален интерес към „Теленор България“ в миналото е имал американския фонд Providence Equity.

„PPF Telecom Group не е обсъждало или планира да продава, който и да е от своите телеком активи в Централна и Източна Европа“  PPF Telecom Group

Първоначално източници на TechTrends коментираха, че новината е чиста спекулация, която най-вероятно е генерирана около неизвестните планове на фонда относно развитието на телеком групата. Впоследствие от PPF Telecom Group (дъщерното звено на PPF Group, което е реалния собственик на операторите – бел. ред.) потвърдиха за TechTrends, че засега фондът няма намерения да продава своите телеком операции в региона.

„PPF Telecom Group не е обсъждало или планира да продава, който и да е от своите телеком активи в Централна и Източна Европа“, коментираха от PPF Telecom Group, за TechTrends. Те допълниха, че този отговор вече е изпратен и към Mergermarkets, откъдето тръгва новината за потенциалната продажба.

Аргументи „за“ продажба

Погледнато в по-широк контекст могат да се намерят достатъчно убедителни доводи, както за продажбата, така и за запазването и дори развиването на телеком активите на PPF Group в региона.

Собственикът на „Теленор България“ все пак се води финансов инвеститор. Такъв тип акционери не са склонни да инвестират огромни суми в развитието на дадена компания, като разчитат на нейните оперативни приходи за подобни вложения. Класическото поведение на подобни собственици е оптимизиране на фирмата, умерено разширяване на портфолиото и „напудрянето“ на активите за евентуална препродажба.

По-големите аргументи „за“ продажбата са наистина предстоящите разходи, които предстоят на PPF Group за своите активи в Унгария, Сърбия, България и Черна гора. Тук има няколко големи пера.

Първото е споменатото в Mergermarkets предстояща модернизация към 5G. Тя ще бъде наложителна през следващата 2021 г., за да останат операторите конкурентоспособни на своите пазари. Норвежката Telenor Group подмени напълно мрежите в тези пазари, като по този начин спести много инвестиции при преминаването към 4.5G. Това е много добра основа, върху която PPF Group и „Теленор България“ в частност могат да стъпят за изграждането на 5G инфраструктура. Което не изключва необходимостта от допълнителни инвестиции и оборудване през следващите няколко години.

Пълната мрежова подмяна на Telenor Group идва с един голям недостатък. Това е, че абсолютно цялата инфраструктура е изградена от Huawei. Целта на норвежците беше да намалят значително разходите, като в България цената на подмяната беше сведена наполовина. Сега, този ход може да им излезе двойно или тройно по-скъп. Някои държави в Европа започват частично или пълно забраняване на оборудването на Huawei.

Ако се стигне до подобен сценарий в България, Унгария, Сърбия и Черна гора, в най-добрия случай означава, че PPF Group ще трябва да подмени цялата опорна мрежа и системите за управление (MANO). В най-лошият – пълна подмяна на цялостното оборудване. Засега, няма конкретни решения от страните, в които оперира чешкия фонд с бранда Telenor. Възможно е да не се стигне изобщо до подобен развой на събитията.

Последният голям разход, който PPF Group ще трябва да посрещне е потенциалния ребрандинг на своите звена, които в момента ползват името Telenor. Вариантите са да се направи нова марка, която да се наложи или да се продължи лиценза за ползването на тази на норвежката група. И двата включват инвестиции, като съществува вероятност вторият да му се вдигне цената, предвид важността на бранда.

… и аргументите „против“

Отново погледнато в по-широк контекст може да открием доста сигнали, които не подкрепят подобно действие за продажба на телеком активите в региона. PPF Group полага големи усилия в изграждането на европейски оператор с фокус Балканите.

Освен придобиването през 2018 г. на Telenor звената в региона, фондът в момента се опитва да финализира друга голяма сделка – за медийната CME. Тя ще позволи изграждането на пълна конвергенция между съдържание и оператори в дългосрочен план. Което потвърждава първоначално заявените намерения на PPF Group, че ще се опита да подходи повече като стратегически, а не като финансов инвеститор.

По същия начин се разглежда опитът на фондът да разшири портфолиото си като добави и T-Mobile Romania. PPF Group са дали съвместна оферта заедно с United Group (новият собственик на „Виваком“ в България) за румънския оператор.

Продаването на телеком активите в региона, но запазване на CME, лишава чешките собственици от голямото предимство за потенциална конвергенция. Като бъде завършена, както и обединяването на брандовете ще позволи на PPF Group да създаде истинска паневропейска телеком група. Която ще може да максимализира приходите и печалбата по-лесно, както и да бъде по-апетитна хапка за придобиване от стратегически играч.

Дори да има финансови проблеми или затруднения в осигуряването на конкретни инвестиции PPF Group има доста силна мотивация да задържи своите активи в Централна и Източна Европа, в които попада и „Теленор България“.

The post Ще продава ли PPF Group „Теленор България“ appeared first on TechTrends България.