Еволюцията на ЕС в почти функционираща държава започва да обръща този модел. В МФР за периода от 2028 г. до 2034 г. се определят инвестиционни направления, които да надградят или по-скоро да заместят настоящата фондова структура. Оказва се, че плановете надхвърлят възможностите, особено след отказа на страните-членки да увеличат паричната ставка. Макар и да няма истински дефицит, Брюксел вече говори за „инвестиционен недостиг“ в МФР, което технически не е едно и също, но отново става дума за липса на финансиране.

В стремеж да се запълнят дупките на този „инвестиционен недостиг“, гръцкият финансов министър Кириякос Пиеракакис излиза с иновативна идея – да се „появят пари от въздуха“. Или, таксите за радиочестотите, които всяко едно правителство събира отделно да бъдат хармонизирани в един процес, а парите – прибирани от Брюксел за МФР. Концепцията може да се оприличи като истински „честотен данък“, около която е предвидимо как ще реагират отделните правителства, но е по-интересна реакцията на телеком индустрията.

Дойната крава на правителствата

Към момента, процесът по разпределяне на радиочестотите се осъществява самостоятелно от държавите-членки. Правителствените регулатори насрочват търгове за отделните честоти, на които се плаща еднократна такса за издаване на лиценз за конкретните ленти. Допълнително, телекомите плащат годишни такси за ползването на ресурса. Разрешителните обикновено са срочни – между 10 и 25-годишни и след това има допълнителни суми за подновяване на лиценза.

Повечето европейски държави се възползват максимално от дадената им власт. Търговете са с истинско наддаване и понякога лицензите излизат буквално „златни“ за операторите с цени достигащи дори няколко милиарда евро само за разрешителните. Германия и Италия са сред първенците в това отношение, първата привлича 6.55 млрд. евро през 2019 г., а втората 6.5 млрд. евро през 2018 г. в епични наддавания за ленти в спектрите в 2GHz и 3.6GHz.

Поради това, бившият еврокомисар по вътрешните пазари и услуги Тиери Бретон беше определил радиочестотните лицензи като „дойни крави“ на правителствата на страните-членки. Не всички се възползват от тях по този начин. България понижи цените на лицензите и таксите, а досега не е имало истински търг, в който да има ожесточено наддаване между операторите.

По-известният такъв е от 2011 г., когато беше раздаден спектъра в 1 800MHz с всичките проблеми, произлезли от него. Процедура по наддаване тогава обаче нямаше и в крайна сметка шест компании взеха разрешителни, но след години пазарни и съдебни битки си останаха трите големи. Последният всъщност се провежда 11 години по-късно – през 2022 г. Честотите в 3.6GHz са разпределени първо без наддаване, след обжалване – с минимално такова. Така операторите дават общо 13.4 млн. лева за три ленти по 100MHz всяка, далеч от милиардите евра, които плащат западноевропейските им колеги.

Лесни пари

Визията на Пиеракакис е сравнително проста – да се ползва гръцкия модел, според който 25% от средствата по търговете през 2020 г. в южната ни съседка бяха заделени в инвестиционен фонд. Разликата е, че сега ЕС иска да прибира 100% от парите за лицензите и таксите, като 75% ще отиват директно в МФР, а останалите 25% ще се предоставят на Европейската инвестиционна банка.

По този начин, Европа ще разполага с нов източник на приходи, който по брюкселския жаргон е „собствен ресурс“. Преведено на прост език – ЕС ще наложи данък „честоти“ на телекомите, който вече няма да се събира от отделните правителства. От 2020 г. досега, държавите са събрали около 50 млрд. евро през радиочестотите, показват данните на Connect Europe – континенталната браншова организация, позната преди под съкращението ETNO.

Пиеракакис също така коментира, че това е многопластова идея. Най-елементарният от тях е, че търговете могат да бъдат хармонизирани в целия ЕС. Според него, това е една приемлива за всички първа стъпка, преди да започнат „разговорите за приходите“. Надеждата на Пиеракакис е, че ще успее да вкара „честотния данък“ още в рамката за 2028-2034 г.

Сигурна съпротива

Въпреки уверенията на гръцкия финансов министър, че предложението му среща широка подкрепа, то ще бъде подложено и на яростна и сигурна съпротива. Отделните правителства, особено на държавите, които събират най-големи такси ще са напълно против идеята за реформа на разпределението на честотите. Германия, Франция и Италия ще са най-яростните противници, тъй като събират най-големи такси, но може към тях да се присъединят и други, като Испания и Нидерландия.

България е най-евтината откъм предоставени честоти в ЕС и най-вероятно няма да бъде толкова яростен противник, въпреки, че страната ни ще има нуждата от всяко евро предвид разклатените публични финанси през последните пет години.

По-интересна ще е реакцията на телекомите. Идеята на Пиеракакис изглежда повече прехвърляне на парите, които събират отделните правителства към Брюксел, а не намаляване на тежестта им. Единствената утеха е потенциалната хармонизация на търговете, но това е нож с две остриета за операторите. Защото това може да означава, че ще има единна цена за честотите, но това не е гаранция, че ще им излизат по-евтино. До редакционното приключване на материала, няма коментар от Connect Europe.

За България идеята има няколко последствия. Първото е, че макар и най-евтин радиоспектърът в страната носи някакви пари в бюджета и предвид състоянието на финансите при които се гледа всеки цент, това пак може да има негативен ефект. За операторите може да има и по-тежки последствия, защото в момента по закон цената на честотите са най-евтини в целия ЕС. Вероятността да се вдигне значително при хармонизиране на търговете е доста голяма.

От трета страна, повечето лицензи в страната са раздадени за години напред. Най-ранният за подновяване е през 2031 г. на „Йеттел“ и тяхната лента в 1 800MHz, а останалите са през 2035 г., 2038 г., 2041 и 2042 г. Предвид, че разрешителните за 5G честотите бяха разпределени през последните пет години в почти всички държави на ЕС, най-вероятно Брюксел няма да успее да вземе тези 50 млрд. евро за същия период в рамките на новия МФР. Затова тези усилия за налагане на „данък честоти“ поне на първо време изглеждат обречени.

The post Европа иска да наложи „данък честоти“ appeared first on TechTrends България.