Градски легенди, като например, че с мобилните телефони можете да сварите яйце, да изпържите пуканки или да накарате мравки да обикалят в кръг. Почти всяко ново поколение от технологията е подлагана на подобни градски легенди и други теории. Въпреки, че всички тези митове са развенчани от учените, някои от тях все още продължават да циркулират из интернет пространството. В същото време се създават и нови.

Петото поколение мобилни мрежи (5G) не направи изключение от тази традиция. Сега на прицел са гълъбите, като според различни постове в социални мрежи или новини в сайтове се посочва за стотици измрели градски птици при тестове на новата технология. Подобна информация се засили през последните месец-два, след като два от телекомите в страната – A1 и „Теленор“ – започнаха официално тестове на своите 5G мрежите.

За да разберем колко и дали са вредни мобилните комуникации и новата технология, която ще се разгръща тепърва през следващите години, трябва да разгледаме доста елементи. Те включват естеството на самите радиовълни, потенциалните влияния върху човешкия организъм, мощността на излъчване, регулации и тавани на излъчване, какви промени се правят с 5G, дали те са безопасни и ще завършим с митовете за гълъбите.

Част I

Излъчване или радиация?

Най-голямата заблуда, която се лансира по родни и чужди сайтове е, че новите мобилни мрежи ще нанесат вреда по-голяма от тази в аварията в Чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г. Директното съпоставяне обаче няма как да се получи, защото базовите познания по физика отхвърлят подобно сравнение. Електромагнитният спектър се дели на два основни типа излъчвания – йонизиращи и не-йонизиращи.

Към първата част спадат познатите рентгенови, гама и други лъчи, които могат да проникват директно през молекулите и да предизвикат необратими процеси в човек и други бозайници. Позната в българския и като радиация, подобен тип излъчване при по-високи дози може да бъде смъртоносна. Причината е, че тези лъчи са толкова мощни, че могат да променят молекулярната структура на частиците, като отделят електроните от тях или с други думи да ги „йонизират“.

Подобен процес, може да бъде опасен и дори смъртоносен за човека. Популярният през тази година сериал „Чернобил“ на HBO показа доста нагледно последствията от лъчевата болест. Специфичната част на йонизиращите лъчи е, че те се намират отвъд видимия спектър и се засичат само със специални уреди – дозиметри.

Земята, непрекъснато е „бомбардирана“ от подобно йонизиращо лъчение, като основният източник е Слънцето. Магнитното поле на планетата ни, заедно с озоновия слой ни предпазват от голяма част от тях, като остава минимален фон, за който организмите са се адаптирали.

Не-йонизиращи са всички останали видове излъчвания от електромагнитния спектър. Тук влизат всички видове радиовълни, инфрачервените и ултравиолетовите лъчи и целия видим спектър. Те, както можете да се досетите – са навсякъде около нас. От безжичните рутери до магнитното поле на Земята.

Дори електрическата мрежа в блока или къщата в която се намирате излъчва електромагнитно поле в много ниските спектри. Мобилните комуникации използват радиовълни, които се използват за всякакви нужди от човека. От ефирната радио и телевизия, през Bluetooth, мобилните мрежи, военните и граждански радари, сателитите и много други.

Радиовълните варират от честоти между 30 Hz до 300 GHz. Въпреки, че на английски думата “radiation” се използва за всякакъв тип лъчи, в българския „радиация“ се употребява основно за йонизиращо лъчение. Оттук се предполага и потенциалното изгубване в превода на част от постовете в социалните мрежи и някои уебсайтове, които правят сравнения с радиовълните, които са не-йонизиращи.

Част II

5G и микровълните

След като елиминирахме идеята, че мобилните мрежи могат да излъчват вълни, които са съпоставими с тези от отворен ядрен реактор, отиваме къде другия аспект на новините за вредното 5G. Едно от нововъведенията на следващото поколение мобилни мрежи е използването на по-голям брой радиочестоти и комбинирането им в една-единствена. Особено важен компонент в тази концепция е употребата на милиметровия диапазон, който на първо време ще се ползват тези в рамките на 25 GHz.

Специфичното при тях спрямо традиционния спектър, който се ползва в рамките на обичайно 700 MHz до 3.6 GHz е, че вълните са изключително къси. Следователно те имат две основни качества – формират потенциално по-големи трептения, но заглъхват доста бързо.

На теория, първата им особеност ги прави по-опасни от гледна точка на това, че могат потенциално по-бързо да загряват обекти. Другото им качество прави това по-трудно, защото се изисква доста по-голяма мощ на излъчване, за да могат те изобщо да могат да достигнат или пробият човешката кожа.

Всички настоящи тестове на 5G в България и в почти целия свят се извършват с по-традиционни вълни от 3.6 GHz. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) отпусна за временно ползване широка честотна лента точно в този спектър на трите телекома. Той ще бъде основен за 5G при официалното пускане на подобни услуги в България, поне през първите няколко години.

По-паметливите ще се сетят, че това е честотата, която ползваше вече фалиралия „Макс телеком“ при изграждането на WiMax мрежа преди близо десетилетие. Компанията успя да изгради такава мрежа в София, макар и да не покриваше целия град. Технологията WiMax не се наложи като стандарт за 4G, което накара малкия оператор да освободи 3.6 GHz спектъра, да придобие разрешително в 1 800 MHz и да премине на LTE оборудване.

Така, в момента A1 България и „Теленор“ извършват тестове със същите честоти, които едно време се ползваха за WiMax сигнал. Масово измиране на гълъби в центъра на София тогава нямаше, както и сега. Информацията за това тръгна от хумористична група във Facebook, но прерасна в „истинска“ новина.

Част III

Въпрос на загряване

Радиовълните, подобно на всичко в природата, не са 100% безопасни. Ако са достатъчно силни те могат да предизвикат загряване на органичните тъкани. На подобен принцип работят микровълновите печки – те използват радиовълни, обикновено от 900 MHz до 2.5 GHz, за да затоплят дълбоко замразени храни. Същият диапазон от честоти се използват от мобилните мрежи по целия свят, включително и от българските оператори за 2G, 3G и 4G.

Разликата между базовите станции на телекомите и тези специализирани домакински електроуреди е, че последните постигат ефектът на загряване чрез много мощно и насочено излъчване. Използва се различна технология от тази на мрежовите клетки и затова действието на лъчението има много ограничен обхват от порядъка на няколко сантиметра. Интересно е, че тези електроуреди обикновено са мощни между 700 и 1 000 W, което е почти на половината на захранването на цяла базова станция, към която обикновено са закачени между три и шест антени, плюс допълнително оборудване.

Отделно продуктите са в затворено пространство с размерите 20 на 20 см, като плътността на излъчване на повечето микровълнови печки е ограничено до 5 mW на кв. см. Поради спецификата на технологията, която тези уреди ползват, споменатата стойност се отчита при разстояние на около 5 см от източника. Това е стандартът, който е наложен от администрацията на САЩ, като ще видим, че страната по отношение на регулациите за излъчване е доста либерална. Максималната им ефективност намалява изключително бързо с увеличаване на дистанцията и при 50 см вече говорим за стойности от около 1% от първоначалните.

Всички тези фактори и елементи отделят мобилните мрежи от микровълновите печки. Но основната опасност, която се разглежда при анализиране на ефекта на радиовълните, си остава загряването на тъканите. Целта на международните организации и местните регулатори е да ограничат мощността на комуникационните мрежи и всички електромагнитни излъчвания, така че да избегнат стойности, които да доведат до подобен ефект.

Учените се обединяват, че когато излъчването от подобни външни източници предизвика покачване на телесна температура с повече от 1 градус в рамките на 24 часа, то е рисково. Това е рамката, при която човешкото тяло може да си саморегулира температурата без да се подлага на излишен стрес.

На базата на тези заключения са определени и препоръчителните лимити за излагане на хората и природата на електромагнитни излъчвания. Те идват от Международната комисия за предпазване от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP). Неправителствената организация определя кои са стойностите над които електромагнитното излъчване може да бъде потенциално вредно за човека.

Нейните заключения се взимат под внимание от ЕС и Световната здравна организация и много често се използват като единен стандарт в обединена Европа. Почти всички страни от Стария континент, САЩ, Япония, Южна Корея и други развити държави използват лимитите за отправни точки при регулирането на електромагнитния фон.

Въпреки митовете международната организация не е свързана с телеком индустрията. В отговор до TechTrends от ICNIRP посочват, че финансирането им се формира изцяло от публични средства, като най-големите бенефициенти са Министерството на околната среда на Германия, Европейския съюз и Международната асоциация по защита от излъчвания (IRPA).

Част IV

Максимално безопасните стойности

Лимитите, които ICNIRP определя са два – плътност на излъчване и специфични нива на абсорбиране (SAR). Първият маркира целия електромагнитен фон на дадена територия и е предназначен за измерване на излъчванията на различните радио мрежи. Той се измерва във ват на кв.см. (W/cm²) Вторият важи повече за самите крайни устройства, които може да допираме непосредствено близо до тялото и се измерва във ват на килограм (W/kg).

За електромагнитния фон ICNIRP взима стойността при която излъчването може да предизвиква загряване от 1 градус по Целзий. След което, организацията добавя предпазен „буфер“ и го разделя на пет. Тази стойност важи само за т.нар. санитарна зона – пространството в непосредствена близост пред насочените антени. При нея, хора се излагат само при необходимост от поддръжка на техниката. Причините да се разполагат високо антените на базовите станции е освен, че да могат да покриват по-широк хоризонт, но и да елиминират шанса, случайни минувачи или живущи под нея да попаднат в тази санитарна зона.

Но дори и тя е с петкратно по-ниски стойности от потенциално опасните. Самата санитарна зона варира спрямо видовете клетки/антени и е между 15 и 30 метра. Монтираните върху жилищни сгради базови станции са безопасни за живущите в тях, защото те са разположени под лъча на радиовълните и не се излагат на нива регламентирани за санитарната зона.

Така стигаме до лимитите, определени от ICNIRP за плътността на излъчване. Те са десеткратно по-ниски спрямо излъчванията в санитарната зона. Според организацията това са 450 микровата (µW/cm² или 4.5 W/m²) при честоти от 900 MHz, 900 µW/cm² за 1800 MHz и 1 000 µW/cm² за късите и милиметрови вълни (от 2 GHz до 300 GHz ). Повечето страни от Европейския съюз (ЕС) възприемат тези препоръки и ги възприемат като стандартни безопасни нива в своите законодателства.

Част V

Стриктната България

В България са приети много по-строги ограничения за плътността на излъчване. Според нашето законодателство те са унифицирани 10 µW/cm² за всички честоти. Или между 45 и 100 пъти по-ниски отколкото са максимално препоръчаните от ICNIRP. Според източници на TechTrends от телеком сектора, тези стойности са наследство от нормативната рамка определена от комунистическия режим преди 1989 г. Тогава единствените силни източници на радиовълни са ефирните радио и телевизия.

От Министерството на здравеопазването (МЗ) коментираха пред TechTrends, че настоящите лимити обявени от ICNIRP и възприети впоследствие от ЕС, са минимални изисквания, което позволява на отделните държави да могат да налагат и по-строги нива.

В самият Съюз, толкова стриктни регулации има в Литва и Полша, които продължават да поддържат между 30 и 50 пъти големи рестрикции за плътност на излъчване, останали от съветско време. Италия е друго изключение, която също разполага с таван от между 10 µW/cm² до 100 µW/cm².

Тези ограничения са показателни и поради едно важно уточнение – това е максималната стойност, която се измерва в дадено пространство. Тя не взема предвид дали става дума за излъчване само от една индивидуална клетка или базова станция или от много. Както и се взимат предвид всякакви други източници на електромагнитни вълни – WiFi рутери, ефирен сигнал, граждански и военни радари (ако има такива), електрическа мрежа и др.

Последният елемент – специфичните нива на абсорбиране (SAR) са определени от ICNIRP в рамките на 1 W/kg за облъчване на цялото тяло. Локалните стойности (крайници, глава) са по-високи, защото не се излагат непрекъснато на толкова високо излъчване. Те са в порядъка между 2 и 4 W/kg. В малките книжки, които вървят с всяко устройство, което работи с някаква безжична мрежа (мобилна, WiFi, Bluetooth) съдържа нивата на SAR, които излъчва.

Част VI

Двоен контрол

Според източници на TechTrends в България има две нива на контрол на плътността на излъчване. Първото е още на проектна база, при него операторите подават техническите и инженерни спецификации на всеки обект. На базата на определени формули се изчисляват максималните теоретични нива на излъчване и се гледа дали спазват норматива. Второто ниво е при завършването на обекта. Тогава, за да може той да бъде пуснат в експлоатация се правят замервания на общия фон – както в санитарната зона, така и в рамките на различните места на площта, които сигнала покрива.

Този контрол е паралелен, но независим от строителния за телеком оборудването. Тоест, дори да бъде облекчен разрешителния режим на изграждане и модернизиране на мобилните мрежи, замерванията за плътността и мощността на излъчване няма да бъдат засегнати по никакъв начин.

Телекомите настояват от години за промени на строителния режим и категоризирането на мрежовото оборудване, защото в момента дори замяната на определен компонент изисква изкарването на документи за извършен цялостен нов строеж. Объркването или потенциалното заблуждаване на потребителите, че двата процеса (на замерване и на строително разрешително) са взаимосвързани е една от причините да няма политическа воля за облекчаване на процедурите при изграждане и модернизиране на мобилните мрежи.

Част VII

Без очаквани промени

От началото на 2019 г., когато 5G се превърна в основна тема на българските операторите, те определят като една от основните пречки за бързо разгръщане на новата технология именно доста ограничените максимални нива на електромагнитно излъчване. Деликатната тема постепенно беше изместена от фокус и започна да се споменава с половин уста при различни журналистически събития и поводи от трите телекома.

Според източници на TechTrends от операторите, компаниите не са започвали преговори, нито планират такива с Министерство на здравеопазването (МЗ) за промяна на нивата на плътността на излъчване.

В отговор на запитване на TechTrends, държавното ведомство обяви, че планира да запази настоящите рестриктивни тавани.

„Независимо от това, дали ще се наложат промени в законодателството, ние имаме намерение да запазим действащите по-строги норми за населението“, коментират от Министерството на здравеопазването в запитване на TechTrends.

„Независимо от това, дали ще се наложат промени в законодателството, ние имаме намерение да запазим действащите по-строги норми за населението“ Министерство на здравеопазването

Трябва да се отбележи, че нито базовите станции, нито самите устройства (смартфони, таблети, лаптопи, рутери) работят на максимална мощ на позволеното излъчване. В същият момент замерванията се правят при възможно най-силните стойности на излъчване от инсталираното оборудване. Пиковите сигнали се появяват тогава, когато мрежата няма добро покритие и връзката между клетките и джаджите е затруднена. Което потребителят може да усети със загряването на смартфона и бързото падане на батерията.

Телекомите са на мнение, че поне през първите години ще се справят с настоящите силно рестриктивни лимити, които МЗ отстоява. Проблемът ще дойде, когато започнат да се интегрират все повече микро и нано клетки, чиято цел е да уплътнят покритието. Те ще са водещите в интегрирането на по-високи честоти от 25 GHz и нагоре, а не стандартните големи антени, които виждаме по покривите на сградите. Това се дължи на факта, че задачата им ще бъде да осигуряват бърза връзка без забавяне на дистанции от няколко до 20 метра максимум.

Част VIII

Митологичният спектър

Стигаме до другата голяма заблуда на 5G. Според нея 25 GHz честоти ще се ползват по същия начин, като настоящия спектър – с големи базови станции, които излъчват на разстояния от стотици метри и дори километри. Предназначението на милиметровите вълни е да допълнят мобилната мрежа, а не да я изградят наново от нулата. Тяхната цел е да предават голям обем информация без никакво забавяне на разстояния от само няколко десетки метра.

Те ще се разгръщат само на места, където е необходимо. Такива например ще са затворени помещения с голям човекопоток (например в метрото) и по магистралите, за да могат да предават данни в реално време за автономни автомобили. Следователно силата им на излъчване ще бъде доста по-ниска, спрямо традиционните базови станции.

Ericsson в своята 5G демонстрация, показа специални гъвкави ленти, чиято задача е да предоставят покритие в затворени помещения. Антените в тях са доста малки, а по думи на специалисти от телеком индустрията, като цяло, малките клетки на 25 GHz се планира да работят с много малко електрозахранване от порядъка на миливатове (mW).

За сравнение, захранването на цяла базова станция са необходими около 1 900 W, а крайният ефект са между три и шест клетки всяка от които генерира плътност на излъчване под 10 µW/cm² (за България). С което можете да направите изводи, каква сила и плътност на сигнала ще генерират миниатюрните антени.

Тук изниква и логичния въпрос – като микро и нано клетките на 25 GHz се използват в допълнение на основната мрежа, това няма ли да доведе до места с натрупване на излъчвания? Регулациите в момента не позволяват това. Дали ще се вземат лимитите на ICNIRP или на българското МЗ, те са за целия фон. Тоест, операторите ще трябва да се съобразяват с изграждането на мрежите си. Предвид, наложения в България доста по-строг лимит от между 45 и 100 пъти по-нисък от този на ICNIRP, дава на местните телекоми по-малко място за маневриране.

Друга голяма въпросителна е, че не са правени достатъчно изследвания какво точно влияние оказват подобни радиовълни от 25 GHz и нагоре. От ICNIRP посочиха пред TechTrends, че има ограничени данни, най-вече под формата на експерименти, които за момента не показват някаква опасност за човешкото здраве.

„5G сигналът ще бъде по-фокусиран спрямо потребителите на мрежата и в същото време ще засяга по-малко хората, които не ползват технологията“ ICNIRP

„5G сигналът ще бъде по-фокусиран спрямо потребителите на мрежата и в същото време ще засяга по-малко хората, които не ползват технологията“, коментираха от ICNIRP пред TechTrends. „Във всички случаи ако излъчването е под установените норми, не се очаква негативно влияние за човешкото здраве”.

Международната организация допълва, че в момента преразглежда своите препоръки, заради спецификата на 5G мрежите, да подлагат на по-насочено излъчване потребителите, които ползват подобни устройства. ICNIRP ще се фокусират върху прецизиране на нивата при по-високите честоти, които в момента са по-либерални. Очакванията са до края на 2019 г. те да бъдат официално публикувани. Дори да има допълнителни ограничения в сферата на 25 GHz, в този спектър ножицата на ограничението спрямо България е най-голяма и трудно може да бъдат достигнати нивата в страната ни.

Част IX

Канцерогенния ефект

Един аспект, който много често се поставя на масата при спорове за вредата на мобилните мрежи е канцерогенността на радиоизлъчванията. Което означава, че радиовълните могат да причинят различни видове ракообразни състояния. Основното цитирано изследване е на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на САЩ (DHHS) (документи тук и тук), което установява, че при определени излъчвания се забелязват туморни образования в опитни мишки и плъхове. Мащабното проучване е изпълнено по задание на президента Барак Обама и е финализирано в края на 2018 г.

Освен, че данните в него не са напълно консистентни, експериментите са извършвани с дози на облъчване много над приеманата за здравословна от ICRINP. Тестваните стойности са в размер на SAR от 1.5 W/kg до 15 W/kg. Потенциалните туморни изменения са засечени основни при най-високите нива на облъчвания. В повечето заключения на DHHS са задавани и препоръчителни лимити, които съвпадат приблизително с определените от ICRINP за SAR от 1 W/kg и в общо линии преповтарят изводите на международната организация.

Въпреки това, новината, че мобилните мрежи са канцерогенни обиколи в един момент света.

DHHS прави и друго изследване, което разглежда дълготрайните ефекти от излагане на милиметрови вълни с честота 60 GHz (или два пъти и малко над определения за 5G спектър от 25 GHz). Причината е, че преди да се финализират стандартите за новите мобилни мрежи, концепцията за развиване на Интернет на нещата трябваше да се осъществи чрез WiFi инфраструктура, която да ползва тези милиметрови вълни.

Тестовете са осъществени с епителни клетки от човешко око и плътност на излъчване от 1mW/ cm²(1 000 µW/cm²), колкото е лимита зададен от ICRINP. Крайният резултат е, че не са засечени никакви негативни ефекти. Но трябва да се има предвид, експериментът не е осъществен с функционални живи организми.

Може да се направи и друго сравнение, като например се вземат данните за ракови заболявания от началото на 90-те години досега в САЩ. Според статистиката на Националния раков институт на САЩ, броят на нови случаи на тумори или подобни заболявания на мозъка или нервната система е намалял с малко от 1992 г. досега. От 6.8 души на всеки 100 хил. Тогава, през 2015 г. те спадат до 6.2 души.

Началото на 90-те години беше основния бум на развитието на мобилните технологии от второ и трето поколение. Също така, може да видим, че в САЩ лимитите на излъчване са по-либерални и със стойности над тези препоръчани от ICNIRP.

Част X

Летят ли гълъби в 5G

Съобщението за умрелите гълъби около НДК в София е фалшива новина вдъхновена от случай през 2018 г. в Хага. Тогава измират няколкостотин скорци в парк, който се намира в близост до наскоро изградена тестова 5G станция. Официалното разследване отхвърли тезата, че смъртта на малките птици е вследствие на човешка намеса. Самият електромагнитен фон остава в нормите месеци след това, въпреки продължаващите тестове на новата мобилна мрежа.

Хипотетично 5G клетката може да има индиректна вина за случилото се. Това е възможно, ако антената е била включена рязко на мощности доста по-високи от разрешените. Изненадващият сигнал не е „изпържило“ скорците, а по-скоро ги е паникьосало, което е всъщност посочената причина за тяхната гибел. Рязката уплаха на птиците е възможно да бъде активирана и от други фактори, затова този сценарий остава в рамките на предположенията и не е разгледан от официалното разследване.

За сметка на това, отговорът на този въпрос в България е доста по-категоричен – да, летят без проблеми. Първо, „новината“ за масовото измиране на гълъби в НДК започва като сатиричен пост в хумористична група във Facebook. Второ, честотите, които се използват от A1 България (а и от останалите) за тестване на 5G са 3.6 GHz, които не са в нарочения за опасен милиметров спектър. На тях вече е имало действаща мрежа в София и проблеми не е имало. Трето, в България действат много по-силни ограничения за излъчването и за плътността на електромагнитния фон. Които са доста по-стриктни от тези в Хага например. Четвърто, не се очаква в близко бъдеще тези лимити да бъдат променяни.

Предвид изписаното, може да заключим, че 5G като технология няма да доведе до бедствие по-голямо от аварията в Чернобил преди повече от три десетилетия. В момента, новото поколение мобилни мрежи се базира на честоти и мощности, съпоставими с тези на досегашната инфраструктура. Ако се спазват лимитите препоръчани от ICNIRP няма да има никакви проблеми. Самата организация може да затегне малко контрола при милиметровите вълни, за да може да осигури допълнителна безопасност. Очакваме това развитие до края на годината.

The post Вредно ли е 5G за здравето appeared first on TechTrends България.

Тези въздействащи думи, са част от началото на четвъртия епизод на хитовия минисериал „Чернобил“. Те илюстрират отлично, че понякога най-страшният и смъртоносен враг е този, който не може да видим. Аварията в атомната електроцентрала „Чернобил“ беляза повече от едно поколение хора не само в Източна Европа, но и по целия свят, заради своите мащаби и поражения, които предизвика.

В очите на някои, инцидентът е символ на опасността от радиацията и невидим враг, с който ще се борят години наред. Други го свързват с късогледството, арогантността на съветското и комунистически властови апарати в Източния блок, заради техните опити да го прикрият. Трети го свързват с уязвимостта, която имаме към нови и трудни за контролиране технологии.

Като, роден почти по време на аварията съм изпитал един друг ефект на обществото от социалистическите времена и прехода – черния хумор. Класифицирането на децата, които се появяват на бял свят преди, по време и след инцидента като „чернобилчета“ и вечния спор, кой е по-малко засегнат от радиацията. За някои може да звучи това ужасяващо, но това са реалностите, с които се сблъсках през детството си и с които си спомням с усмивка в момента.

Личният ми интерес към Чернобилската авария е подсилен и от друг фактор – семейството. Баща ми е електроинженер, а дядо ми беше експерт по ядрена безопасност. Като и двамата са върли застъпници на ядрената енергетика. Особено дядо ми, който на няколко пъти ми е обяснявал за причините за аварията на територията на днешна северна Украйна.

Продукцията на HBO „Чернобил“ си поставя амбициозната задача да разкаже точно какво се е случило в малките часове на 26 април 1986 г. При това, по възможно най-реалистичен и внушаващ начин. Предвид факта, че минисериалът задмина по рейтинг непоклатимия (до последния си осми сезон) „Игра на тронове“ и Breaking Bad (с доста странни превод „В обувките на Сатаната“), показва, че публиката оценява усилията и резултата, които екипа му полага.

Още преди да се превърне в медиен и обществен хит и веднага след като приключих с „Игра на тронове“ се захванах с мини сериите на HBO и Sky UK.

В центъра на събитията

Петте епизода доста умело разделят тематично случилото се на фаталния 26 април и последващите години. Първият започва със самоубийството на Валерий Легасов, зам.-директорът на Института „Курчатов“, който участва по операцията за овладяване на аварията. Той посяга на живота си две години след инцидента и оставя зад себе си записки, с които описва случилото си и част от истинските причини за аварията.

Създателите изобщо не губят време и веднага след това ни пренасят във времето на експлозията на IV реактор на АЕЦ „Чернобил“ и последствията от нея. Шок, объркване и дори отричане са първите реакции на част от ръководния екип на централата. Първият епизод в общи линии ни показва първите часове и общото отричане за истинските мащаби на катастрофата, докато вторият се концентрира върху правилното им оценяване.

Следващите два разкриват с различна динамика действията по потушаването на пожара и борбата с радиационното замърсяване в района. Към тях добавяме и усилията, да се намери логично обяснение за причините за аварията.

Последният пети епизод, буквално дисектира инцидента и причините за него по часове, минути и дори секунди. Също така демонстрира и част от политическите елементи, които обгръщат аварията и последствията от нея.

Почти всички показани основни, както и доста от второстепенните, герои са базирани на действителни личности. Минисериалът се концентрира около Валери Легасов (Джаред Харис), зам.-директор на Института „Курчатов“, който заедно с зам.-председателят на Министерски съвет на СССР Борис Шчербина (Стелан Скарсгард) са натоварени със задачата да овладеят аварията и нейните потенциално фатални последствия от нея.

Проследяваме съдбата на редица други реални персонажи – гл. заместник инженер на централата Анатоли Дятлов (Паул Ритър), който ръководи осъщественият неуспешно тест по безопасност в съдбовната нощ. Както и с неговите ръководители – Виктор Брюканов (Кон О‘Нийл), директорът на централата и главният инженер Николай Фомин (Едриън Раулинс).

Списъкът със съществуващи личности продължава с Людмила и Василий Игнатенко, вторият е сред първите пожарникари от Припят, които се притичват на помощ да гасят пожара. Михаил Горбачов, Николай Тараканов, който ръководите специалните „ликвидатори“ и много други.

Два от ключовите персонажи в сериала „Чернобил“ са измислени. Първата е Улана Хомюк, която е ядрен физик от Минск. Тя е базирана на екипа от стотици съветски учени, които помагат на Легасов за овладяване на аварията и по-скоро играе техен събирателен образ. Вторият е първият зам.-директор на КГБ Чарков, който също е специално създаден за поредицата.

Машина на времето

Един от най-въздействащите елементи на сериала „Чернобил“ е стремежът към достоверност на пресъздаване на събитията. Екипът полага огромни усилия всичко да изглежда, като във фаталната нощ на 1986 г. и да ни пренесе в тази вече отминала епоха на комунистическия режим. Вниманието към детайлите, като дрехи, прически, градска среда (панелки, градини, площади, павилиони), пепелници, марки цигари и много други са като извадени от машина на времето.

Всички тези елементи успяват да създадат впечатление от зрителя, че гледа повече документална продукция, а не филмова/сериална адаптация. Който е живял през 80-те години и началото на 90-те ще помни не малка част от всички тези детайли. По-евтината хартия и документите на пишещи машини, специфичните папки и модели, които Източния блок обича да използва, за да онагледи различни машини и сгради.

Мога да изброявам с часове, дребните детайли, на които е обърнато специално внимание. Дори актьорите са подбрани, така че да приличат максимално на своите оригинални първообрази. За западните зрители, повечето неща няма да им говорят нищо, но за жителите на бившия Източен блок, тези елементи са от значение, за по-правилно пресъздаване на събитията от 1986 г. Има пропуски и грешки, за част от тях трябва внимателно вглеждане, но по този въпрос ще се спрем към края.

Това пренасяне назад във времето, важи до голяма степен и във фактите за самата авария в Чернобил. Стремежът за кариерно развитие и получаване на одобрението на партията, чрез резултати на всяка цена е повече от силен мотив за допускане на съдбоносните грешки довели до инцидента. Същото важи и за първоначалното отричане и последващо неволно заблуждаване на висшестоящите по веригата.

Зоркият поглед на службите и следенето, също са представени в задоволителна светлина. Както и стремежът да не се създава паника и съответно опитите да се потули случая.

Създателите полагат доста усилия да следват максимално случилото се през този период, въпреки, свободата, която поемат по някои параграфи. Като цяло, сериите лъхат с доста висока доза автентичност.

Изкуството на невидимия убиец

Създаването на правдоподобна среда, в която да се развива действието е само малка част от успешния подход на „Чернобил“. В тази формула играе роля и правилното разпределение на епизодите и историята, която разказват в тях. Нарочно изчаках да изгледам последната серия, за да имам завършени впечатления и да не избързвам с пускането на ревю, само и само, за да хвана „онлайн вълната“.

Този мой ход се оказа доста правилен, защото част от критиките, които имах до четвърти епизод, се изчистват в последния. Подходът, който създателите ползват е в голяма степен класически за криминалните продукции. В началото се показва аварията, овладяването ѝ и накрая, като истинско разследване се разкриват причините за нея.

Чрез него се приковава вниманието на зрителите още от първите минути, вместо да се губи време с постепенното представяне на събитията и да се представят такива без достатъчно контекст.

Двете най-силни страни на „Чернобил“ се крият в развитието на двамата основни персонажа – професор Легасов и Шчербина, както и в доста умелото създаване на чувство за напрежение. Последното е доста трудно, поради факта, че както споменава възрастната жена от въведението на материала – защо да се плашиш от нещо, което не можеш да видиш. Съответно как го пресъздаваш в сериала?

Страхът от радиацията е показан с доста правдоподобните последствия от радиацията и какво причинява тя на човешкото тяло. Хората, които са изложени директно на ядрото, буквално започват да се разпадат и умират в рамките на дни. Докато тези, които получават по-малки, но достатъчно силни дози радиация, симптомите на лъчева болест се развиват по-бавно във времето, но достатъчно болезнено за потърпевшите.

Самият ужас, който актьорите на учени и лекари, осъзнаващи риска и опасността, пресъздават допринася допълнително за потапяне в атмосферата на събитията.

При развитието на персонажите, най-силното такова е при Шчербина, който първоначално подхожда доста арогантно към събитията. Като разбира естеството на опасността, загърбва партийните догми и  започва да прави всичко възможно за овладяване на последствията.

Реакцията на Шчербина, когато научава, че заради политиката на Кремъл получават от Запада специализирано оборудване, което се оказва безполезно, заради скриването на истинските щети в Чернобил, изглежда повече от правдоподобно. Освен това, илюстрира доста силно развитието на самия персонаж.

Овладяване на ситуацията

Изправени сме пред нещо, което никога досега не се е случвало на тази планета“, споделя професор Легасов на Шчребина след като научават, че ядрения реактор оголен.

„Ликдвидацията“ на последствията на аварията са друг силен елемент „Чернобил“. Сериалът навлиза в доста детайли, по отношение на основните опасности, които са били овладени от съветските власти и хора на място. От потенциалът за вторична експлозия, през ограничаване на радиационното замърсяване и затварянето на ядрото на реактора. Първата част дори получава доста драматичен заряд, поради факта, че са изпратени трима водолази да спрат нахлуването на вода под реактора, с което да позволяват нейното изпомпване.

Те рискуват живота си, заради високият радиационен фон и въпреки това, двама от тях все още са живи. Сериалът отива в лека крайност, за да засили драматизма като ги обвява за загинали вследствие на излагането на силното лъчение.

„Чернобил“ се опитва доста умело да хване мащабните действия, които предприема СССР, за да овладее ситуацията. Хилядите войници и цивилни, които участват в първичната евакуация на местното население, през прочистването на отломките, до стотиците миньори, които прокопават тунел, за да може след това да замразят образуваната от силната радиация и бетон „лава“. Дори почти целия четвърти епизод е посветен на лова на домашни любимци, останали по къщите и апартаментите, които са изложени на високата радиация.

Всички тези неща са се случили, за които има множество доказателства.

Противоречивите нюанси

Чернобил“ не е напълно перфектен (въпреки крайната оценка), въпреки високите оценки, които му дават експертите и зрителите. Можете да намерите доста пропуски в детайлите, особено при по-внимателно вглеждане. В някои по-близки кадри, някои панелки са с модерна алуминиева дограма, други показват съветски войници да държат оръжията си по американски маниер, трети се ползват униформи от Втората световна война.

По-големият проблем на „Чернобил“, който се разисква особено в Русия е въпреки високият стремеж за автентичност, трудно британските и американски продуценти, режисьори и сценаристи ще могат да обхванат напълно правилния начин на поведение на хората при комунистическия режим. Говорим за строго определени нюанси, които се усещат от по-запознати хора и които могат да развалят общото впечатление.

Става дума за начина на мислене на хората от тази епоха. Ще дам няколко показателни примера. При първия епизод, когато професор Легасов отива на събрание на министрите, за да докладва за ситуацията в Чернобил. Първоначално, се приемат данните за ниска радиация и доброто състояние на ядрото на реактора. Тук, Легасов удря с юмрук и почти крещейки, съобщава, че това не е така и събранието не е свършило. Макар и дребен детайл, това не е нормално поведение на един от високопоставените учени на СССР, които са партийни членове и много добре разбират йерархията и начина по който трябва да се съобщят нещата, за да могат да се вземат мерки. Друг пример е наивното поведение на Хамюк за директното казване на истината при представяне на доклада за аварията пред международната агенция МАГАТЕ (сега МААЕ).

Причината за това е стремежът на създателите на „Чернобил“ да създадат определени стереотипи сред различните видове персонажи. Учените са наивни и „неопетнени“ достатъчно от догмите на комунистическата партия, докато тези на службите и върховните постове са напълно „покварени“ от тях. Второто е показано с отново прекалено крайното поведение на Шчербина при пристигането им с хеликоптер в Чернобил. Самият персонаж впоследствие става единствения, който се развива в посока „на добрите“, като осъзнава мащабите на аварията.

Улана Хомюк като събирателен образ на стотици учени страда от тази стереотипност. Създателите на сериите нарочно използват само един персонаж, за да не объркват зрителите. Но крайностите, в които Хомюк се лута през епизодите не са логично поведение на учен от тази епоха. Да, ще има спорове и предложения да се каже истината, за да се вземат мерки, но те няма да се случат по този начин. Нейната роля е да пренесе този стремеж към Легасов по време на процеса срещу тримата ръководители на злополучната централа. Търсен е драматичен ефект, докато доста по-реалистично щеше да е ако мотивът за това решение е да се предотврати опасността от последващи аварии. Подобен резултат е умишлено търсен и в преувеличаването на част от проблемите и последствията (милиони ще загинат и пр.).

Подобни нюанси за функционирането на съветския режим има и на други места – не е необходимо да се изпращат войници, за да се заповяда на миньорите да отидат в Чернобил. Но без тях нямаше как да се получи търсения контраст между мръсните миньори и спретнатия министър.

По-правдоподобно е използването на друг измислен персонаж – зам.-директорът на КГБ Чарков. Неговата роля е да покаже, че през съветския режим, службите използват все по-силно страха и психологически натиск за оръжие, отколкото физическата разправа. Независимо, че втората е спомената на няколко пъти, КГБ (и българските служби) все повече залагат на подобни „по-чисти“, но понякога по-брутални методи.

Поуките

Чернобилската авария и съответното кратката поредица на HBO показват основните проблеми. Те са общо три. Първият е, че причината за инцидента е в амбициите на ръководни апаратчици да се докажат пред по-високите си началници, което ги кара да вземат низ от грешни решения. Вторият е, че засекретяването на определени елементи и потенциални пропуски в системата на ядрените реактори РБМК реално води до самата експлозия.

Те не са съобщени на инженерите, които осъществяват теста, защото може да компрометират имиджа на съветската технология. Освен това се смятат, че шансът да се достигнат обстоятелствата, при които да имат значение е нищожен. Третият е в опита на властите да покрият първоначално аварията, а след това и истинските ѝ мащаби, не само пред света, но и пред собственото си население.

Тук подобна вина имат и българските власти по това време, въпреки, че самото радиационно замърсяване не е толкова силно, както в Беларус и Украйна, те решават да го скрият от обикновените хора. Подход, който изиграва по-лоша шега на всички, отколкото потенциалната паника и дискредитиране на съветската атомна енергетика.

Сериалът все пак пропуска един любопитен факт. Чернобилската АЕЦ, освен че доставя ток на редица предприятия в Украйна, тя е основен електроизточник на задхоризонтовия радар „Дъга-2“. Секретната военна инсталация е разположена само на няколко десетки километра от електроцентралата и има стратегическо значение. Тя, заедно с още две подобни системи, следят въздушното пространство за потенциално изстрелване на балистични ракети от страна на НАТО. Платформата „Дъга“ е част от системата за ранно предупреждение в случай на ядрена война.

Макар и тя да бъде заменена през 1989 г. от далеч по-прецизна мрежа от сателити, в момента на аварията е функционирала. Това донякъде обяснява, защо Кремъл се опитва да засекрети всичко свързано с атомната електроцентрала. Но, изобщо не трябва да бъде оправдание за последствията. В този ред на мисли пропускаме конспиративната теория, че аварията в „Чернобил“ е опит за скриване на проблем с инсталацията „Дъга-2“ пред ръководството на партията.

Самият сериал се опитва да каже максимална част от истината, макар на моменти прекалено досадно да я крещи в лицето ни. Независимо от дребните пропуски или нюансите, които създателите не успяват да обхванат, продукцията е истинско произведение на изкуството и заслужено измества „Игра на тронове“. Както се посочва във финалните надписи на пети епизод – този сериал е посветен на стотиците мъже и жени, които изложиха на риск живота си, за да овладеят най-тежката ядрена катастрофа в човешката история.

The post „Чернобил“: Сериалът, който разтърси света appeared first on TechTrends България.