Бурното развитие на платформата OpenAI през последните 12-18 месеца върна дискусията дали изкуствения интелект трябва да бъде толкова лесно пуснат да се развива. Идеята на организацията е да предоставя отворен AI код, върху който редица компании да могат да развиват своите продукти и услуги. Допреди нея, развитите алгоритми за изкуствен интелект бяха притежание и развивани от големи корпорации, като Google, Meta, IBM, Microsoft и др., в изцяло затворена за външни очи среда.

OpenAI отвори кутията на Пандора, като представи сравнително развити системи почти за свободно ползване. Създаването на картинки, музика, текстове и видео започна да се случва само с кратки описания. Първите версии не бяха прецизни и с доста недостатъци, но последният енджин GPT-4 започва да става все по-убедителен в своите възможности. На пръв поглед безобидни действия, но те повдигнаха всички тези страхове за AI, който излиза от контрол.

Любопитното е, че самата OpenAI беше създадена с такава цел – да предостави по-голям обществен контрол върху технологията. И тя да не бъде крита от големите корпорации. Затова на пръв поглед изглежда доста странно, че малко след пускането на GPT-4, редица големи имена, сред които и част от основателите на OpenAI, като Илон Мъск, излязоха с отворено писмо за паузиране на развитието на AI.

Очаквано, документът беше посрещнат с остър отпор от големите разработчици на изкуствен интелект. Също така част от подписалите го оттеглиха или се оказаха техните парафи фалшифицирани. Във всички случаи сме изправени пред преломен момент, в който AI технологиите могат да помогнат, но и да навредят. Като начинът им на работа и регулирането им през следващите няколко години ще е повече от ключов. Така, навлизаме в една борба, в която може на карта да е заложена дори нашата еволюция. В типично Дарвинов стил.

Писмо с резон

Отвореното писмо съдържа доста разумни предупреждения и (временни) решения. В него се констатира, че AI системите вече са развити до степен, че да извършват дейности с почти човешки възможности. Това изправя компаниите пред фундаменталния въпрос – дали да автоматизират милиони работни места, включително и такива с креативни елементи. Писмото още описва и друг голям проблем – заливането ни с AI генерирано съдържание, което да размие напълно реалността от фикцията.

Според него, толкова мощни системи за изкуствен интелект трябва да бъдат разработвани само, когато преди това са изследвани техните позитивни и негативни ефекти. Както и да може да се управлява риска от тяхното налагане. Изготвилите писмото дори цитират изказване на OpenAI, в което е записано, че „в един момент ще е важно да се направи независима оценка, преди да се започне с тренирането на новите системи и в ограничаването на изчислителната мощ“.

В писмото се подчертава, че този момент вече е настъпил. Затова подписалите го призовават да се спре разработката на всички нови системи след GPT-4 енджина за поне шест месеца. През този период, AI лаборатории и независими експерти трябва да одитират последните алгоритми и да съставят предпазни протоколи. Последните са „бушони“, които да гарантират, че AI системите са безопасни. Според подписалите, ако тази пауза не се наложи от самите компании, то тогава правителствата ще трябва да се намесят.

Те подчертават и едно нещо, че не искат пълно и дългосрочно прекратяване на работата по изкуствен интелект. По-скоро искат да се даде време за правилното одитиране на настоящите развития и ефектите, които ще последват.

Реалните опасения

По двете основни опасения вече има и частични доказателства, че може да създадат проблеми. Икономисти на Goldman Sachs изчисляват, че поне 300 млн. работни места ще бъдат автоматизирани. Това ще се случи при следващата вълна на AI системи и програмите, които ще се родят от нея. Ефектите ще са големи, като 18% от цялата работна сила в световен мащаб може да се окаже излишна. По-голямата част от загубените работни места ще са в развитите страни. Според доклада на Goldman Sachs възможността за автоматизация е за една четвърт на всички дейности в САЩ и Европа.

Има и добри новини от икономистите. Част от служителите ще бъдат наети повторно, като най-адаптивните ще са с предимство. Това обаче означава, че ще има период на висока безработица, докато се преквалифицират служителите. С други думи – наистина ще е добре да се помислят за предпазни механизми, как да се избегне тази ситуация.

Другата положителна прогноза е, че AI революцията ще доведе до значителен икономически ръст. Продуктивността ще се увеличи с между 0.3 до 3% през следващите години в САЩ. Автоматизацията ще създаде 7% скок на световния брутен вътрешен продукт (БВП), което в парично изражение е около 7 трлн. долара.

Не само безкористни помисли

Участието на Илон Мъск в писмото може да не е само от опасения за бъдещето на човечеството и развитието на AI. Милиардерът и още редица други известни личности изразиха своите опасения за развитието на изкуствения интелект. Малко след това, голяма част от тях създадоха и подкрепиха OpenAI през 2015 г. именно с тази цел – да извади на показ AI разработките.

Три години по-късно Мъск напуска компанията, като цитира конфликт на интереси с Tesla и техния автопилот. По този начин, OpenAI получава само 100 млн. долара от милиардера при обещани 1 млрд. долара в рамките на определен период от време. Мотивите за оттеглянето на Мъск обаче се оказват малко по-различни, като той се е опитал да поеме на „ръчно управление“ OpenAI. Ръководството на компанията с идеална цел обаче отказало и това довело до излизането на милиардера през февруари 2018 г.

Последствията също са интересни – година по-късно през март 2019 г., OpenAI създава дъщерно търговско дружество. Шест месеца по-късно Microsoft влиза с инвестиция от 1 млрд. долара, която де факто замества обещаните вложения на Мъск. Технологичният гигант също така предоставя и масивната си облачна инфраструктура Azure. Което позволява в рамките на три години, OpenAI да пусне и първия достъпен ChatGPT, но и да затвори голяма част от методологията си за външни лица.

С други думи, Илон Мъск в стремежа си да контролира всичко, напуска OpenAI, за да може Microsoft да заеме неговото място. Както и да прекрои организацията в почти обратното на това, за което беше замислена. Отвореното писмо, може да се разчете и като опит на милиардера да окаже влияние върху OpenAI. Самото то е подложено и на друга критика, че част от подписите са фалшиви (някои от тях са на китайския президент Си Цинпин), а други изтеглят подкрепата си малко след публикуването му.

Регулации с часовников механизъм

Една от спецификите на регулациите са, че те винаги идват с известно закъснение. Особено, когато се създават от нулата. В някои случаи, като примерно с Uber, технологичните компании се опитват да заобиколят съществуващите. В други – като с криптото, държавите се опитват да адаптират вече наличната законова рамка с новите инструменти.

Отвореното писмо обаче среща известна подкрепа, като например Европейската организация за защита на потребителите (BEUC). Най-вероятно след нейния призив за разследване на популярния AI инструмент, италианският регулатор по опазване на личните данни налага забрана за ChatGPT. Както и започва разследване на OpenAI. Причината е в потенциално нарушаване на личната неприкосновеност при събирането и обработването на данните.

Писмото, призивът на BEUC и разследването на италианските власти се случват в рамките на три дни. С други думи, вече имаме силен регулаторен натиск за разглеждане на работата на ChatGPT и OpenAI. Което наистина може да доведе до паузиране на разработването на AI инструментите от този калибър. Както и във форсирането на задълбочени правила за изкуствения интелект. Преди наистина да са влезли в сила законите на Дарвин.

The post Технологичният Дарвин и борбата за AI appeared first on TechTrends България.

В основата са постиженията на Open AI – инициатива за предоставяне на решения за AI с отворен код. Те ще направят ползването на подобни алгоритми сравнително лесно и достъпно. Всъщност, вече го правят. Първите приложения базирани на системата вече са факт. Макар и да са сравнително прости, те вече разместиха редица пластове и повдигнаха купища въпроси.

По-важното е, че тепърва алгоритмите на Open AI ще започнат да се използват за много по-сложни и важни приложения. Които само ще се разширяват с времето и качеството им ще се подобрява. Целият проект има потенциала не само да доведе до още по-бърз пробив на изкуствения интелект, но и да доведе до нова индустриална революция. Която ще бъде петата, ако броим свръхсвързаността и Интернет на нещата в производството. Двете най-вероятно ще се застъпят и все пак за улесняване на историята – ще бъдат обединени под един знак.

Ролята на отворения AI

OpenAI играе водеща роля в пробивите на 2022 г. Това е специално създадена в края на 2015 г. лаборатория за разработването на изкуствен интелект от някои от водещите технологични предприемачи в Силициевата долина. Сред основателите са Илон Мъск, негов бивш колега от PayPal Питър Тийл, Сам Алтман и Джесика Ливингстън от Y Combinator и др.

Към инициативата се присъединяват още облачното звено AWS на Amazon, индийската Infosys. Покрай Алтман и Ливингстън се закача и звеното YC Research на Y Combinator. Вследствие влиза и Microsoft. В рамките на първите няколко години е набран капитал от 1 млрд. долара.

Интересното е, че OpenAI е създадена като отговор на писмото на редица учени сред които и Стивън Хокинг, че изкуственият интелект може да доведе „човечеството до изтребление“. Самият Илон Мъск, също описва AI като основна заплаха за нашето съществуване. Инициативата има за цел да създава подобни решения, но по безопасен и отворен начин. Последното се смята за най-добрия защитен механизъм от подобни апокалиптични сценарии. Мъск също така признава, че опитът за овладяването и развиването на AI също така може да бъде и начинът по който страховете да се окажат реалност.

Първите продукти

Първите резултати идват през 2019 г., когато е създаден моделът GPT, чрез който да се събира информация за „трениране“ на изкуствения интелект. Последват неговата втора и трета версия, създадени са още редица специализирани алгоритми за музика, видео и др.

OpenAI разгръща своя потенциал през изминалата вече 2022 г. Година по-рано дебютира Dall-E – модел за генерирани на картинки, при подаване на тяхно текстово описание. Идеята е, алгоритмите да „създават“ авторски изображения, като самите те изучават подобни от широка база с данни.

Въпреки, че самият модел е публикуван в началото на 2021 г., първата достъпна за потребители услуга, базирания на отворения код на Dall-E се появява едва в началото на 2022 г. Това е Craiyon, който привлича вниманието на по-широката публика, медиите и критиците. През ноември, OpenAI пуска подобрената версия Dall-E 2, която включва API с отворен код за по-лесна интеграция в приложенията.

Отново в края на 2022 г. е пуснат и ChatGPT – чатбот, който се опитва да отговори на разнообразни въпроси в рамките на секунди. Технологията пак опира на машинно самообучение, като се сканират големи и отворени бази с данни.

Предстояща вълна от приложения

Това не са единствените разработки на OpenAI, като има и други свързани с видео и музика. Но дори само тези отварят вратите за редица приложения. Отвореният код позволява на почти всеки разработчик да използва алгоритмите и да ги интегрира в собствени решения, които да са с различни приложения.

Например, Microsoft планира да интегрира ChatGPT и Dall-E в търсачката си Bing, в стремеж да я направи по-умна и да е по-добра конкуренция на Google. Интернет гигантът е един от лидерите в областта на AI, но държи разработките за себе си. Тоест, само Google може да се възползва от възможностите, които е постигнал нейния изкуствен интелект. Отвореният код на OpenAI предоставя тази възможност на всеки, който има техническите умения да развие AI в полезно приложение.

Публикуването на първите модели за свободно ползване ще отприщи истинска „вълна“ от различни приложения. На първо време, те няма да са впечатляващи и подобно на мобилните програми ще има страшно много копирани продукти.

Примерът на Microsoft обаче показва, че когато тези модели бъдат интегрирани мащабно и на корпоративно ниво, те могат да имат и по-силен ефект на пазара. Това ще е следващата стъпка, която ще позволи на редица индустриални гиганти със собствени развойни ресурси да влязат по-силно в AI сегмента. Което ще се мултиплицира допълнително, с развиването на моделите от OpenAI и се появят нови и по-добри алгоритми с допълнителни възможности.

Ограниченията и опасенията

Засега разработките на OpenAI идват със своите ограничения. Например, те все още не са достатъчно прецизни, особено в тълкуването на някои изрази и комбинация от думи. Крайните резултати също варират в зависимост от интерпретацията на заданията.

Част от тези проблеми ще се изчистят с времето. Те зависят най-вече от два компонента – алгоритъма и базите с данни, ползвани за обучението. OpenAI подобрява първия, докато втория ще зависи дали компаниите, които ползват AI с отворен код ще добавят нова информация, което те най-вероятно ще правят.

Основните предизвикателства обаче са други. Появата на Dall-E хвърли едновременно във възхита и ужас потребители, художници и критици. Няколко AI произведения дори спечелиха награди за изобразително изкуство, като се съревноваваха с истински хора. Изкуственият интелект обикновено взима няколко готови картинки от базите с данни и ги компилира, като след това ги обработва в зададената стилистика.

Само, че доста от тези изображения са вече създадени от хора. Всичко това повдига въпросът – чии са авторските права при подобни генерирани картини. Същото важи за музикални и видео произведения, текстове и др. За всички тях, при хората има регулации за авторското право. За AI такива все още не са създадени.

Чатботът ChatGPT също не беше лишен от проблеми – някои от отговорите му са грешни, заблуждаващи или дори обидни при определени ситуации. При машинното самообучение тези предизвикателства се изчистват с времето, но бяха достатъчни да създадат полемика. Като например, някои учебни заведения в САЩ директно забраниха на учащите да го ползват, за да получават бързи отговори по конспекта.

Европейският съюз положи някакви минимални основи за регулирането на изкуствения интелект. Те са в прекалено ранен стадий, за да може да се каже дали ще са ефективни или не. Всичко това показва и друго – как тясно специализирани сфери могат да бъдат застрашени от замяна с AI, дори и да са изключително креативно насочени. Както и, че чрез подобни инструменти всеки ще може да създава различни форми на изкуство, като зададе правилните параметри.

Защо ще има „революция“

Четвъртата индустриална революция много често погрешно е оприличавана на Индустрия 4.0. Разликата за някои може да е само въпрос на формулировка, но тя е съществена. При индустриална революция имаме пълно „помитане“ на цели сектори и цялостната им трансформация. Някои компании обичат да говорят за Индустрия 4.0, за да наложат мнението, че тя е „опционална“ и дружествата ще избират дали да са част от нея или не. Успокоение, което може да бъде опасно.

Развитието на AI от 2022 г. обаче показа, че изкуственият интелект и особено решенията с отворен код имат потенциала да променят вече няколко сфери. Вярно е, че сме в доста начална фаза, но започват да се очертават първите по-големи тенденции. Някои експерти от IT сектора също виждат вятъра на промяната.

„Някои компании си мислят, че могат да се включат или не в Индустрия 4.0, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Няма такова нещо като Индустрия 4.0 – има Четвърта индустриална революция“, заяви Доброслав Димитров, изпълнителен директор на Imperia Online и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) при представянето на годишния доклад на организацията за 2022 г. „Някои компании си мислят, че могат да се включат или не, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“, допълни той.

Димитров допълни в края на 2022 г., че вече новата година ще донесе големи промени и трансформации в областта на AI. Те ще стъпят именно на пробивите на OpenAI от предходната година, макар това да не го обяви директно.

Предупреждението на Димитров обаче е достатъчно ясен сигнал, че процесите вече са задвижени и посоката е зададена. С което съвсем скоро може да стане на своеобразен „бунт на машините“.

The post Бунтът на изкуствения интелект appeared first on TechTrends България.

Преговорите тогава се точеха с месеци и дори години. Затова новината, че България е подписала меморандум за инвестиционно намерение на сочен за друг германски гигант за завод за електромобили край Ловеч, дойде като гръм от ясно небе. Компанията се казва Next.e.GO Mobile и грубо може да се определи като европейския еквивалент на успешната за момента Tesla на милиардера Илон Мъск.

На пръв поглед, изглежда най-накрая нашата страна ще се сдобие с така бленуваното пълно автомобилно производство. Дори привлечените разработчици на авто компоненти в България ще участват като подизпълнители в голяма част за новата поточна линия.

Погледнато по-задълбочено, нещата са много предварителни, преговорите са водени извънредно скоростно, а резултатите трябва да ги видим в рамките на 2 години. Допълнително, новината беше съобщена в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори, което подсказва, че цялата история за момента обслужва повече политическа, отколкото икономическа цел.

Което няма да е лошо нещо, ако накрая наистина видим реализиран завод, с мащабна и качествена продукция. Редица потенциални проблеми обаче може да се окаже, че това ще е поредната химера и има голям шанс, българският блян за пълно автомобилно производство да продължи да ни измъчва.

Тук ще отворим една скоба – TechTrends е аполитичен сайт, който не е обвързан с политически виждания, позиции и цели. Затова и този текст беше умишлено забавен до приключването на изборния ден от 11 юли. Неговата цел е да разгледа официално обявените параметри, но и самия потенциален инвеститор и неговите реални възможности. Както и да очертае евентуалните пречки за финализирането на проекта.

Наследството на Great Wall

На 10 юли в деня за размисъл преди изборите бяха обявени доста параметри за новия завод. Next.e.GO Mobile планира да открие производствени мощности на площадката на затихващата фабрика „Балкан“ край Ловеч. През социализма тя беше известна като основно място, в което бяха сглобявани самолети, автомобили, мотоциклети и велосипеди. По информация на германските представители, са оглеждани различни места в България, но са се спрели на това в Ловеч.

Решението лесно може да се обясни. Доскоро в района на Ловеч функционираше предишната ни автомобилна гордост – завода за сглобяване на китайските автомобили Great Wall. Независимо, че той работеше само девет години и беше закрит през 2017 г. той остави подготвени кадри и ноу-хау. Което в комбинация с тези от „Балкан“ се получава доста добър избор от налични специалисти на място, които не трябва да се обучават напълно от нулата.

Плановете на германците

Плановете на Next.e.GO Mobile са да построи своите производствени мощности в рамките на две години и капацитетът им дори да достигне до 30 хил. електромобила на година. Общата инвестиция е на стойност 140 млн. евро, от които 34 млн. евро ще са под формата на държавна помощ. В новата фабрика трябва да се разкрият около 1 000 работни места. Заводът трябва да бъде завършен в рамите на 24 месеца и евентуално да заработи през 2024 г.

Държавната помощ няма да бъде предоставена веднага, а на части и то след като производството започне. Според служебния министър на икономиката Кирил Петков, първия стимул ще бъде предаден при 10 хил. произведени електромобила, втория – при 20 хил. Ако бъдат постигнати всички зададени цели, помощта от държавата ще достигне 34 млн. евро. Настоящата рамка позволява на правителството да предостави такава под формата на земя, инфраструктура и осигуровки на служителите.

Още тук изниква и първата червена лампа – според служебния министър Кирил Петков, преговорите са били проведени само в рамките на 5 седмици. Това има за цел по-скоро да се покаже, че заслугите за инвестицията са изцяло на служебния кабинет. Но това дава индикации, че решението от страна на германската компания е взето доста бързо. Фактът, че говорим за споразумение за намерение е достатъчно красноречив, че все още нищо не е финализирано и има голям шанс, тази новина да е силно политизирана.

Българско подсигуряване

Добрата новина е, че значителна част от компонентите ще се праят или разработват в България. Алуминиевата рамка ще се произвежда от завода на Etem в страната, кабелните системи от този на Yazaki, а софтуерът ще е дело на местното звено на Bosch.

Прави впечатление силното българско участие не само като доставчици, но и като съучастие. Местното дружество на Next.e.GO Mobile ще се управлява от изпълнителния директор на „Аутомотив Клъстър България“. Бизнесменът Кирил Домусчиев предоставя терена на завод „Балкан“ и може да влезе като съинвеститор на българското звено на германския производител. Всичко това подсказва усилията на българския автомобилен сектор, за да може тази инвестиция да се осъществи.

Германската Tesla

На много места се говори за германски гигант или най-малкото голям производител. Но името Next.e.GO Mobile надали говори нещо на хората. Това е нормално, защото става дума за стартъп, който тепърва започва да разгръща своето производство и продажби. Компанията е основана през 2015 г. от Гюнтер Шу под името e.GO Mobile.

Две години по-късно прототипът на градския електромобил e.GO Life е представен на технологичното изложение CeBIT в Хановер. Той е четириместен, като постепенно са разработват и още няколко версии. За момента са представени стандартна, спортна и cross (за пресечени терени). А от юли тази година, започва производството на подобрения вариант на e.GO Life Next.

Дизайнът на електромобила наподобява изключително много на фейслифнат и уголемен вариант на индийската REVAi (позната и като G-Wiz). Тя няма добра слава, като в доста държави не покрива критериите за годен за ползване автомобил. Останалите характеристики също не са впечатляващи.

Все пак, първите версии на новия e.Go Life имат пробег от 140 км с едно зареждане и батерия от 21.5 kWh. Началната цена е 22 990 евро. Производството е стартирано през юли 2018 г. в Аахен, Германия. Заводът там също трябва да има капацитет от 10 до 30 хил. коли на година. До началото на 2020 г. или година и половина след отваряне на поточните линии са доставени едва 500 електромобила.

По обещания, Next.e.GO Mobile е щедра – тя представи концепти за електрически мини автобуси и карго камионетки. С което компанията наподобява доста доказания вече иноватор Tesla и неслучайно е оприличавана на нея. Дано обаче не се окаже, повече да прилича на друг играч – Nikola.

Пари има ли?

Германският Next.e.GO Mobile е заобиколен от много неизвестни, някои от които би трябвало да светнат като червени лампички, относно дългосрочната ѝ перспектива. Най-вече свързани с финансирането, наличния капитал и дали изобщо, компанията ще успее да осъществи плановете си в България… и не само. През април 2020 г. дружеството става неплатежоспособно и влиза в процедура на защита от кредиторите. Това означава, че компанията не разполага с никакви пари и не може да плаща задълженията си (било то кредитни или оперативни).

Започва преструктуриране и през септември 2020 г. е обявено ново начало. Като спасител влиза нидерландския фонд ND Group. Той става мажоритарен акционер в новосъздаденото дружество Next.e.GO Mobile, което придобива напълно стартъпа e.GO Mobile. Цената на сделката не е обявена, като тя най-вероятно включва погасяване на предишните дългове и оперативен капитал. Става въпрос за финансов, а не стратегически инвеститор, което в повечето случаи означава, че ще се търси задвижване на някои показатели, за да се повиши оценката на компанията с цел продажба и извличане на печалба.

Именно последният е големия въпрос – дали компанията има достатъчно средства, за да разгръща мащабно международно производство. Защото освен преструктурирането, единствените други средства, които са обявени, че влизат в компанията е инвестиция от 30 млн. евро, сключена през февруари 2021 г. С нея, миноритарни акционери стават фондът Moore Strategic Ventures и редица индивидуални инвеститори, като бившия финансов министър на САЩ Джон Сноу, Алехандро Агаг и актьорът Едуард Нортън.

Предварителни намерения на кило

Паричното състояние на Next.e.GO Mobile е голямата въпросителна, защото, както германската компания, така и мажоритарния собственик ND Group са частни дружества. Но тя не е единствената червена лампа. България не е първата страна, която подписва подобни споразумения за инвестиционни намерения за изграждане на завод за електромобили. Германският стартъп вече е договорил такива за две други локации.

Първото предварително споразумение е подписано с правителството на Гърция през декември 2020 г. Отново става дума за изграждане на завод за електромобили, а инвестицията тогава е оценена на 100 млн. евро и трябва да разкрие около 1 000 работни места. Няма информация, дали Атина е предложила държавна помощ и ако да – каква е тя и на каква стойност. Любопитен факт е, че само два месеца след нея са привлечени новите инвеститори в Next.e.GO Mobile. Параметрите на намерението се припокриват с тези в България, но без държавната помощ.

През май 2021 г. е подписано още едно споразумение за изграждане на съвместен завод в Мексико. Той трябва да обслужва амбициите на германската компания за навлизане на апетитния пазар в Северна и Южна Америка. Точният размер на потенциалната инвестиция не е обявена, както и други детайли. Ключовото тука е, изграждането на съвместен завод, което означава, че финансирането на проекта най-вероятно ще бъде поделено с местния играч.

По този начин, Next.e.GO Mobile в рамките на шест месеца е изявила желание да построи три завода, като два от тях са на стойност от 200 млн. евро (без да броим държавната помощ от България). Компанията е обявила до момента единствено привлечен капитал от 30 млн. евро. Няма информация, дали гръцкия завод няма да падне за сметка на българския. Защото няма логика да има производство в две съседни държави, обслужващи един пазар. До момента, нито една от двете балкански инвестиции не са обявени на сайта на компанията. За момента изглежда, че Next.e.GO Mobile по-скоро се опитва да покаже мащаб, за да привлече свеж капитал, с които да реализира евентуално част от тях. Ако е такъв сценария, то бъдещето на българския завод е доста несигурно.

Също така предварителните споразумения нямат стойност на подписан договор за строеж и инвестиция. Next.e.GO Mobile може лесно да се откаже от своите намерения. Или пък да свърши по начина, по който стана с Great Wall, дори и по-бързо, предвид факта, че компанията има история бързо да гори наличния капитал. Докато не се видят реалните действия, засега новината за завода в Ловеч остава добро пожелание в гореща политическа обстановка.

The post Next.e.GO Mobile – германската Tesla и завода за електромобили в Ловеч appeared first on TechTrends България.