Церемонията се проведе в присъствието на Съвета на директорите, изпълнителното ръководство на Сирма, основателите на компанията, партньори, дългогодишни сътрудници и висши представители както от страна на Франкфуртската фондова борса, така и от Българската фондова борса. Този важен момент бележи еволюцията на Сирма от регионален технологичен лидер и пионер в областта на изкуствения интелект,  до международно признат доставчик на корпоративен софтуер, с разширен достъп до европейските капиталови пазари.

Това, което отличава Сирма на технологичната карта, е уникална й позиция на компания, създаваща интелигентни софтуерни решения от самото си основаване през 1992 г. Сирма е европейска технологична група, която разработва корпоративен софтуер, със силен фокус върху изкуствения интелект. Компанията внедрява разнообразна съвкупност от ИИ технологии във всяко свое решение, защото AI е ключов фактор за трансформирането на бизнеса. С дългогодишен опит в банковото дело, застраховането, здравеопазването, туризма и хотелиерството, транспорта и логистиката, търговията на дребно и публичния сектор, Сирма съчетава задълбочени познания в съответните области, собствени патентовани платформи, сложни корпоративни системи, и усъвършенствани технологии с изкуствен интелект. Те се предоставят чрез платформата Sirma.AI Enterprise, която подпомага организациите в тяхната цифрова, информационна и процесна трансформация. С помощта на тези решения, сложните данни се превръщат в полезни знания, стимулиращи растежа, устойчивостта и оперативната ефективност на стотици клиенти по целия свят.

Сирма се търгува на Българската фондова борса от 2015 г. Дебютът във Франкфурт разширява достъпа на инвеститорите, повишава ликвидността и засилва видимостта на компанията сред международните институционални инвеститори. Съвместните усилия на двете фондови борси създават възможности за растеж на новите участници в сегмента EuroBridge, където е регистрирана Сирма.

„Франкфурт предлага перфектната комбинация от технологично подготвени инвеститори, близост до нашите основни пазари в DACH и Западна Европа, заедно със строги стандарти за управление, които се вписват безпроблемно в нашата философия“, коментира Цветан Алексиев, Главен изпълнителен директор на Сирма Груп Холдинг АД. „Това е идеалната платформа за повишаване на глобалната видимост на Сирма по време на решаващата фаза на растеж. За всички нас, това е определящ момент, засилващ решението ни да направим смела крачка напред към един от най-утвърдените финансови центрове в Европа. Разглеждаме нашето листване като положителен сигнал за международните инвеститори и за българските компании, готови да се конкурират на световната сцена.“

„Двойното листване на Сирма е значително постижение не само за компанията, но и за целия български капиталов пазар. Този важен момент показва, че българските компании могат успешно да се конкурират на европейската сцена, като същевременно поддържат силни връзки с родния си пазар“, коментира. „Гордеем се, че Сирма е избрала да продължи отношенията си с Българската фондова борса (БФБ) в процеса на международното си разширяване, като се възползва от възможностите, предлагани от сегмента EuroBridge, и от нашето силно партньорство с Deutsche Börse. Гледайки напред, очакваме пътят на България към еврозоната да засили още повече доверието и видимостта на инвеститорите, като насърчи повече български компании да привлекат международен интерес и да получат достъп до по-широки капиталови пазари. EuroBridge вече се е утвърдил като надежден път за водещи компании, търсещи глобални инвеститори. Очакваме с нетърпение да подкрепим продължаващия растеж и успех на компанията и на двата пазара.“

„Радваме се да посрещнем Сирма Груп Холдинг на Франкфуртската фондова борса. Това двойно листване, подчертава интеграцията на европейските капиталови пазари и ролята на Франкфурт като вход за иновативните европейски компании. Гордеем се, че нашата платформа може да подкрепи Сирма, като повиши видимостта и ликвидността на компанията в цяла Европа и извън нея“, добави Каролине фон Линсинген, Ръководител IPO & Growth Financing на Дойче Бьорзе.

Технологична група от европейски мащаб

Sirma навлиза на пазара във Франкфурт като утвърдена европейска технологична група с над 800 служители и с репутацията на пионер областта на изкуствения интелект. От 1992 г. компанията разработва софтуер, базиран на изкуствен интелект, който адресира комплексни корпоративни предизвикателства в силно регулирани индустрии. Десетилетното фокусиране върху интелигентна автоматизация, анализ на данни и системи за подпомагане на вземането на решения е солидна основа за настоящите предложения на компанията в областта на корпоративните платформи за изкуствен интелект.

През 2025 г. Сирма генерира консолидирани приходи от приблизително 66 милиона евро, с 43% повтарящи се приходи, което е доказателство за ключовото значение на нейните решения, базирани на изкуствен интелект, и за дългосрочните отношения, които поддържа с корпоративни клиенти. Към края на януари 2026 г. пазарната капитализация на компанията възлиза на около 77 млн. евро. Цената на акциите отбеляза ръст от 94% през 2025 г., като се повиши от 0,50 евро на 0,97 евро, а тенденцията продължи и през 2026 г., достигайки 1,29 евро на 30 януари.

Двойното листване осигурява достъп до по-широка база от анализатори и институционални инвеститори, които разбират икономиката на корпоративния софтуер и моделите на повтарящи се приходи. Сирма предлага нискорискова възможност за навлизане в европейската технология за изкуствен интелект за предприятия. основана на над три десетилетия доказан опит в прилагането на AI. В допълнение към технологичното знание и капацитет са десетилетие на одитирани финансови отчети като публична компания, диверсифицирани източници на приходи в множество сектори и продължаващи инвестиции в модернизирането на корпоративната AI платформа от ново поколение.

The post Сирма успешно дебютира на Франкфуртската борса appeared first on TechTrends България.

Българският стартъп за развитие на безпилотни товарни летателни апарати Dronamics подготвя борсов дебют на Българската фондова борса (БФБ). Това няма да стане посредством традиционния метод за първично-публично предлагане (IPO), поради ред причини. Използва се новия механизъм за финансиране на технологични компании BEAM на БФБ. Освен това, на борсата ще се предлага не през настоящето дружество на Dronamics, а през специално създадено такова – Dronamics Capital.

Причините за това са много. От една страна, компанията има идея и стратегия за доста по-сложна корпоративна структура. От друга, да се привлече финансиране без това да окаже голямо влияние върху основната компания. Плановете на Dronamics са в близко до средносрочно бъдеще да излязат на по-голяма борса с традиционно IPO.

Детайлите по предлагането

Аукциона за предлагане на BEAM пазара на Dronamics Capital ще се осъществи на 2 декември. Целта е да се привлекат 5.87 млн. лева, като се емитират 5.33 млн. акции с номинал от 1.10 лева. Това е максималният праг за привлечен капитал, който позволява платформата BEAM. За успешно, предлагането ще се смята ако бъдат записани около половината от тях – 2.67 млн. или да се привлекат 2.93 млн. лева. Посредник по сделката са борсовите консултанти от „Карол“, които осъществиха и първичното и вторично излизане на БФБ на Allterco.

Ключовият момент тук е новата компания Dronamics Capital. То ще държи дял в основното Dronamics Global, заедно с основателите и настоящите инвеститори. По този начин, инвеститорите през платформата BEAM ще получат дялове на участие във фирма, която притежава такова в самия Dronamics. Казано по-просто, новата компания ще се яви като отделен инвеститор в българския стартъп.

Dronamics Capital ще се управлява от трима души, които няма да получават заплата, а ще им бъде платено с акции. Така се избягват техкущите разходи за персонал. На пръв поглед изглежда интересен вариант, но има и уловки. Най-голямата такава е, че ако основната компания Dronamics Global привлече допълнително финансиране, тя ще бъде оценена при фиксиран таван от 125 млн. лева.

Това означава, че акциите, които инвеститорите са придобили в Dronamics Capital ще бъдат конвертирани към тази пазарна оценка, а не на база на реалната. Ако капитализацията след новото финансиране е например 200 млн. лева, то акционерите ще оценят своите дялове при 125 млн. лева. Тоест няма да е в съотношение 1:1 и ще получат повече акции.

При положение, че при следващ инвестиционен рунд оценката е по-ниска – например 100 млн. лева, тогава се включва друг механизъм за защита. Тогава се взима 80% от пазарната капитализация на база на която се конвертират акциите.

Бизнес модел и структура

Една от причините да се избере този сложен подход е структурата на стартъпа. Основната компания Dronamics Capital е регистрирана във Великобритания. Моделът е сходен с друг за сега доста усешене стартъп, който в края на неомври получи пазарна оценка от половин милиард долара – Payhawk. Вече негово дъщерно дружество е „Дронамикс ЕООД“, това е българската фирма, в която е концентрирана развойната дейност.

Към него добавяме Dronamics Airlines в Ирландия, което засега е само регистрирано за потенциална лизингова дейност. Стартъпът има вече две регистрации като авиолинии – в Канада и Австралия. Навсякъде, където иска, компанията да оперира ще трябва да прави подобни дъщерни дружества.

Изключение е Европейския съюз (ЕС), където с един лиценз може да се оперира в рамките на всички държави-членки. По него вече се работи, като това ще бъде специално направено звено в Малта. Защо е избрана островната страна? Защото има стимули и по-олекотена процедура по издаването на подобни разрешителни. Доста авиокомпании ползват Малта за регистрация на своята дейност в Европа.

Самият бизнес модел също не е от простите. Dronamics няма да продава просто товарни дронове и системата за управлението. Всичко ще се предлага под формата на услуга. Компанията реално ще притежава безпилотниците, ще изгради инфраструктурата и системите за управление. Тя ще обслужва карго поръчки от различни клиенти. Плановете на Dronamics са изгради 12 центъра в Европа на малки летища, които да обхванат цяла Европа.

Статус и планове

В момента компанията е в напреднала фаза на започване на своята дейност. Окончателният товарен дрон скоро ще полети за първи път, като през последните седем години са правени изпитания с различни по мащаби по-малки модели. Първият полет на безпилотник в реални размери се планира да се осъществи през следващите месеци.

Важни компоненти са споразуменията с летищата за изграждане на центровете на Dronamics, както и лицензите за оператор и спазване на регулациите. В Европа вече има единни правила за използване на дронове, включително и за големи такива, в каквато категория попада модела Black Swan (Черен лебед – бел. ред.) на компанията. Dronamics има споразумения с над 40 летища за изграждане на центрове в САЩ, Канада, Европа и Австралия. Това ще са и първите региони в които ще стартира услугата на компанията.

Dronamics сключи две големи стратегически споразумения. Едното е с германския логистичен оператор Hellman, а другото с американския доставчик DHL. Те трябва да са и първите клиенти на услугата на българския стартъп.

Новопривлеченият капитал ще се използва за довършване на развойната дейност и започване на производството на карго безпилотника. Както и за изграждане на първите центрове. Плановете са през 2022 г. да бъде формирана първата авиолиния за карго дронове, както и да бъдат осъществени първите полети за клиенти. Паралелно с това ще бъде изградена и производствена фабрика за безпилотниците. Намеренията са през 2023 г. Dronamics да започне да развива глобален бизнес.

(Обновено) София става дрон център

Няколко дни след обявеното IPO, Dronamics подписа споразумение с летище „София“ за партньорство. За момента то ще включва достъп на българския стартъп до инфраструктурата на аеропорта. На него, компанията планира да провежда тестовете на своите пълноразмерни прототипи, а в впоследствие и демонстрации на бъдещите карго полети и цялостната услуга. На летище „София“ ще бъде и официално показан първият серийно произведен дрон, което се очаква да се случи през следващите няколко месеца.

Споразумението е подписано между Dronamics и новият оператор на столичното летище SOF Connect. Негов основен акционер е Meridiam с 99% участие и австрийският строителен концерн Strabag с 1%. Те поеха контрола над летище „София“ през април месец, като концесията е за 35 години с изискване за инвестиции през целия период от 624 млн. евро.

The post Dronamics подготвя борсов дебют в България appeared first on TechTrends България.

Сега, тя заобикаля финансовия регулатор чрез новата платформа. Освен това, „Биодит“ е и първото дружество което използва Beam, за да предлага своите акции на българската борса. Това ще бъде тест и за други, потенциално технологични компании, да се опитат да наберат финансиране чрез БФБ.

В момента на публичните пазари няма много технологични компании. Има няколко изключения, като „Алтерко“ и „Сирма Груп“. Последната обаче планира постепенно да изкупи обратно своите публични дялове и да си върне статуса на изцяло частно дружество.

Параметрите на предлагането

Технологичният стартъп предлага 1 млн. обикновени поименни акции, на номинална стойност от 1 лев всяка. Емисията ще се счита за успешна ако се пласират поне 250 хил. книжа. Официалното предлагане ще започне на 21 декември, като тогава ще бъдат оповестени и останалите ключови параметри по него.

При успешно пласиране на всичките 1 млн. акции, пазарната оценка на „Биодит“ ще бъде 12.8 млн. лева. Планираните книжа за БФБ съставляват 7.8% от нейния капитал. Ако всичко мине според очакванията, компанията има намерение да набере допълнителни средства с вторични предлагания.

Първоначалните планове на „Биодит“ от 2019 г. бяха за привличане на 2.4 млн. лева от БФБ. Може да предположим, че и сега компанията ще търси подобна сума в рамките на следващите няколко месеца. В приложения конспект, фирмата е заявила 1.95 млн. акции за продажба, като планираните за 21 декември предложения е само една от възможните емисии. Свежите средства ще бъдат използвани за засилване на продажбите и маркетинга на компанията.

Какво дава Beam

Неслучайно „Биодит“ се обръща към новата платформа Beam, за да може да направи борсов дебют на БФБ. Причината е, че тя предоставя улеснени условия за публично предлагане и търговия на акции на малки и средни предприятия. Ключовият елемент е, че за набиране на капитал до 1 млн. евро не е необходимо проспектът да минава одобрението на КФН. Същото важи за последваща емисия до 1 млн. евро.

Ако тази сума се надвиши, тогава вече документите трябва да минат през одобрението на КФН, макар и с по-облекчени условия. Сред другите „захаросани“ предимства, които предлага платформата Beam са, че компаниите в нея могат да публикуват само годишни и шестмесечни финансовите отчети. При нормално листване на БФБ, изискванията са такива да бъдат публикувани на всеки три месеца.

Има още доста облекчени условия – не е необходим специален служител, който да отговаря за връзки с инвеститорите, разкриване на дялово участие на акционерите в други компании и др.

Всички тези компоненти правят излизането на БФБ много по-лесно, но може и да откажат от участие някои по-традиционни инвеститори. Прозрачността е намалена, заради облекчените изисквания за отчетност, а независимо от критиките към КФН, понякога регулаторът може да намери несъответствия, които да предпази допълнително търговците.

Защо КФН спря „Биодит“

Преди малко по-малко от година и половина, финансовият регулатор не разреши на „Биодит“ да излезе на борсата. Отказът означаваше да се изгладят нередностите, които КФН е видяла в конспекта или да се обжалва решението в съда. Компанията за умни ключалки с биометрични данни предпочете да изчака появата на Beam, за да се пласира на БФБ.

Това, което притесни КФН в проспекта на „Биодит“ не беше обявено публично от регулатора, а беше посочено от изпълнителния директор на компанията. Според него, комисията не е приела модела на изчисление на капитала на дружеството и политиката за обезценка на основния ѝ актив.

През 2018 г. компанията регистрира полезен модел с оценка от 8.68 млн. лева, който е добавен към общия капитал. Последният достига вече споменатите 12.8 млн. лева с него. Полезен модел е по-нисша форма на патент с по-кратък срок на действие и е ограничен само за България. „Биодит“ го възприема за нематериален актив с неограничен полезен живот и съответно не подлежи на амортизация.

КФН обаче се позовава на Закона за корпоративното подоходно облагане, според който всички нематериални дълготрайни активи са с ограничен полезен живот и съответно трябва да се амортизират. Полезният модел не е споменат при категоризирането им и остава врата за тълкуване, което е и причината за отказа на регулатора.

The post „Биодит“ ще излезе на борсата чрез платформата Beam appeared first on TechTrends България.

Излизането на Eleven на публичните пазари е важно, поради няколко фактора. Първо, това ще е един от няколкото теста на технологично ориентирани дружества да наберат средства от борсата. IT компаниите исторически имат проблеми с излизането си на БФБ, както и със задържането си там. Второ, това ще е голяма индикация, как гледат инвеститорите върху стартъп екосистемата в България. Трето, може да послужи за по-ефективно и насочено инвестиране към проекти с истински пазарен потенциал и затвърждаване дали новия модел на Eleven работи.

Проспектът

Фондът планира да емитира между 250 и 500 хил. нови акции, като първата е минималния праг, при който дебютът може да се счита за успешен. Цената, на която ще се опита да ги пласира при е между 7 и 8 лева. Което означава, че Eleven ще предостави на финансовите пазари между 10 и 20% от всички книжа, с които ще разполага след първичното-публично предлагане (IPO). Потенциалният набран капитал ще варира между 1.75 млн. лева и 4 млн. лева.

Основните активи на Eleven са дяловите участия във вече финансирани стартиращи и развиващи се компании. Юридически е създадено ново дружество, което откупува старото от българското звено на JEREMIE. Така досегашните успешни участия на Eleven се запазват и са част от портфолиото на новата компания. За да се осъществи това, фондът набира общо средства от 9.98 млн. лева, от основателите и частни инвеститори, от тях 8.01 млн. лева са платени за придобиването на старото дружество от JEREMIE. Остават около 1.97 млн. лева, които са за оперативна дейност и допълнително финансиране на стартъпи.

Ключов аспект е бъдещата стратегия на фонда. Eleven не планира да инвестира събраните от борсата средства в нови стартъпи. Вместо това, основната цел е да се подсилят компаниите, в които вече фондът има дялово участие. Това може да става основно по два начина. Като се взима нов дял от съответното дружество или се изкупи частично или напълно такъв от други инвеститори.

Бизнес моделът на Eleven е като на всеки фонд за рискови инвестиции. Тяхната цел е в един момент да излязат от компаниите, които са подкрепили, било то след придобиването им от някой голям играч, излизането им на борсата или по друг метод. С увеличаването на дяла, който Eleven притежават в тях, нараства и шансът за по-голяма печалба при успешното им реализиране на пазара. Но така скача и риска от избиването на дадена инвестиция.

Резултатите от предишното финансиране

Фондът Eleven беше създаден през 2012 г., когато получи финансиране от 12 млн. евро, които да инвестира в различни стартиращи компании. Средствата бяха осигурени по програмата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд. По подобен начин стартира и LauncHUB, които имат сходен бизнес модел. След свършване на програмния период, Eleven успя да набере нов капитал за втори фонд, като основно средствата бяха осигурени от основателите, както и на различни бизнес ангели.

Нещо, което не беше отбелязано явно в документите е, че новото дружество, което излиза на БФБ и втория фонд са различни юридически лица. Съответно, портфолиото на последното остава отделено, като в него влизат инвестиции в компании, като Payhawk, Rebellious Software, Noble Hire и др.

В периода 2012-2015 г. фондът инвестира в общо 116 стартъпа. Сега, Eleven идентифицира 34 компании, които имат потенциал за развитие и имат вече някакъв бизнес модел. Фондът излезе и от участието си в други две фирми – SMSBump и GTMHub. Първата беше успешно продадена на Yotpo за около 37 млн. долара. Втората събра силно международно финансиране и Eleven се оттегли от нея.

За останалите, в проспекта е записано, че са със затихващи функции. Което означава, че от всички стартиращи дружества, в които са вложени пари, през последните осем години от тях са оцелели 31%. Доста добър резултат засега. Eleven запазва доста голяма част от инвестициите си за момента. Избраните 34 компании съставляват 9.15 млн. от вложените пари. Не може да се направи директно сравнение с първоначалният портфейл от 12 млн. евро, защото в него са включени и оперативните разходи на фонда.

Eleven запазват философията и очакванията за 80/20 или 80% от потенциалните приходи и доходност ще дойдат едва от 20% от компаниите. В проспекта, те подчертават, че от 34-те избрани перспективни дружества само около 5-6 се очаква да разгърнат истински потенциала си.

Борсов IT тест

Излизането на Eleven на БФБ ще бъде едно от трите изпитания, които технологичния сектор ще изправи пред българските публични пазари. За момента IT компаниите не се представят добре и не предизвикват силно интереса на местните инвеститори. В повечето случаи, очакванията на самите дружества не винаги се оправдават спрямо реалността. Търговията на БФБ като цяло е с доста нисък интензитет, което затруднява набирането на търсения капитал.

До края на 2019 г. двата представителя от технологичния сектор в България, които са публични в момента са „Сирма Груп“ и „Алтерко“. Първата обяви през 2019 г. плановете си да осъществи постепенно обратно изкупуване на акциите си и слизане от борсата. Втората излезе на борсата през 2016 г. и има сравнително добро развитие на акциите ѝ.

През 2020 г. системният интегратор „Телелинк“ трябваше да дебютира на борсата на 27 януари. Датата обаче не беше потвърдена и все още не е заявена такава от БФБ. Друга технологична компания, която трябваше да стане публична, е „Биодит“. Нейният проспект беше върнат през 2019 г., като въпреки това, дружеството изрази готовност да се пробва отново през настоящата година.

Селектираните компании

The post Ефекти и изводи от проспекта на Eleven за фондовата борса appeared first on TechTrends България.