Учените още дадоха препоръки за насърчаване на изследванията на ефектите от въздействието на милиметровите радиовълни (с честоти над 24GHz), цялостното дългосрочно излагане на радио излъчвания и повече средства за ново поколение измервателни уреди.

Корекция на ограниченията

В момента Европейският съюз насърчава на страните-членки да използват препоръките на Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP). Според тях електромагнитното поле на базовите станции в честотите, които се ползват за 5G, не трябва да надвишават 61 V/m, а плътността на излъчване да е под 1 000 µW/см². Другият източник на радиовълни при мобилните мрежи са потребителските устройства. При тях излъчването се измерва чрез относителния коефициент на поглъщане (SAR), който според ICNIRP не трябва да надвишава 2W/кг.

Препоръките на учените от панела организиран от Иво Христов са тези стойности да бъдат редуцирани, така че да се избегнат напълно всякакви канцерогенни рискове. Доктор Фиорела Беподжи от института „Рамацини“ в Болония смята, че електромагнитното поле на базовите станции трябва да се редуцира 10 пъти до 6.1V/m. SAR трябва да се понижи до 1.6W/кг, колкото е регулирано и в САЩ.

Ефектът за България

Добрата новина за българските потребители е, че при нас от десетилетия електромагнитното поле в честотите за телекомите е ограничено до тази стойност от 6.1V/m. При SAR се използват европейските сертификати за устройства, така че там ще зависим от решенията на ниво Брюксел.

Режимът в България като цяло е доста по-строг по отношения на електромагнитните излъчвания. Ограничителните нива са едни от най-ниските в света, като според професор Мишел Израел те са достатъчно защитаващи за местните потребители. Той сподели това преди година в просторно интервю за TechTrends. По същия начин има и троен режим на контрол на излъчванията при монтиране и модернизиране на базовите станции на телекомите, който включва и последващо наблюдение.

Фактът, че предложените от учените нови нива съвпадат с българските регулации, показват, че те са достатъчно ефективни и защитаващи. С което може да се разсеят опасенията за изграждането на 5G мрежи от трите телекома в страната.

Малко познатия спектър

Мобилните 5G мрежи в ЕС работят или ще работят с три честотни ленти – 700MHz, 3.6GHz и 26GHz. Първите две са добре познати на телекомите, регулаторите и учените. При тях може да се наблюдават странични или опасни за човешкото здраве или за природата ефекти, когато се използват с голяма мощност.

Световните учени са на различно мнение за точните прагове на безопасност, както споменахме ICNIRP препоръчват по-свободен режим, докато панелът от специалисти на Иво Христов в ЕП са за по-стриктен. Дори да не постигнат компромис, разбрахме, че българския потребител е достатъчно защитен. Освен това местните телекоми работят в момента за 5G само с 3.6GHz, която преди десетилетие се използваше за 4G мобилна връзка в София от вече фалиралия „Макс телеком“. Ползват се и съществуващи 4G честоти, когато се прилага технологията DSS.

Ситуацията е доста различна с т.нар. милиметрови вълни, тези при честоти над 24GHz. Третата лента за 5G е позиционирана в 26GHz. Учените са единодушни, че изследванията за ефектите от този тип честоти са малко, недостатъчни, с което изводите не могат да бъдат достатъчно категорични. Затова те призовават, този спектър да се изучи по-детайлно, преди да започне да се използва масово. Телекомите в Европа за момента не разчитат на него, но в други места по света, например в САЩ той вече се ползва за 5G.

The post Евродепутати ще поискат преразглеждане на лимитите за 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Страната ни е лидер и в друга област – налагането на по-строги ограничения за електромагнитните излъчвания. Това са нормите, с които мобилните оператори трябва да се съобразяват когато изграждат своите клетъчни мрежи. Въпреки, че основата на регулациите в тази посока са положени още по времето на социализма, България ги запазва и след промените. Друг, малко известен факт е, че всеки може да провери, коя базова станция какви излъчвания генерира, тъй като замерванията на регулатора са публикувани в специализиран онлайн портал.

В интервюто ни с професор Мишел Израел от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) в началото на май, той разкри доста подробности, за това как се контролират излъчванията от мобилните мрежи. Той и неговият екип са отговорни за създаването на ограниченията за излъчване, както и за методологиите на замерване на фона в страната. Както и редица други малко известни на широката общественост факти. Решихме да ги систематизираме в отделен материал, за да са по-достъпни.

Най-стриктни в света

България може да се гордее с факта, че има наложени едни от най-стриктните лимити на излъчване в целия свят. Международната комисия за предпазване от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP) определя при кои стойности има потенциална опасност за човека. Организацията приема, че такава има ако радиовълните повишат телесната температура с повече от 1 градус по Целзий. След което прилагат максималните прагове да са 50 пъти под тази стойност. Тоест, препоръките на ICNIRP за максимални излъчвания на целия електромагнитен фон са 50 пъти под потенциално опасните.

България е взела насоките на международната организация е наложила между 45 и 100 пъти по-защитаващи стойности (в зависимост от честотите). С което страната ни осигурява електромагнитен фон, който е до пет хиляди (5 000) пъти под нивата, които са опасни за човека.

„Най-голямата гордост на мен и моя екип са стриктните ограничения за излъчване в България, които са 5 000 пъти под потенциално опасните за здравето нива“, обяви професор Мишел Израел пред TechTrends.

Ако максималната стойност на излъчване установена от ICNIRP е 1 mW/cm² (миливат на квадратен сантиметър), то в България е 10 µW/cm² (микровата на квадратен сантиметър). Все повече държави, като Белгия, Швейцария, Италия и други възприемат или вървят към приемане на втората стойност, като свои гранични такива, допълни той. Единствено Брюксел има с една минимална идея по-строги ограничения – при тях са 9 µW/cm². Повечето страни, в които е установен лимит от 10 µW/cm² той важи за населените места или за чувствителни места, като училища, болници и др. Или пък е в сила само за големите градове.

Какъв е контролът у нас

Както някои биха казали – „все пак живеем в България и тук никой не спазва правилата“. Съответно изниква и ключовият въпрос за това какъв е контролът и колко стриктно се следят излъчванията на мобилните оператори. Той може да се квалифицира на три нива – две преди пускането в експлоатация на дадена мобилна станция и едно последващо. Надзорът се осъществява от Районните здравни инспекции (РЗИ), докато самите измервания се извършват, както от тях, така и от сертифицирани частни лаборатории.

Първото ниво на контрол е, когато даден телеком планира да изгради нова или да модернизира вече съществуваща базова станция, компанията трябва да подаде технологичени спецификации за нея. Те включват всички параметри на излъчване – насоченост на лъча, разположение на клетката, спрямо околните сгради, санитарна зона, мощността на клетките и др. РЗИ проверява дали на хартия няма да има проблеми, дали ще се спазват лимитите, както и дали няма да попадат хора или блокове в санитарната зона (в която излъчванията са по-високи, но под опасните стойности – бел. ред.). Ако има нередности, не се дава разрешително, докато не се отстранят проблемите.

Второто ниво на контрол е след завършването на базовата станция или модернизацията ѝ, да се направят реални замервания на терен, за да се установи, дали заявените параметри отговарят на реалните и дали отговарят на ограниченията за излъчване. Обикновено се измерват стойностите фронтално срещу антената, както и фона на оживено място около нея.

Третото ниво на контрол е последващия. При него всяка година РЗИ замерва всички клетки и базови станции, които са разположени до чувствителни и обществени сгради – болници, училища и др. Към тях се добавят и 10% произволно избрани обекти от останалата мрежа, която не влиза в първата категория. Чрез тези замервания в комбинация с контрола над модернизираните или новите станции на операторите, в рамките на няколко години, държавата може категорично да заяви, че клетъчните мрежи в страната отговарят на изискванията за безопасност.

Към тях може да добавим и факта, че РЗИ реагира и на жалби на граждани и институции. Което също влиза в последващия контрол. Като крайният резултат е, че едва 3% от всички оплаквания има някакви нарушения, които са по-скоро вследствие на техническа грешка или неправилни разрешителни за строеж на съседни сгради, отколкото за умишлено действие на операторите. Всеки, който се интересува за излъчванията на клетките на телекомите, НЦОЗА събира данните от РЗИ и ги е интегрирала в онлайн платформа, която е с публичен достъп.

Проблемите

Системата за регуалция работи, добра е, но има своите несъвършенства. Според професор Мишел Израел те са няколко – данните от сертифицираните лаборатории не се подават към РЗИ и НЦОЗА и така информацията не е пълна. Замерванията от частните компании се правят най-вече при пускането на мобилните станции в експлоатация. Тоест, последващият контрол е изцяло в ръцете на РЗИ.

Другият проблем е с подготовката на специалистите, които извършват замерванията, независимо за кой работят. По думите на професор Мишел Израел дейността е сложна, „не става само с натискането на няколко копчета“. Той допълни, че това предизвикателство ще се преодолее чрез периодичната им сертификация и допълнителна подготовка. С което се разсейват митовете, че потребителите, чрез мобилни приложения могат да измерят качествено нивата на излъчвания около тях.

Последните проблеми са свързани потенциално с 5G – новата технология ще бъде по-трудна за замерване, поради някои иновации, като по-насочения лъч директно към устройствата например.

Въпреки тези опасения, професор Мишел Израел твърдо заявява, че нивото на контрол е добър, изискванията се спазват, а нарушенията са много малко.

The post Как се контролират излъчванията на мобилните мрежи в България appeared first on TechTrends България.