Защо надеждното проследяване е толкова важно

Когато една пратка пътува през различни държави, тя преминава през множество логистични звена – транзитни центрове, митници, местни куриери. Без добра система за проследяване, както търговецът, така и клиентът остават в неведение за нейния статус в хода на доставката. Надеждното проследяване на международни пратки осигурява прозрачност, намалява несигурността и позволява бърза реакция при забавяне или проблем.

От гледна точка на клиента това провокира спокойствие и доверие към търговеца. За бизнеса възможността за проследяване се свързва с по-малко запитвания към отдела за обслужване и по-добър контрол върху логистичните процеси.

Качествената проследимост – критерий при избора на куриер за международни доставки

От значение е нивото на детайлност на информацията, която подава към изпращачи и получатели. Утвърденият куриер с добре изградена мрежа от партньори в различни държави е в състояние да предоставя ясно описани статуси на пратката – от момента на приемане до финалната доставка. Качественото проследяване на международни пратки трябва да включва ключови етапи като напускане на страната, митническа обработка и пристигане в държавата получател.

Друг важен фактор е актуалността на данните. Информацията трябва да се обновява в реално време или с минимално забавяне. Ако статусът не се променя с дни, това създава съмнение и неудобство за клиентите.

Достъпност на системата за проследяване

Надеждният куриер предлага лесна за използване платформа за проследяване, достъпна както от компютър, така и от мобилни устройства. В идеалния случай не се изисква регистрация, а само въвеждане на номер на пратката. За онлайн търговците е предимство, когато системата може да бъде интегрирана директно в сайта или онлайн магазина им.

Интегрираното проследяване на международни пратки позволява клиентът да следи доставката си, без да напуска платформата на търговеца. Това подобрява потребителското изживяване и подсилва имиджа на бранда като професионален и надежден.

Покритие и партньорска мрежа

Международните доставки често се извършват чрез партньорска мрежа от локални куриери. Затова е важно избраният доставчик да работи с изпитани подизпълнители в различните държави. Добре развитата мрежа гарантира, че детайлното проследяване на международни пратки ще продължи без прекъсване, дори когато пратката сменя превозвача си при преминаване през различни страни.

От значение е също така, куриерът да има опит с митнически процедури и да предоставя ясна информация при забавяне, свързано с проверки или документи.

Поддръжка и комуникация

Дори най-добрите и модерни системи няма как да предотвратят всички проблеми. Затова качествената поддръжка е задължителна. Надеждният куриер осигурява бърза и компетентна комуникация, когато възникне въпрос относно проследяване на международни пратки. Възможността за контакт по телефон, имейл или чат е допълнителен плюс и е знак за професионализъм.

Изборът на куриер с надеждно проследяване на международни пратки – стратегическо решение

То влияе пряко върху удовлетвореността на клиентите и репутацията на бизнеса. Вниманието към детайли като качество на информацията, технологична интеграция, международно покритие и добра поддръжка, осигурява на компаниите сигурна и прозрачна логистика. В дългосрочен план, качествената и лесна за използване възможност за проследяване на международни пратки не само облекчава доставките, но и провокира доверие, което е в основата на успешните продажби и мрежата от лоялни клиенти.

The post Как да изберем куриер с надеждно проследяване на международни пратки appeared first on TechTrends България.

Моделите на иновативния автоконцерн на Илон Мъск са едни от най-предпочитаните електромобили. С различни сравнително иновативни технологии, като изцяло автономен режим, скоростно зареждане и ъпдейти по WiFi. Понякога последният писък на технологиите създава главоболия. Особено когато става дума за автомобил, който разполага с пълно видео покритие на 360 градуса. Като камерите могат да снимат и дори, когато няма шофьор в колата.

Няколко примера от последните месеци повдигат редица въпроси относно възможностите на тези модели, както и потенциално на автономните автомобили по принцип. Или поне на тези, които са свързани непрекъснато с глобалната мрежа. Причината е, че Tesla не действа като традиционните автомобилни концерни, а подходът ѝ наподобява този на технологичните гиганти. С което потребителите и данните, които устройствата генерират стават по-ценни от злато.

Непрекъснатото видео

От началото на юли, китайският курорт Бейдейхъ забрани достъпа на електромобилите Tesla. Тя е издадена за целия месец, като това не е първият град на азиатската държава, която предприема подобен ход. През юни, същата забрана предприе и Ченгду. И двете мерки се правят в името на националната сигурност, въпреки, че това не е обявено официално на глас.

Причината е в непрекъснатата свързаност на моделите Tesla и факта, че те са пълни с камери и сензори. В някои режими те снимат непрекъснато и информацията се пренася в облака или по-точно – в отдалечени сървъри. Това важи в пълна степен при използването на някоя от автономните възможности на Tesla. Тогава сензорите и камерите работят непрекъснато, както и обменът на информация.

Решението на китайските власти, макар и неаргументиран повдига някои въпроси. Особено, когато става дума за Ченгду – това е първият и най-добре свързан град в Китай, в който 5G мрежите са развърнати почти изцяло. Ситуацията е такава, че дори местната власт насърчава гражданите да стриймват своето ежедневие в социалните мрежи. Тогава какъв проблем създава Tesla, която също снима непрекъснато?

По пътя на данните

За да разберем отговора, трябва да проследим пътя на данните. В случая с Tesla, те се качват на местен китайски сървър. Проблемът е след това – компанията е американска и може да копира информацията. Моделите Tesla разчитат на непрекъсната свързаност, за да може да се ъпдейтва софтуера. Затова връзката между централните и локалните сървъри е ако не задължителна, то поне препоръчителна.

Което поставя под въпрос ситуацията с националната сигурност на Китай. Общото между двата града със забрани са посещения на най-високо ниво политици при тях. Морският курорт Бейдейхъ е любима дестинация на комунистическите лидери за затворени конференции. През юни китайският президент Си Дзипин беше на посещение в Ченгду. Отделно самите населени места разполагат с редица секретни военни обекти.

От своя страна, Tesla е най-популярният електромобил в Китай с над половин милион продажби в страната. Тези факти, в комбинация с временните забрани дават индикация за мотивите на местните власти.

Панорамна камера на колела

Американските експерти също се замислят над тези факти. Защото китайските автомобилни производители започват да настигат американските в електромобилите и в атономните системи. За да могат да функционират автопилотите те трябва да поддържат непрекъснат поглед на ситуацията около тях. Това се постига с редица камери с 360-градусово покритие. Техния обхват варира от 50 метра до внушителните 250 метра, като последните са предните такива. Към тях добавяме и лазерен радар (LIDAR), който дава подробна пространствена информация.

С тяхна помощ, колата знае какво се случва, какъв е трафикът и може да „вижда“ всички участници на пътя. Информацията помага на алгоритмите да взимат решенията при автономния контрол. Камерите и LIDAR-ът могат да се използват и в полу-автономните режими – при круиз контрол или други. Както и да служат като крайна система за безопасност и за предотвратяване на произшествия.

Неволният шпионин

Както споменахме – проблемите идват с пренасянето на записа в облака. С което всеки автономен автомобил може да се превърне в шпионски. Дори и неговия шофьор да не иска или още по-малкото – да знае за това. Защото след това записите могат да се анализират от някоя служба. Те съдържат както видео, така и LIDAR картини – които дават по-добра пространствена представа и се използват в шпионските сателити. Посоката е потенциално двустранна – както Tesla може да застрашат националната сигурност на Китай, така и китайските производители – тази на САЩ.

Американската марка има и някои други функции, които се правят с цел потребителско удобство, но отново могат да нарушат личната неприкосновеност на останалите. Което Tesla може да го прави дори паркирана. Системата за сигурност Sentry Mode снима всеки пешеходец, който се приближава прекалено много. Идеята е, ако той се окаже крадец, да има снимков материал. Проблемите са, че докато нацели такъв, колата може да е снимала още 100 или 1 000 невинни други.

Този режим предизвика редица дебати в Германия, като местната полиция се опитва да го забрани. Най-гласовита е тази в столицата Берлин. В Германия има доста стриктни правила за снимане на публични места, поради това, Google Street View почти няма покритие. Популярната услуга има снимани само някои основни магистрали и общи панорамни снимки. Или присъства ограничено само в някои по-големи германски градове.

Цялата сага около Tesla в Китай обаче повдига този въпрос – дали прекомерната свързаност, свръхизползването на видео и сензори няма да се окаже мощен инструмент за проследяване, шпионаж и др. Както и докъде се простират правото за личната неприкосновеност.

The post Tesla – новият агент 007 appeared first on TechTrends България.

Българските потребители вече плащат по-малко в брой, разчитат на своята безконтактна дебитна карта, ползват онлайн банкиране и дигитални портфейли. Причините, освен удобността спрямо кеша, са по-голямата сигурност, по-лесната проследяемост на трансакциите и по-доброто разпределение и планиране на личните финанси. Към всичко това добавяме и, че България по някои от тези показатели изпреварва някои от най-големите западни пазари, като САЩ, Великобритания, Италия, Германия и Австрия.

Това показва годишното проучване „Изгубени в трансакциите“ на софтуерната компания Paysafe. То се провежда в 11 държава, включително и България, като за запитани общо 11 хил. души и е реализирано през април 2022 г. Освен нашата държава са включени още извадки от САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Италия, Австрия, Италия, Чили, Перу, Чили и Бразилия. Paysafe има в страната ни развоен и оперативен център с 1 400 служители, от които 300 са висококвалифицирани софтуерни специалисти.

Разводът с плащанията в брой

Пословична е любовта на българина към плащанията в брой и обръщането на предпочитанията му се очакваше да бъде дълъг и болезнен процес. До голяма степен той става факт. Според изследването на Paysafe, 52% от българите по-малко разчитат на плащанията в брой. Така, за първи път в проучванията на компанията, родните потребители предпочитат алтернативни на кеша методи за разплащания.

Обръщането на нагласите започва през 2020 г., покрай пандемията. От Paysafe уточняват, че 41% от запитаните в страната са направили това именно, заради коронавируса. Инфлацията през втората половина на 2021 г., която продължи и през настоящата дава допълнителен тласък на тази тенденция. Аргументът е, че дигиталните и безконтактни разплащания осигуряват по-добра проследимост вследствие на дигиталните портфейли и електронното банкиране.

Фокусът на българите се измества от парите в брой към безконтактната дебитна карта, като 75% от потребителите извършват поне едно такова в месеца. Това ниво е най-високо спрямо пазари, като Германия и двойно повече спрямо Италия и Австрия. Те надминават и тези в САЩ, но американците използват по-масово кредитни карти.

Отчет за всяко левче

Родните потребители също така са сред лидерите в използването на дигитални портфейли. Техният дял е 42%, като основното предимство е, че данните остават само в него и не се въвеждат в отделните сайтове.

Повишеният интерес към безконтактните дебитни карти и дигиталните портфейли се дължи със системите за управление на трансакциите и наличността, с които разполагат. Те са лесни за използване и потребителите могат бързо да следят как харчат парите си, както и тяхната наличност. Предвид периода на инфлация в който се намираме, както и несигурността на пандемията това са ключови възможности. Всичко се прави дистанционно, онлайн и се пести време.

Когато свикнеш с лесното е нормално да променяш нагласите си. Българските потребители правят точно това и започват да виждат позитивите в онлайн трансакциите. В изследването на Paysafe се посочва, че над 40% от запитаните българи виждат повече предимства в новото поколение дигитални банки, пред традиционните такива.

Проучването, още показва, че родните потребители се изявяват и като големи експериментатори. Потребителите в страната използват най-много криптовалути за онлайн трансакции – 17%. Съотношението спрямо общия дял обаче е очаквано малък, като подобни системи все още не са толкова масови, както у нас, така и по света.

Въпросителните

Изследването обаче създава и известна доза скептицизъм. То например заключва, че все още българите биха се притеснили ако някой търговец не предлага възможност за плащане в брой. Такъв отговор са дали 62% от запитаните родни потребители. Допълнително, малко над 50% все още смятат плащанията в брой за най-надеждни и сигурни. Затова кешовите трансакции няма да изчезнат толкова лесно от страната.

Друг ключов момент от проучването на Paysafe е, че не дава подробна разбива спрямо отделните сегменти в страната. Няма данни колко от запитаните са от големите градове и колко в по-малките населени места. Това е ключово за България, тъй като първите са силно дигитализирани и отворени за иновации. Когато излезем от големите градове ситуацията се изменя на 180 градуса към силно аналогова. Тази тенденция се потвърждава от периодичните изследвания на Европейската комисия и нейния индекс за дигитализация DESI.

Предвид показаните резултати и високия процент на ползване на криптовалути и дигитални портфейли, може да кажем, че изследването на Paysafe е било осъществено основно в големите градове. За което трябва да взимаме данните с едно наум.

The post Paysafe – българите предпочитат все повече онлайн разплащанията appeared first on TechTrends България.

Ще разполага не с три, а с цели четири модула за обработка на изображенията. Тоест, те ще се използват изцяло от камерите, като се увеличава значително изчислителните способности на процесора в това отношение. Стигаме и до черешката на тортата – новият модул е отделен от останалите и е винаги включен.

Той позволява на предната камера да работи непрекъснато и активно да търси за вашето лица, за да знае дали да отключи смартфона. Казано с други думи и официално – умният телефон ще има нон-стоп активиран сензор. Това ще става хардуерно и отваря множество въпроси относно личната неприкосновеност и киберсигурността.

Добрите намерения

Qualcomm представят тази възможност, като високотехнологично улеснение. Когато предната камера засече лицето на притежателя си тя ще отключи смартфона. Показани са примери как докато готвите можете да проверявате рецептата на устройството си, само като го погледнете, без да се налага да го активирате ако сте с нацапани ръце. В същия момент, когато не гледате към него, екранът се изключва, за да пести батерия.

Иронично, Qualcomm представя възможността за непрекъснато активна камера като защита на вашата лична сигурност. Така например, настоящите смартфони остават отключени, като ги оставите. При активно проследяване на лицето ви с новите процесори, това ще става автоматично, когато сензорът престане да го засича. При друг пример, ако смартфонът отчете, че не само вие гледате екрана, в зависимост от настройките и показаната информация, може да се изключи или да скрие по-лични данни.

На много пръв и повърхностен прочит, новата функционалност на Snapdragon 8 Gen 1 изглежда практична. Доста хора предпочитат лицево разпознаване за отключване на устройствата, защото е бързо и не изисква от тях специални действия. Добавянето на възможност за активно проследяване ще забърза допълнително този процес.

Въпросът за „Големия брат“

Също има доста хора, които се страхуват от факта, че техните лични устройства разполагат с камери, които могат да ги следят непрекъснато. До голяма степен по този начин може да се реализира антиутопията от книгата „1984“ на Джордж Оруел, в която всеки е следен по всяко време. Доста хора, включително някои експерти по киберсигурност препоръчват дори да се залепят лепенки на уеб камерите на лаптопите. Като предпазна мярка, ако някой е проникнал в компютъра и е решил да ви наблюдава.

Всъщност ние вече сме жертвали частично своята лична неприкосновеност, като микрофоните на смартфоните са винаги включени. Това е факт, откакто има гласови асистенти и поне по дизайн, те следят за конкретна ключова фраза, за да се активират. Това, както и прекалено насочените реклами, които някои потребители получават, засилва опасенията, че все пак може да сканират и за други думи и фрази, които да се ползват за рекламна цел. Засега, това остава в рамките на градските технологични легенди, но показва възможностите ако някой проникне в устройството ви, то той може да го използва като подслушвателно такова.

Добавянето на камера към микрофона ще разшири неговите шпионски възможности. Опасността от това присъства и сега, но пак зависи, дали хакерите ще успеят да активират тези компоненти. Което може да се проследи като се видят кои приложения до достъп на кои функции имат в смартфона ви.

Уверенията на Qualcomm

Qualcomm се опитва да разсея тези опасения още с началото на презентацията си за новия модул в Snapdragon 8 Gen 1. В него изрично се споменава, че той е отделен от останалите в специална и по-сигурна част на процесора. Така се създава не само по-лесна софтуерна, но и хардуерна защита при атаки. Освен това, функционалността за непрекъснато включена предна камера ще може да се включва и изключва от потребителите.

Има и трети елемент, който Qualcomm не споменават – това е как производителите ще решат да се възползват от нея и по какъв начин. Някои ще предпочетат да я избегнат напълно, докато други – евентуално да засилят нейните функции. Като например да я включат по подразбиране или пък да я „закачат“ към някои от своите приложения.

Именно заради всичко това, идеята на Qualcomm е повече от странна и дори може да отвори вратата за сигурността в нашите смартфони. Защото може да е създадена тази функция с добри намерения, но да позволи реализацията на доста по-лоши и опасни такива. Отделно част от възможностите, които са показани при презентацията повдигат въпроси, дали всички от тях ще са практични.

The post Всевиждащото око на Qualcomm appeared first on TechTrends България.

„Ябълковият“ гигант продължава тази традиция и „в името на потребителите“ наложи няколко нови ограничения чрез последната версия на мобилната платформа. Най-големите от тях включваха, възможността на собствениците на iPhone да отказват възможността тяхното поведение да бъде следено от разработчиците и от други фирми с маркетингова цел. Това са основите върху които се крепи съвременната дигитална реклама.

Резултатите вече са видни около три месеца, след като промените в iOS влязоха в сила. Едва една трета от потребителите на iPhone и iPad са позволили на разработчиците да предоставят поведенчески данни. Това кара рекламодателите да се отдръпнат от платформата и да се фокусират основно към Android. Екосистемата на Google буквално се изхранва основно от реклама и подобни драконови мерки няма да бъдат предприети, освен ако интернет гигантът не бъде накаран от регулаторите.

Вятърът на промяната

По последни данни на рекламната платформа Branch Mrakets, цитирани от Wall Street Journal, по-малко от 33% от потребителите на iOS са дали разрешение да им бъдат следени данните. Погледнато по друг начин – повече от две трети от ползвателите на платформата не са се съгласили и реално в момента са недостъпни или трудно достъпни за рекламодателите.

В резултат на което, цените за реклама в iOS спадат драстично, заради невъзможността да се осъществяват насочени промоции. От друга страна, тези за Android се качват, защото стават основна и достъпна аудитория за рекламодателите. Липсата на достатъчно информация за публиката, намалява ефективността на рекламните кампании и прави подобни подходи по-малко атрактивни за компаниите.

Любопитното е, че тази тенденция не се забеляза веднага, след като Apple направи промените и пусна версията iOS 14.5 през април. Причината е тривиална – беше необходимо време за потребителите да ъпдейтнат устройствата си до нея. Въпреки, че Apple е доста последователна в това кои смартфони и таблети могат да ъпгрейднат операционната си система, това не се случва в рамките на няколко дни. В добрия случай отнема няколко месеца. Към края на юни например, над 70% от iOS устройствата в момента работят на версия, която включва промените свързани с поверителността на данните.

Дребните детайли

Трябва да се отбележат няколко детайла. Първият е, че както споменахме в началото, Apple не обичат по принцип рекламата. Затова те я допускат само до определени места в техния App Store и iOS. Ограничаването ѝ има ефект по-скоро за приложения, които традиционно събират много информация и я продават. Най-големият пример за това е Facebook и механизмът по който работят спонсорираните постове. Което обяснява, защо социалната мрежа води истинска война с Apple относно промените в iOS.

Негативен ефект може да има върху други приложения – като игрите например, където следенето на потребителското поведение е ключово за самото им функциониране. Ако играчите не позволят на гейм студиата да събират необходимата им информация, това може да повлияе върху клиентското обслужване и оптимизирането на заглавията.

Приходи и регулации

Apple доминира при формирането на приходите от техния мобилен магазин и екосистема. Те обаче се формират от постъпления от директни продажби или такива осъществени в самите приложения, а не от реклами. Затова при първите, технологичният гигант събира по 30% комисионна на всяка трансакция, докато при вторите такава няма.

С тази политика, компанията от Купертино не само, че удря за пореден път рекламодателите, но и се опитва да прокара своята политика за регулации. САЩ и Европа взимат все по-крути мерки за контролирането на технологичните гиганти и техните потенциално монополни практики. Apple е на мнение, че регулациите трябва да са в посока на защита на персоналната информация на потребителите. Което е в противовес на бизнес модела на Facebook и Google.

Проблемът е, че „ябълковият“ гигант попада под прицела на регулаторите именно, заради затвореността на своята екосистема, правилата които налага. Което тя използва след това, за да засили своите услуги, за сметка на конкурентни в App Store-а. Ако регулаторите наложат на Apple да отвори своята екосистема, това може да намали защитата на поверителността на потребителите. Изобщо може да стигнем до ситуация на омагьосан кръг.

The post Apple срещу рекламодателите – рунд пореден appeared first on TechTrends България.

Успешният пример за това беше в Южна Корея. Там страната използваше активно технологиите, за да намира, проследява и ограничава заразените и техните контактни лица. В много медии основна заслуга за това се давашае на мобилно приложение, което се използваше широко в страната. Това вдъхнови много други компании и държави също да направят проследяващи приложения. Успехът им обаче е много далеч от този на Южна Корея.

Големи очаквания, малки резултати

Един от факторите, които мнозина пропуснаха за успеха на технологиите в Южна Корея е, че там не се използваше само приложение. Разчита се много и на други технологии, включително активно видеонаблюдение, проследяване на плащанията, движението на потребителя спрямо данни от мобилните клетки и др. Проследяването е доста по-сериозно само от приложение, което има само допълваща роля. Така Южна Корея създаде сериозна база данни, която в мнозина западни държави би била посрещната с много сериозно недоволство от страна на правозащитни организации и хората.

В ЕС предвидиха успешно очакваха подобен разваой и затова повечето държави не бързаха с проследяващи приложения. Вместо това решиха първо да намерят начин, по който да гарантират защитата на потребителите. Така направи Германия, която планира да пусне своето приложение едва тази седмица. Задачата пред приложението сега е най-вече да улесни намирането и изолирането на контактните лица и да намали риска от втора вълна.

Приложението ще използва децентрализирано съхранение и обработка на данните, за да защити по-добре личните данни на потребителите. Въпреки това, технологията изисква постоянно активиран Bluetooth, за да може телефонът и приложението да комуникират със сензори. За да може приложението да работи достатъчно ефективно обаче, ще е нужен достатъчно голям брой хора да го използват активно. А това ще е трудно предизвикателство.

Охладеният ентусиазъм

Проследяващите приложения се чакаха с голям ентусиазъм и в САЩ. Първоначално голям брой от щатите заявяваха интерес към подобни разработки. С напредъка на пандемията обаче, техният ентусиазъм постепенно започна да намалява. Дори и щатите, които по-рано въведоха подобни приложения обаче, не могат да се похвалят с особено голям ентусиазъм от страна на хората.

Дори и щатът Калифорния, който беше сред активните привърженици на идеята, промени плановете си. Сега смята, че проследяването на контактните лица и съответно предупреждаването им, може да стане по телефона, SMS, имейл и чат. Подобно е мнението и на други щати. Така проследяващите и съответно предупреждаващи приложения залязват още преди да изгреят.

Световната здравна организация (СЗО) също обяви миналата седмица, че „дигиталните инструменти не заменят човешкиа ресурс, който е нужен за проследяване на контактните лица“.  Приложенията не могат да предложат същото ниво на прецизност и довереност. Има и доста голяма доза прибързване с приложенията само и само да ги има, което също ги прави неефективни. Google и Apple например обявиха, че ще направят своя обща платформа, но и че това ще отнеме време. Двете компании вградиха такива функции при обновление на своите мобилни платформи Android и iOS в края на май.

Родният опит

След първоначален обществен натиск, защо и в България няма подобно приложение, в началото на април то беше факт – Virusafe. То е дело на държавното дружество „Информационно обслужване“ и компаниите ScaleFocus, Software Group и SAS Institute.

За разлика от другите приложения, ViruSafe нямаше големи цели. Основната му дейност е по-скоро да събира обща информация за състоянието на хората и движението на заразата. За да се получи това обаче, трябва много хора да използват приложението и редовно да въвеждат коректна информация.

Официална информация за броя потребители на ViruSafe няма. Според видимото от Google Play Store, приложението е изтеглено „над 10 000 пъти“. Тъй като следващата стъпка е 50 000, то е видимо, че приложението е изтеглено между 10 000 и 50 000 пъти. За iOS няма данни. Липсва и информация колко от тези тегления все още са с активни инсталации и не са изтрити от устройствата.

Все пак приложението все още е налично, като за последно е обновено на 27-ми май. То е с отворен код, публикуван в GitHub и също ще може да се използва и занапред. Видимо е обаче, че приложенията от този тип могат да имат само допълваща роля и поне засега трудно оправдават очакванията.

The post Приложенията за проследяване на Covid-19 (може би) не се справиха appeared first on TechTrends България.

Последното е убягнало на интернет браузъра Brave, който беше уличен в злоупотреба с доверието на потребителите, съобщава Decrypt.co. Оказва се, че при определени условия браузърът е презареждал сайтове, които потребителите посещават и променят линковете в тях, като добавят афилиейт код. По този начин известният като „криптоприятелски“ браузър, който поставя неприкосновеността на личните данни на първо място, е подкопал доверието на потребителите. Той разполага с около 15 млн. месечни потребители, което може да е нищо в сравнение с тези на Chrome или Firefox, но все пак е добро постижение за специализирано приложение.

Бредан Айх, изпълнителният директор на компанията Brave, която стои и зад едноименния браузър, се е извинил за случилото се в Twitter. “Извинявайте за грешката. Тя вече е поправена. Никога повече няма да преправяме въведените домейни, обещавам“, пише Айх.

Естеството на проблема

В края на миналата седмица потребител на Twitter обяви, че е открил странно поведение на браузъра Brave. Оказва се, че когато потребителят търси определени думи и посещава дадени сайтове, Brave автоматично ги презарежда и променя линковете от оригиналните в такива, към които има афилиейт код. Така Brave печели, когато потребителите посещават тези сайтове и си купуват стоки или услуги от тях.

В това не би имало нищо нередно, ако потребителите знаеха за практиката. Официално Brave е без реклами, но всеки потребител може да активира такива, чрез изрично съгласие в менюто на браузъра. В замяна, той ще получава малък дял от спечелените пари под формата на криптовалута.

Brave обаче не е направил същото за афилиейт линковете и тяхното автоматично преправяне. Потребителите не са били уведомени за тази практика. Друг ключов проблем за браузъра е, че създателите го промотират като сигурен, надежден и опазващ личните данни на хората, които го ползват. С подобна практика доста лесно се руши доверието на потребителите, които го ползват, именно с целта да не бъдат проследявани онлайн от рекламодатели. Brave не са единствените, като се оказа, че Google прави подобна заблуда в поверителния (Incognito) режим в своя Chrome.

В търсене на разумен бизнес модел

Откритието на Twitter потребителя Яник Екъл е от края на миналата седмица и засяга сайта на криптокомпанията Binance. Тя отскоро има партньорство с Brave, като дори нейният изпълнителен директор Шангпенг Жао обяви подкрепата си за браузъра.

В последствие бяха открити още такива линкове за Ledge, Trezor и Coinbase. Публикациите бяха в отговор на твърдението на Айх, че става дума за грешка.

Looks like it’s not a very isolated mistake. Brave also does this for Ledger, Trezor and Coinbase if you look in their Github https://t.co/8PpnlS5jAu https://t.co/JGQ7d23fer pic.twitter.com/keorBZiDJL

— Larry Cermak (@lawmaster) June 6, 2020

В отговор на новите обвинения Айх отговори, че Brave се оптива да изгради устойчив бизнес. Според него за целта е нужно да се изградят още източници на доходи, включително чрез афилиейт и уиджети, „както правят всички големи браузъри“.

Айх казва още, че афилиейт линквете не са предавали никакви данни за потребителите и са спазвали останалите принципи на Brave. Кодът за Binance например е еднакъв и универсален за всички потребители на Brave и идентифицира само браузъра, а не хората, казва Айх.

Реалният проблем

Критиците продължават, че Brave се извинява само, защото е хваната. Обяснението на Айх, че всичко това е в кода на браузъра и е достъпно от месеци, също не изглежда приемливо.

Основният проблем не е в това, че Brave търси повече доходи. Проблемът е в подхода към потребителите. За браузър, който гарантира неприкосновеността на данните на потребителите, компанията е пропуснала важен елемент към тази гаранция – прозрачността.

За истинската неприкосновеност не е достатъчно само да предпазваш информацията и да нея споделяш. Важно е и да информираш потребителите си за всичко, което се случва. Ако от Brave бяха уведомили предварително потребителите, че някои линкове ще са с афилиейт код, който не предава лични данни, то най-вероятно нямаше да има никакви проблеми с тази идея и тя щеше да бъде приета от хората.

The post Браузърът Brave тайно преправя линковете на сайтове, за да печели пари appeared first on TechTrends България.

Според ищците това е ставало през браузъра Chrome в „поверителен“ режим (Incognito mode). Дори при включена такава екстра, Google продължавал да проследява потребителските навици на хората чрез своята богата плетора от интернет платформи, като Google Analytics, Google Ad Manager и др., пише Reuters. Информацията е използвана от онлайн гиганта, за да предоставя насочена реклама, което е основния бизнес модел на компанията.

Концепцията зад Incognito (или Private) режима на браузърите обаче е точно обратната – неговата задача е да осигурява сърфиране в интернет без никакво проследяване. Което от своя страна е най-големия кошмар на Google. Интернет компанията е против тенденцията за поетапната забрана на т.нар. „бисквитки“ (cookies) или малки проследяващи файлове, които записват поведението и историята ви онлайн.

Важността на делото

Колективният иск е заведен в съда в Сан Хосе, щата Калифорния и може да включи всички американски граждани, които са ползвали Incognito режима на Chrome от 2016 г. насам и са им събирани неправомерно данните. Това означава, че за всяко нарушение Google е заплашена да плати по пет хиляди долара. Според ищците, интернет гиганта може да се наложи да задели над 5 млрд. долара за незаконно подслушване ако се докаже вината в съда.

Делото е от голямо значение поради няколко причини. Основната е, че се засилва натиска от страна на властите в САЩ срещу практиките на Google да събира по всевъзможни начини лична информация за потребителите. Компанията е подложена на подобна атака и от страна на Европейския съюз и има съмнения дали условията ѝ отговарят на главната директива за опазване на личните данни (GDPR) на Стария континент. Google все още държи рекордната глоба по това перо в размер от 50 млн. евро наложена от френските регулатори.

Натискът в САЩ също се усилва, като настоящото дело е стъпка в посока за по-голямо опазване на подобна потребителска информация в страната.

Доминацията на Chrome

Другата важна причина на делото е, че то показва, че Google се опитва да намери всякакви вратички за да продължи да следи поведението на хората, които ползват услугите ѝ. По-притеснителното е, че нейния браузър Chrome доминира на пазара и е се използва от малко над две трети от всички хора по света. Делът му е 68%, като следващия по популярност Firefox на Mozilla е с под 10% при PC сегмента. Предвид масовото използване на платформата Android, в който Chrome се използва по подразбиране, пазарното му влияние се увеличава значително.

Mozilla прави различни опити да постави неприкосновеността на личните данни на пиедестал в своя Firefox, но потребителите продължават по навик да ползват браузъра на Google. Независимо от излизащите наяве практики за следене.

Доминацията на Google при браузърите не се изчерпва единствено с Chrome, но продължава с технологията, която стои зад него. Енджинът Chromium започва да се използва от все повече други приложения, включително и един от дългогодишните конкуренти – Microsoft, вече разчита на него в последната версия на Edge. Той беше масово пуснат с последния ъпдейт на Windows 10 буквално преди часове на 4 юни.

Опасенията на технологичния сектора са, че Google дори и да не постигне 100% пазарен дял при браузърите ще владее все повече от технологията, която ни позволява достъп до интернет.

The post Google е съден за 5 млрд. долара за проследяване в интернет appeared first on TechTrends България.

Последният ъпдейт на мобилната операционна система на Apple iOS 13.5 е завъртян основно около това съвместно приложение. То е вградено в платформата, но е изключено по подразбиране. Системата за проследяване се активира само когато се инсталира официалното приложение от съответните власти. Тогава то може да изпраща определени данни за местоположение и близост на устройството до други хора или потенциално заразени такива.

Тъй като тя е създадена съвместно с Google, интернет гигантът я направи достъпна по същия начин и за потребителите на Android. Целта на двете компании е във всяка държава да има само едно оторизирано приложение, което да може да се свързва със системата и да препредава данните на властите. Apple и Google все пак работят и с по-големи държави, като САЩ например, където може да има отделни приложения по щати.

Опасенията за приложението

Единното решение на двата технологични гиганта предизвика силна полемика в редица страни, поради опасения за нарушаване на личното пространство на гражданите. Причината е, че се събира доста чувствителна информация и история за това кой къде е бил, в контакт с кого и др. Близостта може да се проследи чрез засичане през Bluetooth, WiFi мрежи и локализацията на самите смартфони.

От една страна е създаването на централизиран подход, при който информацията се събира и предава само и единствено на властите има своите предимства, защото данните не се съхраняват в частни компании. Последното е важно, защото практиката (и скандалите през последните години – справка Facebook и Cambridge Analytica – бел. ред.) показва, че рано или късно те започват да злоупотребяват с тях.

От друга е идеята, че в един момент самите правителства започват да създават подобни решения, които също отварят вратички за друго ползване. Китай се прочу освен с драконовите мерки, но и със силното дигитално проследяване на своите граждани по време на пандемията.

Българският аналог

Подходът може да бъде много полезен за съответните власти, за да мога да следят движението на хора поставени под карантина или да прегледат исторически кои потребители са били потенциално в контакт със заразен. В България, няколко софтуерни компании сред които ScaleFocus, Software Group, българското звено на SAS Institute и държавната „Информационно обслужване“, изградиха местно приложение с подобни функции, както и информационен портал.

ViruSafe предлага изцяло доброволно попълване на основната информация, която да се подава към властите. До момента, то не се радва на голяма популярност сред българските потребители. Донякъде това се дължи и на ниските нива на заболеваемост в страната.

При информационният портал се получи малко по-забавна ситуация, в която бяха пуснати в България цели два едновременно. Официалният, изграден от „Информационно обслужване“ coronavirus.bg и такъв направен от доброволци – koronavirus.bg. С цел да не се постига объркване и конкуренция между двата, създателите на втория решиха да пренасочват домейна към първия.

Дребните промени в iOS 13.5

Apple добавят и още няколко промени в обновената си мобилна платформа. Едно от тях е да разпознава потребителите, докато носят предпазни маски за лице. Друга има за цел да направи видео разговорите през функцията на Apple Group FaceTime по-лесни за ползване в домашна обстановка чрез филтриране на страничния шум.

The post Apple пуска iOS 13.5 с вградена функция за проследяване от COVID-19 appeared first on TechTrends България.

Рекламодателите не стоят със скръстени ръце предвид тези развития и започват да ползват все по-усилено алтернатива на бисквитките. Това е т.нар. дигитален отпечатък, който е дори по-сложен инструмент от тях. Целта си остава същата – да могат да предлагат максимално свързани и насочени реклами към онлайн потребителите. Затова не се учудвайте, че промоции, които ви се показват са доста свързани с търсенето и браузването ви в глобалната мрежа. Независимо, че примерно сте отказали бисквитките или пък браузърът ги е блокирал.

Петер Доланшки е директор по „Сигурност и лична неприкосновеност“ в Mozilla. Той обяснява в The Next Web за ролята и все по-голямата употреба на дигиталната отпечатъци от големите сайтове, за да предлагат все по-насочена реклама.

Какво представлява дигиталния отпечатък

Бисквитките“ са сравнително прост инструмент, прост файл, който записва онлайн активността ви. Дигиталният отпечатък от своя страна е доста по-сложен. При него рекламодателят създава специален потребителски профил, като се базира на уникалните характеристики на устройството, от което той влиза в глобалната мрежа. Това включва хардуера (серийни номера на дъно, конфигурация на компоненти и др.), както и на различните инсталирани програми на него. Към тях може да се добавят и конкретни настройки, които са зададени в начален екран или десктоп.

Комбинацията от събраната информация позволява сайтовете и приложенията да идентифицират с висока точност съответния потребител. Недостатъкът е, ако дадено устройство се ползва от няколко души, те надали ще могат да се разделят на отделни сегменти.

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“ Петер Доланшки, Mozilla

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“, коментира Доланшки от Mozilla.

Исторически, дигиталните отпечатъци се ползват във финансовия сектор, за да могат да определят наистина дали даден потребител е този за който се представя и да избегнат потенциална измама. Сега, те са основно заменени с двустепенна идентификация.

Популярност сред големите

Рекламодателите го ползват поне от 2010 г., когато се появяват и първите медийни публикации по темата. През последните няколко години, дигиталните отпечатъци започват да намират все по-широко приложение. По данни на Mozilla, през 2014 г. този метод е засечен да се ползва от 5% от най-посещаваните 100 хил. сайта. Това е сравнително малко, но през 2019 г. организацията прави ново, но в най-посещаваните хиляда страници. Там вече 12% ползват дигиталния отпечатък.

Една от причините за това е, че той изисква доста повече технически ресурси и ноу-хау за изграждането и прилагането му. Все пак се изисква извличане на информация за хардуера, обвързването им със софтуера и съхраняването на специализирани профили. За по-малките сайтове това е непосилна задача. Ако се среща при тях, то по-скоро е вследствие от ползване на различни рекламодателски платформи, които разчитат на профилиране чрез дигитални отпечатъци.

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници използват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“ Петер Доланшки, Mozilla

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници ползват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“, коментира още Доланшки.

За сметка на това, повечето добре разработени мобилни приложения разчита доста силно на тази технология, но там няма информация какъв дял от най-ползваните апове я прилагат.

Защити и контрол

Минутката за реклама на Mozilla идва, когато става дума за защитите. Техният браузър Firefox по принцип се слави като един от първите, който залага механизми против следене онлайн. В последните ъпдейти от миналата година, беше добавен и специален режим – Enhanced Tracking Protection. Той вече е включен по подразбиране и предотвратява подобно сканиране.

Apple предлага подобни защити в Safari за своите компютри Mac и мобилни устройства. Те включват предоставянето на по-малко информация, но все пак споделят такава. Идеята на компанията от Купертино е да не се режат напълно рекламодателите, но и да не се предоставя пълна картина за потребителите.

За браузъра Chrome и смартфоните под iOS и Android вече се изисква инсталирането на допълнителен софтуер, който да предпази от подобен тип онлайн следене.

Битката срещу бисквитките

Дигиталните отпечатъци ще стават все по-популярен инструмент, след като от двете страни на Атлантика предприеха крути мерки в ограничаването на бисквитките. Тези действия се пренесоха на ниво браузъри, като освен във Firefox на Mozilla, така и в Safari на Apple и други вече се блокират малките файлове.

Google се опитва да забави приемането на пълни защити срещу бисквитките, защото голяма част от работата на нейната рекламна екосистема се крепи на тях. Предоставянето на насочени промоции на компании е основния бизнес модел на интернет гиганта, както и главен източник на приходите му. Бисквитките са задължителни за по-дълбокото сегментиране на аудиторията в платформата Google Analytics, както и задължително условие, за ползването на рекламната услуга AdSense. Затова, Google се опитва да не слага задължителни механизми за блокирането им в Chrome, както и се противопоставя на идеята като цяло.

Интернет гигантът, както и различни онлайн рекламодатели много кратно са критикували Европейската комисия, че ако тя забрани напълно бисквитките, те ще се обърнат към инструменти, които изискват дори повече информация от потребителите. Нещо, което реално представлява дигиталния отпечатък.

The post Mozilla: Дигиталният отпечатък заменя бисквитките в онлайн проследяването appeared first on TechTrends България.