Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.

Този своеобразен „лов на технологични вещици“ се засилва при администрацията на Джо Байдън. Първоначално той се изразява под формата на натиск за контрол върху съдържанието по време на ковид пандемията и въвеждането на независими „фактчекъри“. Впоследствие се разширява и започват да се предприемат първите стъпки по реализиране на радикалната идея за засилена регулация на технологичните гиганти. Крайните опции включват разцепване на основните компании на няколко дружества.

Първоначално, единствено Илон Мъск подкрепи Доналд Тръмп в стремежа му за втори мандат. Основателят на SpaceX и главен изпълнителен директор на Tesla през това време купува Twitter и го ребрандира на X. Но в последните месеци преди изборите, изненадващо все повече технологични компании започнаха къде прикрито, къде не толкова да застават зад ексцентричния бизнесмен и политик. За първи път от десетилетия, в Силициевата долина има такова силно политическо разделение и подкрепа към републиканците. Причината е очевадна – страхът от регулации и разцепване на бизнеси.

Тръмп има и може би също толкова налудничави идеи, като на демократите, само че за цялата икономика. В първите дни на април той пристъпи към най-радикалната от тях – налагането на непосилни мита за почти всички основни търговски партньори на САЩ. Тази рязка ескалация на търговската война, изненада и хвана неподготвени всички. Тя доведе до срив на борсовите пазари, като най-тежко го понесоха именно технологичните компании. Защо те не бяха готови за този „Тръмпокалипсис“ и бяха засегнати най-много ще говорим в следващите редове.

Целта на митата

За да разгледаме ефектът върху технологичните гиганти, първо трябва да разберем логиката зад налагането на самите мита. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че така ще се отворят нови източници на приходи за държавния бюджет, но истинското предназначение е съвсем друго. Тези тарифи ще се използват от Белия дом за натиск върху търговските му партньори, който да се използва за преодоляване на няколко задълбочаващи се икономически проблеми на САЩ.

Те са много добре обрисувани от новия „ковчежник“ на Доналд Тръмп – Скот Бесент. Той предлага налагането на огромни мита върху почти всички търговски партньори, за да може САЩ да получи позиция на „по-силния“ при потенциални преговори за обновяване на световната финансова система. Крайната цел на дългогодишния инвеститор е да се постигне ново споразумение в стил „Бретън-Уудс“. В него, основните държави, с които САЩ търгува да продължат да използват долара, но и да поемат задължението да оскъпят своите валути спрямо него. По този начин, пряко се решават два от основните проблеми, а третият – косвено:

Множеството проблеми

Веднага изникват няколко въпроса и съответно потенциални проблеми в това иначе добро на хартия решение. Основното е, дали търговските партньори ще имат желание да постигнат споразумение със САЩ за долара. Китай най-вероятно ще откаже преговори, защото нейната икономика е достатъчно голяма и може да изнася продукцията си в останалите засегнати от митата държави.

Япония и Южна Корея например са по-зависими от Пекин, отколкото от САЩ, въпреки, че Вашингтон е вторият им по големина търговски партньор. Европейският съюз ще е най-засегнат от митата. Това се дължи на факта, че САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС, както като внос, така и като износ. От друга страна, еврото има сравнително „фиксиран“ курс спрямо долара през последните години и споразумение в тази насока не би трябвало да е проблем. Натискът на Вашингтон е по-скоро Брюксел да премести автомобилното си производство от Мексико в Щатите, както и за засилване на европейската отбрана.

Вторият голям проблем е, че митата могат да бъдат контрапродуктивни за САЩ в дългосрочен план. Постигането на целите им трябва да се случи преди да започнат негативните ефекти от тях да изпратят американската икономика в тежка рецесия и силна инфлация. Първата се очакваше от икономистите покрай разточителната фискална и икономическа политика на Байдън, но сега действията на Тръмп могат да я засилят.

Оттук идва и последващото препятствие – преместването на производството също няма да се случи за няколко месеца, а ще отнеме няколко години. Това означава, че за да са сигурни във Вашингтон, че ще се случи, те трябва да държат митата в сила поне година. Което да се окаже твърде непосилно, дори и за мощната американска икономика. Самата релокация на заводите отваря и друг казус – наличната квалифицирана работна ръка в САЩ. Защото е лесно да преместиш производствените линии от Мексико в Тексас, например, но не и хората, които да ги оперират. Това ще означава внос на работна ръка, нещо, което влиза в противоречие с антиимигрантската политика на Доналд Тръмп.

Хаосът на борсите

Борсите се „окъпаха в червено“ в рамките на първите дни на април, водени от няколко фактора. Водещият е, че фондовите пазари по принцип са ирационални, независимо, че повечето трансакции са автоматизирани и водени от алгоритми. Последните лесно могат да последват емоционалните действия на редица търговци, а някои се задават директно по параметри от трейдъри.

Почти всички смятаха, че заплахите на Тръмп за високите мита ще са най-малкото преувеличени и, че накрая администрацията в Белия дом ще наложи такива, но много по-умерени като стойности. Китай е обложена с 34% тарифи, Виетнам с цели 46%, „приятелските“ Европа, Япония и дори Тайван с 20%, 24% и 32% съответно. Изненадващо, Русия не е в списъка, въпреки, че вносът от Москва е почти несъществуващ, особено след налагането на санкциите покрай войната в Украйна.

Фондовите борси реагираха остро на тези изключително високи мита и почти всички индекси и големи компании регистрираха значителен спад на своите акции. Доминираният от технологични дружества NASDAQ например изтрива над 1 трлн. долара в рамките на един ден. Спадът на индекса е 5.82%, докато другите два големи – S&P500 и Dow са 5.97% и 5.5% съответно.

Технологичният колапс

Големите губещи от този борсов срив са Tesla, Nvidia, Apple, Meta и Amazon от IT гигантите и технологичните компании като цяло. Първият отчита 10% спад само в рамките на петък, като изтрива около 139 млрд. долара пазарна оценка – горе-долу, колкото е брутният вътрешен продукт на България. По-малките играчи от сектора не са пощадени, като акциите на Palantir са с 19% надолу, тези на Salesforce с 11%, Intel и Broadcom с по 12%, а AMD губи 17%.

Стигаме до ключовия въпрос – защо повечето технологични компании губят поне по 10%, докато средно по-обширните индекси по малко под 6%? Отговорът се крие в това, че технологичните компании (и автоиндустрията) в най-голяма степен са изнесли производството си извън САЩ. Допреди година-две, целият производствен капацитет на Apple беше концентриран основно в Китай и затова на всеки iPhone или iPad имаше надпис „Designed in California, assembled in China“.

„Ябълковият“ гигант успя да изнесе част от заводите си в Индия и Виетнам, но митата на Тръмп засегнаха и тези държави. Мащабите на новите тарифи не позволяват на дружествата просто да преместят фабриките си от Страна А в Страна Б, за да избегнат налозите. Освен ако Страна Б не се нарича САЩ.

Ситуацията е интересна за Tesla. Автомобилният концерн е сред най-силно засегнатите, въпреки, че основният му производствен капацитет се намира в САЩ. Проблемите за компанията са три – създадените в Америка електромобили са изправени пред реципрочни мита от ключови пазари като Европа, например. Освен това, част от компонентите или производствените материали (например алуминий и литий) се внасят от чужбина и също са обложени с мита. Последният проблем е тривиален – Tesla в момента е на мушката на инвеститорите, заради силната политическа и противоречива ангажираност на Илон Мъск в администрацията на Тръмп.

По-чисто софтуерни компании с добре развита дистрибуторска и лицензионна мрежа по света, като Google и Microsoft са по-слабо засегнати. При тях спадът на акциите е съпоставим със средните за пазара.

Ефектите – негативни, но не напълно

С налагането на по-високи и по-всеобхватни от очакваното мита, Доналд Тръмп хвана неподготвени всички. Технологичните компании се оказаха най-засегнати от този „Тръмпокалипсис“ и в момента някои от тях може би съжаляват, ако са подкрепили пряко или косвено новият американски президент. Но техният избор не беше голям, защото демократите щяха да задвижат много по-агресивни мерки за разцепването на бизнесите им.

Ефектите оттук насетне зависят до голяма степен от това, колко време митата ще бъдат в сила и дали ще има предоговаряне на световната финансова система. За технологичните компании (и всички останали) с изнесено производство, трансформацията ще бъде най-болезнена. Apple успя да пренесе малка част от своята манифактура обратно в Америка, но да постигне напълно това, ще са ѝ необходими доста години. Същото важи и за други ключови гиганти, като Nvidia, например.

Не на всичко може да се гледа негативно. Покрай и след ковид пандемията, фондовите пазари надуха изключително много оценките на редица компании. В рамките на няколко години се появиха няколко многотрилионни дружества, като Apple, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и дори Tesla. Заличените стойности в момента може би отговарят с една идея по-реалистичните капитализации, които тези, а и други дружества притежават. Отрезвяването на пазарите и по-ранното „изпускане на парата“ създава предпоставките да се избегне спукването на по-голям инвестиционен балон. Естествено, ако митата се задържат повече от година, тогава много по-трудно ще могат да се намерят позитивни ефекти от тях.

The post Технологичният „Тръмпокалипсис“ appeared first on TechTrends България.

Тези конгломерати са толкова всеобхватни, че още през 1997 г. по време на финансовата криза в Азия върлува страхът, че ако някой от тях фалира, може да повлече цялата икономика на Южна Корея със себе си. Затова кризата от края на октомври в Samsung Electronics може да се разглежда с едно наум за това, че ако групата изпадне, това може да се отрази на цялата държава. Но от друга страна, самият проблем от преди два месеца създава впечатление, че е прекалено раздут от инвеститори и медии.

Дори на моменти изглежда все едно някой е сложил компанията в някоя от детските игри от сериала „Игра на калмар“. Те обаче не са толкова невинни, като главните герои се борят за живота си в стремеж да вземат голямата награда. Дали същото не се отнася и за Samsung, но в един по-различен, бизнес и технологичен аспект?

Зелена светлина, червена светлина

Първата половина на 2024 г. изглеждаше повече от позитивна за Samsung Electronics (холдингът за потребителска електроника на „чаебола“ – бел. ред.). Приходите и печалбата растат уверено, до голяма степен движени от малко известен за обикновения човек сегмент – производството на чипове, полупроводници и компоненти. Причината тази година е, че бумът на изкуствения интелект (AI) предизвика засилен интерес към специфични компоненти. Samsung до края на юни 2024 г. успяваше да се възползва от него.

Втората половина на изминаващата вече година се оказва доста по-мрачна в това направление за Samsung. Компанията губи позиции в изключително нишов сегмент – производството на HBM памети, които са следващо поколение комбинирани DRAM платки. Те се оказват ключов компонент в новото поколение графични процесори насочени към AI операции на Nvidia. След като американският гигант засилва производството на подобни системи за изкуствен интелект, поръчките за HBM памети избухват. Но от тях се възползва малкия южнокорейски доставчик SK Hynix, докато Samsung не получава такива.

Това подтиква инвеститорите да започнат да разпродават своите акции, като В началото октомври 2024 г. в навечерието на финансовите си резултати за третото тримесечие, Samsung направи рядко обръщение с извинение към инвеститорите. В него те признават, че са предизвикали опасения относно технологичната конкурентоспособност на компанията, но те са доста завишени.

След което обявяват няколко промени, включително ръководни, с което да си върнат доверието на инвеститорите. Тактиката обаче само налива масло в огъня. До края на октомври Samsung изтрива над 126 млрд. долара пазарна капитализация спрямо пика си в края на юни 2024 г. Формалният повод за срива и за извинението – по-ниската печалба през третото тримесечие.

Финансовата меденка

Резултатите през третото тримесечие на 2024 г. трудно биха били повод за затриване на 25% от цената на акциите в рамките на няколко месеца. Дори в цялостен мащаб нещата изглеждат позитивни. Приходите се увеличават от 33.9 млрд. долара на 41.2 млрд. долара на годишна база през юли-септември. В същия момент оперативната печалба е 3.3 млрд. долара през третото тримесечие на 2024 г. спрямо загуба от 1.6 млрд. долара. Тогава, какъв е проблемът?

Инвеститорите виждат такъв при разбивката по отделните звена на Samsung. Технологичният бизнес на конгломерата е разделен на четири сегмента. DX се казва този, който всички най-добре познаваме – разработването и предлагане на смартфони, таблети, лаптопи, домашни електроуреди и др. Той е с най-голям сред приходите на компанията – близо 60% през третото тримесечие.

Вторият е DS и включва производството и дизайна на различни хардуерни компоненти – от RAM памети през харддискове и др. Макар, като постъпления да генерира само една трета или 36%, от известно време той формира основния дял на оперативната печалба. През третото тримесечие на 2024 г. тя е 12 млрд. корейски вона, срещу загуба от 14 млрд. корейски вона за същия период предходната година. Останалите две звена са SDC, в които са екраните и с по под 10% дял на приходите и печалбата, както и аудио системите Harman. Последните са дори по-малки с по под 5% по-малък дял.

Инвеститорско дърпане на въже

Проблемът за инвеститорите идва от DS отдела, от който инвеститорите са очаквали по-голяма печалба. Което е повече от странно, предвид факта, че през финансовата 2023 г. той е воденичен камък за Samsung. За цялата година той регистрира загуба от почти 14.9 млрд. вона. Тя е компенсирана частично от DX звеното и напълно от позитивното представяне на останалите.

Южнокорейският гигант я връща на печалба през първите девет месеца на 2024 г. Това също така увеличава оперативната такава на цялата компания почти деветкратно – от 2.7 млрд. долара на 19.4 млрд. долара.

Инвеститорските опасения са породени по-скоро от стратегически страхове, че Samsung няма да участва в AI модернизацията на Nvidia (и на AMD също – бел. ред.). Което не позволява на компанията да се конкурира адекватно с TSMC в аутсорсването на полупроводници. Тези опасения са не толкова основателни, защото SK Hynix може да се окаже неподготвена за мащабите на поръчките на Nvidia. Американската Micron е другият потенциален конкурент, но ако производителят на графични карти одобри новите модели HBM памети на Samsung, то това може да успокои инвеститорите.

Samsung е преминавала през по-големи проблеми през годините и дори през подобни заличавания на пазарната си капитализация. Голямата разлика спрямо предходни периоди и 2024 г. е, че това става с много бързи темпове. Досега 25% са били отписвани от финансовите пазари в рамките на година-две, а не за половин. Ситуацията напомня по-скоро на инвеститорска паника и прекалено прибързани действия, породени от сходните темпове на развитие на AI.

Масло в огъня наля и политическата ситуация в Южна Корея, след като президентът Юн Сук-йол обяви извънредно положение в страната и обвини опозицията в колаборация със Северна Корея. Действията му бяха породени от спорове за държавния бюджет, но и предизвикаха вълна от протести. В крайна сметка, кризата бе овладяна, президентът беше отстранен от длъжност и сега е изправен пред обвинения за корупция. Всичко това оказа влияние и на пазарите, което предвид негативната тенденция там на Samsung само я влоши. Засега южнокорейският гигант изглежда ще избегне най-лошият развой от тази своеобразна „игра на калмар“.

The post Samsung в „игра на калмар” appeared first on TechTrends България.

Но и при умните телефони се появи лъч светлина. Последният им флагмански модел Huawei Mate 60 Pro беше представен през септември и изненада всички. Не с някаква революционна технология, която я няма на пазара, а с факта, че идва с 5G процесор, разработен по 7nm архитектура и то собствено производство. Въпреки, че последният iPhone 15 Pro идва с 3nm процесор, за китайския научно-технически сектор, това е огромен пробив.

Той поставя и под въпрос, дали американските санкции успяват да спрат иновационния прогрес на Пекин. Тъй като, САЩ наложи пълни рестрикции в предоставянето на каквото и да е оборудване, ноу-хау и капацитет за производство на чипове под 14nm. Развитието на собствени 7nm процесори може да мине за голям пробив за китайската технологична индустрия. Ситуацията е доста по-заплетена и да не опира само до този пробив. Китай обаче се подготвя да хвърли все по-силно технологичната ръкавица на САЩ.

Мистериозният чип

Чипсетът използван в Huawei Mate 60 Pro носи означението Kirin 9000s. Той е разработен и проектиран от дъщерната компания HiSilicon и произведен от субсидираната от държавата SMIC. Той все още е доста енигматичен. Huawei не дават подробности за неговата архитектура. Първоначалните предположения бяха, че е изграден по 7nm архитектура. Както е и първият такъв, който разполага с 5G модул, тъй като западните доставки ограничават подобни възможности, но при собственото производство те не могат да се приложат.

Всъщност, SMIC представи собствен 7nm процесор още през 2022 г. Той обаче разчита на по-стара литографска технология за производство – DUV, вместо EUV. Както и на модифицирана архитектура от 14nm. Разликите сме ги описали в обзора ни от миналата година на сектора. Предвид тези развития беше въпрос на време подобни чипове да се появят в китайските устройства. Затова и предположението, че такъв е случаят с Kirin 9000s е доста логично.

Разкрития от последните дни дават малко по-различна светлина. Според източник на Gizmochina, Kirin 9000s всъщност е 5nm процесор доставен на Huawei преди цели три години. Преди да попадне под ударите на американските санкции, китайската компания се презапаси с чипове, като поръча на TSMC значително по-големи обеми. При пълното разглобяване на телефона и на чипсета се вижда маркировка „2035“. Според кодировката на TSMC, това означава, че е произведен в 35-та седмица на 2020 г. или между 24 и 30 август.

Ако такъв е случаят, това показва, че Huawei все още разполага със запаси от сравнително добри процесори изпълнени по 5nm архитектура. Очаква се Huawei да обяви още един нов чипсет до края на годината. Във всички случаи, ситуацията около последните модели процесори Kirin на компанията продължава да бъде мистериозна.

Санкции под съмнение

Докато се разплитат напълно проектантските и производствени възможности на Huawei, респективно на SMIC и HiSilicon, редица експерти поставят под съмнение ефективността на санкциите на САЩ. Те могат да бъдат заобикаляни чрез системата за лицензиране на Държавния департамент. Китайците от своя страна използват поставени компании, които после реекспортират компонентите към основните производители като SMIC. Някои експерти, описват предоставянето на лицензите, като „раздаване на бонбони“.

Ситуацията е сходна и със санкциите срещу Русия. При нея ограниченията са много по-стриктни, но в страната продължава да има значително количество стоки със западен произход. Било то чрез паралелен внос или дори пряко от самите западни компании, чрез поставени местни дружества. Предвид факта, че при Китай, режимът не е толкова строг, заобикалянето е дори по-лесна работа.

Но все пак за редица много високотехнологични продукти, санкциите важат. Липсата на литографска техника за производство на чипове продължава да спъва китайските амбиции. Тя идва само от едно място – нидерландската ASML, което прави проследимостта и контролът на доставките много по-лесен. Ситуацията е сходна и със софтуера, въпреки, че близо година Microsoft продължаваше да обслужва руски компании онлайн, независимо от санкциите.

Китайската устойчивост

Фактор играе и устойчивостта на китайския технологичен сектор. Той вече не е само и единствено базиран на обратно инженерство и сляп внос на чужда техника. Huawei например дава близо една трета от приходите си всяка година за развойна дейност. През последното десетилетие R&D потенциала на Китай достига до висоти, които в някои случаи се конкурират със западния.

Примери за това са усилията на Huawei и вече Xiaomi да развиват собствени мобилни операционни системи. Те все още са базирани на версията с отворен код на Android, но останалите компоненти са разработени от самите компании. TikTok е големият пробив при изкуствения интелект и онлайн платформите. Успехът му се базира не само на добро позициониране и подходящ формат за младежите, но и алгоритмите, които дават максимално добри препоръки за следващите клипове. Концепцията за Super App (супер приложение) също е дело на китайските компании и в момента американските технологични гиганти се опитват да я приложат.

Конкретно за чиповете също може да се говори. SMIC има достатъчно ноу-хау да трансформира настоящата си технология, така че да произвежда 7nm процесори. Макар и да са с по-ниско качество от аналозите на тайванската TSMC. Въпрос на време и пари е, китайската компания да постигне пробив и отвъд 7nm процес. HiSilico от своя страна има достатъчно експертиза да проектира чипове с 5nm архитектура.

Квантово бъдеще

В момента производителността на процесорите се базира на броя на транзисторите, а те от своя страна на това колко е голяма миниатюризацията им. Тук идва тази игра с нанометрите – колкото по-малки са транзисторите, толкова повече може да поберете в един чип. Производителите обаче се сблъскват с една физическа бариера – досегашната технология не може да премине отвъд 1nm. Intel теоретизират, че могат да го постигнат като сменят медните полупроводници с такива с материала базиран на рудата на платината – рутений.

Ако обаче компаниите не успеят да преминат отвъд 1nm архитектура, то тогава за момента единствената иновация остават квантовите компютри. Те използват принципите на квантовата механика да увеличат значително възможностите за изчисления. Тук Китай и САЩ имат сравнителен паритет, като двете държави инвестират значително в технологията. Както и твърдят, че са постигнали големи пробиви, които са съпоставими помежду си.

Докато надпреварата при процесорите откъм нанометрова архитектура за момента е в полза на САЩ, то Китай определено залага на квантовите изчисления. А там, който първи пробие ще има значително преимущество. Както технологично, така и военно, защото квантовите системи могат да се развиват както за изчисления, така за криптиране, декриптиране и могат да неутрализират разликата в процесорната мощ.

The post Завръщането на Huawei и китайската технологична ръкавица appeared first on TechTrends България.

Така очертават главните тенденции в автомобилната индустрия от Melexis България. Белгийската компания е основен разработчик на чипове за сензори и контролери с различно предназначение. Нейните решения се използват главно в автомобилната индустрия, но не единствено. Компанията разполага с голямо развойно звено в София, където се намира 40% от глобалния ѝ персонал. Така, България се превръща в най-ключовата инженерна дестинация на Melexis.

Нестихващо търсене

Продажбите на Melexis се увеличават с 30% през 2022 г. на годишна база. Това се случва въпреки позитивните развития на целия пазар за полупроводници от последните 12-18 месеца. Причината е, че трансформацията в автомобилния бранш продължава да повишава търсенето на нови чипове. Решенията на Melexis са фокусирано основно в тази индустрия, макар и да правят други за дома, потребителска електроника и пр.

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г., като това се дължи на електрификацията на автомобилите“ Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г.“, коментира Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis на среща на медиите в началото на юни. „Това се дължи на електрификацията на автомобилите, както и на значителното увеличение на приложенията в купето, шасито и тези за безопасност при автомобилите.“

Това са основните тенденции в сектора според компанията – преминаването към електромобили, интеграцията им като дигитални платформи и развитието на ако не пълна, то поне частична автономност. Всяка една от тях добавя още чипове, било то контролери, сензори или по-сложни микропроцесори. От Melexis коментират, че средно се увеличават с по поне 18 полупроводника за всеки нов модел, особено при електрическите или хибридните.

Електрическо бъдеще

Потенциалът на електромобилите също дава индикации, че търсенето на автомобилни чипове ще продължи да се покачва. Melexis представиха данни на доклада S&P Global Mobility, според които броят на произведените електрически модели ще се увеличи с 28% през следващите пет години до 2027 г. Тези с двигатели с вътрешно горене ще се понижат с 11%.

Цялостните тенденции са, че електромобилите ще съставляват около 40% от всички новопроизведени бройки през 2029 г. Същевременно, от почти пълни доминанти ДВГ автомобилите ще се свият до около една трета. Това означава, че ако през последните няколко години, електромобилите се произвеждаха по изключение, в следващите те ще се превърнат в основния пазарен играч. Докато ролята на традиционните автомобили ще се свие значително.

Независимо, че електромобилите имат по-малко движещи се механични части, те разчитат много повече на електроника. Традиционните коли в момента ползват между 100 и 400 чипа спрямо различните класове. Докато при електромобилите необходимостта от полупроводници значително нараства. Те ползват между 350 и 650 в зависимост между различните класове.

Българската следа

Melexis поставя България на световната карта на разработка на чипове, като в нейното звено в София се намира 40% от целия ѝ персонал. Белгийският разработчик оперира в общо 15 дестинации, като има общо 1 900 служители, от които 800 са позиционирани у нас. Фактът, че две пети от експертите ѝ се намират в страната показва значението на местния център.

От компанията обявиха, че от доставени 1.9 млрд. чипа през 2022 г., като от тях 1.1 млрд. идват от България. През изминалата година са разработени и 16 нови продукти четири от които са дело на екипа на София. Melexis продължава да има планове за разрастването на българския си инженерен и развоен капацитет. През миналата година беше завършена новата сграда, разположена до вече съществуващата такава в Горубляне. Тя не е изцяло изпълнена в момента, което предлага възможност за бъдещо разширяване, както с машини и инженери, така и с R&D екипи.

В портфолиото на софийския екип стоят някои интересни разработки. Сред тях например е сензорът за измерване на телесната температура в последния модел умен часовник на Samsung Galaxy Watch5. Друг сензор, който определя натиска и посоката на движение в някои гейм джойстици, също е дело на софийския екип. От Melexis дадоха още доста подобни примери, като сензори в прозорците, чип управляващ автоматичното отваряне на багажника на автомобилите и др.

The post Melexis България: Всеки нов електромобил добавя поне 18 допълнителни чипа appeared first on TechTrends България.

От 2022 г. насам, Apple започна агресивно да търси алтернативи. Не само като производство, но и като пазар. Изнасянето или дори само диверсифицирането на манифактурата на „ябълковите“ устройства се оказа доста сложен и труден процес. Очаквано или не, основните кандидати за заместник на Китай са Индия и Виетнам. Apple експериментира от няколко години с различно производство в последните две.

На пръв поглед нещата изглеждат добре. Част от компонентите и устройствата вече се правят в Индия и Виетнам. В страните се откриват големи магазини, носещи логото на отхапаната ябълка. Това са едни от държавите с най-голям прираст в региона, а Индия се очаква да стане страната с най-голямо население през 2023 г., задминавайки Китай. Процесът по преместване на производството обаче се оказва по-бавен от очакваното, а пазарите – все още недостатъчно узрели.

Новият индийски гамбит

Индия доминира в новините на технологичния гигант за април. Само в рамките на няколко дни, Apple открива свои магазини в Делхи и Мумбай – двата най-големи града в азиатската държава. Ударната експанзия е очевидна и технологичният гигант винаги подбира внимателно къде открива новите си локации за директна продажба. За сравнение – в България, компанията няма собствени магазини, а разчита на оторизирани търговци.

Ситуацията при производството е още по-интересна. Apple експериментира с изнасяне на част от манифактурата на ниския клас (до колкото тази дума важи за компанията) iPhone в Индия още от 2017 г. Голямата промяна идва през септември миналата година. Тогава, технологичният гигант си поставя амбициозната цел да сглобява всички флагмански модели седмици след техния дебют в Китай. Амбициозна задача, която се опитва да постави Индия като ключов фактор в производствената верига на Apple.

Според информация на Financial Times от февруари тази година, компанията е много далеч от желаните мащаби. Индийските подизпълнители се затрудняват да изпълнят качествените и количествените изисквания на Apple. Такъв е случаят с Tata – голям местен производител (известен с евтините си автомобили и камиони), който от два изработени панела, само един покрива критериите на технологичния гигант. Китайските фабрики имат почти нулев брак, за разлика от индийските, което показват и огромната разлика в качеството за момента.

Има и други проблеми – липсата на специалисти, кара Apple да изпраща свои да обучават и да наглеждат поточните линии. В същия момент те трябва да пътуват по два часа от фабриката до жилищата и обратно. Ефективността в Индия не може да се сравни изобщо с тази в китайските заводи.

Ситуацията е може би с една идея по-добра във Виетнам, като Apple се опитва да прехвръли част от производството на Macbook компютрите си там. Тук роля играе основният подизпълнител на технологичния гигант – Foxconn, който също се опитва да диверсифицира географски производството.

Малки пазари

Apple не иска само да аутсорсне от Китай манифактурата си, но и да намали ролята на страната като ключов пазар. Той формира малко под 19% от всички приходи за финансовата 2022 г. приключила през септември. Това е третият по големина региона на Apple, като най-големият е Америка (основно Северна, но включва и Южна), който формира 43% от доходите и Европа – с 24%.

За сметка на това, Индия и Виетнам не фигурират като отделни региони. Те са поставени в графата „Други в Тихоокеанския регион“ и общо формират около 7% от приходите на Apple. В същия момент, част от страните там успяват да задържат икономическия растеж през ковид пандемията. Споменахме, че Индия е на път да задмине Китай като най-голямо население. Виетнам, Индонезия, Сингапур и др. също формират голям пазарен потенциал, поне на хартия

Отварянето на ударно количество нови магазини в Индия показват амбициите на Apple да се опитат да капитализират през тези не обхванати все още потребители. Както и да засилят приходите от страната и евентуално да компенсират бъдещи спадове от Китай. Засега това остава в сферата на пожеланията. Индия все още разполага с прекалено голяма ножица между свръхбогати и свръхбедни, а средната класа е прекалено малка, за да насърчи масови продажби.

Китайският фактор

Някои ще кажат, че Индия е това, което беше Китай преди 20 години. До голяма степен ще са прави, но на Apple им отне повече от десетилетие да развият ефективността на своето производство там, както и доста търпение, преди потребителите да достигнат платежоспособността за продуктите на технологичния гигант. Тим Кук залага все повече на замяна на Китай с Индия, въпросът е дали ще успее навреме.

Apple тръгна да диверсифицира своето производство оттам най-вече заради политиката на нулев ковид. Пандемията показа, че зависимостта на доставки от Китай (и като цяло от един географски регион) крие опасности от дефицит в една нестабилна среда. Проблемите са, че с увеличаване на напрежението с Тайван, задълбочаването на войната в Украйна и други геополитически фактори ще форсират тази диверсификация.

Apple е най-зависим – една пета от приходите идват от Китай, огромна част от производството е концентрирано не само в азиатската страна, но и в една нейна провинция. Всичко в името на оптимизацията на разходите. Технологичният гигант ще трябва да разпръсне производството и доставките, което ще увеличи разходите. Последните ще увеличат допълнително цените. Инфлацията в световен мащаб вече удари потреблението, което в комбинация от тези фактори, Apple може да изпадне в ситуация, в която да не може да реализира своите продукти. Концентрацията на цялото производство само в Индия може частично да намали този риск, но това ще изисква доста време. С което, компанията най-вероятно не разполага.

The post Индия – все още недостижимата мечта на Apple appeared first on TechTrends България.

Тайван попада под кръстосан огън в настоящата и изостряща се търговска и технологична война между САЩ и Китай. Ако това съревнование ескалира до военни действия, то островната държава ще е най-вероятно първата арена на подобно съприкосновение. Затова е ключово за Тайпе да запази зависимостта на света откъм производството на най-модерните чипове на тяхна територия.

От друга страна, новите мерки на САЩ ще ударят не само по китайската технологична индустрия, но и по тайванската. Причината е, че успехът и на двете държави се дължи на глобализма и икономика без граници. Рестрикциите на Вашингтон малко по малко започват да ограничават неговия обхват.

Подобно на много други геополитически сблъсъци и този е белязан от голяма игра на котка и мишка, заплетени и доста често – взаимоизключващи се интереси. В случая, обаче е заложено технологичното бъдеще на света, защото Тайван преспокойно може да определим като „Островът на силициевото съкровище“.

Перлата TSMC

Съкращението TSMC е за Taiwan Semiconductor Manufacturing Company – или име без много въображение, но показателно за това какво прави компанията. Основана през далечната 1987 г. от Морис Чанг това е първото дружество в света, което е тясно специализирано само в производството на чипове и в нищо друго.

Задачата му е да реши тежкия и скъп процес във физическото създаване на чиповете. Така, повечето големи компании за чипове, всъщност само разработват техния дизайн, а някои като АРМ са специализирани само в архитектурата им. Intel и Samsung са едно от малките, ако не и единствени изключения, които разполагат с напълно завършен цикъл от дизайна, през производството, до дистрибуцията на чиповете.

Изнасянето на производството в компании като TSMC, позволява на такива, като Apple, AMD, Microsoft, Nvidia и MediaTek да развиват по-ефективно своя бизнес модел. Всички от тези изброени технологични имена са клиенти на тайванския гигант. Това се постига вследствие с глобализираната верига от доставки и изнесено производство, което е характерно не само за чиповете, но и за много други сфери.

За 34 години TSMC постига много. Най-малкото поставя Тайван на водещата позиция при производствения капацитет на чипове с пазарен дял от 21%, следвана от Южна Корея с 20%. Тоест, всеки пети полупроводник в света се прави в сравнително малката островна държава. Самата компания е пазарен лидер, особено при по-модерните процесори. Тайванският гигант разполага с 28% дял в производствения капацитет за чипове с архитектура от 40nm надолу (колкото по-малка е технологията – толкова по-добре). Далеч зад нея с 13% дял е UMC, а прекия китайски конкурент SMIC е с 11% и останалите са с под 10%.

Ако направим допълнителна цедка и вземем производителите на най-модерните чипове, то тогава списъкът се свива до едва три компании – TSMC, Intel и Samsung. Като само две от тях имат капацитет за създаване на процесори от и под 7nm архитектура. Intel все още се бори да премине прагът на 10nm и първите 7nm модели вече закъсняват с няколко години. TSMC от своя страна произвежда 4nm процесори, а мощности за 3nm технология вече би трябвало да са завършени.

Тайван и силициевият щит

Повечето фабрики за полупроводници (наричани на жаргон Fabs) на компанията са базирани в Тайван. Както и всички до момента мощности за най-модерните технологии са в островната страна. Така, производството на процесори по под 7nm архитектура се осъществява само в две държави – Тайван и Южна Корея. Заедно те отговарят и за 41% от световния капацитет за полупроводници.

Това поставя Тайван в позицията на ключова държава от която зависи не само развитието на технологичния сектор, но и на много други. Редица военни иновации също са зависими от чиповете, покрай силната дигитализация на армиите по света, особено на тази на САЩ. Затова Тайпе иска да запази този свой статут и дори е част от тяхната доктрина за национална сигурност.

Тайван описва концепцията си като „силициев щит“. Страната става толкова важна за доставките на високотехнологични полупроводници, че това да се използва като лост за влияние в международната политика. Така например, да си гарантира намесата под някаква форма на САЩ на тяхна страна, за да не позволят китайците да придобият монопола върху най-модерните чипове. Затова, за Тайпе е важно за задържи този статус на острова си, както и да гарантира, че TSMC ще разполага с повечето си модерни фактори на нейна територия.

Чипове Made in USA

САЩ имат съвсем друга идея по въпроса. Покрай пандемията и недостига на чипове, Вашингтон, а и други държави усетиха зависимостта си от няколко географски центъра за производство на процесори. Това удари не само веригата от доставки за технологичния сектор, но и във военния. Най-модерните оръжия и дронове изискват все повече електроника, а новите концепции все повече разчитат на непрекъсната свързаност и изкуствен интелект.

Също без изненада, САЩ и Европа започнаха да предприемат мерки за диверсифициране на производството на полупроводници. Усилията им са най-вече насочени към това да го привлекат на своя територия. Това включва не само чисто американски компании, като Intel, но и тайвански в лицето на TSMC.

Тенденцията е още от времето на президента на САЩ Доналд Тръмп. Идеята на републиканеца беше, че Вашингтон трябва да положи усилия да намали зависимостта си от външното производство и да върне част от мощностите на родна земя. Модерните процесори са сред приоритетните стоки. Първите предупреждения за голямата зависимост от Тайван се споделят и от преди това – от бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт, който смята, че така се поставя под риск военната продукция на САЩ.

Ситуацията се засилва от началото на администрацията на президента Джо Байдън. Той започва продължава преговорите от времето на Тръмп за пренасяне на производството в САЩ. Два от водещите компании – Intel и TSMC започнаха строителството на такива заводи в страната. Работата по новите мощности на тайванския гигант в щата Аризона започнаха през 2021 г. и ще са първите извън островната държава, които ще ползват 5nm технология.

След изразени опасения за икономическата им рентабилност от комапниите, администрацията в Белия дом разработи законът CHIPS. Той предоставя щедри федерални субсидии на обща стойност от впечатляващите 280 млрд. долара, които имат за цел да насърчат производството и разработката на иновативни полупроводници.

Американската ескалация

В рамките на няколко месеца, щатският президент Джо Байдън предприе доста действия насочени не само към диверсифициране на доставките, но и към „задушаване“ на Китай откъм нови технологии. Неговият предшественик Доналд Тръмп насочи вниманието си към подбрани компании, като най-засегнат беше Huawei. Сега, Вашингтон директно се опитва да ограничи изнасянето на технологии към Китай.

Администрацията на Белия дом наложи забрани в износа на сървърни процесори, с подсилени функционалности за операции свързани с изкуствен интелект (AI). След което на редица китайски компании бяха спрени доставките на оборудване за производство или развойна дейност свързана с полупроводници.

Последната голяма мярка всъщност се крие в закона CHIPS. Производителите трябва да отговорят на редица изисквания, за да получат федералните субсидии. Сред едно от тях е да поемат ангажимента, че няма да изграждат подобни високотехнологични мощности в Китай. При това за технологии от 28nm надолу. Така, ако субсидиите са „моркова“, то ограниченията в Китай са „тоягата“.

Играч или пешка

Тайван и в частност TSMC донякъде се опитва да угоди на САЩ със сторителството на завода в Аризона. Островната държава обаче се опитва да запази своето влияние на пазара максимално дълго. Например, новата щатска инсталация ще работи с 5nm технология, но ще е готова през 2024 г. Тогава тайванският гигант вече ще е минала масово на 3nm.

Проблемите идват с мерките на САЩ срещу Китай. Ескалацията на търговската и технологичната война между двете страни започва да дава все по-пряко отражение върху Тайван. Визитата на председателя на Долната камара на Конгреса Нанси Пелоси преди няколко месеца показа, колко са се обтегнали отношенията между двете суперсили и, че Тайван ще е първата гореща точка при по-нататъшна ескалация.

„От една страна, САЩ натискат TSMC да се премести в САЩ. От друга, технологичната война, която води с Китай, изострят отношенията помежду им и това поставя Тайван под риск“, коментира Джейсън Хсу, бивш тайвански политик и настоящ преподавател в Харвард, цитиран от Financial Times. „Ако имаш нещо, което и двете страни искат, тогава разполагаш с лост за влияние, но ако не изиграеш тази карта се превръщаш в проста пешка“, допълва той.

Тайван все повече се превръща в проста пешка, която лесно може да бъде жертвана при размяната на удари между САЩ и Китай. Financial Times разказват за любопитен момент от посещението на Нанси Пелоси на островната държава. Тя се среща с основателят на TSMC Морис Чанг, който в прав текст ѝ заявява, че усилията на САЩ да пренесат обратно производството са обречени. Тези думи идват от човек, който е изградил бизнеса си с доста помощ от страна на Щатите. Което показва, колко ключова е цялата ситуация за Тайван.

Има и друг елемент. Силициевият щит може да се окаже нож с две остриета. От една страна, той може да накара САЩ да се намесят по-решително при конфликт с Китай, а втората държава „да пипа по-меко“, за да опази производствените мощности с цел да ги овладее. Но има и друг елемент. Защото, дори при по-продължителна морска блокада от страна на Китай може да накара останалите световни сили да са по-сговорчиви спрямо изискванията на Пекин.

Точка на кипене

Стремежът на САЩ да ограничи китайския технологичен (и военен) възход все повече подтиква към конфронтация между азиатския гигант и островната държава. Преизбирането на Си Дзинпин за председател на комунистическата партия налива допълнително масло в огъня.

Това е първата от двете стъпки в неговото бетониране на властта. Следващата е през март, когато се провеждат изборите за президент на Китай. Си Дзинпин пое към по-милитаристичен път на развитие и директно е заявявал, че идеята за „един Китай“, в която Тайван да бъде присъединен към режима на Пекин, ще бъде реализирана до 2024 г.

Надеждата на Тайпе е да продължи да бъде „островът на силициевите съкровища“ и глобален лидер в доставките на високотехнологични чипове. Това е може би единственият по-сериозен лост за влияние в международен план в случай на директна конфронтация с Китай. При подобна, технологичният сектор ще бъде в пълен амок, значително по-голям от този, който автомобилната индустрия изпита при дефицита на полупроводници през пандемията. Дори САЩ и Европа да успеят да прехвърлят част от производството си на своя почва.

The post Тайван – островът на силициевото съкровище appeared first on TechTrends България.

Сделката има и малко български контекст, като най-големият развоен център на софтуерната компания в региона се намира в София. Тя също така е поредната стъпка в промяната на собствеността на VMware. Дружеството беше продадено през 2016 г. на Dell, а след това беше отделено през 2021 г. Последното позволява по-лесното намиране на купувач на софтуерната компания.

Осъществяването ѝ може да я превърне в една от най-големите сделки в технологичната индустрия за последната година. Настоящата пазарна капитализация на VMware е около 40 млрд. долара и при слагане на премия, тя може да достигне и дори да надмине 47 млрд. долара. Тя ще има стратегическо значение за Broadcom, които освен производство на различни чипове, развиват все по-силно софтуерния си бизнес. VMware е лидер по виртуализационни и облачни корпоративни системи.

(Редактирано на 26 май, 15:45) VMware потвърди, че е сключила споразумение за продажбата на компанията срещу 61 млрд. долара. Тоест, ако бъде приключена сделката, тя ще е на стойност 30% по-висока от първоначално прогнозираната. Важен елемент е, че след като това се случи, Broadcom ще премине през поредното ребрандиране и ще приеме името VMware. Сделката ще включва сложни сплитове на акции и различно начисляване на премията и цената за тях. Broadcom от своя страна е потвърдила, че има осигурено финансиране от 22 млрд. долара под формата на дългови облигации.

Преструктуриране с цел продажба

Светлина върху сделката все още няма, двете страни отказват официални коментари, а информацията за нея тръгна от Bloomberg. Двете компании бяха обект на различни трансакции през последното десетилетие. VMware смени на собственика си и това ще е поредното преструктуриране на акциите ѝ. През 2004 г. или шест години след основаването ѝ, компанията е придобита от EMC2 за 625 млн. долара. Малко след това, през 2007 г. са изведени 15% от акциите на борсата. Самата VMware продължава да си съществува като отделен бранд и структура.

Виртуализационната компания минава през различни турболенции, но ситуацията със собствеността остава непроменена до 2016 г. Тогава компютърният гигант Dell решава да купи цялата група EMC2 за 67 млрд. долара, което се превръща в една от най-големите технологични сделки в историята. Dell направи промени в акционерната структура и реално отдели VMware в края на 2021 г. се формира настоящата. При нея, 30% от акциите се намират на фондовата борса, около 41% се държат от собственика на Dell – Майкъл Дел и останалите 29% от различни финансови институции. Подобни действия обикновено се правят с цел по-лесното продаване на компанията. Поради тази причина, воденето на такива преговори изобщо не трябва да са изненада.

Трансформацията на Broadcom

Broadcom от своя страна прави редица придобивания с цел разширяване максимално на портфолиото си от продукти и услуги. В този дух са и преговорите за настоящата сделка. Компанията е основана през далечната 1961 г., като подразделение за платки на Hewlett-Packard. Едва през 1999 г. е отделена като част от Agilent Technologies. Фондовете KKR и Silver Lake Partners взимат нейното звено за разработване и производство на платки и чипове през 2005 г. и формират Avago Technologies. Три години по-късно, компанията излиза на борсата.

Avago влага 411 млн. долара в няколко по-малки производителя на различни системи, като две от тях са придобивания и едно е дялова инвестиция през периода 2009-2015 г. В края му, компанията продава няколко от своите подразделения. През 2015 г. Avago се съгласява да придобие Broadcom Corporation за 37 млрд. долара. Така се формира настоящата корпорация, като по това време разполага със 77 млрд. долара пазарна капитализация.

Новата Broadcom се опитва да увеличи многократно мащабите си. Осъществява още няколко сделки за 29 млрд. долара – CA Technologies през 2018 г. и звеното за корпоративна киберсигурност на Symantec. По-любопитен е опитът на Broadcom да осъществи враждебно придобиване на Qualcomm за 130 млрд. долара през 2017 г. Тя е спряна с изпълнителна заповед от тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп, заради опасения за близки връзки на компанията с китайски производители.

В момента Broadcom разработва и произвежда широка гама от полупроводници, контролери и системи за центрове за данни, мрежово оборудване, смартфони, индустриална автоматизация и др. Компанията също така има и добре развит софтуерен компонент. Вече споменахме за придобиването на корпоративния бизнес на Symantec. Към него добавяме и технологии за бизнеса – различни програми за оптимизации на процесите.

Ролята за VMware и българската следа

Ако бъде осъществена, сделката ще има фундаментална стойност за Broadcom. VMware ще ѝ предостави огромно ноу-хау в областта на облачните и виртуализационни технологии. Софтуерният разработчик все повече се концентрира и върху периферните изчисления (Edge computing), което в комбинация с хардуерния бизнес на Broadcom, може да има голям ефект за пазара. Софтуерната компания развива и звено за киберсигурност, което може да подсили бившето такова на Symantec.

VMware има силно присъствие в България. В София е базиран най-големия развоен център на компанията в региона и е един от трите за софтуерната компания. Той разполага с 1 700 служители в момента, като амбицията е те да достигнат до 2 500 в рамките на следващите няколко години. Няколко българи вече заемат ключови позиции във VMware. Първо, Диана Стефанова беше назначена за вицепрезидент за регионални стратегии за развитие, а от май месец Венцислав Почекански става вицепрезидент за развойната дейност.

The post Производителят на чипове Broadcom купува VMware appeared first on TechTrends България.

Личните куадкоптери са може би най-близкото, което е създавано през последните години, което може да определим като летяща кола. Една шведска фирма открива серийно производство на такива превозни средства. Очаквано или не, тя вече има поръчки до края на 2023 г., при това за 158 куадкоптера. Името ѝ е Jetson Aero – вдъхновено от класическата футуристична анимация „Семейство Джетсън“. Целта ѝ – да промени напълно представата ни за персонално придвижване, като позволи всеки един от нас да полети. При това, летящата кола да се управлява и поддържа лесно, да не пречи на останалите и да е безопасна.

Проблемите за летящите коли не са само технически. Както Jetson ни демонстрира успешно през последните години вече има достатъчно безопасни решения за подобни превозни средства. Основните пречките в момента са по-засилените правила за въздухоплавателните такива. Персоналните куадкоптери на Jetson влизат в категорията на малки самолети, според настоящата регулаторна наредба. Което включва със себе си сертификационни курсове, не само за превозното средство, но и за самия пилот, както и различни рестрикции на полетите.

Вместо колела – перки

Jetson One не прилича толкова на летяща кола, а по-скоро на голям дрон тип куадрокоптер с място за един пилот. Вместо колела на четирите краища на превозното средство са разположени големи перки. Шасито е… просто шаси, скеле с конструкция от свръхлека алуминиева сплав и карбон. То е комбинирано от предпазна рамка, изградена по технология от състезателните рали автомобили.

Конструкцията е допълнително обезопасена като външната ѝ рамка обхваща голяма част от перките. Така се предотвратяват потенциални инциденти при кацане или работа на земята. Задвижването на Jetson One е от електрически двигател с максимална мощност от 88KW, а батериите са познатия ни тип от потребителската електроника – литиево-йонни.

Куадкоптерът Jetson One тежи забележителните 86 кг., дълъг е малко под 2.5 метра, широк е метър и половина и малко над метър висок. Пилотът трябва да бъде до 95 килограма. Jetson One позволява полет до около 20 минути при максимална скорост от 102 км/ч. Последната е софтуерно ограничена, което предполага, че превозното средство може да развива и по-висока такава. От шведската компания не посочват максималният му пробег, но на база на по-горните данни може да заключим, че е около 34 км.

Безопасността на фокус

Освен конструкторските елементи за безопасност, имплементирани в дизайна на куадкоптера, Jetson One включва различни други технологии. Управлението се осъществява чрез джойстик и ръчка за газта, подобно на изтребителите. Към него имаме допълнителна система за автоматично зависване над земята. То не изисква от пилота да използва контролерите за управление. Jetson One разполага и с други системи за извънредни ситуации, както и три пъти резервиран бордови компютър.

Куадкоптерът е оборудан с LIDAR – лазерен сензор, който помага на летящата „кола“ да следи терена. Както и да избягва внезапно появили се препятствия. Сред другите интегрирани са специален парашут, който може да се разгърне доста бързо при загуба на височина. Jetson One може да лети безопасно ако загуби една от перките.

В продажба, но без наличности

Първият прототип излита през пролетта на 2018 г., а дебютната предсерийна машина прави това в средата на 2021 г. След различни тестове, Jetson Aero решава да я пусне в продажба.

Каудкоптерът на шведската компания навлиза в производство от 2022 г. Единичната бройка струва 92 хил. долара, като 22 хил. от тях са авансови, а останалите – при доставка на превозното средство. Плановете са да се произведат 12 Jetson One през настоящата година, като всичките те вече са предплатени. Клиентите включват потребители от САЩ, Швеция, Италия, Бразилия, Мексико, Испания и др.

Доста по-амбициозна е целта на шведската компания за следващата 2023 г. За тогава е планирано производството на поне 146 машини, като всички от тях са вече капарирани. Jetson все пак обещава, че ще успее да достави дори повече, като продължава да взима поръчки за 2023 г. Ще видим дали производството ще върви с темповете на растеж, които компанията планира.

Предизвикателствата

Освен мащабите на производство, другите предизвикателства ще са регулаторни. Все повече страни, като повечето от Европейския съюз, САЩ и др. вече имат основните законодателни рамки по темата. Те включват регистрационни и идентификационни режими, ограничителни и забранителни правила и много други. Предвид факта, че с пилота, Jetson One тежи около 180 кг, при евентуално произшествие може да се стигне до тежки наранявания, материали и други щети. Тези проблеми са известни и полагането на основите за регулаторна рамка ще ги решат напълно през следващите години.

Jetson One ще бъде доказателството дали летящите персонални превозни средства са практични и за какви цели. Или просто ще бъдат просто алтернативен начин за летене на ниски височини.

The post Jetson One – летяща кола с уловки и вече в производство appeared first on TechTrends България.

На фона на тези устройства, не можех да повярвам, че една лъскава бяла кутийка с лого на отхапана ябълка разполага с 10GB място и то само за музика. Това беше първият ми сблъсък с джаджа на Apple, а въпросната беше втория модел музикален плеър iPod. Година преди това, съоснователят и главен изпълнителен директор на компанията Стив Джобс беше представил устройството, което я промени из основи.

Повечето хора ще кажат, че първия iPhone е крайъгълният камък, който трансформира Apple в компания за няколко трилиона долара. И ще бъдат до голяма степен прави, най-малкото защото бизнесът със смартфони продължава да е ключов за технологичния гигант. Но без основата, която полага iPod това нямаше да се случи.

Първият музикален плеър, в комбинация с онлайн магазина за музика iTunes полагат началото на трансформацията на Apple. От компания специализирана основно в производството на компютри, аксесоари и софтуер за тях, в такава за мобилни устройства. На 10 май 2022 г. корпорацията от Купертино слага край на историята на iPod, като спира производството на последните модели до изчерпване на количествата им. Както Apple отбелязват в поста си по случая – „музиката продължава да живее“, а с нея и компанията, носена на крилете от наследството на своя иконичен музикален плеър.

Историята не помни първите

А най-добрите. Точно това се случва с iPod. През втората половина на 90-те години, музикалните дигитални MP3 плеъри започнаха постепенно да заместват CD плъерите. Както споменахме в интродукцията на статията, те разполагаха с минимален капацитет и възможност да възпроизвеждат изключително малко песни. Единственото им предимство пред CD плеърите е, че са по-компактни и разполагат с поне двойно повече музика, пред устройствата с дискове.

Стив Джобс перфектно вижда тези проблеми, както и много други на пазара. Плеърите с голям капацитет от своя страна са големи и изключително неудобни за използване. Джобс вижда възможност за нова ниша и решава да се прицели в нещо, което конкурентите все още нямат. Това е компактно и удобно за ползване устройство, което да побира дискографии с музика колкото един голям харддиск.

По негово нареждане, ябълковата компания се свързва с Тони Фадел – бивш кадър на Philips, който развива бизнес идея за изработването на по-добър музикален плеър. Предложенията му са отхвърлени от Sony и бившия му нидерландски работодател. Apple му дават шанс и го наемат през 2001 г., но му поставят брутални срокове.

Фадел успява в рамките на осем месеца да изгради прототип – както хардуерен, така и софтуерен с интерфейс за управление. Заради изключително късите срокове, повечето работа е свършена от подизпълнители. Целта обаче е постигната и през 2001 г. е представен първия iPod с 5GB място за съхранение или около 1 000 песни. Цената му по това време е солените за времето 399 долара.

Трудното име, което остава

Използването на подизпълнители има своите предимства и недостатъци. Такава е историята с името iPod. То е изключително просто, лесно за запомняне и е предложено от копирайтъра на свободна практика Вини Чиеко. Той вижда прототипа и веднага се сеща за EVA капсулите (pod) от филма на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“. Аналогията в отношенията между технологията и човека във филма според Чиеко пасва перфектно на устройството.

Проблемът е, че iPod вече е запазено като марка от Джоузеф Гразо от Ню Джързи. Става дума за интернет будки, разполагани по улиците на града и минувачи могат да сърфират в глобалната мрежа. Идеята е взаимствана от телефонните кабини – също друга част от градския пейзаж, която е заличена от прогреса на технологията в днешно време. Съответните будки са инсталирани за първи път през 1998 г., но до 2001 г. не успяват да привлекат достатъчен интерес и западат.

Гразо прехвърля името iPod на Apple през 2003 г. срещу неустановени условия. Предвид факта, че марката не се използва за търговски цели от май 2000 г. технологичният гигант може да е я взел сравнително евтино. Във всички случаи, Apple си осигурява името, което ще стане нарицателно за музикален плеър години наред.

На върха на иновациите

Първият iPod предизвика истинска революция на пазара за потребителска електроника преди повече от две десетилетия. Устройството разполагаше с пъти повече място за съхранение на музика. Споменатите 5GB са последвани почти незабавно от 10GB. Далеч задминаваше харддиска на моя персонален компютър по това време. С което шока от наличието на подобна преносима джаджа беше огромен.

Apple бяха решили по доста елегантен начин проблема с това как се търсят и управляват 1 000 песни в iPod-а. Това става с иконичното „тъч колело“. Чрез него се навигират в менюта, плейлисти и песни. Въртеливото движение беше лесно за бърз скрол сред голям брой тракове. В него са интегрирани и четири бутона – в горната част е този за менюто, в долната за пускане или паузиране, а в лявата и дясната са тези за движение напред и назад.

Интуитивният интерфейс, в комбинация от големия хардуер, интегрираната и зареждаща се батерия, превръщат iPod в едно иновативно за времето си мобилно устройство. То е допълнено и от друг стратегически продукт на Apple тогава – онлайн магазинът за музика iTunes. Той се появява в началото на 2001 г. и е стриктно интегриран в iPod. За да можете да качвате музика в устройството, трябва да инсталирате iTunes.

Ако интерфейсът на iPod е интуитивен, този на магазина е далеч от това определение. Особено за потребители на Windows, което е една от причините, авторът на статията да се откаже от продуктите на Apple.

Магазинът iTunes полага основите за App Store впоследствие, който заедно с iPhone водят до истинска мобилна революция. Затова и неговото място в историята е записано със златни букви. Въпреки недостатъците.

И на крилете на успеха

Успехът на iPod в един момент засенчва почти цялата дейност на Apple. Името на устройството става синоним на музикалните плеъри, продажбите растат с всяка година. Почти всеки голям производител на електроника се опитва да направи „убиеца на iPod“. Нито един от конкурентите обаче не достига, нито статуса, нито продажбите на малката бяла кутийка. Най-ярък пример е провалът на Zune на Microsoft – поредният опит на софтуерния гигант да следва плътно развитието на Apple.

През 2004 г. iPod заема 70% от пазара за всички видове плеъри в САЩ. В останалите региони, устройството е лидер или с изравнени позиции. Цената се оказва лека спирачка в държави, в които тя е по-ключов фактор. Година след година, конкурентите окапват, а iPod завзима все повече пазарен дял и през 2011 г. той достига 70% от световния пазар.

Устройството се превръща в ключов продукт за Apple. През януари 2007 г. компанията обявява рекордните тогава приходи за последното тримесечие на предходната година от 7.1 млрд. долара. От тях 48% се падат на iPod, което показва, колко зависим е станал тогава технологичния гигант спрямо новото устройство. До септември 2012 г., Apple е продал 350 млн. плеъра.

Предизвестена и отложена смърт

Времето на iPod изтече в момента в който Стив Джобс представи първия iPhone. В дългосрочен план стана ясно, че новият смартфон на Apple и тази категория устройства ще заменят напълно музикалните плеъри. Всичко беше въпрос на време. Просто, чисто функционално двете джаджи се припокриваха, като iPhone вършеше още куп други задачи, като интегрира в себе си телефон, камера и персонален компютър с връзка в интернет.

Смъртта на iPod обаче беше отложена значително във времето. Три години след пускането на първия iPhone е постигнат пика на иконичния музиален плеър. През 2010 г. Apple е пуснал едновременно в продажба цели пет модела – iPod Classic, iPod Mini, iPod Nano, iPod Shuffle и iPod Touch. Това е единственият период в които всички серии се застъпват в магазините на „отхапаната ябълка“.

След това започва поетапното им изваждане. Последният „мохикан“ е iPod Touch версията, която реално представлява евтин вариант на iPhone, но без някои от ключовите функции на смартфона и доста по-евтин от него. Именно с него Apple ще приключи ерата на iPod през настоящата година.

Без iPod нямаше да има iPhone

Независимо какво мислите за него, без iPod нямаше да има iPhone, както и без iTunes нямаше да съществува App Store. Плеърът е първото изключително успешно мобилно устройство за Apple. Предишното такова е злополучният джобен асистент Newton, който за много фенове е предшественикът на таблета iPad.

Превръщането на iPod в пазарен хит и връщането на Apple на картата на иновативните компании, дава увереност на Стив Джобс да се опита да трансформира и друг сектор в мобилната категория. Сами се досетихте – умните телефони. Самият iPod изгради необходимата експертиза и дава възможност на инженерите да търсят смели решения.

Такова е iPhone и появата на първия модел през 2007 г. преобърна развитието на персоналните технологии и доведе до настоящата реалност. В нея, Apple става първата съвременна компания с пазарна оценка от над 2 трлн. долара, като съвсем скоро може да достигне и 3 трлн. долара. Продажбите ѝ се формират основно от iPhone и растежът на приходите и печалбата зависят почти напълно от реализирането на смартфоните ѝ.

За това се крие още един фактор – iTunes. Онлайн магазинът е частичен прототип за App Store и осигурява част от приложенията за компютрите Mac. Едва през септември 2017 г. в настолната версия на iTunes е премахната секцията за приложения и обособена като отделен магазин. Бизнес моделът и част от разработката му дава основата за App Store, който от своя страна е ключов за екосистемата на „ябълковия“ гигант.

В рамките на настоящата 2022 г. ще бъдат продадени последните бройки плеъри iPod. След дълго сбогуване, те оставят силен отпечатък в историята на потребителската електроника. Наследството е повече от голямо – Apple е технологичен лидер благодарение на пътеката, която прокара iPod, за да може iPhone уверено да отъпче и павира.

The post iPod е мъртъв, но музиката продължава appeared first on TechTrends България.