„А1 България“ засега остава единственият телеком, който официално си публикува годишните финансови резултати. През последните няколко години, данните в тях постепенно бяха редуцирани, като това идва основно на ниво група – A1 Group. Изчезна и отделния коментар за всеки международен пазар, включително и българския.

Потенциално втори местен телеком може да бъде „Йеттел България“, след придобиването на мажоритарния пакет от арабската Etisalat (e&). В досегашните тримесечни отчети на близкоизточната група, българското звено не се споменава.

Финансовите показатели

За миналата 2025 г. „А1 България“ компанията отчита приходи от 895.1 млн. евро. Това е ръст от 9% спрямо предходната година, когато постъпленията са 820.9 млн. евро. A1 Group коментират, че има забавяне на увеличението на приходите през последното тримесечие на 2025 г. до само 1.1%. Причината за това се крие във факта, че през същия период през 2024 г. са приключили два големи проекта свързани със системна интеграция.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ се повишава също с почти 9% (8.9%) на годишна база до 371.1 млн. евро. Българското звено е сред най-добре представящите се в рамките на A1 Group. „А1 България“ допринася за 16% от всички приходи на групата и подпомага за ръста отчетен в групата.

Абонати и инвестиции

При абонатите имаме няколко тенденции. Първата е, че се затвърждава растежът на броя на мобилни потребители. През 2025 г. те се увеличават с близо 100 хил. на годишна база до 3.945 млн. Сходни темпове са отчетени през 2024 г., но по-бавни от малко под 70 хил., докато в по-предишните периоди ситуацията е била стагнираща по този показател.

При фиксираните абонати, A1 Group изменя нещата, като първо премахна секцията с потребителите на платена телевизия, а след това и на интернет. Те бяха заменени с общ показател – потребители, генериращи приход (RGU) от фиксирани услуги. По него „А1 България“ отчита стабилен ръст от 114 хил. абонати до 1.457 млн. през 2025 г. Той е съпоставим с растежа от предходните години, показват данните на компанията-майка.

Увеличението на потребителите води до стабилизиране на един друг показател – темпът на отписване на абонати или т.нар. Churn rate. Исторически „А1 България“ поддържаше сравнително високи стойност спрямо останалите два оператора, поради факта, че беше основно предприятие при мобилните комуникации дълго време. Последните години се наблюдава стабилизиране около 1.9%, колкото е и през 2025 г. През по-миналата година има леко повишение до 2.0%, но това е пак подобрение спрямо 2023 г., когато е 2.1%. Повечето потребители оказва влияние върху друг показател – средномесечният приход от абонат (ARPU), който се понижава от 8 евро на 7.5 евро.

Една от привидно по-негативните новини е понижението на капиталовите инвестиции (CAPEX). Това е тенденция, която се наблюдава от 2023 г. насам. През изминалата година те се понижават до 113 млн. евро. Това е понижение с малко над 6% спрямо 2024 г., когато са били 121 млн. и със 17% спрямо 2023 г. при 137.5 млн. евро. Тенденцията е проследима на ниво група, като ако се извадят лицензионните такси за радиочестоти, CAPEX се понижава с 5.6%. „А1 България“ е платила 10 млн. евро през 2025 г. за разрешителни и годишни такси по това перо.

5G проекти и Планът за възстановяване са във фокуса на 2026 г.

Ситуацията през настоящата 2026 г. предопределя няколко потенциални тенденции и фактори, които ще определят финансовото представяне на българските телекоми. Първата са различните големи 5G проекти, които отделните компании са поели.

„А1 България“ обяви, че се заема с нов такъв, който носи името 5G WAVEO и има за цел да изгради мобилна връзка от пето поколение по границата с Румъния. Българският телеком вече има няколко мащабни 5G проекта в разработка, като SEAGUL, който покрива магистралният маршрут между София и Атина и такъв за софийското летище. Подобни инфраструктурни разработки с външно финансиране може да са отговорни частично за свиването на капиталовите инвестиции. Друго обяснение е частичното изнасяне само на физическите кули в отделно дружество извън A1 Group.

Второто голямо перо, което трябва да бъде разплатено през 2026 г. е финализирането на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Работата по тях кипи с пълна пара в трите телекома, които поеха разгръщането на високоскоростен интернет в труднодостъпните региони.

Проблемът му е, че той трябва да бъде завършен до юли тази година, а дейностите по него са доста мащабни и със забавени срокове от над две години. Трите телекома ще си разделят общо 470 млн. лева (240 млн. евро) по него ако всичко бъде изградено в срок. Ако не бъде вариантите са два – държавата да плати от бюджета (който още не е и гласуван) или телекомите да отпишат средствата и да ги прехвърлят като CAPEX инвестиции. Добрата новина за момента е, че в доста къси срокове минаха последните две плащания по ПВУ от европейска страна към България.

The post „А1 България“ през 2025 г.: Продължаващ растеж на приходите и печалбата с уловки appeared first on TechTrends България.

Операторите получиха своето „сладко“ отмъщение за отпадналите проекти, които трябваше да изпълнят при първоначалните корекции на Плана. Тяхното предупреждение, че изграждането и оперирането на държавната мрежа от публична компания ще бъде санкционирано от Брюксел също остана нечуто. Телекомите получиха така желаните честоти, въпреки отпадането на 5G магистралите, при това на обещаните ниски цени.

Горчивината обаче остава, защото двата проекта (почти обединени като един след трансформацията) ще трябва да се изграждат от операторите, но в опасно кратки срокове, което може да компрометира всичко. Компаниите получиха европейски финансиране по друг механизъм (CEF-Digital) за изграждане на 5G магистрали. Те обаче са само частични и ще покрият само западните трансгранични коридори, но не напълно и ключови възли като АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“.

Замразяването на парите по втория транш се дължи на продължаващата политическа нестабилност, а целият План се използва във всяка една от честите вече предизборни кампании. На някои места, проблемите са с липсата на законодателни реформи, на други – изоставане със сроковете.

При телеком проектите на НПВУ ситуацията за последните няколко години е горе-долу следната. Преработеният план в последния момент не е координиран с операторите, отпадат добри и практични идеи, а останалите са формирани така, че да бъдат изпълнени трудно, заради протакването и намаляващите срокове или са заплашени от блокиране от страна на ЕК. Нещата се поправят в движение, а оставащото малко време за изпълнение не дава гаранция, че ще бъдат завършени. Половината от ангажиментите като реформи и законодателни промени са изпълнени. Но другата половина може да компрометират проектите, защото ще поставят под въпрос спазването на сроковете.

(Пред)последните промени

Версията, която беше предадена официално към ЕК през април 2022 г. включваше два проекта с по равно финансиране от по около 315 млн. лева. Първият е за цялостна модернизация и надграждане на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и като НАМДА). Вторият е за разгръщане на онлайн свързаност в слабонаселените региони, познат и като „селски интернет“.

Разговорите с Брюксел водят до нова преработка на проектите, заради прекомерно голямата роля на този свързан с ЕЕСМ. Парите за т.нар. „селски интернет“ са разширени до 469.9 млн. лева, като целта е да се развият мрежи с много висок капацитет (VHCN). Вторият проект е вече за развитие на държавната опорна мрежа, която да обхване всички областни центрове. Средствата предвидени за нея са 162.5 млн. лева, като още 1.3 млн. лева са предвидени за информационни и комуникационни дейности.

При първоначалната версия на НПВУ от 2020 г. проектите са пет, като към горните два са предложени още споменатите 5G магистрали, които да покрият с високоскоростна мобилна връзка основните транс-европейски коридори (АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и др. първостепенни пътища), модернизиране на базови станции със соларни панели и ваучери за потребители за 5G устройства и услуги. Последната идея отпада при последващата ревизия през октомври 2021 г., а останалите два – в завършения вид на НПВУ подаден през април 2022 г.

Основните реформи и законодателни промени първоначално предвидени са промяна на таксите за радиочестоти, освобождаване на спектъра в 700MHz и 800MHz, намаляване на административната тежест и разширяването на достъпа при изграждане на мрежова инфраструктура.

Най-трудна от всички се оказа освобождаването на честотния спектър в 700MHz и 800MHz, който се държеше от Министерство на отбраната. За него спорове между регулатори, телекоми и военни се водеха в продължения на десетилетия. Вкарването им като изискване в НПВУ засили диалога между всички замесени страни и доведе до разпределението на честотите в края на 2023 г. Още година по-късно, почти целия радиочестотен спектър предназначен за телекомите е разпределен между трите основни играча.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) обаче не са реализирани. Те са необходими да се съкратят сроковете за изграждането на опорна мрежа, което е необходимо при останалите след промените два проекта по НПВУ.

5G план без цялостен 5G проект

Не толкова гладки са нещата с оцелелите след промените два проекта. Веднага след входирането на ПВУ в ЕК, телекомите обявиха, че ще обжалват отпадането на 5G магистралите пред Брюксел. Един от аргументите за това е, че една от основните цели на самия План е да засили разгръщането на пето поколение мобилни мрежи. Модернизацията на инфраструктурата към 5G се забави, заради пандемията в Европа и затова Брюксел създаде перото за „Дигитална свързаност“. Отпадането на изграждането на високоскоростна мобилна връзка на основните магистрали премахва 5G проекта от българската версия на ПВУ.

Спасителният компонент за Плана се оказват законодателните реформи заложени в него. Телекомите изразиха опасения тогава, че отпадането на единствения 5G проект ще направи част от предвидените промени излишни. Държавата обаче ги изпълнява в края на 2023 г. и така София може да каже пред Брюксел, че е подпомогнала чрез НПВУ изграждането на мобилни мрежи от пето поколение. Макар и без да е осигурила финансиране за конкретни проекти, свързани пряко с новата технология.

Останалите такива в Плана обаче остават ключови, защото сега над 630 млн. лева се разпределят само между двата оцелели след редакциите. Дейностите по тях са сходни, като и двата предвиждат изграждане или надграждане на фиксирани мрежи с опция за 5G връзка в страната. Ако един от тях отпадне или не се реализира целият ПВУ може да се окаже заплашен, заради изискването на ЕК 21.46% от средствата да се разпределят за дигитална трансформация.

Две в едно, но не съвсем

Окончателната версия на Плана оставя два проекта – този за модернизация на ЕЕСМ, който е под опеката на Министерството на електронното управление (МЕУ) и по-конкретно на и за „селския интернет“, който попада в юрисдикцията на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Те обаче имат една скрита цел – максимално разгръщане на държавната мрежа. Идеята е, с проекта за модернизация на ЕЕСМ да се подменят основните трасета и да се разширят до главните населени места, а със селския интернет да се създадат допълнителни „възли“. Преди по този начин беше частично разширена държавната мрежа точно с европейски средства за развиване на връзка в труднодостъпни региони.

МЕУ поддържа тази инициатива, за да може напълно да подмени и разшири ЕЕСМ. Затова и до втората половина на 2023 г. двата проекта бяха предвидени да се правят от държавно дружество. Изградената инфраструктура от своя страна може  да се ползва за нуждите на институциите, но с опция част от капацитета ѝ да се предоставя на малките оператори, които да създадат виртуална мобилна услуга (MVNO). С което да се създаде ефективен държавен телеком, което макар и да беше хипотетична ситуация, можеше да се реализира. Поне на първо време.

Още от самото начало телекомите алармираха за две неща. Първото е, че дори и да се реализира, ще са необходими огромни последващи инвестиции за поддръжка, както и огромен технически и експертен ресурс за експлоатацията на мрежата. Нещо, с което държавата просто не разполага. Крайният резултат щеше да бъде изградена инфраструктура, която постепенно да запада от липса на поддръжка.

Праволинейният Брюксел

Вторият проблем, за който предупредиха телекомите е, че така развит проекта за ЕЕСМ може да бъде възприет от ЕК за държавна помощ и ще трябва да отпадне. Ако беше спазен предходния вариант на НПВУ, според който държавната мрежа щеше да получи само 15% дял от всички средства, идеята за нейната модернизация можеше да мине. Но не и във версията, която се представя пред Брюксел, когато тя съставлява 50% дял от предвиденото финансиране и потенциално останалите 50% като прикрито такова.

Затова не е изненада, когато през втората половина на 2022 г. от ЕК съобщават на българското правителство, че модернизацията на ЕЕСМ ще мине за държавна помощ. В опит да се спасят парите по Плана, двата проекта търпят изменения, за да отговарят на изискванията на Брюксел.

Първата голяма промяна е редуцирането на парите за държавната мрежа и вместо 316 млн. лева, сега са 162.5 млн. лева, останалите 469.9 млн. лева отиват за „селския интернет“. Втората промяна е, че правителството ще закупи само активното оборудване за модернизацията на ЕЕСМ и за „селския интернет“. За него ще отговаря Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), което е под шапката на МЕУ. Физическата инфраструктура ще се полага от телекомите, като операторите са обещали да заделят капацитет (примерно, един сноп от оптичните кабели), които ще се ползват само от държавата.

Тези промени може да звучат доста невинно и на пръв поглед лесни за разработване, но не е така. Източници от телекомите обаче дълбоко подчертават, че това е много амбициозен план. В него се предвижда изграждане или надграждане на над 7 хил. км оптична инфраструктура, което е „безпрецедентно като мащаб за България“. Операторите трябва в рамките на година да покрият значителна част от страната, която не включва големите населени места, където такава мрежа вече съществува.

Въпреки това, след години на прекрояване на НПВУ в частта за „Дигитална свързаност“, България най-накрая има зелена светлина да започне проектите. Първите обществени поръчки ще бъдат пуснати от двете министерства от началото на 2025 г. и трябва да бъдат затворени през април. След което, операторите ще имат само около 14 месеца за изпълнението им, вместо близо три години според първоначалните планове.

Участието на телекомите

Засега две от телеком групите публично потвърдиха, че ще участват в поръчките по НПВУ. „Виваком“ заедно с инфраструктурното подразделение на United Group – United Fiber, както и „Йеттел“ с мрежовото CETIN България, потвърдиха пред TechTrends готовността си за включване в проектите, докато от „А1 България“ не отговориха на изпратените им въпроси.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“, коментират от „Виваком“.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“ Виваком

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“, коментират от „Йеттел България“. Което може да се преведе, че двете компании от групата на PPF Telecom ще потърсят тези региони в поръчките, които могат да се реализират най-реалистично предвид краткия срок.

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“ Yettel България

Според източници на TechTrends първоначалната реакция на операторите е да не вземат участие в проектите, нещо като „сладко отмъщение“ за 5G магистралите. Или най-малкото подобни действия са били обсъждани. От една страна компаниите вече се сдобиват със „сладката част“, след като получават заветните честотни ресурси на по-ниски цени, както им беше обещано. Както и разпадане на идеята за създаване на „държавен телеком“.

От друга страна, източниците на TechTrends подчертават, че отпадането на проекта за модернизация на ЕЕСМ в неговия изцяло държавен вид, „отпушва“ целия процес и работа по Плана. Това се случва, защото МЕУ вече не участва толкова активно и всичко е повече в ръцете на МТС. От транспортното министерство се оказват по-сговорчиви с операторите, като предпочитат те да изпълнят проекта и не настояват всичко да се прави от държавата. Уговорката между МТС и телекомите в момента е вече споменатото изграждане на мрежата от вторите и да резервират част от капацитета за ползите на държавата. Без да се прави паралелна инфраструктура или тя да се полага от публично дружество.

Капанът със сроковете

След като двете страни си стискат ръцете експертите от транспортно министерство започват работа по развитие на проекта за „селски интернет“, в който ще се полагат кабели, както и същото и за ЕЕСМ. Това е доста трудна задача, защото вече има солидно натрупване в забавени срокове. България подава последна своята финална версия на Плана от всичките държави-членки. Това се случва през април 2021 г., докато през октомври същата година, Гърция например вече получава първия транш по него. Но без да осъществи необходимите за него реформи, с което си навлича малко гнева на ЕК и прави Брюксел по-чувствителна с темата за законодателни промени заложени от всяка държава.

Работата по НПВУ в частта за дигитална свързаност обаче продължава да буксува до втората половина на 2023 г., заради разногласията с държавната мрежа. Така са изгубени две пълни години от предвидените четири и половина за развитие на проекта. Например по график, първите обществени поръчки трябва да стартират в началото на 2022 г., а първите дейности по планиране и изграждане в края на същата година. Така, вместо три години и половина за разгръщане на „селския интернет“, в момента операторите ще разполага само с 14 месеца, 18 ако броим и срока за обществените поръчки.

По информация на TechTrends, МТС е приключила определянето на т.нар. „бели петна“ на покритието и вече ги е публикувала официално. Вече се подготвят обществените поръчки и тепърва ще има яснота кога ще започнат реалните строително-монтажни дейности, докато сроковете все повече се свиват. Очакванията са това да се случи през средата на 2025 г.

Времето е доста малко и тези срокове ще „са на ръба“, по думи на източници от индустрията. Те, дори саркастично коментират: „Преди време им се смеехме (на държавните институции – бел. ред.) как ще трябва да вземат всички багери в страната, за да прокопаят мрежата, ама сега на нас ще ни трябват“.

Последният елемент са промените в ЗУТ и ЗЕСМФИ, които ако не бъдат приети в следващите месеци, най-вероятно ще направят сроковете невъзможни за реализиране. В общественото обсъждане за поръчките, CETIN България предлага да се удължи времето за изпълнение при необходимост, МТС го отхвърля, като напомня, че то е фиксирано от Европейската комисия и обвързано с плащанията по Плана. „Виваком“ от своя страна се опитват да прокара промените в ЗЕСМФИ, които да направят проектът осъществим. Тази позиция се заявяват и официално:

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“, коментират официално от „Виваком“ пред TechTrends.

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“ Виваком

Телекомът от своя страна се опитва да трансформира липсата на промени в законодателството като форсмажорно обстоятелство. С което операторите да се оправдаят при неизпълнение навреме на поръчките. МТС също отхвърля това предложение, като казва, че промените в ЗЕСМФИ не касаят пряко процедурите, въпреки, че значително ще улеснят изпълнението им. Министерството директно казват на операторите „да преценят възможностите си за изпълнение“.

5G магистрали вече на парче

Докато часовникът тик-така за НПВУ, България все пак ще разполага с 5G магистрали, макар и частично. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz позволяват на операторите да кандидатстват за финансиране през други европейски фондове и механизми. Един от тях е Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital. Първият проект е на „А1 България“ и гръцката Cosmote и носи обозначението 5G SEAGUL.

Той предоставя непрекъсваеми мобилни скорости от пето поколение на разстояние от близо 450 км между София и Велестино. Това покрива значителна част от пътя между българската столица до гръцката Атина. Cosmote ще покрива 300 км магистрала в южната ни съседка, докато останалите 146,5 км ще се изградят от „А1 България“ и ще обхванат цялата изградена до момента дължина на АМ „Струма“.

Важен елемент е непрекъсваемостта на връзката, която се осигурява и през самата граница на ГКПП „Кулата“ – „Промахон“. Двата телекома демонстрираха завършването на първия етап от проекта на 24 април 2024 г., който предоставя трансгранична връзка около самия пропускателен пункт. На него връзката се осигурява с честоти от 3.6GHz за по-голям капацитет, а по самата магистрала – в 700MHz. 5G SEAGUL трябва да бъде завършен напълно през 2025 г. и е първия подобен проект на Балканския полуостров.

„А1 България ще използва за по-голямата част от отсечката между София и Кулата в спектъра 700MHz, защото той предоставя по-добро покритие по протежение на магистралата и по-ниска латентност“, коментира Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в „А1 България“ при представяне на отсечката в началото на април.

Отново в края на април беше обявен стартът и на втори подобен проект по механизма CEF-Digital. Той ще свърже София със сръбския Димитровград през ГКПП Калотина, но засега ще включва само подобряване на оптичната свързаност, с цел развитие на 5G връзка след това. Трасето реално, ще осигури интернет връзка по изградената част на АМ „Европа“. Проектът се казва 5G Balkans и се изпълнява от българските и сръбски звена на CETIN и Yettel.

Последният проект по CEF-Digital, който е в ръцете на „Виваком“, е за „непрекъснато 5G покритие за свързана и автоматизирана мобилност (т.нар. CAM) по коридора Ориент/Източно-Средиземноморски в трасето между Гърция, България и Турция“. Последният по принцип включва почти всички магистрали и пътни артерии по линиите ГКПП Калотина-София, ГКПП Кулата-София, София-Видин и София-Пловдив-Свиленград. В наличната информация се говори най-вече за първите две отсечки, които вече се разработват от другите два телекома. Възможно е „Виваком“ да прави 5G мобилната свързаност при ГКПП Калотина-София, но и да включва част или напълно някое от другите две направления. Във всички случаи, няма да се покрие напълно АМ „Тракия“ или АМ „Хемус“ с тях.

Сладко-горчивият привкус

Въпреки „сладкото отмъщение“ на операторите, то е с леко горчив привкус. Телекомите все пак получиха заветните честоти, някои от тях след десетилетия на разправии и преговори. Цените за лицензите бяха намалени. Материализираха се предупрежденията, че модернизацията на ЕЕСМ в предвидените в Плана мащаби ще бъде възприета от ЕК за държавна помощ и проектът беше спрян в този му вид.

В крайна сметка операторите ще полагат инфраструктурата за „селския интернет“ със заделен капацитет за държавната мрежа, както и самата ЕЕСМ. Както и засега осигуриха три проекта за 5G магистрали, които да бъдат съфинансирани от Европа. Не всичко е само „шоколад и бонбони“ обаче. Телекомите ще трябва да изградят проекта за „селски интернет“ при все по-свиващи се и граничещи с невъзможност срокове.

Това поставя под въпрос дали изобщо те могат да бъдат реализирани. Ако бъде изпуснато европейското финансиране, най-вероятно парите по проектите ще трябва да бъдат компенсирани изцяло от държавния бюджет. Или от компаниите, чрез неустойки, заради закъснения, поради кратките срокове.

Индикациите за цялостен провал на Плана вече се натрупват. България все още не е получила второто плащане, а по график трябва да е на четвъртото. Дори второто е под въпрос и вече има предупреждения от официални лица в Брюксел, че може да бъде редуцирано. Като към момента то дори е блокирано. Някои обновени енергийни проекти още не са представени пред Европейската комисия, а законодателни реформи висят „на трупчета“ от едно Народно събрание към друго.

Относно 5G магистралите ситуацията също е със своите плюсове и минуси. Връзка от пето поколение ще има само в рамките на 189 км магистрален път – 143 км АМ „Струма“ и 46.5 км АМ „Европа“ (София-Калотина – бел. ред.), както и потенциална, но засега неназована част от „АМ Тракия“. Докато първоначалната версия на ПВУ предвиждаше покритие да се изгради по основните за България – АМ „Тракия“ и в АМ „Хемус“ (общо двете са 551 км) + АМ „Европа“ и други пътни възли, които не са магистрали. Засега първата ще се прави частично, а втората ще почака (по навик), което ще е изпусната възможност за страната ни вече да разполага с напълно свързани магистрали в Европа. Все пак ще има 5G връзка, но със забавяне и може би частично.

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

Основаването на INSAIT определено може да кажем, че беше най-голямото технологични събитие в страната. То дори засенчи новината, че Payhawk се превърна в първия български „еднорог“ или стартъп с пазарна оценка от поне 1 млрд. долара. Това не остана незабелязано от годишните награди на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). INSAIT беше отличен с приза в категорията „Специален принос“, който по традиция се връчва от президента на Република България. Самите победители в тазгодишното издание бяха обявени на 23 февруари.

Стратегическият проект

INSAIT беше представен официално през април 2022 г., като получи подкрепата на българската държава. Правителството (по-скоро четири такива) оказва съдействие в реализацията не само откъм логистична гледна точка, но и откъм финансиране. Държавата ще осигурява по 10 млн. лева всяка година в рамките на десетилетие, което за момента я превръща в най-големия инвеститор. Amazon и Google също се включват, но засега с по-краткосрочни планове от по 7 млн. лева и 6 млн. лева на година съответно.

Основателят на INSAIT професор Мартин Вечев обяви, че това е стратегически проект за България. Въпреки, че функционира едва от броени месеци, той вече е започнал да оказва силно позитивно влияние върху имиджа на страната ни.

„Смятам, че това е абсолютно стратегически проект за България, който ще промени имиджа на страната“ Професор Мартин Вечев, основател на INSAIT

„Смятам, че това е абсолютно стратегически проект за България, който ще промени имиджа на страната“ коментира професор Мартин Вечев при получаването на наградата на БАИТ. „Също така той е важен и за нашите деца, тъй като те ще имат място за реализация тук, допълни той.

Покрай политическата дискусия, която е по-скоро с предизборен характер, относно заплащането на учителите, Вечев разкритикува отношението на институциите и обществото към тях. Той е на мнение, че те не получават достатъчно – както като възнаграждения, така и като призвания.

Президентът Румен Радев коментира, че растежа на българския IT сектор се дължи най-вече на факта, че иновациите са „част от програмния ни код“. След което допълни, че трябва да се изгради прозрачна среда за реализация на законите, а тя идва с е-управлението, електронния контрол и др.

„Професор Мартин Вечев е човек със смела визия, която първоначално дори звучеше налудничава. Но той вече реализира този институт и ни позиционира на световната карта, с което той ни отваря вратите за иновации и инвестиции“ Румен Радев, Президент на Република България

„Професор Мартин Вечев е човек със смела визия, която първоначално дори звучеше налудничава. Но той вече реализира този институт и ни позиционира на световната карта, с което той ни отваря вратите за иновации и инвестиции“, допълни още президентът Румен Радев.

С фокус към образованието

На церемонията на БАИТ бяха обявени и победителите в тазгодишните награди на IT асоциацията. В настоящето издание са получени общо 78 кандидатури. Най-голям интерес има към образователната награда, като там са подадени общо 21 заявки. Доста оспорвана категория е била и секцията за разработен в България IT продукт или услуга.

Младежката награда отива при студентът трети курс в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ Томислав Троев. Той е разработил софтуерна платформа за автоматично тестване на програмни системи. Решението не е просто прототип, а вече се използва в реална среда от някои IT компании, които тестват своите кодове чрез него.

Друг интересен проект печели образователната награда. Тя отива при Висшето училище по телекомуникации и пощи, което създава интердисциплинарни бакалавърски програми. В тях се комбинират познания от няколко области, но с основен акцент върху IT системите. Като освен техническите умения се преподават и специализирани такива в определени области, като медицина и въздушен транспорт.

Отличието за стартъп компания отиде при Foodobox. Тя създава мобилно приложение, което се опитва да реши с хранителния брак на заведенията и магазините. Чрез него потребители и заведения могат да реализират непродадената и излишна храна. Условието е те да се предлагат с поне 40% отстъпка от първоначалната цена, докато клиентите могат да видят кои обекти и къде предлагат подобни инициативи.

Останалите отличия

Министерството на електронното управление (МЕУ) беше отличено при проектите на публичната администрация. Институцията участва с няколко разработки, но това което печели награда на БАИТ е за разширяването на връзката между отделните дигитални регистри в държавата през системата RegiX. Изпълнител на проекта е „Технологика“. При „Успешен български IT продукт или услуга“ победител е MYX и техните „Дигитални двойници“. Специализираното решение позволява да се събират и извличат данни за различни физически обекти и да се вкарват бързо и лесно в съответната база с информация.

Последните две награди за„Успешен IT проект в полза на българската икономика“ и „Журналистически принос“ отидоха при компанията „Про Плантс“ и блогът „Дигитални истории“. Първата изгражда системата за умно земеделие ГРАС с помощта на „Предистик“. Вторият е дело на Георги Караманев, в който разказва различни истории от IT индустрията.

The post Институтът INSAIT е сред наградените в годишните награди на БАИТ appeared first on TechTrends България.

Чрез нея телекомът ще продължи и една друга посока на развитие на родния пазар – консолидацията на българските системни интегратори. „А1 България“ положи силните си позиции в изграждането на собствен екип за поддръжката на корпоративен софтуер, като през октомври 2020 г. стана златен партньор на SAP за страната. Година след това, беше подписано стратегическо партньорство с Acronis за предоставянето на решения за киберсигурност.

С придобиването на „СТЕМО“, „А1 България“ стъпва здраво и се утвърждава, като един от най-големите системни интегратори на местния пазар. Телекомът ще може да предлага максимално широко портфолио от подобни услуги на бизнес клиенти. Корпоративните услуги са сфера, в която операторът набляга през последните няколко години с цел да диверсифицира източниците си на приходи.

Една от най-старите IT фирми в страната

СТЕМО“ е една от най-старите български IT фирми, като е основана през 1991 г. в Габрово. Първоначално се занимава с доставка на компютри и разработване на софтуер. 30 години по-късно, компанията покрива почти целия спектър от консултантски и развойни услуги свързани с корпоративни системи. Той включва интеграцията и поддръжката на SAP програми, комплексни технологични проекти, поддръжка на хардуерна и софтуерна инфраструктура и разработването на системи по поръчка.

Към момента, „СТЕМО“ разполага с 14 офиса в най-големите градове в страната. Към края на 2020 г. разполага с 265 души експертен персонал. За същия период е реализиран оборот от 61.1 млн. лева и нетна печалба от 1.8 млн. лева, показват данните от Търговския регистър.

Списъкът с клиенти през годините е наистина дълъг. Включва както публични институции и дружества, така и частни компании. От Агенция по вписванията, през Министерство на транспорта, до „Еконт“, българския клон на Ingram Micro, „Лукойл“ и много други.

Последствията от сделката

Както повечето подобни придобивания, цената не е обявена публично. Според източници на „Капитал“ става дума за около 50 млн. лева и „СТЕМО“ ще продължи да съществува като самостоятелно звено. Това е първата голяма сделка на „А1 България“ от придобиването на кабелния оператор „Близу“ през 2015 г. Тогава, трансакцията позволи на телекома да разгърне напълно потенциала на своите фиксирани услуги, като вече е равностоен конкурент с дългогодишния лидер в сектора – „Виваком“.

Сделката със „СТЕМО“ трябва да премине през одобрение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Завършена, тя ще трансформира „А1 България“ ако не в един, то в най-големия системен интегратор на българския пазар. Този сегмент претърпява трансформация през последните години, като зачестиха сливанията или отпадането на по-малки конкуренти. „СТЕМО“ се нареждаше в челната тройка, заедно с друг дългогодишен играч на пазара „Телелинк“, а отскоро и с „ЦЕТИН България“. Последното дружество е отделеното мрежово звено на „Йетел“.

Придобиването на „СТЕМО“ създава предпоставка за близко сътрудничество с „Поликомп“ – един от лидерите в дистрибуцията на електроника в страната. Втората компания е отделена от първата чрез своята компания-майка „Кватрон“. Връзката все пак остава, като един от съдружниците в „СТЕМО“ е управител на „Поликомп“, а четиримата от своя страна са съдружници в „Кватрон“.

Последиците за сделката ще поставят „А1 България“ сред лидерите в сферата на системната интеграция. Телекомът също така ще разчита на по-силна диверсификация на приходите и печалбата си. Официалната разбивка не е обявена, главният изпълнителен директор на „А1 България“ Александър Димитров, коментира пред „Капитал“, че за 2021 г. те са около 70 млн. лева. Което на фона на годишните приходи от 1.12 млрд. лева съставляват едва 6% от всички. Но след тези от фиксирани услуги, бизнесът със системна интеграция има потенциал за растеж за телекома.

The post „А1 България“ придобива системния интегратор „СТЕМО“ appeared first on TechTrends България.