Информацията е доста подробна, но има и своите недостатъци. Основният е, че взета на базата на анкета от 3 125 души от IT бранша. Това може да се вземе като статистическа извадка подобна на социологическите агенции, но надали обхваща пълния спектър на сектора. По данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), само персоналът зает в разработката е малко под 60 хил. души.

Предимствата на подхода на Noble Hire е, че са публикували много повече информация от тази, която браншовата организация традиционно представя по отношение на заплатите. Като например, разделението по основни специалности, технологии и опит. В следващите редове ще се опитаме да очертаем основните тенденции.

По-високо от очакваното

Средната нетна месечна заплата в IT сектора според Noble Hire е около 5 250 лева. Това е междинната сума която получават най-ниско платените позиции спрямо най-високоплатените такива. Ако извадим от уравнението висшия мениджмънт, който по принцип е доста ограничен откъм брой хора, тогава средната заплата пада на около 4 250 лева.

Втората сума е по-близка, но все още е доста над изчисленията на БАСКОМ. Според тяхното ежегодно изследване, средната заплата в IT сектора в България за 2020 г. е 3 344 лева. Данните на които се базира изчислението на браншовата организация са доста по-широки – те са от 4 400 компании.

Във всички случаи средната месечна работна заплата в технологичния сегмент е доста над тази за страната. По данни на Националния статистически институт (НСИ), в края на 2020 г. тя е била 1 505 лева. Което прави възнагражденията в IT сектора между два и три пъти над тези за цялата България.

Кой колко взима по специалност

Изследването на Noble Hire е по-интересно в своята подробна разбивка. Платформата задълбочава публикуваните данни, като позволява да се видят какви са средните заплати на различните специалисти – както в йерархия, така и като технологии. Очаквано, висшият мениджмънт взима най-високи възнаграждения. От допитани 34 директори средната сума, която получават на месец е 9 140 лева.

Следващи в йерархията са софтуерните архитекти. Отвъд висшите ръководители, те са най-високоплатените специалисти със средна заплата от 8 230 лева. Доста зад тях като нива са експертите по софтуерна сигурност, които средно взимат на месец по 5 825 лева. Noble Hire обаче е успял да запита само 10 човека, затова може при тях да има разминавания в доста компании, които не са обхванати.

Другите експерти, които надминават средни заплати от 5 000 лева са свързани с управлението на екипи, мениджъри за развитие на продукти и изненадващо – хардуерни инженери. Последните дават като отговори 5 167 лева месечна заплата, но само от 9 души извадка.

В долния спектър са т.нар. IT рекрутъри, които търсят да наемат специалисти в дадена компания. Средно те взимат по 2 218 лева на месец. Колко взима неопитния кадър сред рекрутърите не се споменава, но долната граница на тези за техническа поддръжка е 1 250 лева.

Сред софтуерните специалисти, тези свързани с операциите за разработка са на върха на веригата с малко под 5 000 лева средна заплата. Следвани от програмистите фокусирани върху мобилни платформи, както и тези по машинно обучение и изкуствен интелект (AI). На дъното на веригата са експертите свързани с обработка на данни, техническа поддръжка и по осигуряване на качеството (QA). Въпреки всичко, последните са декларирали средна заплата от 3 280 лева.

… и по технология

Когато разгледаме разпределението на възнагражденията по технологии, виждаме няколко зависимости. Първата е, че най-високоплатените специалисти най-вероятно работят с програмни езици, в които има недостиг на експерти. Втората тенденция е потенциалното залязване на някои технологии.

Go е лидер в това отношение – 29 експерта са декларирали средно по 5 216 лева месечно възнаграждение. C++ е втора с 63 души и обявени средно 4 889 лева. Java, .NET и Java Script са технологиите, които може да се каже, че са по-масови, запитаните от Noble Hire специалисти във всяка са над 200 и 300 души, а средната заплата варира в рамките на малко над средната – между 3 900 и 4 000 лева.

В долният край на възнагражденията са SQL и C#. При тях са запитани под 100 души, а възнагражденията са под 3 600 лева.

За локацията и офиса

Други любопитни тенденции са свързани с това, къде се намират служителите. Например, сред IT експертите на позиция Full Stack са най-високо платени тези, които са в София – със средна заплата от 3 750 лева. Другите големи градове, в които софтуерните компании развиват свои звена са с близо 1 000 лева по-малки месечните суми, които получават. Ако специалистите са в някой от малките градове, то тогава заплатата пада до средно 1 750 лева.

Изследването на Noble Hire показва и друго развитие, за което IT компаниите акцентират от известно време. Наближаването на равнищата на възнаграждение спрямо звена разположени в чужбина. Извън България, родните специалисти по Full Stack получават средно по 4 500 лева.

Модерните технологии позволяват работата по много дейности да се извършва дистанционно и някои стартъпи и малки компании вече не разчитат толкова на собствени офиси. Това повлиява положително на заплатите на експертите. Така Full Stack специалистите, които работят без офис получават средно по 5 500 лева – дори повече, отколкото техните колеги, които са базирани в чужбина.

Пандемията постави под въпрос стигмата, че офисът е задължително място за работа и все повече компании, особено технологичните, обмислят да преструктурират своите служители в по-постоянен дистанционен или смесен режим. Тенденцията за по-високи заплати е интересен аргумент в тази посока.

The post Какви са заплатите в IT сектора в България според Noble Hire appeared first on TechTrends България.

Това са част от акцентите в ежегодното проучване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) – „Барометър“. Браншовата организация запазва положителните си прогнози за 2024 г. Според новите изчисления дотогава ще бъдат добавени над 23 хил. нови работни места.

Новите тенденции

Кризата с коронавируса през 2020 г. е оказала своята влияние върху софтуерната индустрия. Тя е понижила темпа на растеж на приходите от 18.4% през 2019 г. на 10%. Предвид факта, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се очаква да се свие с 5.5%, секторът остава един от малкото, които успяват да се адаптират бързо в новата ситуация.

Комбинацията от тези развития водят до значително увеличение на дела от БВП, който се създава от софтуерните компании. През 2020 г. той ще достигне 3.8% спрямо миналата година, когато е бил 3.3%. Браншовата организация запазва очакванията, че той ще формира 6% от БВП през 2024 г.

БАСКОМ прогнозира, че през следващата година, софтуерната индустрия ще се върне бързо към нормалното си развитие. Очакванията са, че нивата на увеличение на приходите ще се възстановят в порядъка на 14-15% годишно. Което ще превърне този сектор в един от най-бързорастящите в България.

Обстановката по целия свят и лесната възможност за дистанционна работа правят софтуерната индустрия привлекателна за много хора. Включително и за българи, които се завръщат от чужбина. БАСКОМ отбелязват, че много от новонаетите през 2020 г. са именно такива наши съграждани. В някои компании те достигат до 10% от общия брой служители.

Българските софтуерни компании запазват изключително високия процент от жени в сектора. Те съставляват 35% от цялата работна сила, което нарежда страната ни на първо място в Европейския съюз по този показател, като дори е двойно над средните за континента.

Все по-голяма важност

Заради пандемията и извънредните мерки, тази година БАСКОМ не представи резултатите от „Барометъра“ си на пресконференция, а само с прессъобщение. С което не бяха предоставени по-пълните данни от изследването, което организацията прави.

В информацията се посочва още, че софтуерната индустрия ще може да допринася към държавния бюджет до 1.5 млрд. лева под формата на преки и косвени данъци през 2024 г. От БАСКОМ дават за пример факта, че в момента един зает в сектора внася в хазната повече от 22 400 лева годишно под формата на данъци и осигуровки. Което е над три пъти повече от средното за страната.

През 2019 г. софтуерните компании са внесли в бюджета 750 млн. лева, а ако се реализират прогнозите за нови 23 хил. служители, това почти ще удвои парите от данъци и осигуровки. С всички тези заключения БАСКОМ се опитва да убеди управляващите, че софтуерната и IT индустрия могат да бъдат в основата на икономическия растеж на България.

„Неслучайно ние сме силно фокусирани върху образованието и в тази връзка е необходима целенасочена държавна политика, която да подпомогне изграждането на нови специалисти за сектора“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Тези данни показват огромния потенциал на софтуерната индустрия да бъде двигател на българската икономика, да я изведе от кризата, да генерира висока добавена стойности и да осигури предвидими приходи в бюджета“, коментира Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и съосновател на „Империя онлайн“.

„Неслучайно ние сме силно фокусирани върху образованието и в тази връзка е необходима целенасочена държавна политика, която да подпомогне изграждането на нови специалисти за сектора“, допълни Димитров.

The post БАСКОМ: Софтуерната индустрия в България расте с 10% през 2020 г. appeared first on TechTrends България.