При първите презентации на тогава новата 5G мрежа в България, почти неотменен въпрос беше за евентуалното спиране на по-старите поколения свързаност. Отговорът през последните 3-4 години беше един и същ – „да, но по-натам“. С все по-голямото разгръщане на петото поколение мобилни мрежи в страната, както и с подготовката за междинната модернизация, времето за изключване на по-старото оборудване май настъпи.

Подобно на процеса по изграждането и модернизацията на телеком инфраструктурата, този по премахването също се развива на етапи и постепенно. И един от българските оператори вече го е започнал. В последните дни на 2024 г. „А1 България“ вече е изключил 3G мрежата си в областите на Варна и Кюстендил, най-вече на самите областни центрове. Първоначално, промяната е забелязана от крайни потребители, тъй като публично обявяване на процеса, до публикуването на този материал, не е направено.

Трите телекома обаче не крият пред медиите за своите намерения за спиране на 3G и официално потвърдиха за това пред TechTrends. Ситуацията в България не е прецедент, като вече в някои европейски държави, операторите са спрели не само 3G, но и по-старата 2G. Всъщност на база тези действия, Европейският съюз е направил анализи за целия процес с всичките му предимства, недостатъци и рискове.

В името на иновацията

Основният аргумент, който изтъкват операторите за спиране на по-старите поколения мрежи е, че се прави в името на иновацията. Предвид развитието на технологиите е нормално в един момент по-старите такива да бъдат изместени от по-нови и ефективни. Особено, когато се дублират като функции.

При мобилните комуникации ситуацията е малко по-сложна, защото за последните повече от 30 години се ползват паралелно цели четири поколения мрежи, без нито едно от тях да бъде премахнато. Отделно при 2G имаме 2 модернизации (GPRS и EDGE), а при 3G една – HSPA (две ако броим HSPA+ – бел. ред.). За всяко едно от тях му е необходимо съответното активно оборудване по базовите станции, но и по-важното – заема част от радиочестотния спектър. Последното е най-ограниченият ресурс, с който работят телекомите. Затова и другият голям аргумент на операторите в полза на постепенното премахване на 3G е по-ефективното използване на честотите.

5G например ще е изключително гладен за радиоресурс, защото мрежата ще бъде много по-гъста и разделена на слоеве. Тя обаче ще предоставя непрекъсната и почти без забавяне на пакетите връзка, която от своя страна ще позволи разгръщането на мащабни автоматизирани системи. Било то магистрали за автономни коли, роботизирани заводи или работа на хиляди сензори в рамките на няколкостотин метра в един умен град. Затова, независимо, че по европейските регулации са заделени цели три спектъра за 5G – 700MHz, 3.5-3.6GHz и 26GHz, те може да не са напълно достатъчни за уплътняването на толкова гъста мрежа.

Последният аргумент е, че потреблението на 4G и 5G вече е достатъчно голямо с тенденция за непрекъснат ръст. Докато това на по-старите поколения – сравнително по-малко и в един момент те се поддържат, само заради функционалността на някои много стари устройства. Нещо, което не е ефективно от гледна точка на телекомите.

Плановете и действията на операторите

Все пак какво се случва в България – трите основни оператора са заявили или са обявявали плановете си да спрат 3G. Първите индикации за това е пренасочването на честотите в 2GHz от това поколение напълно към 4G. С което за 3G остава единствено честотите в 900MHz, които се използват заедно с 2G и 4G. За мрежите от второ поколение това е единствения наличен спектър, всичко останало вече се преразпределя към последните две технологии, като леко варира между операторите. Процесът с прехвърлянето на 3G в 2GHz се случва през 2021 г. Всеки един от телекомите разполага с 2x20MHz ленти.

От „Йеттел България“ коментират пред TechTrends, че това са и техните стъпки предприети до момента в техния план за постепенното „залязване“ на връзката от трето поколение. От компанията допълват, че има изградена стратегия, при която е заден срок до 2027 г. 3G мрежата да бъде напълно спряна.

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“ Yettel България

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“, обявиха от телекома пред TechTrends.

Планът на „А1 България“ може би е по-агресивен като срокове, защото още през декември, компанията предприема следващата голяма крачка от плана си за спиране на 3G. Тя преустановява връзката от трето поколение в градските региони на Варна и Кюстендил, а впоследствие – и Перник.

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“ A1 България

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“, отговарят на TechTrends от оператора.

Телекомът не уточнява кога трябва да бъде завършен процеса. Предвид факта, че започват първи и действията по изключване на мрежата в градовете е сравнително бърз процес, може да предположим, че има шанс това да се случи преди 2027 г.

(Обновена 21:00 часа на 17 януари) „Виваком“ отговориха уклончиво на плановете си за спиране на 3G. От оператора обявиха, че следят и проучват практиките в страната и чужбина, но засега не могат да се ангажират със срокове за спиране на сигнала от третото поколение мобилни мрежи при тях. Причината е, че все още има устройства, които поддържат само 2G или 3G свързаност, но очакванията са до пет години трафикът от последната мрежа да се прехвърли напълно към 4G.

Потенциалните проблеми и казусът 2G

Има специфични причини, защо телекомите се насочват първо към изключването на 3G, а не започват с 2G. Това е направено по препоръка на Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC), която извършва анализ на процесите по спирането на старите поколения мобилни мрежи през 2023 г. Заключенията на доклада са, че прекратяването едновременно на 2G и 3G връзката водят до редица затруднения. Затова BEREC препоръчва само последната да бъде първо изключена, а след това 2G, като се изгладят напълно проблемите.

Най-големият от тях е, че европейската аварийна система инсталирана в автомобилите (т.нар. eCall) ползва основно 2G сигнал и SIM карти. По-новите, разчитат на 3G, но като цяло препоръката на организацията е eCall да разчита на технологична неутралност. Тоест, да се вграждат най-новите системи, а не да се залага на вече остарели такива. Това е редовен недостатък на европейските регулации в технологичния сектор.

Другият голям проблем е все още наличната зависимост от стари комуникационни технологии за пренос на глас и текстови съобщения (SMS). Гласова услуга през 4G (VoLTE) и 5G (VoLR) се предлага в момента, но ако сигналът бъде препредаден през мрежи, които все още разчитат на 2G и 3G (т.нар. роуминг), то такава може да бъде затруднена. Това засяга и друга задължителна опция в ЕС – възможност за набиране на аварийния номер 112, независимо от устройството и наличието на SIM карта или не. При SMS-ите понякога се създава проблем с автентикацията между потребители, които си разменят съобщения.

Уверенията на телекомите

Двата оператора, които отговориха на запитването на TechTrends увериха, че няма да има проблеми с изключването на 3G. Една от основните причини е, че 2G връзката ще остане. Тя е ключова за редица M2M карти (това са банкомати, касови апарати и подобни устройства, които осъществяват машина до машина комуникация – бел. ред.), както и за услуги от типа eCall и телефон 112.

(Добавено 21:00 часа на 17 януари) От „Виваком“ подчертаха, че една от основните причини да не се спира 2G е фактът, че M2M абонатите на 3G могат да работят и на по-старата технология и една от двете трябва да остане. Този тип устройства все още е прекалено голям, за да може да се спрат едновременно и двете остаряващи поколения мрежи.

От „А1 България“ коментираха, че със спирането на 3G в трите града за момента няма засегнати потребители. Има засечени изключения на единични случаи с M2M устройства, които не работят, заради тяхната специфика. „Йеттел“ още не са предприели хода с изключването на това поколение мрежи, но също допълниха, че значителна част от клиентите им ползват 4G. Това означава, че като пристъпят по действия с изключването на 3G, засегнатите потребители ще са доста малко.

В сигнал от читатели на TechTrends се описват потенциални проблеми с големи корпоративни договори, при които много SIM карти предоставят само 2G и 3G гласови услуги. Поради по-големия им размер, такива контракти се коригират по-бавно и доста често ще изискват и подмяна на устройствата на редица потребители. Двата телекома не коментираха конкретни казуси, а само допълниха, че насърчават все повече преминаването към VoLTE услуги.

Ако през 2021 г. идеята за спиране на 3G беше само едно намерение в по-далечна перспектива, вече тя е реалност в България. Ще видим темповете с, които „А1 България“ напълно ще изключи свързаността от трето поколение и дали ще има осезаеми последствия за потребителите или нещата ще бъдат сведени до единични случаи. Както е интересно да видим другите два оператора кога ще започнат да спират активното си 3G оборудване в страната.

The post Идва ли краят на 3G в България appeared first on TechTrends България.

Последствията започнаха да напомнят ситуацията като първите минути при активацията на Skynet. Тотален срив на множество ключови системи, липса на връзка, спирането на важни услуги. За разлика от сюжетите на холивудската поредица не последва ядрен апокалипсис, а само неудобство, множество отменени полети и много главоболия за IT екипите по света. Така, можем да опишем накратко какво се случи на 19 юли в глобален мащаб.

Първата жертва – Австралия

По обяд в Австралия редица компютри и сървъри изведнъж дават фаталния за всеки потребител на Windows – „син екран на смъртта“. Той се показва, когато има критична грешка в системата. В случая тя звучи доста мистериозно и общо – It looks like Windows didn’t load correctly. Грешката е доста непозната и не е от стандартните, с които повечето експерти се сблъскват. При рестарт тя се появява и на пръв поглед не може да бъде отстранена. Всеки засегнат компютър или сървър де факто спира да работи, защото се завърта в омагьосан кръг от рестартиране и показване на синия екран.

Този срив се разпространява изключително бързо. Редица важни институции, включително държавни, медии, корпорации, доставчици на IT услуги и най-вече летища и авиокомпании се блокират ключови елементи от тяхната дейност. Телевизионният гигант Sky News спира да излъчва близо час, поради „технически проблеми“. Австралийският телеком Telstra също съобщава за проблеми със своите системи. Част от облачните услуги на Microsoft и тяхната корпоративна платформа Azure също са засегнати.

Летището в Сидни е принудено да затвори. То бързо е последвано от тези във Великобритания, Германия, Нидерландия, Япония, Индия, САЩ и други държави. Британски ЖП компании също са засегнати. В САЩ спират всички вътрешни полети, поради „затруднения с комуникацията“, като нареждането идва от авиационния регуалтор FAA.

Някои компании спират да осъществяват дигитални плащания, в България онлайн и мобилното банкиране на част от банките не функционира. В щата Аляска в САЩ спира да работи телефонът за спешни случаи 911. Засегнатите бизнеси, хора и институции са милиони и то по цялото земно кълбо.

CrowdStrike – неволният Skynet

Хакери, осъзнат изкуствен интелект и други подобни асоциации са първите заподозрени за проблема. Този път проблемът идва от лошо компилиран ъпдейт на решение за киберсигурност Falcon за Windows 10. Само за тази версия на операционната система се активира порочният кръг със „синия екран на смъртта“. Компанията, отговорна за решението се казва CrowdStrike. Тя е малко известна на масовата аудитория, но е доста популярна сред корпоративните клиенти. Има силна репутация не само сред големите компании, но и сред редица държавни институции.

CrowdStrike е използвана активно в осъществяването на различни разследвания свързани с кибератаки. През май 2014 г. помага на щатското правосъдно министерство в дело срещу петима китайски граждани заподозрени в кибер шпионаж. Тя разкрива и руски хакери, които се опитват да ударят различни системи в енергийния сектор. CrowdStrike намира доказателства за участието на Северна Корея в пробива и изтичането на данни от Sony през 2014 г.

В сривът от 19 юли, CrowdStrike влиза в ролята на „лошите“ по неволя. Лошо разработен ъпдейт за тяхно решение, започва да „чупи“ компютри и сървъри и да ги прави неизползваеми. Компанията бързо намира проблема и връща старите ъпдейти, но всички засегнати вече машини продължават да се въртят в кръга между синия екран и рестарта.

Бавното решение на проблема

Само с ъпдейт не се получава и затова връщането на всички засегнати компютри и сървъри трябва да бъде направено от IT екипите на компаниите или институциите, които са отговорни за тях. Което прави целия процес изключително бавен и зависи изцяло от възможностите за реакция на жертвите.

Публикуваните в интернет решения са сравнително лесни за всеки един системен администратор. Пускане на машината в Safe Mode и след това има три опции, които са подробно описани от Windows Latest. Едната е да се изтрият ръчно проблемните файлове през Command Prompt-а. Вторият метод е просто да се преименува директорията на решението на CrowdStrike-а. Последният променя регистъра и при стартиране на компютъра да не се активира тази програма за киберсигурност. Самите CrowdStrike също дават съвети за някои случаи как да се действа.

Вече редица компании, корпорации и институции успяха да възобновят нормалната работа на своите системи. Някои го направиха веднага, други в рамките на 19 юли. Трети – очакват да възстановят всичко в рамките на 24 до 36 часа.

Проблемът с CrowdStrike обаче показва, колко лесно могат да се неутрализират стотици, хиляди, ако не и милиони компютри само с един прост ъпдейт. И как дигиталният апокалипсис всъщност е на един клик разстояние.

The post Фаталният ъпдейт на CrowdStrike – софтуерният апокалипсис за 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Промяната на името и идентичността на социалната мрежа е поредния огромен трансформационен ход на Мъск за платформата. Както и може да доведе до големи сътресения пред вече доста изстрадалата от преструктурирания компания и платформа. Twitter губи пари, след като някои ключови рекламодатели се изтеглиха, а Мъск успя частично да намали дупката с развиването на платен абонамент.

Ребрандирането изглежда доста по-мащабна част в плановете на милиардера. Има няколко преки и косвени индикации, че той се опитва да събере всичко под една шапка – империята X. Космическата SpaceX вече има заветната част от бранда, както и обявената наскоро нова xAI. Тази идея обаче може да срещне няколко големи препятствия. Едното е свързано с бранда Tesla, който много трудно ще може да бъде интегриран под подобна идентичност и структура. Другото е със самата марка „X“, за която вече има силни претенции от конкурентите.

Краят на „синьото птиче“

Ребрандирането на Twitter е фундаментална стъпка в развитието на социалната мрежа. По-голяма дори от бруталното преструктуриране, през което мина компанията през последната година под управлението на Илон Мъск. Новината за смяната на името дойде като гръм от ясно небе. Милиардерът я обяви в серия туитове в социалната мрежа, като първоначално само тийзна, а после представи и новото лого. В рамките на няколко часа вече целия корпоративен брандинг беше сменен с новото и просто „X“.

Все още сайтът е Twitter.com, както и мобилното приложение. За момента това са последните останали от старата марка, като всичко друго е сменено. Юридическото лице се казва вече X.com, а същият домейн прераща за момента към Twitter.com.

Трансформацията ще има огромни последствия за социалната мрежа. Старият бранд е изключително разпознаваем сред феновете на платформата. Синьото птиче пасваше перфектно на името – което може да се преведе като „чуруликане“ или „разговаряне“. Самите постове, носят името туитове и също са специфичен разпознаваем белег на Twitter. Всичко това сега трябва да бъде заличено.

(Не)подходящ момент

Пълното ребрандиране на Twitter идва във възможно най-неподходящия момент. Покрай придобиването на компанията от Илон Мъск се активизираха различни сили да разработят негова алтернатива. Mastodon е такава инициатива, но след първичния по-силен интерес, в момента платформата отчита отлив и липса на достатъчно активност. Тя и не успя да отцепи достатъчно потребители от Twitter и затова не може да се каже, че е голяма заплаха.

Истинските проблеми вече чукат на вратата, след като първо Meta обяви, че прави аналог на социалната мрежа. Той вече е активен от близо месец и се казва Threads, както е и част от Instagram. За улеснение на потребителите, те могат да използват своите профили в популярната социална мрежа, за да се логнат в новата. Уловката е, че веднъж като го направят те не могат да го изтрият в Threads, без да изтрият и този в Instagram. Това доведе до голямо количество потребители, до бърз, но и временен ръст на ползването на платформата.

Последният конкурент, който влиза в градинката на Twitter е китайският гигант ByteDance и техния TikTok. Популярната сред младежите социална мрежа беше специализирана само за споделяне на супер кратки видеоклипове. Сега, вече добавя възможност за пускане на постове с текст и снимки/картинки. Така два от най-големите конкуренти на Twitter влизат в директен сблъсък с нея. Ребрандирането може да помогне на някой от тях или дори и на двата, да постигнат бърз растеж. Дори съществува възможност и да я заменят напълно.

Всичко под общ знаменател

Ситуацията става още по-любопитна ако Мъск е поел по пътя да консолидира всичките си начинания под общия бранд „X“. Индикации за това има с основаването на последната компания на милиардера за изкуствен интелект, която носи името xAI и лого, което съчетава доста общи елементи от новото на X.com (Twitter). SpaceX е готов за подобна интеграция, като Starlink се води част от него и дори може да не се налага ребрандиране на сателитното звено.

The Boring Company и Neuralink може да се окажат следващите компании в портфолиото на Мъск, които да получат нова корпоративна идентичност. Най-големи проблеми ще има с Tesla. На първо място, компанията е публична и подобно ребрандиране няма да мине лесно пред инвеститорите. Също така, самият бранд Tesla е изключително силен и разпознаваем сред потребителите. Той е това за електромобилите, което е iPhone и Apple при смартфоните.

Най-големите главоболия на Мъск за ребрандирането на Twitter (и потенциалното формиране на единен холдинг) може да дойдат обаче отвън. Просото „X“ е апетитна марка, която се ползва от други компании и е много вероятно правата върху нея да бъдат оспорвани. Пример е Microsoft и тяхното гейм звено Xbox и логото с „X“, което е запазено още от 2003 г. Meta имаше подобни проблеми със своето ребрандиране, когато трябваше да води дела и да сключва споразумения с няколко компании, които бяха запазили името „Meta“.

Действията на милиардера Илън Мъск отново преобръщат технологичния пазар с главата надолу. Както и за пореден път не винаги в добрия смисъл на израза. От друга страна, обединяването на всички активи на Мъск под един бранд има много логика, която в дългосрочен план може да донесе доста позитиви. Но краткосрочните поражения може да се окажат големи и в случая с Twitter – дори фатални.

The post Империята X на Илон Мъск appeared first on TechTrends България.

Все още сме в зоната на здрача – тъмен период в който знаеш, че наближава изгрева, но не знаеш точно кога ще настъпи. Така е и индустриалните революции, тези които са първи и успешни може да доминират пазара. Но ако започнеш прекалено рано, може да не оцелееш докато не узрее пазара за иновацията. Закъснението може да означава провал още на стартовата права и пилеене на ресурс.

Затова и „златната треска“ по AI, която започна през 2022 г. и сега е в разгара си все още не означава, че революцията е тук. Но е доста показателна за нагласата на целия технологичен сектор. Той иска изкуствения интелект да бъде наложен максимално бързо, особено предвид настоящата обстановка на потенциална икономическа стагнация (и дори рецесия). Тя вече засегна почти всички технологични сегменти, без този в AI. Това е все още сферата, в която инвеститорите са оптимистични за кратко и средносрочното ѝ развитие. Вече има достатъчно примери в тази насока.

Обратният завой на Meta

Най-показателно от последните месеци отношение е това на Meta. Технологичният гигант за Facebook, Instagram и WhatsApp заложи толкова силно на своята метавселена, че дори ребрандира цялата си компания в тази посока. Виртуалният ѝ свят обаче се оказва пред пълен провал, като гълта милиарди долари инвестиции, но потребителите ѝ се измерват с по няколко хиляди. На фона на милиардите такива в другите социални мрежи на компанията.

Meta предприема рязък обратен завой в това направление. Компанията обяви не само положителни финансови резултати, но и напомни, че все още е един от водещите разработчици на AI системи. Уловката е, че подобно на Google, Meta прави това изцяло в рамките на своята екосистема. Тясна интеграция в алгоритмите на нюзфийдовете, насочената реклама, системите за модериране на съдържанието и др.

Основателят и все още главен изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг успокои инвеститорите, като обяви, че технологичният гигант ще използва т.нар. генеративен AI. Или алгоритмите, които помагат за създаването на различен тип съдържание – видео, музика, аудио, текст, изображения. Зукърбърг не уточни как точно. Дали ще подкрепи вече изградените системи на OpenAI или ще направи собствен такъв. Все пак загатна, че компанията „вече е изградила собствената си AI инфраструктура и ще може да води пазара към налагането ѝ в глобален мащаб“.

Зукърбърг естествено не може да изостави напълно Meta, след като преди по-малко от две години вярваше безрезервно, че това е бъдещето на социалните контакти. Резултатите за момента обаче са далеч от нещо, което може да стане масово на глобално ниво, по начина по който в момента са Facebook и Instagram, например.

Потенциално разместване при гигантите

Възобновената любов на Meta Към AI не е неочаквана – все пак това е единственото нещо, което в момента се смята за актуално и модерно в Силициевата долина. Инфлацията и забавения икономически растеж кара технологичните гиганти да бъдат по-предпазливи с инвестициите си и да оптимизират стратегиите си. Като се фокусират да развиват по-добре подбрани подсегменти.

Залагането на Microsoft на инвестицията си в OpenAI за момента се отплаща най-много. Софтуерният гигант успя да пусне генеративен изкуствен интелект в своята търсачка Bing почти светкавично, като се възползва от ChatGPT. Въпрос на месеци е да видим постепенната интеграция на подобни възможности в почти всички софтуерни системи на компанията. От Office, през Windows до корпоративните решения и облачната платформа Azure.

Това директно удари Google, чиято доминация на интернет търсенето и изобщо позицията ѝ на „врата към интернет“ е поставена на карта. Компанията вече обяви няколко вътрешни разработки, които ще може да интегрира в близко бъдеще. Дали те ще са достатъчни, ще се разбере, когато имаме пряко сравнение между техните системи и тези на OpenAI и Microsoft. Вече коментирахме как повлия

Apple и Amazon са в малко по-странна ситуация. Двете компании бяха сравнително напред в AI разработката покрай своите гласови асистенти. Работата по тях е спряна до голяма степен или поне не в частта към крайните потребители. Гласовите асистенти бяха считани за бъдещето на платформите преди пет години и основен интерфейс за AI връзка. Реалността се оказа доста по-сурова за тях и технологичните гиганти се ориентираха към по-простия начин за връзка с алгоритмите – чрез писане.

Amazon обяви преди няколко седмици своята платформа Bedrock. Тя ще е налична повече за потребителите на облачната система AWS – най-голямата в света за момента. Целта е да може да се конкурира директно с Microsoft и нейната Azure. За сметка на това Apple все още не се е включила във AI въртележката. Предвид нейния типичен стил – ще го направи това, когато има какво да покаже на крайните потребители.

Убежище за инвеститорите

Рисковите инвестиции, които са двигателят на стартъпите и технологичната индустрия се сринаха през 2022 г., те остават силни в едно направление – AI. Това все още е сегментът, в който бизнес ангелите и фондовете са склонни да влагат капитал и го смятат за по-малко рисков. Което е ирония, защото идеята на рисковите инвестиции е заложена точно в името им. Настоящата глобална и икономическа обстановка кара инвеститорите да залагат на сигурно.

Само сделката между Microsoft и OpenAI за 10 млрд. долара съставлява 13% от всички рискови инвестиции за изминалата 2022 г. Това показва, че рисковият капитал в момента разглежда единствено генеративния изкуствен интелект за потенциален сегмент със светло бъдеще. Или предприемачите не искат случайно да „изпуснат влака“ ако все пак този AI наистина се окаже фундамента на следващата технологична революция. Което е тезата на много технологични компании, експерти и наблюдатели.

Опасения и ответни мерки

Не всичко е толкова розово за генеративния AI. Най-яркият пример е в отвореното писмо подписано от Илон Мъск и редица други личности в технологичния сектор. Те призовават за спиране и одитиране на следващите версии на моделите на ChatGPT и производните му. Временно, развитието беше спряно покрай разследване и забрана в Италия, но засега то е вдигнато. Към тях се присъедини и Джефри Хинтън, който се води като „кръстникът на AI“. Той обяви, че напуска Google и е загрижен заради етичните и технологични последствия от последните пробиви в изкуствения интелект.

Проблемите на сегашните версии на генеративния AI са, че все още не е толкова прецизен. В стремеж да даде убедителни отговори, изкуственият интелект може директно да лъже, заблуждава и манипулира. Ако бъдат използвани безрезервно неговите резултати в сериозни приложения може да настъпи хаос и пълно отделяне спрямо това, което се случва в реалност.

Интересен пример е Samsung. Южнокорейският гигант обяви, че интегрира по подразбиране в своите мобилни устройства търсачката Bing на Microsoft. Това е част от задълбочаващото се партньорство между двете компании, но е голяма победа за ChatGPT спрямо Google. Седмица по-късно, Samsung забранява на своите служители да използват популярния чатбот.

Причината е доста любопитна – теч на конфиденциална информация. Когато служителите ползват чатботовете (ChatGPT, новия Google Bard и др.) информацията се съхранява на външни за Samsung сървъри. Това създава голяма предпоставка за изтичане на чувствителни данни към друга компания и дори конкурент.

Генеративния AI има доста перспектива и тя е разпозната от гигантите и инвеститорите. Както и от потребителите, покрай големия интерес към платформи от типа на ChatGPT. Но технологията има доста проблеми, които тепърва трябва да се разрешат. От ползването, съхранението и обработването на данните, до надеждността на резултатите, които получаваме. Затова може да се каже, че почти всички обичат AI в момента.

The post Всички (ли) обичат AI appeared first on TechTrends България.

Този манталитет отново излиза на преден план покрай разследване на Washington Post. В него се твърди, че в стремежа да направи моделите Tesla на пазара напълно автономни в максимално кратък срок, Илон Мъск жертва редица ключови функции. Включително и, че премахва радара от необходимите сензори, ход, който никой от конкурентите не смее да предприеме. И такъв, който най-вероятно е причината за нарастващия брой инциденти и проблеми с автономния режим на електромобилите Tesla.

Разследването на Washington Post показва, че проблемите с автопилота на електромобилите е именно вследствие на доставяне на функционалността на всякаква цена. Независимо дали и как работи. Което е истинска „бомба със закъснител“, особено в нещо сериозно като автономен електромобил. За Tesla това е важен компонент, защото освен идеята за достъпна електрическа кола, тя трябва да превъзхожда своите традиционни събратя и да предлага различни иновации. Една от тях е именно пълният автопилот.

Обещания и изпълнение

През април 2019 г. Мъск обявява на събитие на инвеститорите на Tesla, че компанията ще интегрира във всеки нов електромобил пълна автономност (Full-Self Driving – FSD). Това означава, че колата ще разполага с автопилот не само на междуградските магистрали, но и в населените места. Дотогава, популярните електромобили разполагат само с „подсилен автопилот“ (Enhanced Autopilot – EA). Преминаването на следващото ниво се изисква висока прецизност, скорост на реакция, данни и много, много тестване.

Технологичните гиганти като Google и Uber не успяха да създадат изцяло автономен и масов автомобил. Втората компания напълно се раздели с това звено, а първата го продължава под бранда Waymo. Илон Мъск никога не се е интересувал от конкуренцията и затова дава поредния невъзможен срок – в рамките на няколко години да се изгради автономната възможност за Tesla моделите.

Година и половина след презентацията пред инвеститорите, компанията на Мъск пуска „бета“ версия на своя пълен автопилот Full Self-Driving. Тя става достъпна за над 360 хил. притежатели на Tesla, които преди това са заплатили по 15 хил. долара допълнително за тази екстра. Компанията естествено предупреждава, че активацията зависи от самите собственици и е на тяхна отговорност, заради това, че е „бета“.

Радар срещу данни

Разследването на Washington Post достига до доста интересни разкрития. Една от тях е простото обяснение, защо Tesla тръгва с „бета“ версия, вместо със завършена функционалност. Мъск иска да събере максимално количество данни, с които да обучи системата. Причината е проста – да се компенсира липсата на редица недостатъци, които се появяват вследствие на прибързаното ѝ пускане на пазара.

Напълно автономна кола разчита на няколко компонента, за да следи пътната обстановка около нея. Това са радар и LIDAR (лазерен радар), ултразвукови сензори и цял низ от камери. Те осигуряват 360-градусово покритие около автомобила. Тяхната задача е да следят пътя, знаците, условията и всички близки и далечни обекти, тяхната скорост и посока на движение. Крайната им цел е да осигурят адекватна реакция при маневри, излизане на пътя и др. Съответно и да предотвратят катастрофи, инциденти и др.

Изоставането на FDS възможностите на Tesla не се нрави на припрения милиардер. Недостигът на компоненти, който парализира автомобилната индустрия също налива масло в огъня. Илон Мъск постепенно започва да „реже“ част от тези ключови компоненти. Tesla не разчита на ултразвукови сензори още в по-ранните етапи на разработване, с цел опростяване на дизайна.

Но в случая жертва на Мъск попада радара на колата. Той е ключов за подсигуряване на допълнителна информация за камерите. С него се придава „обем“ на изображенията и служи за предпазен механизъм ако пред колата не бъде разпознато препятствие, то той ще каже, че има такова. Мъск се аргументирал пред инженерния екип, че радарът може да се замени просто с голям обем от данни.

(Не)очаквани последствия

Последният ще се извлече от вече споменатите 360 хил. потребителя, които получават достъп до „бетата“. Решението за премахване на радара се случва през май 2021 г. и целта е по-бързо да се развият FDS възможностите на Tesla. Това не се случва само за новопроизведените автомобили. Явно с цел да се уеднакви софтуера, Мъск също така решава да се деактивират радарите дори в колите, които разполагат с такива.

За година и половина ефектите от забързаната разработка на FDS за Tesla започват да се усещат. Премахването на радара, тестването „на живо“ на стотици хиляди електромобили с намалена подсигуряваща система, както и пришпорено разработване на кода водят до очаквани резултати. В някои ситуации, колите не могат да разпознаят дали срещу тях има камион или стена, маркировките на първите се бъркат за светофари и много други.

Много от тези неща се изразяват в явлението „фантомни спирачки“, при които автомобилът спира без видима причина. Това се оказва доста опасно на магистрала и принос за това има премахването на радара. В рамките на последните девет месеца, постъпват все повече жалби в САЩ. Не закъсняват и инцидентите, някои от които взимат и жертви. През февруари Tesla се сблъсква с пожарна кола, част от причините отново е липсата на радар, който да може да провери дали има препятствие или не, когато камерите са заслепени.

Масло в огъня се налива с купуването на Twitter от страна на Илон Мъск. Тогава, той взима екип от програмисти от Tesla, които се използват за „ударна група“ по оправянето на социалната мрежа, докато милиардерът съкращава близо три четвърти от персонала на компанията. Което допълнително оголва нуждата от софтуерни специалисти в автомобилния концерн.

Замъглено бъдеще

Натрупването на инциденти и попадането в мерника на американските регулатори карат Tesla да деактивират FDS функцията в своите коли. Индикациите за пълно прегряване на програмистите на компанията водят и до отлив на много от тях към конкуренти, сред които Waymo на Google.

Изтеглянето на FDS не е проста работа, защото всеки клиент е заплатил отделно за нея по 15 хил. долара. Може да се наложи Tesla не само да връща тези пари, но и да плаща обезщетения или глоби за заблуждаваща реклама. Защото на всеки един от тези потребители е обещано едва ли не напълно автономна кола.

FDS системата обаче може да се използва само в определени ситуации и то с пълното внимание на шофьора. Заключението на специалистите е, че независимо от софтуера, с този хардуер възможностите са доста ограничени. И най-вероятно ще останат такива в обозримо бъдеще.

The post Има ли автопилот в Tesla appeared first on TechTrends България.

Microsoft се превърна в основен акционер зад организацията, която седи зад популярния чатбот – OpenAI. Едновременно с това реши да го интегрира в търсачката си Bing и браузъра Edge. Google не остана по-назад и представи подобен аналог на ChatGPT и обеща по-силна интеграция със своите услуги.

Всичко това довежда до редица въпроси. Най-големият е – дали тези инвестиции и обещания ще доведат до истинска революция? Или просто ще сме свидетели на поредната ситуация, в която желанията на технологичните гиганти се оказват прекалено амбициозни за пазарните реалности. Отделно, няколко примера от близкото минало отварят истинско „дежавю“, което може да охлади страстите около ChatGPT.

От миналото към бъдещето

Чатботовете са концепция от години наред. Много е вероятно да сте се сблъсквали с такива при някои системи за обслужване на клиенти. Най-просто казано – това са програми, които се опитват да имитират човешки разговор и да предоставят дадена информация заявена от потребителите.

Базовите им версии включват логическа последователност, която е специално написана за всеки един отделен случай. Това ги прави доста непрактични, особено при опити за органично общуване с хора. Което бе и причината множество компании да изоставят опитите да ги ползват за замяна на служителите за връзка с клиентите. Защото, колкото и добре да е разработен чатботът по тази технология, той неимоверно постига същото, като предварително записаните съобщения.

По-напредналите вече разчитат на специално обучен изкуствен интелект (AI). Чрез него се формират доста по-сложни отговори, при това в разнообразни формати, да се водят органични разговори с програмата и др. Всичко това, без да се налага да се програмират отделните сценарии. ChatGPT представлява точно това – чатбот базиран на AI. Неговата сила всъщност е другаде, тъй като той е базиран на система с отворен код. Това означава, че трети разработчици могат да го ползват (при определени условия) максимално достъпно, както и да го доразвиват.

Решения подобни на ChatGPT не са новост сред технологичната индустрия. Google от няколко години демонстрира своя прогрес в създаването на подобен чатбот. Дори един от бившите инженери на компанията, беше убеден, че AI алгоритъмът е достигнал до самоосъзнаване. Google отрекоха това, като обвиниха програмистът е нарушил вътрешните правила за работа и го уволниха. Отворената същност на ChatGPT го прави различен от досегашните AI системи на технологичните гиганти. Защото го прави изключително достъпен.

Революционният елемент

Настоящата еуфория накара редица хора, професионалисти и бизнеси да се опитат да го вкарат в употреба. Ученици и студенти да си пишат домашните и курсовите работи, маркетинг специалисти да правят постове в социалните мрежи, а медийни платформи – да пишат новини. AI генерирани снимки с алтернативни реалности започнаха да заливат интернет пространството. Дори „влогърките“ в еротичната платформа OnlyFans се оплакаха, че скоро ще бъдат заменени от видеа създадени от изкуствен интелект.

Няколко месеца по-късно, част от тази еуфория премина и се забелязаха редица проблеми за ChatGPT и другите подобни базирани на отворения код на OpenAI. Но това са само базовите решения, които организацията предлага. Поради отворения достъп до самия код, разработчици и компании ще могат да създават редица други приложения, които да се ползват, както на корпоративно, така и на потребителско ниво.

Точно това е революционния елемент. До излизането на OpenAI решенията, подобни системи бяха заключени основно в офисите в Маунтиън Вю на Google или в Купертино на Apple. Големите очаквания са създадени най-вече от това, че кутията на Пандора е вече отворена и сега остава, хилядите програмисти по света да могат да правят каквото си поискат с AI алгоритмите. Затова и надеждите за успех сега са и толкова високи.

Помните и ползвате ли Siri, Cortana и Alexa

Ситуацията около ChatbotGPT обаче доста наподобява тази на гласовите асистенти отпреди пет години. Тогава, отново имахме технологична надпревара между гигантите – Apple, Amazon, Google и Microsoft инвестираха милиарди в тези решения. Бъдещето беше поверено на Siri, Alexa, Google Assistant и Cortana.

Около тях трябваше да се формират новите екосистеми, които да заменят настоящите Android, iOS, MacOS и Windows. Амбицията им беше те да поемат до голяма степен ролята на разнообразните интерфейси. Вместо да пишеш, кликаш и докосваш по екрани, е доста по-лесно просто да го кажеш или да влезе в разговор със системата.

Години по-късно, това не се случи. Дори напротив – потребителите просто не пожелаха да ги ползват масово. Винаги има ентусиасти, които разчитат на гласовите асистенти. Но като цяло, те не успяха да привлекат съответния интерес. Microsoft принизи ролята на Cortana, като опционален гласов интерфейс в Windows 11. Siri и Google Assistant също са изтласкани на много заден план.

Показателен паралел

Примерът с асистентите е показателен, защото те функционират почти идентично спрямо чатботовете. Разликата е, че първите разчитат на гласова комуникация, докато вторите – на писмена. Настоящият ентусиазъм покрай ChatGPT е почти напълно идентичен с този, който заобиколи Siri през първите месеци от пускането на асистента. Постепенно потребителите откриха редицата недостатъци и несъвършенства и разбраха, че практичността е доста ограничена. Асистентите трябваше да им се задават конкретни върпоси, на определени езици. Освен това, не винаги отговорите бяха задоволителни или правилни.

Идентична може да се окаже ситуацията и с ChatGPT. Чатботът не разполага с най-актуалната база с данни, неговите познания стъпва на такава, която е обновена до 2021 г. Например, ако го питате за войната в Украйна, той ще ви отговори за конфликтът в Донбас от 2014 г. Да, той е една от първопричините за настоящите военни действия, но последните няма да бъдат споменати от ChatGPT. Просто, защото той не знае все още за тях.

Отделно, потребителите откриха още редица други проблеми. Самият чатбот понякога дава напълно погрешни отговори, с груби фактологически грешки. Това го направи непрактичен в медийната сфера, където CNET се опитаха да го интегрират. Накрая, след всяка AI статия трябваше да минава редактор и да я пренаписва, с което ефективно обезсмисляше работата на алгоритъма. По-опасният проблем е, че изкуственият интелект е обучаван да има пристрастия при отговорите си по деликатни въпроси.

Различни експерименти показват, че ChatGPT е склонен да говори позитивно само за настоящия президент на САЩ и демократ Джо Байдън, но и само с негативни нотки за предходния – републиканеца Доналд Тръмп. Подобни пристрастия и двойни стандарти излизат наяве и при други политкоректни въпроси, свързани с феминизма, сексизма, расизма и др. Манипулирането на AI при масовото му въвеждане може да е огромен обществен проблем, в който цензурирането във Facebook и умишленото разпространение на фалшиви новини в социалните мрежи ще ни се стори детска забава.

По-реалистичният сценарий

Дали, AI решенията подобни на ChatGPT ще променят света? Надали по начина, по който в момента се представят. Изкуственият интелект безспорно е революционна технология, която има потенциала да предизвика нов етап в нашето развитие. Една от причините IT гигантите да внимават с него е именно в неговите възможности и затова сами налагат стриктни ограничения. Появата на ChatGPT и OpenAI отворените платформи ще срутят тези бариери. Или само ще се опитат, защото корпорациите просто ще засилят своите разработки и ако самите те не сложат предпазни механизми, то регулаторите най-вероятно ще го направят вместо тях на последващ етап.

Освен това, AI чатботовете демонстрират сходни недостатъци, като тези на гласовите асистенти. Съдбата на последните вече я разисквахме. Което предполага, че най-вероятно първите ще дадат своя принос в развитието на технологията, но революционния характер ще остане за по-натам.

Потенциалните приложения ще бъдат подобни на асистентите – ще подпомагат, но не и напълно заместват настоящата работа. При това чрез по-прецизни и специализирани приложения от настоящите като Dall-E (за генериране на снимки) и ChatGPT (за текст). Дотогава, последните най-добре ще бъде да се ползват за забавление, отколкото за сериозни задачи.

Microsoft вече даде подобна заявка, като показа интегрирана доста по-силно развита версия на ChatGPT в своята Bing търсачка. Тя ще продължи да показва резултатите по сайтове, но има опция да дава комплексен отговор на зададените търсения в отделен страничен панел. Което може да се окаже в пъти по-практично, от компилирането на различни мнения от няколко сайта. Както и демонстрира какво по-точно ще бъде потенциалното бъдеще на чатбот приложенията.

The post Дежавю с чатбот революцията appeared first on TechTrends България.

Логично, след тези събития, основните IT играчи осъзнаха, че трябва да форсират своите продукти и развойна дейност в тази сфера. Ако искат да останат конкурентно способни и да могат да противодействат на OpenAI. Изключение е може би Microsoft, които вместо да разчитат на самостоятелни действия подкрепиха отворената платформа.

Facebook и Google обаче ще трябва да удвоят усилията си и да представят нови продукти на базата на AI през следващите месеци. В противен случай, инициативата може да премине в ръцете на OpenAI и всички други, които решат да ползват отворената платформа.

Тази тенденция не е неочаквана, но по-малко очаквани са част от последствията от тези действия. Досега, технологичните гиганти действаха по-плахо в комерсиалното налагане на AI решенията. Причините бяха няколко, но едно от тях е, че вкарваха силни защитни механизми срещу различни злоупотреби. OpenAI свали тази бариера и сега Google и Facebook ще трябва да променят своето поведение. С всички последващи действия след това – добри и лоши.

Затвореният свят на гигантите

Големият въпрос, който си задават сигурно доста хора е – защо технологичните гиганти не създадоха решение като ChatGPT или Dall-E? Отговорът е разделен на няколко части. Основният е, че технологичните гиганти искат решенията да са затворени изцяло в тяхната екосистема от приложения. Без да предоставят кода на външни разработчици.

Google и Meta толкова затварят работата си по AI, че дори ограничават значително информацията, която се споделя при публикуваните научни трудове. С други думи, постиженията на техните разработчици не могат да бъдат проверени от другите учени, каквато е практиката в научните среди. Двата технологични гиганта отнасят значителна критика, че AI пробивите им не могат да бъдат проверени. Но за това има и причина – в научния свят е важно да могат да бъдат и репликирани. Google и Meta водят своите AI разработки като своя собственост и затова и не искат това да се случва.

Втората причина, защо до момента нямахме подобни решения също е интересна. Тя се крие във факта, че Google и Meta налагат огромни ограничения в работата на AI. Обикновено те специализират изкуствения интелект във вторични дейности – като съдействие при обработка на снимки за смартфони, допълване на текстове в търсачката и др. Google активно използва елементи от AI в своите приложения, като може би най-добрият пример е техният преводач. Компанията има доста други силни разработки, като например постиженията на DeepMind в сферата на гейминга.

Но ограниченията не опират само до това. Те обхващат и други елементи, като например от кои бази данни се обучават алгоритмите, както и какъв да е крайният резултат, който предоставят. Силните корпоративни регулации, премахват потенциални проблеми, които може и вече възникват при свободния AI.

Новата конкуренция

С други думи, технологичните гиганти искат да интегрират изкуствения интелект така, че да подсили собствените им решения. А не като създава нови, с които да се възползват и други компании. Предвид факта, че Google и Meta (първата най-вече) имат доста силни пробиви в областта на AI, Илон Мъск и редица други предприемачи създадоха OpenAI като алтернатива.

Отвореният код премахва бариерите на големите играчи и предоставя технологията на по-малките. Тази „демократизация“ на пазара се очаква да промени напълно интеграцията на AI решения през тази и следващите години. Част от последствията вече са напълно видими – почти всеки ентусиаст може безплатно или срещу малка сума да създаде изображения, музика или видео с помощта на AI.

Което да може да се използва от различни други компании да имплементират или доразвият решенията на OpenAI в свои собствени. Докато очакваме тази вълна да започне да се материализира по-силно през 2023 г. се случва друга любопитна промяна. Това е нагласата на Microsoft. Технологичният гигант първончално развиваше сам AI решения, като най-видният продукт беше гласовият асистент Cortana. Той не постигна желаните резултати и съответно беше постепенно изваден от употреба.

Сега, Microsoft инвестира толкова стабилно в OpenAI, като поредния рунд е в размер на 10 млрд. долара, че се очаква нейният дял в компанията да достигне 49%. Възможно е да достигнем до момент, в който софтуерният гигант да получи контрол върху технологията – било то пълен или най-малкото мажоритарен.

Недостатъците на OpenAI

Решенията на OpenAI почти веднага изкараха няколко проблема на повърхността, почти веднага. Едно от тях е ограниченията или липсата на такива на базите данни от които се обучават алгоритмите. При Dall-E, който генерира картинки, доста често се ползват за база изображения, чиито авторски права не са платени, осигурени или липсва най-малкото цитиране на първоизточника. Това създава голям проблем относно как да се регулира ползването на подобни картинки създадени от AI.

Shutterstock дава на пръв поглед работещо решение. Нейната AI платформа базирана на OpenAI алгоритмите ползва собствената си база данни. Тя ще е платена и ще се отчисляват суми за авторите на оригиналните изображения. Но не всички могат да направят това.

Вторият голям проблем е с качеството на крайните резултати. То зависи отново изцяло от наличната база данни, от която се обучават алгоритмите. Затова ChatGPT може да заблуждава и дори директно да лъже, ако му задавате въпроси, които изискват повече информация или по-актуална такава. Което прави AI решението неподходящо за всички видове дейности.

Опитите за интеграцията на ChatGPT в някои големи медии като CNET например, изкараха на показ тези недостатъци. Онлайн изданието се опита на определен период от време да генерира по няколко статии, които да са писани от AI. Те бяха пълни с грешки, фактологични неточности и директно преписване от други източници, без тяхното коректно цитиране. Което наложи, всяка такава статия да бъде пренаписвана от редакторите. CNET в крайна сметка реши, че все още AI решенията не са достатъчно добри за замяна или допълване на журналистическия капацитет и се отказаха от системата.

Отговорът на гигантите и опасенията

Големият шум, който се вдигна покрай пускането на решенията на OpenAI обаче наложи и силен натиск на технологичните гиганти. Инженерите на Google и Meta коментираха, че решенията като ChatGPT не стъпват на нова технология, като дори алгоритмите са назад спрямо техните разработки. Но без директно сравнение те не могат да докажат това. Което налага Google и Meta да пуснат подобни услуги или твъреденията им да „увиснат във въздуха“.

Интернет гигантът вече прави крачки в тази посока. В последните дни на януари, Google представи MusicLM – алгоритъм, който превръща текстово описание в музикални произведения. Компанията от Маунтиън Вю обаче все още не смее да го отвори за свободно ползване, а по-скоро демонстрация, че технологично OpenAI не е по-напред от тях.

Страхът от грешки и неправилно използване на подобни AI инструменти все още държи технологичните гиганти настрана. Но натискът на OpenAI може да премахне задръжките им и освен либерализацията на този пазар, да видим една нова и напълно непозната до момента технологична надпревара.

The post Златната AI треска започна appeared first on TechTrends България.

В основата са постиженията на Open AI – инициатива за предоставяне на решения за AI с отворен код. Те ще направят ползването на подобни алгоритми сравнително лесно и достъпно. Всъщност, вече го правят. Първите приложения базирани на системата вече са факт. Макар и да са сравнително прости, те вече разместиха редица пластове и повдигнаха купища въпроси.

По-важното е, че тепърва алгоритмите на Open AI ще започнат да се използват за много по-сложни и важни приложения. Които само ще се разширяват с времето и качеството им ще се подобрява. Целият проект има потенциала не само да доведе до още по-бърз пробив на изкуствения интелект, но и да доведе до нова индустриална революция. Която ще бъде петата, ако броим свръхсвързаността и Интернет на нещата в производството. Двете най-вероятно ще се застъпят и все пак за улесняване на историята – ще бъдат обединени под един знак.

Ролята на отворения AI

OpenAI играе водеща роля в пробивите на 2022 г. Това е специално създадена в края на 2015 г. лаборатория за разработването на изкуствен интелект от някои от водещите технологични предприемачи в Силициевата долина. Сред основателите са Илон Мъск, негов бивш колега от PayPal Питър Тийл, Сам Алтман и Джесика Ливингстън от Y Combinator и др.

Към инициативата се присъединяват още облачното звено AWS на Amazon, индийската Infosys. Покрай Алтман и Ливингстън се закача и звеното YC Research на Y Combinator. Вследствие влиза и Microsoft. В рамките на първите няколко години е набран капитал от 1 млрд. долара.

Интересното е, че OpenAI е създадена като отговор на писмото на редица учени сред които и Стивън Хокинг, че изкуственият интелект може да доведе „човечеството до изтребление“. Самият Илон Мъск, също описва AI като основна заплаха за нашето съществуване. Инициативата има за цел да създава подобни решения, но по безопасен и отворен начин. Последното се смята за най-добрия защитен механизъм от подобни апокалиптични сценарии. Мъск също така признава, че опитът за овладяването и развиването на AI също така може да бъде и начинът по който страховете да се окажат реалност.

Първите продукти

Първите резултати идват през 2019 г., когато е създаден моделът GPT, чрез който да се събира информация за „трениране“ на изкуствения интелект. Последват неговата втора и трета версия, създадени са още редица специализирани алгоритми за музика, видео и др.

OpenAI разгръща своя потенциал през изминалата вече 2022 г. Година по-рано дебютира Dall-E – модел за генерирани на картинки, при подаване на тяхно текстово описание. Идеята е, алгоритмите да „създават“ авторски изображения, като самите те изучават подобни от широка база с данни.

Въпреки, че самият модел е публикуван в началото на 2021 г., първата достъпна за потребители услуга, базирания на отворения код на Dall-E се появява едва в началото на 2022 г. Това е Craiyon, който привлича вниманието на по-широката публика, медиите и критиците. През ноември, OpenAI пуска подобрената версия Dall-E 2, която включва API с отворен код за по-лесна интеграция в приложенията.

Отново в края на 2022 г. е пуснат и ChatGPT – чатбот, който се опитва да отговори на разнообразни въпроси в рамките на секунди. Технологията пак опира на машинно самообучение, като се сканират големи и отворени бази с данни.

Предстояща вълна от приложения

Това не са единствените разработки на OpenAI, като има и други свързани с видео и музика. Но дори само тези отварят вратите за редица приложения. Отвореният код позволява на почти всеки разработчик да използва алгоритмите и да ги интегрира в собствени решения, които да са с различни приложения.

Например, Microsoft планира да интегрира ChatGPT и Dall-E в търсачката си Bing, в стремеж да я направи по-умна и да е по-добра конкуренция на Google. Интернет гигантът е един от лидерите в областта на AI, но държи разработките за себе си. Тоест, само Google може да се възползва от възможностите, които е постигнал нейния изкуствен интелект. Отвореният код на OpenAI предоставя тази възможност на всеки, който има техническите умения да развие AI в полезно приложение.

Публикуването на първите модели за свободно ползване ще отприщи истинска „вълна“ от различни приложения. На първо време, те няма да са впечатляващи и подобно на мобилните програми ще има страшно много копирани продукти.

Примерът на Microsoft обаче показва, че когато тези модели бъдат интегрирани мащабно и на корпоративно ниво, те могат да имат и по-силен ефект на пазара. Това ще е следващата стъпка, която ще позволи на редица индустриални гиганти със собствени развойни ресурси да влязат по-силно в AI сегмента. Което ще се мултиплицира допълнително, с развиването на моделите от OpenAI и се появят нови и по-добри алгоритми с допълнителни възможности.

Ограниченията и опасенията

Засега разработките на OpenAI идват със своите ограничения. Например, те все още не са достатъчно прецизни, особено в тълкуването на някои изрази и комбинация от думи. Крайните резултати също варират в зависимост от интерпретацията на заданията.

Част от тези проблеми ще се изчистят с времето. Те зависят най-вече от два компонента – алгоритъма и базите с данни, ползвани за обучението. OpenAI подобрява първия, докато втория ще зависи дали компаниите, които ползват AI с отворен код ще добавят нова информация, което те най-вероятно ще правят.

Основните предизвикателства обаче са други. Появата на Dall-E хвърли едновременно във възхита и ужас потребители, художници и критици. Няколко AI произведения дори спечелиха награди за изобразително изкуство, като се съревноваваха с истински хора. Изкуственият интелект обикновено взима няколко готови картинки от базите с данни и ги компилира, като след това ги обработва в зададената стилистика.

Само, че доста от тези изображения са вече създадени от хора. Всичко това повдига въпросът – чии са авторските права при подобни генерирани картини. Същото важи за музикални и видео произведения, текстове и др. За всички тях, при хората има регулации за авторското право. За AI такива все още не са създадени.

Чатботът ChatGPT също не беше лишен от проблеми – някои от отговорите му са грешни, заблуждаващи или дори обидни при определени ситуации. При машинното самообучение тези предизвикателства се изчистват с времето, но бяха достатъчни да създадат полемика. Като например, някои учебни заведения в САЩ директно забраниха на учащите да го ползват, за да получават бързи отговори по конспекта.

Европейският съюз положи някакви минимални основи за регулирането на изкуствения интелект. Те са в прекалено ранен стадий, за да може да се каже дали ще са ефективни или не. Всичко това показва и друго – как тясно специализирани сфери могат да бъдат застрашени от замяна с AI, дори и да са изключително креативно насочени. Както и, че чрез подобни инструменти всеки ще може да създава различни форми на изкуство, като зададе правилните параметри.

Защо ще има „революция“

Четвъртата индустриална революция много често погрешно е оприличавана на Индустрия 4.0. Разликата за някои може да е само въпрос на формулировка, но тя е съществена. При индустриална революция имаме пълно „помитане“ на цели сектори и цялостната им трансформация. Някои компании обичат да говорят за Индустрия 4.0, за да наложат мнението, че тя е „опционална“ и дружествата ще избират дали да са част от нея или не. Успокоение, което може да бъде опасно.

Развитието на AI от 2022 г. обаче показа, че изкуственият интелект и особено решенията с отворен код имат потенциала да променят вече няколко сфери. Вярно е, че сме в доста начална фаза, но започват да се очертават първите по-големи тенденции. Някои експерти от IT сектора също виждат вятъра на промяната.

„Някои компании си мислят, че могат да се включат или не в Индустрия 4.0, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Няма такова нещо като Индустрия 4.0 – има Четвърта индустриална революция“, заяви Доброслав Димитров, изпълнителен директор на Imperia Online и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) при представянето на годишния доклад на организацията за 2022 г. „Някои компании си мислят, че могат да се включат или не, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“, допълни той.

Димитров допълни в края на 2022 г., че вече новата година ще донесе големи промени и трансформации в областта на AI. Те ще стъпят именно на пробивите на OpenAI от предходната година, макар това да не го обяви директно.

Предупреждението на Димитров обаче е достатъчно ясен сигнал, че процесите вече са задвижени и посоката е зададена. С което съвсем скоро може да стане на своеобразен „бунт на машините“.

The post Бунтът на изкуствения интелект appeared first on TechTrends България.

Въпросите около социалната мрежа са много и разнообразни. Но малко си задават този – „Как ще изглежда новия Twitter“ и как си го представя Илон Мъск? В последните дни, милиардерът предостави няколко слайда от корпоративна презентация, която дава частична яснота относно плановете му. Както и отговаря донякъде на горния въпрос.

Визията на Мъск, която самият той нарече Twitter 2.0, включва популярната в Китай концепция за супер приложение (Super App). Това е мобилна програма, която включва в себе си редица услуги, продукти и възможности. Повечето от които може да нямат общо помежду си, но са интегрирани. Мъск иска да разшири доста ограничените настоящи възможности на Twitter, както и да добави нови такива за реклама и приходи. Милиардерът иска да върне компанията сред водещите социални мрежи с над 1 млрд. потребители – което също е доста амбициозна задача.

Супер приложението на Twitter

Концепцията за супер приложение вече успешно се прилага от много компании. Facebook е сред тях, като интегрира онлайн магазин в своята социална мрежа. Но зародишът ѝ може да се проследи в Китай, където такова е WeChat, например. Започнало като чат-програма, то постепенно добавя възможността за провеждането на разговори, а след това до онлайн пазаруване. На азиатските пазари, супре приложенията се превръщат в стандарт и технологичните играчи там се опитват да развият максимален брой услуги.

Визията на Мъск за Twitter 2.0 включва изграждането на именно такова. Към настоящите сравнително кратки формати, милиардерът иска да разшири функционалностите. Естествена интеграция на видео секция, която е задължителна предвид силната конкуренция от TikTok. Следват криптирани лични съобщения и чат, с който да се вдигне мерника на чат-приложенията.

Интересна и противоречива е идеята за вкарването на дълъг формат постове. Макар да няма много детайли, в презентацията е показана визия, която наподобява повече статия от сайт, отколкото пост от социалните мрежи. С което може да се каже, че Мъск ще иска да се конкурира с платформи за споделяне на подобни материали, като Medium.

Последните елементи са интеграция по естествен начин на реклами, което е просто на думи, но ще бъде предизвикателство на практика. Към тях ще имаме система за разплащания. Както и повторно пускане на печално известната от последните дни верификация на профилите към абонамента Twitter Blue.

Очакваните резултати

За малко под месец, Мъск смята, че е постигнал повече от добри резултати. Той споделя малко статистики, в които на пръв поглед си личи, че Twitter е в правилната посока. Първите данни са за регистрираните нови абонати. В седмицата около 15 ноември са отчетени 2 млн. нови регистрации. Което е двойно по-голям брой спрямо тези през лятото и с 66% повече спрямо същия период през преходната година.

Активността на потребителите по минути също се покачва и отново в седмицата около 15 ноември достигат 8 млрд. Това е с 30% повече на годишна база. Активните месечни абонати надминават за първи път от доста време 250 млн. до 253 млн. към ноември 2022 г. През юли тази година са били около 240 млн.

След което милиардерът споделя и някои от очакваните кратко и средносрочни резултати. Те са в неговия прекалено амбициозен стил – достигане на 1 млрд. потребители след 12 до 18 месеца. Това беше желанието на Мъск още през пролетта, когато се опитваше да купи Twitter, но крайният срок беше доста по-реалистичен – 2028 г.

Купчината проблеми

Съкращаването на две трети от служителите в социалната мрежа от страна на милиардера загатва за проблеми. Това е и основната линия по която в момента са атакувани едновременно Мъск и Twitter. Предизвикателствата в тази посока са значителни, щом откриващият слайд от презентацията на самия предприемач е просто „Наемаме хора“.

Той обаче е преекспониран от либералните среди в САЩ, най-вече заради почти пълното премахване на модераторските екипи на Twitter. Както и на реабилитирането на редица известни личности и привърженици на републиканската партия. Сред тях е и предходния президент на САЩ Доналд Тръмп.

По-фундаменталните проблеми за Илон Мъск ще бъдат финансови. Twitter започна слабо годината и се очертаваше да губи пари. Дори и Мъск да не беше поел компанията, съкращения щеше да има, именно поради тази причина. Конфликтът между милиардера и либералните активисти премина в нова фаза. Сега редица големи рекламодатели се изтеглят от платформата, поради натиск от подобни личности, организации и вътрешен натиск. Списъкът се удължава като последния пример е Apple, а сред първите бяха General Motors, Mondelez, Volkswagen и др.

С други думи се очертава перфектна буря за Twitter – изтегляне на рекламодатели и още по-свиващи се приходи. Това ще постави Мъск в тежка ситуация през следващата година. Тогава се предполага, че ще трябва да започне да връща част от дълга, с който придоби компанията. Както и ще трябва да търси допълнително финансиране за пълната трансформация на Twitter и за покриването на негативния ѝ финансов резултат от 2022 г.

Възможност за успех

Какви са шансовете за успех на Мъск? Малко, но не и липсващи. Милиардерът е известен с това да си поставя нереалистични цели и после да не ги постигне. Но повечето му начинания, в които е играл водеща роля са сравнително успешни – Tesla, SpaceX и PayPal. Има и доста провали, но за него Twitter е до голяма степен и лична кауза, с което няма да изостави толкова лесно социалната мрежа.

Трансформацията на Twitter в Super App е задължително условие за еволюцията на компанията. Това наистина трябва да се случи в доста кратки срокове, но и да бъде осъществено качествено. Ако супер приложението включва изброените по-горе елементи, Twitter ще може да бъде адекватен конкурент на редица по-популярни или набиращи такава социални мрежи.

Показаната статистика е обнадеждаваща, макар че остава въпроса с качеството на профилите и интеракциите. Тя също така показва и доста кратък времеви отрязък и трудно може да говорим за тенденция. Целта за постигане на 1 млрд. абоната в рамките на 12-18 месеца вече е прекалено амбициозно.

Ако нещо може да „преобърне каруцата“ това е конфликтът на Мъск с либералните активисти. Влизането на Мъск в социалната мрежа извади на показ, че тя е била поддържана „изкуствено“ основно за поддържането на определена социално-политическа линия. Платформата отдавна е в стагнация при броя на потребителите, иновации не се правят от години, а приходите ѝ са движени на вълни. Това не е най-атрактивното място за рекламодатели.

Все пак такива има и при това с големи бюджети. Изтеглянето на редица ключови рекламодатели показва, че ако не се поддържа съответната линия, компанията ще трябва да търси нов бизнес модел. Това не е фикция на Мъск, след като има директен призив от хора в тези среди за бойкот на компанията. Технологичният предприемач ще трябва да спечели наново доверието им, както и да промени модела и цялостното представяне на Twitter, за да може да оцелее. Което е изключително комплексна задача.

The post Twitter 2.0 или визията на Илон Мъск за трансформацията на социалната мрежа appeared first on TechTrends България.

Служителите и ръководството на Twitter го разбраха по трудния начин. Най-висшите мениджъри нямаха тази чест, като най-ключовите бяха уволнени още през първите минути от управлението на Мъск. Те обаче се отърваха леко – най-богатият човек на планетата след това реши да изпробва възможностите на служителите. Възложи им задача с изключително кратък и невъзможен срок за изпълнение. Както и всички екипи да съкратят служителите си с 50%.

Всичко това се случва в рамките на седмица. Естествено, в типичния за Елон Мъск стил – нищо от това не се реализира по план. Новата функционалност не е готова навреме и е отложена поне два пъти, до момента. Twitter намали служителите си наполовина или с около 3 500 души, но се оказа, че са уволнени и ключови такива. Затова, сега компанията се опитва да върне част от тях.

Неслучайно, още при първата новина, че Мъск купува Twitter коментирахме, че той реално ще се опита да спаси западащата социална мрежа. Както и, че това ще бъде доста трудна задача. Драмите около сделката бяха само черешката на тортата – истинското предизвикателство за милиардера тепърва предстои.

Ударна трансформация

Мъск влиза наистина ударно в Twitter. За добро или лошо, той взима със себе си и екип от 50 доверени специалиста от Tesla. Задачата им е да променят началната страница на социалната мрежа преди потребителят да се логне. Така, че тя да покаже фийд с популярни туитове и хора, които не са абонати да разберат за какво става дума. Това е направено буквално в първите часове след придобиването.

Най-вероятно след това, този екип на Tesla продължава да съдейства на Мъск. Една от причините, милиардерът да използва собствен ресурс е, че няма доверие или не знае възможностите за софтуерна разработка на Twitter. В рамките на тази „адска седмица“, той ще сподели, че основният проблем на компанията е, че „има прекалено много мениджъри и прекалено малко програмисти“. Първоначалната информация според различни медии беше, че милиардерът планира да съкрати до 75% от служителите на Twitter. Или над 5 600 души от 7 500 общо.

За да определи възможностите на компанията и степента на промените, Мъск прави нещо типично по негов си начин. Той възлага задача за разработване на функция в социалната мрежа с невъзможен за изпълнение срок. Тя включва да се интегрират т.нар. проверени (verified) профили към месечния абонамент Twitter Blue. Посланието е, който не успее – той ще си тръгва от компанията. Така, съкращенията и пускането на новата функционалност са обвързани в един процес и съответно срок.

Очакван резултат

С наближаването на крайния срок, служителите на Twitter се готвят за масовите съкращения. Очакват да видят какви ще са техните мащаби. Заповедта на Мъск е да се „реже“ 50% от екипите и всеки ръководител трябва да предостави съответния списък. Започва да валят предизвестия – основно по имейл.

Служителите дори със сарказъм отбелязват, че ситуацията е като „щракването“ на Танос в холивудската продукция „Отмъстителите: Война без край“. Тогава злодеят на Marvel взима всички магически камъни и с едно щракване на пръстите заличава половината население във Вселената.

Естествено, нищо от това не минава по план. Списъците са изработени също толкова светкавично, колкото са и изпълнени заръките. Впоследствие се оказва, че ключови фигури отговорни за различни критични продукти, възможности и др. са уволнени. Twitter изпада в ситуация, в която трябва да моли вече освободени специалисти да се върнат, заради подобни „грешки“.

Какво се случва с добавянето на проверените потребители да са само за абонатите на Twitter Blue? Нищо, функционалността очаквано не е готова и на няколко пъти срокът за окончателната интеграция е отлаган.

Неизбежното преструктуриране

Макар и хаотични, действията на Мъск имат в себе си много логика. Twitter не се намира в добро финансово и пазарно състояние и подобни радикални мерки са не само необходими, но и неизбежни. Дори предходното ръководство, което милиардерът уволни в първия си ден начело на компанията, беше предвидило съкращения на персонала в рамките на 25%. Двойно по-малко спрямо 50% на Мъск, но най-вероятно нямаше да се ограничи само с тях и през следващите периоди щеше да наложи още намаляване на служителите.

Причината е, че социалната мрежа стагнира откъм потребители. Ако общият им брой е 486 млн. души, то дневните активни са почти двойно по-малко – 238 млн. Ръст има, макар и не толкова голям – между 2% и 3% на месечна база. Въпросът с интеракциите между потребителите може да се каже, че „виси“ във въздуха, особено предвид тезата на Мъск, че ботовете (фалшивите профили) са много повече от декларираните 5% от ръководството.

Тенденцията за стагнираща абонатна база е от години, но е само част от основния проблем. Той е, че Twitter не прави достатъчно пари и в повечето случаи е на загуба. И така е бил от основаването си досега. Изключения са 2018 г. и 2019 г., в които социалната мрежа записва единствените си печалби. Те са сравнително големи за компанията – 1.2 млрд. и 1.46 млрд. долара съответно. Преди това Twitter има дълга поредица от годишни загуби. Те варират от 67 млн. долара през 2010 г. до 1.13 млрд. долара през пандемичната 2020 г. Приходите дават повод за оптимизъм през 2021 г. когато от 3.7 млрд. долара достигат около 5 млрд. долара.

Промяна на бизнес модела

Всичко това изисква не само бързо преструктуриране, но и промяна на част от бизнес модела. Тук идва промяната с абонамента Twitter Blue – като Мъск ще се опита да балансира между свободни и платени функционалности на социалната мрежа. Като вече получава отпор по тази линия от най-различни известни личности. Но със затягането на регулациите, технологичния и най-вече интернет светът върви към т.нар. freemium модел. Мъск също гледа в тази посока.

Милиардерът е изправен пред много проблеми, които трябва да реши в Twitter. Включително и с високото политизиране на платформата през последните години. Тя стана бастион на демократите, особено след като някои от най-популярните републиканци, включително и бившия президент на САЩ Доналд Тръмп бяха баннати от нея.

Част от служителите и потребителите на Twitter се опитват да обърнат дискусията за бъдещето на платформата, като призовават и натискат рекламодателите да се оттеглят от нея. По думите на Мъск, някои опити вече са успели и те костват милиони долари на компанията.

Милиардерът има дълъг и труден път за преодоляване към връщането на стария блясък на Twitter и придобиването му на нова слава. Дали Илон Мъск е поел по правилния – все още е рано да се каже. За момента, действията му са неизбежни, макар и доста шокови. Ако не успее, то това най-вероятно ще е най-скъпият провал на Мъск в кариерата му – както финансова, така и лична. Защото, той обожава Twitter.

The post Трудното за Мъск в Twitter предстои appeared first on TechTrends България.