Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

През 2024 г. се наблюдава много рязък завой при китайските разработчици и тяхното отваряне към апетитния пазар при хардкор гейминга. Той не е най-многобройният, но включва доста заклети фенове, които са с много високи изисквания. Но и все повече са готови да плащат добри суми за качествени заглавия.

Две игри събират вниманието през втората половина на годината. Станалият вече мегахит Black Myth: Wukong, както и предстоящата да излезе Delta Force. Те са доста различни в своята същност – първата е изцяло ориентирана към солова игра, докато втората е безплатна Free to Play и насочена почти напълно към мултиплеъра.

Успехът на Black Myth: Wukong и силните позитивни отзиви от бетата към Delta Force рязко контрастират с резултатите от последната година на големите западни разработчици. Тенденция, която може да трансформира напълно гейминг индустрията, като китайските компании да вземат все по-голяма част от апетитния пай при хардкор играчите. Които досега бяха запазена територия само за западните студиа (и японските в някаква степен – бел. ред.).

Успехът на Black Myth: Wukong

Black Myth: Wukong имаше всички предпоставки да бъде грандиозен провал, според традиционните разбирания на гейминг индустрията до момента. Това е изцяло сингълплеър ориентирана игра, базирана на китайски класически роман от XVI век. При това без да включва каквито и да е мултиплеър или кооперативни режими, допълнителни дигитални предмети и др. С други думи имаме изцяло солова игра, която не е част от голям и установен франчайз, нито е част от популярна история на Запад.

Въпреки всичко това, Black Myth: Wukong постига впечатляващи продажби и само за първия месец те са над 20 млн. копия. Това я превръща в една от най-бързо продаваните игри в света и историята до момента. Разработчикът Game Science още не е обявил колко точно копия са реализирани до момента. Преди да кажете, че това най-вероятно включва основно продажби в Китай, повечето се оказват точно от западните пазари, като Северна Америка, Япония и Европа. Sony обяви, че Black Myth: Wukong е най-сваляното заглавие за PlayStation 5 точно в тези региони за август 2024 г.

Постижението на играта е допълнително подсилено от факта, че Game Science е китайски разработчик. Той е основан от бивши кадри на азиатския гейминг гигант Tencent, а самата корпорация придобива 5% дял през 2021 г. Дали умишлено или не, китайският роман на който е базиран се казва „Пътешествие към Запада“. Докато Black Myth: Wukong се превръща в първата AAA игра, която идва от Китай и пожънва такъв голям успех при това точно сред западната аудитория.

Delta Force командосите на Tencent

Вторият пример от последните месеци е франчайзът Delta Force, който обяви завръщане на голямата гейм сцена. Това е една от игрите, които създадоха жанра тактически екшъни и първото заглавие излезе през 1998 г., разработено от NovaLogic. Любопитното е, че първоначално армията на САЩ дава на компанията проект да разработи боен симулатор за подготовка на войниците. Идеята на военните не достига до пълна реализация или поне няма информация докъде е реализацията. Първият Delta Force е базиран много на него и успява да привлече вниманието на геймърите.

Франчайзът достига пикова точка с четвъртата игра от поредицата – Delta Force: Black Hawk Down излязла през 200 3 г. Тя се опитва да пресъздаде до голяма степен събитията от филма „Блек хоук“ излязъл горе-долу по същото време. Следващите игри само дърпат поредицата надолу, докато не достига състояние на хибернация. През 2016 г. THQ Nordic изкупува всички лицензи на NovaLogic, но не създава нищо от тях и през 2020 г. ги продава на китайската Tencent.

Четири години по-късно вече виждаме плодовете на китайските разработчици. Първо, те показаха през лятото на 2024 г. предварителен поглед на новата Delta Force: Hawk Ops. През август дори проведоха отворен алфа тест на играта, в която стотици и хиляди геймъри можеха да пробват ранната версия. Отзивите са повече от позитивни, но и плановете на разработчиците са повече от амбициозни.

Новият Delta Force (все още не се знае, дали Hawk Ops ще остане в името или ще излезе с опростеното заглавие – бел. ред.) съчетава в себе си цели три игри. Първата е Hazard Operations и представлява т.нар. Extraction Shooter по подобие на Escape from Tarkov, но с една идея по-аркаден. Втората е Havoc Warfare и е почти карбонно копие на Battlefield 2042 и третата е сингълплеър кампания, която е римейк на оригиналния Delta Force: Black Hawk Down.

Алфа тестът включваше само първите два мултиплеър режима и то по една карта за всеки. Въпреки това, играчите имат повече от позитивни отзиви към новия Delta Force, като доста от тях го поставят като качество над изкопирания в единия от режимите Battlefield 2042. Според сайта на играта има вече над 1.5 млн. регистрирани потребителя. Това не брои и заявките за поръчка в Steam, за които няма данни.

За вредата на сладкото (бебе)

Може да очаквате, че като китайски заглавия, двете игри ще се опитат да вкарат някакви политически послания, предвид силната цензура на Пекин в дигиталното пространство. Нито Black Myth: Wukong, нито Delta Force за момента не разполагат с такива елементи. Дори се получава точно обратното с първата игра.

Малко преди пускането на Black Myth: Wukong през първата половина на 2024 г. излиза информация, че консултантската фирма Sweet Baby Inc е поискала 7 млн. долара за да направи играта „по-атрактивна за масовата аудитория“, но Game Science са отказали. Слуховете за това „изнудване“ се засилват, покрай комбинация с публикации в западните геймърски медии като IGN от края на 2023 г., които определят Black Myth: Wukong като „сексистка“.

До момента няма доказателства, че Sweet Baby Inc наистина е поискала тази сума, както и, че седи зад негативните публикации, но двете действия подозрително се припокриват. Скандалът дори подпомага успеха на Black Myth: Wukong, като предварителните поръчки се изстрелват рязко след осветляването му в западния интернет.

Причината е, че доста от хардкор играчите са против намесата на Sweet Baby Inc в редица популярни и утвърдени франчайзи. Те обвиняват консултантската фирма, както и ръководствата на разработчиците, че се опитват да „вкарат политически елементи“ и така съсипват естественото развитие на игрите. Самата компания обвинява геймърите, че са „токсични“ и, че действията им са „дискриминация“.

Негативният имидж на Sweet Baby Inc се доизгради, след като в социалните мрежи се появиха презентации на основателката Ким Белеър, в които тя обяснява как се налага определени морални стереотипи. Една от тезите е, че „трябва да се прекрати правилото, че фантастичните светове са само за бели мъже“. Sweet Baby Inc има само 16 служители, но те участват в изграждането на персонажи и писането на сценарии за много и то големи игри. Списъкът с „консултираните“ заглавия включва: God of War: Ragnarok, Marvel’s Spider-Man 2, Alan Wake II и потенциално предстоящата GTA 6. Докато студиата, с които компанията е работила покрива едни от най-големите AAA разработчици, сред които са Ubisoft, EA, Valve, 2K Interactive, Xbox Game Studio и много други.

Потъването на Ubisoft

Дали с участието на противоречивата консултантска фирма или не, последните години редица утвърдени франчайзи в гейминга бележат значителни провали. Толкова големи, че дори един от лидерите в бранша – Ubisoft е заплашен за финансовата си стабилност и оцеляване. Което контрастира много силно с успехите на първата китайска AAA игра Black Myth: Wukong.

Настоящите проблеми на Ubisoft се свързват с предстоящото им заглавие по Assassin’s Creed: Shadows. В него играчът поема контрол върху тъмнокож самурай във феодална Япония. Макар персонажът да е истинска историческа личност, той никога не е бил самурай и ролята му в тази епоха е била по-скоро на оръженосец. Това предизвика остра реакция от геймърите, особено японските. Ubisoft отмени презентацията на играта в Страната на изгряващото слънце, както и премиерата за февруари 2025 г.

Несгодите на френската компания обаче са по-дълбоки, като тя не може да създаде ново хитово заглавие през последните няколко години. Геймърските реакции към Star Wars: Outlaws, първото заглавие от популярния франчайз на Ubisoft, са между посредствени до игнориращи.

Истинският провал обаче е със Skull&Bones, която влиза в конкуренция на Sea of Thieves, едно от малкото ексклузивни заглавия на Microsoft. Компанията дори я определи като AAAA заглавие, за да оправдае високата цена от 70 евро. Тя не успява да надмине 1 млн. продажби, а отзивите за нея са посредствени.

По-ключовото е, че според неофициална информация, разработката на Sull&Bones струва между 650 и 850 млн. долара. Определението за AAAA заглавие не е толкова за качеството, а за огромния ресурс, който тя е погълнала за направата ѝ. Предполага се, че точно Skull&Bones в момента потапя шхуната на Ubisoft, докато слабото представяне на Star Wars Outlaws и отлагането на Assassin’s Creed Shadows само доливат малко вода в общата пробойна.

Проблемите за френския разработчик може да се окажат стратегически. Един от миноритарните акционери AJ Invest предупреди в отворено писмо, че бизнесът на Ubisoft върви стремглаво надолу и основния виновник е висшето ръководство. Едно от предложенията е студиото да слезе от борсата, за да може да се преструктурира, като се позволи да се изкупят акциите при настоящите изключително ниски цени. Книжата поевтиняха за три години от малко над 83 долара за брой до 13 долара в момента или с 84%. Споменава се, че може да се позволи на Tencent да получи по-голям дял. Ако не се направи, AJ Invest заплашва с потенциален опит за враждебно придобиване – намиране на още инвеститори, с които да се постигне мажоритарно мнозинство за съответните промени.

Провалът на борбата с дезинформацията

Докато Ubisoft потенциално чупи рекорди със своето AAAA заглавие, макар и негативни, това не е единичен случай през настоящата година. Друг подобен случай е Concord, разработен от Firewalk Studios и Sony. Това е първото заглавие на студиото, основано през 2018 г. и придобито от японския гигант през 2023 г. Точната сума на сделката не е назована, но е някъде около 200 млн. долара. По различна информация Sony е финансирала минимум още 200 млн. долара, за да се довърши Concord.

Една от причините японският гигант да придобие компанията е в техния „иновативен подход към разказването на истории“. Което е странно предвид, че Concord е изцяло мултиплеърно заглавие изпълнено с политкоректни персонажи. Играта претърпява пълен крах, като са продадени само около 25 хил. бройки. Sony я спира след по-малко от месец, връща парите на потребителите и се говори, че ще се опитва да я преработи във F2P заглавие.

Друг звучен провал е на Dustborn. Играта дебютира в Steam по сходно време с вече изброените заглавия и е достигнала най-много 83 едновременни играча в популярната платформа. Специфичното на заглавието е, че то е силно финансирано с близо 1.4 млн. долара от Норвежкия филмов институт, още 150 хил. евро по програмата за креативни проекти на ЕС и потенциално дори от правителството на САЩ с още 275 хил. долара. Всичко в името да се създаде игра, която да служи за „борба с дезинформацията“.

Победа на чужда територия

От всички изброени примери по-горе може да изведем две заключения в провала на големите западни гейм компании. Първият е, че се прахосват огромни ресурси в разработването на посредствени заглавия. Вторият е, че все повече фокусът пада върху „предаването на правилното послание“, вместо на забавлението. Практика, от която Холивуд си пати вече няколко години.

Резултатът и в двата типа развлекателни индустрии вече е един и същ – ниско качество, постигнато с огромни бюджети и одърпваща се аудитория. Докато Холивуд все още няма равносилна конкуренция, която да прибере потенциалните потребители, то при гейминга вече се намира такава. Успехът на Black Myth: Wukong разчупва почти всички парадигми на индустрията за видеоигри от последните няколко години. Както и поставя нови рекорди.

Докато Delta Force може да се окаже почти пълно копие на популярен, но залязващ по същите причини франчайз на Battlefield и да вземе точно неговата аудитория. Играта удря дори по-силно, защото сингълплеъра ще разказва за американската военна кампания в Сомалия, а главни герои ще са едноименните командоси. Отделно, Delta Force започва като проект за военен симулатор за САЩ, а сега се разработва от китайци.

Иронията е, че двете заглавия идват от Китай, която е популярна точно със силната си цензура в гейминга, контрол над посланията и др. подобни практики. Но тези две игри от Поднебесната са точната противоположност – без агресивни или дори прикрити политически лозунги, добро качество и фокус върху забавлението. Интересно ще бъде дали това ще се превърне в тенденция за заглавията от Китай и за бъдеще, както и дали западните гейминг компании ще отговорят подобаващо.

The post Как Китай превзима западния гейминг appeared first on TechTrends България.

Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Агресивното увеличени на потребителите на фиксирана телевизия и интернет не се оказват само празни приказки, като „Виваком“ е добавил близо по 100 хил. абоната само през периода юли-септември. Компанията също така отчита и силен ръст на мобилните си клиенти, като продължава да намалява разликата между водещите два оператора.

Всичко това идва в момент в който „Виваком“ или по-скоро United Group се опитва да придобие всички активи на „Булсатком“. В своите отчети компанията-майка подчертава, че сделките трябва да преминат през регулаторно одобрение, както и, че ще помогнат на телекома да подобри позицията си в изключително „конкурентната среда“.

Втори в групата

Финансовото представяне на „Виваком“ за първите девет месеца продължава да е силно, каквато тенденция забелязахме към края на полугодието. Приходите растат с 9% на годишна база до 473 млн. евро за целия период между януари-септември. Телекомът от известно време не е най-големият в United Group, след консолидацията на гръцките активи. Nova Greece е лидер по постъпления с 610 млн. евро или около 30% от общите. „Виваком“ отговаря за 23% от приходите на цялата група.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също расте за българския оператор. Увеличението е с около 15% до 226 млн. евро. По този показател, „Виваком“ е лидер в United Group, като Nova Greece постига само 190 млн. евро EBITDA за същия период. Българската компания също така е и източник на най-много оперативен кеш за групата – 166 млн. евро.

За сметка на тези позитивни новини, капиталовите инвестиции за „Виваком“ намаляват. Те се понижават до 60 млн. евро спрямо 74 млн. евро предходната година. Обяснението на компанията-майка е, че това се дължи на „различен график за ремонти и строеж“ между двата периода. Тъй като в това перо влизат и крайните потребителски устройства, телекомът явно е намалил нивата на складови наличности, което също е понижило инвестициите.

Скок на абонатите

Докато чисто финансовият резултат изглежда повече от обещаващ, то оперативния свързан с потребителите показва по-резки промени и то в рамките само на три месеца. Само в периода между юли и септември, „Виваком“ добавя близо 100 хил. абоната на домашен интернет и на платена телевизия. Първите вече са 717 хил., докато вторите достигат 875 хил.

Последните са по-важни, защото именно на пазара на платена ТВ се смята, че сделката с „Булсатком“ ще окаже най-голямо влияние. Сателитният оператор разполага в края на 2022 г. едва 542 хил. ТВ абоната, докато „Виваком“ по това време е с 667 хил., показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Сега, за девет месеца телекомът е добавил 207 хил. потребители ако ползваме информацията на КРС и 217 хил. при сравнение на докладите на United Group за двата периода.

Откъде идват тези нови абонати и дали е за сметка на „Булсатком“ в момента не може да се каже категорично. Факт е, че през последните няколко години потребителите на сателитния оператор спадат драстично. Затова и презумпцията, че докато регулаторите излязат с решение за сделката с „Булсатком“, компанията ще бъде най-вероятно почти напълно обезкървена. Абонатите междувременно ще се влеят във „Виваком“ органично.

Ръстът на потребителите, в комбинация с новите пакетни предложения на компанията води и до увеличение на средномесечния приход на абонат (ARPU). Т.нар. blended показател, в който влизат различните услуги се увеличава от 10.5 на 11.7 евро в края на септември.

Кули за дълг

United Group обявава, че сделката за предоставянето на всичките ѝ мобилни кули на саудитската Tawal е приключена. Платени са 1.218 млрд. евро, като повечето средства са използвани за погасяване на част от големи дълг на групата. Тук се изпада в интересна ситуация, защото българският съд премахна незабавното изпълнение на сделката с мобилните кули на „Булсатком“, което може да афектира и отношенията на United Group с Tawal.

Балканският телеком има задължения в края на 2022 г. на стойност от 5.9 млрд. евро. Към края на септември те се понижават до 5.4 млрд. евро, като в тези суми са включени всички видове дълг, главници, лихви и др. United Group зае крупни средства, за да може да финансира повечето си придобивания в региона. Най-голямото от тях е придобиването на няколко оператора в Гърция, с което българските операции вече не са лидерски.

Но „Виваком“ също така получи възможност да купи различни по-малки доставчици през последните две години. Сделката с „Булсатком“ е най-значимата, както за телекома, така и в консолидационните процеси в страната за последните десет години. Последното подобно крупно придобиване беше от „Мтел“ на „Близу“.

The post „Виваком“ расте стабилно и агресивно добавя фиксирани абонати през лятото appeared first on TechTrends България.

Ключовото значение на „Булсатком“ беше подчертано след години на вътрешна борба за контрол и финансово оцеляване. От 2022 г. след поредната смяна на собствеността, тази битка се пренесе към целия пазар, а от настоящата се включиха активно регулаторите и съда. Сателитният оператор е изградил истински „гордиев възел“ от правни казуси относно неговата собственост. Разплитането на един или повече може да доведе до ефектът на доминото и да прехвърли собствеността на компанията от едни ръце в други.

Броени дни преди Коледа, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че ще осъществи задълбочен анализ и проучване на последния възел – прякото придобиване на „Булсатком“ от United Group. Това е най-важният компонент от целия низ от казуси и с най-големи потенциални преки последствия за телеком пазара. Останалите казуси не са за подценяване, като бавно и славно и те търпят развитие. Но те малко или много ще зависят от този, за да може да се разплете окончателно съдбата на „Булсатком“.

Има ли заплаха за конкуренцията

Намерението на United Group да придобие напълно сателитния оператор е описвано като заплаха за конкуренцията най-вече в две направления. Първото е пазарът на платена телевизия, в който „Булсатком“ дълги години беше едноличен лидер, но през 2022 г. отстъпи първото място на „Виваком“. Обединението на първите два доставчика по брой абонати ще концентрира прекалено голям пазарен дял.

Макар, че купувачът не е „Виваком“, а реално компанията-майка United Group не помага в защитата на тази теза. Сумарно след придобиването ще се осигури около 61% от пазара на платена телевизия, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. Вторият „А1 България“ ще разполага с 26%, а каквото остане – за малките оператори.

Второто направление е силната концентрация на пасивна и опорна инфраструктура, която водещият телеком у нас започва да акумулира. Това става чрез друга сделка с „Булсатком“ – тази за мрежовата ѝ инфраструктура. Като абонати при доставката на интернет на дребно, ситуацията след придобиването ще е малко по-благосклонна от около 41%, по данни на КРС. „А1 България“ остава втора с малко под 28%, а малките доставчици сумарно имат около 30%.

Най-засегнат от тези промени ще бъде третият телеком – „Йеттел“. Неговият собственик PPF Group неуспешно наддаваше за „Булсатком“ през 2021 г., когато загуби от бизнесмена Спас Русев. Това беше последният шанс на мобилния оператор да придобие значителен дял и инфраструктура във фиксирания сегмент. Сега, „Йеттел“ развива тези услуги почти виртуално, като разчита на мобилната си връзка и опорната мрежа изградена около кулите. Опасенията за пазарните дялове при поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ са изразени не само от „Йеттел“, но и от „А1 България“.

По-ограниченото влияние като защита

От „Виваком“ и United Group избират интересна стратегия за защита на сделката. Особено, когато става дума за пазара за платена телевизия. Телеком групата сравнява официалните данни подавани към КРС с тези от няколко независими проучвания за точния брой на ТВ абонати в страната. Те са правени, поради критики на големите играчи, че малките крият колко потребители разполагат, защото таксите за авторски права се изчисляват на абонатна база. Според регулатора, потребителите на платена телевизия са малко над 2 млн., докато тези отчетени от консултантите Earnst & Young и Bmedia са малко над 2.5 млн.

От United Group правят нова сметка за пазарните дялове на база на тези данни. Според тях, след сделката „Виваком“ ще разполага с общ контрол на около 49% при платената ТВ. За да подсили своите аргументи, телеком групата също така добавя и абонатите на OTT услуги – това са онлайн платформите като Netflix, Amazon Prime, HBO Max и др. Така, общият брой на ТВ потребителите, според компанията скача до близо 3 млн. С което контролният дял на „Виваком“ спада до доста по-приемливите 40%.

Уловките са няколко. Първата е, че не се взима предвид факта, че точно „Виваком“ дълги години критикуваше „Булсатком“ в некоректно отчитане на своите абонати. След една от смяната на собствеността на сателитния оператор, тези обвинения спряха. Но това не е плътно доказателство, че практиката (ако е имала такава – бел. ред.) е спряна. Добавянето на OTT платформите също може да бъде поставено под въпрос, защото за да са достъпни е необходима интернет връзка, а „Виваком“ е сред лидерите в този сегмент.

Съдебни неволи по възела

Докато КЗК взима решението да разследва по-задълбочено пряката сделка между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ през предпразничната седмица има частично развитие и по друга част от „гордиевия възел“. Става дума за сделката за мрежовата инфраструктура на сателитния оператор, която беше продадена директно на United Group, като обезпечение на кредита на Спас Русев за придобиването на самата компания.

КЗК разреши сделката, но Административният съд – София област премахна незабавното ѝ изпълнение. Което означава две неща, едното е, че United Group все още не може да прехвърли активите, а другото е, че тепърва магистратите ще разглеждат казуса.

Достига се до куриозна ситуация, защото мобилните кули на „Булсатком“ вече бяха интегрирани, заедно с тези на „Виваком“ в отделно дружество и продадени на саудитската Tawal. Тази сделка е финализирана според финансовия отчет на United Group през третото тримесечие, като сумата получена за всичко е малко над 1 млрд. евро.

Времето няма да излекува

Решението на КЗК да разследва по-задълбочено сделката между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ показва, че опасения за концентрация може да има. Интересен детайл е, че регулаторът за момента го възприема като поемане на непряк контрол. United Group придобива фирмата на Спас Русев „Вива Корпорейт България“, която притежава „Булсатком“. Всичко е все още в начален стадий, но първите крачки за регулаторно разглеждане са направени.

Заплетените казуси по веригата на „възела“ в комбинация с тепърва анализирането на географския и пазарен обхват на пряката сделка означава, че разплитането им ще отнеме доста време. Дори крайното решение да бъде срещу реализирането на придобиването, протакването работи в полза на „Виваком“.

„Булсатком“ вече е в позиция на преходно ръководство от няколко години. Пазарните ѝ дялове се свиват скоростно и през 2022 г., компанията загуби лидерската си позиция от „Виваком“ при платената ТВ. За около десетилетие, сателитният оператор е свил почти двойно своята абонатна база. Агресивната политика на „Виваком“ също не е за подценяване, като вече има подадени редица сигнали, че от компанията се опитват да привлекат потребители на „Булсатком“, като обявяват, че доставчикът е фалирал или вече е придобит.

Дори без подобни практики ще е въпрос на време сателитният оператор да бъде „обезкървен“. Загубата на абонати най-вероятно ще продължи през изминаващата се 2023 г. и следващата 2024 г. В зависимост колко време се протакат решенията на регулаторите и съда, може да достигнем ситуация, в която придобиването на „Булсатком“ наистина няма да окаже голяма пазарна промяна.

The post Започна същинската битка за прекия контрол над „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Така се прави първата крачка към пълното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. Подобна сделка вече беше обявена през средата на ноември. Тя също чака одобрение от КЗК и се очаква да бъде своеобразен гвоздей в програмата.

Друго производство, което виси при регулатора е това за придобиването на Спас Русев на „Булсатком“ и обвързаността му по това време с „Виваком“. Тоест да реши за предходната промяна на собствеността на оператора, от което пък зависи друго производство за по-предходната смяна на собствениците. От този низ от казуси, който трябва да се разплете от КЗК рано или късно, зависи съдбата на „Булсатком“. Или пък самото попадане на компанията в този юридически и административен ад вече е предопредил нейния край.

Настоящето решение на КЗК обаче изкарва на показ и потенциалните първи пукнатини в досега безпроблемния път за консолидация на пазара в полза на „Виваком“. Всички останали големи играчи влизат с остри позиции срещу сделката за фиксираната инфраструктура. Въпреки, че регулаторът я одобрява това става с особено мнение на неговия зам.-председател. Той се изразява против това решение и се аргументира, защо то е погрешно. Това е ключово развитие, защото следващите казуси вече засягат много по-пряко пазара и първите признаци за камъчета по пътя, може да обърнат колата.

Битки за кули и канали

Решението на КЗК обхваща два елемента – мобилните кули на „Булсатком“, които вече са предадени на „Виваком“ и продадени на саудитската Tawal. Вторият е за пасивната фиксирана инфраструктура или т.нар. канална мрежа. Те също трябва да бъдат предадени на българския телеком, според условията на кредита отпуснат на Спас Русев от United Group за придобиването на „Булсатком“.

Опасенията на „А1 България“, „Йеттел“ и ЦЕТИН (последните две са търговското и инфраструктурни звена на PPF Group) са, че чрез сделката, „Виваком“ ще засили позициите си при полагането на кабелни мрежи. Което в комбинация с последните придобивания на телекома на малки оператори ще му осигури господстващо положение при фиксирания интернет. Подобни опасения бяха изразени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в свой анализ при някои от по-новите придобивания на оператори от „Виваком“.

„Йеттел“ и ЦЕТИН са на мнение, че влиянието на компанията ще стане близо до това на монополист и ще създаде бариери пред компании без инфраструктура да развиват собствена. Това загатва, че компаниите на PPF Group планират да разгръщат фиксирана мрежа и да предоставят класически ТВ и интернет услуги. В момента, тяхната инфраструктура е свързана почти изцяло с мобилното покритие на „Йеттел“. Казано накратко: контролът над каналите дава контрол над кабелите, а те – на крайните услуги.

Комбинацията с базови станции затваря напълно цикъла и с мобилния сегмент. В аргументите срещу „Виваком“ се включва и Пламен Генчев – един от бившите съоснователи и собственици на „Булсатком“. Според него, мобилната мрежа на сателитния оператор е изключително качествена. Причината да се спре предлагането на такава услуга е в решението на ръководството след него и то седмици преди да се обяви сделката със Спас Русев.

Тънки сметки

Целта на „Булсатком“ на сделката е „да подобри влошеното си финансово състояние“. Затова компанията е решила да „аутсорсне“ мрежовото си оборудване на „Виваком“. Никъде не се споменава за заема отпуснат от United Group на Спас Русев, който се погасява именно с тези трансакции. Телеком групата директно го посочва в един от докладите си за акционери, който изтича в медиите преди година.

КЗК след това прави тънки сметки, затова дали придобитите активи могат да минат за пазарна концентрация. Поради факта, че „Булсатком“ е повече сателитен оператор, фиксираната му мрежа не заема голям дял от приходите, които генерира цялото дружество. По този начин регулаторът отхвърля повечето изразени тези за концентрация. Мобилните кули са общо 167 на брой, което също е отчетено като сравнително малко, за да предизвика сериозни изменения на пазара.

Комисията също така смята, че срокът за отдаване под наем на фиксираната мрежа от „Виваком“ на „Булсатком“ е достатъчно дълъг, за да не създаде възможност за злоупотреба от телекома. Този договор също така не включва трансфер на абонати от сателитния оператор към по-голямата компания. Въпреки, че с обявяването на придобиването му от „Виваком“, от „Булсатком“ се оплакаха, че търговци на първия се опитват да заблудят негови клиенти да преминат към него.

Съпротива отвътре

Зам. председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев не е съгласен с решението на регулатора и го подписва с особено мнение. В него той посочва именно заема на Спас Русев от United Group и последващото придобиване на „Булсатком“ от българския бизнесмен. Затова, според него Комисията погрешно разглежда поотделно двете сделки за мобилните кули и фиксираната мрежа и тяхното влияние на пазара. Като по-правилният подход е да се разглежда като една и то за поемането на контрола над „Булсатком“.

Кюмюрджиев подчертава, че разделянето на трансакциите на няколко – за мобилната, за фиксираната инфраструктура и за самото предприятие цели единствено да се заобиколи оценката на цялата сделка като една. И то като такава, с която да се придобие цялата компания. Аргументацията му обаче има и пролуки, тъй като според него, „Булсатком“ остава без активи след продажбата на инфраструктурата, въпреки, че основния дял на абонатите на компанията са на сателитен ТВ сигнал, които не са засегнати от тези сделки.

Зам. председателят на КЗК също така изрично подчертава, че целият низ от трансакции „е за осъществяване на де факто контрол“ над оператора от страна на „Виваком“. Кюмюрджиев настоява да се проведе по-задълбочен анализ на пазара и на икономическите взаимовръзки. Той също така припомня, че година по-късно, United Group уведомяват КЗК, че искат да постигнат пряк контрол над „Булсатком“ – тоест директно придобиват сателитния оператор. Което е допълнително доказателство за намеренията на балканската група и „Виваком“.

Разплитане на Гордиевия възел на „Булсатком“

Одобрението на прехвърлянето на мрежовите активи на „Булсатком“ е само част от разплитането на Гордиевия възел за собствеността на оператора. През 2019 г. кредиторите на компанията поеха контрола от тогавашния ѝ мажоритарен собственик Пламен Генчев. След редица преструктурирания, бившият съсобственик и основател не успя да си я откупи обратно, въпреки тази възможност. След редица съдебни обжалвания, Софийския административен съд (САС) постанови, че КЗК трябва да разлгеда сделката.

Кредиторите тогава се възползваха от вратичка в закона, че ако не участват на пазара, то те не подлежат на регулаторно одобрение. Освен ако с купуването не сменят пазарното поведение на компанията, а такова по това време не е имало. В края на лятото на 2022 г. Спас Русев печели търг за продажбата на „Булсатком“, като другия участник е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и ЦЕТИН.

Сделката не беше финализирана месеци наред, защото българският бизнесмен все още фигурираше като част от ръководството на „Виваком“, въпреки, че телекомът вече беше собственост на United Group. Когато обяви приключването на сделката, той вече не беше свързан с компанията. Или поне беше така привидно, защото се оказа, че финансирането на придобиването е станало със заем от United Group. С излизане наяве на тези детайли, телекомите сезират КЗК.

Ако регулаторът не позволи на Спас Русев да придобие „Булсатком“, то тогава той ще трябва да разгледа и потенциално анулира и влизането на кредиторите в сателитния оператор. Защото те, с продажбата на компанията променят нейното конкурентно поведение. От всичко това зависи и дали финално ще се одобри и обявеното придобиване на „Булсатком“ от United Group.

На час по лъжичка

Оплитането на сателитния оператор в подобни регулаторни одобрения и хватки на пръв поглед работи като, че ли в полза на пазара. Защото дава надежда, че „Виваком“ няма да придобие най-големият си конкурент при фиксирана ТВ и да стане едноличен лидер с близо 60% пазарен дял. Но протакването във времето на решенията на целия този низ от сделки, работи всъщност във вреда на „Булсатком“.

Компанията губи пазарни дялове през последните години. Честата смяна на собственост донякъде се налага, заради финансовата ѝ нестабилност. „Булсатком“ успя привидно да излезе от „перфектната буря“ и да се преструктурира, но това не ѝ гарантира дългосрочна стабилност. През 2022 г. тя изгуби поддържаната над десетилетие лидерска позиция при предлагане на платена телевизия.

Пазарните ѝ дялове се свиват, губи абонати. Продажбата на мрежовата инфраструктура допълнително „я олекотяват“ в лицето на регулаторите. Тези процеси продължават и с времето придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ няма да изглежда толкова скандално за пазара. Телекомът вече прибра инфраструктурата, докато с останалите абонати той може постепенно да „обезкърви“ оператора.

Придвижването на производството за физическите мрежи на „Булсатком“ и потенциалната смяна на настоящите състави на регулаторите може да дадат ход и на останалите висящи казуси от „гордиевия възел“. Особеното мнение на зам. председателя на КЗК също дават надежда, че сателитният оператор може да се окаже „прекалено едра хапка“ за „Виваком“. Но от друга страна, цялата тази борба ще обезкърви напълно „Булсатком“.

The post КЗК направи първа крачка към вливането на „Булсатком“ във „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Двата телекома изразяват и опасения за силна концентрация на пазара на платена телевизия. Не само при доставката, но и при дистрибуцията. Както и засилват опасенията си за влиянието, което „Виваком“ ще получи на пазара за фиксиран интернет. Те вече се противопоставиха на усилията на компанията да консолидира немалка част от регионалните интернет и кабелни оператори. Усилията им за момента са без успех.

Сагата със собствеността на „Булсатком“ продължава, защото това означава, че двата телекома ще обжалват до последно всяко едно одобрение на сделката. Включително и потенциалното ѝ ескалиране на ниво Европейски съюз (ЕС). Залогът е голям, защото говорим за сливане между първия и втория доставчик на ТВ, както и между първия и третия играч при фиксирания интернет. Нагнетеното напрежение вече започва да ескалира към тотална война между трите телекома и първата такава, в която залог може да се превърне бъдещето на сектора. Както и се слага окончателен кръст между привидния триумвират при водещите оператори.

Под прикритие

Придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“/United Group е логичен завършек на цялата сага със сателитния оператор. Повратният момент е през лятото на 2021 г., тогава бизнесменът Спас Русев печели търг за собствеността на компанията, в конкуренция с PPF Group – тогавашният едноличен собственик на „Йеттел“. Има една уловка, към тогавашна дата българският предприемач все още се води в управителния съвет на „Виваком“, а фирмата с която купува сателитния оператор – част в структурата на собствеността на телекома.

Неслучайно това е повратният момент. Ако PPF Group беше спечелила търга, сега „Йеттел“ щеше да разполага с добри позиции на фиксирания пазар. Без обаче да застрашава с доминация целия сегмент. В същият момент сделката остана замразена повече от година, заради конфликтът на интереси на Спас Русев с най-големия конкурент на „Булсатком“ в основните му бизнеси. Чак в края на лятото на 2022 г. бизнесменът заличи напълно участието си във „Виваком“, което му проправи път към финализиране на придобиването.

Още тогава, изразихме опасения и хипотезата, че Спас Русев може да се окаже „троянски кон“ в компанията. Вариантите бяха два – постепенно да я влее във „Виваком“ или просто бавно и славно да залезе, проправяйки път на телекома. По ирония на съдбата се случиха и двата сценария.

Дяволската сделка

Потвърждението, че Спас Русев влиза в тази роля се появява малко след като поема официално компанията. В отчетът на United Group е записано, че бизнесменът е придобил „Булсатком“ с пари отпуснати като заем от собственика на „Виваком“. Сумата е 125.6 млн. евро, колкото струва самия оператор, а залогът се оказва самата компания.

Последното не е изрично споменато, а само неговата мрежова инфраструктура. United Group бързо вливат малкото мобилни кули с тези на „Виваком“, отделят ги в самостоятелно дружество, което продават на саудитския Tawal. Ситуацията с доста по-добре развитата фиксирана мрежа е малко по-различна – тя трябва да бъде прехвърлена директно на „Виваком“. Първоначално от българското дружество, а и от компанията-майка United Group не искат това да минава през одобрението на регулаторите, но впоследствие тази част от сделката в момента чака при Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Особено след като другите два телекома я сезираха в първите залпове на настоящата ескалация.

Настоящето обявление на придобиването на United Group на вече „изтърбушения“ откъм инфраструктура „Булсатком“ наподобява горната трансакция. Собственикът на „Виваком“ има два варианта – да влее сателитния оператор в българския си телеком или да го управлява централно като виртуален такъв. След предоставянето на цялата си мрежа, „Булсатком“ оперира единствено с крайни устройства като сателитни чинии и рутери. Дори в този вариант имаме свързаност, защото United Group изчисти веригата на собственост на „Виваком“ и държи еднолично телекома.

„Недопустимо арогантно“ – директните обвинения

Досега бяхме свикнали трите основни телекома да „играят в един отбор“. Било то в битката за честотите, тарифите за тях или натискът върху малките оператори и създаването на виртуални такива. Отвикнахме от ситуациите в които един, а какво остава за два телекома да обвинят свой основен конкурент в погазване на конкуренцията. Особено когато се използва толкова директен и дори граничещ с циничен тон.

„Планираната сделка на United Group за Булсатком е недопустимо арогантна и в разрез с пазарните правила за лоялна конкуренция“ – е озаглавено становището на „А1 България“. В него, телекомът дори директно обвинява „Виваком“, че използва поставено лице (визирайки косвено Спас Русев). Това става в прикачената инфографика към съобщението.

„А1 България“ подчертава потенциалната концентрация на пазара за платена ТВ и донякъде засиленото влияние на „Виваком“ при фиксирания интернет, което ще получи при поглъщането на „Булсатком“. В изпратената позиция на „Йеттел“ се използва по-мек език, но са изтъкнати същите аргументи. Двете компании ясно заявяват, че ще използват всички законови възможности за противопоставяне на сделката. „А1 България“ стига малко по-далеч – като също така обяви, че ще сезира европейските институции. Това може да се осъществи, тъй като United Group е международна група, която оперира в няколко страни от Европейския съюз.

Трудният избор за КЗК

Досега българският антимонополен орган даваше съгласие на придобивките и „меката“ консолидация проведена от „Виваком“ през последните няколко години. КЗК разреши изкупуването на няколко регионални интернет и кабелни оператора. Една от сделките беше върната от съда, като комисията коригира посочените от магистратите пропуски. Това показва, че КЗК засега заема страната на „Виваком“.

Регулаторът все още не е разгледал казусът с фиксираната мрежа на „Булсатком“ и прехвърлянето ѝ към United Group. В режим на открито производство е и самата сделка между Спас Русев и сателитния оператор. Сега към този низ от изчакващи решения добавяме и това за прякото придобиване на целия доставчик от United Group.

За разлика от предходните поглъщания на „Виваком“ в момента на карта е заложен дългогодишният, но вече бивш, лидер на пазара за платена телевизия. През 2022 г. „Булсатком“ вече е втори в този сегмент с 26.7% или 542 хил. абоната. Преди години, сателитният оператор доминираше пазара с близо милион клиента, но проблемите на компанията доведоха до нейния постепенен крах.

„Виваком“ стана лидер през 2022 г. с 32.9% пазарен дял и ако погълне „Булсатком“, то нейния ще скочи до 59.6%. Тъй като това е сливане между първия и втория, то следващия „А1 България“ ще разполага само с 26.4% или двойно по-малък дял, а независимите кабелни оператори с още по-малък – 13.9%. Точно в този сегмент са насочени опасенията на телекомите и това може да се окаже големият проблем при одобряването на сделката от КЗК. Защото комисията вече по-трудно може да игнорира подобно пазарно положение.

При фиксираният интернет нещата са малко по-балансирани, независимо, че сделката обединява първия и третия играч. „Виваком“ е лидер през 2022 г. с 31.4%, следван от „А1 България“ с 27.8%. „Булсатком“ е трети, но с почти незначителните 6.2% и погълнат той ще увеличи до 37.6% влиянието на звеното на United Group. Сателитният оператор напусна мобилния пазар, върна честотите в 1 800MHz на държавата, а кулите вече са ръцете на саудитския Tawal. С което неговото влияние там е неутрализирано.

Краят на малките

На хартия пазарите за фиксирани услуги са силно конкурентни със стотици играчи. При реализиране на поглъщането на „Булсатком“ се премахва последния голям и независим от двата основни телекома оператор. В сегмента за платена ТВ за тях остава минималния дял от под 14%.

При интернет доставката е по-добра ситуацията от малко под 35%. Но, без ТВ услуга провайдърите нямат шанс срещу пакетните предложения на телекомите. Някои от тях предлагат 2в1, 3в1 и много повече с различните добавени услуги и дигитални платформи. Това гарантира поетапното унищожаване на малките оператори във фиксирания сегмент.

Ситуацията в дългосрочен план няма да е розова и за един от установените телекоми – „Йеттел“. Мобилният оператор не успя да придобие развита до крайните потребители фиксирана мрежа. Затова, компанията започна да предоставя такива услуги през 5G мрежа за домашния интернет и ТВ през дигитална платформа само. С пълното доминиране на „Виваком“ и стабилното присъствие на „А1 България“, място под слънцето за „Йеттел“ във фиксирания сегмент може да се окаже, че няма.

Телекомът все още е финансово стабилен, но е единствен от триото, който за първата половина на 2023 г. отчита спад на печалбата. В същия момент, добавената стойност на печалбата при неговите два конкурента се формира все повече от фиксираните и дигитални услуги. Което може да постави дългосрочния просперитет на „Йеттел“ под въпрос.

Регулаторните производства в предходните сделки за „Булсатком“ вече формираха истински „Параграф 22“, като все още не са приключили. Споровете между бивши, по-бивши и настоящи акционери, инвеститори и мениджъри сме ги описвали в поредицата „Войната на розите за „Булсатком“. Новото придобиване добавя още един слой в тази каша. От друга страна консолидационните процеси, които „Виваком“ предприе през последните години започват да светят като предупредителни лампички.

The post Голямата телеком война за „Булсатком“ започна appeared first on TechTrends България.

На годишна база може да се направи анализ за „Виваком“, но със закъснение от почти година и то използвайки данни от няколко публични източника. Нещо такова ще се опитаме да формираме в настоящия обзорен материал. Приходите и печалбата на „Виваком“ са взети от публикувания в края на септември консолидиран финансов отчет в Търговския регистър. Данните за абонатите са взети от последния доклад на компанията-майка United Group, който покрива деветмесечието на изминалата година.

Като цяло, „Виваком“ отчита добър растеж през 2022 г., който е проследим и при другите два телекома. Специално при абонатите, компанията има значителен ръст, генериран най-вече от приключените едно след друго поредица от придобивания за последните две години. Телекомът купи няколко малки, но важни регионални кабелни и интернет оператора. За някои от сделките продължават съдебни спорове, но засега „Виваком“ надделява и при тях.

В крак със сектора

Резултатите на „Виваком“ за 2022 г. следват наложените тенденции за растеж на целия сектор, вече обявени от техните два основни конкурента. Приходите нарастват със 7.8% на годишна база до 596 млн. евро. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се увеличава с 11% до 278 млн. евро. В консолидирания отчет се предоставя нетната печалба и тя от своя страна нараства с 25% до 126 млн. евро. Прави впечатление увеличаването на повечето оперативни разходи, най-вероятно заради силната инфлация през 2022 г.

За сметка на това „Виваком“ намалява перото за персонала, като сумите за заплати се понижават с минималното 3 млн. лева, което предполага намаляването на броя на служителите през 2022 г. В отчета към Търговския регистър е записано и точно с колко от 5 054 на 4 548 души.

В публично достъпния документ имаме и доста подробна разбивка на капиталовите разходи. Тези за изграждане на мрежата са за 36 млн. лева за 2022 г., от които са изпълнени 14 млн. до края на миналата година. Още 6.8 млн. лева са за доставка на мрежово оборудване, от които е доставена една трета. Последното перо е за хардуер и софтуер, който през 2022 г. е на стойност 7.3 млн. лева. Общо, компанията е сключила договори за инвестиции на стойност 50 млн. лева (25.7 млн. евро), но повечето от тях ще бъдат доставени и изпълнени през следващи периоди.

Ефектите на вливанията и отделянията

Ситуацията с капиталовите разходи ще търпи известна промяна през настоящата 2023 г. Още през октомври 2022 г., „Виваком“ отделя мобилните си кули в дъщерно дружество „Юнайтед Тауърс България“. То, заедно с останалите подобни мобилни активи на United Group бяха продадени в края на изминалата година на саудитската TAWAL. В последния финансов отчет за шестмесечието (който ще разгледаме в последващ материал) е записано, че сделката е преминала регулаторно одобрение през август и вече е финализирана. Това ще премахне инвестициите в крайната мобилна инфраструктура.

По-голям ефект обаче имат вливанията на придобитите през последните две години по-малки кабелни и интернет оператори. През 2022 г. към структурата на „Виваком“ ефективно са добавени „Нет 1“, „КомНет София“ и „Цифрова Кабелна Телевизия“ (N3). Съдебната и регулаторна битка продължава за „Нетуъркс“, както и за придобиването на фиксираната мрежа на „Булсатком“, която беше прехвърлена в края на изминалата година.

Резултатът от тези придобивания обаче е доста явно видим при абонатите на „Виваком“. Във вече разглеждания от нас отчет на United Group за деветте месеца на 2022 г. компанията надминава бройката от 3 млн. потребителя на мобилни услуги – 3.197 млн. Големите скокове са при фиксираните абонати. Тези на платена телевизия се увеличават до 726 хил. и превръщат „Виваком“ в лидер в сегмента, изпреварвайки дългогодишния властелин „Булсатком“, което беше потвърдено в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Потребителите на домашен интернет достигат 602 хил. и така се бетонира също лидерската позиция на компанията, като досега тя беше оспорвана между телекома и „А1 България“.

Загуба на ключова позиция

При сравняването на трите телекома през 2022 г. излизат някои интересни тенденции. Всички отчитат ръст на приходите и EBITDA. Изминалата година обаче формира още едно голямо разместване, за което имаше само косвени индикации, но вече те са потвърдени на годишна база. „Виваком“ вече не е лидер по по общи приходи в телеком сектора.

Той е изместен от „А1 България“, който отчита значителен ръст на постъпленията от над 11% за миналата година. Телекомът става лидер с приходи от 640 млн. евро, срещу 596 млн. евро спрямо своя пряк конкурент. Това се случва, въпреки, че „Виваком“ има възходяща траектория при абонатите на всички сегменти. В мобилния, компанията продължава да скъсява разликата, особено спрямо втория по клиенти „Йеттел“. Вече споменахме, че „Виваком“ е лидер при ТВ и интернет доставката. Компанията също така се изравнява с „Йеттел“ по средногодишен приход от абонат (ARPU) където и двете отчитат по 10.5 евро по този ключов показател.

Обяснението е просто – „А1 България“ придобива системния интегратор „Стемо“ през 2022 г., който засили постъпленията на компанията. Което превърна телекомът в лидер в тази нетипична за сектора ниша и показа една засега успешна стратегия за диверсификация на бизнеса. Както ще се уверим, тези тенденции продължават и през първата половина на 2023 г.

The post „Виваком“ през 2022 г.: На крилете на растежа от придобивания appeared first on TechTrends България.

Последното се оказва липсващото парче от пъзела, което най-вероятно ще обърне колата. Изнендващо най-застрашен може да се окаже един от лидерите и гигантите, които прекроява пазара през последните няколко години – Disney. Навлизането на развлекателния глобален мастодонт в стрийминга е на път да се превърне в критична грешка, която дори да коства самостоятелното ѝ бъдеще.

Така, потребителите губят с дяволския избор да плащат като преди, но да се върнат досадните реклами в платформите или да увеличат месечните си цени. Инвестициите в стрийминг съдържание започват да намаляват и да секват, а самите компании са в тежко положение на настоящия си бизнес модел. С две думи, ожесточената надпревара и битка за надмощие в този сектор доведе до постепенно взаимно унищожение.

Пътят надолу за лидерите

Засилената фрагментация доведе до повишаване на цените, след като големите платформи издърпаха своето лицензирано съдържание и започнаха да го предлагат ексклузивно само те. Вместо конкуренцията да натисне цените, тя реално подкрепи повишаването им. Защото производството на съдържание е скъпо начинание и без преостъпването му на външни доставчици, то формира приходи само и единствено от платформата за която е предназначено.

Уникалността е основният коз за продаването му на клиентите. Всичко това доведе до редица мерки от страна на компаниите в повишаване на приходите от абонатите. Едната стъпка е в намаляване на споделените акаунти. Тя трябва да насърчи част от съществуващите клиенти, които не плащат, да започнат да дават пари за достъпа до услугата. Втората мярка е поставяне на евтин абонамент, който обаче се субсидира от задължителни реклами. Третата мярка е повишаването на цените на плановете, които не предлагат реклами.

Логичното последствие от всичко това е отлив на абонати. Netflix отчита няколко големи понижения на потребители през 2022 г., които успява да компенсира с мерките си срещу споделянето на акаунти през 2023 г. Това обаче е временно решение. Disney+ отчете срив от 11 млн. потребителя през второто тримесечие на настоящата година. Най-вече покрай отписване на абонати в съвместното индийско звено Hotstar. HBO Max също губи 1.8 млн. акаунта през пролетта на 2023 г.

Дяволската клауза за Disney

Очакваната консолидация на стрийминг платформите ще трябва да кулминира в пълното придобиване на Hulu от страна на Disney. Собствеността на една от първите подобни услуги премина през редица трансформации през последните няколко години. Компанията беше създадена от няколко от водещи създатели и дистрибутори на видеосъдържание. Disney участваше с 37%, NBCUniversal беше с 33%, а Fox с 30%, като идеята е да няма доминиращ мажоритарен собственик.

Окрупняването на американския медиен пазар промени напълно собствеността. Comcast придоби NBCUniversal през 2011 г. и съответно дела от 33%. Disney купи Fox през март 2019 г. и така, компанията на Мики Маус стана мажоритарен акционер с 67% участие. Докато последната сделка се финализира, двата останали собственика се споразумяват за бъдещето на Hulu. През май 2019 г. Comcast и Disney подписват споразумение, според което втората компания получава оперативния контрол над платформата до края на 2023 г.

От януари 2024 г. Disney има правото да откупи миноритарния дял от 33% на Comcast и така да стане едноличен собственик. В договора е записано, че продажбата ще стане при „справедлива пазарна оценка“. Както и, че минималната обща такава е 27.5 млрд. долара, което означава, че Disney трябва да извади поне 9.2 млрд. долара за да придобие пълния контрол над Hulu. Но има още една дяволска клауза – Comcast може да принуди Disney да изпълни сделката.

С две думи, медийният гигант ще трябва да придобие напълно Hulu, независимо дали иска или не. При това на настояща пазарна оценка, която може да се окаже много по-голяма от минималната. Анализаторите поставят сумата, която Disney трябва да приготви между 9.5 и 15 млрд. долара.

Криза в царството на Мики Маус

Докато часовникът бавно отброява времето за откупуване на Hulu, ситуацията в Disney не е розова. Споразумението с Comcast е направено в навечерието на пандемията, която блокира значителна част от бизнесите на компанията на Мики Маус. Увеселителните паркове стояха затворени месеци наред, редица филми бяха забавени или пуснати директно в стрийминг платформата, като така бяха лишени от приходите от боксофиса.

Пускането и засилването на платформата Disney+ изстреля цената на акциите до рекордни нива през 2021 г. Но оттогава насам, ситуацията е за бърз спад на книжата. Освен това, все още стрийминг платформата е на загуба и гори пари. В рамките на две години от 2021 г. до края на 2022 г., Disney е на червено по това перо с около 2 млрд. долара. Обещанията са, платформата да почне да генерира печалба през 2024 г., което и обяснява агресивната политика за монетизацията ѝ.

На пръв поглед, финансово Disney не е в тежка или проблемна ситуация. За първите девет месеца на финансовата година (приключила на 1 юли) има здравословен ръст на приходите от 8% на годишна основа, спад на нетната печалба от 31%, значителен на кешовите резерви с 46%. Последните са на нива от 5.064 млрд. долара. Тези резултати са постигнати са постигнати повече със съкращения на персонала, отколкото с успешни бизнес начинания.

Истинската криза изниква като добавим в уравнението предстоящата и задължителна покупка на Hulu. Дори да вземем най-ниската стойност от 9.2 млрд. долара, в момента Disney не разполага с тези финансови наличности да плати. Печалбата за следващите месеци няма да е достатъчна да покрие тази сума. Във всички случаи на медийния гигант не му достигат минимум 2 млрд. долара за да може да посрещне този разход. Емитирането на дълг ще е проблем, защото Disney вече има 44 млрд. такъв.

Остава опцията да се продават активи и компанията загатна, че може да действа в тази посока. На прицел е линейната телевизия в лицето на ABC News. Главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър спомена за подобна възможност преди няколко седмици. Но и подчерта, че за момента не е взето окончателно решение дали ще се разделя с линейната телевизия. Неофициално се водят преговори с медийната Nexstar, но се поддържат отворени канали и с други потенциални купувачи.

Пазарната оценка на ABC News варира значително, като някои експерти я посочват в рамките на 4.5 млрд. долара. Според слуховете, Nexstar е готова да плати 5.25 млрд. долара, а медийният магнат Байрън Алън е предложил цели 10 млрд. долара. Ако Disney сключи сделка за над 5 или 6 млрд. долара, то тогава може и да успее да плати за оставащия дял в Hulu. Въпросът е докъде ще стигнат преговорите с Comcast и дали няма да се стигне до наддаване за стрийминг платформата, която да я оскъпи значително.

Спекулации с ябълков вкус

Disney може да намери изход от това затруднено положение по доста по-кардинален начин – чрез продажба на цялата корпорация. Потенциален кандидат за това е Apple. Боб Айгър имаше много близки отношения с легендарния Стив Джобс. Самият ръководител на Disney дори пише в биографията си, че ако не е била кончината на съоснователя на Apple „двете компании можеха да се комбинират или поне да се водят сериозни разговори в тази посока“.

Айгър е човекът зад сделката на Disney със студиото Pixar, което е основано от Джобс, докато той е изхвърлен от Apple. Това подкрепя потенциалните слухове и теории, че в момента медийният гигант е в затруднено положение с понижаващи се акции, за да може технологичния мастодонт да изкупи на по-приемлива цена. В момента Disney има пазарна капитализация малко под 150 млрд. долара. Но към тях трябва да добавим и дългове за още 44 млрд. долара и цялата сума ще набъбне до малко под 200 млрд. долара.

Ползите за Apple са, че те придобиват една от двете най-силни стрийминг платформи в света. Както и огромен капацитет и ноу-хау за създаване на съдържание. Проблемите за гиганта от Купертино идват от увеселителните паркове и другите дейности на Disney, които нямат технологична насоченост. Това може би е най-голямата спирачка пред Apple в придобиването на медийната компания, освен все още високата ѝ цена.

Неизбежното сливане на Disney+ и Hulu, а евентуално и на спортната ESPN, която все още е отделно, ще подсили консолидационните процеси на пазара. Това е много вероятно да доведе и до допълнително поскъпване на месечните абонаменти. Както и на сливане и още по-голямо оптимизиране на бюджетите за съдържание. С което тенденцията, че от стрийминг войните всички губят само ще се задълбочава през следващите няколко години.

The post Стрийминг войните – всички губят appeared first on TechTrends България.

Двете сделки бяха одобрени първоначално от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но бяха впоследствие оспорени и обжалвани от „Йеттел България“. Това е поредният епизод от може би последните битки между големите телекоми за консолидиране и преразпределяне на телеком пазара. Вече са задействани следващите важни тенденции – на отделяне на инфраструктурата от търговските операции на големите оператори.

Настоящето решение на ВАС може да се окаже и еднократна победа на „Виваком“. Магистратите изрично подчертават, че първите сделки от серията започната през 2021 г. от компанията трябва да се разглеждат поединично. Но тези в по-късната фаза вече ще трябва да вземат предвид пазарните натрупвания.

Засега, телекомът няма напълно развалена сделка вследствие на тези съдебни битки. ВАС само върна за преразглеждане придобиването на „Нетуъркс-България“. Отделно, предстоят и нови битки – като например получаването на фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ вследствие на купуването на сателитния оператор от страна на Спас Русев. Във всички случаи, динамиката между ВАС, КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще е ключова за развитието на телеком пазара през следващите десетилетия.

Липса на моментна концентрация

Магистратите затвърждават решението на първа инстанция, че няма опасения за пазарна концентрация. Няма данни за доминиращ пазарен участник, който да наруши лоялната конкуренция. По време на придобиването, „Виваком“ не получава голям пазарен дял, с който да влияе на сектора. ВАС потвърждава, че в този случай не е необходимо изготвянето на по-задълбочен пазарен анализ и това прави обосновано прехвърлянето на контрола на N3 на телекома.

Съдът прави едно доста важно уточнение – разглежда се само времето, в което сделката е обявена и подадена за одобрение от страна на регулатора.  Придобиванията, които „Виваком“ прави след това са обекти на други дела и съответно на променена пазарна обстановка, коментират магистратите. На тази база, за следващите сделки трябва да се взима вече натрупаната фактология, дялове и др.

По този начин, ВАС не създава противоречие между решението си за N3 и това за „Нетуъркс-България“. В последната са включени още операторите „ТВН Дистрибуция България“, „Телко Инфраструктури“ и непряк контрол върху „Онлайн директ“. Както и становището на магистратите поставя в различен контекст висящите останали оспорвани сделки, които включват още тази за „Телнет“ и за мрежата на „Булсатком“, например.

Борба за дялове и мрежи

Основният жалбоподател е „Йеттел“, като вече телекомът развива пълният спектър от телеком услуги – доставка на ТВ, домашен интернет, мобилна връзка. В първите два фиксирани сегмента, компанията не ги развива по класическия начин – със собствена кабелна мрежа, която да покрива т.нар. „последна миля“, а разчита на мобилната си 5G такава. Което я поставя във все още прекалено ранна фаза на развитие.

По-големият конкурент на „Виваком“ във фиксирания сегмент е „А1 България“ и в по-малка степен и „Булсатком“. Сателитният оператор все повече ще се концентрира основно върху услугите за ТВ доставка. Което е видно и с факта, че доставчикът реши да предостави цялата си инфраструктура – мобилна и фиксирана, на United Group и „Виваком“.

Както отбелязва КРС в своите становища до КЗК при разглеждането на сделките – основният проблем е в пазара на едро на интернет. „Виваком“ консолидира в себе си огромен инфраструктурен потенциал с всичките придобивания. „Йеттел“ или по-скоро отделеното от нея през 2020 г. дружество „ЦЕТИН“ също се превърна в голям играч на този пазар. Затова не е изненада, че доскорошния основно мобилен оператор е най-голям противник на сделките.

Бъдещето на инфраструктурата

Докато консолидационните процеси тепърва се опитват да преминат през блатото на съдебните решения вече сме свидетели на нови тенденции в телеком сектора. Това е постепенното отделяне на инфраструктурата от търговските компании. Идеята е да може да се продава капацитет и свързаност на други желаещи и така да се разширят възможностите за монетизиране на мрежата.

Собственикът на „Йеттел“ – PPF Group направи това с цялата инфраструктура. От кулите и базовите станции, през опорната до управлението и сървърите. Новото дружество вече го споменахме и това е „ЦЕТИН“. „Виваком“ и „А1 България“ за момента предприемат друг ход – отделят само мобилните кули от основните компании. Те са на подчинение на собствениците – United Group и Telekom Austria Group съответно. Като първата приключи този процес преди няколко месеца, а втората се очаква да го направи това до юни.

Оттук-насетне има два възможни хода. Единият е като се продаде отделеното звено на друга компания. Това направи United Group веднага след като инкорпорира всички възможни мобилни кули в дружеството TowerCo. Вторият вариант е да остане в рамките на групата, но да продава на местни играчи капацитет и свързаност. На този избор за момента са се спрели PPF Group с техния „ЦЕТИН“.

По този начин, настоящите телекоми се превръщат по-скоро в MVNO или виртуални мобилни оператори, които не притежават пряко собствена мрежа. Това е само на теория поради две причини. Първата е, че макар и отделени, при първия вариант все още си остават в рамките на цялостната корпоративна група. Втората е, че търговските дружества запазват лицензите за мобилните честоти. Така дори и мобилните кули и инфраструктурата под тях да се продадат на външна компания, се запазва някакъв контрол върху това кой ще може да предоставя мобилна услуга и кой не. Консолидацията на фиксирания пазар позволи да се разгърне и мрежовия аутсорсинг. Затова е важно в каква посока ще се развият решенията по сделките от последните няколко години.

The post Съдът разреши сделката между „Виваком“ и N3 appeared first on TechTrends България.