Пандемията с новия щам коронавирус COVID-19, дава потенциални нови средства за въздействие на измамниците върху възрастните хора. Призивът за социална дистанция и различните доброволчески инициативи за помощ за тази уязвима група, може да се използва за удобно прикритие от тези престъпници. В стремеж да пресекат подобна порочна практика, A1 заедно с МВР разработи специално мобилно приложение, с което се дава възможност за контрол и по-висока проследимост на обажданията към възрастните хора.

Новото A1 Guard работи със смартфон абонати на всички телекоми. Само някои от функционалностите са налични единствено за клиентите на А1.

Пандемията и новите сценарии

Фантазията на българските телефонни измамници може да се развихри допълнително покрай пандемията и мерките взети срещу вируса COVID-19. Целта е проста – да се възползват от страха на хората, с което да извършат измами представяйки се за служебни лица, търсейки пари за лечение на близки или доброволци, които искат да помогнат. Това обявиха от МВР в прессъобщението на A1 за пускането на новото приложение.

„В периода на пандемията на COVID-19 е възможно да се появят нови сценарии за телефонни измами“ главен комисар Христо Терзийски, МВР

„В периода на пандемията на COVID-19 е възможно да се появят нови сценарии за телефонни измами – участниците в престъпните схеми могат да се представят за доброволци от групи за подкрепа, лекари, които търсят пари за лечение и изследвания, възползвайки се от страха на хората“, заяви директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, главен комисар Христо Терзийски.

Той допълни, че е необходимо да се добави гъвкавост и иновативност в овладяването на този проблем. Като приложението A1 Guard е подходящ инструмент в тази посока.

„Предоставяме приложението A1 Guard напълно безвъзмездно за абонатите на трите мобилни оператора, защото всеки потребител има право да получи адекватна защита“ Александър Димитров, A1 България

„Предоставяме приложението A1 Guard напълно безвъзмездно за абонатите на трите мобилни оператора, защото считаме, че всеки потребител има право да получи адекватна защита, както и да осигури такава на близките си хора“, обяви Александър Димитров, главен изпълнителен директор на „А1 България“.

Според статистиката на МВР през последните три години са регистрирани 3 044 телефонни измами. Ситуацията с подобен тип престъпления е такава, че всеки четвърти познава човек, който е бил жертва или поне му е правен опит за подобен тип заблуда.

Как работи

При A1 Guard има два типа потребителя – единият е Управляващ, а другия е Защитен. Първият е хубаво да е някой от най-близките роднини, който да може да контролира входящите обаждания. Вторият е съответният възрастен човек, който може да бъде потенциален обект на телефонна измама.

В най-добрия сценарий, A1 Guard работи, когато и двата потребителя разполагат със смартфон и са инсталирали мобилното приложение. Тогава, Управляващия задава до 30 номера, които Защитения може да получава обаждане към тях. Ако има позвъняване от такъв, който е извън този списък, те могат да бъдат блокирани или приети от роднината на възрастния човек. В случай, че и двамата сте абонати на А1, тогава има опция за пренасочване на обаждането към Управляващия номер.

Другите екстри на A1 Guard са възможността за известяване със SMS, ако възрастния роднина получи позвъняване извън разрешения списък. В същото време, ако няма действие, на смартфона на Защитения потребител обажданията извън тези 30 номера звънят със специална предупредителна мелодия и визуализация на екрана.

A1 Guard работи със смартфони и таблети, базирани на платформите iOS и Android от страна на Управляващия. Защитеният (възрастен) потребител може да ползва и нормален мобилен или стационарен телефон, но само ако е абонат на A1. Причините за това са повече технически, тъй като ще се изисква включването на съответния им номер към приложението. Това става на безплатен номер за връзка 1441.

The post A1 Guard е мобилно приложение срещу телефонните измамници appeared first on TechTrends България.

В него се разкрива, че Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, заедно с германското разузнаване BND е подслушвало секретната комуникация на десетки държави посредством кодиращите машини Crypto. При това в продължение на почти 70 години, тъй като компанията е ликвидирана едва през 2018 г.

Буквално часове след разкритията на Washington Post и ZDF, щатското правителство обяви, че има „твърди доказателства“ за потенциалната възможност на Huawei да извлича информация от изградените от компаниите комуникационни мрежи. Ден след това, ФБР и Министерството на правосъдието на САЩ повдигнаха обвинения на китайския гигант и две негови местни звена в криминална дейност. От 16 февруари, администрацията на президента Доналд Тръмп продължи своя натиск върху някои ключови европейски правителства, че ако допуснат Huawei да изгражда 5G мрежите им, ще бъде прекратен обмена от секретна информация с Вашингтон.

Дали са свързани разкритията за дейностите на ЦРУ през Студената война и поредния удар на САЩ срещу Huawei може само да се спекулира. Но определено могат да се направят много връзки между тях. Коментарът на щатското издание Wired е много подходящ в случая – „САЩ се страхуват от Huawei, защото знае колко изкушаващи са подобни вратички“. Какво точно имат предвид колегите ще разгледаме в следващите редове.

Швейцарският шифър

Обширният материал на Washington Post разказва за бизнес историята на Crypto AG – една от водещите компании, която доставяше кодиращи машини от 50-те години на миналия век, до решения свързани с шифрирана информация допреди две години. Дружеството е базирано в Швейцария, но регистрацията му е направена в офшорната зона на Люксембург. Първата държава е исторически неутрална, което дава усещането, че създава надеждни продукти, които нямат „вратички“. Затова техните шифроващи машини, са предпочитани от редица държави по света. От натовски страни, през правителствата в Африка, Америка, до тези в Близкия изток.

Оказва се, че Crypto е създадена с финансовата помощ на ЦРУ и американското правителство. От 1970 г. щатското разузнаване заедно със западногерманското поемат тайно собствеността си, която остава скрита, заради финансовата тайна в Швейцария и Люксембург. ЦРУ не просто разполага с вратички, чрез които да прехване и разкодира всяко едно съобщение, изпращано от нейните машини, но диктува почти всички аспекти от операциите ѝ. Включително, на коя държава какви модели шифроващи продукти да се продават и кои хора да се наемат като служители.

Информацията, която придобиват двете разузнавателни агенции е златна мина. ЦРУ следи иранската кореспонденция по време на заложническата криза през 1979 г. Както и снабдяват с данни Великобритания по време на Фолклендската война с Аржентина през 1982 г.

Между ЦРУ и BND има непрекъснато разливи, най-вече заради стремежа на САЩ да подслушват индискриминативно всички – включително и верни съюзници. Практика, която Вашингтон поддържа с телефони, магистрални интернет кабели и др. След обединението на Германия, BND решава да се оттегли от съдружието си в Crypto, най-вече заради опасения, че тайната може лесно да се разкрие. Индиректни следи за връзката между ЦРУ и базираната в Швейцария компания има още през 1979 г., когато изтичат документи за доста засилена кореспонденция между високопоставени агенти и нейни служители. През 1992 г. Иран арестува служител на Crypto, който няма представа, че оборудването, което продава може да се подслушва.

Операцията има един голям недостатък – тя не успява да обхване основните врагове на САЩ. СССР, Китай и страните от Варшавския договор не разчитат на шифроващите машини на швейцарската компания. Причината е, че са отчели риска те да бъдат компрометирани. Били са много прави в това отношение, независимо дали са знаели колко дълбока е била връзката на Crypto и ЦРУ.

Въпреки, изтичането на известни документи през 70-те години на миналия век, тайната на Crypto остава неразгадана дълго време. Голяма част от служителите и дори директорите на високо ниво не са имали представа за действията на ЦРУ.

Модерна аналогия

Разкритията на Washington Post идват буквално няколко часа преди поредната порция критики и нови твърдения на службите за сигурност на САЩ, че Huawei е изградила подобни, но по-технологични, вратички, които позволяват информацията по нейните мрежи да се подслушва от правителството на Китай. Дори след ескалацията на отношенията между Вашингтон и Пекин, американците така и не представиха истински доказателства, които да подкрепят това твърдение. Техническите специалисти са на мнение, че съществува теоретична възможност това да се случи, но нито един телеком или служба по света не е намерила подобна „вратичка“.

Дори последните обвинения на САЩ в тази посока не са толкова конкретни. По принцип, телеком оборудване се изработва и инсталира по начин, по който вендорът няма достъп до самата мрежа, без разрешение от оператора. Щатските представители твърдят, че Huawei си оставя вратичка за подобен достъп. Доказателствата са били изпратени до съюзни държави като Великобритания, Германия и др. Дали са съдържали техническа конкретика, материалът на Wall Street Journal не споменава.

Huawei отрича тези обвинения, като обявява, че САЩ не са представили никакви доказателства, а продължават само с празните твърдения. Китайската компания допълва, че никой от служителите ѝ няма достъп до мрежовото оборудване без изричното разрешение на съответния оператор.

Може да се направи доста силна аналогия между Huawei и Crypto, поне според твърденията на САЩ. Техническите вратички на швейцарския производител доста наподобяват като концепция (но не и като технология) тези, които Вашингтон визира при китайския гигант. Сравнение може да се направи и при реалните акционери. Crypto e швейцарска компания по регистрация, но реално зад нея са седели ЦРУ и BND. Вашингтон твърди, че Huawei има силни връзки с китайското правителство, докато компанията поддържа тезата, че тя е собственост на „нейните служители“.

Втори удар

Два дни след публикацията на Washington Post, САЩ излязоха с нови мерки или по-скоро конкретни обвинения срещу Huawei. Китайската компания, заедно с две нейни официални и две неофициални щатски звена, са разследвани за криминална дейност (широко формулираната дума е мошеничество – бел. ред.) . В твърденията нови елементи няма. Huawei и останалите компании са обвинени по-скоро в индустриален шпионаж и се посочват случаи от преди близо 20 години, които се споменават в медиите и от официалните лица във Вашингтон през последната година и половина.

Става дума за кражба на интелектуална собственост на код свързан с работата на модеми или случаят със Cisco от 2002 г., на робот за тестване на телефони на T-Mobile от 2012 г. и още четири случая. Към тях добавяме и допълнителни доказателства, че Huawei е нарушавала икономическите санкции на САЩ срещу Северна Корея и Иран, за което е обвинена Менг Ваншоу – главния финансов директор на компанията. Тя е задържана в Канада в момента, докато Вашингтон се опитва да я екстрадира вече повече от година.

Huawei отрича всички тези обвинения, като обявява, че те „имат за цел да разрушат репутацията“ на компанията. „Новите обвинения са повдигнати без основания и са базирани най-вече на стари граждански искове през последните 20 години, които са завършвали, или с извънсъдебни споразумения или са били отхвърляни от съдиите“.

Като изключим, новите твърдения за нарушаване на санкциите, всички други наистина се отнасят към стари съдебни спорове с компании от САЩ, които са отдавна разрешени по съдебен път.

Липса на доказателства

Освен това, нито едно от тези обвинения не е свързано с евентуалната възможност на Huawei да разполага с вратички в изградените от тях мрежи, през които да извличат информация. С което другите твърдения на САЩ също остават да висят във въздуха.

Твърдението на Wired, че във Вашингтон се страхуват от китайския гигант основно, защото самите те са използвали подобни схеми, за да подслушват опоненти и съюзници изглежда доста достоверно. Отделно, разкритията на бившия служител на NSA Едуард Сноудън от 2013 г, че Вашингтон подслушва масово, като използва подводните интернет кабели, подкрепя тезата, че събирането на големи масиви от данни може да става по различни начини. И че САЩ ги практикуват всички.

Дори самите Washington Post правят лека препратка към обвиненията срещу Huawei и разкритията на Сноудън. Така, изданието подсилва усещането, че практиката с ползването на вратичките, може да се окаже по-честа, отколкото изглежда. От друга страна, много често чувствителна информация, каквато е тази свързана с Crypto, не изтича толкова лесно към най-близкия до политическия живот вестник в САЩ. Много е вероятно, това да е било контролирано, тъй като буквално след това започват да се изливат обивненията срещу Huawei.

Дали САЩ, поради липсата на конкретни доказателства, разкриват за една от най-успешните си шпионски операции през Студената война, за да може обществото да направи връзката с китайската компания? Доста е възможно, но дори и да не е това случая е повече от интересна аналогията между Crypto и Huawei.

The post Шпионски игри – има ли връзка между Huawei и Crypto appeared first on TechTrends България.