Служителите и ръководството на Twitter го разбраха по трудния начин. Най-висшите мениджъри нямаха тази чест, като най-ключовите бяха уволнени още през първите минути от управлението на Мъск. Те обаче се отърваха леко – най-богатият човек на планетата след това реши да изпробва възможностите на служителите. Възложи им задача с изключително кратък и невъзможен срок за изпълнение. Както и всички екипи да съкратят служителите си с 50%.

Всичко това се случва в рамките на седмица. Естествено, в типичния за Елон Мъск стил – нищо от това не се реализира по план. Новата функционалност не е готова навреме и е отложена поне два пъти, до момента. Twitter намали служителите си наполовина или с около 3 500 души, но се оказа, че са уволнени и ключови такива. Затова, сега компанията се опитва да върне част от тях.

Неслучайно, още при първата новина, че Мъск купува Twitter коментирахме, че той реално ще се опита да спаси западащата социална мрежа. Както и, че това ще бъде доста трудна задача. Драмите около сделката бяха само черешката на тортата – истинското предизвикателство за милиардера тепърва предстои.

Ударна трансформация

Мъск влиза наистина ударно в Twitter. За добро или лошо, той взима със себе си и екип от 50 доверени специалиста от Tesla. Задачата им е да променят началната страница на социалната мрежа преди потребителят да се логне. Така, че тя да покаже фийд с популярни туитове и хора, които не са абонати да разберат за какво става дума. Това е направено буквално в първите часове след придобиването.

Най-вероятно след това, този екип на Tesla продължава да съдейства на Мъск. Една от причините, милиардерът да използва собствен ресурс е, че няма доверие или не знае възможностите за софтуерна разработка на Twitter. В рамките на тази „адска седмица“, той ще сподели, че основният проблем на компанията е, че „има прекалено много мениджъри и прекалено малко програмисти“. Първоначалната информация според различни медии беше, че милиардерът планира да съкрати до 75% от служителите на Twitter. Или над 5 600 души от 7 500 общо.

За да определи възможностите на компанията и степента на промените, Мъск прави нещо типично по негов си начин. Той възлага задача за разработване на функция в социалната мрежа с невъзможен за изпълнение срок. Тя включва да се интегрират т.нар. проверени (verified) профили към месечния абонамент Twitter Blue. Посланието е, който не успее – той ще си тръгва от компанията. Така, съкращенията и пускането на новата функционалност са обвързани в един процес и съответно срок.

Очакван резултат

С наближаването на крайния срок, служителите на Twitter се готвят за масовите съкращения. Очакват да видят какви ще са техните мащаби. Заповедта на Мъск е да се „реже“ 50% от екипите и всеки ръководител трябва да предостави съответния списък. Започва да валят предизвестия – основно по имейл.

Служителите дори със сарказъм отбелязват, че ситуацията е като „щракването“ на Танос в холивудската продукция „Отмъстителите: Война без край“. Тогава злодеят на Marvel взима всички магически камъни и с едно щракване на пръстите заличава половината население във Вселената.

Естествено, нищо от това не минава по план. Списъците са изработени също толкова светкавично, колкото са и изпълнени заръките. Впоследствие се оказва, че ключови фигури отговорни за различни критични продукти, възможности и др. са уволнени. Twitter изпада в ситуация, в която трябва да моли вече освободени специалисти да се върнат, заради подобни „грешки“.

Какво се случва с добавянето на проверените потребители да са само за абонатите на Twitter Blue? Нищо, функционалността очаквано не е готова и на няколко пъти срокът за окончателната интеграция е отлаган.

Неизбежното преструктуриране

Макар и хаотични, действията на Мъск имат в себе си много логика. Twitter не се намира в добро финансово и пазарно състояние и подобни радикални мерки са не само необходими, но и неизбежни. Дори предходното ръководство, което милиардерът уволни в първия си ден начело на компанията, беше предвидило съкращения на персонала в рамките на 25%. Двойно по-малко спрямо 50% на Мъск, но най-вероятно нямаше да се ограничи само с тях и през следващите периоди щеше да наложи още намаляване на служителите.

Причината е, че социалната мрежа стагнира откъм потребители. Ако общият им брой е 486 млн. души, то дневните активни са почти двойно по-малко – 238 млн. Ръст има, макар и не толкова голям – между 2% и 3% на месечна база. Въпросът с интеракциите между потребителите може да се каже, че „виси“ във въздуха, особено предвид тезата на Мъск, че ботовете (фалшивите профили) са много повече от декларираните 5% от ръководството.

Тенденцията за стагнираща абонатна база е от години, но е само част от основния проблем. Той е, че Twitter не прави достатъчно пари и в повечето случаи е на загуба. И така е бил от основаването си досега. Изключения са 2018 г. и 2019 г., в които социалната мрежа записва единствените си печалби. Те са сравнително големи за компанията – 1.2 млрд. и 1.46 млрд. долара съответно. Преди това Twitter има дълга поредица от годишни загуби. Те варират от 67 млн. долара през 2010 г. до 1.13 млрд. долара през пандемичната 2020 г. Приходите дават повод за оптимизъм през 2021 г. когато от 3.7 млрд. долара достигат около 5 млрд. долара.

Промяна на бизнес модела

Всичко това изисква не само бързо преструктуриране, но и промяна на част от бизнес модела. Тук идва промяната с абонамента Twitter Blue – като Мъск ще се опита да балансира между свободни и платени функционалности на социалната мрежа. Като вече получава отпор по тази линия от най-различни известни личности. Но със затягането на регулациите, технологичния и най-вече интернет светът върви към т.нар. freemium модел. Мъск също гледа в тази посока.

Милиардерът е изправен пред много проблеми, които трябва да реши в Twitter. Включително и с високото политизиране на платформата през последните години. Тя стана бастион на демократите, особено след като някои от най-популярните републиканци, включително и бившия президент на САЩ Доналд Тръмп бяха баннати от нея.

Част от служителите и потребителите на Twitter се опитват да обърнат дискусията за бъдещето на платформата, като призовават и натискат рекламодателите да се оттеглят от нея. По думите на Мъск, някои опити вече са успели и те костват милиони долари на компанията.

Милиардерът има дълъг и труден път за преодоляване към връщането на стария блясък на Twitter и придобиването му на нова слава. Дали Илон Мъск е поел по правилния – все още е рано да се каже. За момента, действията му са неизбежни, макар и доста шокови. Ако не успее, то това най-вероятно ще е най-скъпият провал на Мъск в кариерата му – както финансова, така и лична. Защото, той обожава Twitter.

The post Трудното за Мъск в Twitter предстои appeared first on TechTrends България.

Сделката има и малко български контекст, като най-големият развоен център на софтуерната компания в региона се намира в София. Тя също така е поредната стъпка в промяната на собствеността на VMware. Дружеството беше продадено през 2016 г. на Dell, а след това беше отделено през 2021 г. Последното позволява по-лесното намиране на купувач на софтуерната компания.

Осъществяването ѝ може да я превърне в една от най-големите сделки в технологичната индустрия за последната година. Настоящата пазарна капитализация на VMware е около 40 млрд. долара и при слагане на премия, тя може да достигне и дори да надмине 47 млрд. долара. Тя ще има стратегическо значение за Broadcom, които освен производство на различни чипове, развиват все по-силно софтуерния си бизнес. VMware е лидер по виртуализационни и облачни корпоративни системи.

(Редактирано на 26 май, 15:45) VMware потвърди, че е сключила споразумение за продажбата на компанията срещу 61 млрд. долара. Тоест, ако бъде приключена сделката, тя ще е на стойност 30% по-висока от първоначално прогнозираната. Важен елемент е, че след като това се случи, Broadcom ще премине през поредното ребрандиране и ще приеме името VMware. Сделката ще включва сложни сплитове на акции и различно начисляване на премията и цената за тях. Broadcom от своя страна е потвърдила, че има осигурено финансиране от 22 млрд. долара под формата на дългови облигации.

Преструктуриране с цел продажба

Светлина върху сделката все още няма, двете страни отказват официални коментари, а информацията за нея тръгна от Bloomberg. Двете компании бяха обект на различни трансакции през последното десетилетие. VMware смени на собственика си и това ще е поредното преструктуриране на акциите ѝ. През 2004 г. или шест години след основаването ѝ, компанията е придобита от EMC2 за 625 млн. долара. Малко след това, през 2007 г. са изведени 15% от акциите на борсата. Самата VMware продължава да си съществува като отделен бранд и структура.

Виртуализационната компания минава през различни турболенции, но ситуацията със собствеността остава непроменена до 2016 г. Тогава компютърният гигант Dell решава да купи цялата група EMC2 за 67 млрд. долара, което се превръща в една от най-големите технологични сделки в историята. Dell направи промени в акционерната структура и реално отдели VMware в края на 2021 г. се формира настоящата. При нея, 30% от акциите се намират на фондовата борса, около 41% се държат от собственика на Dell – Майкъл Дел и останалите 29% от различни финансови институции. Подобни действия обикновено се правят с цел по-лесното продаване на компанията. Поради тази причина, воденето на такива преговори изобщо не трябва да са изненада.

Трансформацията на Broadcom

Broadcom от своя страна прави редица придобивания с цел разширяване максимално на портфолиото си от продукти и услуги. В този дух са и преговорите за настоящата сделка. Компанията е основана през далечната 1961 г., като подразделение за платки на Hewlett-Packard. Едва през 1999 г. е отделена като част от Agilent Technologies. Фондовете KKR и Silver Lake Partners взимат нейното звено за разработване и производство на платки и чипове през 2005 г. и формират Avago Technologies. Три години по-късно, компанията излиза на борсата.

Avago влага 411 млн. долара в няколко по-малки производителя на различни системи, като две от тях са придобивания и едно е дялова инвестиция през периода 2009-2015 г. В края му, компанията продава няколко от своите подразделения. През 2015 г. Avago се съгласява да придобие Broadcom Corporation за 37 млрд. долара. Така се формира настоящата корпорация, като по това време разполага със 77 млрд. долара пазарна капитализация.

Новата Broadcom се опитва да увеличи многократно мащабите си. Осъществява още няколко сделки за 29 млрд. долара – CA Technologies през 2018 г. и звеното за корпоративна киберсигурност на Symantec. По-любопитен е опитът на Broadcom да осъществи враждебно придобиване на Qualcomm за 130 млрд. долара през 2017 г. Тя е спряна с изпълнителна заповед от тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп, заради опасения за близки връзки на компанията с китайски производители.

В момента Broadcom разработва и произвежда широка гама от полупроводници, контролери и системи за центрове за данни, мрежово оборудване, смартфони, индустриална автоматизация и др. Компанията също така има и добре развит софтуерен компонент. Вече споменахме за придобиването на корпоративния бизнес на Symantec. Към него добавяме и технологии за бизнеса – различни програми за оптимизации на процесите.

Ролята за VMware и българската следа

Ако бъде осъществена, сделката ще има фундаментална стойност за Broadcom. VMware ще ѝ предостави огромно ноу-хау в областта на облачните и виртуализационни технологии. Софтуерният разработчик все повече се концентрира и върху периферните изчисления (Edge computing), което в комбинация с хардуерния бизнес на Broadcom, може да има голям ефект за пазара. Софтуерната компания развива и звено за киберсигурност, което може да подсили бившето такова на Symantec.

VMware има силно присъствие в България. В София е базиран най-големия развоен център на компанията в региона и е един от трите за софтуерната компания. Той разполага с 1 700 служители в момента, като амбицията е те да достигнат до 2 500 в рамките на следващите няколко години. Няколко българи вече заемат ключови позиции във VMware. Първо, Диана Стефанова беше назначена за вицепрезидент за регионални стратегии за развитие, а от май месец Венцислав Почекански става вицепрезидент за развойната дейност.

The post Производителят на чипове Broadcom купува VMware appeared first on TechTrends България.

Интервюто със Станислав Георгиев е взето на 16 декември и е разделено на три сегмента, които обхващат основните теми – за ситуацията около „Булсатком“, за пазара в България и за съдържанието, продуктите и услугите на компанията.

Част I: За компанията

Поехте „Булсатком“ в интересни и динамични времена. Какво се случи през последните две години с оператора?

Интензивността на работата на „Булсатком“ не е спирала от първия ден, в който поех управлението – 1 април 2020 г. Но такива бяха очакванията на всички, включително на инвеститорите, които са и кредитори на дружеството. Последният факт е доста позитивен фактор, защото тези които са финансирали „Булсатком“ имат пряк интерес за успешното развитие на компанията в бъдеще, а не целят само да си върнат кредитите.

Първата задача на групата от инвеститори е била да предприеме тежко финансово преструктуриране. След като този процес е завършен през октомври 2019 г. на практика те решават да вкарат „Булсатком“ в една нова линия, в която компанията се управлява професионално, с ясно поставени цели и бъдеще на устойчив растеж. Много от тези цели, аз и моят екип, постигнахме в рамките на последните 18-19 месеца.

Дълги години „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес. Това е носило редица позитиви за бившите собственици, но и доста негативи, които в крайна сметка водят до финансовия колапс на оператора. След преструктурирането на собствеността и на дружеството, то не само се стабилизира, но и се промениха множество вътрешни процеси.

„Дълги години, „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес с всички позитиви и негативи от това“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

За съжаление, през това време ние бяхме подложени на различни атаки от един от бившите собственици. Защото е много лесно да докараш една компания до финансов колапс, тя да бъде заздравена впоследствие от инвеститори и кредитори, с инвестиция над 30 млн. евро. А накрая, да имаш претенции, че след всичко това фирмата си е твоя и те са само „на гости“.

Ситуацията около „Булсатком“ е до голяма степен „опипване“ на пазара от страна на част от инвеститорите ни, например Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът Black Rock, които са сериозни институции. Не бих се изненадал, ако преосмислят своите бъдещи участия в страната след цялата абсурдност на случващото се с нас и не без малкия принос на медиите, които предпочитат да отразяват скандалното, произлизащо от Пламен Генчев, вместо да проверят фактите, преди да пишат.

Претенциите на Пламен Генчев са, че по договор има опция да изкупи компанията за 100 млн. евро – съществува ли такава клауза?

Искам да направя едно уточнение – тъй като аз съм управител на компанията, а не собственик, аз съм повече наблюдател на тези спорове. Моята роля е да развивам „Булсатком“ от името и за интересите на всички акционери и съм уважавал всички от тях във времето, включително и самия Пламен Генчев. Да, разбирам, че той е имал възможност да изкупи компанията обратно срещу цена, базирана на конкретна формула. Но също така, аз лично заварих още от идването си сериозен външен интерес от няколко големи стратегически инвеститори, които пожелаха да правят дю дилиджънс (подробен одит преди придобиване – бел. ред.) на оператора.

Основните акционери бяха категорични, че при добра външна оферта, тя ще бъде приета. Интерес имаше от инвеститорите на големите български телекоми, френски медиен конгломерат, който търси цели за навлизане в региона, голям телеком от западната ни съседка, и др. Този процес беше в напреднала фаза, преди Пламен Генчев да заяви опцията за обратно изкупуване.

„Имаше силен външен интерес за придобиване на „Булсатком“ преди офертата на Пламен Генчев“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Съответно, към края на 2020 г., вече имахме ясни индикации за оценката на „Булсатком“ от потенциалните стратегически инвеститори, за които споменах. Броени дни преди да изтече срока на Генчев, той се възползва от опцията, като взима банков кредит от Първа Инвестиционна Банка (ПИБ) за малко над 100 млн. евро. Като, според Търговският регистър, в залога му пред банката е и фирмата „Розенфелд и Ко“, собственик на каналите ТВ+, Спорт+, и т.н.

Пламен Генчев често отрича пред медиите връзка с „Розенфелд и Ко“ и ТВ+, но фактите са факти и официално публикуваните документи са там, за проверка на всички заинтересовани страни. По офертата му разбирам, е имало навременни технически забележки от страна на инвеститорите за несъответствия между споразумението и приложената методология за изчисление на основни финансови показатели, които са фактор във формулата за окончателната оценка на компанията. Съответно, тя е била върната за корекция, с ясен коментар кое, как и защо.

Вместо ново и редактирано предложение, Пламен Генчев предпочете спор през арбитраж в Лондон. Ние като ръководство продължихме да обслужваме „дю дилиджънс” процесите от страна на Пламен Генчев, ПИБ и прескочилите към следващата фаза стратегически инвеститори, които съответно доведоха през лятото до спечелване на най-добрата оферта, а именно тази от страна на Спас Русев.

Очаквате ли тя да бъде финализирана?

Ние, още лятото обявихме сделката за финализирана, има подписано споразумение за продажба и придобиване между инвеститорите и Спас Русев, просто самата трансакция не е завършена. Аз лично очаквам това да се случи през първото тримесечие на новата 2022 г., тъй като тези неща отнемат време.

Ще промени ли смяната на собствеността стратегията и дейността на „Булсатком“?

Не, според мен поне не. Такива са впечатленията ми от новия потенциален стратегически инвеститор. Дори почувствах още по-силна подкрепа от него за това „Булсатком“ да бъде подсилен като водещ ТВ оператор на българския пазар. Нищо чудно, аз и моят екип да продължим да сме начело на компанията и след влизането на новия собственик. За да може да продължим с изпълнението на нашите стратегии и цели, които явно съвпадат с тези на новия инвеститор.

Как се отразява работата на назначения синдик на оперативната дейност на „Булсатком“?

Синдик Миглена Стамболиева е огромен професионалист и тя се шегува, че ще бъде най-краткия такъв в историята на дадена компания. Адвокатите на Пламен Генчев са успели някак да убедят един от двата състава на Апелативния съд, разглеждащ жалбите им, че е имало разпиляване на имуществото и опасност от разпродажби, за което е назначена тази временна мярка. Например, от последното заседание разбрах, че току що съм бил разпродал оптичната мрежа на компанията, но не можахме да разберем на кой точно.

Реалността е съвсем друга, тъй като компанията е под зоркия поглед на институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът BlackRock, които няма как да допуснат нередности. Синдикът ясно вижда това и заедно моментално изградихме процеси за работа, които по никакъв начин не пречат на оперативните такива. Това е временна мярка, която според нас няма да продължи дълго.

Делото за несъстоятелност ще се гледа през януари – какви са ви очакванията по него?

Да, предполагаме това ще е и последното заседание. Това се случва след всякаквите опити, до момента и за съжаление успешни, да се протака спора. Бяха използвани какви ли не измислени аргументи от страна на другите страни. Делото е породено от чисто търговски спорове между „Булсатком“ и двете компании за съдържание – „Розенфелд и Ко“ и „БГ Топ Мюзик“. Едната е бивш наш контрагент, а с другата все още работим. Договорите с тях ги заварихме и като дългогодишен експерт в областта на ТВ сегмента, мога да кажа, че техните параметри не бяха пазарни. Въпреки това, ние ги толерирахме и работехме дълго време с тях, защото тяхното съдържание беше ключово за нас.

Близо една година, с добра воля и намерения, преговаряхме с тях параметрите на договорите, но без успех. Затова в момента, в който намерихме заместител на ТВ+ и другите ТВ канали на „Розенфелд“, се разбрахме за по-ниски месечни такси, но впоследствие те подадоха иск за разликата. За да избегнем потенциалните проблеми, платихме цялата сума, но и внесохме контра иск за нея.

„Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Вместо да оттеглят молбите за несъстоятелност, веднага се появиха едни фактури – „фантоми“ – от предходни години, които не фигурираха в договорите или счетоводните книги, само, за да се продължи съдебния процес. Можем само да гадаем какво точно преследва Пламен Генчев като стратегия – може би се опитва да унищожи „Булсатком“, вместо да позволи компанията да премине в друга фаза на развитие с мощни стратегически инвеститори, без неговото участие.

Затова съм спокоен по това дело, провокирано изцяло от частни интереси. Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс. Самите спорове, по които съдът трябва да съди дали сме платежоспособни или не, са чисто търговски, а не икономически. Радвам се, че успяхме за няколко години, не само да изправим компанията на крака, но и да върнем блясъка на марката „Булсатком“.

На 15 декември изтече лиценза за мобилните ленти 2x5MHz в 1 800MHz спектъра, подновихте ли го и какви са намеренията ви за мобилната мрежа?

Не, не сме. Мобилната мрежа в комбинация с амбициозния проект за собствен сателит са двете основни причини, „Булсатком“ да изпадне във финансовия колапс през 2017 г. В момента на моето появяване в компанията, мобилната услуга вече генерираше около 3 млн. лева годишна оперативна загуба и беше нормално да се фокусирам върху стратегия за спиране на този теч.

Самият мобилен лиценз е ценен актив в смисъла на честотния спектър. Затова се борим в съда, срокът за ползването на честотите да ни бъде удължен до 2023 г. Защото ние получихме този ресурс реално през 2013 г., заради две години обжалвания на един от телекомите. За нас това би било справедливо, защото искаме да ползваме лиценза 10 години, както е по документи.

Притежанието на честотна лента и поддържането на мобилна услуга върху нея не са задължително взаимосвързани неща. Има други начини, по които може да монетизираме честотите или пък да предоставяме мобилна услуга, но без да развиваме собствена инфраструктура и да притежаваме радио спектър. Българският пазар е силно развит и все по-насочен към пакетните услуги, затова мобилните такива ще са нещо, към което ние винаги ще проявяваме интерес, след като клиентите ни намират логика в това.

Тогава каква ще е съдбата на инфраструктурата, която вече сте развили?

Мобилната инфраструктура също е ценен актив, който изненадващо си увеличава стойността във времето. Това важи най-вече за базовите станции или по-конкретно самите сайтове, кули и мачти, а не като оборудване. Големите играчи, като Orange, Deutsche Telekom, America Movil и др. по света засилват инвестициите си в подобна инфраструктура. Базовите станции в момента са това, което навремето бяха шахтите при разгръщането на оптичния интернет.

Затова се забелязва и тенденция в която телекомите отделят своята инфраструктура в отделни дружества. PPF Group го направиха с „Теленор“,  Deutsche Telekom го направиха в някои пазари и няма да се учудя в България в един момент това да го сторят „А1 България“ и „Виваком“.

„Мобилната мрежа е ценен актив, който ще се опитаме да монетизираме “ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Обмисляме варианти, но предвид споменатата тенденция за засилване на значението на мобилните кули, имаме интерес да позадържим подобен ценен актив. Който ще се опитаме да монетизираме по някакъв начин. До момента не е било успешно извършвано, надявам се това да се промени скоро.

Част II: За пазара

На пазара за сателитна телевизия се засили конкуренцията с два нови оператора – „Поларис“ и „Неосат“, виждате ли заплаха от тях?

Не виждам никаква заплаха нито от едната, нито от другата компания. Не е толкова трудно да стартираш сателитен оператор, трудно е да привлечеш критичен брой клиенти, които и да задържиш. За нас, най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома. Също така влияние оказва сивият пазар за ТВ разпространение. Това са малките оператори, които имат идентичен с нашия бизнес модел с необвързващи договори с предплащане. Но те не декларират точен брой абонати и често излъчват реално пиратско съдържание.

„Най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома и сивия пазар за разпространение на телевизия“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Знаете, че при нас важен индикатор е т.нар. churn или изтичането на абонати. Аз като изпълнителен директор на „Булсатком“ трябва да знам защо си тръгват някои клиенти и къде отиват. За да мога да ги задържа или привлека отново. Оказва се, че над 50% от тях се ориентират към „сивите“ играчи, а не към големите телекоми. Затова според мен е важно да се намери работещо решение за сивия сектор.

Подчертавам решение, а не унищожаване. Защото донякъде, „Булсатком“ страда от същите проблеми, каквито имат и малките оператори. Това е фактът, че предоставяме основно ТВ и интернет услуга. Когато двата телекома обезценяват тези продукти с по-големи пакети, с включени например мобилни услуги, това не е полезно за пазара. Малките компании не могат да се борят с тях, без да прибягват до незаконни или на ръба на закона действия.

Лидерската позиция на „Булсатком“ при телевизията ни дава мащаб на бизнеса и чрез него можем да се конкурираме с големите играчи. Но при малките това е проблем, който трябва да бъде решен. Не трябва обаче да стигаме до ситуация, в която единственото решение е те да бъдат задушени, затворени или изкупени.

„„Булсатком“ е в уникална позиция да е лидер на ТВ пазара и да не предлага абонаментни договори“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

„Булсатком“ се намира в уникална позиция и това ни отличава от останалите, ние сме голям оператор, но единствен от останалите телекоми, който предлага услуги без абонаментен договор. Плащаш – гледаш, не плащаш – не гледаш. Може да имаш сигнал на вилата си и да ползваш ТВ услугите, само когато си там. Това нещо го няма при другите два телекома и е характерно за малките доставчици. Българските потребители имат страх към обвързващите договори и това е голямо предимство за нас.

В момента сме свидетели на ново изкупуване на малките оператори…

Да, но това е резултат от дългогодишно задушаване на пазара. Това става с ценова атака и после стават лесни мишени за придобиване.

Смятате ли, че малките оператори ще изчезнат след няколко години?

Не и не искам да изчезнат. Защото малките компании са много полезни за развитието на пазара. Те изграждат инфраструктура на места, които са икономически неизгодни за телекомите. Също така, те задават по-висок стандарт за обслужване. Някои иновации също тръгват от тях, защото по-малките дружества са по-гъвкави и по-лесно могат да въведат нови идеи.

„Малките оператори са полезни за развитието на пазара и трябва да се намери решение за по-лесната поява на нови компании“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Процесът на окрупняване не е задължително да е противоречие на съществуването на независимите оператори. Това е нещо естествено в една работеща пазарна екосистема. За много предприемачи, продажбата на добра цена е крайна цел. Затова консолидирането не е смъртна присъда за малките оператори, а естествено развитие.

От друга страна, смятам, че условията за създаването на нови компании в този бранш трябва да се подобрят. Имаме идеи, готови сме да ги обсъдим с управляващите. На мнение съм, че решение може да се намери и с помощта на държавата да могат малките оператори да съществуват на напълно пазарен принцип.

Налагането на национален роуминг (споделяне на мобилната мрежа) на телекомите за малките ли е решение на проблема?

Това е търговско решение, което зависи от това дали телекомите, имат икономически интерес от подобен ход. Дали ще могат да намерят съответната синергия с някои от малките оператори, дали последните ще се използват като поддоставчици или други партньорски отношения. Но тук говорим за търговски отношения, в които бизнесът трябва да се саморегулира.

„Големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Държавата трябва да осигури справедливи условия за всички, тъй като в момента се толерират недъзите на малките оператори, които дразнят големите оператори (напр. висящи кабели, недокументирани мрежи) но пък се и толерира ценовия натиск от страна на големите, където Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не задълбочава достатъчно анализите си, дали са наистина финансово обосновани тези цени на ТВ пакети. Оттам насетне, бизнесът ще намери своя баланс. България все още е една от малкото държави в Европейския съюз с над 300 доставчика на ТВ и над 600 на интернет.

Ние, големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план. За да може да изградим устойчива среда за сектора.

Част III: За съдържанието

Какви са целите на „Булсатком“ в средно и дългосрочен план?

Категорично искаме да запазим лидерството на ТВ пазара, както и да повишим абонатите и съответно приходите. Имаме план как ще го постигнем. Стратегията ни от последните две години е да се върнем, към това, което „Булсатком“ прави най-добре – да предоставя качествено ТВ съдържание на крайните клиенти. Със сигурност не смятам, че нашият потенциал е да сме конвергиран телеком.

Вместо това ние ще се концентрираме в предоставянето на ТВ съдържание. Сега преди празниците пускаме сериала Deutschland в нашия канал Action-Box. За първи път в България се пуска сериал, който е хитов от платформата Amazon Prime Video. Това сме ние – целим да намираме най-доброто съдържание и да го предоставяме легално на крайните потребители. Ще е тъжно ако няма качествено съдържание по телевизията в домовете в България, защото на много места хората приемат телевизията като основния източник на забавление.

Какви промени в лицензираното съдържание настъпиха през последната година-две в „Булсатком“?

HBO беше първото нещо, което трябваше да върнем, абсолютен приоритет и затова подписахме отново с тях тази година. Не беше лесно, защото се оказа, че предишното ръководство не е било напълно коректно и имаше натрупани задължения, заради които излъчването на каналите на HBO беше спряно през 2016 г. Пуснахме също така и каналът Dizi (TDC). Хората може да говорят, че не харесват турските сериали, но малко хора знаят, че южната ни съседка е вторият по размер производител на съдържание след Холивуд. Те имат много, наистина много качествена продукция. В този канал ще видите, както някои от по-старите заглавия, така и доста нови, които са наистина на високо ниво.

„Булсатком“ не само го вкара в България, но и държи правата за него. Те не са ексклузивни и всеки, който иска да го добави към портфолиото си може да се свърже с нас и при равни условия да им го предоставим. Това е новото съдържание, което вкарахме и засега е доста успешно. Заменихме каналите на „Розенфелд и Ко“ с нови три – action-box, cine-box и comedy-box, които са с много различно съдържание, в което има доста европейски продукции, филми от фестивали и др. Повечето са неизлъчвани досега в България.

Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-box – това е новият ни спортен канал. Той излъчва само български спортни събития, като целта му е да популяризира родните спортове. Забавното е, че каналът е създаден от белгиец – Ерик Карлтън, който е бившият представител на Eurosport за региона. След като прекратихме излъчването на La Liga (испанското футболно първенство), обсъждахме, че все пак спортът е определящ за имиджа и запазената марка на „Булсатком“. Ние сме компанията, която докара международния премиум спорт в страната и го популяризира през първите години на новото хилядолетие. Това е в нашето ДНК и ние нямаше как да разделим спорта и нашата марка.

„Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-Box – спортен канал, фокусиран изцяло върху популяризирането на българския спорт“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Затова приехме дългогодишната мисия да популяризираме българския спорт. Парите, които бяха заделени за La Liga бяха пренасочени почти изцяло за тази кауза. Помогнахме за създаването на новата продуцентска компания Circle Media, чиито собственик отговаряше за каналите Max Sport на „А1 България“. Чрез тази компания в момента се стремим към висококачествено отразяване на българския спорт.

За да има интерес, трябва да има интрига, да има разпознаваеми атлети и отбори. По тази причина ние инвестираме в различни потенциални категории, като наскоро в световното първенство по волейбол за младежи през септември. Не само откъм излъчване, но и откъм популяризация – всеки един от нашите волейболни национали получи по няколко билборда из страната. България преди дни спечели златен медал по вдигане щанги на световно. Ако трябва да сме честни, за родния спорт не е правено много през последните години от операторите и ние прегръщаме тази идея в наша кауза. Защото всичко се завърта като едно колело и ни се опитваме да го задвижим, в момента.

„Булсатком“ ще работи ли по връщането на ексклузивните права за големите международни спортове и първенства?

Нашият фокус ще е върху b1b-box, който няма да е премиум канал. Той е наличен в базовите планове и ще се издържа от реклами. Ние излязохме от модела с премиум спортовете, тъй като те в момента са развити и адаптирани успешно и качествено в България. Имат прозрачни и равни условия за всички, затова „Булсатком“ ги предлага като дистрибутор. Бизнес моделът им работи – купуваме ги, предлагаме ги, взимаме процент. Не искаме да разваляме нещо, което е успешно и полезно за всички. Предпочитаме, да създадем нещо ново, с друга добавена стойност, което да има ефект върху българския спорт и общество.

Какви са близките планове за пускане на ново и качествено съдържание на „Булсатком“? Disney+ отложиха местния си дебют за 2023 г. например?

Преговаряли сме и провеждаме с подобни големи платформи като Disney+, Netflix и др. Включително и нови такива на световно ниво, които тепърва ще излизат на пазара. Това е нещо, което ние категорично смятаме, че е част от нашия бизнес модел. Със сигурност, „Булсатком“ ще се стреми да ги привлече към своето портфолио.

Не е лесно, защото България е малък пазар. Локализирането е скъп процес за всеки един език. Например, Netflix навлезе в Румъния официално, но там са 24 млн. население и това е логичен ход. Размерите на пазара и монетизирането на продукта са основните фактори. Имаме идеи за различни съвместни партньорства, но ще видим. Колкото и странно да звучи, повечето такива компании за стрийминг платформи не са гъвкави. Това са големи корпорации вече, които работят като такива, с множество критерии и дълги процедури.

За по-обозримо бъдеще има няколко проекта, по които преговаряме в момента. Но все още не мога да обявя нищо конкретно, като имаме готови продукти, ще ги представим.

Платформите за онлайн телевизия вече са в центъра на всички големи ТВ доставчици в България – как се развива b-box и какви са плановете му за развитие?

Той ще стане мултиплатформен през следващите седмици, тоест ще може да бъде достъпен от браузър, например. Но по-важното тук е друго – b-box е един от най-иновативните ТВ продукти, които са пускани в региона изобщо. Използвали сме най-добрите практики на Google, Amazon и др. Това се дължи до голяма степен на факта, че е базиран на Android TV.

Когато се появи този продукт на Google аз се опитах да убедя цялата А1 Telekom Austria Group да мине на него. Телеком групата вече беше инвестирала много средства в своята Xplore TV и те бяха прекалено големи, за да може да се зачеркне всичко и да се почне наново. Но никой в ТВ индустрията не отричаше, че Android TV е иновативен продукт.

Какво отличава b-box от останалите решения на пазара?

Нещо, което b-box има, а другите нямат – е интелигентният архив. Тоест, всички заглавия са подредени по максимално прецизен начин, това е наше решение. Самият Android TV ни предоставя deep search – задълбочено търсене, което позволява повече и по-добри резултати, включително и чрез гласови команди. Както и да се търси в самите платформи, като например в HBO Go, в Spotify и др.

„Инвестирахме в b-box, за да има най-добрия хардуер на пазара и да предлага редица иновации“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Гласовото търсене е много бързо, което е както заради софтуера, така и заради хардуера. Инвестирахме доста в b-box, така че да бъде с един от най-мощните чипсети на българския пазар. Иновациите са много – например интегрираната лента с програмите, докато гледате даден канал, с много богати метаданни. Това е подробна информация за дадена продукция – актьори, режисьори и др. Към тях добавяме и специална система за каналите, така че те да не се разместват.

Имам доста опит в пускането на Android TV платформи. Преди „Булсатком“ съм помагал за такъв проект на Deutsche Telekom, например. Доста от добрите практики успях да ги пренеса тук. Пускането на b-box не е просто някакво моментно хрумване, а е иновативен продукт, зад който има доста ноу-хау.

Защо Android TV не е толкова популярна в България? Заради инвестициите ли?

Напротив, пускането на b-box е доста по-достъпно. Ако трябваше да изградя нова платформа от нулата с функционалностите, които имаме в момента, инвестициите щяха да са в порядъка на 15-18 млн. евро. С Android TV те са сведени до под милион евро.

Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали (на ниво групи) много средства за собствени платформи. Има и друг момент – с Android TV операторите нямат много свобода да променят дизайна на устройствата. Това все още е най-големият ужас на телекомите – да имат еднакви устройства.

„Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали много средства за собствени платформи“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Тук не говоря за българските оператори само, а за големите групи по принцип. Тази догма според мен трябва да остане в миналото, като най-важното е съдържанието, което се предлага и начина по който е представено в самата платформа, както и цената на която идва, а не визията на кутията. Телекомите все още си мислят, че последното ги идентифицира пред потребителите, с което не съм съгласен. Клиентите предпочитат постоянството и функционалността пред визията, когато става дума за ТВ услуги.

Чрез Android TV на практика „Булсатком“ пусна най-добрата платформа на пазара, за най-малко пари. Недостатъкът е, че тя не е напълно уникална и който пожелае от другите оператори може да направи почти същото.

The post Станислав Георгиев: Върнахме „Булсатком“ в стабилно състояние appeared first on TechTrends България.

Материалът е редактиран на 14 ноември в 10:16 часа. В предпоследния абзац беше неточно посочена връзката между „Неосат“ и „Поларис“, като се твърдеше, че използват един и същи сателитен сигнал от Bulgaria Sat. Оказва се, че втората компания в България е кръстена по идентичен начин със сръбски оператор, който ползва съответния капацитет. Редакцията се извинява за допуснатата грешка.

Само в рамките на година на българският телеком пазар се появиха два нови доставчици на сателитна телевизия. През пандемичната 2020 г. дебют направи „Неосат“, а през октомври тази година – „Поларис“. Двата оператора имат доста общо помежду си. Те са косвен резултат от „войната на розите“, която се разигра за контрола на лидера на ТВ пазара „Булсатком“. Тя се очаква да приключи напълно с финализирането на обявената наскоро сделка. Първата част от историята можете да прочетете ТУК, а втората част – ТУК.

Какви са надеждите на „Поларис“? Каквито и на „Неосат“ – да се развие нов ТВ доставчик, който потенциално да вземе част от потребителите на „Булсатком“. Лидерът на пазара от последните няколко години губи значително количество абонати. Те обаче се прехвърлят повече в посока на двата големи телекома – „Виваком“ и „А1 България“, отколкото към алтернативни оператори.

Отделно, преструктурирането и новата стратегия на „Булсатком“ поне засега загатва за потенциал да „спре теча“ на потребители и да стабилизира положението. Компанията започна обновяване на оборудването, предложи нова Android TV услуга – B-Box, както и подписа с доста от основните и апетитни доставчици на съдържание.

Като две капки „Булсатком“

Специфичното при „Поларис“ е, че новият доставчик буквално е „одрала кожата“ на „Булсатком“. Логото са червени букви (които ако не са с идентичен, то със сходен шрифт) на бял фон. Пакетите и цените са изключително близки, някои дори с еднакви имена. Най-малкото предложение за телевизия например и при двете компании се казва „Старт“ и струва 9.80 лева на месец. Следващият се казва „Стандарт“ и отново цената е идентична – 12.80 лева.

Едва при високите класове има разминавания. „Премиум“ е името при двата оператора за следващия по цена, но стойността при „Поларис“ е 14.80 лева, а при „Булсатком“ – 15.80 лева. По-големите пакети нататък се различават по име, заради допълнителното съдържание, което двата оператора предлагат.

Има разлики при оптичния интернет до дома, като тази услуга „Поларис“ ще стартира в началото на декември. При нея прави впечатление, че са включените ТВ каналите на „А1 България“, което означава, че двете компании имат договорни отношения. Дали ще използва и оптичната мрежа на телекома, това още не е ясно, но е добро предположение, предвид факта, че „Поларис“ започва от нулата по отношение на инфраструктурата.

Ново начало

Създателите на „Поларис“ твърдят, че те са основната част от мениджърите на „Булсатком“, които са напуснали сателитния оператор през 2020 г. Това се случва в края на преструктурирането на Макс Зиф и в началото на споровете за собствеността на компанията (описана в поредицата „Войната на розите“ – бел. ред.).

Накратко, след финансовия колапс на „Булсатком“ през 2017 г. в компанията влизат кредиторите. Единият съосновател Максим Заяков излиза от нея и се концентрира върху собствения си ТВ сателит „България Сат“ и впоследствие върху новия оператор „Неосат“.

Другият съосновател Пламен Генчев остава, като започва трънлив процес по преструктуриране. В рамките на последното започват спорове за собствеността, а ключови мениджъри са отстранени. Крайният резултат е, че Генчев се опитва да откупи обратно компанията от останалите акционери, а те я продават на търг в Лондон на Спас Русев. Очаква се скоро сделката да бъде финализирана, заобикаляйки потенциалните обжалвания от страна на съоснователя ѝ.

Част от отстранените или напуснали директори решават да продължат дейността си, но от нулата. Така се ражда „Поларис“. Според Facebook публикация на компанията, те са хора с над 15 години опит в сектора. Единственият медиен материал, който разказва за новия проект е от сайта Mediapool. Пред него, изпълнителният директор на „Поларис“ Райчо Апостолов коментира, че те са част от хората създали „Булсатком“ преди 15 години.

„Това сме всички ние, които създадохме „Булсатком“ от първия до 900 хилядния абонат“, коментира Апостолов. Той допълва, че Пламен Генчев не е част от проекта, въпреки, че подхода предполага точно това. Самият Райчо Апостолов е едноличен собственик на капитала на компанията, която е ЕООД. По този начин, ако Генчев участва, то се прави по много косвен начин.

„Розовите“ братя

Новият оператор „Поларис“ има много общи неща с другия новобранец „Неосат“. Освен, че двете компании са де факто рожба вследствие на преструктурирането и „войната на розите“ в „Булсатком“. Второто е, че името на първата компания се припокрива напълно с името на сръбския оператор на Максим Заяков – „Поларис медиа“, който ползва сателитния сигнал на неговия спътник Bulgaria Sat 1. По информация на TechTrends, „Поларис“ използва капацитета на „А1 България“ на Hellas Sat 3. Според същите източници, между двете компании има изградено стабилно сътрудничество, но параметрите са все още неясни.

Дали резултатите на „Поларис“ и „Неосат“ ще са същите? Много е вероятно. „Неосат“ за половин година съществуване успя да привлече едва 958 абоната. Това показват данните за ТВ потребителите за 2020 г. от публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Сравнението с „Поларис“ ще е по-трудно, тъй като компанията стартира своята услуга през октомври 2021 г. Това означава, че данните в КРС за настоящата година, които се очакват да излязат през юли ще обхванат малко под три месеца, от излизането ѝ на пазара. Снимките на сателитни чинии с надпис Polaris и сваляне на такива на Bulsatcom, са добра реклама, но тепърва ще видим дали е достатъчна за дългосрочното развитие на компанията.

The post „Поларис“ – новата „роза“ в българската сателитна телевизия appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация попадна и сателитният оператор „Булсатком“, за който също се знаеше, че през този период е в незавидно финансово състояние. Можехме да разберем по огромните задължения към кредитори, доставчици и дори държавата в лицето на Националната агенция по приходите. Но трудно можеше да се сглоби пълна и ясна картинка за случващото се с компанията. „Булсатком“ се оказа, че е преминал през истинско „чистилище“ и за последната година и половина са протичали тежки процеси на пълно преструктуриране.

След, като сателитният оператор много рядко общуваше с медии, особено, когато става дума за точното състояние на компанията, сега консултантът по преобразуването на дружеството реши да повдигне булото. Макс Зиф, който ръководи целият процес на преструктуриране на бизнеса на „Булсатком“, а в момента заема длъжността главен изпълнителен директор, обрисува детайлно картината, случващото се в компанията и сподели част от плановете ѝ за развитие на бизнеса.

Той обяви, че ситуацията на сателитния оператор върви надолу от момента, в който основателите и доскорошни собственици Максим Заяков и Пламен Генчев решават да задвижат плановете си за собствен спътник. Малко след това, компанията попада в плена на „перфектна буря“ от проблеми, както описва ситуацията самият Зиф. Добрата новина е, че „Булсатком“ оцелява, за разлика от „Макс телеком“, но сателитният оператор вече няма да бъде същия след своята трансформация.

Ураганните ветрове от задължения

Първите признаци на предстоящата буря се проявяват преди повече от пет години. Проблемите на сателитния оператор по думите на Макс Зиф започват с паралелното развитие на проекта за собствен спътник. Реализацията му започва през 2013-2014 г., като през втората той е официално представен. Спътникът е отделен в друга компания, която се нарича „България Сат“ и Максим Заяков държи 75% мажоритарен дял.

През същата 2014 г. двете дружества буквално се зариват с дългове. Разходите по разработване и изстрелване на сателита са осигурени под формата на заем от 235 млн. долара от външнотърговската банка на САЩ – Exim Bank. Те трябва да бъдат платени от „България Сат“.

„Булсатком“ вече има няколко големи кредита, с които финансира оперативната си дейност и се опитва да развие собствена мобилна 4G мрежа, след като спечели търговете през 2011 г. за придобиване на честоти в спектъра 1 800MHz. През 2012 г. операторът тегли заем от „Уникредит Булбанк“ на стойност 40 млн. евро.

В опит да осигурят свежи средства, с които да се задейства работата по сателита и оперативните дейности на двете компании „Булсатком“ тегли кредитна линия от 85 млн. евро от консорциум от международни банки. По думите на Макс Зиф, голяма част от тези пари са прехвърлени на „България Сат“, с които е платено на разработчика на спътника SSL и те са били необходимо условие за осигуряването на средствата от Exim Bank. Останалите, най-вероятно са използвани за погасяване на кредита от „Уникредит Булбанк“, тъй като той е заличен месец след изтеглянето на новия заем.

„Това беше смел ход, но той криеше много неочаквани проблеми“, коментира Зиф. Разходите по сателита надминаха прогнозите, както и самото изстрелване беше значително забавено, поради редица причини. Отделно пренастройването на близо един милион сателитни чинии на потребителите на „Булсатком“ също се оказа доста скъп процес. Компанията не е постигнала и очаквания ръст на абонати, което да помогне за набирането на свежи средства.

„Негативната ситуация много бързо набра скорост и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Ситуацията много бързо набра скорост в негативна посока и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“, продължи с описанието Макс Зиф.

Тя може да се опише по следния начин. От един момент сателитният оператор започва да гори страшно много пари, при това които не са свързани директно с текущата му оперативна дейност. „Булсатком“ започва да задлъжнява към различни подизпълнители, доставчици на съдържание и дори към Националната агенция по приходите (НАП).

Дълговете по всички фронтове започват да се трупат, някои от тях водят до блокирането на значителна част от наличния капитал на компанията. Запорът по оперативните средства, води до допълнително увеличение на задълженията и дори до забавяне на заплатите на служителите.

Съдбовната 2017 г.

Така стигаме до съдбовната 2017 г., когато всички възможни фактори се подреждат в ущърб на „Булсатком“. След повече от година бавене и отлагане, сателитът на „България Сат“ най-накрая е изстрелян в орбита. Вместо това да бъде триумфът на собствениците на „Булсатком“, именно това се оказва последният фактор, който формира „перфектната буря“.

Сателитният оператор се оказва обвързан с доста скъп договор за наемане на капацитета на „България-Сат 1“. Компанията трябваше да получи близо половината от транспондерите на спътника, които да използва за излъчването на разнообразно съдържание, включително и на добавянето на 4K канали за своите потребители. Останалата част от капацитета, „България Сат“ трябваше да предлага на други играчи в доставката на телевизия в рамките на региона.

Обвързването на двете фирми е пълно, като „Булсатком“ се е задължил по договор да плати 300 млн. долара за 15 години, за да ползва сателита. Контрактът е използван като основна гаранция пред Exim Bank и SSL от „България Сат“, че спътника ще разполага с необходимия минимум от клиенти, когато бъде изведен в орбита.

„Задълженията на „Булсатком“ надминаха 700 млн. лева през 2017 г.“ Макс Зиф, „Булсатком“

Проблемът е, че в този момент „Булсатком“ все още разполага и с договор с Hellas Sat за доставка на ТВ сигнал. Така, компанията трябва да обслужва такси по два договора за сателитен капацитет, а по същото време не разполага с пари дори да плати на своите служители. Пропускането на първото плащане по договора с „България Сат“ активира клауза, в която цялата сума от 300 млн. долара става изискуема.

„Така, задълженията на „Булсатком“ изведнъж се изстрелват на над 700 млн. лева“, обяснява Макс Зиф.

Стига се до юни 2017 г., когато в разгара на целия ураган от задължения, запори и липса на капитал, „Булсатком“ пропуска и вноска по обслужването на заема от 85 млн. евро към международните банки. При него залогът е цялото предприятие, което вкарва в уравнението кредиторите.

Кризисните мерки

Първата и най-голяма промяна, която се предприема и се знаеше от близо година е, че сателитният оператор реално ще смени собствеността си. До 2017 г. контролът над фирмата беше разпределен между двамата основатели – Максим Заяков с 60% и Пламен Генчев с 40%. След пропускането на вноската, кредиторите решават да наемат консултанта Макс Зиф, който да поеме руля на потъващия по това време „Булсатком“. Както и да започнат промени в собствеността на компанията.

Предвид тежките обстоятелства, Максим Заяков решава да напусне напълно сателитния оператор и поема контрола на „България Сат“. Кредиторите, Пламен Генчев и консултантите започват да мислят кризисен план за овладяване на ситуацията. До единодушие в мерките обаче не се стига, което налага преструктуриране на заема от 85 млн. евро и търсенето на други инвеститори. Което води до пълната рокада в „Булсатком“.

Британският фонд Blantyre Capital изкупува около 50 млн. евро от задълженията, които са осигурени първоначално от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank. KBC Group продава своите на Българската банка за развитие (ББР), а втората изкупува част от тези на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последната запазва известен дял и реално остава единствения първоначален кредитор.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“ Макс Зиф, „Булсатком“

Новите страни по заема, заедно с Пламен Генчев успяват да достигнат до консенсус, как да действат в дългосрочен план. Но не и до пълно единодушие каква да бъде структурата на собствеността. Преговорите за това продължават, като се очаква окончателната акционерна структура да бъде финализирана до края на октомври.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“, коментира Макс Зиф.

Независимо, как ще бъдат разпределени акциите, няма да има един мажоритарен собственик, тоест нито една от страните няма да контролира 50+% от акциите, уточни Макс Зиф на въпрос на TechTrends.

Хипотезата, че ББР ще влезе по-силно в управлението на „Булсатком“ и ще изкупи повечето други задължения, като така ще формира де факто държавен ТВ доставчик, за момента не намира почва.

Запълването на дупките

Влизането на новите кредитори дава глътка въздух на компанията и започва болезнения процес по преструктуриране. Освободени са около 20 млн. лева капитал, с които тя започва да погасява най-неотложните задължения. Сред тях попадат неплатените задължения към НАП и други доставчици.

Започват серия от преговори и споразумения с редица други страни. Уредени са споровете с ТВ правата на излъчване от страна на медийните компании. Както и по иск на SSL от 10 млн. долара свързан с гаранции по договора на американския производител с „България Сат“.

С последния и Exim Bank също се водят преговори, като в момента, „Булсатком“ финализира споразумение относно дълга от 300 млн. долара за ползването на спътника. Очакванията са, че сателитният оператор изобщо няма да използва договорения капацитет, а ще остане към Hellas Sat. Като ако не всички, то значителна част от задълженията на „Булсатком“ по този договор ще отпаднат.

„Булсатком“ е погасила всички задължения към НАП и държавата“ Макс Зиф, „Булсатком“

Компанията си осигурява в дългосрочен план достъп до сателитен сигнал. През 2018 г. сателитният оператор е сключил нов контракт за ползване на спътника на Hellas Sat, който е за десет години и на по-изгодни условия.

Кредиторите осигуряват на „Булсатком“ допълнителни средства от 30 млн. евро през настоящата година, като вече първата вноска от тези средства влиза в касата на дружеството през август. Те ще бъдат използвани за оперативна дейност и инвестиции в ново техническо оборудване, като например по-модерни цифрови тунери, коментира Зиф.

По време на преструктурирането, едно от основните условия, които поставя ББР при влизането си като кредитор е да няма съкращение на персонала.

„Задълженията на „Булсатком“ трябва да бъдат свити до 140 млн. лева през следващите седмици Макс Зиф, „Булсатком“

Крайният резултат от всички тези действия е значителен. Когато бъде финализирано споразумението с Exim Bank и „България Сат“, дълговете на „Булсатком“ ще бъдат свити до 140 млн. лева, в които влизат и допълнителния капитал от 30 млн. евро. С други думи, първоначалните задължения на компанията от 2017 г. в размер на над 700 млн. лева са редуцирани с над 80% до около 90 млн. лева.

В очакване на слънцето

След като „Булсатком“ е на път да се изправи отново на краката си, остава последният въпрос – какви са плановете за развитието му оттук насетне? Според Макс Зиф, компанията ще се фокусира основно около предоставянето на ТВ услуги. Проектът за собствен сателит остава в дружеството „България Сат“ и неговия бизнес модел ще зависи изцяло от Максим Заяков.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“, коментира Зиф. „Ще запазим фокуса за предоставянето на платена телевизия и ще се концентрираме върху нейното качество“.

Макс Зиф допълни, че финансовите проблеми през последните пет години са оказали доста негативно влияние върху основния бизнес на компанията. Стабилизирането ѝ позволява отново да се погледне към главния източник на приходи и да се инвестира в неговото развитие.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“ Макс Зиф, „Булсатком“

С изчистването на основните дългове, компанията ще инвестира всички налични средства в подобряване на качеството на ТВ услугите си. Подновяване на оборудването, обучение и развитие на персонала, клиентско обслужване и др.

След финализирането на акционерната структура „Булсатком“ няма да предоставя дивидент на своите акционери, като всички натрупани средства ще се реинвестират, за да се запазят и дори засилят позициите ѝ на българския пазар.

„Това е необходимо, за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“, обяви Макс Зиф.

„Няма да се раздават дивиденти и всичко ще се реинвестира,  за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Булсатком“ най-вероятно няма да инвестира в собствено съдържание, като ще разчита на това, което предоставят различните медийни компании. Според Зиф, българският пазар е прекалено малък и инвестиции в подобна дейност няма да са рентабилни.

Компанията разполага с интерактивна телевизия и собствено приложение, което може да се използва за гледане на видео на поискване (VoD). Относно привличането на големи стрийминг платформи за партньори, там има прекалено много неизвестни и всичко зависи от условията, които се поставят, коментира Зиф.

Засега не се планира и продажба на „Булсатком“, независимо че в региона има интерес към телекомуникационния сектор. Според Макс Зиф, първо трябва напълно да завърши процеса по оздравяването на компанията и тя да може да генерира печалба, за да се премине към подобна фаза.

Краят на мегаломанията

Собственият спътник не беше единственият амбициозен проект на дуото Заяков-Генчев. „Булсатком“ започна през 2011-2012 г. да развива собствена 4G мобилна мрежа и дори има доста ограничени абонати на тази услуга. Компанията държи 2x5MHz честоти в 1 800MHz спектъра, като още 2x10MHz бяха запазени за нея, за равнопоставеност. „Булсатком“ се отказа от последната лента покрай финансовите си проблеми.

Бъдещето на мобилните услуги на оператора остават неясни. На въпрос от TechTrends за тяхното развитие, Зиф коментира, че в момента се оценяват възможностите в тази сфера.

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, “ Макс Зиф, „Булсатком“

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, коментира Макс Зиф.

Индикациите засега са, че най-вероятно „Булсатком“ ще запазят честотите и едновременно с това ще се търсят възможности за развитието на т.нар. „виртуален оператор“ (MVNO). При него, се ползва вече изградената инфраструктура и честоти от трите основни телекома срещу определена такса. Тази концепция от години не може да се реализира в България, заради липсата на договореност между някой от големите оператори и малките компании.

Как изглежда „Булсатком“ след „перфектната буря“? Шансът компанията да си стъпи обратно на краката е доста голям, като се фокусира изцяло върху основния си бизнес с доставката на ТВ сигнал. Новото ръководство слага край на мегаломанските проекти, които доведоха до истинско цунами от задължения и пресушиха капитала на оператора. Единствената голяма въпросителна остава с мобилната услуга, изградената мрежа и наетите честоти.

Инвестициите ще бъдат основно в подобряване на качеството на ТВ съдържанието и услугите. Не беше споменато нищо за потенциални придобивания на малки интернет или ТВ доставчици, но за това най-вероятно в момента няма ресурс .

Освен обещанието за по-добро клиентско обслужване, „Булсатком“ обяви, че ще бъде много по-открит пред обществото и медиите, за случващото се в компанията. С интерес ще проследим дали всичко това ще издържи теста на времето. Това обещание, Зиф дава и по отношение на прозрачността на оператора спрямо декларираните абонати в Комисията за регулиране на съобщенията. Което може да обясни донякъде резкия ръст от близо 170 хил. клиента осъществен между 2017 г. и 2018 г.

The post „Булсатком“ след перфектната буря appeared first on TechTrends България.