Двете събития са донякъде свързани в контекста на българския пазар за доставка на едро. От една страна, показват амбициите на United Group за по-голямо влияние при доставката на едро в района на Балканския полуостров и превръщането им в истински провайдър на II ниво в региона. От друга страна, придобиването на двата доставчика, както и на третия – пловдивски N3 (Entry), за чийто финализиране се очаква през следващите дни, подсилва позициите на „Виваком“ в този сегмент.

Обединени продажби на едро

Да започнем с новината от United Group. На 28 април, дружеството обяви, че слага под една шапка продажбите на едро на интернет на всичките си звена. Създава се специално дъщерно дружество UGI Wholesale, чиято дейност ще обхваща всички услуги в тази област. Той ще е базиран, стратегически в Гърция, където наскоро United Group придоби местния интернет и ТВ доставчик Forthnet.

Дейностите на UGI Wholesale включват продажбата на високоскоростен пренос на данни, роуминг, мобилна свързаност и гласови услуги на едро. Акцентът обаче ще е основно на първото – доставката на интернет. Тъй като мобилни услуги се предлагат основно в България чрез „Виваком“ и в Хърватска чрез Tele2. На останалите пазари в Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора и Гърция са основно фиксирани оператори под шапката на United Group.

Преносът на данни на едро локално и международно са главната цел на групата. Важна подробност от съобщението на United Group идва с картата, която те предоставиха при обявяването на новото специализирано звено. На нея са показани, че собственикът на „Виваком“ ползва под наем линии или планира да наеме такива в почти цяла Европа. Отделно в страните в които оперира, групата разполага с много силно покритие и вече осъществява активни продажби на едро.

UGI Wholesale ще централизира управлението на тази бизнес и ще позволи на компанията-майка да предоставя услуги от край до край или поне за свързаност на едро в големи мащаби.

Какво е интернет доставчик II ниво

Някои читатели вече се питат какво е интернет доставчик II ниво. Като цяло операторите, които предоставят пренос на данни се делят на три нива. Първото ниво включва малко количество компании, които държат т.нар. магистрални кабели. Те осигуряват цялостна международна свързаност и в общи линии ако споделят трафика помежду си обхващат обмена на информация в глобалната мрежа на 100%.

Доставчиците II ниво в общи линии предоставят свързаността на една държава или даден регион. Те обикновено включват, както местни компании, така и някои от големите играчи. Тяхната задача е да разпределят свързаността към доставчиците от III ниво, които могат да продават трафика на едро на компании и на крайни потребители.

Българският контекст

Доста често, някои от най-големите доставчици на второ ниво, са такива и на трето. Затова е неслучайно, че основните играчи на българския пазар и в двата сегмента са „Виваком“ и „А1 България“. Към доставчици II ниво спадат и някои по-малко известни компании, като „Нетера“ например.

КРС при годишните доклади не прави разлика между двете и само оценява пазара на едро като цяло. Сред които попадат тези на второ и трето ниво. Според регулатора, тук влизат и редица от по-малките, независими оператори, като по негови данни през 2019 г. са били около 100 фирми с тази дейност. Когато обаче говорим за доставчици II ниво, участниците на българския пазар се свиват до около десетина.

Чрез придобиването на трите независими оператора „Виваком“ получава не само добри позиции сред крайните абонати на интернет и ТВ услуги в София и Пловдив, но и такива при продажбата на едро. Това е изрично подчертано от КРС в своето мнение до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките. Според телеком регулаторът, консолидацията може да засегне най-много доставката на интернет на едро в двата най-големи града в страната.

Любопитното е, че от изказаните мнения при разглеждането на сделките от КЗК, един от основните конкуренти на този пазар „А1 България“ запазва неутрална позиция. Други големи конкуренти при продажбата на едро, пък не са потърсени от КЗК.

Обявяването на централизирано управление на тази дейност на ниво група при „Виваком“ допълнително ще подсили позициите не само на българския телеком, но и на цялата United Group в региона. Нещо, което трябва да се има предвид при последващи консолидации в сектора в страната. Защото „Виваком“ вече ще има доста силна роля на този пазар.

The post United Group ще формира регионален интернет доставчик II ниво appeared first on TechTrends България.

Допреди година, изграждането на 5G мрежи в България беше по-скоро мираж, заради редица проблеми, пред които бяха изправени родните телекоми. Но основният акцент в родния сектор през 2019 г. беше с предприемането на ударни действия в преодоляването на тези предизвикателства. По този начин, се очаква петото поколение мобилни услуги да стартират през новата 2020 г. Така, първата година от новото десетилетие ще бъде белязана основно с пускането на 5G мрежите в страната.

Има още няколко събития и тенденции, които белязаха изминаващата 2019 г. и най-вероятно ще продължат до голяма степен и през следващата 2020 г. Това включва приключването на поредната смяна на собствеността на най-големия по приходи телеком в страната „Виваком“, предстоящата засилваща се конвергенция между предлагането на мобилни и фиксирани услуги и съдържание, както и потенциална смяна на бизнес модела на абонаментите.

Ще разгледаме четирите елемента по отделно в настоящия ни обзорен анализ за телеком сектора в страната.

Честотни ограничения

Още при разгръщането на 4G мрежите, мобилните оператори в България се сблъскаха с няколко основни проблема. Най-големият беше и все още е – недостигът на свободни радиочестоти. Без допълнителен спектър, телекомите трябва да разпределят много внимателно капацитета на инфраструктурата си, за да поддържат баланса в предоставянето на услугите си.

От близо десетилетие, компаниите се опитват да убедят държавата да освободи така важните за тях честоти в 700MHz и 800MHz. Без тях, те разполагат единствено с доста ограничените откъм размер и капацитет ленти в 900MHz за осигуряването на национално покритие. Тези честоти са заети основно от Министерство на отбраната и до голяма степен по-конкретно от изтребителната авиация. С което тяхното освобождаване беше пряко обвързано с потенциалното закупуване на нови бойни самолети или модернизирането на старите. Процес, който се влачи от края на 90-те години на миналия век.

Без честотите в 700MHz и 800MHz, телекомите няма да могат да разгърнат мобилните 5G и дори 4G мрежи, така че да постигнат покритие на територията на цялата страна. A1 България например обяви в своя своеобразен отчет за модернизацията на инфраструктурата си, че е постигнала 99% покритие на населението, което разполага с 4G връзка. Което означава, че извън населените места, основните пътища и курортите най-вероятно ще трябва да разчитате на 3G връзка, при това ако сте късметлии. Това е максимумът на телекомите в момента, поради липсата на достатъчно честоти за национално покритие, като наличните се ползват от по-старите поколения.

Излизане от дълбокия сън

Този въпрос зависи до голяма степен от държавата и различните отговорни за това ведомства. След близо десетилетие пасивно отношение по проблема и изправени пред опасността страната ни да изостане технически с разгръщането на 5G мрежите, правителството и регулатора излязоха от дълбокия сън и предприеха редица мерки за преодоляването му.

Изминалата 2019 г. беше белязана с важно развитие в тази област. От една страна, сделката за закупуване на нови осем изтребителя F-16V беше задвижена и дори предплатена. От друга, Министерски съвет обяви, че освобождава спектъра в 700MHz за телекомите, като по неофициална информация, военните са били убедени да предоставят всички налични ленти при него. Както има и подобна индикация за честотите в 800MHz, но за момента няма официално или достатъчно достоверно потвърждение за това.

Другият скок в преодоляването на предизвикателствата е  постигнатото споразумение между телекомите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за понижаване на таксите, които първите плащат на държавата за ползването на ресурса. Преговорите между двете страни продължиха близо година и половина, като в момента единствено трябва да бъдат одобрени новите тарифи от Министерски съвет, за да влязат в сила.

Така, операторите ще могат да вземат новите честоти на по-ниски цени, тъй като придобиването на прекалено много радиоресурс на висока стойност може да не се окаже рентабилно за тях. Този спор се водеше между бизнеса и регулатора в продължение на повече от десетилетие. Фактът, че това може да попречи по-бързото разгръщане на 5G услугите, доведе до по-активни действия от държавата.

Другите няколко пречки в изграждането и модернизирането на мобилни мрежи, като облекчаване на административната тежест при издаването на строителни разрешителни и вдигането на тавана за електромагнитни излъчвания са все още в много ранна фаза на междуведомствени разговори. Както и все още няма официално обявени мерки в тези насоки.

По-спешният проблем с честотите е пред решаване, като КРС обяви, че към май се очаква да пусне на търг необходимите честоти за 5G и потенциално допълнителни такива за 4G. Самите телекоми обявиха, че имат готовност да пуснат услуги базирани на пето поколение мобилни мрежи през 2020 г. Трите основни оператора започнаха 5G тестове през 2019 г., като ползваха временни разрешителни за ползване на честотите в 3.6GHz. Този спектър се очаква да бъде разпределен първи през новата година.

Новите балкански оператори

Телеком пазарът в България се раздвижва през 2019 г. и по друго направление – корпоративно. Основният акцент е продажбата на най-големия оператор по приходи – „Виваком“ на регионалната група United Group. Въпреки, че тя е започнала своята дейност като кабелен и интернет доставчик в Сърбия, дружеството може да се разглежда повече като финансов инвеститор, защото се контролира основно от британския инвестиционен фонд BC Partners.

Сделката беше обявена в края на 2019 г. и се очаква да бъде приключена през първите месеци на новата 2020 г. Преди това, тя трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Антимонополният регулатор през последните 12 месеца спря опита на собственика на „Теленор“ в България PPF Group да придобие „Нова броудкастинг груп“. Инвестиционният фонд воден от чешкия милиардер Петр Келнер не се отказа от закупуването на медийни активи в страната и вместо това се прицели в CME – собственикът на „Би Ти Ви Груп“. За разлика от предходния опит, този път фондът на Келнер трябва да получи одобрението на Европейската комисия, а не на КЗК, защото сделката обхваща няколко страни от Европейския съюз. И тя се очаква да бъде приключена през първите месеци на 2020 г.

Ако бъдат финализирани двете сделки ще станем потенциални свидетели на две големи тенденции. Първата е във все по-голямо съсредоточаване на съдържание и доставки на телеком услуги в трите водещи оператора в България. От три години A1 активно развива собствени ТВ канали, като голяма част от изпълнението е аутсорснато на „Нова броудкастинг груп“. С придобиването на CME, „Теленор“ ще получи потенциален достъп и обвързване с медийните активи на bTV и останалите канали на групата. United Group от своя страна разполагат със силно ТВ присъствие със собствения си бранд United Media. След придобиването на „Виваком“, последната медийна група има шанс да навлезе в България.

Другата голяма тенденция е, че чрез тези покупки, PPF Group и United Group реално създават два големи балкански телекома. Които имат милиони абонати в почти целия полуостров и с възможност да се развиват услугите, така че да се предлага едновременно съдържание и доставка на ТВ, мобилен или сателитен сигнал (потенциално). Също така, PPF и United заедно може да станат новите собственици на Telekom Romania в северната ни съседка. Което ще бетонира позициите им на силни балкански телеком групи, особено след приключването на вече споменатите две сделки.

Пречистеният „Булсатком“

Изминалата 2019 г. доведе до смяна на собствеността в още едно важно дружество в България – „Булсатком“. Досегашните акционери и съоснователи Максим Заяков и Пламен Генчев бяха или извадени от структурата или с намалено влияние, след като големите задължения на сателитния оператор, накараха кредиторите да поемат нещата в свои ръце. През последните близо две години, „Булсатком“ преминава през пълно преструктуриране и в крайна сметка оцелява, но цената е нова акционерна структура, както и силно занижени амбиции.

Оригиналните кредитори излизат всички без Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която остава с 13.9% дял, като са привлечени нови такива. Фондът BlackRock влиза с 34.4% акции, делът на Пламен Генчев се свива от 40% на 20%. Към кредиторите се добавят фондът St Andrew’s с 18.4% и „Улас Инвестмънт“ (който е параван за Българската банка за развитие – ББР) с 13.9%. Информацията е потвърдена от източници на седмичника „Капитал“ през декември.

Новите собственици на „Булсатком“ обявиха, че са преструктурирали огромна част от задълженията и част от операциите на компанията, но тепърва ще се изясняват ключови елементи. Като например дали ще се продължи развитието на мобилна мрежа и съответно дали няма да се освободят честотите, които дружеството държи. Както и какво ще се случи с близо двете хиляди служители на оператора. Едно от условията, които ББР е поставило за влизане е да няма съкращения на персонала.

Тихото поскъпване

Добавянето на различно съдържание, стрийминг услуги и развитие на 4G услугите, доведе до очакваното поскъпване на мобилните пакети в България. Тенденцията се спазва до голяма степен и от трите оператора. В момента компаниите реално разделят своите планове на две категории – едната е по-достъпна, но с почти никакъв включен трафик, а втората разполага с повече трафик и включени допълнителни услуги, но и по-скъпа.

Това стана с обновяването на основните планове на трите оператора през 2019 г. Вече е много трудно да се намери балансиращ такъв, който да включва разговори и само трафик за над 5GB, без допълнителни услуги за под 30 лева. Поскъпването е тенденция от последните три години, като става поетапно, но все повече се усеща това разделение.

Тя най-вероятно ще продължи и през 2020 г., когато бъдат пуснати 5G мрежите в България. Телекомите по света все още не са достигнали до ясна визия как е най-удачно да тарифират новата услуга. Някои оператори в страни с работещи мобилни мрежи от пето поколение, загатват, че все пак ще се наложи да се пуснат отделни планове за нея. Които съответно ще са по-скъпи. Причината е, че 5G ще изисква поредната порция големи инвестиции от операторите и в един момент, те ще се опитат да си ги възвърнат. Сумарно трите изчисляват, че ще вложат около 800 млн. лева за изграждането на новите мрежи в страната.

Има шанс, тази тенденция с поскъпването на плановете да не се случи в България. Или поне не веднага. Причината е в позицията, която заема в момента държавата. Тя може да се обобщи по следния начин – „ние понижаваме таксите за честотите, в замяна операторите не повишават таксите за крайните потребители“. Дали това ще се случи, дали поскъпването ще дойде със закъснение или на етапи, както беше при 4G ще разберем през следващите години.

The post Българските телекоми в очакване на 5G appeared first on TechTrends България.

Повече мобилен интернет

Проучването изважда на показ някои тенденции, за които се говори от доста време, но не винаги се подкрепят с конкретни числа.

Една от причините, които операторите посочваха през 2014 г., защо не бързат с пускането на мобилни мрежи от четвърто поколение (4G) беше слабото проникване на смартфони в България. Данните изнесени от „Теленор“ показват, че тогава умните телефони са били в притежание на едва 31% сред потребителите. Особено след въвеждането на новата услуга и наличието на повече и по-евтини модели, те вече обхващат 74% от българите.

Без изненада остава фактът, че потребителите на абонаментни планове консумират повече мобилен пренос на данни. Статистиката на „Теленор“ показва, че 76% от тях използват интернет достъп през телефона си, докато тези, които са с предплатени карти – едва 14% от тях се възползват от тази възможност.

Без изненада идват данните, че младежите между 15 и 25-годишна възраст са най-активни в онлайн потреблението през смартфоните. По-любопитни са фактите, че вече по-възрастното население също започва да ползва своите мобилни телефони за достъп до интернет. В групите между 45-55 и 56-64 г. са отчетени най-големи ръстове на дела потребители, които използват мобилен пренос на данни.

Очаквано, младите са най-активни при употребата на мобилни приложения за комуникация (чат и др.) познати в телеком сектора като Over the top (OTT). Отново по-възрастните групи продължават бързо да наваксват в това отношение.

Facebook е най-популярната онлайн услуга, която българите използват. Според „Теленор“, близо 90% от потреблението на тази социална мрежа минава през мобилни устройства. Следва гледането на видео, като YouTube е най-използваното приложение. Интернет банкирането през смартфона се ползва от само 13% от потребителите.

Ефектът на регулациите

Телекомът отбелязва една тенденция, която наблюдаваме през последните години във финансовите отчети на операторите. Тя е в постепенното преминаване на потребителите от предплатени към абонаментни услуги. Първите дори вече заемат нищожен дял от общите активни карти. Данните на „Теленор“ показват, че 92% от българите вече са на абонаментен план и само 8% на предплатени услуги (т.нар. ваучери). Тези данни се потвърждават лесно от информацията, която телекомите обявяват в своите финансови отчети.

Тази тенденция се дължи на няколко фактора. От една страна имаме активно предлагане на все повече и по-атрактивни пакетни услуги на операторите. Например, мобилна връзка, ТВ услуга и фиксиран интернет достъп могат да бъдат навързани в един план. От друга страна имаме засилване на европейските и българските регулации относно предплатените планове. Преди няколко години в страната ни беше въведен регистрационен режим на този тип SIM карти, а през 2017 г. местните власти ограничиха броя карти на общо десет, които едно физическо лице може да притежава.

Друг любопитен факт е драстичното редуциране на потребителите, които бяха потребители на няколко оператора едновременно. Вече само 2% разполагат със SIM карти на повече от един телеком. През 2014 г. делът им е бил 14%. Причината се крие зад постепенното премахване на включените минути в собствените мрежи, които операторите допреди няколко години предлагаха. Европейските регулации в цените на едро на разговорите (или цени на терминиране) реално премахнаха тази практика. Затова и необходимостта на потребителите да разполагат със SIM карта на повече от един телеком постепенно намаля.

Комбинацията от непрекъснат спад на предплатените услуги и ориентирането на българите само към един оператор, намалява общото проникване на мобилните комуникации в страната. До скоро то беше доста изкривено именно от тези фактори и в един момент надмина 150% от населението на страната. Според данните на „Теленор“ реалното през 2018 г. е 97% и едва 3% от българите не използват мобилен телефон. Като главно това са много възрастни хора.

Децата и смартфоните

Малко по-стряскащи са данните, които мобилния оператор представи за децата между 7 и 14 години. Според тях, 91% от малчуганите имат мобилен телефон, а 88% притежават смартфон. Близо две трети използват тези устройства за интернет. Доколко е добра тази практика може да я оставим на родителите и педиатрите.

Безплатният пакет от „Теленор“

Покрай обявяването на тази статистика, „Теленор“ представи възможността на потребителите ѝ да активират допълнителен пакет към своите планове. Той ще е безплатен в рамките на месец или до 31 март, като включва 10GB мобилен интернет и достъп до приложенията за видео стрийминг HBO GO и Play Diema Extra. Първото дава достъп до онлайн каталога на популярния канал, включително известни сериали и филми, като „Игра на тронове“, „Западен свят“ и „Силициевата долина“. Второто включва разнообразно спортно съдържание, като мачовете от английската Висша лига, надпреварата във Formula 1 и др.

Горан Маркович, главен маркетинг директор на „Теленор“, коментира, че това предложение няма да се поднови автоматично след изтичане на гратисния срок. Съответно няма да се начисляват допълнителни такси.

„Ако потребителите пожелаят да го продължат, те могат да го поръчат чрез мобилното приложение MyTelenor“, обясни Маркович, в отговор на въпрос на TechTrends. Активацията на пакета през гратисния период също може да се направи през приложението.

The post „Теленор“: 74% от българите имат смартфони appeared first on TechTrends България.