„Радваме се да се присъединим към екосистемата на TechQuartier като партньор за растеж. Подкрепата на иновациите и на стартъп екосистемата винаги е била заложена в ДНК-то на Сирма. Чрез това партньорство се надяваме да насърчим сътрудничеството, обмена на знания и да допринесем за развитието на следващото поколение технологични иноватори“, заяви Момчил Зарев, Главен директор „Растеж“, в Сирма.

Базиран във Франкфурт, TechQuartier е водещ иновационен хъб, който свързва стартъпи, корпорации и инвеститори чрез динамична комбинация от събития, акселераторски програми и инициативи за сътрудничество. Като ключов двигател на иновациите във финансовия център на Франкфурт, TechQuartier действа като мост между компании в ранен етап на развитие и утвърдени играчи в сферите на финтех, зелените технологии и средния бизнес.

От своето основаване през 2017 г. TechQuartier е част от Федералната инициатива за дигитални хъбове (de:hub). През 2024 г. хъбът официално е признат за FinTech Hub Frankfurt в рамките на мрежата, което допълнително затвърждава ролята му в развитието на стартъп екосистемата на Франкфурт Рейн-Майн като един от най-важните иновационни центрове в Европа.

„Присъединявайки се към TechQuartier, Сирма въвежда в общността задълбочена експертиза в областта на технологиите, задвижвани от AI и дигиталната трансформация, откривайки нови пътища за сътрудничество и иновации между стартъпи, корпорации и технологични лидери“, посочи Сьорен Еверсмайер, ръководител на отдел „Бизнес развитие и партньорства“ в TechQuartier.

Основана през 1992 г., Сирма е доверен партньор в областта на софтуерните технологии и пионер в разработването на решения с изкуствен интелект в Европа. С над 34 години опит и екип от над 800 специалисти по целия свят, компанията съчетава задълбочени познания в редица индустрии с авангардни възможности в областта на изкуствения интелект, за да подкрепя критично важни операции в множество сектори.

The post Сирма и TechQuartier обединяват усилия за подкрепа на иновациите и стартъпите в DACH региона appeared first on TechTrends България.

Придобиването е част от стратегията на Glovo да разширява бизнеса си на нови пазари. Испанската компания ще получи развита мрежа от клиенти и доставчици със силно присъствие в съответните държави. Освен България и Румъния, те включват още Босна и Херцеговина, Хърватска, Черна гора и Сърбия. Glovo ще има възможности и в Словения, където в отделна сделка е придобита локалната Ehrana за необявена сума.

Пакетна сделка

Glovo и Delivery Hero постигат споразумение на обща стойност от 170 млн. евро. То е пакетно и включва различни звена, които германската компания разполага в региона на Балканите. В списъка влиза Foodpanda в България и Румъния, Donesi в Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, както и Pauza в Хърватска.

Тези сделки трябва да бъдат индивидуално одобрени от местните регулатори, преди да бъдат приключени, се посочва в прессъобщение на Glovo. Като изключим Румъния, в останалите звена има и допълнителни условия за финализирането на трансакцията, които обаче не се конкретизират.

Купувачът

Glovo е испански стартъп, който изгражда мобилно приложение за доставки на храна и други артикули. Целта му е да свърже заведенията и търговците с потребителите чрез дигиталната си платформа и изградената мрежа от доставчици. Компанията се разраства агресивно през 2020 г. и към февруари 2021 г. вече присъства в 23 държави по света – основно Африка, Европа, Азия и Латинска Америка.

На Стария континент тя се съсредоточава основно в южната и източна част. Освен в Испания, Glovo присъства още в Грузия, Италия, Молдова, Украйна, , Португалия и Полша. Дружеството има доста динамично развитие на различните пазари, като то вече е излязло от няколко държави, като Франция, Турция и значителна част от присъствието си в Латинска Америка.

Продавачът, българската история и размяна на пазари

Delivery Hero е германски технологичен гигант специализиран в доставката на храна. Той е основан през 2011 г. и вече е мултимилиардна компания с около 25 хил. служители. Бизнесът в България и Румъния е придобит отново чрез пазарна сделка – през 2016 г. е купено базираното в Мюнхен дружество Foodpanda. Фондовата борса във Франкфурт обяви в края на 2020 г., че Delivery Hero ще заеме мястото на злощастната Wirecard в основния индекс DAX.

Интересното е, че Delivery Hero имаше дял в конкурента на Foodpanda в България BGMenu. Компанията придобива турската Yemeksepeti, която притежава акции в родното дружество. Това води до парадокс, защото Delivery Hero реално притежава тогава Foodpanda и има дял в BGMenu. Последното започва да изпитва финансови проблеми, заради липсата на плащания от инвеститора си и през 2018 г. се продава на утвърдената световна марка Takeaway.

Това не е първата голяма сделка между Glovo и германската компания. Реално, двете дружества си разменят региони. Delivery Hero купува повечето звена в Латинска Америка в края на 2020 г. за 272 млн. долара (около 222 млн. евро). Придобиването на активи на германския гигант в Източна Европа компенсира продажбата на тези отвъд Атлантическия океан.

Бъдещето

Какво означава това за Foodpanda? Компанията навлиза в България през зимата на 2014 г. и в рамките на седем години успява да се противопостави на местния лидер BGMenu (сега част от Takeaway). Предимството на сделката е, че е поета от стратегически инвеститор. Това означава, че той има интерес да развива основната дейност в дългосрочен план, като е част от стратегията ѝ за растеж в региона.

Недостатъкът е, че Glovo има затруднения да излезе на печалба. Това е причината да се направи тази „размяна“ на региони с Delivery Hero. От една страна, испанската компания е на нетна печалба тя продава за 222 млн. евро латиноамериканските си активи и придобива за 170 млн. евро източноевропейските на германския гигант. Нетната разлика е 52 млн. евро.

От друга страна, Glovo явно е прецелнила, че ще се справи по-добре в нашия регион, отколкото този отвъд Атлантическия океан. Във всички случаи, сделката е стратегическа, като остава да бъде одобрена от местните регулатори.

The post Glovo ще е новият собственик на Foodpanda в България и Румъния appeared first on TechTrends България.

Инициативата се осъществява през новия фонд към Европейския съвет за иновациите (ЕСИ). Той трябва да предостави финансиране, което варира между 500 хил. и 15 млн. евро на компания срещу миноритарен дял. Средствата трябва да се използват след това дружеството да развие по-бързо мащабите на своята основна дейност.

Новината за първите 42 компании, които ще се възползват от новия начин за финансиране беше обявена от Европейската комисия (ЕК) и по-точно от българския европейски комисар Мария Габриел, която отговаря за иновациите, изследователската дейност, културата и образованието.

„Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции и трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи в Европа“ Мария Габриел, еврокомисар

„Европа разполага с много иновативни и талантливи стартъпи, но много често тези компании остават малки или изнасят своята дейност“, коментира еврокомисар Мария Габриел. „Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции. Тя трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи и да отключи допълнителен частен капитал за развитието им в Европа“.

Преките инвестиции

ЕС предоставя милиарди евро на стартъпи и потенциални иновативни компании, но това е първият случай на директно участие. Досега, Брюксел предаваше средствата на специализирани държавни структури в страните-членки, които след това ги прехвърлят на избрани специално за това фонд мениджъри. ЕСИ предоставя директно финансиране на компаниите и съответно дял от компанията, в която го прави.

Новият фонд се очаква да разпредели общо над 563 млн. евро. Средствата са разделени в две категории – грантове и подялови инвестиции. Първите пресявки започват през декември 2019 г. и досега рамките на няколко тура са одобрени общо 293 компании, които ще получат грантове от ЕСИ. От тях, 159 са избрани за директна подялова инвестиция.

Прякото финансиране може да бъде между 500 хил. и 15 млн. евро, срещу което, ЕСИ ще получи миноритарен дял в размер между 10 и 25% от акциите на компанията. Отделно фирмите ще разполагат и с грантове, като общата стойност на отпуснатите средства не може да надвишава 17.5 млн. евро. Което означава, че при максимална пряка инвестиция от 15 млн. евро, безвъзмездният грант може да е до 2.5 млн. евро.

Одобрените стартъпи

Първите 42 компании, които ЕК обяви, че ще са обект на пряко финансиране са преминали процедурата по дю дилиджънс (Due diligence). Тя включва запознаване с финансовите параметри, счетоводството, структурата, бизнес плановете и всички ключови елементи по развитието на дружествата. Останалите 117 фирми, които също са били одобрени за директни инвестиции от ЕСИ в момента се подлагат на тази процедура.

ЕК дава за пример първата компания с която ще бъде подписано споразумение за пряко финансиране – френската CorWave. Тя ще получи максималния размер за подобен тип инвестиция или 15 млн. евро и съответно грант от 2.5 млн. евро. Благодарение на новината за участието на ЕСИ в компанията, нейното ръководство е намерило още частни инвеститори, които са вложили 35 млн. евро в четвъртия етап от нейното финансиране. CorWave разработва специално решение за пациенти със сърдечни проблеми.

Брюксел не обяви, кои са всичките 42 одобрени фирми, в които ще инвестира пряко. Още четири компании са изброени – нидерландската Hiber, френската Xzun, ирландската Geowox Limited и исландската Epi-Endo Pharmaceuticals. Към 6 януари на сайта на ЕСИ има списък от 140 дружества, които са одобрени за „комбинирано финансиране“. Което означава, че все още няма информация за останалите 19 фирми, които имат зелена светлина за подялово инвестиране.

В списъка на ЕСИ прави впечатление няколко неща. Първо, липсват изцяло български компании, но има такива от съседните Гърция и Румъния. Второ, присъстват доста фирми, които не са базирани в рамките на ЕС. Има доста норвежки, швейцарски, израелски и дори украински дружества.

Водеща е Франция с 27 компании, следвана от Израел, която не е член на ЕС, с 14. Норвегия и Швейцария допълват водещите девет държави, които не са част от Съюза с одобрени съответно 11 и 9 фирми. Най-голямата европейска икономика – тази на Германия, разполага с едва 9 дружества, които ще получат пряко инвестиране. Това са заключенията, които може да направим на база, публикувания списък.

The post ЕС инвестира 178 млн. евро директно в IT стартъпи appeared first on TechTrends България.

Кои са основните световни тенденции при софтуерната разработка в момента?

Най-интересен за мен е стремежът продуктите, които се създават от софтуерните компании, да бъдат не само интересни и вълнуващи от технологична гледна точка, но да бъдат и полезни и смислени, да имат практическа приложимост.

Много хубав пример за това е изместването на фокуса от колко модерна и интересна технология е VR (виртуалната реалност) към това как на практика може да се използва успешно. Същото важи и за друга гореща тема в технологиите в момента – изкуственият интелект и машинното самообучение (AI и ML), както и за всички нови интерфейси между човек и машина – гласов, жестов и т.н.

„Новите софтуерни продукти трябва да бъдат не само интересни и вълнуващи от технологична гледна точка, но и да имат практическа приложимост“ Веско Колев, Progress

Все повече започва да се отключва практичността на новите технологии, които доскоро бяха само интересни. Това ме обнадеждава за развитието на иновациите за в бъдеще.

Друга голяма тенденция е сформирането на интегрирани екипи в продуктовите компании. Това са екипи, които не се състоят само от програмисти, а включват почти всички останали роли като дизайнери, продуктови мениджъри и т.н.

Мислиш ли, че в един момент алгоритмите ще заменят хората, като разработчици? Все пак Unite UX автоматизира някаква част от работата.

Машините ще автоматизират повторяемите задачи, като оставят повече време на хората да се занимават с по-сложни неща. Тук има един важен момент, който е наследство от Индустриалната революция, когато фокусът е върху производството. В момента фокусът е върху продуктивността и освобождаването на време, през което можем да бъдем креативни.

„Свикнали сме съзнанието ни да е постоянно заето. Не си оставяме свободно време да мислим и да бъдем креативни“ Веско Колев, Progress

Трябва да си дадем повече сметка, че ни трябва повече време, в което да мислим. Представете си, че сте в кафене или ресторант и ви спре батерията на телефона. Нямате нищо друго у себе си. Какво правите? Повечето хора започват да изпитват дискомфорт вследствие на това, че сме свикнали съзнанието ни е да постоянно заето. Когато си дадем време да мислим, започваме да вникваме в емоциите си, започваме да ставаме креативни. Емоционална интелигентност ще има все по-голямо влияние върху света и затова е толкова актуална тема в момента.

Какво бихте променили в тенденциите, ако зависеше от теб?

Много бих искал радикално да се подобри успеха на технологичните компании и тяхното развитие. Особено при създаването на продуктови софтуерни компании. Инвестира се много в иновации, а на практика не забелязва промяна в тяхната успеваемост.

„Много се надявам, съвсем скоро да видим “еднорог” в България“ Веско Колев, Progress

Надявам се, технологичната индустрия в България да се развива все така бурно. Радвам се, че в момента страната се трансформира от дестинация за аутсорсинг на услуги към локация за продуктови компании. Докато аутсорсингът расте линейно, ръстът на продуктовите компании е експоненциален.

Много се надявам, съвсем скоро да видим „еднорог“ в България – или технологична компания с оценка над 1 млрд. долара.

По време на DevReach 2019 демонстрирахте новата Unite UX платформа на Progress – какво точно представлява тя?

Unite UX решава проблема, при който дизайнерите създават определена визия за сайт, платформа или приложение, а програмистите не успяват да я пресъздадат по същия начин. Този процес на работа може да се отрази на работата между програмисти и дизайнери и да забави проекта. Освен това, след фазата на първоначалния дизайн, последващите корекции от двете страни стават все по-трудни. Unite UX е мостът между тези специалисти и техните софтуерни инструменти.

Дизайнерите подготвят своите визии на Sketch например, докато разработчиците работят в среди за програмиране. Знаехме, че няма как да изкараме двете страни от тези инструменти. Затова създадохме специални софтуерни библиотеки, които разширяват Sketch и извличат графичната информация от дизайна.

На база на това автоматично се генерира програмен код. Unite UX включва още много функционалности, но по-важното е, че може да бъде разширяван и допълнително оптимизиран. Накратко, Unite UX премахва границите и улеснява комуникацията при направата на дизайна и кода за едно приложение.

Как стигнахте до решението да разработите тази платформа?

Ние не тръгнахме с ясното съзнание, че трябва да създадем Unite UX, а по-скоро се опитахме първо да открием проблем, който трябва да бъде решен. Процесът започна със събирането на информация и подбирането на потенциални казуси, които нашият екип може да разреши. Разгледахме различни тенденции в индустрията и в областите, в които сме силни. Допитахме се и до наши клиенти чрез отдела ни за продажби.

„Преди да започнем да разработваме Unite UX, се допитахме сред клиенти и колеги кои са проблемите, които искат да бъдат решени“ Веско Колев, Progress

Идентифицирахме няколко повтарящи се проблеми. След много разговори в екипа и с клиенти избрахме този, който заслужава да разрешим – пропастта в комуникацията между разработчиците и дизайнерите. Това води до голямо забавяне в проектите и съответно може да навреди на бизнеса. Така се зароди решението да започнем разработката на Unite UX.

Колко време ви отне всичко това?

Целият процес ни отне около 10 месеца, което включва идентифициране на проблема, създаване и развитие на прототипи и създаване на първата версия на Unite UX.

„Целият процес – от идентифициране на проблема, създаване и развитие на прототипи до създаване на първата версия на продукта – ни отне около 10 месеца“ Веско Колев, Progress

С колко Unite UX ускорява работата между дизайнери и разработчици?

Крайната цел на решението е да намали значително времето за работа между дизайнери и разработчици. В момента този процес отнема много повече време, отколкото трябва. Първо, защото имаме готов изходен код, с който може да се започне работа от страна на програмистите. Второ, защото много лесно могат да се проследят отделните промени, които двете страни правят. Трето, много бързо могат да се правят прототипи на приложения с минимални ресурси, които да са максимално близки до реалността и до крайния продукт. Веднага щом е одобрен прототипът, целият процес по разработката става по-гладък.

За какви приложения в момента е подходящ – за уеб, за мобилни приложения или за цялостни платформи?

Целенасочено сме се фокусирали върху приложението му за уеб решения засега. Unite UX има още едно голямо предимство – той дава по-силна гъвкавост на разработчиците, тъй с него те могат да използват редица основни фреймуърци като React и Angular. Не са ограничени само с един. Плановете ни са да интегрираме още и да добавим възможност за мобилна разработка.

В каква фаза се намира Unite UX?

Unite UX се намира в публична бета версия, което означава, че е достъпен за дизайнерите и разработчиците, които искат да го тестват. Доскоро решението беше достъпно само за определена група от хора – служители на Progress и близки партньори. Сега целим да проверим какъв ще бъде интересът към него от софтуерните компании, за да разширим възможностите и да го пуснем официално.

The post Веско Колев от Progress: Надявам се да видим скоро компания „еднорог“ в България appeared first on TechTrends България.

Постигнатото в рамките на девет години

Не всеки си дава сметка, че за изграждането на истинска екосистема, това не става само с пари. Изисква се споделяне на знание и контакти или казано с други думи – изграждането на истинска общност. Една от първите стъпки в тази посока, беше направена от „Капитал“ и тяхната технологична конференция DigitalK, проведено през далечната вече 2011 г. в Народния театър „Иван Вазов“. Подобни събития бяха рядкост, а възможността на родната публика да се срещне с успешни световни предприемачи, инвеститори и мениджъри беше почти немислима.

Девет години по-късно, DigitalK вече е доста по-мащабно начинание, като с всяко ново издание поставя летвата все по-високо. В кариерата ми на технологичен журналист, тази конференция винаги е била сред най-важните в календара ми. Не само, докато бях част от екипа на „Капитал“, а и след това. Защото, винаги някой от лекторите изненадва с интересен и различен поглед върху нещата.

Но освен любопитните разговори, DigitalK и другите подобни големи конференции играят и по-важна роля – сплотяването на технологично общество в България. Като през последното почти десетилетие успяха в това начинание. Дали някой предприемач успее да намери потенциален инвеститор на конференцията, или се запознае с бъдещ партньор, а защо просто не види коя му е конкуренцията. Дори само едно от тези неща да изпълни ще е достатъчно.

Освен това, постепенно започна да се изгражда имиджа на България като „Силициевата долина“ на Балканите. През 2011 г. основният коментар на посетители, лектори и гости на първия DigitalK беше, че „тук няма изградена здрава екосистема от предприемачи и инвеститори“. Нещата се обърнаха значително в рамките на няколко години.

Новината за наличието на талант и идеи в България постепенно набра скорост и това привлече погледа на редица чуждестранни рискови и стратегически инвеститори. Някои успешни български предприемачи или мениджъри също се включиха в подкрепата на различни стартиращи компании. Така бяха положени основите, като известна помощ за завъртане на това колело изигра DigitalK.

Поглед към бъдещето

След две седмици е поредното издание на технологичната конференция. Тя запазва традиционното разделение на две части – лекционна и ориентирана за стартъпи. Първата включва цяло съзвездие от различни гости. При втората основен фокус е спомената взаимовръзка между инвеститори и предприемачи, която ще включва и ежегодното състезание за стартъпи с награда от 10 хил. евро.

Сред гостите-лектори се отличават имена, като Джеф Хофман, който успява да съчетае управлението на бизнес чрез своята Priceline, под чиято шапка са световно известните сайтове booking.com, kayak.com, rentalcars.com дир. , както и да бъде филмов продуцент в Холивуд. Богата му кариера още включва бизнес коментари за редица големи американски медии и работа, като съветник в Белия дом. На DigitalK 2019 лекцията му ще бъде посветена за това как може една компания да бъде по-иновативна и да се развива в мащаб.

Дейвид Шинг или „Шинги“ е дигитален директор в щатския телеком Verizon. Но ролята му в компанията не е толкова скучна, като на всеки ръководител. Защото той се води „дигитален пророк“. Вместо с кристална топка и карти „таро“, той следи как се оформя онлайн бъдещето и обсъжда с различни хора посоката към която ще се развиват иновациите в бъдеще.

Технологичният гигант Uber не оперира в България по традиционния начин, но разполага със значителен развоен център тук. Затова не е изненада, че нейният ръководител „Информационни технологии“ Шобана Алувия ще е сред лекторите на DigitalK 2019. Тя ще разкаже за предизвикателствата в техническото поддържане на световната платформа за споделени пътувания, която има над 91 млн. месечни потребители.

Повече информация за програмата и лекторите на DigitalK 2019 можете да научите тук.

The post Времето, когато в България още нямаше пълноценна IT екосистема appeared first on TechTrends България.

Endeavor разчита на три ключови партньора – Пощенска банка, една от водещите софтуерни компании в страната ScaleFocus, както и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.

„Чрез програмата Dare to Scale, Edneavor си поставя за цел да разшири възможностите пред българските предприемачи да получат достъп до знания и опит в изключително важна за техния успех фаза на развитие – тази на ранния им растеж“, коментира Момчил Василев, изпълнителен директор на Endeavor Bulgaria в прессъобщение разпространено до медиите.

Кой може да кандидатства?

По отношение на бизнес дейността, изискванията са доста отворени. За програмата може да кандидатстват предприемачи от всички сфери на икономиката, без в коя част на България са позиционирани.

Условията за самия бизнес модела са малко по-строги. Тук, критериите са вече да имат собствен доказан продукт или услуга пуснат на пазара. Те трябва да са реализирали оборот от поне 200 хил. лева за 2018 г. Най-важното условие е техният бизнес да има потенциал за излизане и реализиране на световния пазар.

В Dare to Scale няма специфични изисквания дали компанията работи от години или е започнала своята дейност през изминалата година. Ако покрива другите критерии, тя запазва шансовете си за участие.

За момента плановете са да се изберат до десет фирми, които в периода между септември и декември тази година ще преминат през специализирани обучения, водени от успешни предприемачи и лидери от мрежата на Endeavor. Те ще включват основните сегменти, необходими за глобална експанзия – управление и организационна структура, маркетинг, продажби, финансово планиране и набиране на капитал.

Повече информация за програмата и процедурата по кандидатстване може да се види тук.

Партньорите

Пощенска банка вижда в проекта перспектива за набиране на най-добрите развиващи се компании и подпомагане на местната бизнес среда.

„Искаме да дадем шанс за развитие на перспективни scale-up компании – като част от корпоративната визия на Пощенска банка да инвестира целенасочено в бизнес средата у нас“, коментира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка.

“Отворени сме да споделим успешния ни модел и да помагаме други български компании да направят същото“Виктор Билянски, ScaleFocus

От ScaleFocus обявиха, че работи доста успешно със стартиращи компании, като самата тя има доста опит в развитието на бизнеса извън пределите на страната.

„Научихме се как чрез много и целенасочена работа да излезеш успешно на чуждите пазари и да разшириш бизнеса си“, коментира Виктор Билянски, съосновател и главен технически директор на ScaleFocus. “Отворени сме да споделим успешния ни модел и да помагаме други български компании да направят същото“. Той допълни, че в България има огромен човешки и иновационен потенциал, който трябва да се подкрепя.

The post Endeavor стартира нова предприемаческа програма appeared first on TechTrends България.

90% публично финансиране

Innovation Accelerator разчита основно на публично финансиране, като 27.4 млн. лева са предоставени по програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“ Останалите, около 10% от средствата, идват от основателите на фонда и няколко партньора. По данни на „Капитал“ това са холандският Cross Spring, унгарският Valor Capital и др.

Фондът ще финансира над 200 компании и управлява портфолио за над 30 млн. лева

През декември миналата година Фондът на фондовете определи Innovation Accelerator като победител в предоставения конкурс за една от двете линии за финансиране. Това стана, след като избраният фаворит „АД-Венчърс“ се отказа от подписване на договор. По този начин, новият фонд получи 14 млн. евро финансиране. Другата линия от 18 млн. евро тепърва ще бъде разпределяна с нов конкурс от Фонда на фондовете.

Размерът на финансирането, което ще отпуска Innovation Accelerator ще варира от 50 до 100 хил. лева за фирми, които искат да ускорят развитието на бизнеса си. Докато тези, които са в начален етап, може да им бъде отпуснат ресурс до 2 млн. лева. Срещу отпуснатите средства Innovation Accelerator ще получи между 5 и 20% дял от съответната компания. Срокът за управление на заделените средства е десет години. Целите, записани в договора са постигане на 7% възвращаемост и инвестиране в над 200 компании в България.

Амбициозна задача

С предоставените средства Innovation Accelerator си поставя доста амбициозна задача – да успее да финансира стартиращи или развиващи се проекти, които да се задържат на пазара в дългосрочен план. Голяма част от стартъпите подкрепени от другите подобни акселератори през годините – Eleven и LauncHUB – не успяваха да развият своите идеи и доста прекратиха дейността си. Въпреки това, малък процент достигнаха до следващи нива на развитие и последващо финансиране.

„Успехът на екипа ни би бил над 80% от тези 200 компании, в които ще инвестираме, да се покажат жизнеспособни бизнеси“ Леона Асланова

„Успехът на екипа ни би бил над 80% от тези 200 компании, в които ще инвестираме, да се покажат жизнеспособни бизнеси“, коментира Леона Асланова, съосновател и главен изпълнителен директор на Innovation Accelerator. „Ще изискаме от кандидатите не само сериозен бизнес план за бърз растеж, но и стратегия как биха преодолели следваща финансова криза например“, допълни тя.

Думите ѝ са сравнително оптимистични, като за предишните фондове, дори 20% успеваемост се смяташе за добро постижение.

Не само технологични компании

Асланова допълни, че фокусът на фонда няма да са само и единствено технологични компании. Сферите, които Innovation Accelerator ще подкрепи са образование, здравеопазване, транспорт и логистика, грижа за възрастните хора, лека промишленост, телекомуникации, дигитализация на индустриите и иновативни проекти при услугите.

Във всички случаи, новата е добра и предстоят още позитивни развития, които да подкрепят предприемаческата екосистема в България. Според „Капитал“, до месец се очаква да бъде подписано споразумението с „Морнингсайд хил“, който беше избран да управлява финансов ресурс от 67 млн. лева за следващите пет години. Освен това предстоят процедури за фонд „Мецанин“ и създаването на нов такъв ориентиран за стартъпи.

The post Innovation Accelerator е новият рисков фонд за подпомагане на стартиращи компании appeared first on TechTrends България.

Все по-голямо финансиране

Това рекордно финансиране се дължи не само на големия брой транзакции, които правят рисковите инвеститори. Но и на крупните суми, които някои компании набират само рамките на един кръг от привличане на капитал. Все повече сделки инжектират по над 100 млн. долара еднократно. Само през юли миналата година е имало над 60 такива транзакции. Такива огромни сделки съставляват 56% от обявените рундове за финансиране, които следи Crunchbase.

Доминация на САЩ и Китай

Друга интересна тенденция е в голямата диспропорция между финансирането, което два пазара привличат и останалата част от света. САЩ и Китай, буквално доминират в набирането и осигуряването на рискови капитали. Компаниите базирани в тези две държави съставляват около 75% от всички дружества, които са привлекли рисково финансиране. През първото шестмесечие на 2018 г. Китай дори успява за първи път да изпревари САЩ по брой, фирми, набрали частно финансиране.

Забавянето на китайската икономика и разпалването на търговската война между двете страни, се отразява веднага на потока на рискови инвестиции. През последното тримесечие на 2018 г. съотношението между броя на фирми, набрали такъв капитал става 53% за американските дружества срещу 21% за китайските. Предвид нестабилната търговска ситуация, през новата година може да наблюдаваме допълнителен отлив на VC към най-голямата азиатска икономика.

Пълният доклад на Crunchbase можете да прочетете тук.

The post Рисковите инвестиции достигат рекорден връх през 2018 г. appeared first on TechTrends България.