„А1 България“ обаче се притеснява, че засилващата се инфлация и най-вече повишаването на индустриалните цени на електроенергията ще повлияят на нейните резултати в бъдеще. Тези опасения се пренесоха към потребителите, след като в последните дни на 2021 г. операторът поиска индексация на цените на абонаментите за две години назад. С това обаче влезе в задочен спор с регулаторите в страната. Другите тенденции са, че отливът на абонати през 2021 г. е сравнително нисък, а средните приходи от тях се увеличават.

На крилете на успеха

Финансово, годината е изключително успешна за „А1 България“. Ръстът спрямо предходната се увеличава, както на приходите, така и на печалбата. Постъпленията достигат 574.1 млн. евро, което е с 11.7% повече спрямо предходната.

Да припомним, че през 2020 г. телекомът постигна минимален ръст от под 1% на годишна база, което показва, че компанията е на здравословни нива на растеж. В левово изражение, телекомът е вече стабилно с над 1 млрд. лева приходи на година – 1.122 млрд. лева. През последното тримесечие, постъпленията следват темпа на увеличение за 2021 г. Те нарастват с 11% до 151.9 млн. евро.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също постига подобни здравословни нива на увеличение. За цялата 2021 г. тя нараства с 13.4% до 218.3 млн. евро. Темпът на ръст обаче намалява през последното тримесечие, когато е отчетен ръст от едва 8.8% до 50.4 млн. евро. Именно тази тенденция най-вероятно е предизвикала реакциите от последните два месеца на компанията за индексация на съществуващите договори и промени на цените на новите такива. В презентацията на Telekom Austria Group има изрична забележка, че оперативните разходи нарастват, заради инфлацията и по-скъпия ток.

Колебанията на абонатите

Мобилните абонати през последните години винаги са били нестабилен показател. В рамките на петилетка имаше всеобщ спад при всички телекоми, заради изчистването на неактивни SIM карти и преминаването от предплатени към абонаментни планове. През 2021 г. се забелязва стабилизиране и дори опити за ръст на мобилните абонати.

Данните на „А1 България“ за момента са разнопосочни и не могат да установят ясна тенденция. Първо, операторът спря да ги обявява на тримесечна база, което е породено от изисквания на Telekom Austria Group за по-малко споделяне на информация за потребителите като цяло.

Така в рамките на първата половина на 2021 г. имаме спад до 3.73 млн. мобилни абоната спрямо 3.75 млн. в края на 2020 г. Операторът затваря деветмесечието със скок на потребителите до 3.80 млн. В края на 2021 г. те падат отново до 3.74 млн., с което на годишна база имаме реален, но минимален спад от 0.2%.

Конкретно обяснение липсва, но нашата хипотеза е, покрай неограничените планове и по-евтините предложения през лятото да има повишен интерес към тези услуги, докато липсата на такива през зимата води до отлив. Тази теория може да се провери ако спадът продължи и през началото на 2022 г., покрай повишените цени на новите договори.

Фиксирана неизвестност и други показатели

Ситуацията също остава с фиксираните абонати. Както споменахме, Telekom Austria Group спря да предоставя разбивка на потребителите на интернет и на телевизия. От показателите е останал само този за общите фиксирани абонати. Предвид факта, че има доста такива на пакетни оферти е трудно да се направи оценка, колко са тези на домашен интернет и колко на платена ТВ.

За цялата 2021 г. този общ показател скача от 549 хил. на 567 хил., което представлява ръст от 3.3%. Разбивка на тримесечна база също отсъства, подобно на мобилните абонати. Има за полугодието, когато те са почти 554 хил., което означава, че „А1 България“ е добавила повечето от новите през втората половина на 2022 г.

Другите индикатори, които са ключови за един телеком също са сравнително положителни. Средномесечният абонат от потребител (ARPU) за 2021 г. се увеличава от 6 на 6.5 евро, което е ръст от 9.1%. То донякъде отразява и постепенното увеличение на цените покрай новите неограничени планове. Друг индикатор е т.нар. churn rate или отказът на стари абонати. При „А1 България“ за цялата 2021 г. е 1.4%, което е доста добре, предвид факта, че преди няколко години, компанията надминаваше 2%.

През октомври 2021 г. телекомът обяви, че планира да подмени напълно мобилната си мрежа си до 2024 г. През август беше обявено, че 5G инфраструктурата ще се изгражда с оборудване на Nokia и Ericsson. В годишния отчет на „А1 България“ виждаме, че българският оператор е удвоил своите капиталови инвестиции – от 57.2 млн. евро през 2020 г. на 102.9 млн. евро през изминалата година.

Скъпото начало на 2022 г.

Основната забележка в отчета на Telekom Austria Group за България е отбелязаната инфлация. Българският оператор предприе няколко мерки, за да ограничи нейния ефект. От една страна са оптимизиране на вътрешните процеси, като по думите на „А1 България“ такива действия вече са предприети.

Проблемът е, че темповете на инфлация и рязкото поскъпване на електроенергията за бизнеса налагат корекция на цените за крайните клиенти. Затова, „А1 България“, а и другите два оператора, активираха  включената в договорите индексация, която е обвързана с годишната инфлация.

Два от телекомите поискаха такава не само за 2021 г., но и за 2020 г. Калкулирането на корекциите накуп обаче предизвика силен задочен спор с регулаторите. В крайна сметка трите оператора коригираха вече съществуващите договори с инфлацията само за 2021 г. Тя е в размер на 3.3% и което влиза в сила с февруарските сметки. Друга мярка е преразглеждането на предложенията за нови клиенти. Трите телекома промениха цените за мобилни услуги, а двата конвергирани – преформатираха тези и за фиксирани.

The post „А1 България“ през 2021 г.: Силен ръст, изграждане на 5G и опасения за инфлация appeared first on TechTrends България.

Целият проект е за почти един милион лева, които са осигурени по Оперативна програма „Добро управление“ на европейските фондове. Изпълнителите са избрани през септември и вече са сключени договори с тях на обща стойност от 847.6 хил. лева. Работата по проекта трябва да приключи в рамките на една година, като само за една от позициите са предвидени 14 месеца. Във всички случаи до края на 2021 г. новата система трябва да функционира.

Тя е разделена на четири сегмента. Първият е за създаване на инструмент за следене качеството на интернет услугите. Вторият е за развитие на регистрите на КРС и интеграцията им в електронното управление. Третият е за създаване на портал за сравнение на актуалните оферти на операторите за мобилни услуги, ТВ и интернет доставка, пакети и др. Последният сегмент е за мобилно приложение за крайните потребители, което да проверява за нерегламентиран роуминг.

Регистър на мрежата и лаборатория

Освен настоящата система, председателят на КРС Иван Димитров загатна за предстоящото създаване на единен онлайн регистър на мобилните мрежи на телекомите, както и за изграждането на лаборатория за тестване на крайни устройства и оборудване. За първото е задължен след като влезе в сила обновения Закон за устройство на територията (ЗУТ). В регистъра трябва да се описват местоположението, техническите параметри, излъчванията и замерванията на различните базови станции.

Той е оставен за втори етап в новата система, тъй като обществената поръчка за настоящия проект е пуснат през юни, което е преди да влязат промените в ЗУТ през юли.

„В процес сме на изграждане на лаборатория за измерване на електромагнитни устройства, както и за регистър за мобилната мрежа“ Иван Димитров, КРС

„Разработването на новата система се случва не само в новата реалност, с която държавата и обществото трябва да се справят с различните предизвикателства предвид пандемията, но и в контекста на скоростното развитие на новите технологични възможности“, коментира председателят на КРС, Иван Димитров по време на онлайн презентацията на новия проект. „В процес сме на изграждане на лаборатория за измерване на електромагнитни устройства, както и за регистър за мобилната мрежа“, допълни той.

Лабораторията е една доста полезна идея, според която през нея трябва да минават всички крайни устройства и потенциално оборудването на операторите. Целта е да се установи дали параметрите им на излъчване са в рамките на допустимите и отговарят на международните стандарти.

Позиция 1: Мониторинг на качеството на интернет услугите

Първият сегмент от новата поръчка включва изграждане на система за измерване и наблюдение на качеството на интернет услугите. Той ще е ключов за проследяване на спазването на мрежовата неутралност и дали операторите предоставят реално скоростите и наличността, които обявяват.

От КРС обявиха, че повечето национални регулатори в Европа разполага с подобни инструменти, като и Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) също е представила подобен преди година. Този сегмент се разработва от „Инфосистемс интернешенъл“ за  193.8 хил. лева с ДДС и трябва да отнеме 12 месеца.

Позиция 2: Развитие на онлайн регистрите на КРС

Втората позиция е за допълнително развитие и разширяване на дейностите по лицензиране и регистри на комисията онлайн. КРС поддържа много видове бази данни, много от които се обновяват на базата на попълнени аналогови въпросници или други специфични документи. На сайта на регулатора са качени различните регистри, но са доста трудни за ползване от крайните потребители.

В новата система, освен, че преглеждането на данните трябва да става по-лесно, но и самите компании ще могат да извършват редица дейности онлайн по подаването на информацията. Към тях ще бъде добавена и секция за подаване на онлайн жалби на потребители до КРС. Работата тук включва интеграцията на всичките седем регистъра в единния портал на държавата за е-услуги. Изпълнител е „Технологика“, цената е 259.2 хил. лева, а времето за разработване е 14 месеца.

Позиция 3: Портал за сравнение на тарифите на операторите

Третият елемент е в създаване на инструмент за сравнение на тарифите на предоставяните от операторите услуги. Подобни системи са се пробвали много компании да разработят през годините, с краткосрочни успехи. КРС планира да създаде портал, в който всеки оператор трябва сам да въведе своите оферти за мобилни абонаменти, ТВ и интернет услуги, пакети и други.

Информацията ше обхваща както дългосрочните тарифи и предложения, така и временните, промоционални или сезонни (коледните оферти например). Един от основните проблеми е, че всеки оператор доста често има различни допълнителни условия, специфики и директното сравнение и „претегляне“ на цена-качество е доста трудно. Друг нож с две остриета е доброволното попълване от самите оператори, като никога не се изключва някой „неволно“ да забрави някой детайл в дадена оферта. Заданието е дадено на „Инфосистемс интернешенъл“ за 346.8 хил. лева, а времето за работа е 12 месеца.

Позиция 4: Мобилно приложение за следене на несъзнателен роуминг

Последният компонент от новата онлайн система на КРС е в създаването на мобилно приложение, което да следи дали потребителите се намират в роуминг или не. Целта е да се избегнат сценарии, в които клиентите потребяват мобилни услуги, без да знаят, че вече не се намират в рамките на националния си план.

Приложението ще е безплатно и достъпно през двата най-големи онлайн магазина – App Store за iOS и Google Play за Android.  Данните ще се събират и обработват от КРС и ще се използват за засичане на несъзнателен роуминг. Като освен това, ще помагат на потребителите да избягват високи сметки от подобни ситуации. Цената на този сегмент е 47.76 хил. лева, като изпълнител отново е „Инфосистемс интернешенъл“, времето за разработване е 12 месеца.

The post КРС пренася онлайн контрола над телекомите с нова информационна система appeared first on TechTrends България.

Към тях изненадващо се е присъединила Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (НМСП) към Министерство на икономиката. Ситуацията е странна предвид някои от предложенията, които се посочват в доклада за държавна помощ, но за тях след малко.

Очакваните последствия

Организациите правят сондиране на мнението сред 100 стартъпа. Така в доклада се заключава, че над 42% от тях са заплашени от фалит през следващите три месеца, ако не се вземат мерки или не се подобри икономическата обстановка. При по-продължителна изолация и замразяване на дейностите, 75% от компаниите смятат, че могат да фалират, ако ситуацията се запази в следващите шест месеца.

Най-голямото препятствие, пред което те са изправени е загубата на местни клиенти – 65%. Близо половината (54%) поставят като основен проблем загубата на международни такива, а след това е сложена липсата на ликвидност (налични пари за оперативни разходи – бел. ред.) с 53%.

Две трети от тях или 66% очакват спад на месечните си приходи от над 40%. Около 20% прогнозират такъв в размерите между 20-40% понижение на продажбите, а 14% не очакват то да надмине 20%. Реакцията на стартъпите в тези условия ще е директно съкращение на персонала, като близо две трети от запитаните (63%) очакват да направят това с над 25% от служителите си.

Ситуацията ще е тежка в 17% от запитаните дружества, които планират масово разпускане на екипите си и раздяла със 75% от наетите от тях лица. При тези сценарии най-застрашени ще са специалистите в продажбите, маркетинга и администратвините дейности. Стартъпите ще се опитат да съхранят инженерните и креативни позиции, а най-малко застрашени ще са ръководните длъжности.

Предложените мерки

Браншовите организации предлагат общо четири мерки, с които смятат, че правителството ще може да подпомогне на стартъпите да преодолеят тежката икономическа ситуация покрай COVID-19 пандемията. Първоначалната идея за облекчаване на инвестиционния ресурс на Фонда на фондовете е развит, но към него са добавени и няколко нови. Те включват повече решаването на дългогодишни проблеми в отношенията между институциите и стартъпите, отколкото да предоставят пряка подкрепа за фирмите.

1. Държавата да стане клиент – браншовите организации настояват за промяна в законодателството, за да може стартъпите да участват в обществените поръчки за общински и държавни администрации. Настоящата нормативна рамка предотвратява самостоятелното им участие. Идеята за включването на стартъпите в обществените поръчки е дългогодишна и засега е отхвърляна от институциите.
2. Приоритизиране на рисковите инвестиции през Фонда на фондовете – желанието на браншовите организации е да се забързат процедурите по предоставяне или по-скоро по одобрение на инвестициите за стартъпи по европейските структурни програми.
3. Достъп до заеми от Фонда на фондовете към стартъпите – предложената идея предвижда кредити при облекчени режими до 5 млн. евро на стартъпи, изправени пред фалит. От браншвоите организации подчертават, че тези средства трябва да се ползват като спасителни, а не като такива за растеж на фирмите, които ги получат.
4. Създаване на Договорно акционерно дружество (ДАР) – подобно на първата и тази мярка е дългогодишна болежка на стартъпите. Идеята е да се създаде нова форма на познатото ни АД, в което да има облекчена процедура за предоставяне на дялови опции на служителите си като допълнителни стимули. Практиката е често срещана в стартъп екосистемите в някои държави, като за пример от браншовите организации посочват Франция.

Действията на държавата

След близо месец на извънредно положение, правителството излезе с доста голям списък от икономически мерки за подпомагане на бизнеса. Те са описани подробно и систематизирано в новия държавен информационен портал за коронавируса. Някои от тях са насочени пряко или индиректно към стартиращите компании. Най-обсъжданата е т.нар. 60/40, при която държавата поема 60% от брутната заплата и осигуровките на заплатите на служители във фирми с над 20% спад на приходите. Според стартъпите само около 21% от тях биха се възползвали от нея.

Цели три мерки са предвидени от Фонда на фондовете за подпомагане на бизнеса. Те включват кредитни линии за общо над 400 млн. лева с облекчени условия за най-засегнатите бизнеси от коронавирус пандемията и самонаетите лица. Под въпрос е дали стартъпите ще могат да се възползват от тях. Като трета мярка Фондът подчертава, че работи за облекчаване на процедурите по вече съществуващите инструменти за стартиращи и иновативни компании, което ефективно е второто и частично трето предложение на браншовите организации. Максималните суми естествено са доста по-малки от исканите до 5 млн. лева, но пак могат да предоставя ликвидност на пазара.

Обратно в реалността

Както отбелязахме, останалите две от мерките не са кризисни, а се опитват да се наложи политиката на стартъпите в отношенията им с държавата или премахването на неоперативни административни пречки.

Първата е реално да се намери гарантиран пазар за стартъпите в лицето на обществените поръчки. Браншовите организации все пак допълват, че искат стартиращите компании да могат да кандидатстват за по-малки такива, а не в тези за милиони левове.

Колкото и странно да звучи, практиката показва, че идеята може да не е толкова добра. Избирането на стартъп за доставка на продукт или услуга е рисково начинание. От една страна, решенията може да не са довършени или достатъчно добре тествани, но по-големият проблем е, че самата компания може да не съществува след няколко години. Дългосрочната доставка и последваща поддръжка са ключови при обществените поръчки, особено когато става дума за IT системи.

Много добър пример в тази посока е мобилното приложение Lima на Агенция „Пътна инфраструктура“. Обществената поръчка на стойност 750 хил. лева беше спечелена от IT компанията „Декарт“ през 2015 г. Реалното решение беше на стартъпа „Нованор“,  които влязоха в проекта, като „консултанти“. Преди спечелената поръчка, стартиращата фирма е рекламирала и търсила клиенти за Lima GIS – идентично мобилно приложение, което АПИ приема след това с информация подавана от агенцията. Реално, „Декарт“ осигуряват само допълнителния хардуер, необходим за съхранението на данните и името си, за да може да се кандидатства по ЗОП.

Пет години по-късно ситуацията с Lima е следната – мобилното приложение вече не функционира качествено, след изтичането на поддръжката „Декарт“ поисква тройна сума за продължаването ѝ. „Нованор“ се ориентира към друг тип дейност, но компанията вече фигурира като негов разработчик в Google Play. Дружеството се намесва и в нов скандал с обществени поръчки, този път за тол системата. Там участва в консорциум с „Виваком“ и „Иком“, но са отстранени при отварянето на офертите.

Друг стартъп, който вече тихомълком работи за държавни институции, е LogSentinel. Формата на участие явно е индиректна, защото компанията не е печелила обществени поръчки. В същото време, сред рекламираните ѝ клиенти са Държавната агенция за електронно управление и Държавната агенция за метрологичен и технически наздор.

Спецификата на стартъпите

Стартиращите компании имат някои специфики, които поставят под въпрос, до колко данните, които са предоставили представя реалната картина. Според профила на проучването, половината от компаниите вече се намират във фаза на растеж. Докато останалите, 31% са пред пускане на продукт или услуга, а 19% тепърва ги разработват. Което поставя въпроса, защо всички запитани дружества очакват спад на приходите, като половината реално не генерират такива?

Отговорите са потенциално три. Първият и най-логичен е възможен отлив от инвеститори, които да вложат свежи средства за работа на стартъпите без приходи. Втората е, че компаниите отчитат като такива намаляващите им капиталови резерви от вече набраните рискови средства. Третата възможност е, някои от стартъпите да са подготвяли пускането на продукт или услуга през следващите месеци, но заради блокирането на икономиката по света, да се налага отлагането им. Показателен е факта, че 53% от дружествата очакват ликвидни проблеми. Сред тях най-вероятно са тези с намалели продажби и клиенти, но и може да са такива с изчерпващи се инвестиционни ресурси.

Има и един друг елемент. Естеството на стартиращите компании е много от тях да фалират, дори без пандемия от коронавирус. Рисковите инвеститори обикновено дават като положителни прогнози, че от 100 фирми, 20 да продължат и да са успешни в дългосрочен план е голямо постижение. Доста е вероятно, не малка част от запитаните стартъпи да са в затруднено положение и заплашени от фалит и без пандемията.

Най-добрият пример е разбивката на портфолиото на първия фонд Eleven. След като то беше откупено и организацията излезе на Българската фондова борса, в подадените документи беше подробно описано състоянието на инвестициите във всичките 116 компании.  От тях в сравнително здраво състояние към края на февруари се намираха 34 дружества или само 29%. Всички останали са или закрити или със затихващи функции. Или както е примера с „Нованор“ с изцяло префокусирана дейност и излизане на Eleven от инвестицията си там. Което кореспондира доста добре с дела компании, които ще са сравнително стабилни при три месеца на извънредно положение.

Изводите са, че от четирите предложени мерки от браншовите организации, държавата е откликнала на тези, които имат пряка зависимост към пандемията. Изследването сред стартъпите пък показва, доста аномалии, които до голяма степен могат да бъдат обяснени с традиционната цикличност в тяхната екосистема. Просто процесите ще се забързат и вместо да има изчистване на две трети от компаниите за период от две до три години, това да се случи в рамките на една. Естествено, при удължаване на извънредното положение до и над шест месеца ще има много по-фатални измерения, не само за стартъп системата.

The post Стартъпите в условията на COVID-19 криза appeared first on TechTrends България.