Навлизането на Apple в сферата на виртуалната и добавена реалност (VR и AR) се очакваше с нетърпение. Почти всички други технологични гиганти (без Amazon) под една или друга форма се опитаха да насърчат този тип устройства и съдържанието за тях. Meta купи Oculus Rift и заложи всичко, включително името си в изграждането на метавселени, което за момента се води за непризнат провал. Microsoft за момента доминира при нишовите индустриални приложения със своя HoloLens. Valve продължава бавно и полу-славно да популяризира VR игрите. За провалените проекти на Google в двете сфери може и се е писало много.

Надеждите бяха, че Apple Vision Pro ще успее там, където останалите не можаха. Да се наложи VR технологията за масовия потребител. Което може да звучи странно, предвид, че новият шлем за виртуална и смесена реалност на компанията е с цена от 3 500 долара. Но е факт, той е позициониран основно за развлечение, макар и като все още луксозен продукт. Превръщането на VR технологията в мейнстрийм такава след повече от половин век опити на теория е по силата на Apple. Практиката след дебюта на устройствата се оказва малко по-нюансирана.

Като топъл хляб

Януари е сакралният месец за Apple Vision Pro. На 8-о число компанията представи официално очилата за виртуална реалност (тийзнати още през лятото), а от 19-о започнаха предварителните поръчки. До края на месеца, компанията продава над 200 хил. устройства, като първите доставки пристигнаха от 2 февруари. Това е над два пъти повече от наличните на премиерата продукти – по оценки готовите шлемове са около 60-80 хил.

Позитивните отзиви от редица ревюиращи журналисти и инфлуенсъри допълват очакванията и желанието на редица потребители да се сдобият с тях. Apple Vision Pro получава различни оценки като „революция в действие“ до „страхотен продукт, но с едно наум“. Появиха се и някои меко казано скандални клипчета на хора, които работят с Apple Vision Pro на шофьорското място в Tesla в автономен режим. С което впечатленията са, че бъдещето е тук и отново е в ръцете на „ябълковия“ гигант.

Самите Apple също рекламират и промотират шлема не като VR или AR, а като „пространствен компютър“. Който наистина да промени представите ни за работа в дигитална среда. Нещо, което компанията се опита да направи с iPad преди повече от десетилетие. Тогава успя, но донякъде, тъй като пазарът се ориентира повече към хибридните 2в1 устройства, вместо към чистите таблети. Ситуацията е на път да се повтори, като Apple ще повдигнат интереса към VR устройствата, ще зададе частично посоката, но масовото решение ще бъде по-скоро на конкуренцията.

Предимствата и проблемите на „ябълката“

Apple Vision Pro се възползва максимално от екосистемата на технологичния гигант. Това е големият и основен плюс на устройството – възможността за бързо оптимизиране на готово съдържание за VR среда. Въпреки, че при старта такова все още е силно ограничено, наличното до голяма степен оправдава част от очакванията. Apple позволява и лесна интеграция на такива, които не са специално оптимизирани за VR. Например в изграждането на дигитален десктоп на вашия Macbook лаптоп или Mac компютър.

Изцяло жестовият контрол премахва необходимостта от досадни дистанционни и джойстици, които не са толкова интуитивни. Apple спазват своята традиция да се опитват да правят опростен и лесен за работа интерфейс.

Дотук с положителните неща. Apple Vision Pro има редица проблеми. Освен високата цена, към тях може да добавим свързаната с кабел външна батерия, ограничено съдържание и някои интерфейсни проблеми. Последните са породени именно от използването само на жестов контрол и следене на очите. Голяма част от критиките са, че съдържанието и повечето приложения са просто леко адаптирани такива от iPad. Само няколко са специално преработени за VR среда, като положителен пример е Disney+ покрай партньорството на Apple с медийния гигант.

Друг проблем на Apple Vision Pro е опитът на компанията да направи смесена реалност (МR). Шлемът е по-скоро VR, като добавената (AR) такава се постига чрез камери, които следят обстановката и външен екран, който да прожектира лицето ви и да имитира прозрачност. Последната функционалност може да се каже, че все още не работи достатъчно прецизно и има още много път да извърви до рекламираните стойности.

Отговорът на конкуренцията

Създаденият висок интерес на Apple провокира един от най-големите VR ентусиасти в IT сектора да даде напоително мнение – Марк Зукърбърг. Основателят на Meta дава доста подробно и аргументирано мнение защо техния Quest 3 е по-добър от Apple Vision Pro. Основният аргумент е цената – VR очилата на Oculus Rift са седем пъти по-евтини 499 срещу 3 499 долара.

Все още Meta разполага с повече оптимизирано за виртуална среда съдържание. Нещо, което може да се промени с времето. Както Зукърбърг признава, че Apple Vision Pro е по-добър когато става дума за развлечения. Другите критики са, че устройството е по-тежко, външната батерия всъщо създава главоболия и др.

По-важното обаче остава извън фокус. Зукърбърг коментира, че някои от възможностите на Apple Vision Pro са добро решение и най-вероятно ще бъдат интегрирани в следващия Meta Quest 4. Сред тях са по-добър вътрешен екран с висока резолюция и по-добро следене на очите. С което се потвърждава, че дори Apple Vision Pro да не успее да се превърне в масов продукт ще накара конкуренцията да развие своите продукти в определена посока.

Охладеният ентусиазъм

Първоначалният успех с обещаващите предварителни продажби на Apple Vision Pro обаче е на път да се окаже краткотраен. Малко под две седмици след дебюта им, доста клиенти на компанията започват да връщат продукта. С наближаването на 14-дневния срок за връщане, пред магазините на Apple в САЩ започват да се извиват опашки от клиенти, които искат да направят точно това. Социалната мрежа X (бившият Twitter) също е залята от постове на потребители, които са разочаровани от продукта.

Основните критики са, че продуктът е прекалено скъп за това което предлага, докато в същия момент причинява главоболия, болки в лицето и др. В критиката на Зукърбърг се споменава, че по-голямото тегло на устройството ще доведе до неудобства при продължителна употреба, което явно се и случва. Главоболията са част от критиката към почти всички шлемове за VR, най-вече заради това, че поставянето на екран толкова близо пред очите изморява много, дори и да е с 4K резолюция.

Все още експертите са раздвоени дали Apple Vision Pro ще успее да доведе до революция подобна на тази на iPhone. Виртуалната реалност е сфера, която има много потенциал и желание за развитие, но все още не може да се наложи масово поради технически и финансови ограничения. При това в повече от десетилетия.

Потенциален провал на Apple в момента най-вероятно ще обрече опитите за мейнстрийм навлизане поне до края на десетилетието. Частичен успех ще даде шанс на този сегмент да се разшири и да не е толкова супер нишов, както е в момента. Но както при доста други продукти, това няма да зависи от Apple, а от останалите играчи. Технологичният гигант може да бъде само катализатор за това развитие.

The post Apple в страната на виртуалната реалност appeared first on TechTrends България.

Излизането на Xiaomi 12T моделите свали допълнително цената на Xiaomi 12 Lite и това може да направи още по-интересно, това позакъсняло ревю. Самият модел също излезе след дебюта на основните два модела, за да има баланс. С цена към ноември на свободна продажба от 879.99 лева го прави в долния спектър на достъпните флагмани. Моделът предоставя доста възможности, характерни за високия клас смартфони, с някои леки компромиси и естествено – по-ниска цена.

Дизайн и екран

Първата промяна е обновения и сравнително „квадратен“ дизайн на Xiaomi 12 Lite. Той идва още по-олекотен с пластмасова рамка, но със стъклен гръб. Задното гнездо за камери е изтъняло, въпреки наличието на сравнително големия 108MP сензор. Рамката и бутоните са опростени максимално – последните са разположени изцяло в дясната страна на устройството. В долната е USB Type-C жака за зареждане и трансфер на данни, като там е и слота за SIM карката и един говорител.

Екранът е 6.55-инчов, което поставя телефона по средата между големите модели и компактните флагмани, които в момента са на пазара. Самият дисплей е AMOLED със 120Hz честота на опресняване – едно от ключовите подобрения спрямо миналогодишния Lite. Резолюцията е стандартна от 1 080p. Има добавена съвместимост със стандартите HDR10+ и Dolby Vision, което го поставя по-близо до флагманите по този показател.

Като цяло, забележки от екрана няма да имате – ярък, адаптивно опресняване и с достатъчно добро цветово представяне. Недостатъците по последния показател са видими основно при лабораторни тестове. Следвайки флагманските тенденции в Xiaomi 12 Lite няма да открием слот за SD карта, нито аудио жак за слушалки.

Малко за хардуера

В сърцето на Xiaomi 12 Lite се намира 6nm процесор Snapdragon 778G на Qualcomm. Чипсетът е достатъчен за повечето задачи и мултитаскинг, но при по-тежките операции може да има задъхване. Базовите операции в комбинация с по-високото опресняване се усещат плавни и бързи. Snapdragon 778G в Xiaomi 12 Lite се представя над средното ниво в своя клас, но трудно ще се конкурира с премиум процесорите.

Има три конфигурации, като в България в момента се предлага основно една от тях – 8GB оперативна RAM памет със 128GB място за съхранение. Останалите две са 6GB със 128GB (която не сме засичали да се продава у нас) и 8GB с 256GB място за съхранение. Батерията е 4 300 mAh и може при смесено ползване да докара до ден и половина издръжливост. При интензивно може да очаквате до ден при пълен заряд. Бързото зареждане е 67W и е включено в комплекта, заедно и със силиконов калъф.

Смесените чувства при камерите

При камерите имаме два акцента – 108MP основна камера и 32MP селфи. Първата трябва да изнася повечето работа на плещите си, но до голяма степен това зависи не само от сензора, но и от софтуера. При нашите тестове, при пълна резолюция 108MP камера се справя компромисно при нормално осветление и условия. Софтуерът е оптимизиран повече за работа в сложения по подразбиране 16MP режим, където ще получите повече острота и контраст на кадрите.

Нощният режим също се посреща със смесени чувства. Ако имате достатъчно осветление – кадрите са прекрасни дори и без да ползвате софтуерното подобрение. Но при липсата на достатъчно светлина, не очаквайте чудеса като при RYYB сензора на Huawei. Дори спрямо други 108MP модели Xiaomi 12 Lite се справя по-зле. Останалите две камери са стандартни за този клас смартфони – 8MP широкоъгълна и 2MP макро сензор.

32MP селфи е вторият акцент и подобрение спрямо миналогодишния модел. Основният ѝ коз е автоматичния фокус, който може да спаси доста снимки. Софтуерно, Xiaomi предоставя доста функционалности към Lite версията, като вече почти всички производители са изчистили приложенията си за камерите. Възможности като боке ефект и други са налични и работят безпроблемно.

Софтуер и заключение

Последният аспект при Xiaomi 12 Lite е софтуерът. Традиционно, китайският гигант разчита на своя обновен интерфейс MIUI 13, който в случая е базиран на Android 12. Той включва различни софтуерни подобрения, като по-добро управление на RAM паметта, оптимизация на процесора и др. Сред готините функции са доста по-красивите Always On екрани, които можете да персонализирате в настройките.

Дали ще харесате MIUI 13 или не – е въпрос на личен вкус. Ако сте дългогодишен потребител на Xiaomi или Huawei ще бъдете в свои води. Двете компании взаимстват доста от естетиката и визията на iOS на Apple и това може да подразни някои потребители, които предпочитат по-„андроидско“ изживяване.

Xiaomi 12 Lite все още е отличен представител в класа на достъпните флагмани, който идва на по-разумна цена. Отличен дизайн и усещане, страхотен екран, лек компромис с процесора и батерията и по-силен такъв с липсата на какъвто и да е рейтинг за водо и прахо-устойчивост.

The post Xiaomi 12 Lite: Флагман на ръба appeared first on TechTrends България.

Сега навлизат новите играчи, които имат претенции да заемат водещи места на пазара в дългосрочен план. Крак повлече Xiaomi, които през април пуснаха Xiaomi Mi Mix Fold, за наше съжаление той беше наличен основно в Китай. В самия край на 2021 г. първи стъпки в тази все още ексклузивна ниша прави и Oppo с техния Fold Find N. Покрай тях, най-вероятно догодина ще видим и сгъваем модел от OnePlus. Така, като изключим Apple, от 2022 г. почти всички водещи смартфон производители ще разполагат със сгъваем смартфон.

Тенденция, която показва, че този тип устройства има своето място на пазара и най-вероятно те ще изместят премиум смартфоните в най-високия ценови сегмент. Също така показва, че ако на най-първите модели цената беше съпоставима с тази на лек автомобил втора употреба, сега тя ще бъде по-близка до тази на най-скъпите им традиционни аналози. Сгъваемите смартфони имат все още някои предизвикателства, които трябва да преодолеят. В настоящия материал ще разгледаме иновациите, проблемите, както и новите модели през 2021 г. и потенциалните такива за 2022 г.

Ще трябва да направим едно уточнение. Под сгъваем смартфон имаме такъв, който освен, че може да е сгъва под някаква форма, разполага с гъвкав екран. Моделите с два дисплея, които също се сгъват, подобно на Microsoft Duo и други не включваме в тази категория. Причината е, че те са генерално различни устройства със съвсем отделни предимства, недостатъци и проблеми. Както и, че са по-скоро временно решение за даден производител, отколкото дългосрочна технологична и пазарна тенденция.

Двата основни типа

Сгъваемите смартфони може да ги разделим на два основни типа – хибриден и компактен. Първият се разтваря като книга и трансформира умния телефон в малък таблет с поне 7-8-инчов екран. Обикновено идва с втори по-малък дисплей, който позволява на устройството да се ползва като традиционен умен телефон в сгънато положение. Това са моделите, на които производителите разчитат най-много, заради повишените възможности, които се отварят при ползването на по-големи екрани. Наричаме го хибриден този тип, защото реално се явява хибрид между традиционен смартфон и компактен таблет. Последните междудругото почти изчезнаха от пазара. Логично е, сега сгъваемите устройства да ги заменят. Освен Galaxy Z Fold 3 на Samsung, тук са още Huawei Mate X2 и сравнително новия Xiaomi Mi Mix Fold.

Вторият тип са наследници на старите флипфони, които в разгънато положение постигат размер на традиционен смартфон. Този компактен форм фактор се опитва да неутрализира една от критиките на съвременните умни телефони – че са прекалено големи. Тук навлиза Motorola с двете си поколения от новия RAZR и Samsung Galaxy Z Flip серията.

Експерименти има и с трети тип смартфони, с т.нар. навиващи се екрани. Това да отново гъвкави дисплеи, но вместо да се състоят от две крила, които се отварят, тук имаме едно тяло с разширяваща се площ. LG показаха няколко прототипа през последните две-три години, но южнокорейския производител излезе от бизнеса със смартфони, малко преди да пусне такъв модел на пазара. Oppo показа на няколко големи медии своя концептуален модел за навиващ се смартфон, но без ясни индикации, дали и кога ще го пусне в продажба.

Подобрените дизайни

Първият сгъваем смартфон достигнал световния пазар е Galaxy Fold на Samsung. Който имаше проблеми, още преди да достигне до крайните потребители. Тестовите бройки бяха изтеглени след като хората, които ги изпробваха успяха да унищожат сгъваемия екран. Това доведе до забавяне на пуска на смартфона, след като той беше преработен. Оттогава досега, Samsung пусна общо три модела и Fold серията е изминала страшно много път. Проблемите на първия смартфон помогнаха на компанията да изчистят значително дизайна. Да заздравят и подсигурят екрана, да вкарат редица иновации при пантата, така, че да бъде капсулирана от външно влияние и много други.

Последният модел на Samsung Galaxy Z Fold 3 доказва, че сгъваемият екран може да работи доста добре. Той се усеща, като монолитно и стабилно устройство. Като истински премиум продукт, а не като малко по-изчистен прототип, който внимаваш как ползваш от страх да не го счупиш. Същото важи и за флип моделите, както на Samsung, така и на Motorola. Втората компания пусна две поколения от възродената и легендарна серия Razr, като последният наистина внася усещането за утвърдена технология, която може да се ползва дълго време.

Новите играчи

Навлизането на нови играчи на пазара за гъвкави смартфони означава няколко неща. Основното е, че технологията вече е узряла достатъчно, за да може да се развива от повече производители. Казано с други думи, тя вече е достъпна на производствено ниво. Това е първата стъпка за превръщането им на такива и за потребителите. Най-малкото през първите две години на пазара на гъвкавите смартфони те бяха джаджи за най-запалените и заможни ентусиасти или да се ползват като луксозен аксесоар от други.

Xiaomi и Oppo с техните модели, които се очаква да навлязат на световния пазар през 2022 г. ще постигнат именно това. Ще превърнат тези устройства в основния заместител на премиум смартфоните. Като по-достъпни такива еквиваленти вече са флип гъвкавите смартфони. Samsung и Motorola поставиха началото на тази тенденция. Huawei от своя страна планира да не е само с хибриден модел, но и с флип такъв. Вече има няколко изтекли снимки за подготвения им модел, предназначен към дамската и луксозна аудитория. Неговото разпространение отвъд Китай, обаче е повече под въпрос, след като последния сгъваем модел имаше повече колекционерска, отколкото пазарна стойност.

Нормално е, компаниите да искат да пускат подобни сгъваеми смартфони. Независимо от крайната им цена и тежката им разработка, те явно носят добри пари и продажби. През третото тримесечие на 2021 г. Samsung отчита рекордни приходи и печалби, част от които са водени от реализацията на техните сгъваеми смартфони. Все още няма достатъчно публична информация за конкретните маржове и цифри, но фактът, че компанията увеличава производството и повечето бройки се изкупуват бързо – говори за силен интерес.

Перспективите

Повечето модели и производители означава по-голяма конкуренция. Което рано или късно ще доведе до по-силен натиск на цените. Тя вече се усеща между първите и последни поколения, макар все още гъвкавите смартфони да са луксозен продукт все още. В началото моделите на Samsung бяха около 3 000 лева за флип модела и 4 000 лева за хибридния. Сега първите падат на около 2 000 лева и 3 500 за вторите. Цените надали ще паднат под нива от 1 500 лева в обозримо бъдеще, но поне най-високите модели може да са в рамките на 3 000 лева.

Дори при потенциални цени, говорим за постепенно превзимане на сгъваемите смартфони на премиум и флагманските класове. Което в историята на мобилните телефони е един нормален процес. Иновативните модели винаги навлизат първо в най-високите класове и постепенно си пробиват пътя надолу по ценовата верига.

Предизвикателствата

Гъвкавите смартфони имат да решат няколко ключови проблема, преди да станат истински масови. Първият е със защитата на сгъваемия екран. Нормалните смартфони от години разчитат на закалено и удароустойчиво стъкло (Gorilla Glass или друго), което да предпазват дисплеите от падане, надраскване и др. При гъвкавите екрани такова не може да се наложи. Samsung се опитва да иновира, като интегрира много тънък слой стъкло, което да осигури базова защита на панела. Въпреки всичко, това все още е една от ахилесовите пети на тези устройства.

Другият ключов елемент е все още разработването на гъвкав смартфон е много по-дълъг процес, от традиционен такъв. Това означава, че част от хардуера е с едно поколение назад. Най-силно се усеща това при процесорите и камерите. Причините, за по-трудната оптимизация е, че чипсета и сензорите изискват най-голяма синхронизация със софтуера. Което означава, че не може механичната част да бъде разработена отделно и после само да се напасне съответния процесор. Трите процеса са интегрални и неразделна част един от друг.

Надяваме се, че скоро времето за разработване ще бъде съкратено значително и ще бъде съпоставимо с това на нормалните смартфони. Тогава гъвкавите устройства ще бъдат истински заместители на традиционните особено във високите ценови сегменти. Защото сега, изборът ще се сведе до – сгъваем екран или най-нов хардуер.

Във всички случаи, гъвкавите смартфони се наложиха и извървяха първите и най-трудни крачки на пазара. Сега остава да видим колко бързо ще достигнат до наистина по-голяма масовост.

The post Новата фаза на сгъваемите смартфони appeared first on TechTrends България.

5G ще отключи вратата към Интернет на нещата и ще положи основи за по-мащабна автоматизация. Това са част от изводите, които може да направим от последния доклад за състоянието на мобилната икономика на Асоциацията на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA) за 2020 г.

Интерактивни графики на GSMA доклада тук

Анализът се публикува обикновено малко след като приключи Световния мобилен конгрес, който е организиран от неправителствената организация, но поради пандемията на коронавурса, последния беше отменен. Трябва да се отбележи, че той е направен преди да се наложи извънредно положение в развитите икономики и тепърва ще се оценяват последствията от COVID-19 върху телекомите и 5G.

Повече за това дали 5G е вредно за здравето тук

Индикациите за момента са, че в Европа, включително в България, пандемията може да забави разгръщането на мобилните мрежи с около шест месеца. Най-вече, заради намаления капацитет на държавната администрация и отлагане на редица търгове за радиочестоти.

Ясните предимства на 5G мрежите

Развитието на 5G ще подпомогне не само мобилния сектор, но и цялата световна икономика. Оценките на GSMA показват, че последния ще съставлява близо 5% или около 4.9 трлн. долара от глобалния БВП през 2024 г. През 2019 г. мобилната индустрия е създала 4.2 трлн. долара или е била 4.7%. Така, ще се добавят около 700 млрд. долара към световната икономика.

В основата си на този ръст ще стои разгръщането на 5G мрежите, както и достигане на пика на 4G. С което се показват положителните икономически ефекти от мобилните широколентови технологии. Настоящето 4G ще постигне върха от абонати през 2023 г., когато 60% от потребителите ще ползват този тип мрежи, но после ще започне да спада. 5G ще започне да набира скорост през следващите няколко години.

Ако в момента има незначително количество абонати на новата технология, то през 2025 г. те ще достигнат 1.8 млрд. или около 20% от всички мобилни връзки. В тези данни са включени само крайни потребителски устройства, но не и IoT връзките за бизнес и индустриални цели. Последните се очаква да станат ключов елемент при разпространението и бизнес модела на 5G мрежите в средносрочен план.

Масовото ползване на смартфони (затова по-надолу) и ползването на бърза интернет връзка ще доведе до още една тенденция – изчезването на 2G връзката. В световен мащаб тя ще съставлява едва 5% към 2025 г., като и третото поколение ще спадне под 20%. В Европа, 2G ще се ползва едва от 1% от свързаните устройства, а в САЩ и Канада – от 2%. Доста показателно за техническото развитие на Китай ще е факта, че страната ще разчита изцяло на 4G и 5G след пет години. Предходните две поколения ще изчезнат напълно от мрежовия микс в страната, показват прогнозите на GSMA.

Поглед към 2030 г.

При достигане на пика на следващото поколение мобилна технология икономическите ползи се очаква да нараснат с геометрична прогресия. В свой доклад консултантската фирма McKinsey предвижда преките ползи от 5G за световния БВП да бъдат добавени до 2 трлн. долара към 2030 г. Основната част ще бъдат разпределени в четири сектора – мобилност, здравеопазване, производство и търговия.

Държавите, които първи възприемат новата технология ще могат да се радват на по-голям дял от тази добавена стойност. 5G може да добави още 2 трлн. долара към световния БВП, покрай свързването на развиващия се свят и така да подкрепи страните с по-ниски доходи. Отделно, McKinsey допълват, че може да има допълнителни скрити икономически ползи, поради факта, че новото поколение мобилни мрежи ще трансформират четири от най-големите сектора по света.

Водещите държави и ролята на смартфоните и IoT

Да се върнем към данните на GSMA прогнозите, че развитата част на Азия и Северна Америка (в по-голяма степен САЩ) са водещи в развитието на 5G. Прогнозите са, че при първата 50% от потребителите ще ползват новата технология към 2025 г., а втората – 48%. Европа ще е трета с 34% проникване, а след нея ще са развиващата част на Азия и Близкия изток. Старият континент ще разчита доста на своята развита 4G мрежа, за да компенсира по-слабия темп на навлизане на следващото поколение.

 Проникването на смартфони в глобален мащаб ще се увеличи, което в комбинация от повече и по-евтини устройства за всички поколения ще позволи повече потребители да могат да ползват бърз мобилен интернет. Това е от ключово значение, защото в момента едва 49% от глобалното население е свързано по този начин. 

Около 42% имат достъп до покритие и услуги, но не се възползват от тях. Очакванията на GSMA са първият показател да достигне 70%, а притежателите на смартфони да достигнат 80% през 2025 г.

Най-голям ефект от разгръщане на 5G мрежите ще се усети при Интернет на нешата. IoT устройствата ще се увеличат от малко 12 млрд. през 2019 г. на 24.6 млрд. през 2025 г. Близо две трети от новите системи ще са в корпоративната сфера. Бързата връзка и минималното забавяне са ключови за автоматизация на производството, доставките и физическите услуги. Затова не е изненада, че този тип технологични решения ще придобият популярност.

Ключовият въпрос – честотите

Всичко това звучи като една красива приказка, но има доста предизвикателства пред мобилната индустрия и 5G. Основните опасения на операторите са свързани с реакцията на регулаторите при разпределение на допълнителните честоти, все още несигурния бизнес модел, високите инвестиции в развитие на 5G, както и все колебливото отношение на бизнеса и потребителите.

Честотите са ключови за бързото разгръщане на технологията, затова те са и най-голямото опасение за операторите. Най-любопитното е, че тези в милиметровия спектър (над 6GHz) изобщо не са приоритет за телекомите. При това независимо от факта, че са свободни в почти всички държави, с няколко изключения, като Русия, заради липса на консенсус с военните. За операторите най-важни са вълните в противоположния спектър – дългите под 1GHz. Те са необходими за установяване на национални покрития и за покриване на голяма площ.

Редица търгове за честоти по света вече се отлагат заради коронавирус пандемията. Причината е в липсата на държавен капацитет и потенциална оптимизация на инвестициите от телекомите. Това може да изтегли бързото разгръщане на 5G мрежите с поне шест месеца. Подобна тенденция се очаква и в България, като вместо старта на новата технология да започне в края на настоящата година, тя да бъде забавена за началото на 2021 г.

Икономическият и потребителски аспекти

Въпреки, че 5G трябва да допринесе до трилиони долари в световната икономика, някои от основните опасения са именно икономически. Разгръщането на следващото поколение мобилни мрежи ще изисква сходни инвестиции. В периода 2020-2025 г. телекомите планират да вложат 1.1 трлн. долара в нова инфраструктура. Около 80% от тази сума ще се пада на 5G. Най-висок този дял ще бъде в Европа и Китай, където той ще достигне 90% от инвестициите на операторите.

За сметка на това ръстът на приходите ще бъде доста по-символичен, средногодишно в периода 2020-2025 г. той ще бъде 1.1%. Световните приходи на мобилната индустрия за година ще надминат 1.1 трлн. долара, но предвид факта, че през 2019 г. са били 1.03 трлн. долара, сумата не е толкова внушителна.

Неясният бизнес модел и предпазливото навлизане на корпоративния сектор са другото голямо предизвикателство. 5G мобилните мрежи ще допринесат най-много за развитието на сложни системи и решения за различни бизнеси, като производство, търговия и транспорт. Повечето компании, все още не идентифицират тези ползи, като асоциират новата технология основно с подобряване на скоростта.

Без корпорациите, телекомите трудно ще успеят да си върнат огромните инвестиции. Причината е, че при масовия потребител ще има промени, но те няма да са чак толкова осезаеми, както скока от 3G към 4G например. Поне не веднага. Самите те, също асоциират 5G основно като подобрение на скоростите на връзката, а не в създаването на иновативни услуги.

The post GSMA: 5G ще движи растежа на световната икономика през 2025 г. appeared first on TechTrends България.