Индексацията покрай високата инфлация през последните няколко години се „услади“ на трите големи телекома. Въпреки, че беше оспорена от регулаторите, компаниите успешно я приложиха и тя изигра част от добрите им финансови резултати през тези периоди. В крайна сметка, операторите и Комисията за защита на потребителите (КЗП) се договориха за нови условия, при които цените на съществуващите абонаменти да се коригират на база преминаването на определен праг на годишната инфлация в страната.

Това в комбинация със заслабващия темп на поскъпване на основните стоки през 2024 г. може да елиминира индексацията като инструмент за повишаване на приходите. Данните за годишната инфлация се очакват в средата на януари, като прогнозите са, че тя може да надхвърли 2%, което е договореният праг от КЗП за корекция на цените при телекомите.

Операторите решиха да се презастраховат и да проявят креативност, като въведат скрита такава. Първо, през декември 2024 г., „Йеттел България“ обяви едностранна промяна в общите условия (ОУ) по своите договори, с което разшири потреблението по договорите, но и увеличи цените. „Виваком“ ги последва няколко дни след Нова година и обяви подобна корекция, но само на цените, без да добавя минути или пренос на данни. КЗП излезе със становище още при действията на „Йеттел“, с което се противопоставя на практиката, но прехвърля топката към съда.

При телекомите важи неписаното правило, че когато две от основните компании предприемат някаква нова ценова политика е въпрос на време и третият да ги последва. До момента „А1 България“ не е обявил подобна промяна на ОУ, но е твърде вероятно да я предприеме. Както и при индексацията, австрийският оператор най-вероятно изчаква да види развоят преди да действа.

„Добавките“ на операторите

В началото на декември, „Йеттел“ обяви, че ще увеличи месечната такса с 1, 2 или 3 лева, в зависимост от настоящия план. Това ще стане като се добавят допълнителни екстри, като по-висока скорост на мобилния интернет и др. Промяна на цените има и при някои дигитални услуги. „Виваком“ не е толкова щедра и само добавя 1 или 2 лева (в зависимост от типа услуга) към месечната такса. Разликата между двете действия обаче може да се окаже значителна от регулаторна гледна точка.

Корекциите влизат в сила автоматично, като се налагат чрез едностранна промяна в общите условия и важат, както за индивидуални, така и за корпоративни клиенти. При „Йеттел“ промените стават реалност от 1 февруари, а тези на „Виваком“ – от 8 февруари. През това време потребителите могат да сключат нови договори, като изберат от наличните такива за всеки от портфолиото на операторите. В някои случаи, те за момента може и да са по-изгодни от старите с новата „индексация“.

Законно ли е

Ключов момент, който и двата телекома подчертават, е третата опция за клиентите. Последните могат да прекратят веднага абонамента си ако не са съгласни с наложените едностранно от компаниите промени. При този случай, те няма да дължат неустойки. Единствено при взимане на устройства на лизинг, те ще имат избор дали да изплатят цялата остатъчна сума или да продължат да погасяват вноските. Ако изберат втората опция те ще се увеличат, в случай, че се ползват отстъпки през плана.

Всичко това е записано в самите договори и на трите оператора. Такова е и законовото изискване при едностранна промяна на параметрите на контракта и на общите условия. Друго условие е всякаква подобна корекция да става с поне едномесечно предизвестие. Това също е спазено от телекомите. Има противоречива информация от операторите за запазването на мобилния номер. Някои потребители са уведомени, че прекратяването на абонамента означава закриването му или се дължат неустойки, но по закон потребителят може да заяви прехвърлянето му с едномесечно предизвестие.

Затова на теория, действията на операторите изглеждат изрядни пред закона. Може в индивидуалните казуси да възникнат такива, които да попадат в „сива зона“ или да правят някое нарушение, но в общия случай, се спазват предвидените от нормативната рамка и договорите условия.

Реакцията на регулаторите

Реакцията на КЗП беше бърза, но и доста динамична. Първо, регулаторът прехвърли проблема към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото измененията са направени на база текстове в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които са основно поле на действие на КРС. След това, обаче КЗП се активира и обяви, че действията на „Йеттел“ се водят като „непоискана услуга срещу заплащане“. Тъй като, потребителят не е заявил изрично, че иска тези допълнителни услуги, които оператора предлага и той може да откаже тяхното заплащане. Което вече попада в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Може да звучи заплашително, но КЗП уточнява, че когато се нарушава съответния член от горния закон, глобата за юридически лица е… между 1 000 и 3 000 лева. Другите действия, които регулаторът ще предприеме е да сезира съдът за неспазването на съответния член и да представи потребителите пред него. От държавния орган обаче предупреждават, че операторите могат да прекратят услугите на съответните абоанти, докато траят делата, а те могат да се провлачат с месеци.

Последно, КЗП заплашва, че тези действия могат да се разгледат и като ограничаване на свободния избор на потребителите, което да попадне като нелоялна търговска практика. Което вече е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Тук става ясно видима причината защо „Виваком“ само едностранно променя месечните абонаменти, без да добавя услуги. По този начин, корекциите на компанията не попадат в ситуация за „непоискана услуга срещу заплащане“ и съответно връзва ръцете на КЗП. За момента, реакция от този регулатор (а и от останалите) за действията на „Виваком“ няма.

(Обновено – 8.1.2025 г. 14:30 ч.) КРС излезе със становище, че е направила анализ на действията на „Йеттел“, както и на останалите два телекома. Вследствие на което от ведомството допълват, че „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Казано на прост език, КРС прехвръля топката обратно в полето на КЗП.

Ефектите за пазара

Забавящата инфлация може да лиши телекомите от възможността да вдигнат цените на вече действащите абонаменти. Затова два от операторите (засега) решиха да се презастраховат и да индексират едностранно цените с промяна на общите условия. Така, те създават контролиран избор за потребителите и потенциално решават един от проблемите на телекомите – да редуцират броя на клиентите, които карат на безсрочни договори.

Потребителите могат да останат на стария контракт и съответно на новите цени, да преподпишат нов, което всъщност е желанието на компаниите. Или да прекратят и да отидат при някой от конкурентите, но предвид факта, че два от тях вече правят такава „индексация“ е просто ситуация тип „от трън та на глог“.

Създава се обаче и опасен прецедент, в който телекомите ще могат да използват факта, че са само трима основни играча и да правят подобни корекции всяка година. Вторият елемент е, че предвид инфлационната индексация, това може да доведе до двойна корекция на цените. КЗП и телекомите вече си стиснаха ръцете за нея, но за новия казус, регулаторът изглежда в по-слаба позиция от преди. Ключова ще са реакциите на съда, останалите две институции (КЗК и КРС), както и на третия оператор – „А1 България“.

Ударът на КЗП (добавена на 11 януари в 12:30 часа)

След известен анализ и прехвърляне на топката между регулаторите, КЗП реши да предприеме по-решителни действия срещу скритата индексация на телекомите. Докато те са напълно изрядни по текстовете в ЗЕС, регулаторът намери такива, които те нарушават в рамките на ЗЗП. Става дума, че едностранната промяна на цените и условията от страна на операторите създава неравноправна клауза в договорите на потребителите. Когато се установят такива те се смятат за нищожни е записано още в ЗЗП. Регулаторът още обвинява компаниите, че са заблуждавали потребителите, като са посочвали, че действията им са законни по ЗЕС.

Затова председателят на КЗП Мария Филипова обяви решението си да забрани практиките на двата телекома. Тя още обяви, че ще санкционира операторите, като глобата може да достигне 50 хил. лева „всяка прилагана нелоялна търговска практика“. Любопитно ще е тълкуването на последния цитат дали то ще е за трите нарушения, които КЗП е констатирал или за всеки отделен абонат. Първата дефиниция е по-вероятна. Почти сигурно телекомите ще обжалват в съда.

КЗП използва същото тълкуване на ЗЗП при действията си срещу инфлационната индексация на операторите. Въпреки, че регулаторът започна да губи делата в съда, двете страни се разбраха за сравнително компромисен вариант. Може би навлизаме в подобна ситуация и сега.

The post Скритата телеком индексация (Обновена) appeared first on TechTrends България.

Първо, основните смартфон производители, като Samsung, Huawei и др. изместиха своите дългоочаквани премиери дни, а впоследствие дори седмици преди технологичното събитие. Apple по традиция не участва в големи събития, освен ако не ги организира самата тя. Коронавирус пандемията удари също тежко конгреса – 2020 г. беше пропуснат, 2021 г. и 2022 г. беше в изключително ограничен кръг от посетители и участници. Настоящата година е първата, в която MWC се опитва да си върне старата слава.

Проблемът е, че вече светът не е същия. Геополитическите и икономическите реалности започнаха да удрят все по-силно света на технологиите. Забавянето вече започва да се усеща и резултатите от MWC 2023 го доказват. Конгресът за момента е изключително постен откъм практични иновации и нови технологии.

Разговорът все повече протича в няколко посоки – изтегляне във времето на ключови системи, повишаващи се цени и оптимизиране на портфолиото. Както и регулации, особено от страна на Европа, която все повече усеща опасността от технологично изоставане и търси начини да запази своята значимост. Ако продължим постната метафора, то технологичното меню става веганско – по-ограничено като избор, на по-висока цена и с големи обещания.

Новите цени на смартфоните

Тенденцията за поскъпване на смартфоните, особено на най-високия клас модели е факт от вече пет години. Още в края на 2017 г. Apple зададе тона, като пусна първия iPhone, който да прекрачи психологическата граница от 1 000 долара. В средносрочен план това беше нож с две остриета – от една страна приходите не се промениха значително, но печалбата се увеличи. Намаляха обаче продадените бройки. Apple постепенно балансираха портфолиото си, но запазиха модели с цени над 1 000 долара.

Постепенно ги последваха и останалите компании и за последните две години цените за премиум смартфоните надминаха вече нивата от 1 000-1 100 долара/евро. Споменатата усложнена геополитическа и икономическа обстановка вдигна допълнително мизата. Така, от настоящата година вече за стандартна цена на премиум моделите може да се смята между 1 200 и 1 300 долара/евро. Тенденцията беше подчертана и бетонирана след основните премиери за началото на годината. Samsung, Xiaomi и Honor представиха своите премиум модели. Първата компания направи това преди конгреса, а другите две – направиха световния дебют на устройствата си, които бяха представени по-рано само за Китай.

Най-евтиният вариант на Samsung Galaxy S23 Ultra, който се предлата в България струва 2 749 лева (около 1 400 евро). Xiaomi 13 Pro идва с една идея по-евтин – 2 549 лева, но пак далеч от миналогодишните стойности, които бяха под 2 300 лева. Honor ще се опита да подбие допълнително при цени от около 2 349 лева, но пак сме над миналогодишната граница.

Ситуацията е сходна и с нормалните флагмани. Досега те варираха най-вече в ценовия сегмент между 1 600 и 1 800 лева за базовите модели. От настоящата година, те вече прехвърлят спомената горна граница, която вече се води за минимална. Такъв е случая с базовите модели флагмани на Samsung и Xiaomi. Samsung Galaxy S23 започва от 1 899 лева, докато Xiaomi 13 – 1 949 лева.

Оптимизираното портфолио

Ковид кризата и недостигът на чипове накара производителите да оптимизират броя на моделите, които да пускат през годината. Което до голяма степен беше оздравително, тъй като някои компании заливаха пазара с почти идентични смартфони и потребителите много трудно се ориентираха в обстановката. Сравнението беше трудно, а големите промоции и отстъпки, правеха задачата почти невъзможна. Миналата година беше доста по-лесна откъм ориентация и класифициране на различните модели.

Новото „веганско меню“ задава потенциална нова и леко притеснителна тенденция – заличаване на част от ценовите класове. Макар и все още да е рано за това заключение то е доста възможно, но ще се прояви до края на годината. Ако флагманите и премиум смартфоните повишиха цените си и вече започват от 1 800 лева, то следващата стъпка е чак при около 1 000 лева.

Достъпните флагмани запазват стойността си, но повишават компромисите спрямо по-високия клас модели. Това може да видим при Xiaomi 13 Lite и при Honor Magic 5 Lite. В същия момент, се създава една голяма „дупка“ в ценовия сегмент между 1 200 и 1 800 лева, който доскоро може би беше ценови най-ефективен ако искате да вземете сравнително висок клас смартфон. Така производителите намаляват избора на потребителите и реално ги натискат да взимат по-скъпите модели. Засега едно от малкото изключения се явява OnePlus 11, който може би нарочно се позиционира с цена около 1650 лева.

Забавеното 5G

5G е факт в повечето части на света, но обещанията, които бяха правени за неговото разгръщане се забавят. Причините са много, но могат да се сведат до едно – бизнес модел и инвестиции. За разлика от предишните поколения, в които само се подменя активното оборудване, сега трябва да се изграждат много, различни и най-вече – нови базови станции, микро и нано клетки и пр. Добавяме към това подмяна на опорните мрежи, софтуерно дефиниране на мрежите и др. Всичко това изисква огромни инвестиции, които вече се наливат от телекомите в инфраструктурата.

Коронавирусът, в комбинация с търговската война между САЩ и Китай подпомогна първоначалния ъпгрейд към 5G. Но потенциално забавя следващата фаза или преминаването към 5.5G. Докато при предишните издания на MWC се говореше само за 5G и се загатваше също за 6G, то сега фокусът беше насочен основно към междинния формат. Huawei се опитва да излезе от санкционната война със САЩ и стартира подобни решения.

Има и причина, телекомите да се концентрират върху 5.5G. Просто, защото доста от обещаните възможности на новата технология бяха оставени за втората ѝ фаза. Първата беше изграждане на сравнително голям капацитет. Следващата е изграждане на свързаност за виртуална реалност, минимално забавяне и общуване в реално време между различните устройства. Което както можете да се досетите – изисква още инвестиции.

Част от усилията на телеком индустрията по време на MWC 2023 беше именно оптимизиране на разходите. Което се очаква да се случи с отваряне на стандартите, ползване на отворени системи и код. Първата стъпка беше в Open RAN (единните стандарти при радиорелейната мрежа), а новата е в изграждането на Open Gateway или единен API интерфейс за мрежовите системи. Това беше и голямата телеком новина от Барселона.

В търсене на нови приходи

От другата страна стои бизнес моделът, който за момента продължава по старата инерция. За да може да излезе сметката, телекомите трябва да предложат висока добавена стойност за корпоративните клиенти. Защото от потребителите вече трудно се печели. Което вкарва операторите в омагьосан кръг, защото това изисква готови мрежи.

Затова друга голяма тема на MWC 2023 беше възраждането и опитите за налагането на една стара идея на европейските телекоми – Fair Share. Или желанието на операторите да изискват големите технологични гиганти, които формират най-много трафик да плащат такса „пренос“. Разговорите по темата и потенциалното ѝ включване на европейско ниво се водят от няколко месеца. Самият еврокомисар за вътрешния пазар Тиери Бретон обяви по време на конгреса, че е стартирано обществено обсъждане, в което да се „намерят най-ефективните методи за финансиране на мрежите от следващо поколение“.

Конкретно за Fair Share вече сме писали и можете да намерите развитието на темата до декември в този обзор. Обобщено накратко, телекомите искат технологичните гиганти, като Google, Facebook и Netflix да плащат на операторите такса „свързаност“. Технологичните гиганти и различни активисти обявиха, че така се нарушава принципът на „мрежовата неутралност“. Както и че цената, която първите ще платят просто ще се пренесе върху потребителите.

Еврокомисарят Бретон коментира в Барселона, че разговорът и идеята на Европейската комисия не е да се формират две крайности, а работещо и балансирано решение. До какво точно ще стигнат бюрократите от Брюксел ще разберем в следващите месеци.

И горе-долу това са основните акценти в технологичните и телеком тенденции от MWC 2023. Останалите неща са прототипи, които трудно биха се нарекли практични или подходящи за масовия пазар. Смартфон с навиващ се екран може да изглежда впечатляващо, но неговите сгъваеми събратя вече чупят касичката със спестявания, а те са и по-лесните и евтини решения. Автономният робот за UV дезинфекция пък ни припомня, че преди година-две бяхме в пандемична криза. Realme представи своите смартфони и 240W бързо зареждане, но пак – не е иновация, от която може да ни спре дъха.

Така изглеждаше технологичното „веганско меню“ в Барселона. Надеждите, че отварянето на света след пандемията ще се нормализират процесите се изпариха покрай новите реалности от последната една година. Светлина в тунела има и поне за момента прогнозите са, че световната икономика ще се възстановява през следващата година. Тогава може да видим и по-богат асортимент от технологични иновации.

The post MWC 2023: Новото „веганско“ технологично меню   appeared first on TechTrends България.

За няколко години, стрийминг пазарът се обърна с главата наопаки. Големите платформи вече са близо дузина, въпреки увеличащавата се конкуренция цените се увеличават. Докато каталогът от заглавия всъщност се свива, вместо и той да нараства. Така, се стига до странната ситуация, в която властването на една или две компании всъщност е било в полза на крайните потребители, а увеличаването на конкуренцията се оказва в тяхна вреда.

Тези развития и последствия обаче не са неочаквани. Още със засилването на стрийминг войните излезе тенденцията, че повишената конкуренция ще доведе до всичко това. Причината е в бизнес моделите на медийните и технологични компании, които просто копират този на платените телевизионни канали.

По този начин, стрийминг пазарът вече заприлича на това, което се беше заканил да убие – линейната телевизия. Ситуацията вече е доста видна в България, след като тук вече навлязоха всички големи играчи – Netflix, Amazon Prime Video, Disney+, HBO Max, Paramount Showtime и др. Освен споменатите последствия, които вече са видими, следващите ще са борбата за всеки абонат, интеграцията на нови и порочни бизнес модели и потенциална консолидация. Всичко това излиза като вследствие на фрагментацията и канибализацията на пазара.

Фрагментацията на пазара

Противно на най-базовата теория за пазарната икономика в случая със стрийминга се оказа, че повечето конкуренция води до повишаване на цените. Наистина може да звучи контраинтуитивно, но донякъде беше предвидено от един от първите ни анализи по темата, но и на TechTrends като цяло от 2019 г. Четири-пет години по-късно, стрийминг войните влязоха в своя апогей. Фрагментацията на пазара е вече налице. Walt Disney, HBO, Paramount и редица други навлязоха на пазара, който беше доминиран основно от Netflix и донякъде от Amazon.

Лидерът продължава да е такъв. Netflix разполага с около 230 млн. абоната, но през 2022 г. отчете първия отлив на клиенти. Disney+ от своя страна бързо направиха 200 млн. потребители, но има спекулации доколко активни са те. Както и немалка част са субсидирани покрай щатските телеком планове на Verizon. HBO Max стъпи по добре утъпканата пътека на HBO Go и заема четвъртото място с около 95 млн. потребителя. Подобна е ситуацията и с ShowTime, които са с малко по-малко абонати – 77 млн.

Големите играчи започнаха да издърпват съдържанието си от конкурентните платформи, за да са ексклузивни за своите услуги. Това коства разнообразието на каталозите на първоначално установените играчи като Netflix. Постепенно това започна да важи за всички, след като всеки дърпа повече съдържание към своите платформи. Много филми пострадаха в боксофисите, защото бяха стриймвани паралелно и в съответните стрийминг услуги.

Инвестициите в ново, също ексклузивно такова за платформите, заваляха като пролетен дъжд. В същия момент бюджетите за филмовите продукции бяха намалени, за сметка на сериалите, които са по-подходящи за новия медиум. Започна борба за всеки по-известен франчайз – възстановяване на стари, както и визмане на нови от игри през книги до дори налудничави концепции, някои успешни, докато други не толкова. Само за сравнение, Netflix удвоява капиталовите си разходи от 253 млн. долара през 2019 г. на 498 млн. през 2020 г. Те достигат пик през 2021 г. от 526 млн. долара, а през изминалата година компанията е принудена да ги свие до 407 млн. долара.

Налетият океан от инвестиции през последните няколко години трябваше да се изплати с абонати, месечни и годишни такси. Фрагментацията на съдържанието доведе до ситуация в която потребителите не можеха да намерят всичко на едно място. Вместо това, те трябваше да подбират за коя или кои няколко платформи да се абонират.

Повече конкуренция = по-високи цени

За да избият големите нови инвестиции, компаниите бяха принудени просто… да вдигнат цените. Очаквайки, че ексклузивното съдържание на каталозите в комбинация с навика и автоматичното подновяване ще задържи абонатите. Вместо това, потребителите започнаха да използват по всякакъв начин различните „вратички“ – споделяне на семейните и обикновените акаунти, 30-дневните авансови периоди и др. Или просто да се отпишат от някои услуги.

Стрийминг платформите и най-вече големите компании зад тях разчитаха на международната експанзия да неутрализира процеса по „канибализация“ на абонатите. Тоест, пренасищането на пазара с услуги, в които нови потребители се привличат за сметка на някой конкурент. Процесите по световното разрастване обаче навлизат в своята заключителна фаза.

Само в България през последната година навлязоха няколко големи услуги. HBO Go беше очаквано ребрандирано в HBO Max, Disney+ направи своя дългоочакван дебют, а отскоро това стори и Showtime на Paramount. Които идват в добавка с наличните вече Netflix и Amazon Prime Video, макар и последните две да нямат пълна българска локализация.

Капанът на рекламите

Потребителската реакция на повишените цени логично доведе до преосмисляне на стратегията. Как да могат да увеличат приходите, без да повишават цените на абонаментите? Отговорът идва от миналото – просто като се добавят планове с включени реклами. Така едно от последните предимства на стрийминг услугите пред линейната телевизия отпада.

Платформите станаха популярни, поради няколко причини. Първата е, че позволяват гледане на съдържанието на поискване – когато можеш и пожелаеш, то е на няколко клика разстояние. Второто е, че преди десет години, когато услугите бяха само няколко, цялото съдържание се намираше на едно място. Третото предимство беше липсата на досадните реклами, а последното е, че като цяло стрийминг услугите са по-евтини от линейната телевизия (поне на Запад, в България разликата е по-малка). Вече две от тези точки са задраскани.

Третата – цените беше ребалансирана. Най-ниският клас абонаменти стана по-евтин, но с вкарани реклами. Плановете без промоции от своя страна поскъпнаха значително. По този начин, потребителите могат да ползват платформите на значително по-ниска и достъпна цена. Проблемът е, че така се премахва едно от предимствата на тезу услуги спрямо линейната телевизия – наличието на рекламите. За да ги махнат, те трябва да платят значително повече. Практиката вече се налага от всички водещи услуги – Disney+ и HBO Max, но и от Netflix. Последната компания дълги години поддържаше политика, в която отричаше рекламите като потенциален бизнес модел, който да приеме.

Неизбежната консолидация

Огромните инвестиции и продължителното време, в които новите стрийминг услуги работят на загуба започват да оказват влияние. Новият бизнес модел може да не доведе до очакваните резултат, като тепърва ще видим какви плодове ще донесе на индустрията. В същия момент изчерпващият се потенциал за лесно привличане на голяма маса абонати от международната експанзия ще превърне този фактор в отрицателен.

Има и друг проблем, с който се сблъскват повечето компании. Някои от тях имат по няколко тематични стрийминг платформи, които се предлагат поотделно на потребителите. Затова следващата голяма крачка е обединяването. Така се оптимизират разходите за промотирането им, както и улесняват избора на потребителите. На теория, корпорациите се надяваха, че ще могат да ги монетизират поотделно, но реално, това не се случва, заради фрагментацията на пазара. Примерите вече са няколко – Paramount+ и Showtime, като потенциално може там да се влее и Peacock Premium. Друга подобна, вътрешна консолидация е интеграцията на Discovery+ и HBO Max.

Тези процеси може и да не спрат дотук. Стрийминг платформите се оказаха тежко изпитание дори за гиганти като Walt Disney. Медийната компания обмисля, няколко хода, с които да монетизира по-добре, както съдържанието, така и самите услуги. Първият е продажбата на Hulu – съвместният проект между Disney и Comcast в отговор на Netflix. В момента се обсъждат „всички възможности“.

През 2019 г. Disney пое контролния пакет на услугата, но две години след това започнаха спекулациите за потенциалната ѝ продажба. Comcast тогава имаше интерес за откупуване на дела на „Къщата на мишока“, но нещата придобиха по-несигурен статут, с връщането на Боб Айгър начело. Дали разпродажбата на стрийминг услуги може да се ограничи само с Hulu също е трудно да се каже в момента, но не е невъзможен сценарий.

Вторият вариант е потенциалното завръщане на лицензираното съдържание между платформите. Ако преди няколко години, гигантите като Disney, Paramount и Comcast решиха да изтеглят своите продукти от конкурентните услуги, за да ги предлагат ексклузивно, то сега нещата имат потенциал да се обърнат. Disney вече лицензира някои предавания на Amazon, но обсъжданията портфолиото да се разшири продължават. Това е още един опит да се монетизира вече изграденото съдържание, което показва, че само с ексклузивни заглавия, сметката просто не излиза.

Една от спецификите на пазарната икономика е, че търси естествения баланс между търсенето, предлагането и намирането на равновесната цена. Това при условия, че конкуренцията е добре развита. За момента при стрийминг пазара ситуацията е точно такава и сега се напасва пазара спрямо реалностите. Въпросът е дали няма да се заличат предимствата на услугата, покрай тези процеси.

The post Стрийминг войните 2023 г. – канибализация на пазара appeared first on TechTrends България.

Основният съперник на пазара за конзоли Sony донякъде очаквано е най-върлият противник на сделката. Любопитното е, че докато японският гигант се опитва по всякакъв начин да блокира придобиването, той е стратегически партньор на Microsoft в редица сфери сред които са гейминга, облачните технологии и изкуствения интелект.

Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC) реши не просто да не одобри мегасделката, но и да заведе дело срещу нея. Това е най-голямата ескалация на щатски регулатор срещу технологичен гигант от години насам. Също така е и първата така срещу голяма сделка на основен играч от IT сектора. Нещо, което може да промени отношението на Вашингтон към една честа досега практика да се изкупуват конкуренти и по-бързо да се окрупнява пазара.

Именно, заради всички тези неща, дали ще мине сделката и какви ще са последствията за нея ще има фундаментални последствия. Защото тя най-вероятно ще формира отношението и ще положи практиката на регулаторите в САЩ, Европейския съюз и други региони спрямо подобни технологични окрупнявания.

Регулаторните препятствия

FTC директно подава жалба в съда относно сделката. Аргументите на регулатора са, че Microsoft ще използва сделката да ограничава съдържанието на Activision-Blizzard и да не го предоставя на конкурентни платформи. Което ще доведе до „ограничаване на иновациите“ в гейм индустрията.

„Microsoft вече е показвал, че може да ограничава съдържанието си за своите гейм конкуренти“, коментира Холи Ведова, директор на Бюрото по конкуренция във FTC, в официалното становище на комисията. „Днес се опитваме да спрем Microsoft да поеме контрола над водещо независимо гейм студио и да го използва, за да ограничи конкуренцията в различни, динамични и бързоразвиващи се пазар“.

Аргументите на FTC продължават, че Activision-Blizzard има много силно портфолио от видеоигри. Сред които са Call of Duty, World of Warcraft, Diablo и Overwatch. Те разполагат с милиони играчи по света и са изключително разпознаваеми сред потребителите. От Комисията също така се опасяват, че не само, Microsoft може да ограничи разпространението, но и да повиши цените на крайните продукти.

Регулаторен натиск ще има и от другата страна на Атлантическия океан. Британските и европейски власти все още разглеждат сделката. Европейския съюз (ЕС) си даде срок до април месец да излезе с решение дали я одобрява и ако да дали ще наложи допълнителни условия. Реакцията на САЩ, може да повлияе и върху решението на тези два регулатора.

Спорещите страни

Основните противници на сделката са очаквано – конкурентни платформи за разпространение и другите два водещи играча. Nintendo и Valve обаче са със сравнително умерени позиции. Те се съгласиха на предложението на Microsoft да лицензира за 10 години поредицата Call of Duty и тя да е налична на всички платформи през този период.

Valve може да няма проблеми с бъдещето гейм съдържание на софтуерния гигант, както и на тия на Activision-Blizzard. След придобиването си от Microsoft, Bethesda например премести поддръжката си на всички настоящи игри в магазина Steam на компанията на Гейб Нюел. Много е възможно това да се случи и със сегашните заглавия на Activision-Blizzard.

Sony е най-върлият противник на сделката. Японският гигант се опасява, че Microsoft ще ограничат каталога на разработчика за конзолата PlayStation. Sony има сравнително силно влияние, тъй като в САЩ най-популярните подобни устройства са основно тяхното и Xbox на софтуерния гигант. Причината на азиатската компания може да е по-скоро друга.

Обичайна практика

Колкото агресивно се съпротивлява срещу сделката, също толкова ожесточено Sony прилага практиката с ексклузивността на игрите. Тя е обичайна в гейм индустрията, но японският гигант, заедно с Nintendo я налагат повече от Microsoft. Сега, като софтуерният гигант контролира доста мощно портфолио от заглавия и франчайзи той ще може да го използва за „размяна“. Като Sony няма да може да се противопостави на подобни предложения.

Което е логично обяснение за съпротивата на японската компания. Особено предвид факта, че Sony и Microsoft постигнаха няколко стартегически партньорства в сферата на гейминга, облачните технологии и икзуствения интелект. Реално, двата големи конкурента работят заедно по технологиите, които стоят зад игрите.

Защо тогава Nintendo няма толкова проблеми със сделката на Microsoft. Причината е проста, компанията има друга аудитория на своите игри и реално двете със софтуерния гигант се допълват като пазари в момента. Естествено, остава и чистият страх, че Microsoft наистина в един момент може да спре разпространението на игрите, които притежава за PlayStation.

По-големите ефекти

Битката между FTC и Microsoft е доста по-политизирана отколкото изглежда. Това е първият голям случай на новата председателка на комисията – демократката Лина Кхан. Нейната партия се обяви за по-силно регулиране на технологичния сектор, докато беше в опозиция при предходната администрация на президента Доналд Тръмп. С идването в Белия дом на Джо Байдън се очаква примката около IT гигантите постепенно да се затегне.

Блокирането на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard е важна част от тази политика. Една от посоките на регулиране, която демократите обсъждаха и предлагха беше да се спрат потенциални консолидации, които могат да навредят на конкуренцията. Любим пример е придобиването на Instagram от Facebook (сега Meta), с което компанията на Марк Зукърбърг бетонира своята позиция на доминираща социална мрежа.

Завеждането на дело, вместо поставянето на условия за реализирането на сделката на Microsoft има за цел да се даде ясен политически сигнал за поската на развитие. С други думи няма да е единственото придобиване, което ще бъде гледано под лупа и с висока критичност от FTC.

The post Регулаторната игра на САЩ с мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Донякъде без изненада, смартфоните във високия клас от достъпен флагман нагоре (800 лева плюс) продължават да поскъпват. През второто тримесечие ръстът на средната им цена достига 8% и до рекордната стойност от 780 долара. Тенденцията се движи най-вече от поскъпването на най-премиум флагманите, които са с по-високи етикети в магазините и донякъде от сгъваемите смартфони. Последните също се отчитат от данните на изследователската фирма Counterpoint Research.

Повишението на цените е процес, който наблюдаваме от известно време с различен интензитет. Ако недостига на чипове и инфлацията бяха очевидните причини, то според анализаторите от Counterpoint Research посочват съвсем изненадващи такива.

По-силно търсене?

Според консултантската фирма, поскъпването се дължи на по-силното търсене през второто тримесечие особено сред моделите на цени от и над 1 000 долара (1 800-1 900 лева). Counterpoint Research отчита ръст от 94% в този подсегмент. По класификацията на TechTrends това са премиум флагманите, но анализаторите включват тук и сгъваемите модели на Samsung, Motorola, Huawei и др.

Този сегмент формира една четвърт от приходите на производителите във високия клас (над 800 лева) и една пета от всичките постъпления от смартфони през второто тримесечие на 2022 г. Това им придава значителна тежест на целия пазар и тяхното поскъпване води и до увеличение на средната цена за всички.

Според анализаторите от Counterpoint Research причините са ъпгрейдването към 5G на потребителите на по-скъпи устройства. Това се дължи на факта, че потребителите на флагманските модели са по-малко засегнати от рестрикциите по време на пандемията. В същия момент, заради ограничените пътувания, те спестяват повече пари и могат да си позволят дори по-скъпи устройства.

Това важи с пълна сила за потребителите на Apple, които от своя страна заемат значителен дял сред пазара на премиум смартфони. От изследователската компания отбелязват, че продажбите на iPhone се увеличават със 114% на годишна база през този период. Те вече обхващат над 78% от продажбите на премиум флагманите.

С което, последните движат пазара, независимо от инфлационните процеси и заниженото търсене в по-ниските сегменти. Това обаче потопява представянето на достъпните флагмани и флагманите като цяло (между 800 и 1 600 лева). Затова, като приходи високия клас устройства бележи ръст, но като продадени бройки се отчита спад от 8% на годишна база. Все пак е съпоставимо с 9% понижение при целия смартфон пазар за второто тримесечие. Може да се каже, че потребителите на достъпни и традиционни флагмани изпадат в двете крайности. Едните се ориентират към премиум моделите, а се въздържат от покупка.

Доминацията на Apple

При производителите във високия клас продължава да доминира Apple. Нейните смартфони iPhone формират 57% от продажбите през второто тримесечие, като компанията увеличава дела си от 56% спрямо същия период на 2021 г. Samsung е трети с далеч по-малкия дял от 19%. Един от претендентите, както по качество, така и по количества Huawei продължава да свива своите продажби до едва 3%. Това е двойно понижение на годишна база, което е нормално предвид все още действащите икономически санкции и невъзможността да пуска 5G смартфони.

Залезът на Huawei е отбелязан от изгряването на редица други китайски производители. С по 4% излизат три компании – Xiaomi, Vivo и Oppo, които все повече налагат свои модели във флагманския и премиум класове. Както и започват да ги продават все по-агресивно по света, а не само на местния китайски пазар. Засега, последният все още е голям фактор при тях, но ще видим дали няма да има промени.

Графата „Други“ на Counterpoint Research удвоява своя дял, което се дължи на възхода на Honor. Компанията беше отделена от Huawei като самостоятелна през миналата година и вече започна да изгражда своите доставки. През второто тримесечие тя започна да предлага по-масово своята флагманска серия Honor Magic 4 Pro, както на местния китайски, така и на международния пазар. С което няма да е изненада, ако скоро сред водещите производители на висок клас смартфони, няма да видим още един производител от тази страна.

The post Премиум смартфоните движат все по-силно пазара, но и поскъпват appeared first on TechTrends България.

Действията на втория по големина по брой абонати мобилен оператор идват след решение на Административния съд София град. С решението си „Теленор България“ се съгласяват с определението на магистратите и приемат това на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

„А1 България“ е изправена пред същия казус, като и тяхната жалба до регулатора беше отхвърлена от съда на първа инстанция. Разликата между делата на двата телекома е в мотивите, с които те оспорват решението на КЗП. Засега „А1 България“ ще изчака преди да обяви дали ще обжалва на следваща инстанция или ще приеме да индексира цените само за 2021 г.

„Виваком“ реши да увеличи тарифите само с инфлацията за изминалата година и така не попадна под ударите на регулатора и Министерството на икономиката.

Отстъплението на „Теленор“

В писмо до потребителите, главният изпълнителен директор на „Теленор“ Джейсън Кинг защитава решението да се индексират цените за двете години. Той го определя като „законосъобразно“, тъй като това за 2020 г. е обявено в рамките на изминалата година, а това за 2021 г. ще влезе в сила в срок. Главният изпълнителен директор на „Теленор“ допълва, че това действие е било обсъждано предварително с държавните органи и регулатори още през ноември.

Кинг допълни, че основната причина за налагането на тази индексация е в покачващите се оперативни разходи – от цените на електроенергията, на поддоставчици и заплати за служители. В някои случаи, „Теленор“ плаща за режийни такива с до 20% повече.

„В светлината на тези факти и след дълго обмисляне ние взехме трудното решение да индексиране цените на абонаментните планове, в съответствие на договорите ни с клиентите“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

„В светлината на тези факти и след дълго обмисляне ние взехме трудното решение да индексиране цените на абонаментните планове, в съответствие на договорите ни с клиентите“, коментира Кинг. Той подчерта, че това се налага, за да се продължи поддържането на качествена мобилна услуга и клиентско обслужване.

Въпреки всичко, „Теленор“ ще индексира цените само за 2021 г. Това означава, че компанията няма да обжалва решението на Административния съд София град за корекцията на цените за 2020 г. Така, операторът ще бъде вторият, който ще направи индексация само за една година, след като „Виваком“ обяви подобно действие от самото начало.

Поскъпването от февруари

Точната корекция ще зависи от средногодишния индекс на потребителските цени (ИПЦ). Той трябва да бъде обявен през идните дни от Националния статистически институт. Самият индекс е основният и официален инфлационен показател в страната. Именно с него са обвързани договорите на операторите в заложената клауза за потенциална индексация. До момента тя не беше прилагана.

„Теленор“ и „Виваком“ ще могат да индексират цените на своите абонаменти през февруари, като обявиха при ИПЦ за 2021 г. Очакванията на първата компания са поскъпването на повечето планове да бъде до 1 лев на месец. От своя страна, „А1 България“ все още не е решила какво да прави. Вариантите пред нея са два – да обжалва решението на съда на по-горна инстанция в рамките на 7-дневен срок или да приеме индексация само за една година.

От „А1 България“ коментират за „Дневник“, че ще изчакат данните от НСИ за инфлацията за 2021 г. Те се очакват да бъдат публикувани през следващите дни. Което дава възможност на оператора да види какъв с колко ще индексира цените само при еднократна корекция и да прецени дали да обжалва решението на съда.

Повтаряне на аргументите

Джейсън Кинг от „Теленор“ дава по-обширна аргументация за решенията на компанията в интервю за „Капитал“, което беше публикувано в същия ден с писмото до потребителите. Той повтаря тезата на „А1 България“ от декември, че поради покачващата се инфлация са решили да коригират цените на плановете за 2020 г. Предвид очакванията, тя да се увеличи дори повече през изминалата година, такава индексация е била предвидена и за 2021 г.

Първоначалната идея на „Теленор“ е била да повиши цените на два пъти – през декември миналата година за 2020 г. и през февруари 2022 г. за 2021 г. Вместо да се увеличат тарифите веднъж и на новата по-висока база, да се направи индексацията, компанията е решила да го направи накуп, но на старата база. Аргументите на „А1 България“ бяха същите през декември, когато защитаваха в своя публична позиция обявената индексация за двете години.

Решението е повлияно по-скоро от практична гледна точка. Вместо да се коригират сметките на потребителите веднъж за два месеца и после още един път, промените се правят накуп. Така, се избягват потенциални проблеми с билинг системите, както и не се правят две поредни увеличения за клиентите.

Трябва да се отбележи, че българските оператори не са единствените, които правят подобни индексации. Четирите основни британски оператора подготвят увеличение на цените с до 10%, заради инфлацията. По същият начин, като в България, регулаторите на Острова се опитват да смекчат ефекта за потребителите и затова корекцията още не е в сила. В интервюто за „Капитал“ Джейсън Кинг коментира, че подобна индексация вече е направена в Telenor Serbia, който е част от телеком групата на PPF Group.

The post След „Виваком“ и „Теленор“ ще индексира цените само за 2021 г. appeared first on TechTrends България.