Обтягането на отношенията между САЩ и Китай относно статута на Тайван и потенциалната ескалация може да пренесе шокови вълни в технологичната индустрия. Най-невинния пример е отложената в последния момент премиера на последната версия на сгъваемия смартфон Razr на Motorola. Покрай него трябваше да дебютира и потенциален нов флагман Motorola X30 Pro. Броени часове преди събитието, планирано за 3 август, но и преди кацането на Пелоси в Тайван – китайската компания-майка на Motorola Lenovo го отменя.

Официално потвърждение, че отлагането на дебюта е заради напрежението по оста Китай-САЩ-Тайван няма. Но са налице следните закономерности – китайски производител пуска смартфон с тайвански чипове и с американска операционна система. Дори само временна морска блокада на спорния остров от страна на Пекин може да хвърли в шок разработчиците на потребителска електроника и чипове. Затова с нарастващото напрежение се засилват усилията в развитието на собственото разработване и производство на процесори по почти целия свят. Ако досега силициевата надпревара беше чисто пазарна, то вече тя е фокус на целенасочени национални и наднационални политики. Тенденция, която започна миналата година, но вече набира все по-голяма сила.

CHIPS – закон за милиарди, но с уловки

Конгресът на САЩ приеха закон, който носи звучното име CHIPS и има за цел да привлече инвестиции в производство и разработка на процесори. Инициативата предвижда 52 млрд. долара преки субсидии в изграждането на производствени мощности за чипове, известни още и като fabs на американска територия. Това трябва да помогне на компании като Intel, Nvidia и AMD да пренесат част от своя индустриален капацитет от Азия обратно в Северна Америка.

В момента значителна част от производството, особено на най-технологичните чипове се намира в Тайван, а на по-малко иновативните процесори – в Китай. Към тях добавяме Южна Корея и Япония като други големи производствени дестинации. Дори тайванската TSMC, който е лидер в производството на мобилни полупроводници има мощности, както на местна почва, така и в Китай. Към края на 2020 г. само 12.6% от капацитета за създаване на процесори се намира в Северна Америка. Тайван, Япония, Южна Корея и Китай от своя страна съставляват 72.9% от световното производство. Това показват данните на ICInsights. В случай на конфликт между Китай и Тайван, пазарът на чипове може да се лиши от близо една трета (36%) от производството на чипове и почти целия капацитет по архитектура от 5nm надолу.

Недостигът на чипове, изострен от пандемията и концентрацията на производството в няколко азиатски държави послужи като студен душ за Европа и САЩ. Втората създаде CHIPS, поради тази причина. Но в него има уловки. Освен, че компаниите, които искат да получат достъп до 52 млрд. долара субсидии трябва да изградят производствени мощности на американска територия, те не трябва да създават иновативни такива в Китай или Русия. Специално, те трябва да се въздържат в рамките на 10 години то подобни действия, а технологията за която важат ограниченията е 28nm.

Това предизвика недоволство сред производителите, като Intel. Американският производител се опитва да засили капацитета си с инвестиции в САЩ, Европа, но и в Китай. Вашингтон се опитва по всякакъв начин да предотврати инвестиции и потенциален трансфер на технологии в посока Пекин.

Китайското „технологично чудо“

Приемането на закона CHIPS почти съвпадна с визитата на Пелоси. Но и с една друга интересна информация, за технологичен пробив на китайския производител SMIC при процесорите. Американска анализаторска фирма TechInsight е купила система за „копаене“ на криптовалута ASIC. В нея е имало чип изготвен по 7nm технология и произведен от SMIC. Системата е в продажба поне от средата на 2021 г., което означава, че китайската компания е осигурила поне начален достъп до тази архитектура.

Защо тогава, SMIC не се е похвалила с това? Защото чипът от ASIC не е напълно 7nm, а използва част от процесите и е копие на N7 на TSMC отпреди четири години. За да достигне до „чиста“ 7nm технология, китайската компания има все още път да извърви по отношение на мащабирането и изграждането на цялостен микропроцесор.

В историята има един по-важен и критичен елемент. Една от причините, китайската полупроводникова индустрия да забави темпо през последните две години е фактът, че САЩ успяха да ограничат доставката на авангардните EUV литографски машини. Те се произвеждат единствено от нидерландската ASML.

Вместо това, китайците се успели да копират не само архитектурата на N7 на TSMC, но и целия производствен процес. Той разчита не на EUV литография, а на по-старата DUV такава. Тя датира още от 80-те години на миналия век и от началото на 21 век започва да се „задъхва“ с преминаването на все по-миниатюрни архитектури. Решението на TSMC чрез N7 помогна да се превъзмогне забавянето на EUV машините, които разрешиха създаването на 7nm, 5nm и 4nm процесори, а съвсем скоро и на 3nm такива.

Тоест, китайците няма да могат да развият по-иновативни полупроводникови системи от 7nm чрез DUV. Дори и самите те имат своите ограничения. Все пак е доста голямо постижение за Пекин и SMIC. Чрез CHIPS, САЩ се опитват да дръпнат напълно водещите производители от всякакви инвестиции в Китай. А оттам да ограничат и технологичния трансфер. В комбинация с натиска и географската диверсификация, Вашингтон се опитва да си осигури летящ старт в новата силициева надпревара.

Европа – по средата на нещото

В цялата тази обстановка, позицията на Европа отново не е от най-цветущите. От една страна, на Стария континент се разработват революционните EUV литографски машини, без които не може да се създават чипове с архитектура под 7nm. От друга, производствения капацитет за полупроводници е едва 5.7% от световния в края на 2020 г. Като голяма част от продуктите, които се правят в Европа са съпоставими и дори по-слаби от тези, които има Китай. Пекин няма проблеми с производството на 28nm процесор и 14nm.

И докато Европа държи ключа към производството на иновативните полупроводници, то тя почти няма капацитет за тях. Най-добрият завод е в Нидерландия за 10nm чипове, в Германия има такъв за 28nm, всичко останало използва стари технологии.

Поради тази причина, Европейският съюз прие първа специализиран закон за насърчаване на полупроводниковите инвестиции и производство. Европейският закон за чиповете беше представен през февруари и поставя амбициозните цели да се увеличи дела на Стария континент в индустриалния капацитет при процесорите до 20% до 2030 г. Както и да се развиват продукти с 2nm архитектура пак в рамките на този период. За което са заделени 15 млрд. евро, заедно с вече заделени за целта 30 млрд. евро. Intel в стремежа си да диверсифицира географски производството влага 33 млрд. евро в изграждането и разширяването на своите заводи в Европа. Това е добра новина, но може да не е недостатъчна за амбициите на Брюксел.

Предвид паритета между европейската валута и долара, това са пак по-малко средства, от тези, които САЩ планира да даде на производителите. Това, в комбинация от цялостната политическа и технологична ситуация поставя под съмнение изпълнението на заложените цели в рамките на следващите 7 години.

Силициевата надпревара е в разгара си и както виждаме САЩ, Китай и Европа заделят десетки милиарди в заемането на по-добрата част от пая наречен производство на полупроводници. Което оттук насетне вече е обект на национална и регионална политика, а не под влиянието на пазара.

The post САЩ, Китай, Тайван и новата силициева надпревара appeared first on TechTrends България.

Intel се опитва да убеди европейските лидери на ниво държава и Европейски съюз, за разполагането на подобни производствени мощности на континента. Според Financial Times вече има няколко проведени срещи на високо равнище. Отделно, компанията се опитва да получи потенциална финансова помощ за своята инвестиция. ЕС вече обяви, че иска да бъде фактор в геополитическата игра, която се разиграва в момента и, че трябва да развива подобни високи технологии и иновации.

Екосистема за 20 млрд. долара

Intel планира да разположи няколко фабрики или центрове в Европа. Те ще са разгърнати в няколко държави, за да по-добра диверсификация. Както и за да се спечели по-широка подкрепа за компанията в Брюксел. Идеята е в една държава да има производство, в друга да е опаковъчен център и тн.

Целта на Intel е да създадат „екосистема“ от различни обекти, които да затворят по-голямата част от веригата на производство. Щатският гигант е единственият от големите имена, които предлагат пълния цикъл от разработването, дизайна и доставката на високотехнологични процесори.

„Ние сме в добра позиция да изградим проект с мащабите на екосистема, а не няколко изолирани завода в една държава-членка“, коментира Грег Слейтър, вицепрезидент „Международни регулации“ за Intel, пред Financial Times. Той допълва, че компанията няма да се ограничи само с производство, но и с развойна дейност в Европа.

Потенциалните общи инвестиции се оценяват на около 20 млрд. долара за 10 години и ще включват първоначално две леярни за чипове. Предвид факта, че подобна инфраструктура се ползва в доста дългосрочен план, сумата може да набъбне и до 100 млрд. долара.

Подкрепа от големите

Разглежданите държави от Intel са реално водещите в Западна Европа. Те включват Германия, Нидерландия, Франция и Белгия. Страните не са избрани случайно – това са едни от най-влиятелните членове на ЕС. Щатският гигант се опитва да си осигури стабилни субсидии за своите мащабни намерения. Желаната държавна помощ включва поне 1 000 акра развита индустриална земя, на която да се разположат осем завода с т.нар. леярни за чипове. Както и достатъчно подготвени кадри, които да работят в тях.

Intel вече е влязла в преговори с Франция. От тях излизат и някои интересни детайли. Например, че американският гигант иска да пренесе производство на 10nm процесори в страната. Това е сравнително висока технология, но не е на върха на световните иновации. Тайванският TSMC подготвя 3nm леярни през тази година. От друга страна, Intel изостава много в развитието на 7 и 5nm архитектури и 10nm за тях са сравнително висока топка.

Френските власти и потенциално европейските обаче ще са по-склонни да разположат производствен и развоен капацитет за по-иновативни технологии. Intel парират с два аргумента – че са готови да инвестират огромни суми, както и, че цената на квалифицираните кадри в Европа е доста скъпа спрямо азиатските им колеги.

Политиците в Брюксел обаче са много по-взискателни. Еврокомисарят Тиери Бретон отговорен за единния пазар беше обяви, че Стария континент ще се стреми да произвежда най-модерните и перспективни 2nm процесори. Те са все още в процес на разработка от големите играчи на пазара. Intel обаче няма да има капацитет скоро да ги произвежда.

Новата стратегия на Intel

Американският гигант преминава в момента през трансформационен период. След като през зимата не успя да предложи портфолио от 7nm процесори, последва промяна в ръководството. Позицията на главен изпълнителен директор на Intel се поема от Пат Гелсингър, който е дългогодишен президент на компанията за виртуализационни решения VMware. Преди това е бил сред водещите инженери и директори в Intel през 90-те години на миналия век.

Гелсингър има тежката задача да преструктурира операциите на компанията и да ѝ върне славата на иновационен лидер в областта на микропроцесорите. През март, той обяви новата стратегия на Intel и тя включва засилване на инвестициите в производство, но по-интересни са намеренията да се отвори бизнес модела на манифактурата. Тепърва ще видим как ще се развие тази идея.

Инвестициите в Европа обаче са повече политически насочени и имат за цел да спечелят на Intel по-големи държавни субсидии и дори финансиране на ниво ЕС. Затова България няма да има големи шансове да се възползва да привлече американския гигант на собствена територия. Страната ни не е непозната за Пат Гелсингър, който е идвал няколко пъти покрай местното развойно звено на VMware.

The post Intel планира да разкрие производство на чипове в Европа appeared first on TechTrends България.

През цялото това време недостигът на чиповете беше само споменаван в този сайт, без да бъде разгледан подробно. Причините за това са няколко. През почти цялата 2020 г. за този проблем се говореше интензивно, но доста повърхностно. Той беше загатван само от вендори, без да има достатъчно информация за причините, факторите и мащабите на дефицита. Едва през настоящата година започнахме да усещаме първите последствия, които позволяват да се даде много повече контекст и да се анализира в детайл.

По-голямата причина, която наложи да изчакаме с подробното разглеждане на темата е друга – геополитическият аспект. За него имаше много малко детайли през 2020 г., но през последните месеци има достатъчно индикации, че краткосрочните проблеми на дефицита на чипове, ще имат много, ама много по-голям ефект в дългосрочен план. Той ще е концентриран върху надпреварата на някои основни световни сили в постигането на технологична независимост върху пълния цикъл на производство и дистрибуция на тези ключови компоненти.

Дефицитът на чипове отключва тези процеси, които почти сигурно ще предначертаят технологичния пазар за следващите десетилетия. Този аспект е много по-важен и ключов, отколкото самия недостиг и затова изчаквахме да обединим двете теми в една, тъй като те са взаимосвързани. Най-малкото защото светът вече е в силициева черупка – толкова е зависим от дигиталните технологии.

Част I: Пътят на силиция

За да разберем дефицита, трябва да видим каква е настоящата ситуация със значението на процесорите, техния цикъл на дизайн-производство-дистрибуция и пазара. Или с други думи да проследим тяхната основна роля и като цяло пътя на силиция след преработването му до интеграцията му в устройствата.

1.1 Ключова роля

Малко хора си дават сметка, че скоростната дигитализация през последните години води до ситуация, в която все повече предмети и устройства идват с вградени чипове. Самите те можем условно да разделим на два типа – ниско и високопроизводителни. Търсенето и към двете се увеличава с геометрична прогресия през последните години.

Когато стане дума за чипове, всеки един от нас почти винаги си представя процесорите от компютрите, лаптопите и все повече – смартфоните. Тези компоненти много често формират основна част от цената на дадено устройство. Независимо дали става дума за изчислителни, графични или комбинирани процесори. Те започват да се интегрират и в други системи – телевизори, конзоли, автомобили.

Нископроизводителните включват разнообразни сензори или чипове с много тясна специализация, ниска консумация на ток и ниска изчислителна мощ. Те могат да се намерят във всякакви джаджи, като охранителни камери, сензори за стълбищно осветление или врати. В един автомобил например все повече има десетки, ако не и стотици такива компоненти, които следят различни параметри.

Колкото и да се дава значение на софтуера през последните десетилетия, дигиталната революция не може да се осъществи без специализирания хардуер. Чиповете заемат основна роля при последния. 5G мрежите ще отключат още повече възможности за свързани устройства и търсенето на подобни компоненти само ще се увеличава.

1.2 Архитектура и дизайн

Разработката на процесори също е нещо, което доста често се разбира погрешно. Повечето потребители си мислят, че компании, като Apple, Samsung, Qualcomm, Nvidia и др. правят свои модели високопроизводителни чипове, но и ги произвеждат. Процесът не е точно такъв.

Първо, се създава самата архитектура, по която впоследствие се прави дизайн на различните модели. В момента има два установени стандарта и три компании, които ги разработват. Това са познатите ARM и x86 архитектури. Първата е дело на едноименната британска фирма, а втората се развива от Intel и AMD.

Следващата стъпка е в изработването на дизайна на самите процесори или системи на чип (System on a Chip – SoC). Специфичното за ARM е, че компанията има приета бизнес стратегия, само да създава архитектурата и след това да я лицензира към други технологични дружества, които да изграждат своите модели. Точно, по този начин Apple създава чиповете за своите устройства, като от последната година преминава почти изцяло на собствен дизайн компоненти, използвайки за база архитектурата на британците.

AMD и Intel създават собствени дизайни и не лицензират своите. Те въпреки това може да работят в тясно сътрудничество с крайните производители на компютри, но не им дават достъп до проектантската част на отделните модели чипове.

Точно с ARM архитектура се хвалят разработчици като Apple, Samsung, Huawei, Mediatek, Qualcomm и други, че имат собствен „силиций“. При графичните чипове имаме малко по-различна ситуация, като Nvidia и AMD имат собствени архитектури, които ползват за своите цели. В разработките на Intel и ARM, GPU-то може да бъде интегрирано в SoC решението.

1.3 Производство и пазар

За момента всичко изглежда добре с разгръщаща се фуния на производствения цикъл – имаме две архитектури, развивани от три компании, които после се развиват от около десетина други дружества. Техните дизайни обаче трябва да се произведат – също високотехнологичен процес. През годините той е оптимизиран и до голяма степен аутсорснат към тясно специализирани компании. Към 2021 г. има само ТРИ производителя на високопроизводителни и модерни чипове – тайванската TSMC, Intel и Samsung. Което вместо да разширява допълнително, реално стеснява фунията на дистрибуция.

Причината да има само една компания, която има затворен цикъл на разработка, дизайн и производство е проста – изключително високите разходи. Например, изграждането на поточна и оборудвана линия за процесори с 3nm ARM архитектура коства на TSMC 19.5 млрд. долара. Има много други производители, но те могат да си позволят инфраструктура за нископроизводителни или по-стари модели чипове и технология за тях. Китайският SMIC направи такава за 14nm към края на миналата година.

Икономическата логика е следната – колкото по-сложна е технологията, толкова по-скъпа за направа е, но и с по-голям марж. Затова създаването на фабрики с леярни (foundries) за чипове с най-модерната архитектура е сравнително трудно за изпълнение и само няколко фирми могат да си го позволят. Самите те използват и старото оборудване, за да произвеждат и нископроизводствени чипове. TSMC отговаря за 28% от целия пазар на процесори с до 40nm технология за 2021 г. Като основна част са съсредоточени във високия клас чипове.

Основните производствени капацитети се намират в Тайван, Китай и САЩ. Малка част от средните класове процесори може да се намерят и в други страни в Европа, Америка и Азия, а ниския клас все повече се аутсорсва в евтини дестинации. При последните е и България, с производствените мощности на Melexis, например.

Част II: Недостигът на чипове

Ограниченият капацитет, особено на високопроизводителни компоненти и повишеното търсене подлагат на изпитание доставките още в края на 2018 г. За недостиг се говори в професионалните среди все повече през 2019 г., като експертите подчертават например, че възстановяването на PC пазара може да бъде заплашено от недостатъчно наличните процесори. Пандемията налива допълнително масло в огъня през 2020 г. С което достигаме до настоящата ситуация.

Така се стига до ситуация в която просто има огромен интерес на пазара, а производството е изправено пред различни предизвикателства. Търговската война между Китай и САЩ също допринасят за това напрежение при доставчиците. Дори без коронавирус пандемия, щеше да се стигне до дефицит, макар и не толкова остър.

2.1 Причини и фактори

Причините за увеличеното търсене във всеки сектор е различно. То е факт още от края на 2019 г. и може би е добре да видим нуждите на някои от водещите индустрии по света преди избухването на пандемията:

PC и лаптопи – Търсенето на нови устройства е подсилено през 2019 г. и много компании планират повече доставки през 2020 г. също. Причината е в подмяната на оборудването, покрай приключването на поддръжката на Windows 7 и преминаването на компютри, които могат да ползват по-новия Windows 10.

Смартфони и гейминг – Производителите на умни телефони очакват повече доставки и заявки, заради преминаването към 5G устройства. Транзицията по план трябваше да се засили през 2020 г. Геймърите също имат повод за подмяна, тъй като Sony и Microsoft планират своите конзоли от ново поколение да излязат през 2020 г. Тези устройства също изискват доста високопроизводителни чипове – CPU и Графичните карти също преминават към новата технология Ray Tracing и в комбинация с интереса на геймърите и на добиващите криптовалути също стават дефицитна стока още през 2019 г.

Авто индустрия – Колите стават все по-сложни и изпълнение със свързани функции, мощни бордови компютри и множество сензори. Екстри като частична автономност изискват доста по-добри процесори, но не само, като това е най-високотехнологичния пример. Съвременната кола е пълна с разнообразни датчици, които стават все по-сложни и свързани един с друг.

Смарт домове и градове – Всяка нова охранителна камера, умен хладилни, часовник и други вече се свързват към интернет и съответно изискват поне един или няколко чипа от по-нисък клас. Това добавя милиони нови устройства и стотици производители, които правят заявки за полупроводници.

Облачни технологии – достъпната дигитализация става възможна най-вече покрай облачните системи и платформи. Те изискват огромни центрове за данни и всеки сървър реално си е цял компютър. Дали ще са базирани на CPU или GPU – няма значение, търсенето на подобен тип услуги, движи и доставките на подобен тип устройства.

2.2 Ефектът на пандемията

Началото на 2020 г. преобрази света в рамките на няколко седмици. Всички останахме затворени по домовете си, покрай първата вълна на пандемията. През пролетта, а после и през есента станахме свидетели на няколко тенденции, които създадоха перфектни условия за кризата с чиповете. Китай, Тайван, Южна Корея и Япония бяха затворени в рамките на няколко месеца. Това означава, почти или пълен блокаж на производството на електроника, включително и на процесори.

В същия момент, хората затворени по домовете си усещат необходимостта от по-нови и повече устройства, за да могат да задоволят своите нужди за дистанционна работа, обучение или забавление. Интересът към компютри и най-вече към лаптопи рязко се повишава в рамките на пандемията.

Компаниите, които са принудени да преминат в дистанционен режим на работа трябва да осигурят нови устройства на своите служители. Така се стига до огромни заявки на корпорации и крайни клиенти, а перспективата за наличности намалява.

Интересът към видеоигрите расте, както и към криптовалутите. Това повишава търсенето на видеокарти, по-мощни процесори и конзоли. Биткойн става един от основните финансови инструменти за спекула и за временно хеджиране на риска от очакваната от всички икономическа криза, вследствие на пандемията.

2.3 Последствията

Всичко това води до брутален дефицит на определени стоки и чипове. Високия клас графични карти вместо да поевтиняват с пускането на новогодишните модели, те стават трудни за намиране и поскъпват. Огромният интерес към процесори с висока производителност и намален производствен капацитет карат основните компании да насочат линиите си към тях. Защото в тях има по-добри маржове и ще могат да компенсират времето, в което фабриките не са работили.

Компютърните и смартфон вендори имат дота добро планиране и логистика, като успяват да се презапасят и реално не усещат толкова силно ефекта на недостига на чипове през 2020 г. Стопяването на складовите наличности обаче поставя под въпрос тяхната адаптация през 2021 г. Търсенето се повишава, а разширяването на производството е доста бавен процес. Затова все повече се чуват предупреждения от компании като Intel, Nvidia, Samsung и дори Apple, че може да имат проблеми с традиционните си портфолиа от устройства през тази, а може би и през следващите не една, а дори две години.

Това оставя „на сухо“ не малка част от по-евтините компоненти и клиенти, които не са толкова традиционни на производителите. Автомобилната индустрия изпада в много лоша ситуация. Кризата при тях е най-очевидна, защото гигантите не са традиционни големи клиенти на премиум чипове. Те нямат толкова отработени процеси за поръчка и логистика на процесори и високотехнологични компоненти. Съответно са по-малко адаптивни към подобни форсмажорни обстоятелства. Сега, автоиндустрията е на колене, като вече за нова кола се чака с месеци, а може би години. Което ни води едно дежавю и лека аналогия от социалистическия период в България и начина по който се сдобиваше обикновения гражданин с автомобил.

Пропуснатите ползи за всички сектори са огромни. Само автомобилната индустрия изчислява загуби на 110 млрд. долара за 2021 г. Почти всеки един от изброените сектори при нормални обстоятелства щеше да разполага със стабилен ръст и приходи. С което пълният мащаб на дефицита на чипове ще се изчислява тепърва, ако изобщо може да се обхване целия ефект.

Част III: Геополитиката на чиповете

До този момент, разпределението на отделните елементи по веригата на проектиране, произвеждане и доставяне на процесорите не е създавала проблеми или напрежение. Отделните държави и компании се възползваха от възможностите на глобализма. Тенденцията за постепенен протекционизъм и евентуална регионализация (или „балканизация“) на технологиите в комбинация с пандемията преобърнаха тази представа.

Производството на чипове във фокуса не само на IT гигантите, но и на политиците. Появи се необходимостта на всяка една от големите регионални и световни сили да разполага със собствен капацитет за разработката и създаването им. Инвестициите на основните страни в тази посока през последните близо две години, показват ясно, че който има контрол върху компоненти, като процесори ще има предимство в геополитичен план.

3.1 Търговската война

Най-силната илюстрация за това дойде с търговската война между САЩ и Китай. Конкретният пример са санкциите върху Huawei, като Вашингтон в един момент отряза достъпа до ключови компоненти за компанията. Забраната за ползване на софтуерната платформа на Google не се оказа толкова фатално, колкото „задушаването“ на доставките на ключови компоненти.

Китайският гигант има собствен дизайн на процесори – Kirin, които все повече се доближават до най-добрите американски образци. Те ползват лиценза на ARM архитектурата. Последната е британска (все още) и САЩ не могат да ѝ повлияят. Но производството на самите чипове е поверено изцяло на тайванската TSMC, която ползва оборудване на щатски вендори. Именно чрез тях, Вашингтон заплаши тайванците, че ще нарушат санкциите, ако доставят чипове за Huawei.

Резултатът е, че китайският гигант беше буквално изкаран от бизнеса със смартфони. Съдбата на целия му бизнес за потребителска електроника в момента се крепи на това, кои доставки с чипове позволява Вашингтон и кои – не.

САЩ може да постигнат по-пълен контрол на началото на веригата. Nvidia обяви, че придобива ARM в историческа сделка за 40 млрд. долара. Въпреки, че производителят на графични чипове е основан от тайванец, компанията е американска. Което може да даде на Вашингтон интересен контрол върху двете основни архитектури за високопроизводствени процесори.

Сделката обаче трябва да мине одобрение през регулаторите в Европа и в Китай, защото ARM има големи звена и в двата региона. Азиатската държава може да не допусне сделката именно поради тази причина.

3.2 Основните конкуренти – САЩ и Китай

Санкциите срещу Huawei принудиха Китай да търси алтернативи. Не само на доставки, но и на производство. В страната е концентриран огромен капацитет, като неслучайно има прозвището „фабриката на света“. За съжаление, това производство е нискотехнологично на фона на тенденциите. Флагманът на Китай при процесорите е SMIC, в която добри позиции имат държавни и военни фондове.

Тя получи допълнително финансиране от 2 млрд. долара през 2020 г., за да изгради модерна поточна линия. Към момента, SMIC има капацитет да прави 14nm чипове. Предвид факта, че най-технологичното ниво на пазара в момента е 5nm, а TSMC вече изгражда 3nm говори доста за пътя, който трябва да извървят китайците.

Пандемията и китайските амбиции карат САЩ да пренасочат част от технологичния цикъл на своя територия. Независимо, че Тайван се води близък съюзник, тя все пак е разположена далеч от Америка, което само по себе си представлява риск за доставките. Политиците във Вашингтон приеха закон, който предвижда осигуряването на 52 млрд. долара за изграждането на производствени мощности за полупроводници в страната. Част от този капацитет на Intel е в САЩ, но доста е аутсорсната, компанията дори планира още повече да изнася.

От друга страна, Вашингтон се опитва да натисне тайванците от TSMC да инвестират в САЩ и да пренесат част от капацитета си там. През юни компанията започна изграждането на такава фабрика в щата Аризона на стойност 12 млрд. долара. Тя ще разполага с леярна за 5nm чипове и ще заработи през 2024 г.

3.3 Реакцията на Южна Корея и изоставането на Европа

Битката между САЩ и Китай е основната при процесорите, но не са единствените държави, които ще се опитат да развият собствено производство на процесори. Южна Корея и най-вече индустриалният гигант Samsung се подготвя да навлезе още по-силно на тази сцена. Компанията планира да инвестира 150 млрд. долара в производствен капацитет до 2030 г. Сеул вече обяви, че ще подпомогне по един или няколко начина тази инициатива. Samsung ще се опита да вземе по-голям част от дела на TSMC.

Стигаме до Европа, която усети кризата с недостига на процесори по най-тежкия начин. Автомобилната индустрия, която е перла в короната на германската икономика пострада значително, а ситуацията е сходна и с френските производители. Старият континент обаче отговаря за едва 10% на доставките на чипове, при това за не толкова високотехнологичните. Европейският съюз (ЕС) разпозна опасностите за регионализация и риска от това да не разполага с механизми за преодоляването на подобни шокове на производството на процесори.

„Определено има игра между САЩ и Китай в момент и тя най-вероятно ще става все по-груба. Ние в Европа имаме намерение да се включим напълно в тази нова геостратегическа игра на шах“ Тиери Бретон, Eврокомисар за единния пазар на ЕС

„Определено има игра между САЩ и Китай в момент и тя най-вероятно ще става все по-груба“, коментира еврокомисарят на единния пазар Тиери Бретон. „Ние в Европа имаме намерение да се включим напълно в тази нова геостратегическа игра на шах“.

Тези думи много добре обобщават добре ситуацията в света на силиция и как недостига на чипове се превръща в истинска геополитическа надпревара. Единствено оптимизмът му за възможностите на Европа може да се окаже по-труден за реализиране отколкото смятат политиците в Брюксел. Което не е добра новина за Стария континент. Проблемът е, че тя започва ако не от нулата, то поне от много ниско ниво на развитие. Което е парадоксално предвид факта, че ARM е един от малкото успешни високотехнологични проекти на ЕС в дългосрочен план. Историята е доста интересна и някой път може да се спрем и на нея.

Лошата новина е, че Брюксел започва да действа по своя познат начин – големи изказвания, които са последвани от тромави процедури и стратегии. Докато реалните резултати идват поне след десетилетие. В някои случаи, когато те се материализират, идеите се оказват морално и технологично остарели. В случая ЕС вече започва да мисли за механизми за финансиране. Надеждата им е в нидерландския доставчик на оборудване ASML, което има нишов монопол върху определени компоненти за леярните за чипове. На Стария континент обаче няма голям производител, който да може да прави самите процесори.

Европа правилно определя новата надпревара в производството и доставката на чипове като геополитическа игра на шах. Тенденцията е за засилване на регионалното производство, за да може основните сили да не са толкова зависими от шокови ситуации. Независимо, дали са предизвикани от пандемия или от търговска война.

The post Светът в силициева черупка appeared first on TechTrends България.

Как Melexis избра България за развиване на своята дейност?

Нашата група от компании присъства на българския пазар вече повече от 25 години – от 1994 г. насам. Което е почти веднага след политическите промени, през които преминава страната в края на миналия век. Официално Melexis открива своето производство и развоен център през 2000 г. Причината, да изберем България е, че в Източна Европа има набор от възможности в сферата на разработване на полупроводници. Освен вашата страна, такива компетенции има в бившата Източна Германия, където ние започнахме да развиваме подобни звена.

България има доказани отлични възможности в сферата на полупроводниците, които са наследство от стария режим – заводът в Ботевград, както и Централният институт за изчислителна техника (ЦИИТ) в София. Покрай тях са развитие много добри и опитни инженери в областта на микроелектрониката, което за Melexis се оказва важен фактор при избирането на страната за собствено звено. Като търсехме компетенции, не само за производството, но и за разработването на различни компоненти. Възможностите за инженерен дизайн дори бяха на първо място.

В началото, искахме да пренесем и част от производството в България, но това се случи на по-късен етап. Затова началната дейност на Melexis в страната беше фокусирана основно около дизайна и разработването на компонентите, които все още са ключови за местното ни звено. В България разполагаме с голям развоен екип, който в момента съставлява около половината от настоящия ни персонал. В началото беше по-лесно да намерим достатъчно подготвени кадри, като сега вече този процес е малко по-предизвикателен.

Какви са плановете ви за развитие на българското звено на Melexis?

Откакто започнахме нашата дейност тук, се опитваме да привлечем най-добрите експерти, особено в сферата на магнитните и температурни сензори. Плановете ни са да продължим да развиваме тези компетенции, защото те са силата на българското звено. Технологиите, които идват от София се използват най-силно в автомобилната индустрия, но и в други сектори. Важността на България за Melexis означава, че ще продължим с нашите инвестиции тук.

Те няма да се ограничат само до увеличаване на персонала, като ние вече изграждаме втора, доста по-голяма сграда, в която да продължим да растем. Настоящата, в която се помещаваме, вече ни е тясна за обемите от работа, които извършваме и хората, които сме наели. Тя ни ограничава растежа, както при развойния екип, така и при производството, което имаме тук.

„Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност. Нашият производствен капацитет ще скочи тройно, когато тя бъде завършена.

Успоредно с това ни предостави повече пространство, за да мащабираме дейността си, но и да подобрим условията на целия ни персонал. Да създадем една по-качествена и удобна за всички среда, независимо от позицията, на която се намират.

„За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро“ Франсоаз Шомбар, Melexis

За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро, в които влиза изграждането и оборудването ѝ, както и наемането на допълнителни служители. Ще завършим новата сграда или в края на 2020 или в началото на 2021 г., а нейното запълване ще става поетапно.

Това означава ли, че ще удвоите или утроите настоящия си персонал?

Когато открихме софийското звено на Melexis през 2000 г. започнахме с 50 души, а сега сме близо десет пъти повече. Настоящият персонал е над 450 служителя, разпределени почти по равно в развойна и производствена дейност. Определено ще разширяваме екипа си, но как и с какви темпове точно, ще зависи от развитието на пазара и от наличието на квалифицирани кадри.

Тоест, най-големият проблем в България за вас е намирането на квалифицирани кадри?

Не е най-големият проблем, тъй като всички технологични компании изпитват подобен дефицит, независимо, къде се намират по света. Причината е, че все още малко деца избират точните науки (STEM образование) като основна насока за развитие. България има добро наследство в тази сфера и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти, с които да попълним екипа си.

„България има добро наследство в STEM обучението и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Melexis разполага с конкретна програма насочена специално към привличането на подобни кадри. Разполагаме с летни стажове, програма за наскоро завършили, набиране на младши специалисти и други. Така, успяваме да изберем добри инженери, които да надградят стойността, която произвеждаме в България. Те са ориентирани за настоящи студенти, както и завършващи технически специалности в степен бакалавър или магистър.

Споменахте, че малко деца избират образование в STEM сферата, на какво се дължи тази тенденция?

Децата просто не виждат реалната полза от STEM образованието и какво то допринася за света. Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях. Вече има усилия в тази посока от самите образователни институции.

В Melexis също имаме инициативи, в които показваме на децата на служителите, какво се прави в нашите звена и как тези продукти намират предназначение в нашето ежедневие. Защото не всеки има представа каква е ролята на инженера или програмиста в реалния живот, тъй като тяхната работа не винаги остава напълно оценена.

„Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Това важи в пъти повече и за момичетата, защото има напълно погрешен стереотип, че STEM образованието и професиите са само за момчета. В Източна Европа ситуацията е доста различна, спрямо Западна, като съотношението между половете е много по-балансирано. В Белгия например само между 10 и 15% от момичетата избират STEM за свое кариерно развитие, докато в България е над 25%.

Как може да преодолеем този проблем?

Тази тенденция по-малко ученици да се ориентират към STEM не е ограничена само до България, а се наблюдава по целия свят. Винаги има някакви регионални различия, като дори вашата страна е с една идея в по-добра ситуация от държавите на Запад. Голям фактор за това играе различната история на всяка нация. Във всички случаи това трябва да се промени, защото бъдещият свят е технологичен. Което прави живота на всеки един от нас по-интересен, особено ако се развиваме в сферата на иновациите.

Много важно е да се покаже на децата, че те могат да правят много интересни неща, ако изберат да учат STEM. Същото трябва да знаят и самите родителите. Кариерите ориентирани около STEM ще са най-динамични и разнообразни не само сега, но и в бъдеще. Защо? Защото технологиите ни помагат да разрешим най-големите проблеми, пред които е изправен света. Климатични промени, социално-икономически, киберсигурност и др. Всички те ще изискват специалисти от различни области да работят заедно, за да се справят с тях.

„Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя, което не е така“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя. Което не е така.

Ако сте лекар през живота си на колко души можете да помогнете? Около 10 хил. в рамките на цялата си кариера. Но ако станете инженер – по микроелектроника, софтуерен и тн., като станете част от екип по роботика и направите роботизирана протеза, можете да помогнете на милиони по света.

Важно е да има лекари, със сигурност, но подобни примери могат да привлекат вниманието не само на децата, но и по-конкретно на момичетата. Изследванията показват, че жените се интересуват много повече от неща, в които те могат да видят крайните резултати за благополучието на хората.

Като цяло дамите са много по-емпатични от мъжете. Това показва статистиката, но естествено, че има изключения. Как точно момчетата и момичетата възприемат ползата от технологиите варира в различните държави. В развиващите се страни, за някои жени, като Индия например, STEM е път към икономическа независимост и изход от бедността.

„Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър и нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър. Нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това. Последните трябва да знаят, че ако техните синове или дъщери преминат STEM обучение те винаги ще имат много добра работа. С решаването на тези проблеми може да редуцираме предизвикателствата с липсата на квалифицирани кадри в бъдеще.

Каква е причината в България да имаме по-близки пропорции между мъже и жени в STEM образованието?

До голяма степен това е в резултат от наследството в цяла Източно Европа от комунистическата система, която третираше високо в обществото физиците, инженерите и математиците. Това е едно от предимствата на тези времена, които е хубаво да използвате в съвремието и е много важен факто за бъдещето. Искрено се надявам да продължите в България да уважавате и да продължите интереса си към STEM образованието.

В никакъв случай не насърчавам да връщате обратно старата система, но призовавам да запазите някои от силните страни, които все още се усещат в обществото. Трябва да сте горди от историята си и да можете да изваждате поуки – кое в миналото е било полезно и кое не.

Мислите ли, че STEM в един момент ще измести останалите предмети в образованието?

Надявам се, че не. Смятам, че трябва да намерим правилни баланс, не само при децата, но и при възрастните, които обогатяват познанията си. В утрешния ден, всеки един от нас ще трябва да има дигитална грамотност. Не точно да можете да пишете софтуерен код, но поне да имате базова представа какво са те и как функционират. Също така да можете да имате необходимите умения, за да живеете пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят.

„Децата трябва да имат необходимите умения, за да живеят пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Ще са необходими базови познания за това как да ползвате различните видове медии – новинарски, социални и тн. Да сте критични към информацията, която се пуска по тях, какви данни се събират за вас в тези платформи и др. Всичко това е част от тази дигитална грамотност, която ние трябва да развием.

Идеалният случай е, когато не сте специализирани само в една област, а имате достатъчно и добри познания в няколко. Например, силни умения в STEM, в комбинация с история на човечеството например. Или неврология, с данни и човешки ресурси – за да можете да разберете как да подобрите работната среда. Комбинацията между технология и практичното взаимодействие с хората ще се засили. Примерите са безбройни, но мултидисциплинарното обучение ще е голяма тенденция през следващите години.

Тази тенденция ще се засили, когато автоматизацията замени рутинната работа?

Да, точно това ще се случи. Защото машината няма да може да замени напълно човека. Грешна е представата, че ще има съперничество между двете, напротив – то ще е сътрудничество. Комбинацията между човека и машината ще движи света напред.

Ако машините започнат да са по-креативни, тогава няма ли да заменят напълно човека?

Не, няма. Знам, че голяма част от научната фантастика залага на този сценарий, но аз не го вярвам. Докато хората съществуват и имат цел в живота си, като общество и индивиди, това няма да се случи. Защото машините няма как да имат по-висша цел. Машинното самообучение може да репликира част от нещата в един момент, но пак няма да е напълно ориентиран към хората, да има емпатия и развито въображение.

Затова вярвам в технологично подобрения човек, който се възползва по максимален начин от иновациите, за да подобри съществуването си. Дали с импланти, невронен интерфейс или други неща. Да не забравяме, че дори пейсмейкърът е просто подобрение, което ни позволява да живеем по-дълго.

Melexis използва ли подобни иновации, като роботи, изкуствен интелект (AI) в своите инсталации, включително и в българската?

Да, вече сме инвестирали в индустриални роботи и автоматизация на различни процеси. Това е най-видно при производствения процес. Използваме AI най-вече при оптимизацията и подобряване на производителността, както и при тестването, но без да рискуваме качеството на продукцията. Дори чрез алгоритмите помагаме последното да се увеличава с времето.

Когато става дума за пазара на полупроводници в него има доста динамика – кои са тенденциите в него и ролята на Китай?

Когато става дума за полупроводници в основния ни сектор – автомобилния – може да говорим за четири основни тенденции. Първата е в трансформацията от коли с двигатели с вътрешно горене към електрифицирани такива. Втората е в автономните автомобили, но е изтласкан за бъдещ период, заради важността на предходния. Свързаността е третата тенденция, но тя върви заедно с втората. Последната е в персонализацията на колите и това всяка една от тях да пасва максимално на потребителските нужди.

„Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Търговската война между САЩ и Китай оказва влияние на почти всички технологични индустрии. Тя засилва желанието на Пекин да играе все по-голяма роля в производството и доставката на полупроводници. Но стремежът на Китай е повече насочен към по-сложни микропроцесори, които обработват огромно количество информация и 5G свързаност, докато Melexis е насочена повече към различните видове сензори. Там, компаниите от азиатската държава не са толкова силни все още и ще им отнеме още доста време, докато изградят капацитет и ноу-хау в тази област.

Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания. Щатските компании избягват да купуват от китайски доставчици и обратното. Което ни дава доста възможности. Защото все повече китайски компании ни питат „вие щатски доставчик ли сте?“ Не, не сме и това ни отваря нови възможности.

The post Melexis ще инвестира в България над 75 млн. евро през следващите пет години appeared first on TechTrends България.