Той отекваше по медиите и в политическия наратив до края на 2018 г. и до известна степен подсилиха желанието на САЩ и Европейския съюз да наложат по-стриктни мерки за опазването на личните данни на потребителите в дигиталните платформи. Последните избори през 2020 г. демонстрираха поляризацията в американския политически живот с блокирането на акаунтите в основните социални мрежи на все още действащия президент Доналд Тръмп. Причината бяха насърчаването на протестите пред Конгреса на негови привърженици, което доведе до нахлуването в сградата на Капитолия.

Действията на Facebook и Twitter бяха разглеждани като модерация против насилие от единия лагер и цензура от другия. Двете гледни точки продължават да са поляризирани и до сега. Което и подтикна на милиардера Илон Мъск да придобие Twitter след дълга битка с инвеститорите и го ребрандира като X.

С наближаването на новите избори през ноември, ситуацията продължава да ескалира, макар и странно – основно извън САЩ. Битката за модерацията или свободата на словото се пренесе в ЕС и Латинска Америка. Демонстрация за това е арестът на основателя на популярното чат-приложение Telegram Павел Дуров, както и забраната на X в Бразилия. И двете действия идват след като горепосочените платформи не искат да налагат засилено модериране на съдържанието в тях. В същия момент в Европа се води борба дали да остава пълното криптиране (end-to-end encryption или E2EE) на чат-приложенията. Аргументите на вносителите са, че така ще се борят престъпленията срещу деца, докато правозащитниците твърдят, че се отварят вратите за масово подслушване.

От Париж с белезници

В края на август, основателят на Telegram Павел Дуров е арестуван от френските власти. Списъкът с обвинения е внушителен, както и до голяма степен абсурден – съучастие от пране на пари до трафик на наркотици. Дуров не е извършил нито едно от тези престъпления, но според прокуратурата на Франция, това е позволено да се случи в изградената от него платформа. Допълнително, Telegram не е съдействал за премахването, филтрирането и модерирането на подобно съдържание, което го е превърнал в съучастник.

Действията на френските власти наложиха опасен прецедент. Те се опитват да направят наказателно отговорни собствениците на дигиталните платформи за потенциални престъпления извършени в тях. Това става възможно с приемането на нов френски закон, който превръща самите социални мрежи или чат-приложения в съучастници ако в тях се извършват незаконни действия. За момента, Франция е единствената с такова прието законодателство, а Дуров влиза в ролята на „опитното зайче“ или правния прецедент, с който да се тества в съда.

Основателят на Telegram от своя страна се води като твърд противник на всякаква държавна намеса в платформата. Дуров основава най-голямата социална мрежа в рускоезичния свят – Vkontakte. През 2014 г. е принуден да излезе от нея и да остане в ръцете на близки до Кремъл бизнесмени. Дуров напуска Русия и основава Telegram, чат-приложение, което да позволява безпроблемна комуникация между потребителите и минимална модерация. Последното се превръща като мантра на руския предприемач.

Арестът му във Франция промени това. Няма информация какво се е разбрал Дуров с френските власти, но веднага след освобождаването му бяха обявени някои промени в общите правила на Telegram. Те включват и потенциално по-силно модериране на общите групи, както и по-лесни опции за докладване на неправомерно съдържание. Месец по-късно, компанията обяви, че ще предоставя IP адреси и телефонни номера на потребители на службите за сигурност ако бъде издадена съдебна заповед за това. По този начин Дуров загърбва своята политика да не кооперира с властите. Действията на Франция и самият закон обаче поставят опасен прецедент в технологичните среди.

Бразилски X драми

Докато Telegram и Дуров се борят неуспешно с френските власти, Илон Мъск и неговата социална мрежа X се сблъскват с бразилските. Латиноамериканската държава води съдебна битка срещу платформата от 2020 г. В рамките на три години са започнати три дела. Първото е за разпространението на фалшиви новини, второто е за подкрепянето на организирани групи, които „манипулират изборите“ и третото е за подпомагането на безредиците след президентските през 2023 г.

Бразилските власти настояват X да блокира по-агресивни опозиционни потребители в социалната мрежа. Илон Мъск се противопоставя на тази идея, защото именно покрай сходния случай с Доналд Тръмп и Капитолията от 2021 г. милиардерът реши да придобие платформата. Въпреки всичко, X блокира част от акаунтите, но властите продължиха с исканията за забраната на още.

Така, от 2023 г. Мъск открито се противопоставя да цензурира бразилската опозиция (брандирана като „крайно-дясна“ от властите в страната – бел. ред.) в социалната мрежа. Милиардерът отзова юридическият си представител от страната, което е изискване на Бразилия, дигиталната платформа да функционира. Това развърза ръцете на съда да наложат пълна забрана на X на територията на латиноамериканската държава. За кратко, социалната мрежа беше активна в Бразилия, чрез ползването на динамични IP адреси, което докара глоба на Мъск за 5 млн. реала или 920 хил. долара.

Покаянията на Марк Зукърбърг

Докато дигиталните платформи водят битки пряко с властите в Европа и Латинска Америка, в които се противопоставят идеите за спазване на закони (дори силно рестриктивни такива), свобода на словото и цензурата, един от „послушните“ в това отношение започна да съжалява за това. Meta и Facebook първи изпитаха гнева на политиците за модерирането на съдържанието онлайн след изборите в САЩ през 2016 г. След няколко години разследвания, преговори и нов битки, основателят на социалната мрежа Марк Зукърбърг наложи доста стриктен контрол на постовете.

Покрай скандалите с Дуров във Франция и Мъск в Бразилия, той изрази съжаление, че е „направил компромиси със собствените си стандарти, заради натиск“ на администрацията на президента Джо Байдън по време на ковид пандемията. Зукърбърг обяви, че действията на щатското правителство през 2021 г. са били погрешни и е трябвало да даде по-голяма гласност на проблема. Вместо това Meta наложи прекалено рестриктивна модерация на съдържанието, в което дори безобидни или сатирични постове са изтрити, а хора – баннати.

Зукърбърг също така съжалява, че Meta е спряла информацията за разследването на New York Post с обвиненията към Хънтър Байдън – синът на настоящия президент на САЩ Джо Байдън. По този начин технологичният предприемач косвено твърди, че администрацията на Белия дом е наложила цензура в социалната мрежа. Нещо, което от администрацията на Джо Байдън отричат.

Тези признания и покаяния обаче поставят под въпрос дали действията на властите по света за модерирането на онлайн съдържанието не граничат с цензура и заплаха за свободата на словото. Казусите във Франция с Telegram и Бразилия с X допълнително повдигат темата, както и нови въпроси свързани с нея.

Европа срещу пълното криптиране

Последният казус е създаването на общ европейски фронт срещу криптирането от край до край или т.нар. E2EE в чат приложенията. Аргументите в полза на инициативата са, че по този начин се бори сексуалното посегателство срещу деца. Противниците на идеята са правозащитници, според които така се отваря широко вратата за масово подслушване. Казусът тръгва през 2022 г., когато са приети европейските правила за борба с детското сексуално малтретиране, познат като CSA.

Регламентът предвижда, всички големи дигитални платформи да могат да следят, записват, докладват и изтриват незаконно съдържание с деца. Все повече чат приложения наложиха E2EE като основен метод на криптиране на информацията. Сред тях са Messenger, WhatsApp, Skype, Viber и др. При E2EE при комуникация между двама души (респективно устройства), информацията се шифрира и само те и техните устройства могат да я разкодират.

ЕС след силно лобиране на някои страни, като Испания, настояват и самите дигитални платформи да разполагат с дешифриращите ключове, за да могат да сканират информацията, която минава през системи им. Това отслабва и донякъде обезсмисля E2EE кодирането. От друга страна, то беше наложено косвено покрай друг европейски регламент – популярната в дигиталните среди като GDPR или Директивата за опазване на личните данни.

Тепърва ще се взима решение от Съвета на ЕС за пълното имплементиране на CSA наредбата. Сблъсъкът между нея и GDPR илюстрира перфектно дори само на административно ниво конфликтът между опазването на личните данни и опитите на правителствата да контролират повече съдържанието през дигиталните платформи. Да не говорим за моралните и принципни проблеми, които се отварят.

Неравната борба

Изброените случаи в този материал си приличат точно по едно нещо – стремежът на правителствата по света да могат да взимат активни мерки в модерацията на съдържанието онлайн. В някои случаи това е необходимо, когато става дума за тежки престъпления като насилие над деца, наркотрафик и др. Но използването на претекста за борба с такива, за тотално отслабване на дигиталното криптиране или опити за цензуриране на политическа опозиция не е добра идея.

Във всички случаи, тенденцията към изостряне на този конфликт ще се усилва и за съжаление историята до момента показва, че интернет компаниите рано или късно „клякат“. Независимо, дали после съжаляват, както си признава Зукърбърг или не.

The post Модерация и(или) свобода на словото в социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

Ще разполага не с три, а с цели четири модула за обработка на изображенията. Тоест, те ще се използват изцяло от камерите, като се увеличава значително изчислителните способности на процесора в това отношение. Стигаме и до черешката на тортата – новият модул е отделен от останалите и е винаги включен.

Той позволява на предната камера да работи непрекъснато и активно да търси за вашето лица, за да знае дали да отключи смартфона. Казано с други думи и официално – умният телефон ще има нон-стоп активиран сензор. Това ще става хардуерно и отваря множество въпроси относно личната неприкосновеност и киберсигурността.

Добрите намерения

Qualcomm представят тази възможност, като високотехнологично улеснение. Когато предната камера засече лицето на притежателя си тя ще отключи смартфона. Показани са примери как докато готвите можете да проверявате рецептата на устройството си, само като го погледнете, без да се налага да го активирате ако сте с нацапани ръце. В същия момент, когато не гледате към него, екранът се изключва, за да пести батерия.

Иронично, Qualcomm представя възможността за непрекъснато активна камера като защита на вашата лична сигурност. Така например, настоящите смартфони остават отключени, като ги оставите. При активно проследяване на лицето ви с новите процесори, това ще става автоматично, когато сензорът престане да го засича. При друг пример, ако смартфонът отчете, че не само вие гледате екрана, в зависимост от настройките и показаната информация, може да се изключи или да скрие по-лични данни.

На много пръв и повърхностен прочит, новата функционалност на Snapdragon 8 Gen 1 изглежда практична. Доста хора предпочитат лицево разпознаване за отключване на устройствата, защото е бързо и не изисква от тях специални действия. Добавянето на възможност за активно проследяване ще забърза допълнително този процес.

Въпросът за „Големия брат“

Също има доста хора, които се страхуват от факта, че техните лични устройства разполагат с камери, които могат да ги следят непрекъснато. До голяма степен по този начин може да се реализира антиутопията от книгата „1984“ на Джордж Оруел, в която всеки е следен по всяко време. Доста хора, включително някои експерти по киберсигурност препоръчват дори да се залепят лепенки на уеб камерите на лаптопите. Като предпазна мярка, ако някой е проникнал в компютъра и е решил да ви наблюдава.

Всъщност ние вече сме жертвали частично своята лична неприкосновеност, като микрофоните на смартфоните са винаги включени. Това е факт, откакто има гласови асистенти и поне по дизайн, те следят за конкретна ключова фраза, за да се активират. Това, както и прекалено насочените реклами, които някои потребители получават, засилва опасенията, че все пак може да сканират и за други думи и фрази, които да се ползват за рекламна цел. Засега, това остава в рамките на градските технологични легенди, но показва възможностите ако някой проникне в устройството ви, то той може да го използва като подслушвателно такова.

Добавянето на камера към микрофона ще разшири неговите шпионски възможности. Опасността от това присъства и сега, но пак зависи, дали хакерите ще успеят да активират тези компоненти. Което може да се проследи като се видят кои приложения до достъп на кои функции имат в смартфона ви.

Уверенията на Qualcomm

Qualcomm се опитва да разсея тези опасения още с началото на презентацията си за новия модул в Snapdragon 8 Gen 1. В него изрично се споменава, че той е отделен от останалите в специална и по-сигурна част на процесора. Така се създава не само по-лесна софтуерна, но и хардуерна защита при атаки. Освен това, функционалността за непрекъснато включена предна камера ще може да се включва и изключва от потребителите.

Има и трети елемент, който Qualcomm не споменават – това е как производителите ще решат да се възползват от нея и по какъв начин. Някои ще предпочетат да я избегнат напълно, докато други – евентуално да засилят нейните функции. Като например да я включат по подразбиране или пък да я „закачат“ към някои от своите приложения.

Именно заради всичко това, идеята на Qualcomm е повече от странна и дори може да отвори вратата за сигурността в нашите смартфони. Защото може да е създадена тази функция с добри намерения, но да позволи реализацията на доста по-лоши и опасни такива. Отделно част от възможностите, които са показани при презентацията повдигат въпроси, дали всички от тях ще са практични.

The post Всевиждащото око на Qualcomm appeared first on TechTrends България.

Логично, компаниите, които чиито модели бяха замесени отрекоха всички обвинения. Както ще видим, част от обвиненията покриват технически изисквания, с които китайските производители са принудени да се съобразяват, когато продават на родна почва. Просто тези функционалности не са активни в регионите извън Китай.

Литовското разследване

Националният център по киберсигурност на Литва взима три 5G модела – Huawei P40, Xiaomi Mi 10T и OnePlus 8T. След което започват да преглеждат техните функции за надежден обмен на данни или други пропуски, които могат да доведат до изтичане на такива.

От трите, смартфонът на Xiaomi е с най-много въпросителни относно сигурността на данните, следван от опасения при Huawei. OnePlus не привлича интереса на литовските експерти, като според тях, при него няма потенциални проблеми със сигурността на данните.

Xiaomi създава притеснения покрай своя браузър по подразбиране Mi Browser, който се оказва, че има функционалност за филтриране на съдържанието и облачните услуги Xiaomi Cloud. При Huawei, очаквано това е отделният магазин за приложения AppGallery, който беше създаден, за да компенсира липсата на Google Play при устройствата на китайския гигант.

Браузър с екстра възможности

Mi Browser е най-интересното разкритие на литовските експерти. Той има вградена функционалност да филтрира определен тип съдържание и то за определен тип потребители. Според разследващите, това дава предпоставка за налагане на цензура и ограничаване на свободата на словото. Например, да се блокира съдържание, което включва определени ключови думи, като „Свободен Тибет“, „Тайван“ и др. чувствителни за китайските власти теми. Това е задължително изискване за производителите, ако искат техния софтуер да се предлага в Китай.

Литовските експерти признават, че функцията е деактивирана за устройствата на Стария континент, но изразяват опасения, че тя може да се активира дистанционно. В случая, конфигурационните файлове за нея са заложени в сървъри на Tencent в Сингапур, които Xiaomi ползва активно. Китайският гигант потвърди, че тази функционалност не е активна на други пазари извън местния. Любопитно е, че след регистрация в програмата Xiaomi User Experience – данните от Mi браузъра се препращат на две места. Едното е в европейските сървъри, другото са тези в Сингапур.

Обичайният заподозрян Huawei

Изненадващо в разследването на Литва Huawei заема второ място по опасения за киберсигурност. Китайският гигант е традиционният обект на подобни атаки от страна на САЩ и някои от най-верните им съюзници. „Прегрешението“ сега е AppGallery и фактът, че целия софтуер на P40 минава през този магазин. Още при появата му, някои специалисти по киберсигурност предупреждаваха, че всичко извън лицензирания Android и Google Play може да крие опасности.

Основната причина за това е процесът по одобрение от страна на американския гигант, което дава поне някакви гаранции, че приложенията не са вируси. Литовските специалисти сега предупреждават, че ако някоя програма не бъде намерена в AppGallery, магазинът препраща към друг, откъдето то да бъде свалено. Това увеличава рискът от потенциален пробив през компрометирани приложения. От друга страна е начин на Huawei да компенсира липсата на някои от популярните такива в своя магазин.

Лесно преодоляване

Изводите от доклада са едновременно интересни, но не са повод за паника. Както споменахме, за рисковете при AppGallery се знаеше от самото пускане на магазина. Опасенията многократно са опровергавани от Huawei, а и досега не са твърдо потвърждавани от киберспециалистите.

За проследяващите алгоритми в различните китайски софтуери – също. Последните обикновено са деактивирани извън Китай. Има изключения, но те са редки случаи. Например, партида смартфони Nokia, които при включване директно изискват регистрация в Китай. Причината, е че тези модели са били предназначени за този пазар и са били доставени по грешка в Европа.

Xiaomi лесно може да се преодолее проблема – просто се инсталира алтернативен браузър. За китайските производители като цяло може да се избегне регистрацията към облачните им услуги. Това не винаги може да бъде решение, като например за фитнес гривните такава стъпка е задължителна. При Huawei имаме по-сериозен проблем, тъй като моделите им от последните две години нямат много алтернативи, които не са под контрола на китайския гигант.

Трябва да се отбележи и факта, че Google и Apple също изнасят данните си в свои центрове за данни. Европейските регулации намалиха теча на информация отвъд Стария континент, но това не пречи на някои компании да се опитват да ги заобикалят частично.

The post Опасни ли са за киберсигурността смартфоните на Xiaomi и Huawei appeared first on TechTrends България.

Други приложения останаха по-скрити, но това им беше целта. Поне в началото. Пример за това е Clubhouse – специализираната платформа за частни разговори за iOS устройства. През 2020 г. за нея се прокрадва оскъдна информация, най-вече покрай привличането на 100 млн. долара финансиране. До началото на настоящата година, приложението беше в доста прикрит режим на работа.

През февруари, то бързо влезе в светлината на прожекторите. От една страна разработчиците му се опитват да привлекат по-масова публика. От друга – известни спекуланти, като Илон Мъск му направиха доста силна реклама. Популяризирането идва със своите недостатъци. Почти веднага след тази прикрита рекламна кампания, се оказа, че редица частни разговори са изтекли в публичното пространство. Което превръща историята и развитието на Clubhouse в доста интересна тема.

Ексклузивният клуб

Мобилното приложение се появява през април 2020 г., като от тогава досега е достъпно единствено за iOS – мобилната екосистема на Apple. То предлага създаването на частни виртуални стаи, в които се събират потребители и дискутират различни теми. Форматът за разговор е аудио засега и реално замества телефона и личните срещи.

За разлика от останалите налични приложения, Clubhouse е оправдава името си. То се опитва да пресъздаде атмосферата на ексклузивните клубове, в които се влиза само със специални покани. Потребител не може да се включи в разговор и дори да има регистрация в приложението, ако не е поканен от вече съществуващ такъв.

Това си има своите предимства, като наистина създава усещането на за ексклузивност, но и такова за сигурност. Недостатъкът е, че подобно решение трудно може да постигне масовост, ако не се отвори за по-широка маса от хора.

Поради тази причина, Clubhouse се оказа любим инструмент за комуникация сред големите имена в Силициевата долина. В първите месеци се ползва основно от инвеститори и директори в технологичните гиганти. Впоследствие, малко по малко започват да навлизат и различни известни личности, като Ванила Айс, Роджър Стоун и др. Спекулира се, че се ползва от Бил Гейтс и други милиардери.

В началото, дневните потребители са едва няколкостотин души. Въпреки това, приложението привлича още през май 2020 г. финансиране от 12 млн. долара от един от най-известните инвеститорски фондове в Силициевата долина – Andreesen Horowitz. По този начин, оценката на Clubhouse достига 100 млн. долара. Което е впечатляващо за компания, която пуска своя услуга месец по-рано.

Излизане на светло

През януари 2021 г. Clubhouse добива масова популярност покрай интервю на технологичния милиардер Илон Мъск, че използва приложението. Дни след това, от компанията обявиха, че постепенно ще се разрастват към масовата аудитория. Съвпадението между двете, трудно може да се каже, че е случайно, но за момента няма индикации за връзка между Мъск и Clubhouse.

Независимо от ситуацията, Мъск продължава да популяризира приложението, като първо обявява публично, че е поканил Кайни Уест на разговор в Clubhouse. След това, отправи подобна към руския президент Владимир Путин.

Всичко, това изкарва приложението на светло. Интересът скача рязко към него, като покани за разговори в него започват да се продават онлайн в eBay. Цената им варира между 30 и дори 20 хил. долара. Някои от потребителите, които ги предлагат, ползват рекламата, че чрез Clubhouse ще влезеш в „клуба на елитите“ и ще можеш да говориш с много успели хора.

Самите създатели на компанията – Alpha Exploration са наели бившият разработчик на Android версията на руската социална мрежа VKontakte Григорий Клюшников. Това подсказва, че приложението най-вероятно скоро ще бъде достъпно в най-голямата мобилна екосистема.

Изплуване на дефектите

Ексклузивните покани бяха основното оръжие на платформата. Без тях, то губи своя чар и уникалност. С отварянето му към масовата публика, почти сигурно, големите имена, които го ползват сега ще се отдръпнат от него. Но това е най-малкият проблем за Clubhouse.

Затвореният му характер и липсата на достъп отвъд няколкостотин потребителя, позволи на Alpha Exploration да спестят някои технически възможности. Като например, че като изключим поканите, друг механизъм за контрол на стаите няма. Ако сте издали покани на определени хора и те да ги представят на други, то няма как да попречите на последните да се присъединят към разговора. Освен това, техническите ограничения позволяват само на до 5 хил. души едновременно да го ползват. Което означава, че хората извън тази бройка няма да могат да се присъединят към стаите, освен ако някой не затвори приложението.

Clubhouse обяви в края на февруари, че е изгонила потребител, който свободно стриймвал разговорите от няколко стаи в специален сайт наречен OpenClubhouse. Това е станало благодарение на факта, че приложението не кодира по никакъв начин аудио записите. Всеки с достъп до стаите може да записва или препредава разговорите в тях. Ако някой разполага с повече технически познания и възможности може да прави това и без да се налага да присъства вътре.

Защитата на личните данни се оказва огромен проблем за Clubhouse, тъй като приложението събира доста информация за своите потребители. Една от тях е изискването за достъп до контактите от телефона. Те се ползват за предложения за издаване на покани на останалите потребители, което може да доведе до доста интересни парадокси. Например, да ви препоръча да поканите на разговор едновременно половината офис на ФБР в Сан Франциско или наркотрафикантите от региона. Просто, защото те са присъствали сред контактите на други хора, които ползват Clubhouse.

Германските власти обявиха през февруари, че платформата нарушава законодателството по опазването на личните данни и трябва да спре дейността си.

Китайската следа

Приложението е изградено от двама американци – Пол Дейвисън и Роан Сет в Сан Франциско. Технологията на която Clubhouse стъпва обаче идва основно от Китай. Използва се главно решението на китайския стартъп Agora, което предоставя дигитална платформа за споделяне на аудио разговори.

Това повдига множество въпроси – дали правителството в азиатската държава няма лесен достъп до разговорите, подслушвало ли ги е и др. Опасенията се увеличават значително, като добавим липсата на криптирана връзка.

В същото време, когато интересът към приложението се увеличи през февруари Китай забрани употребата на Clubhouse в континенталната част на страната. Причината за действието е, че много интернет потребители в комунистическата държава са го ползвали да обсъждат свободно деликатни теми, като протестите в Хонконг или статуса на Тайван. Дали, властите в Пекин имат достъп до технологията и могат да следят американските потребители, тепърва ще се разбира.

Факт е, че Clubhouse предизвика интереса, но и критиките на много хора. Моделът за разпространение копира този на първите месеци на Facebook. Социалната мрежа започна като ексклузивно място за хора от Силициевата долина, а след това превзе почти целия свят. Clubhouse използва необходимостта от пряка и лесна комуникация във време, когато тя липсва по перфектен начин. Тя обира най-доброто от TikTok (друг китайски феномен), Zoom и ранните години на Facebook. Множеството ѝ проблеми, може да попречат на нейното развитие.

The post Clubhouse – чат приложението за избрани appeared first on TechTrends България.

В него се разкрива, че Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, заедно с германското разузнаване BND е подслушвало секретната комуникация на десетки държави посредством кодиращите машини Crypto. При това в продължение на почти 70 години, тъй като компанията е ликвидирана едва през 2018 г.

Буквално часове след разкритията на Washington Post и ZDF, щатското правителство обяви, че има „твърди доказателства“ за потенциалната възможност на Huawei да извлича информация от изградените от компаниите комуникационни мрежи. Ден след това, ФБР и Министерството на правосъдието на САЩ повдигнаха обвинения на китайския гигант и две негови местни звена в криминална дейност. От 16 февруари, администрацията на президента Доналд Тръмп продължи своя натиск върху някои ключови европейски правителства, че ако допуснат Huawei да изгражда 5G мрежите им, ще бъде прекратен обмена от секретна информация с Вашингтон.

Дали са свързани разкритията за дейностите на ЦРУ през Студената война и поредния удар на САЩ срещу Huawei може само да се спекулира. Но определено могат да се направят много връзки между тях. Коментарът на щатското издание Wired е много подходящ в случая – „САЩ се страхуват от Huawei, защото знае колко изкушаващи са подобни вратички“. Какво точно имат предвид колегите ще разгледаме в следващите редове.

Швейцарският шифър

Обширният материал на Washington Post разказва за бизнес историята на Crypto AG – една от водещите компании, която доставяше кодиращи машини от 50-те години на миналия век, до решения свързани с шифрирана информация допреди две години. Дружеството е базирано в Швейцария, но регистрацията му е направена в офшорната зона на Люксембург. Първата държава е исторически неутрална, което дава усещането, че създава надеждни продукти, които нямат „вратички“. Затова техните шифроващи машини, са предпочитани от редица държави по света. От натовски страни, през правителствата в Африка, Америка, до тези в Близкия изток.

Оказва се, че Crypto е създадена с финансовата помощ на ЦРУ и американското правителство. От 1970 г. щатското разузнаване заедно със западногерманското поемат тайно собствеността си, която остава скрита, заради финансовата тайна в Швейцария и Люксембург. ЦРУ не просто разполага с вратички, чрез които да прехване и разкодира всяко едно съобщение, изпращано от нейните машини, но диктува почти всички аспекти от операциите ѝ. Включително, на коя държава какви модели шифроващи продукти да се продават и кои хора да се наемат като служители.

Информацията, която придобиват двете разузнавателни агенции е златна мина. ЦРУ следи иранската кореспонденция по време на заложническата криза през 1979 г. Както и снабдяват с данни Великобритания по време на Фолклендската война с Аржентина през 1982 г.

Между ЦРУ и BND има непрекъснато разливи, най-вече заради стремежа на САЩ да подслушват индискриминативно всички – включително и верни съюзници. Практика, която Вашингтон поддържа с телефони, магистрални интернет кабели и др. След обединението на Германия, BND решава да се оттегли от съдружието си в Crypto, най-вече заради опасения, че тайната може лесно да се разкрие. Индиректни следи за връзката между ЦРУ и базираната в Швейцария компания има още през 1979 г., когато изтичат документи за доста засилена кореспонденция между високопоставени агенти и нейни служители. През 1992 г. Иран арестува служител на Crypto, който няма представа, че оборудването, което продава може да се подслушва.

Операцията има един голям недостатък – тя не успява да обхване основните врагове на САЩ. СССР, Китай и страните от Варшавския договор не разчитат на шифроващите машини на швейцарската компания. Причината е, че са отчели риска те да бъдат компрометирани. Били са много прави в това отношение, независимо дали са знаели колко дълбока е била връзката на Crypto и ЦРУ.

Въпреки, изтичането на известни документи през 70-те години на миналия век, тайната на Crypto остава неразгадана дълго време. Голяма част от служителите и дори директорите на високо ниво не са имали представа за действията на ЦРУ.

Модерна аналогия

Разкритията на Washington Post идват буквално няколко часа преди поредната порция критики и нови твърдения на службите за сигурност на САЩ, че Huawei е изградила подобни, но по-технологични, вратички, които позволяват информацията по нейните мрежи да се подслушва от правителството на Китай. Дори след ескалацията на отношенията между Вашингтон и Пекин, американците така и не представиха истински доказателства, които да подкрепят това твърдение. Техническите специалисти са на мнение, че съществува теоретична възможност това да се случи, но нито един телеком или служба по света не е намерила подобна „вратичка“.

Дори последните обвинения на САЩ в тази посока не са толкова конкретни. По принцип, телеком оборудване се изработва и инсталира по начин, по който вендорът няма достъп до самата мрежа, без разрешение от оператора. Щатските представители твърдят, че Huawei си оставя вратичка за подобен достъп. Доказателствата са били изпратени до съюзни държави като Великобритания, Германия и др. Дали са съдържали техническа конкретика, материалът на Wall Street Journal не споменава.

Huawei отрича тези обвинения, като обявява, че САЩ не са представили никакви доказателства, а продължават само с празните твърдения. Китайската компания допълва, че никой от служителите ѝ няма достъп до мрежовото оборудване без изричното разрешение на съответния оператор.

Може да се направи доста силна аналогия между Huawei и Crypto, поне според твърденията на САЩ. Техническите вратички на швейцарския производител доста наподобяват като концепция (но не и като технология) тези, които Вашингтон визира при китайския гигант. Сравнение може да се направи и при реалните акционери. Crypto e швейцарска компания по регистрация, но реално зад нея са седели ЦРУ и BND. Вашингтон твърди, че Huawei има силни връзки с китайското правителство, докато компанията поддържа тезата, че тя е собственост на „нейните служители“.

Втори удар

Два дни след публикацията на Washington Post, САЩ излязоха с нови мерки или по-скоро конкретни обвинения срещу Huawei. Китайската компания, заедно с две нейни официални и две неофициални щатски звена, са разследвани за криминална дейност (широко формулираната дума е мошеничество – бел. ред.) . В твърденията нови елементи няма. Huawei и останалите компании са обвинени по-скоро в индустриален шпионаж и се посочват случаи от преди близо 20 години, които се споменават в медиите и от официалните лица във Вашингтон през последната година и половина.

Става дума за кражба на интелектуална собственост на код свързан с работата на модеми или случаят със Cisco от 2002 г., на робот за тестване на телефони на T-Mobile от 2012 г. и още четири случая. Към тях добавяме и допълнителни доказателства, че Huawei е нарушавала икономическите санкции на САЩ срещу Северна Корея и Иран, за което е обвинена Менг Ваншоу – главния финансов директор на компанията. Тя е задържана в Канада в момента, докато Вашингтон се опитва да я екстрадира вече повече от година.

Huawei отрича всички тези обвинения, като обявява, че те „имат за цел да разрушат репутацията“ на компанията. „Новите обвинения са повдигнати без основания и са базирани най-вече на стари граждански искове през последните 20 години, които са завършвали, или с извънсъдебни споразумения или са били отхвърляни от съдиите“.

Като изключим, новите твърдения за нарушаване на санкциите, всички други наистина се отнасят към стари съдебни спорове с компании от САЩ, които са отдавна разрешени по съдебен път.

Липса на доказателства

Освен това, нито едно от тези обвинения не е свързано с евентуалната възможност на Huawei да разполага с вратички в изградените от тях мрежи, през които да извличат информация. С което другите твърдения на САЩ също остават да висят във въздуха.

Твърдението на Wired, че във Вашингтон се страхуват от китайския гигант основно, защото самите те са използвали подобни схеми, за да подслушват опоненти и съюзници изглежда доста достоверно. Отделно, разкритията на бившия служител на NSA Едуард Сноудън от 2013 г, че Вашингтон подслушва масово, като използва подводните интернет кабели, подкрепя тезата, че събирането на големи масиви от данни може да става по различни начини. И че САЩ ги практикуват всички.

Дори самите Washington Post правят лека препратка към обвиненията срещу Huawei и разкритията на Сноудън. Така, изданието подсилва усещането, че практиката с ползването на вратичките, може да се окаже по-честа, отколкото изглежда. От друга страна, много често чувствителна информация, каквато е тази свързана с Crypto, не изтича толкова лесно към най-близкия до политическия живот вестник в САЩ. Много е вероятно, това да е било контролирано, тъй като буквално след това започват да се изливат обивненията срещу Huawei.

Дали САЩ, поради липсата на конкретни доказателства, разкриват за една от най-успешните си шпионски операции през Студената война, за да може обществото да направи връзката с китайската компания? Доста е възможно, но дори и да не е това случая е повече от интересна аналогията между Crypto и Huawei.

The post Шпионски игри – има ли връзка между Huawei и Crypto appeared first on TechTrends България.

Две новини привличат вниманието ни през последната седмица. Едната е в призива на президента на САЩ Доналд Тръмп американските технологични компании да започват да преместват производството си от Китай в други страни. Другата е доста по-любопитна и не включва комуникация в Twitter. Тя е свързана с потенциалното спиране на изграждането на подводен интернет кабел от Лос Анджелис до Хонконг. Именно на нея ще се спрем малко по-подробно.

Скъсване на връзката

Според Wall Street Journal, Министерството на правосъдието на САЩ (DoJ) подготвя блокирането на проекта, който е подкрепян от Facebook и Google. Подводният интернет кабел ще е с дължина малко под 13 хил. км и ще има капацитет от 120 Tbps. Завършен, той ще е един от най-големите, дълги и бързи като скорост на връзка в света. Подводните магистрални кабели са кръвоносната система на глобалната мрежа, като през тях минава почти целия междуконтинентален трафик.

DoJ иска да спре проекта, който е почти завършен, заради участието на голяма китайска компания. Причините са „опасения със сигурността“, най-вече заради предполагаемите връзки на дружеството с партийните ръководства в Китай. Компанията се казва Dr Peng Telecommunications and Media Group. Тя е един от основните интернет доставчици от второ и трето ниво в Китай, а през последните години започва да изгражда мрежа от първо ниво. Проектът за транс-тихоокеански подводен кабел е именно стъпка в тази посока.

Доставчик на всички нива

Интернет доставчиците се делят на три нива (Tiers). Първо ниво, осигуряват основно международна свързаност и тяхната задача е да изграждат и поддържат магистралните кабели (подводни и наземни). Операторите от второ ниво разпределят трафика на едро в рамките на дадена държава, а тези от трето – го доставят до крайните потребители. В доста случаи, големите телекоми играят ролята на доставчици на няколко нива. Например в България, „Виваком“ е едновременно доставчик от второ и трето ниво.

Dr Peng започва да контролира все повече свързаността в Китай на второ и първо ниво. Компанията има над 15 центъра за данни и инвестира все по-силно в подводни магистрални кабели. Новият проект за свързване на Лос Анджелис и Хонконг е сред тях. Той се изпълнява от дъщерно дружество на Dr Peng – Pacific Light Data Communication (PLDC), като съинвеститори са още Google и Facebook.

Двустранна вреда

Целта на проекта е да се осигури бърза тихоокеанска връзка между САЩ и Китай. Това може да отвори доста възможности на американските компании от Силициевата долина да се опитат да навлязат по-ефективно в азиатската държава. Но, правителството на САЩ разглежда проекта като потенциална възможност на Китай да се опита да следи изкъсо този трафик. Нещо, което Вашингтон прави от години, както се оказа след разкритията на бившия служител на NSA Едуард Сноудън.

Опасенията свързани със сигурността може да бъдат преувеличени и най-вероятно се използват като претекст в разразяващата се търговска война между двете страни. Това е просто поредния пример за китайска компания, която попада в полезрението на Вашингтон.

The post Новите технологични жертви в търговската война между САЩ и Китай appeared first on TechTrends България.

Идеята е да може да се осигури безопасно ползване на новите мобилни мрежи, особено предвид международните обвинения за ползване на оборудването на Huawei като потенциален риск в тази насока.

По този начин, Обединена Европа се разграничава от взимането на конкретно и крайно решение за забрана на мрежовите решения на китайския производител. Последното беше желано от САЩ, които ползват различни лостове за оказване на влияние на отделни държави-членки на ЕС. Реално от Брюксел застават зад желанието на Асоциацията на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA), които настояха именно за такива мерки, вместо директна забрана на определени компании, като Huawei.

Мерки на национално ниво

Европейската комисия ги разделя в общи линии на две части своите предложения. Първите са мерки, които да се осъществят на национално ниво от всяка държава-членка. ЕК е задала на всяка страна да направи оценка на риска на своята настояща или бъдеща 5G инфраструктура до края на юни тази година.

Следващата задача е да се обновят изискванията свързани със сигурността при изграждането и поддържането на оборудването за публични мрежи. Те ще важат с особена сила, особено когато се използват нови радиочестоти предназначени за 5G. Изискванията трябва да включват задължителни клаузи към мрежовите доставчици, които да осигурят максимална сигурност на системата. Държавите трябва да оценят различни рискове за националната сигурност – от технически, до такива свързани с вендори извън ЕС (това да се чете – Huawei и ZTE).

Всичко това след това ще се координира на наднационално ниво. Самите държави, ще могат да забраняват на определени компании да оперират на тяхна територия, ако преценят, че не отговарят на местните стандарти по сигурността. Което означава, че за момента да няма директна заплаха за Huawei, китайският гигант не е застрахован от последващи действия в Европа.

Мерки на ниво ЕС

Покрай оценката на риска на отделните държави-членки, те ще поддържат координация помежду си и заедно с ЕК и Европейската агенция по киберсигурност (ENISA) ще трябва да изготвят цялостен доклад на ниво ЕС до 1 октомври 2019 г. След което страните от Съюза ще се разберат за конкретни мерки спрямо вендорите, които да се ползват на национално ниво. Те могат да включват изискването на определени сертификати, тестване, конкретни действия по контрол, както и маркиране на продукти и производители, които се смятат за рискови.

С други думи, окончателното решение на ЕС спрямо казуса с Huawei ще очакваме най-рано през есента. Ако държавите-членки се разберат, че компанията и нейните продукти представлява риск за сигурността на мрежите, все пак може да се стигне до забрана, било то частична или пълна.

The post Европа няма да забрани Huawei, засега appeared first on TechTrends България.