В неделя, ScaleFocus Academy отвори врати за първите си 120 курсисти, които са в програмата за начинаещи. Новата академия се развива с пълната подкрепа на община Бургас, като се работи активно с местните училища и университети. Двете крайни цели са, да се изгради IT общност в града, както и подготвените кадри да могат след завършването на курсовете да бъдат назначавани на работа в технологичните компании, с които ScaleFocus Academy си партнира.

От новата инициатива обявиха, че имало над 400 желаещи да започнат академията. По време на откриването ѝ в неделя, кмета на Бургас Димитър Николов обяви, че преди няколко години е било трудно да се съберат и 20 ентусиаста за подобни безплатни курсове по програмиране.

„През годините съм забелязал, че дали един човек е успешен в IT сферата не зависи нито от неговото минало, нито от това дали е имал добри оценки по математика в училище“, коментира Христо Тодоров, директор на Scale Focus Academy. „Всичко зависи от три неща: мотивацията да се включи, амбицията до къде иска да стигне и правилната среда“.

Как работи ScaleFocus Academy

Веднъж записани, курсистите трябва да преминат през шест стъпки, за да завършат успешно академията. Първата е подготвителна, в която се преподават най-базовите елементи и знания, на които след това да се стъпи. Това е доста важна стъпка, предвид амбицията на ScaleFocus да се занимава с хора, които имат теоретични или никакви познания в областта на програмирането. Следващият етап е тест по програмиране, който в общи линии покрива материала от предварителната подготовка. На базата на резултатите се подбират, курсистите, които преминават към истинската работа.

След това те са прикачени към действащи екипи на ScaleFocus и се занимават с изпълнението на реални проекти. Четвъртата стъпка е вече самите курсисти да узреят, като могат да подходят към редицата проблеми като истински софтуерни специалисти, а не като начинаещ програмист.

Последните две стъпки са завършването, в което взелите участие в академията трябва да представят своите проекти по които са работили, както и възможността след това да бъдат ментори в ScaleFocus Academy. Веднъж достигнали това ниво, те ще могат да бъдат взимани на работа от различни IT компании.

Броят на лекциите се държи на санитарния минимум, като по-скоро се разчита на менторски подход. При него, курсистите получават инструментите за работа и насоки как да я свършат. Целта е да се развият умения, за решаване самостоятелно на проблемите, а не да се научават нещата наизуст, обещават от академията.

Плановете за развитие

ScaleFocus разкри през септември своите мащабни планове за новата академия. Тя трябва да подготви 10 хил. души в рамките на пет години, като през първите 24 месеца ще бъдат вложени над 1 млн. лева. Целта е не само да се развият от кота нула технологични кадри, но и те да бъдат налични в градове извън София. Бургас не е избран случайно, ScaleFocus отвориха там наскоро развоен център, а и показа желанието им да инвестират в специалисти извън столицата.

Ако ScaleFocus Academy се окаже успешен проект в морския град, технологичната компания е готова да открие нови клонове и в други големи населени места. Важните условия са да има желание от страна на местните власти. IT академията на ScaleFocus е отворена за партньорства и с други софтуерни или технологични компании в страната.

The post ScaleFocus откри първата си IT академия в Бургас appeared first on TechTrends България.

Позицията на България я поставя над средните стойности, като изследването обхваща 125 държави. Докладът има за цел да измери нивата на конкурентоспособността на пазара на труда и кадрите във всяка страна, като разглежда общо 68 показателя групирани в шест категории. На тяхна база се формира единен индекс GTCI по който се класират отделните национални икономики.

Тази година, проучването на Adecco се опитва да се фокусира върху предприемачеството. Някои от показателите разглеждат именно ситуацията около стартирането на нов бизнес и усилията на всяка държава в тази посока.

„В България има тенденция доста специалисти да се завръщат в страната от чужбина и трайно да се установяват“ Константинос Милонас, Adecco

„Има глобален недостиг на кадри, а компаниите изискват нови умения, за да се развиват – като разработване на изкуствен интелект (AI), Интернет на нещата (IoT) и др.“, коментира Константинос Милонас, изпълнителен директор на Adecco Group за България и Гърция. Той допълни, че скоростта на промяна е голяма и вече глобалните дружества се конкурират за най-добрите специалисти по света.

„Препоръчваме на швейцарски компании (Adecco е швейцарска – бел. ред.) да инвестират в България заради добрите кадри, които има тук. Виждаме, че има тенденция доста специалисти да се завръщат в страната от чужбина и трайно да се установяват“, допълни Милонас.

Класирането

Лидерите по конкурентоспособност на кадрите няма да изненадат никого. На първо място е Швейцария с 81.82 точки (от 100 възможни), като челната тройка е допълнена от Сингапур (77.27) и САЩ (76.64). Следват всички скандинавски държави – Норвегия, Дания и Швеция. Техният съсед Финландия също намира място между тях. Европейските държави изпълват докрай Топ 10 чрез Холандия, Великобритания и Люксембург.

България заема 54 място с резултат от 42.57 точки. Страната ни е поставена в групата със средни към високи доходи в която конкуренцията е доста силна. България изпреварва по GTCI индекса по-големи съседни икономики, като Румъния и Хърватска и позиционирана, макар и с малко, зад Полша, Гърция и Унгария. Страната ни е доста по-напред например от Турция, която по принцип е с една от най-силните икономики в региона.

Непривлекателна за външни хора

Adecco представиха подробния резултат за България, заедно с разбивката по отделните категории и показатели в тях. При данните на едро, страната ни се представя най-напред в притежаването на глобални знания и в задържането на кадрите. По първата категория, резултатът ни е доста нисък като общ брой точки, но сме напред в класирането, заради по-лошото представяне на останалите страни.

Според Ирина Йончева, директор „Човешки ресурси“ в Adecco България, държавата ни постига силен резултат при задържането на кадрите, покрай тенденцията от последните няколко години за връщане на много българи от чужбина. Те не само се прибират в България, но се установяват трайно да работят. Този процес подпомага и за добиването на различни глобални знания и ново ноу-хау.

Тенденцията за завръщане на българите от чужбина беше отбелязана в доклада на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), като сред основните причини се посочва силното развитие на IT индустрията в страната. Тя стимулира доста специалисти да се реализира в родината си, като предлага добри заплати.

От Adecco обявиха, че средната заплата в България за квалифицирани кадри е около 900-1 000 лева бруто, за високи позиции е 2 200 лева, но без IT сектора. При него заплащането достига 4 000-5 000 лева бруто. Някои мениджърски позиции в технологичната индустрия са дори в пъти по-високо платени.

Въпреки всичко това, България се оказва непривлекателна за външните хора. Страната ни се класира на 89-то място по привличане на кадри. Други две категории, по които може още да се работи са развиването на специалистите и придобитите професионални умения и обучението.

Лесно съкращение, слаби мениджъри и доста жени-висшистки

Ако разгледаме отделните показатели може да направим доста интересни изводи. В категорията „Подпомагане“ България е абсолютен лидер в лесното съкращаване на служители, което не е задължително да се тълкува като много положителен показател. По-обнадеждаващи са оценките за регулациите и технологичната инфраструктура. Adecco не оценяват доста добре отношенията между правителството и бизнеса, както и между компаниите и служителите.

Нещо, за което също не се говори достатъчно е наличието на добри мениджъри. Това е видно при показателя „Професионално управление“, в което сме поставени на 107-мо място.

В групата „Привличане“, която като цяло е най-слабата за България, изоставаме в отношенията си към имигрантите, социалната мобилност и печеленето на висококвалифицирани външни кадри (т.нар. „мозъци“). За сметка на това сме значително популярна дестинация за международни студенти, както имаме доста висок процент жени, които завършват висше образование.

Образование на хартия

Колкото и странно да звучи, в България явно образованието работи, но на хартия. В категорията „Развитие“, страната ни е напред по отношение на завършените квалификации, особено на хората с дипломи за професионално или висше обучение. Проблемът е в качеството, което е доста ниско, според разгледаните показатели на Adecco. Най-тежко е положението в мениджърските училища.

Фирмените обучения компенсират заниженото качество от учебните заведения. България е доста напред по този показател, като е на 26-то място. Тук най-вероятно влизат и различните инициативи за технологични академии, в които IT компаниите инвестират силно през последните години. От Adecco коментираха пред TechTrends, че подобни инициативи няма как да се разгледат отделно, защото затруднява сравнението между отделните държави.

Доста от заключенията се потвърждават и в категорията „Умения за професионално обучение“. Тук може да видим, че България има недостиг на квалифицирани кадри, нещо, за което сигнализират почти всички индустрии, като при IT сектора такъв дефицит съществува от години. Също така, от Adecco отбелязват, че уменията придобити в учебните заведения не съответстват на съответното образование, към което трябва да се отнесат.

България може да се гордее с това, че е предприемаческа държава. Тя е на десето място по отношение на отварянето на нови бизнеси, показват данните на Adecco.

The post Adecco: България е на 54 място по конкуретност на кадрите в света appeared first on TechTrends България.

В лекцията си по време на конференцията Webit в София, Пол Уилмот, основател на дигиталното звено на консултантската фирма McKinsey, демонстрира малко по-различна гледна точка. Да, въвеждането на AI ще елиминира много работни места, но също така ще създаде доста повече. Неговото мнение се припокрива доста с Кати Тайнен от Microsoft, че автоматизацията ще елиминира редица професии, които изискват рутина, а ще стимулира креативните и такива свързани с по-висока добавена стойност.

Уилмот представи редица данни и прогнози събрани от McKinsey, според които общото количество работни места ще се увеличи, а няма да намалее. Крайният резултат е, че в един момент в развитите държави ще има голям недостиг на специалисти. Особено на квалифицирани такива, което вече е проблем в редица страни, включително и в България.

Автоматизация и растеж

Уилмот от McKinsey се аргументира с няколко факта. Първият е свързан с двата основни фактора за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Според него, исторически той нараства воден от създаването на нови работни места и увеличението на продуктивността.

Демографските процеси и тенденции през следващите 50 години ще елиминират първия фактор. Той може да бъде компенсиран от автоматизацията и интегрирането на AI в процесите, което ще доведе до значително повишаване на производителността.

„Ръстът на индустриалната производителност спада от 4% на 1% и автоматизацията може да обърне тази тенденция“ Гайдо Жури, ABB Group

Което е повече от добра новина в сфери като производството например. Гайдо Жури от ABB Group сподели по време на конференцията Webit, че вече се наблюдава стагнация на производителността в индустриалната сфера.

„Ако през 2000 г. отчитахме 4% ръст, сега тя е 1%“, коментира Жури. Той подкрепи тезата, че точно иновации свързани с автоматизацията ще помогнат да се обърне тази тенденция.

Една новина от тази седмица може да бъде вкарана за пример. Amazon е световно известна с добри и лоши практики относно служителите си и усилията ѝ в посока роботизиране на процесите. Лошите практики са свързани с високите и почти непосилни нормативи, които поставя на своите работници, както и с използването на AI за тяхната оценка и дори уволняването им.

Добрите са, че компанията се опитва да автоматизира все повече своите процеси. Последните усилия в тази насока са, че Amazon е започнала да интегрира роботи в своите дистрибуционни центрове в САЩ. Те автоматично сортират, опаковат и изпращат колетите, работа в момента извършвана ръчно.

По данни на производителя на машините CMC, те могат да опаковат между 600 и 700 колета на час, което е между четири и пет пъти повече отколкото хората.

Новите възможности

Логиката на обществото след това е, че покрай роботизирането на процесите, редица професии ще отпаднат. Която е вярна, защото в горния пример, Amazon ще се стреми да съкрати няколко хиляди души в САЩ и да ги замени с роботи. Всичко това не означава, че няма да се появят нови. Въпросът е какви точно?

„През индустриалната революция 80% от населението на САЩ е работелно в земеделския сектор, сега е под 2% вследствие на автоматизацията и механизацията на обработването на земята“ Пол Уилморт, McKinsey

„През 1850 г. в разгара на индустриалната революция в САЩ над 80% от населението е работело в земеделието, сега хората, които се занимават с него е едва 2%. Всичко това благодарение на механизацията и автоматизацията на редица процеси свързани с обработването на земята“, коментира Уилмот от McKinsey. „След което наблюдаваме тенденция за увеличаване на професиите и работните места в редица други сфери“.

На базата на този исторически пример, както и на задълбочени изследвания, McKinsey стигат до извода, че броят на работните места, които ще бъдат създадени ще надминат тези на заличените. Дори в редица развити държави ще има недостиг на специалисти.

„В Германия и особено в Индия очакваме да има глад за експерти. Изключение от тенденцията ще прави САЩ, където прогнозираме да има излишък на кадри“, коментира Уилмот от McKinsey. Той допълни, че в момента вече има глад за редица специалности, особено в IT сферата, чиято роля ще засилва своето значение всяка година. Според него, освен настоящите професии, новите технологии и иновациите ще създадат редица нови, за които в момента дори не подозираме.

Предизвикателствата

Пол Уилмот призна, че голяма част от проблемите ще дойдат, поради необходимостта за по-голяма подготовка на кадрите за новите работни места. Причината е, че новите професии и тези, които ще имат нужда от допълнителни служители изискват по-голяма подготовка на хората. Затова образованието, квалифицикацията и преквалификацията имат ключова роля.

„В страни, като Германия и Индия ще има голям недостиг на специалисти през следващите години, вследствие на създадените нови работни места“ Пол Уилморт, McKinsey

По прогнози на McKinsey, най-застрашени от елиминирането на работните места са нискоквалифицираните работници. С други думи, по-високото образование и експертиза на хората ги прави по-устойчиви на промените. Това може да създаде проблеми и диспропорции между търсените умения на пазара на труда и наличните.

Уилмот подчерта, че в момента държавите и компаниите не отделят достатъчно средства за обучения, което покрай бързия темп на развитие на технологиите създава все по-голяма пропаст между хората и необходимите им умения за намиране на работа.

Интересен момент е, че според Уилмот броят на предприемачите в развитите държави намалява, което показва потенциалната умора на хората да се опитват да създават свои проекти.

Друго голямо предизвикателство е, че по-високата продуктивност не означава автоматично по-добро заплащане. Връщайки се към примера с Индустриалната революция, Уилмот припомня, че в ранните фабрики възнаграждението е стагнирало, а работата трудоемка. Ситуацията се променя с прилагането на държавни регулации, които може да потрябват и при новата трансформация от автоматизирани рутинни процеси към по-креативни.

Гайдо Жури показа, че в момента повечето държави не са готови с прилагането на иновативни проекти свързани с автоматизацията, AI и други. Според изследване на ABB Group, най-уверени в подготовката за тази трансформация са Южна Корея, Германия и Сингапур. В Топ 10 изненадващо влиза Естония, поради големите ѝ усилия за дигитализиране на цялата страна, което правителствата предприемат през последните години.

Запис от двете лекции на Пол Уилморт и Гайдо Жури можете да видите тук:

The post Изкуственият интелект ще създаде повече работни места отколкото ще закрие appeared first on TechTrends България.

За първи път ли сте в България и имате ли някакви впечатления от образованието в страната?

Да си призная това не е моето първо посещение в България. Преди 22 години, отново бях тук, като част от делегация на Академичния работен съвет на Финландия и имахме различни срещи свързани с Европейския съюз. През това време, страната ви доста се промени. За съжаление нямам директни впечатления от образователната система на България отпреди 22 години, но като цяло държавите от Източна Европа имат доста силно наследство в тази посока. Най-вече с предоставянето на висококачествено образование за децата, особено с политиките за задължително основно такова. Това е и част от посоката, която поема Финландия през 70-те години на миналия век. Идеята е всички деца да получат най-доброто начално и основно образование.

България има силни традиции в изучаването на математика, а впоследствие и в софтуерните предмети. Това е една от причините, доста технологични компании да виждат в страната потенциал за развитие на своите бизнес и развойни дейности, поради наличието на ноу-хау и качествени кадри тук.

Мислите ли, че в това отношение, България е позагубила инерция, поради неосъществените реформи в образователната ни система?

Това, което забелязвам не е тенденция само в България, а в цяла Европа. В момента всички образователни системи са подложени на натиск за промяна от бързия възход на технологиите. Изкуственият интелект (AI) и четвъртата индустриална революция изменят все повече начина, по който функционират обществата ни.

Например по време на първата и след това през втората индустриална революция, огромна част от физически труд е заменен частично от машини задвижвани първо от пара, а след това от електричество. Фабриките дават началото на масовото производство. Това, което AI прави в момента и през следващите години е да замени рутинната когнитивна работа в сфери, като банковата и дори правната. Голяма част от дейността на юристите е свързана с анализ или попълване на данни. Или комбинация от рутинна работа и фактологични познания. Когато всичко това се автоматизира, ще имаме много по-висока продуктивност.

„Предизикателството в момента е, че образованието е насочено изцяло към изучаване на факти“

Предизвикателството в момента е, че образованието е насочено основно и почти изцяло към развиването на подобни когнитивни умения – обвързани с фактологични познания. Причината е, че те са лесни за тестване и съответно за оценяване на степента, в която учениците са усвоили материала. Затова, ние трябва да се фокусираме повече върху развиването на по-креативни умения и такива насочени към сътрудничеството и комуникацията. Това са когнитивни познания, които са по-сложни от рутинните такива.

Създаването на нова нормалност в образованието е големия проблем, пред който всички сме изправени. Защото светът в момента се гради на базата на знанията и няма по-важна роля в обществото ни от учителите. Много от промените в съвременното ежедневие, сега се случват извън сферата на образованието.

Социалните мрежи, успяват да манипулират обществото и да задават посоката на развитието. Образованието трябва да бъде в основата на решенията и главен двигател на прогреса. Съответно трябва да може да се възползва от последните технологии и тенденции, като анализ на данни, AI, за да постигне това.

Финландия е известна с прогресивното развитие на образователната си система. Вие как се справяте с този проблем и какви мерки сте взели в тази насока?

Добрата репутация на Финландия в образователната система е пряко обвързана с резултатите от PISA. Самата система оценява колко добре учениците могат да използват на практика придобитите познания в определен контекст. С други думи, не се тества какво знаете, а как прилагате наученото. Другото нещо, което PISA измерва е колко голяма е разликата между най-добрите и най-слабите ученици.

По последния показател Финландия е исторически лидер. При нас, разликата между отличниците и посредствените ученици е най-малка. Това го постигаме с нашия стремеж всички деца да са равнопоставени, когато става дума за тяхното обучение. Ние не правим разлика между учениците в големите градове или в малките села. Опитваме се да наложим социална сплотеност в обществото.

„Не трябва да се прави разлика между отделните ученици – дали са от големите градове или малките села. Трябва да има социална сплотеност“

Вторият голям фактор е наличието на качествени и добре подготвени преподаватели. Всички наши учители са с университетско образование. Но и самата професия е поставена на престижно място в обществото. Да си учител във Финландия се възприема за повод за гордост и нещо, към което можеш да се стремиш да постигнеш.

При вече изключен диктофон, Кати допълни, че заплатите също са много важен фактор за развитието на учителите. Финландия е удвоила през последните години възнаграждението на преподавателите си, с което нараства не само техния брой, но качеството на подготовката и мотивацията им.  

Това е закодирано в нашето ДНК. Все пак, Финландия се намира между Русия и Швеция. Ние трябва да може да устоим на силния културен натиск от тези държави в рамките на векове, като запазим идентичността на нашия език, история и особености.

Развитието на подобни когнитивни възможности полагат добра основа за развитието на креативни кадри. Което е ключов елемент за IT индустрията, без тях например Nokia нямаше да успее да превземе мобилния свят през 90-те години. Съществува много важен баланс между доброто съществуване на индивида и конкуренцията. Това е едно от основните ми призиви – да се фокусираме за просперитета на младото поколение, като го адаптираме за новите технологии реалностите, които вървят с тях.

Как може да постигнем такава, сравнително идеалистична, цел?

Може да звучи странно, но Финландия е изправена пред същите предизвикателства в образователната система, които стоят пред страните от цяла Европа и дори целия свят. Те са свързани с подготвянето на правилната подготвителна програма и да направим целия процес по-приятен за учениците. Също така трябва да скъсим още повече различията, които присъстват в образованието. Защото в момента, момичетата са отличнички в PISA, докато момчетата се справят на средно ниво.

„Трябва да се намали разликата между момчетата и момичетата, като резултати. В момента вторите са отличници, а първите по-посредствени“

Все още има доста тенденции от класните стаи, за които трябва да разберем повече защо се случват. Както и самото общество преминава през промяна. Тези трансформиращи процеси не се случват само в България или Финландия, а в целия свят.

Ние може да сме водещи в опитите да създадем новите реалности, но подходът трябва да е напълно различен, от този, който до момента сме свикнали да ползваме.

Първата стъпка е да се пренапише цялата подготвителна програма. Финландия вече прави това, като има изградени насоки, които да бъдат доразвити от отделните региони и градове. В тях залагаме на нови умения и познания, които учениците трябва да овладеят. Такива, които са част от тенденциите на XXI век. Сред тях са разширени възможности в IT сферата, меки умения, свързани с работата в екип и комуникацията с хора, предприемачество, волята и възможността сам да се справяш с проблемите.

„Важно е да научиш не само своите културни и народни връзки, но и тези на съседите, за да може да има диалог между държавите“

Важна част при образованието е само да научиш за своите културни и народни връзки, но и да можеш да опознаеш и работиш с останалите държави по света. Това е ключово при международния бизнес например. По последни проучвания, Финландия в момента е лидер в трансформирането на училищата, така че те да са готови за бъдещето.

Насоката за развитие в образованието ще бъде повече в практичните умения, отколкото в теоретичните, така ли?

Предметите няма да изчезнат. Въпреки, че имаше такъв слух, че във Финландия вече ги премахваме, това няма да се случи. По отношение на въпроса, отговорите са едновременно „Да“ и „Не“. Зад уменията, които ще ни трябват в бъдеще все пак стои полагането на една теоретична основа. Все повече училищата в Европа залагат на екипните работи, включително и в България, доколкото разбирам. Масовият случай в тези задания един от учениците върши цялата работа. Или в по-добрият вариант един не допринася нищо за екипа.

Програмите трябва да са изработени по такъв начин, че да дават познания на всички ученици и те да могат да участват пълноценно в подобни практични занятия. Там, където теоретичната част вече е изградена по правилния начин, стои ново предизвикателство. Постигането на тази цел не зависи изцяло от материалите, които се изучават, но и от учителите. Те трябва да могат да предават материала по начин, по който всички ученици да го разбират.

„Въпросът не е само какво, но и как го изучаваме. Последното включва развиването на критично и креативно мислене, екипна работа и др.“

Въпросът не е само какво, но и как го изучаваме. Последното включва развиването на критично и креативно мислене, екипна работа и др. Учителите трябва да могат да разбират всички елементи, за да могат да ги предадат по правилния начин на учениците.

Ако трябва да обобщя, стъпките към трансформация на образованието са – пълно пренаписване на програмите, развитие на уменията не само на децата, но и на преподавателите. Преди години беше достатъчно като учител да знам всичко по предмета, за да се справя със задачата. Сега от мен се очаква, да мога да предам знанията по начин, по който всяко от тях ще може да ги усвои персонално.

Във Финландия как оценявате специфичните учебни нужди на всеки отделен ученик? Има ли някаква универсална система за това?

Не го правим с поставянето на етикети – ти си талантлив в това, ти в това. По-скоро се опитваме да решим въпроса как те ще могат да възприемат еднакво добре дигиталните умения, които заемат централна роля в новата образователна програма във Финландия. Дори, когато не са на училище, защото всеки може да учи за технологиите навсякъде – вкъщи, в класната стая, в метрото и тн.

Една от тенденциите в момента е обработката и анализа на данни. С нейна помощ се опитваме да разберем къде има пропуски в познанията на учениците и съответно да ги запълним. Колкото по-рано успеем да идентифицираме проблема, толкова по-лесно може да го разрешим. Крайната цел е да намалим децата, които спират да учат и чрез позитивни действия да ги насърчим да усвояват по-добре материалите.

„Чрез обработването и анализа на данни може да подобрим значително образованието и да предотвратим редица рискове, като ранно отпадане на ученици“

Лесно може да видим, кога някое спира да ходи на училище, но шансът него да го загубим в дългосрочен план е голям. Но ако може превантивно да действаме и да го заинтригуваме преди, да вземе това решение – тогава може да го задържим.

Поради тази причина, във Финландия имаме технологични компании, които са разработили алгоритми и системи, с които да оценим отделните ученици. Кой се развива оптимално, кой изостава и потенциално кои са в риск да отпаднат от системата.

Как и каква информация се събира, за да захрани тези алгоритми? Освен оценките и присъствието, какво друго се взима, защото те няма да са достатъчни за подобен анализ?

Оценките и присъствието са основни показатели, които показват общи тенденции. Но, също така можете да разберете какво от онлайн образователното съдържание даден ученик чете, къде губи интерес, къде се затруднява. Също така може да се анализира и колко дадено дете допринася за определени дискусии. Като тук оценяваме не само количеството, но и качеството на участието.

Важно е да има и двупосочна комуникация, например самото дете да оценява колко полезна му е дадена онлайн информация. Показването на прогреса на ученика в усвояването на материала също може да го мотивира да положи повече усилия, ако не напредва достатъчно. Така, че и данните, които събираме и анализираме, може да се използват от самите тях.

Много е важно целият учебен процес да може да се визуализира. Защото това помага не само на преподавателите, но и на самите ученици да разберат как и колко добре усвояват знанията. Това е и силен инструмент за родителите, които разполагат с повече средства да мотивират по мек начин своите деца.

Цялата тази информация може да се използва, за да се разбере голямата картина с всеки един ученик и така не само да се оптимизира целия процес, но и да се намали риска от отпадане на деца.

Защо точните науки, като математика, физика и др. ще продължат да са релевантни, когато AI поеме рутинната работа?

Всъщност ефектът е, че AI ще ускори значително научно-техническия прогрес. Алгоритмите ще поемат рутинната работа, но тогава хората ще се насочат към креативната. За решаване на проблеми, като например намирането на лек против рак, няма да са необходими само изчисления, но и определяне на посоката и теорията. Преди ако дадени изчисления отнемаха месеца, сега те стават за седмици. В бъдеще ще се ускори още повече този процес.

За да може да разработваш научни проекти, ти трябва да разбираш в детайли отделните елементи. Креативността в няколко сфери ще помогне с решаването на различни задачи, а изчисленията ще се правят от мощните алгоритми.

„Хората трябва да се научат да задават правилните въпроси, а AI да намира отговорите“

Необходимо ни е познанието, с което ние да напътстваме машините, за да могат те да довършат работата. Трябва да може да задаваме правилните въпроси, а AI вече да намира конкретните отговори.

Има много хубав пример – в програмите за лекуване на рак, успяваме да обучим машини да могат по снимки да откриват кожни туморни образувания , които човешкото око може и да пропусне. В един момент AI напредва толкова, че той намира дори нови типове кожен рак, за които не сме и подозирали.

До колко тенденцията да се преподава програмиране и сложни материали, като точни науки на много малки деца е продуктивна?

Рано или късно ние трябва да го направим. Защото всички професии на бъдещето ще са свързани с познания базирани на точни науки или програмиране. Ако сега делът им е 50%, то след десет години той ще нарасне до 77%. Ще останат много малко професии, които да не са свързани директно или индиректно с ползването на различни технологии и съответно ще изискват подобни знания.

Дори селското стопанство изисква работата с данни – каква е прогнозата за времето, кога е най-подходящо да се сее или жъне. Технологиите вече определят всеки един елемент от нашето общество и ние трябва да може да ги разбираме и използваме. Във Финландия вече нямаме само обикновена грамотност – писане, четене и разбиране, а мултиграмотност. Децата в момента живеят в много технологично наситен свят. Те трябва да могат да разбират как работят алгоритмите на Facebook и Google, как се използват техните лични данни.

В този напълно различен свят, на децата им трябват изцяло нови познания от възможно най-ранна възраст. За да могат да разберат как тези неща влияят на техния живот. В същото време, трябва да може да им осигурим правилните инструменти. Защото иначе изпадаме в ситуация, в която се опитваме да научим дете да пише, без да има лист и химикалка. Затова е добре да има поне базови познания по програмиране.

Това ще постави ли на заден план други предмети, като История и География например?

Вече споменах, че има такова грешно възприятие, че Финландия се отказва от предметите. В новата програма по-скоро се опитва да оптимизира процеса. Разчитаме на обучение, което да е базирано на екипни, проектни работи, но на стероиди. Тоест, ученикът трябва да разполага с голямо количество онлайн материали и учебници.

„Предметите няма да изчезнат, но ще се засили взаимовръзката между тях“

Специфичното е, че в тези задания не се учи само по един предмет. Те обхващат няколко различни сфери, като така трябва да се приложат вече усвоените познания от няколко сфери, за да се реши даден проблем/казус. Тези кроспредметни проекти може да включат елементи от литература, история и география, но също така да поставят на изпитание и възможността ви да програмирате.

Самите предмети няма да изчезнат, но ще може те да се използва по-много по-значим начин и да са в по-голяма полза за ученика накрая.

„Крайният резултат ще бъде създаването на една екосистема, в която не само учениците ще работят в екипи, но и учителите“

Това създава необходимостта не само самите деца да работят в екипи, но и учителите. Крайният резултат е създаването на единна и хомогенна образователна среда. Екосистема между учениците, преподавателите и дори родителите. Което е съвсем различно от фрагментирания подход до момента. В едната стая се учи английски, във втората история, като всичко това е разделено в учебни занятия по 45 мин., защото това е оптималното време, в което преподавателят може да остане концентриран без почивка.

Microsoft има дълга история в разработването, както на AI, така и в стимулирането на технологични образователни програми, каква е ролята на компанията в образователната реформа на Финландия?

Microsoft има проект North Star, в който работим съвместно с финландските власти, който има за цел да предостави необходимото ноу-хау за осъществяването на тази реформа. Това включва обучения, както на преподаватели, така и на ученици в различни сфери – програмиране, управление на процеси, усвояване на технологии като AI и др.

Освен това искаме да предоставим необходимите инструменти на учителите, така че те да се чувстват в свои води, когато преподават сложни уроци свързани с иновациите. Директорите на училищата също трябва да повишат знанията си в това как да ползват различните данни и да управляват по-ефективно образователните институции.

Microsoft помага и за използването на гейминга по-активно в учебния процес, като например заглавието Minecraft може да има доста обучителна цел за децата. Тази идея, всъщност дойде от учителите, които ни предложиха да използваме играта и да изградим определени сценарии, които да бъдат полезни за учениците.

Какви други гейминг примери може да дадете, които се ползват с образователни цели?

Доста. Има приложение, което помага на децата да се научат да четат, като използва игрални, аудио и визуални елементи. Чрез него ускоряваме целия процес и учениците започват да разбират текстове в рамките на седмици, а не на месеци. Първоначално, приложението е разработено за намаляване на ефектите от дислексия. Аз самата имам много лека форма и ако, като дете, разполагах с такъв инструмент, щеше да препрограмира мозъка ми доста бързо.

Игрите могат да се използват буквално да настроят начина на мислене на младите ученици и те да усвоят някои базови функции, като четене и писане, доста по-бързо.

По същия начин Microsoft използва AI инструменти, за да развива различни решения, които да помагат на малчуганите по-бързо да схващат подобни действия.

The post Microsoft: Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители appeared first on TechTrends България.