Черно море е един от регионите в които подводната интернет инфраструктура е неглижирана. Случайно или не, България вече играе основната роля в единствения презморски кабел, който свързва Балчик с Поти, Грузия. Другите връзки са по-къси и обхващат Румъния и Турция (отново през нашата държава), както и Русия и Грузия.

Нова подводна връзка предложена от британския телеком Vodafone предвижда дублирането на съществуващата между България и Грузия, но с две отклонения – първото към Турция, а второто към Украйна. Официалното ѝ име е „Кардеса“. В проекта участие обяви още и българската „Булгартрансгаз“, която предоставя инфраструктурата си за природен газ за продължаване на интернет „магистралата“ към София. Цялата инициатива е оприличена на „Дигитален път на коприната“, но действителността е малко по-различна.

Централна роля

България ще изиграе централна роля в „Кардеса“. Първият етап от проекта ще стартира през 2027 г., като ще започне от Ахелой в област Бургас и ще тръгне в посока Турция. Като бъде завършена тази част от трасето ще стартира по-дългата трансморска магистрала от България до Грузия, като отново крайна цел ще е пристанищният град Поти. Едва накрая, ще стартира изграждането на подобно отклонение към Украйна, което ще стига в Одеса. Това се очаква да се случи към 2030 г.

Предвид последователността на етапите и началната точка, позиционират страната ни като централна за проекта. „Кардеса“ ще даде още един пряк път между България и Грузия, както и допълнително морско трасе до Турция. Инициативата се финансира основно от британската Vodafone и основно базираната в Азербайджан NEQSOL Holding. Очаква се стойността на проекта да надхвърли 100 млн. долара, като не става ясно дали това включва и сухопътната връзка между Ахелой и София.

На българска територия основен партньор на „Кардеса“ е „Новател“ – един от лидерите в предоставянето на интернет капацитет на едро, собственост на унгарския телеком Magyar Telekom, който от своя страна е част от групата на Deutsche Telekom. На база брой линии/кабели, българското звено притежава около 20% от пазара през 2024 г., показват данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Лидер в този по-малко интересен сегмент е „Нетера“ с близо 26%, а трети е „Виваком“ с 15%. Останалите играчи, като „Вестител“, „Глобал комюникейшънс нет“ и „Интерут“ формират 38%.

По отношение на сухопътната връзка между София и Ахейло „Новател“ и държавното дружество „Булгартрансгаз“ създадоха съвместно предприятие ДЗЗД „Новател-Булгартрансгаз“, като мажоритарното участие от 55% е на първата компания, а втората е с 45%. Идеята е, да се предостави газовата тръбна инфраструктура в която да се положат магистралните кабели. По този начин инвестицията за свързаността от брега до столицата ще е минимална. В компресорните станции на държавното дружество ще има интегрирано оборудване за усилване на оптичния сигнал.

Проектът „Кардеса“ ще ни постави още по-силно на световната карта при подводните интернет кабели. Досега държавата ни не успя да се позиционира успешно в други подобни начинания. Имаше идеи, София да се включи в инициативата на Атина за свързаност в Източното Средиземноморие. Концепцията беше да се изгради подводен кабел, който да свърже Гърция, Италия и Кипър, но заради спорове с Турция, проектът беше замразен. В края на 2025 г. имаше неофициални индикации, че Атина проучва възможности за подновяването му.

Въздействие върху пазара

Капацитетът на „Кардеса“ е 500 Tbps, липсата на информация колко точно са останалите сухопътни трасета в България прави трудно сравнението. Единственото число, което беше подхвърлено е от главния изпълнителен директор на „Новател“ Камен Георгиев цитиран от „Капитал“ за двадесетократно увеличение на трафика, който ще се терминира в София.

Това звучи внушително, но по-вероятно да е направено в контекста само на капацитета на „Новател“ в столицата. Липсата на контекст и данни затруднява да се направи точната оценка за въздействието на „Кардеса“. Особено предвид силните позиции на „Нетера“ и „Виваком“ точно в столицата по отношение на магистралната инфраструктура.

Друг въпрос който стои, е дали ще има още разклонения между София и Ахелой. Ползването на газовата инфраструктура е сравнително нова, но все повече доказваща се технология, която пести време и пари. Това повече е свързано с възможностите на „Новател“ да разширяват своята мрежа, като ползват за изходни точки тези разположени в компресорните станции. За момента, плановете са основното трасе да е Ахелой-София.

Описанието на „Кардеса“ като „Дигитален път на коприната“ е пресилено, дори направено в контекста за заобикаляне на „авторитарни режими“, като Русия и Иран. Причината е, че крайната точка на оригиналния „Път на коприната“ е друга държава с подобно управление – Китай. Но това е само единият проблем.

Другите са, че „Кардеса“ зависи силно от още един проект – подводният кабел в Каспийско море, който се изгражда между Azertelecom (собственост на NEQSOL Holding) и Kazahtelecom (с мажоритарен собственик от 51% Държавният суверенен фонд на Казахстан). Без него, черноморското трасе се явява като алтернативно такова на изградените сухопътни връзки през Турция или забива в Иран.

Последният проблем е зависимостта от грузинската магистрална мрежа, която има своите прецеденти в историята. Най-колоритният е през 2011 г., когато грузинска баба в търсене на медни кабели намира и пресича оптичното трасе към Армения и спира интернета на цялата държава.

С дъх на украинско пожелание

Затова „Кардеса“ може да се разглежда като нереализирания газопровод „Южен поток“ – противниците му смятат, че е опит за заобикаляне на Украйна в руските доставки за Европа, докато привържениците му го смятат за допълнително трасе. По същият начин, но с обратен знаменател е ролята на новият подводен магистрален кабел в Черно море.

Проектът всъщност започва с идеята да се подсили свързаността на Украйна и заобикаляне на добре развитите руски трасета в източна посока. „Кардеса“ е обявен за първи път като инициатива между британският телеком гигант Vodafone и Vodafone Ukraine. Местният оператор все още носи името на бившия си собственик, но новият е споменатият британски фонд с азерски активи NEQSOL Holding.

Официалната цел е вече споменатия „дигитален път на коприната“ или нов коридор между Европа и Азия, а де факто тази е всъщност подобряване на украинската свързаност и заобикаляне на инфраструктурата на Русия. Независимо от мотивите, има един голям и съществен проблем. В Украйна, кабелът ще излиза в Одеса, а инфраструктурата на черноморския град е редовна цел на руските далекобойни атаки. Дори подводното трасе да минава през териториалните води на България и Румъния, сухопътната връзка за украинците се превръща в най-уязвима точка.

Надеждата е, дотогава войната в страната да е приключила. Но ако тя ескалира (да, отвъд настоящите рамки – бел. ред.), Москва нееднократно е заявявал претенциите си към Одеса, което може да обрече този проект или поне северното му разклонение. България в случая нищо не губи, а само подчертава допълнително името си като ключов разпределител на интернет трафика на Балканите.

The post България влиза в голямата игра на подводните интернет кабели appeared first on TechTrends България.

За да може да „потече интернета“ от САЩ към Европа цялата тази инфраструктура минава по дъното на Атлантическия океан. Морските кабели са най-големите артериални връзки във вече изградената Глобална мрежа. Технологичните гиганти, като Google, Meta, Amazon, Microsoft и др. се крепят изцяло на огромното количество информация, което тече по тях. Предвид сложната специфика на морските кабели, средствата за тяхното изграждане и управление включва специални консорциуми. Като много често в тях влизат част от големите телекоми от страните в които се поставят и част от интернет гигантите.

И докато всички гледат към Илон Мъск и неговия Starlink за надеждна онлайн връзка в трудни времена, то грозната истина е, че морските кабели са интернета. Без тях глобалната мрежа се разпада и остава на ниво континентални кабели. Сателитната връзка също разчита на базови станции, които са свързани жично.

Точно затова, почти веднага след първите залпове на търговската война между САЩ и Китай, Вашингтон се насочиха към запазването на контрола им. Разследване на Reuters показва, как през последните няколко години се е водила истинска война за контрола над няколко от тях, но и за този пазар като цяло. Битка, в която за момента САЩ излизат като големия победител.

Тихите води са най-дълбоки

Пазарът на морски кабели има три водещи играча – щатският SubCom, японският NEC и европейският ASN. Последният в момента е част от финландският телеком конгломерат Nokia, след като компанията придоби Alcatel-Lucent. През последните десет години китайският HMN Tech започна да пробива като използва същата формула, с която Huawei стана лидер на телеком пазара. Чрез евтини оферти, изпълнени със сравнително добро качество.

Лидер на пазара е американският SubCom, който разполага с около 770 хил. км поставени морски кабели или с вече подписани договори за такива. Това прави около 43% от цялата положена подводна оптична инфраструктура. Той е следван от ASN с 600 хил. км кабели и NEC с 300 хил. км. Съответно техните дялове са 33% и 17%. Останалите играчи на пазара имат сравнително скромен дял – 8%. От тях 5% се падат на китайската HMN Tech или около 90 хил. км положени кабели.

На пръв поглед последната компания не изглежда, че може да застраши доминацията на някой от трите лидера. Казано с други думи – имаме сравнително тихи и спокойни води. Проблемът е, че пазарните дялове са на база положени кабели в доста дългосрочен план и натрупани с годините. SubCom например функционира от 1955 г., NEC от 70-те години, докато HMN Tech е основана през 2008 г.

Китайската компания успява да натрупа 5% дял само за 15 години, като всичките ѝ кабели са доста модерни. По данни на Reuters, HMN Tech държи 18% от новоположената инфраструктура за последните четири години. Което започва да създава притеснения в САЩ.

Връзката с Huawei

Съкращението HMN Tech всъщност идва от Huawei Marine Network. Това беше звеното на китайския гигант за изграждане на морски кабели, което те основават през 2008 г. Huawei попада под ударите на силни санкции от страна на САЩ през 2019 г. Това поставя пред редица трудности технологичния гигант, като най-засегнат е сегментът за потребителска електроника и по-конкретно смартфоните. Те продължават да нямат достъп до чипове с 5G модули, както и лицензирани Google услуги.

САЩ са на мнение по това време, че Huawei има силна връзка с китайското правителство и помага за модернизирането на армията на страната. Както и че редица нейни граждански решения може да имат шпионски характер или да се използват за отбранителни цели. Китайската компания отрича това, като се позовава на факта, че е публично дружество, което се притежава от нейните служители. Вашингтон все още не е представила достатъчно убедителни доказателства, че нейните 5G, потребителски и телеком технологии представляват такава опасност. Но опасенията на САЩ и нейните съюзници остават.

Конкретно, за HMN Tech, те са че ако кабелите и инфраструктурата около тях е изградена от китайската компания, то Пекин ще има достъп до целия поток от информация. Както и ще разполага с възможността да изключи мрежата на неприятелски страни.

Както ще видим, САЩ оказват силен натиск след 2019 г. срещу новите проекти, които може да поеме китайската компания. Това кара Huawei да продаде през 2020 г. на независими китайски инвеститори своето звено за морски кабели и то е преименувано на HMN Tech.

От Франция до Сингапур

През февруари, SubCom обяви, че е спечелила да изгражда големия морски кабел, който да свърже Сингапур с Франция. Неговата дължина е малко над 19 хил. км и той трябва да осигури връзка между Югоизточна Азия, Близкия изток, Африка и Европа. Той е познат под името SeaMeWe-6, като съкращение на съответните територии през които ще минава. Завършен, това ще е един от най-дългите, мощни и нови кабели, с които глобалната мрежа ще разполага.

Историята на Reuters разказва битката именно за него. Консорциумът, който решава да го финансира и организира е съставен от множество компании. В него влизат телекоми основните държави замесени в проекта. Това са трите китайски телекома (China Telecom, China Mobile и China Unicom), френският оператор Orange, Sri Lanka Telecom, индийският Bharti Airtel, Bangladesh Submarine Cable Company, Telecom Egypt и технологичният гигант Microsoft.

За полагането на кабела са се явили основно два изпълнителя – SubCom и HMN Tech. Първата компания предлага да го реализира за около 750 млн. долара. Китайците обаче „подкопават“ с близо една трета по-евтина оферта от 500 млн. долара. Наддаването се случва в началото на 2020 г., което почти веднага разцепва консорциума на два лагера – китайски и прозападен, като последния се опасява проектът да не попадне под американски санкции.

Притесненията продължават дори след като Huawei продава HMN Tech. Както и американския натиск. През февруари 2021 г. двете наддаващи компании ревизират офертите си, като SubCom предлага да положи кабела за 600 млн. долара, а HMN Tech – за 475 млн. долара. Към края на 2021 г. е заложено последно гласуване, за да не се разпадне сделката.

Опасенията срещу HMN Tech надделяват и за изпълнител е обявен SubCom, с което се бележи голямата победа на САЩ в битката за морските кабели. Трите китайски телекома и две компании първо заплашват с изтегляне, а после излизат от проекта. Техните дялове са частично компенсирани от привличането на малайзийски и индонезийски телеком, а останалите участници увеличават участието си, за да могат да платят по-скъпата оферта.

Агресивната стратегия на Team Telecom

Как се стига до този развой? Още по времето на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп се създава специална междуведомствена комисия, която получава неофициалното име Team Telecom. Тя идентифицира потенциалните рискове в сферата на комуникациите, които може да създаде най-вече Китай.

Конкретно в случая с проекта SeaMeWe-6 се случват няколко неща. Първо, се изгражда лагер в рамките на консорциума между американските компании (Microsoft) и съюзните на САЩ държави, като Шри Ланка, Сингапур и Бангладеш, да убедят останалите, че SubCom е правилният избор. Това е видно при второто наддаване, когато този лагер обявява, че по-скъпата оферта на щатската компания е по-изгодна ако се вземат предвид потенциалната заплаха от санкции. Второ, SubCom получава гарантирани заеми от ExIm Bank – външнотърговската банка на Вашингтон и Bank of America.

Третата и най-силна мярка е доста по-директна. Представители на участниците в консорциума и посланици на страните в проекта се срещат с американски политици. Заявено им е в почти прав текст – HMN Tech е заплашена от санкции от страна на САЩ в близко бъдеще. Което означава, че ако компанията изгради кабела, Вашингтон ще направи всичко, той да не може да се използва. Показани са им икономически анализи, които предричат банкрут на участващите компании. При това независимо, че HMN Tech вече не е част от Huawei.

Подводната победа

Това води и до развръзката – SeaMeWe-6 вече се изгражда от SubCom. Но това не е единствената „жертва“ на Team Telecom. Още през 2019 г. Вашингтон натиска Google и Facebook да се откажат от PLCN – морски кабел, който трябва да свърже Лос Анжелис с Хонконг. Избрана е друга китайска компания за него – Dr Peng Telecommunications and Media Group. След натиска на САЩ, той е изменен и в момента свързва Тайван и Филипините със Северна Америка. Още няколко подобни проекта за кабели между САЩ и Китай са провалени. Почти всички замесени лица не коментират официално пред Reuters, като агенцията се позовава на доста вътрешни източници.

Резултатите са повече от ясни. Почти всеки проект, който включва изграждането на ключов морски кабел от китайска компания е подложен на безмилостна атака от страна на САЩ. За момента, Вашингтон печели подводната битка, но китайците продължават да полагат морски кабели, за момента в по-малки мащаби. Те са от стратегическо значение, като в случай на конфликт, тази инфраструктура ще бъде критична. Отделно, това е поредното действие на САЩ, в което защитават доминацията на своя компания на даден пазар.

The post Тихият сблъсък за морските кабели appeared first on TechTrends България.