Нивото беше вдигнато значително със старта на EON на „Виваком“ през април 2021 г. Тя можеше да се каже, че е първата умна платформа, която да комбинира силна видеотека с възможности за гледане на линейна телевизия и видео на поискване. Оттогава насам, основните играчи в България влязоха в надпревара за предоставянето на подобни услуги.

Двата водещи телекома са главните претенденти, като единствено „Булсатком“ представляваше малко по-сериозна конкуренция с техния b-box. Драмите около придобиването на сателитния оператор от United Group поставят под въпрос дългосрочните му възможности.

В крайна сметка, еволюцията на ТВ платформите на телекомите достигна до ниво, в което те вече са пълнокръвни стрийминг такива. Последните промени в EON на „Виваком“ подкрепят тази теза. Което е доста иронично предвид факта, че самите стрийминг платформи все повече обръщат поглед назад към времената на кабелната телевизия и възприемат редица практики от това време. Тенденция, която ще разгледаме през следващата седмица.

Изпитани промени

Виваком“ обновяват EON в няколко направления. Първият е интерфейса, който е променен драстично и прилага изпипаните методи на стрийминг платформите. Това включва големи блокове за ключовото съдържание и изчистени ленти за вторичното и препоръчаното. Концепцията идва директно от услугите като Netflix и HBO Max. Едно от големите ѝ предимства е лесното мащабиране и ползване на устройства с различни екрани – от смартфони до телевизори.

EON въвежда и няколко други функции, които ще са познати на потребителите на стрийминг платформи. Първата и най-полезната е свалянето на съдържание на устройството с цел гледане офлайн. Полезна възможност, която може да се използва на път или на места с по-ограничен достъп до интернет. Втората е пропускане на интрото на сериалите, което е практично при гледане на много епизоди накуп. Въведена още от зората на Netflix и превърната в синонимна за платформата.

Останалите са технически изчиствания – интеграция на превю при слайдъра за превъртане на видеото, препоръчване на следващ епизод, при приключване на настоящия и др. Добавено е и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи по-нататък – също позната функция от стрийминг услугите.

Изкуствен и естествен интелект

Няма успешна стрийминг платформа без добри алгоритми за препоръчване. Такива добавя „Виваком“ към своя EON. Освен с директно предлагане на следващи епизоди или части от филми, платформата обещава да подобри автоматичния избор на показванията спрямо предпочитанията на потребителите. Описана като изкуствен интелект, функцията отново идва от дигиталните платформи за съдържание.

По-интересна е добавката на „естествен интелект“. „Виваком“ са наели цял екип от редактори, който се грижи да прави много по-конкретни и контекстуални препоръки. Те ще са отделни ленти и ще са тематични според сезона, празника или друг важен контекст. Например ще се прави специална селекция на любовни филми за Св. Валентин, патриотични видеа за Трети март или като при кончината на българския актьор Иван Иванов – продукции с негово участие.

Тази комбинация от софтуерни алгоритми с ръчно избиране от специализиран екип също е част от репертоара на големите стрийминг платформи. Тя е доказала многократно ефективността си и от телекома вече започват да отчитат предимствата. Например, покрай кончината на актьора Иван Иванов и поставянето на негови филми в препоръчани ги е направило най-гледаните за месеца почти моментално.

Размиване на границите

Взимането на някои от изпипаните похвати на стрийминг платформите и интегрирането им доскорошните ТВ такива показва все по-голямото размиване на границите между двете. Вече не сме на етап в който просто се слага едно съдържание във видеотеката или се интегрира с акаунта в Netflix, а тя се развива като пълнокръвна услуга.

При „Виваком“ това се прави на стратегическо ниво. Платформата EON е дело на компанията-майка United Group и се налага на всички пазари, на които групата оперира. Тя е и напълно самостоятелна разработка и затова телеком конгломератът я развива почти като отделна стрийминг платформа, в която има и възможност за гледане на линейна телевизия.

Усилията на United Group показват и, че в надпреварата за стрийминг услугите може да се включат и телекомите под една или друга форма. Границата между линейната телевизия и стрийминга съвсем се размива с участието на операторите. Дигиталните платформи от своя страна също започнаха да правят това с налагането на бизнес практики от времето на кабелната телевизия – като добавянето на реклами, например.

The post Обновеният EON на „Виваком“ или за бленда между ТВ и стрийминга appeared first on TechTrends България.

България става една от първите държави по света, които вкарват прът в колелото на платформата. Малко преди това, управата на Брюксел забранява Uber, Австралия издава подобна и още няколко държави. Компанията успява да поддържа присъствие в големи пазари, като Индия, Великобритания и Франция, но в крайна сметка всичко се срива като къща от карти през 2017 г. Тогава Съдът на Европейския съюз обявява, че Uber извършва таксиметрови услуги, а не, че е само дигитална платформа. След това почти навсякъде по света, регулаторите изискват от компанията да спазва правилата за такава.

Периодът между 2013 г. и 2017 г. е съдбоносен за Uber. Компанията се бори със зъби и нокти за налагане по целия свят и в същия момент се опитва да убеди всички, че е просто дигитална платформа. Както и, че нейните шофьори не извършват таксиметрова дейност, а регулаторите просто не разбират иновациите. Същият спор се води между привържениците и противниците на услугата в България през последните години. Една вътрешна кореспонденция обаче слага край на него.

Незаконни от самото начало

Реалността е, че Uber е създадена с основната цел да избегне регулациите. На това се крепи всичко – бизнес моделът, структурата и функционалността. Вярно, подплатено с удобна технология за връзка между потребители и шофьори. Компанията е напълно наясно и ръководството обсъжда това помежду си.

„Ние сме просто незаконни“ – е израз на Наири Хоурдажиян, директор „Корпоративни комуникации“ в Uber. Казва го по повод разширяването на компанията в Индия и Тайланд и предизвикателствата там. Цитатът е от вътрешна комуникация между ръководството, която изтече, заедно с още над 120 хил. документа, имейли и чатове, с които разполага в. Guardian. В тях са описани връзките на „технологичния“ гигант със световни политици от най-високо ниво. Също така излизат наяве огромните усилия за лобиране, които целят Uber да избегне регулациите.

Детайлите са доста, но не са неочаквани. В първите две години до 2015 г. включително, изглежда Uber е успяла да пробие в ключови градове, като Париж, Брюксел, Лондон и много други. Има протести на таксиметрови шофьори, но властите реагират мудно или игнорират проблема. Причината – активните връзки на Uber с властите.

Компанията поддържа контакт с кметовете на основните градове, както и с политиците в централната власт. Съоснователят и тогавашен главен изпълнителен директор Травис Каланик убеждава хора като Еманюел Макрон (тогава министър на икономиката на Франция), Нели Крус (еврокомисар по цифровата политика) и много други, че Uber е иновация и бъдещето. Ако преди за това се предполагаше, то изтеклата кореспонденция дава твърди доказателства за това.

Когато нещата тръгват да излизат от контрол, а политиците започват да обръщат гръб на Uber, компанията взима мерки. Но не в очакваната посока. Например, създават система, която изключва компютрите от централния сървър в даден офис, ако последният е обект на полицейска акция. Така се възпират властите да съберат доказателства за дейността на компанията. Това се е прилагало поне 12 пъти при подобни операции във Франция, Нидерландия, Унгария, Белгия, Италия и Румъния.

Хаосът помага за имиджа

Лобистките усилия не са само в посока на легализирането на незаконната дейност на Uber. Компанията полага и доста такива в изграждането на иновативен имидж. От кореспонденцията излиза, че Каланик активно е комуникирал с висшия ешелон политици в САЩ. Например, той се среща с вицепрезидента (тогава, сега действащ президент) Джо Байдън, който променя речта си във Форума на Давос така, че да го представи като „главен изпълнителен директор на компания, която дава свобода на своите работници да работят колкото си искат и да управляват живота си по тяхно желание“.

Поддържането на имиджа на Uber може да се постигне и чрез по-грозни действия. В друг случай, Каланик е бил предупреден, че ако изкарат шофьорите на компанията на протест, те най-вероятно ще се сблъскат физически с тези на таксита. Вероятността за ескалация на шествията обаче дава доза оптимизъм на главния директор. „Мисля, че си заслужава, насилието гарантира успех (на протеста)“, пише той в служебната комуникация.

Донякъде е прав, защото подобна ситуация привлича вниманието към проблема и потенциално има шанс да спечели масовите потребители на негова страна. „Хаосът е стълба“ може да е цитат от една популярна фентъзи поредица, но се използва доста умело от Каланик по това време.

В плен на регулациите

Още преди Съдът на ЕС да се произнесе какво точно е Uber, различните местни и централни власти по света започнаха да налагат ограничения за услугата. След 2017 г. почти навсякъде, където оперира компанията тя трябва да отговаря на правилата за таксита или на сходна нормативна рамка. На някои места изискванията са колите да са със строго определен цвят, други маркирани, да имат определени технически параметри, такси за лицензиране и др.

Политиката се изменя дори в градове, които бяха благосклонни към Uber – Сан Франциско например. Първоначално, местната управа беше една от първите в света, която прие специални „регулации за споделената икономика“. От тази година, таксиметровите коли са с предимство пред тези на Uber на летището в Сан Франциско, например.

Отговарянето на тези регулации разрушава бизнес модела на компанията. Той е изчислен така, че за да може да функционира нормално не трябва да се спазват нормалните правила на такситата. Причината е в баланса – таксата за превоз и парите, които получава шофьора. С допълнителните разходи трябва първото да се увеличи, а второто – да намалее. И двата сценария не са благоприятни, защото прави Uber неконкурентна на таксиметровите дружества.

Самата компания признава, че никога няма да излезе на печалба, ако следва този бизнес модел. Това тя описва подробно в своите документи преди дебюта ѝ на борсата, които подава към финансовите регулатори. В тях се споменава, че надеждата ѝ да стане доходна компания е ако премине към автономни таксита. През миналата година тя изнася и продава развойната дейност за роботизирани коли – просто защото гълтат прекалено много средства.

Uber все пак постигна частична диверсификация, като през пандемията се пренасочи към други дейности – като доставка на храна и колети. Иновационният елемент обаче не е толкова голям, което поставя компанията спрямо десетки и стотици други.

Споделеният балон

Изнесените разговори на ръководството на Uber показват няколко неща. Първо, са голям удар по критиците срещу регулаторните мерки, които бяха взети срещу компанията. Второ, те доказват, че дружеството не просто се е разхождала в сивата зона на законите, а директно ги е нарушавала. Трето, огромният ресурс от привлечен рисков капитал е отивал за директно лобиране за узаконяването на Uber. Тоест, създаваш компания със съзнателна незаконна дейност и после се опитваш да промениш регулациите, за да пасне на тях.

Последното е, че разбива няколко мита за т.нар. „споделени пътувания“. Бизнес моделът на Uber е копиран дословно от няколко конкурента, най-популярния сред които е Lyft. Ако оставим настрана законността на тези платформи, има няколко други неща, които също се развенчаха през последните години.

Едната е, че „споделените пътувания“ намаляват градския трафик и съответно – са зелена икономика. Местната власт в Сан Франциско установява, че популярността на платформите Uber и Lyft всъщност постига точно обратния ефект. Само, че около 40% от времето, което прекарват техните шофьори е в блуждаене, за чакане на поръчки. Точно като класическите таксита. Вместо да ползват градски транспорт, повече хора започват да ползват тези платформи. Броят на колите съответно се увеличава и задръстванията скачат с 5%.

Така, балонът на „споделените пътувания“ е спукан. Поне този, който наложи Uber през последното десетилетие. Както показва и колко е вредна максимата на Силициевата долина „прави се, че го правиш, докато го направиш“ (fake it until make it). Uber просто го изкривяват до „не спазвай закона, докато не го промениш“.

The post Всички грехове на Uber appeared first on TechTrends България.

Преди него, Дуров разработи „руския Facebook“ – социалната мрежа VKontakte. Компанията и платформата беше национализирана през 2013 г. донякъде покрай събитията отново в Украйна. След което Дуров напусна Русия и в „самоизгнание“ изгради платформата Telegram. С ясната цел да се постигне сигурна комуникация, в която никоя държавна власт да не може да проследи или да модерира съдържанието.

Това превръща Telegram в перфектния инструмент за споделяне на чувствителна информация, като например свързаната такава на тема война или политика. С което измества Twitter, които през последните 5 години са обект на все по-силна модерация на съдържанието – обикновено в една идеологическа посока. Комбинацията от това превръща платформата в следваща мишена на потенциална цензура. Натискът е загатнат от двете страни – от руска и дори от американска.

Подобен започва да се усеща и при Twitter покрай обявеното придобиване от милиардерът Илон Мъск. Технологичният предприемач планира да сложи „свободата на словото“ на първо място, с което се вдигат опасенията, че ще понижи степента на модерация на постовете. От друга страна, конкуренцията между двете, макар и технически различни платформи, ще се засили.

VKontakte – руският Facebook

Павел Дуров се възкачи на световната сцена изграждайки социалната мрежа VKontakte. Тя се превърна в еталон сред рускоезичното население по света. Основана през 2007 г., като по това време Дуров е едва 24-годишен. Паралелите с Facebook са много, подобно на творението на Зукърбърг. VKontakte започва като затворена социална мрежа за студентите на Университета в Санкт Петербърг или чрез специална покана. За една година, новата платформа задминава основния си местен конкурент – Odnoklassniki.

За 15 години работа, VK (както още е известна VKontakte) става номер едно социална мрежа със 76% проникване в населението на Русия. Единственото по-популярно приложение в страната е чат програмата WhatsApp. Описван като руския Facebook, реално платформата комбинира възможностите на мрежата на Зукърбърг, но се използва и по сходен начин като YouTube със силен фокус върху споделянето на видео.

Тиха „национализация“

Голямото влияние, което VK има над рускоговорящото население не остава незабелязано от властите в Москва, както и тези в Киев. Социалната мрежа става жертва на политическия конфликт (прераснал през 2022 г. и във военен – бел. ред) между Русия и Украйна. Хронологията започва преди десетилетие. Тогава 20% дял има Павел Дуров, а останалите са разпределени между трима инвеститори руски евреи – Ютчак и Михаел Мирилашвили (баща и син) и Лев Левиев.

Впоследствие, руската дигитална компания Mail.ru придобива малко под 40% от дяловете на оригиналните собственици. През 2012 г. Дуров получава от нея акциите с право на глас и така, основателят реално придобива контрола върху стратегическите решения на VK. Година по-късно става голямо разбъркване в собствеността на руската социална мрежа. Първоначалните инвеститори се оттеглят напълно през 2013 г. като 48% получава фонда United Capital Partners.

Година по-късно Павел Дуров продава своя контролен дял на главния изпълнителен директор на телекома MegaFon Иван Таврин. Операторът е собственост на руския олигарх Алишер Усманов и в крайна сметка той поема 52% право на глас във VKontakte. Почти веднага след това MegaFon прехвърля дела на Дуров на Mail.ru и ефективно двете групи притежават 92% от компанията.

Самият предприемач подава оставка на главен изпълнителен директор на 1 април 2014 г. Първата версия на Дуров е, че това е първоаприлска шега, която обаче влиза в сила 20 дни по-късно, защото не успял да я изтегли. Впоследствие се появява тезата, че той се е оттеглил от компанията, заради разгарящия се конфликт в Донбас, Украйна и, че смяната на собствеността е поставила VKontakte в ръцете на руската държава. Излиза и твърдението, че продажбата на неговия контролен пакет е станало под държавен натиск. С други думи е имало „тиха национализация“.

Основите на Telegram

Историята на VK е важна, защото последствията от нея полагат основите на Telegram. Малко преди оттеглянето на Павел Дуров от VK, заедно с брат си Николай стартират новото чат приложение. Начинанието е финансирано до голяма степен с парите получетни срещу дела на предприемача в социалната мрежа. Той създава протокола MTProto, който е основа за Telegram – система с отворен код, която може да се развива и надгражда.

Кредото на новото приложение е, да се създаде инструмент за напълно закодирана комуникация между потребителите. Цялата информация, особено тази в облачните сървъри на компанията е криптирана. Центровете за данни и ключовете за разшифроването на информацията се намират в различни държави, за да се затрудни техния пробив.

През 2015 г. Telegram добавя възможността да се създават различни канали (или групи), с което функцията на чат приложението се разширява почти до социална мрежа. По това време, то разполага с над 50 млн. потребителя. Година по-късно достига 100 млн. абоната, като 350 хил. нови се регистрират всеки ден.

Все по-популярна алтернатива

Темповете на растеж се запазват до 2019 г., след това, компанията започва да ускорява разрастването на своята абонатна база. В края на годината са достигнати 300 млн. потребителя. Оттам насетне увеличението става с по 100 млн. на година. През април 2020 г. абонатите достигат 400 млн., а през януари 2021 г. – 500 млн. Само през октомври миналата година са добавени 70 млн. потребителя, покрай срива на системите на Facebook и нейните услуги.

Telegram се превърна във все по-популярна алтернатива. Както на утвърдените чат приложения, като Messenger, Viber и WhatsApp, така и на социални мрежи, като Facebook и Twitter. За други потребители, това е по-сигурен канал за комуникация, както между отделните хора, така и на групи от интереси. Липсата на силна модерация или държавна намеса върху контрола на съдържанието превръща Telegram в политически инструмент. Той е основният канал за комуникация между протестиращите в Беларус през 2020 г.

Истински, Telegram блясва по време на войната в Украйна. В стремеж да се покаже конфликта в реално време, други платформи, като Twitter (най-вече) започват да цензурират съдържание, в което се съдържа насилие. А такива кадри са неизбежни при война. Това кара, повечето участници в бойните действия да избират алтернативни канали за разпространение на първична информация. Telegram се оказва най-големия от тях.

Резултатите са видни само в рамките на 2 месеца бойни действия в Украйна. Според данните на руския телеком MegaFon, потреблението на Telegram е скочило до 63% и става най-ползването приложение в страната. В световен мащаб, то достига пето място по сваляния с над 100 млн. даунлоуда за първото тримесечие, показват данните на Sensor Tower. Пред Telegram са единствено TikTok, Instagram, Facebook и WhatsApp.

Като общ брой потребители, приложението на Павел Дуров е на 13-то място с около 500 млн. абоната, според класацията на Hootsuite. Telegram задминава категорично Twitter, който е с 436 млн. потребителя. Което показва, че платформата с руски корени се превръща в по-предпочитано място за разпространяването на политическа или новинарска информация. Колко точно са тези на VK  трудно да се прецени, един източник дава около 530 млн. регистрации, а самата социална мрежа се хвали със 100 млн. месечни.

Страховете от свободата на словото

Придобиването на Twitter от Илон Мъск и неговия стремеж за налагане на недискриминирана свобода на словото създава опасения сред демократичните политически кръгове в САЩ. Техните страхове са, че липсата на модерация на популярни социални мрежи ще доведе до въздигане на крайния консерватизъм или по-лошо – до завръщане на Доналд Тръмп.

Доскорошният американски президент беше в трън на очите на демократичната партия, а повечето технологични компании открито или прикрито я подкрепят. Така се стигна до парадоксалната ситуация, в която действащия все още президент Доналд Тръмп беше баннат от Facebook и Twitter.

В момента, повечето големи демократични медии атакуват едновременно сделката между Мъск и социалната мрежа, така и силния ръст на Telegram. Аргументите са, че при липса на модерация се позволява по-лесното разпространение на фалшиви новини и радикални послания. Другата страна на монетата е, че редица републиканци (сред които и Тръмп) са подложени на пряка или прикрита цензура. Последното става елегантно – просто се редуцира аудиторията, до която стигат техните послания.

При Telegram подобни практики са невъзможни, а Мъск планира да последва примера му и в Twitter. В платформата на Дуров има един елемент – човекът създал групата или канал може да определя правила и да модерира. Тоест, все пак има някакъв контрол за упражняване. Същото важи и за Twitter. Но подобни централни механизми не съществуват в Telegram. Което прави приложението по-добрия избор спрямо строго модерирания Twitter в споделянето на чувствителна информация.

Ще бъде интересно да се проследи дали щатските регулатори няма да се намесят (тъй като в момента те са под контрола на демократите). Както и дали промените, които подготвя Мъск няма да върнат Twitter в надпреварата му с Telegram.

The post Златният момент на Telegram appeared first on TechTrends България.

В рамките на две седмици, Мъск първо стана най-големия единичен акционер в Twitter, а след това обяви още по-изненадващо оферта за враждебно изкупуване на социалната мрежа. Опитите му за поставяне на пълен контрол на платформата се аргументират с цел запазване свободата на словото, на нейната идентичност и значение, които е изградила през годините за обществото.

Мнозинството от акционери обаче са финансови инвеститори и за момента показват, че няма да се съгласят на условията на Мъск. Дори напротив – индикациите са, че ще започне борба за контрола над Twitter, която най-вероятно ще маркира бъдещето на социалната мрежа.

Всичко тръгва от Джак Дорси

За да разберем настоящия конфликт трябва да върнем лентата малко по-назад. До 29 ноември 2021 г. главен изпълнителен директор е съоснователят и основната движеща сила на Twitter Джак Дорси. От момента в който социалната мрежа става публична компания, той има доста противоречива история в отношенията си с инвеститорите. Те нееднократно са го обвинявали, че Twitter вече не му е основен фокус, че не може да монетизира правилно услугите и др.

До известна степен, финансовите акционери имат известно право. За почти 15 години история, социалната мрежа е била на печалба само през две от тях – 2018 г. и 2019 г. През 2020 г. тя регистрира най-голямата си загуба за цяло десетилетие в размер от 1.135 млрд. долара. Самият Дорси движи и втори свой бизнес, където също е главен изпълнителен директор. Това е Block или бившата Square – компания за дигитални разплащания, основана през 2009 г.

Конфликтът между инвеститорите и Дорси ескалира в началото на 2020 г. Тогава един от финансовите инвеститори Elliot Management се опитва да го свали от борда на директорите, като назначи нови четирима на негово място. Това не успява, след като Дорси получава подкрепа от редица технологични предприемачи, като най-големият е… Илон Мъск. Постигнато е бързо споразумение между Ellion Management и съоснователя на Twitter.

Този епизод отлично илюстрира няколко неща. Първо, че финансовите инвеститори започват все повече да се месят открито в политиката на социалната мрежа. Второ, че напускането на Дорси беше въпрос на време. Трето, оставането на съоснователят начело на Twitter получава подкрепата на Илон Мъск.

Намесата на технологичния милиардер

Оттеглянето на Джак Дорси от социалната мрежа изглежда като най-вероятният катализатор за последващите действия на технологичния милиардер. Илон Мъск подгря в типично свой стил инвестицията си от 2.89 млрд. долара в Twitter чрез туит през март. Малко след това, в първите дни на април той се превърна в най-големият акционер с 9.2% дял в популярната платформа. След това нещата придобиват няколко обрата.

Първоначално беше обявено, че Мъск няма да има право на глас или да упражнява контрол в компанията. Последваха нови съобщения, че милиардерът ще се присъедини към борда на директорите на Twitter. Самият Илон Мъск обаче е отхвърлил предложението без големи обяснение. Единствените, които се появяват в публичното пространство е, че „е за добро“.

Седмица по-късно, на 13 и 14 април започнаха спекулациите, че технологичният милиардер е направил предложение за враждебно придобиване. То включва изкупуване на останалите 90.8% от акциите на цена от 54.20 долара за брой. Това е 35% премия на цената им, когато е предадена офертата. По този начин, Twitter получава пазарна оценка от 43 млрд. долара.

Отпорът на инвеститорите

Бордът на директорите, който е съставен изцяло от представители на финансовите инвеститори не беше впечатлен от офертата на Мъск. Те планират да предприемат специални мерки, за да неутрализират потенциалното враждебно придобиване. За момента няма официално потвърждение, но има два варианта.

Първият е, да се обяви цената за прекалено ниска и неприемлива. Теза, която обаче може да не издържи пред всички акционери. Тя е близо с една трета над тази, която е била на пазара преди офертата. Да, тя е под историческия връх, който е достигал Twitter от 77 долара за акция през февруари 2021 г. Но преди инвестицията на Мъск, стойността на книжата се беше свила наполовина – до 35 долара.

Споменахме, че Twitter не е печеливша компания. В същото време, нейната потребителска база стагнира. Опасенията, че звездите, които привличат внимание и ангажираност вече не са толкова активни в платформата, само наливат масло в огъня. Всичко това намалява перспективите за добро развитие на акциите в дългосрочен план.

Вторият вариант е предприемането на защита тип „отровно хапче“. На инвеститорския жаргон това означава, че се дава право на настоящите акционери да закупят допълнителни книжа с отстъпка. Целта е да се повишат техните дялове и те да имат повече от потенциалните инвеститори, които искат да осъществят враждебното придобиване. Не става ясно дали това ще става с нова емисия акции или чрез преразпределение на настоящите.

Вече има и първите индикации, че се предприема втория вариант. Един от инвеститорите – фондът Vanguard Group обяви, че е увеличил делът си в Twitter до 10.3%. Така той се превръща в най-големия акционер след инвестицията на Мъск от началото на април.

Интерес срещу идеализъм

Битката между чисто финансовите инвеститори и тези, които защитават идеалите на базата на които е основан Twitter се води от години на приливи и отливи. До 2010 г. компанията е ръководена от двама от съоснователите Джак Дорси и Еван Уилиямс. След това поема Дик Костоло, който има за цел да засили бизнес модела на социалната мрежа и да я изведе на борсата.

Две години след борсовия ѝ дебют, през 2015 г. се завръща Дорси начело на Twitter. До голяма степен заради невъзможността на компанията да излезе на печалба и опитите на Костоло да промени това доведоха до отлив на потребители. Оттогава досега съоснователят на социалната мрежа е непрекъснато под обстрел от финансовите инвеститори, заради бавната трансформация на Twitter.

Оттеглянето му през 2021 г. засилва опасенията на идеалисти и големи потребители, като Мъск, че нещата ще завият „рязко“ и то в негативна за платформата посока. Затова битката за контрола над Twitter тепърва започва и бъдещето ѝ развитие ще зависи от нейния изход.

The post Започна битката за контрола над Twitter appeared first on TechTrends България.

Технологичният гигант имаше амбицията да се превърне в незаобиколим фактор в гейм индустрията в рамките на една нощ. Рязкото подценяване на пазара, в комбинация с нереалистичните цели приземиха проекта. Затова, компанията променя рязко стратегията за развитието на Stadia. От средата на март, платформата ще разчита по-малко на собствено съдържание, но повече на такова, създадено от трети лица. Ще се предлага и възможността да се предоставят облачни гейм услуги, но на други компании под техния бранд. Подходът е известен в бизнес средите като White label и е характерен в редица IT сегменти.

Завоят в стратегията на Google показва очевидното, че Stadia не постигна желаните резултати. С малко повече смелост, може да заявим, че за момента дори е провал, в сравнение с други услуги на абонамент с облачни функции, като Xbox Game Pass на Microsoft (бившата xCloud) и PlayStation Now. Причините не са толкова в технологията, колкото в наличното съдържание. Това се оказа ахилесова пета за Stadia и за Google.

Новата стратегия

Облачната гейм платформа се отваря доста повече за независимите и външни разработчици. Целта е гейм студиата да могат максимално лесно не само да правят заглавия за нея, но и да имат достъп до инструменти за по-ефективното им промотиране.

Първите две промени са свързани с възможността на играчите да тестват безплатно заглавията (т.нар. Free Trial) от линкове в екосистемата на Google и дори външни такива. Това ще става без да е необходимо, потребителите да имат акаунт в Stadia. Така, ще се улесни достъпа до заглавията и ще става възможно прехвърлянето от клипче в Youtube в играта директно с няколко клика. Сред споменатите канали, освен платформата за видеосподеляне се споменават още посредством реклами в Google Ads, линкове в социални мрежи и др.

Технологичният гигант също така ще позволи на потребителите да могат да преглеждат игрите налични в Stadia без да са регистрирани там. Целта е да се компенсира ниската база от геймъри, които ползват платформата. Това ще повиши и видимостта на заглавията, което да стимулира разработчиците да публикуват такива там.

Другите промени са на техническо ниво, които да подобрят работата на самите гейм студиа. Това ще стане с по-лесно портване на игри създадени чрез най-популярните гейм енджини – Unreal Engine и Unity. Според Google, разработчиците няма да им се налага да променят заглавията си, за да бъдат налични в Stadia.

Освен това, технологичният гигант ще позволи White label услуги за други големи компании. Например, щатският телеком AT&T ще може да предлага облачен гейм стрийминг под своето има, на своите абонати. С други думи – Stadia все повече се предлага на бизнес клиенти, а не толкова да се разчита на крайните потребители като основен източник на приходи.

Постигнатото до момента

Google не предоставя данни за броя абонати на Stadia. По много груби преценки, платформата се предполага, че разполага с около 2 млн. потребителя. Това е песъчинка от плажа наречен гейм индустрия. По данни на Statista, геймърите по света са над 3.2 млрд. души, като тук са включени всички хора, дори тези, които обичат да редят „пасианси“ или да се забавляват за 10 мин. на спирката с Candy Crush Saga.

По-сериозните играчи са по-малко, но пак са доста повече от резултатите постигнати от Stadia. В платформата Steam през 2021 г. е достигнат пика от 132 млн. месечни потребителя, например. От друга страна, останалите платформи за облачен гейминг също стагнират. PlayStation Now на Sony има около 3.2 млн. абоната, което отново е ниска стойност на фона на целия пазар. Но пак е с около 50% повече от тези на Stadia. Ситуацията с игрите не е по-розова. Едва около 280 заглавия има в платформата, което на фона на хилядите в Epic Store или Steam е направо смешно.

Зад сцената

При старта на платформата Google обяви, че ще разработва собствени заглавия, които да са основния стимул за привличане на абонати. Идеята се оказа непосилна дори за технологичния гигант. След около две години усилия в създаването на собствени гейм студиа, компанията не успя да произведе дори едно заглавие и през февруари 2021 г. тя затвори двете налични до момента и уволни всичките 150 разработчици в тях.

През същия период, разследване на списание Wired стига до интересни заключения. Оказва се, че Google е подценила разходите, които са свързани с поддържането на две гейм студиа и бавния и сложен процес по създаване на игри от най-висок калибър. През 2018 г. компанията започва да събира таланти от гейм индустрията. Първи е Фил Харис, който е дългогодишен кадър на Sony и Microsoft. Втори е Джейд Реймънд, основателят на Ubisoft Toronto, като веднага двамата започват да събират разработчици, както от френската компания, така и от щатската Electronic Arts. През 2019 г. Google придобива Typhoon Studio и малко след това обявява, че изгражда собствено студио в Монреал. Година по-късно – през април е обявено подобно звено и в Лос Анджелис.

Прогресът е бавен и Stadia стартира без силни оригинални заглавия. Липсват и такива от външни разработчици. През първата година тя не оправдава очакванията на Google. Тенденцията се запазва и търпението на технологичният гигант се изчерпва, като в крайна сметка закрива своите гейм студиа. Така стигаме до настоящия момент, в който Google се опитва да спаси по някакъв начин проекта. Като разчита на външни разработчици и продава Stadia като White Label услуга. Бъде ли пропилян този втори шанс, то това най-вероятно ще бъде и краят ѝ. Google има дълга история със страхотни, но вече прекратени проекти.

The post Google дава втори шанс на облачната гейм платформа Stadia appeared first on TechTrends България.

Логично, с навлизането на устройствата със сгъваеми или с няколко екрана, като смартфони и лаптопи, такова преустройство трябваше да се случи и с тях. До момента, производителите на тези джаджи правеха софтуерната оптимизация. Google изкара нова версия на своята мобилна платформа Android 12L, която трябва да бъде насочена именно към такива нови устройства, като сгъваеми смартфони.

Тя ще бъде достъпна първо за продукти на Samsung, Lenovo и Microsoft. Те са и едни от най-големите компании, които имат на пазара подобни джаджи. Предвид, устройствата които ще ползват новата платформа, тя трябва да може да предостави нови възможности за таблети и хибридни формати между голям и малък сензорен екран.

Назаем от десктопите – въвеждането на таскбара

Най-голямата промяна в Android 12L е въвеждането на таскбар, което е директно заимстване от добрите-стари PC събратя. За момента, той ще служи като лента, в която потребителите могат да превключват по-бързо между работещите в момента приложения.

Разликата спрямо PC е, че имаме две места за тяхното появяване – на дясната или на лявата половина на екрана. Нямаме прозорци, които да наместваме, подобно на Windows платформата. Ако искаме дадено приложение от таскбара да е в лявата страна, просто го драгваме с пръст и го поставяме там. Интерфейсът на Android 12L е бърз и интуитивен, поне от това, което Google демонстрират при представянето на обновената платформа.

Една от двете нововъведения за Android 12L е подобряването на мултитаскинга и ползването на няколко приложения паралелно. Google взима назаем доста от Windows 11 и техните нови прозорци. Но по свой си начин. При големи екрани, Android 12L позволява да се разделя екрана вертикално. Ако се ползва едно приложение, то позволява да се работи в неговите подменюта без да се сменя визията. Мултитаскингът вече обяснихме как работи, като двете приложения могат да работят паралелно.

Роля и играчи

Новият Android 12L е логична стъпка на Google, която има за цел да покрие нуждите на този нов тип устройства – хибридните смартфони. Предвид промените, може да заключим, че технологичният гигант също така се опитва да подсили софтуерно таблетите. Като изключим пандемията и временния интерес към този сегмент, той по принцип е в стагнация и дори бавен упадък. Подобряването на продуктивността на подобни устройства би трябвало да върне поне част от неговия блясък.

Компаниите, които първи ще се възползват от Android 12L също не са случайни. Samsung от няколко години е водещ разработчик на сгъваеми смартфони, при това в двата основни формата – тип хибриден с голям екран, който дублира функцията на таблет, както и на компактен умен телефон. Южнокорейският гигант също така е основен доставчик на таблети с Android.

Lenovo, за момента е вторият голям фактор при сгъваемите смартфони, чрез своя бранд Motorola. Но китайската компания е лидер при PC продуктите, сред които са хибридните лаптопи и също така имат голям дял при таблетите. Компанията представи и няколко модела със сгъваеми дисплеи, което го прави идеален кандидат за Android 12L и включването ѝ сред първите също е логичен ход.

Microsoft е по-интересен случай. Компанията има само едно водещо устройство под Android – Microsoft Surface Duo. То е интересен случай смартфон с два сгъваеми екрана, вместо ползването на един, който се огъва напълно. То спечели сърцата на част от потребителите в САЩ и подчертава желанието на Microsoft и Google да работят заедно. Независимо, че са конкуренти при операционните системи. Отделно, Android 12L взаимства доста елементи и интерфейсни идеи от най-новата платформа на Microsoft – Windows 11. С което се потвърждава и една друга тенденция – размиването на границите в основния софтуер между мобилни и настолни устройства.

The post Android 12L – нова версия за нови устройства appeared first on TechTrends България.

Няма нищо по-страшно от войната. Независимо от това тя е силно притегателно и още по-здраво интегрирана в човешката природа, като съпътства нашето развитие като цивилизация от самото ѝ начало. Не е изненада, че тя доминира темите в България, поради факта, че конфликтът е на около 150 км от североизточната ни граница, а бойните действия се развиват на под 400 км.

Официално, голяма част от света разбра за началото на войната в Украйна от изявлението на руския президент Владимир Путин в 5 сутринта. В същото време в социалните мрежи започнаха да се споделят кадри от първите по-тежки обстрели на украинските позиции. Около час по-късно, навлизат и първите разузнавателни части.

Часове преди това по-съобразителните и вещи с дигиталните технологии можеха да видят признаците за предстоящата инвазия. При това не през секретни сателитни кадри или специални сводки от някое военно разузнаване, а от… Google Maps. Съвременните технологии ни позволяват да следим, макар и не директно, почти в реално време, тези трагични събития в Украйна. Проблемите с дезинформацията и пропагандата при един конфликт обаче остават.

Руснаците идват: първо в Google Maps

По-наблюдателните можеха да проследят инвазията няколко часа преди тя реално да е започнала. Google Maps показва големи задръствания по основните пътни артерии в пограничните региони на Беларус и Русия два часа преди изявлението на Владимир Путин. В 3 часа през нощта масивни задръствания в мирно време няма как да има на няколко километра до границата, с което лесно може да се заключи, че руските части се готвят за офанзива.

Точно това прави професор Джефри Люис и неговия екип от университета в Мидълбъри, Калифорния. Те ползват данните от Google Maps и ги комбинират с другите изтекли в общественото пространство за разположението на руските войски. Като виждат голямото задръстване в Белгород в 3:15 сутринта разбират, че Кремъл се готви за атака.

„В миналото, трябваше да разчитаме на репортер, който да отиде на място и да ни каже какво се случва“, коментира Люис пред Washington Post. „Сега, отваряме Google Maps и виждаме как се евакуира Киев“. Последното, отново като се вземат данните от трафика в украинската столица.

По подобен начин, в следващите дни може да се определят и кои предградия на големите украински градове като Киев и Харков са блокирани от бойни действия. Така, на 26 февруари сутринта може да потвърдим информацията от други източници, че в северозападната и западната посока на столицата на Украйна се водят сражения или има напредване на руски части. При Харков например, блокираните улици са в североизточна посока.

Картина и звук от бойното поле

Социалните мрежи като Twitter, Facebook и руската VKontakte предоставят платформа за споделяне на видео и снимки директно от бойното поле и от участниците в конфликта. С подобни кадри може да се видят само моменти от сраженията и то само от едната страна. Ако видеото предоставя отличителни маркери (пътища, специфични сгради, природни дадености и др.), определянето на местоположението може да се направи лесно като се ползват сателитните карти на Google Maps, снимките от Google Street View и от рускоезичните им аналози.

Доста потребители в социалните мрежи имат за хоби да правят подобна геолокация и за някои кадри се появява информация с точно до няколко метра къде са направени снимките или видеото. В други случаи, доста от хората, които качват материалите споделят приблизителната локация. С което дават някаква представа в пространството.

Геолокация и проследяване в почти реално време

Ако местоположението в някои случаи може да се определи с голяма точност, това не важи в 100% за всички постове. След втория ден, започнаха да се появяват кадри без допълнителна информация или с минимален контекст. В други – директна дезинформация. Любим похват при постовете е ползването на стари кадри. Един от примерите е снимка на която се маха украинския флаг от кметството в Киев и се заменя с руски, а тя се оказва от 2014 г. В друг случай, за голям пожар след престрелки в град Суми, някои от кадрите са от предходен пожар в Украйна, но преди месец.

През първите два дни някои неутрални Twitter акаунти пускаха сравнително обективна информация, с което приблизителното проследяване на движението на руските сили и отпорът на украинските беше възможно. Събирането на тази информация и проверяването ѝ, даде възможност за изграждането на интерактивни карти. Точно на такъв принцип работи услугата Liveuamap.com, като тя прави това и с други конфликтни зони от години.

С напредването на бойните действия е много трудно да се определи кое е вярно, кое и как е свързано и дали не е пропаганда от някоя от враждуващите страни. Колкото повече конфликтът се задълбочава, толкова повече дезинформация започва да се публикува, както от руска, така и от украинска страна. Затова е необходимо да приемаме с висока доза критичност информацията, която намираме онлайн. Новите технологии позволяват да следим нещата в почти реално време от всяка точка на света, но и да бъдем заблуждавани с почти същата скорост.

The post Да предскажеш войната в Украйна с Google Maps appeared first on TechTrends България.

Сред тях се включва е-платформа за административно обслужване на бизнеса и потребителите, система за сравнение на тарифите и услугите, които предоставят операторите, както и мобилно приложение за предупреждение за неосъзнат роуминг. КРС обяви и представи официално тази поръчка през октомври 2020 г., като времето ѝ за изпълнение беше около една година. Цената на всичко е около 1 млн. лева, предоставени по европейска линия по Оперативна програма „Добро управление“ и е изпълнена от компанията „Инфосистемс“.

Новите придобивки на КРС са част от усилията на държавните институции за изграждане на електронно управление. Комисията още планира да изгради единен и публичен регистър за мобилните мрежи в страната, в който ще се описват местоположението, техническите параметри, излъчванията и замерванията на различните базови станции. Както и създаване на специална лаборатория за сертифициране и контрол на комуникационните устройства. Тези две действия са оставени за следващ етап по изграждането на електронната система за управление на КРС.

Държавният Speedtest

Първата нова система е за измерване на качеството на интернет връзката. Това се осъществява от самите потребители и може да бъде достъпна ТУК или през мобилно приложение за iOS и Android (CRC Network Quality). Решението работи по начин доста сходен с популярното аналогично приложение Speedtest на Ookla. Разликата е, че дава малко по-подробна информация, не сравнява различни сървъри, но изисква задължителен имейл адрес и достъп до локацията на устройството.

Подобно на Ookla, новото приложение на КРС ще може да натрупва данни и след време да представи доста широка картина за състоянието на интернет доставките в страната. Това зависи от активността на потребителите – ако повече българи правят подобни замервания, а някои и по-редовни такива, тогава ще има достатъчно информация за това.

Въпросът е – необходимо ли е подобна платформа, като от години имаме Speedtest? Отговорът е по-скоро уклончив – може би. Като интерфейс, решението на Ookla е по-лесно за ползване и по-популярно. Но като регионални възможности и като проверка на абсолютното качество на интернет връзката, те са по-скоро в полза на приложението на КРС. Също така, при Speedtest резултатите са променливи, заради различните сървъри, от които се правят замерванията.

Сравнение на телеком оферти

Друг полезен за потребителите онлайн инструмент, който регулатора пуска през декември е портала за сравнение на различни оферти за телеком услуги. Той позволява на операторите да интегрират своите планове със съответните параметри. След което те се сортират и могат да се сравняват според нуждите на потребителите.

Платформата позволява да се разглеждат почти всички основни фиксирани и мобилни услуги. Както за бизнес, така и за частни клиенти. Предплатени или абонаментни планове, като последните могат да бъдат между 12 и 24 месеца. Клиентите, могат да зададат основни параметри, като например какъв бюджет разполагат. За фиксираните услуги важен такъв е населеното място.

Основният проблем е, колко оператори ще въведат своите оферти и дали ще успяват да ги обновяват редовно. За момента в платформата са въведени единствено примерни тарифи и няколко такива на „А1 България“. Да приемем, че големите телекоми ще се включат, но ще зависи до колко малките ще решат да участват в тази система. Освен това, поне на пръв поглед тя няма да показва временните промоции, като коледните такива например.

Другите нововъведения

Последното практично за потребителите нововъведение е по-специализирано. Става дума за мобилно приложение (Roaming Protect BG), което показва и ви известява ако сте в ситуация на т.нар. „несъзнателен роуминг“. Това се получава, когато сте в близост между две различни национални мрежи (например българска и сръбска) и устройството ви се „закачи“ в роуминг, без да разберете.

Случаите в които то може да ви послужи са доста частни. Приложението е практично ако живеете или посещавате места които са в непосредствена близост до граница със страна, която не е членка на Европейския съюз. Засега това са Сърбия, Турция и Северна Македония. Решението ще събира информацията натрупана от едни потребители и ще може да показва на всички, кои са точките, в които има опасност от такъв неосъзнат роуминг.

Последната платформа е по-скоро административна и тя предоставя по-голямата част от необходимия обмен на документи между операторите и регулатора да става изцяло по електронен път. Подновяване на лицензи, попълване на въпросници, входиране на документи и др.

Следващи стъпки

КРС вече е стартирала две големи обществени поръчки през 2021 г. за по-доброто следене на качеството на телеком услугите в страната. Първата е за създаване на единен регистър на всички базови станции на мобилните оператори. В него ще се показват местоположенията, разрешителните, излъчването, замерванията на всяка от клетките им. През ноември, тя е възложена за изпълнение от „Сиенсис“, която е дала оферта от 1.65 млн. лева.

Втората голяма поръчка е за изграждането на лаборатория в която да се сертифицират и тестват различни системи, оборудване и устройства свързани с телекомуникациите. При нея все още няма обявена компания за изпълнител, като тя е пусната в края на септември 2021 г. Прогнозната ѝ стойност е за 3.7 млн. лева.

The post КРС с приложения за измерване качеството на интернета и сравнение на телеком офертите appeared first on TechTrends България.

Истинският акцент обаче дойде по време на презентациите, когато така, между другото, телекомът обяви, че ще инвестира общо 780 млн. лева в подмяна на мрежата си до 2024 г. Сумата е внушителна, като представлява близо две трети от приходите на компанията за миналата година. Тя ще се използва за пълна подмяна на мрежата, което ще позволи съвсем скоро „А1 България“ да разгърне напълно самостоятелна 5G мрежа в страната.

Мащабни инвестиции

През 2020 г. и 2021 г., операторът е вложил 46.5 млн. лева за модернизация на инфраструктурата си към пето поколение. От тях 4.7 млн. лева са дадени само за лиценз на честотите в 3.6 GHz. Сумата беше увеличена с малко, след като регулаторът организира търг за разпределението на този спектър след агресивната намеса на „Виваком“.

Плановете на „А1 България“ за следващите три години са наистина мащабни. Според Красимир Петров, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в компанията, до 2024 г. инвестициите в инфраструктура ще достигнат внушителните 780 млн. лева. Не беше уточнено дали това включват вложените средства на телекома в страната през годините и пускането на 4G.

Беше потвърдено, че „А1 България“ реално ще предприеме пълна подмяна на мрежата си до 2024 г. Опорната инфраструктура ще бъде изцяло модернизирана до 5G стандарт, което от своя страна ще позволи да се изгради самостоятелна (SA) услуга от пето поколение. Последното означава, че всички компоненти в инфраструктурата ще бъдат по този стандарт и няма да има зависимост от 4G елементи.

През август „А1 България“ обяви, че е избрала два доставчика на оборудване – Nokia ще поеме радиорелейната мрежа (RAN), докато Ericsson ще отговаря за опорната част.

Покритие и 5G надпревара

За момента, телекомът е осигурил 5G покритие от 50.3% от населението, като са включени 75 града и курорти. За 2022 г. намеренията са обхватът на новата услуга да достигне 67.2% от населението. За разлика от другите два оператора, „А1 България“ разчита изцяло на физическа модернизация на мрежата – тоест на подмяната на активното оборудване.

Това дава по-добри резултати при скоростите и капацитетите спрямо DSS технологията, която се ползва от „Теленор България“ и „Виваком“. В същото време последните два могат да използват по-голямото покритие на своята 4.5G мрежа, за да предоставят услуга от пето поколение.

„Не използваме DSS, защото може да използваме 100MHz лента в 3.6GHz спектър. Това е повече от колкото другите оператори разполагат общо в останалите спектри“, коментира Красимир Петров и уточни, че DSS се ползва единствено за тестове в централата в София.

„Не използваме DSS, защото може да използваме 100MHz лента в 3.6GHz спектър“ Красимир Петров, A1 България

Той допълни, че за да може да споделят досегашните честоти с 3.6GHz операторите, които разчитат на DSS трябва да инвестират в нова инфраструктура с базови клетки, които да излъчват на тези вълни. С други думи – физическата модернизация на мрежите е неизбежен процес и засега другите два оператора просто го отлагат във времето. Това дава добър начален старт за „А1 България“ в дългосрочната надпревара за 5G.

Очакванията на индустрията са скоро „Виваком“ да поеме по този път на постепенна пълна подмяна на мрежата. На ниво група беше прието, че ще се разчита изцяло на оборудване на Nokia, както за RAN, така и за опорна мрежа.

Красимир Петров от „А1 България“ коментира, че телекомът има планове за използване на другите определени честоти за 5G – в 700MHz и 26GHz. Там нещата зависят от регулатора – кога ще бъдат освободени, какви ленти ще бъдат предоставени на операторите, както и колко ще струват.

Дронове от БАН

Споменатият дрон за доставка е разработен от Института за космически технологии и изследвания към Българската академия на науките (БАН) съвместно с „А1 България“. За навигация и сигнал за управление се използва 5G мрежата на оператора. Предимствата на мрежата от пето поколение е, че предоставя непрекъсната връзка без забавяне и това осигурява на безпилотния апарат безпроблемно да му се увеличи радиуса на действие.

Според Красимир Петров от „А1 България“ така може да се осигури пробег от стотици километри. Професор Димо Зафиров от БАН обясни различните концепции за използването на дронове в бъдеще – от индустриални приложения до пренасянето на товари и лични транспортни средства. На изложение бяха показани и различни безпилотници – разработени от българския институт. Те включват от малки дронове с удължен пробег до сравнително средни такива с добра товароносимост.

Минутка за продукти и услуги

Доставеният iPhone 13 беше в основата на представените продукти, на които „А1 България“ акцентира по време на семинара. От 8 октомври, компанията вече предлага всички модели от новите смартфони на Apple, които ще идват във всичките налични разцветки. Допълнително, операторът ще ги продава в пакет с бързо 20W зарядно, което вече не влиза в оригиналния комплект. Цените започват от 1 189 лева за iPhone 13 Mini и надминават 2 000 лева за iPhone 13 Pro Max. Като става дума за 128GB версии и с двугодишен договор A1 Unlimited Ultra.

Телевизионната платформа Xplore TV вече ще е налична през приложение за умни телевизори на Samsung и LG. Работи се по версия за Android, а вече тя е възможна за достъп през онлайн браузър.

Михаил Семерджиев, старши мениджър „ICT услуги“ в „А1 България“ направи обзор на различните приложения за киберсигурност. В него беше включено и сътрудничеството с Acronis, което беше обявено през пролетта.

По-интересни бяха примерите за Интернет на нещата (IoT), които телекомът вече е разработил за различни клиенти. Сред тях са решение за следене на качеството на въздуха за Столична община. Подобен проект, само че за потреблението на минерална вода в Казанлък. Телекомът представи и системата за умно сметосъбиране, както и как една община е спестила 50% от разходите си по това перо.

The post „А1 България“ ще подмени цялата си мрежа до 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Основните тенденции се запазват – App Store на Apple е най-доходоносен, докато най-много сваляния има при Google Play. TikTok продължава да е най-популярното приложение, следвано от тези на Facebook. Любопитно е, че явно е достигнат пик при новите сваляния, защото техния ръст е доста по-малък. Явно потребителите вече са се ориентирали кои са им важните решения и се концентрират към тях.

При игрите имаме сходни развития – приходите растат стабилно в двете основни платформи. Свалянията обаче спадат, което се дължи най-вече на високия ръст и нива, постигнати през първата половина на 2020 г.

Стабилен ръст

Приходите от мобилни приложения се очаква да достигнат 64.9 млрд. долара към 30 юни 2021 г. за първите шест месеца. Прогнозата е на специализираната платформа SensorTower. Което поставя пазара на ръст от 24.8%. Постижението е доста добро предвид факта, че през същия период на миналата година тези постъпления скочиха с 28.4% от 40 млрд. до 52 млрд. долара. Лекото забавяне в темповете на растеж е дори изненадващо, защото се очакваше, че с облекчаване на пандемията и ваксинацията ще има нормализация на пазара.

App Store на Apple продължава да доминира и да прибира „лъвския пай“ от всички приходи. Онлайн платформата е генерирала 41.5 млрд. долара или 1.8 пъти повече от тази на основния си конкурент. Тези постъпления включват купуване на приложения, микротрансакции вътре в самите тях, както и абонаменти.

Google Play прибира останалите 23.4 млрд. долара. Добрата новина за платформата на интернет гиганта е, че ръстът при нея е по-голям спрямо App Store-а – 30% срещу 24.8%. Разликата в темповете обаче не е толкова голяма, че да затвори ножицата между двата магазина.

Доминацията на TikTok

Китайската социална мрежа за кратки видеоклипове TikTok продължава да доминира като най-популярно и сваляно приложение. Тя е лидер по общ брой и в App Store, както и втора в Google Play. TikTok е и най-доходоносното приложение.

При Google Play водеща позиция е Facebook. Социалната мрежа от своя страна е веднага след TikTok. Facebook е на втора позиция по общи сваляния и едва на шеста в платформата на Apple. За сметка на това, интернет гигантът разполага с цели четири приложения, които са в челната десетка. Освен едноименната Facebook, това са Messenger, Instagram и Snapchat.

Има повишен интерес към Telegram, като явно промотирането на чат-приложението, като по-сигурно привлича повече потребители. Като цяло водещите програми са свързани най-вече с комуникация и продуктивност, което е нормално предвид продължаващата пандемична обстановка.

Игрите – повече пари, по-малко сваляния

Мобилните игри също отчитат стабилен ръст на приходите. Той е в размер на 17.9% или 44.7 млрд. долара през първите шест месеца на 2021 г. Нивата са по-скромни от същия период през предходната година, когато постъпленията от мобилен гейминг се изстреляха с 25.5% до 37.9 млрд. долара. Тенденцията е доста позитивна, защото от гейм индустрията очакваха нормализиране на приходите при успокояване на обстановката с пандемията.

Любопитно е, че двата основни магазина са добавили горе-долу еднакви суми. App Store нараства с 3.1 млрд. долара до 26 млрд. долара, докато Google Play с 3.7 млрд. долара до 18.7 млрд. долара. Преднината на платформата на Apple поддържа нейното лидерско място за момента.

При свалянията имаме спад, което означава, че в момента геймърите са склонни да дават повече пари, но към по-малко игри. Той е минимален – 1.4%, като се дължи най-вече от срива на новите даунлоуди при App Store. Там те намаляват с над 22%, докато тези в Google Play се увеличават с 3.9%.

Най-популярните игри са Join Clash 3D, Garena Free Fire и High Heels по общи сваляния. Първите две оглавяват класацията в Google Play. Тази в App Store се води от Project Makeover и PUBG Mobile.

По-различна е ситуацията при приходите, защото там водещи игри са Honor of Kings и PUBG Mobile. Втората игра се възползва максимално от факта, че директния ѝ конкурент Fortnite беше свален от двете платформи на Apple и Google.

The post Повишеният интерес към мобилни приложения и игри се задържа от началото на 2021 г. appeared first on TechTrends България.