За победата на българския бизнесмен за момента няма официално потвърждение, но такова може да бъде извлечено от вписвания в Търговския регистър. Както и то е потвърдено от страните пред „Капитал“. Тепърва предстои одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което беше един от проблемите пред цялата сделка. Развития от последните седмица обаче премахват най-вероятно и това препятствие.

Неофициалната причина бе факта, че Спас Русев до средата на 2020 г. беше собственик на един от водещите телекоми в страната – „Виваком“. А буквално допреди няколко седмици все още беше част от борда на директорите му. Докато бизнесменът заемаше този пост, придобиването на „Булсатком“ нямаше как да мине през антимонополните регулатори, заради опасения за концентрация на пазара. Освен това, за сделката той използваше и едно от дружествата, което до средата на 2020 г. беше част от веригата за собственост на „Виваком“.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Разплитане на „Параграф 22“

Две дела вкарват „Булсатком“ в истински „Параграф 22“ през последната година. Едното е за несъстоятелност, което е подадено от един от съоснователите на оператора – Пламен Генчев. Той успява чрез решение на Апелативния съд да назначи синдик в края на 2021 г., като убеждава магистратите, че има разпиляване на имуществото и продажба на компанията на безценица. Другото дело за несъстоятелност, подадено във Великобритания година по-рано е вдигнато след проведения търг, който Спас Русев печели.

В първите дни на януари 2022 г. излиза друго решение, само че на Административния съд София-област (САС). То задължава КЗК да разгледа преструктурирането на „Булсатком“, когато кредиторите поемат контрола и дали това не нарушава антимонополното право. Накратко, за да има нарушение на закона, кредиторите трябва да финализират сделката със Спас Русев, като последната от своя страна, трябва да нарушава антимонополното право. Точният казус сме го описали по-подробно в нашия предходен материал – „Войната на розите в „Булсатком“: Част 3“.

Някои промени от последните седмици обаче разплитат този „Параграф 22“. От края на лятото Спас Русев вече не е част от ръководството на „Виваком“. Неговата фирма Viva Corporate, чрез която купува „Булсатком“ не е част от веригата за собственост на един от най-големите телекоми в страната от края на 2020 г. С други думи и последната връзка между българския бизнесмен и „Виваком“ беше заличена, същото се случва и с неговия конфликт на интереси.

Бойно поле – КЗК

Сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още не е финализирана. Но основните прегради за това вече са премахнати. От май 2022 г. е заличен синдикът в сателитния оператор. Така, дамоклевият меч на несъстоятелността вече не виси над главата на компанията. Остава единствено одобрението на КЗК, но сделката все още не е внесена за разглеждане там.

Но дори и след като бъде разгледана от антимонополния оператор, вече няма пречки Спас Русев да поеме „Булсатком“. Неговият конфликт на интереси с „Виваком“ е напълно разрешен, като вече не е част от борда, а негова фирма не е във веригата на собственост. Още повече – след придобиването на телекома от United Group плавно беше сменено почти цялото ръководство в рамките на 2022 г. Това елиминира дори най-индиректните лостове за влияние и връзка на българския бизнесмен с един от водещите оператори в страната. Ако КЗК одобри сделката, за което има високи шансове, ще падне и претенцията на Пламен Генчев от решението на САС.

Все пак „Войната на розите“ продължава с няколко индиректни атаки през антимонополния регулатор. Срещу „Булсатком“ са заведени три жалби за нелоялна конкуренция от „Неосат“ и „Поларис“ в рамките на една година. Това са два сателитни оператора, зад първия седи официално единият съосновател Максим Заяков, а зад втория – се предполага, че е Пламен Генчев. Формално, последният не участва в „Поларис“, но там се намират значителна част екипа и ноу-хауто на „Булсатком“. В момента, единственото висящо производство в КЗК е само това на „Поларис“ от май тази година.

Тези атаки обаче са малки и няма да повлияят върху смяната на собствеността. А по всичко личи, че такава най-накрая ще се случи. Въпрос на време е да бъдат внесени документите в КЗК за разглеждане.

Цена и награда за победата

Според различните залози на търговските дялове, които са направили настоящите финансови инвеститори, цената на „Булсатком“ е около 126 млн. евро. Срещу това, Спас Русев получава последния сравнително голям и независим ТВ оператор. Компанията разполага с 648 хил. абонати на платена телевизия в края на 2021 г. Интернет потребителите през този период са 170 хил. Дружеството разполага с добра оптична инфраструктура в редица градове, но основните ТВ абонати са през сателитен сигнал. Компанията започна да развива и IPTV, като представи нова приставка в края на 2021 г.

„Булсатком“ официално прекрати дейността си като мобилен оператор в края на 2021 г. То разполага все още с изградена мобилна инфраструктура за 4G връзка, която по думите на настоящия главен изпълнителен директор Станислав Георгиев може да бъде все още печеливш актив. Който дори може да увеличи стойността си във времето. За честотната лента от 2x5MHz в 1 800MHz все още няма решение на съда дали да се удължи лиценза на компанията до 2023 г.

Предвид значителното окрупняване на телеком пазара през последните години, запазването на независим „Булсатком“ е важна предпоставка за опазването на конкуренцията. Спас Русев в своята история в сектора обаче се е доказал повече като финансов, отколкото като стратегически инвеститор. С което е трудно да предположим какво ще се случи след да речем 5 години.

The post Спас Русев излиза победител във Войната на розите за „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

То идва само броени дни преди да се проведе съдебното заседание по друго такова – за несъстоятелността на „Булсатком“. Последното е една от основните пречки, за да може да се финализира окончателно сделката и тя да влезе за одобрение при антимонополния регулатор. Предвид поредицата и предстоящата хронология на съдебните действия, по всичко личи, че целта е да се отлага максимално дълго време осъществяването на трансакцията. Изгледите за победа на бившия съосновател и вече миноритарен собственик са по-малки от тези на настоящото ръководство на оператора.

Това е поредния епизод в сагата и борбата за контрол над най-големия ТВ оператор в страната. TechTrends описва цялата история и битка за надмощие в „Булсатком“ като „война на розите“ по подобие на едноименната жестока гражданска война в средновековна Англия. Последната става и вдъхновение за хита „Игра на тронове“ на Джордж Р. Мартин. Цялата поредица на TechTrends по темата, включително и за значението на „Булсатком“ на телеком пазара в България, можете да разгледате тук:

Въвличането на антимонополния регулатор

С решение на Административния съд София-област (САС) от 5 януари, магистратите задължават Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледа дали има концентрация при промяната на контрола на „Булсатком“ при преструктурирането му през 2019 г. Това е малка победа за съоснователят и доскорошен мажоритарен собственик Пламен Генчев. Според него, при поемането на контрола на кредиторите, те са трябвало да искат разрешение от антимонополния регулатор. Такова не е било поискано.

Самата КЗК дори не е разгледала случая или пък да се самосезира. Дори след като Пламен Генчев е подал сигнал за това, от комисията са му отказали в кратко писмо без изложени мотиви. САС сега задължава КЗК да разследва дали има нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по отношения на пазарна концентрация при прехвърлянето на контрола към кредиторите. Аргументите са, че КЗК е трябвало да обоснове своя отказ за разглеждането на сигнала на Пламен Генчев. Решението на магистратите от 5 януари обаче може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).

Параграф 22

Както е винаги при подобни случаи и дела, всичко се крие в детайлите. В ЗЗК изрично е описано, че КЗК не е задължена да разглежда сделки за концентрация, когато става дума за финансови инвеститори, които нямат друго участие на съответния пазар. Когато последните решат да поемат контрола с цел препродажба на предприятието те не подлежат на разглеждане от антимонополния регулатор, освен ако с действията си не доведат до промени в конкурентното му поведение.

Кредиторите на „Булсатком“ попадат напълно в тази точка – това са три инвестиционни фонда BlackRock, Blantyre Capital и Integral, както и две банки – Българската банка за развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Презумпция би била последващата сделка със Спас Русев, която в настоящия момент, би променила конкурентната позиция на пазара. Тя обаче не е финализирана и също така трябва да премине през отделна процедура за разглеждане от КЗК.

Ситуацията става парадоксална и попада в нарицателното за „Параграф 22“ Защото, за да обяви комисията за незаконно прехвърляне на контрола на компанията към кредиторите, тя първо трябва да обяви за антимонополна сделката със Спас Русев. Самата тя още не е финализирана и не е внесена за разглеждане от регулатора. Отделно, юридически тя може да бъде изпълнена при условия без да наруши конкурентната среда, които ще посочим малко по-надолу в материала.

Печелене на време

Случаят е наистина заплетен. Но основната е печелене на време. С решението от 5 януари на САС, сега КЗК ще трябва да обжалва пред ВАС. Ако загуби и тази инстанция, КЗК ще трябва да разгледа дали има пазарна концентрация при поемането на контрола над „Булсатком“ от кредиторите. С което страната на Пламен Генчев може да поиска да се отложи за пореден път делото за несъстоятелност на оператора насрочено за 13 януари.

Целта е ясна – да се печели време и да се оплете „Булсатком“ в сложни юридически хватки. Защото концентрация при изброените финансови институции няма на българския пазар. Те не участват в други компании в телеком сектора и надали ще има проблем за КЗК да намери аргументи в тази посока. Сделката в настоящия си вид може да мине за антимонополна, но за да стане това, КЗК трябва да се произнесе по нея. Което няма да стане преди тя да бъде официално внесена в комисията, а това зависи от делото по несъстоятелността.

Проблемът с несъстоятелността е малко по-различен. Това е основно търговски спор и според Станислав Георгиев, основните параметри по него са заличени. Освен това, той твърди, че „Булсатком“ е в стабилно финансово състояние. Той споделя тезата, че всички тези действия на съоснователя на компанията са, да се печели време. Конкретно за казуса с КЗК и САС от сателитния оператор се въздържаха от официален коментар.

Антимонополните проблеми

Страната на Пламен Генчев от своя твърди, че с придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев ще се стигне до засилена концентрация на телеком пазара. Което при настоящата ситуация има доста сериозни опасения за това. Българският бизнесмен има явен конфликт на интереси ако поеме собствеността на сателитния оператор в момента.

Спас Русев е в надзорния съвет на прекия конкурент „Виваком“ с мандат до 2025 г. Той също така е сред управителите на „Вива Телеком България“, която е едноличен собственик на най-големия телеком в страната по приходи. Това дружество от своя страна вече е част от българското звено на United Group. Ако Спас Русев иска да поеме „Булсатком“, той преди това ще трябва да се откаже от постовете си по веригата във „Виваком“.

С оттеглянето на почти целия стар мениджмънт на телекома е въпрос на време и желание на бизнесмена да стори и той това. По информация на TechTrends, договорката с United Group е поне в рамките на година след поемането на контрола на телекома, да се запази старото ръководство, след което да очакваме промени. Този период вече изтече и затова оттеглянето на Спас Русев е въпрос на „кога“, а не на „дали“.

Това е една от най-явните причини, сделката за „Булсатком“ още да не е внесена за разглеждане от КЗК. Другите са делата, които все още се водят. Те от своя страна остават последните оръжия в ръцете на Пламен Генчев за поне отлагане на трансакцията. „Булсатком“ е ключов за бъдещето развитие на телеком пазара в страната, като и сценариите за съдбата на сателитния оператор сме описали в нашия годишен анализ на сектора. С което „войната на розите“ за „Булсатком“ продължава.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Част 3 appeared first on TechTrends България.

Материалът е редактиран на 14 ноември в 10:16 часа. В предпоследния абзац беше неточно посочена връзката между „Неосат“ и „Поларис“, като се твърдеше, че използват един и същи сателитен сигнал от Bulgaria Sat. Оказва се, че втората компания в България е кръстена по идентичен начин със сръбски оператор, който ползва съответния капацитет. Редакцията се извинява за допуснатата грешка.

Само в рамките на година на българският телеком пазар се появиха два нови доставчици на сателитна телевизия. През пандемичната 2020 г. дебют направи „Неосат“, а през октомври тази година – „Поларис“. Двата оператора имат доста общо помежду си. Те са косвен резултат от „войната на розите“, която се разигра за контрола на лидера на ТВ пазара „Булсатком“. Тя се очаква да приключи напълно с финализирането на обявената наскоро сделка. Първата част от историята можете да прочетете ТУК, а втората част – ТУК.

Какви са надеждите на „Поларис“? Каквито и на „Неосат“ – да се развие нов ТВ доставчик, който потенциално да вземе част от потребителите на „Булсатком“. Лидерът на пазара от последните няколко години губи значително количество абонати. Те обаче се прехвърлят повече в посока на двата големи телекома – „Виваком“ и „А1 България“, отколкото към алтернативни оператори.

Отделно, преструктурирането и новата стратегия на „Булсатком“ поне засега загатва за потенциал да „спре теча“ на потребители и да стабилизира положението. Компанията започна обновяване на оборудването, предложи нова Android TV услуга – B-Box, както и подписа с доста от основните и апетитни доставчици на съдържание.

Като две капки „Булсатком“

Специфичното при „Поларис“ е, че новият доставчик буквално е „одрала кожата“ на „Булсатком“. Логото са червени букви (които ако не са с идентичен, то със сходен шрифт) на бял фон. Пакетите и цените са изключително близки, някои дори с еднакви имена. Най-малкото предложение за телевизия например и при двете компании се казва „Старт“ и струва 9.80 лева на месец. Следващият се казва „Стандарт“ и отново цената е идентична – 12.80 лева.

Едва при високите класове има разминавания. „Премиум“ е името при двата оператора за следващия по цена, но стойността при „Поларис“ е 14.80 лева, а при „Булсатком“ – 15.80 лева. По-големите пакети нататък се различават по име, заради допълнителното съдържание, което двата оператора предлагат.

Има разлики при оптичния интернет до дома, като тази услуга „Поларис“ ще стартира в началото на декември. При нея прави впечатление, че са включените ТВ каналите на „А1 България“, което означава, че двете компании имат договорни отношения. Дали ще използва и оптичната мрежа на телекома, това още не е ясно, но е добро предположение, предвид факта, че „Поларис“ започва от нулата по отношение на инфраструктурата.

Ново начало

Създателите на „Поларис“ твърдят, че те са основната част от мениджърите на „Булсатком“, които са напуснали сателитния оператор през 2020 г. Това се случва в края на преструктурирането на Макс Зиф и в началото на споровете за собствеността на компанията (описана в поредицата „Войната на розите“ – бел. ред.).

Накратко, след финансовия колапс на „Булсатком“ през 2017 г. в компанията влизат кредиторите. Единият съосновател Максим Заяков излиза от нея и се концентрира върху собствения си ТВ сателит „България Сат“ и впоследствие върху новия оператор „Неосат“.

Другият съосновател Пламен Генчев остава, като започва трънлив процес по преструктуриране. В рамките на последното започват спорове за собствеността, а ключови мениджъри са отстранени. Крайният резултат е, че Генчев се опитва да откупи обратно компанията от останалите акционери, а те я продават на търг в Лондон на Спас Русев. Очаква се скоро сделката да бъде финализирана, заобикаляйки потенциалните обжалвания от страна на съоснователя ѝ.

Част от отстранените или напуснали директори решават да продължат дейността си, но от нулата. Така се ражда „Поларис“. Според Facebook публикация на компанията, те са хора с над 15 години опит в сектора. Единственият медиен материал, който разказва за новия проект е от сайта Mediapool. Пред него, изпълнителният директор на „Поларис“ Райчо Апостолов коментира, че те са част от хората създали „Булсатком“ преди 15 години.

„Това сме всички ние, които създадохме „Булсатком“ от първия до 900 хилядния абонат“, коментира Апостолов. Той допълва, че Пламен Генчев не е част от проекта, въпреки, че подхода предполага точно това. Самият Райчо Апостолов е едноличен собственик на капитала на компанията, която е ЕООД. По този начин, ако Генчев участва, то се прави по много косвен начин.

„Розовите“ братя

Новият оператор „Поларис“ има много общи неща с другия новобранец „Неосат“. Освен, че двете компании са де факто рожба вследствие на преструктурирането и „войната на розите“ в „Булсатком“. Второто е, че името на първата компания се припокрива напълно с името на сръбския оператор на Максим Заяков – „Поларис медиа“, който ползва сателитния сигнал на неговия спътник Bulgaria Sat 1. По информация на TechTrends, „Поларис“ използва капацитета на „А1 България“ на Hellas Sat 3. Според същите източници, между двете компании има изградено стабилно сътрудничество, но параметрите са все още неясни.

Дали резултатите на „Поларис“ и „Неосат“ ще са същите? Много е вероятно. „Неосат“ за половин година съществуване успя да привлече едва 958 абоната. Това показват данните за ТВ потребителите за 2020 г. от публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Сравнението с „Поларис“ ще е по-трудно, тъй като компанията стартира своята услуга през октомври 2021 г. Това означава, че данните в КРС за настоящата година, които се очакват да излязат през юли ще обхванат малко под три месеца, от излизането ѝ на пазара. Снимките на сателитни чинии с надпис Polaris и сваляне на такива на Bulsatcom, са добра реклама, но тепърва ще видим дали е достатъчна за дългосрочното развитие на компанията.

The post „Поларис“ – новата „роза“ в българската сателитна телевизия appeared first on TechTrends България.

Първият лагер успява да изиграе по-добре ситуацията, като вестник „Капитал“ съобщава, че Спас Русев е избран за новия собственик на „Булсатком“. Бизнесменът и доскорошен мажоритарен акционер във „Виваком“ е подал най-висока оферта в рамките на 120-130 млн. евро. Това се е случило в края на юли, като най-вероятно продажбата се е осъществила чрез търг в Лондон.

Официално потвърждение за трансакцията все още няма, като от „Булсатком“ отказаха коментар. Такова, най-вероятно ще дойде при финализирането на сделката. Самата тя обаче ще има огромни последствия за телеком пазара. Причината е, че „Булсатком“ е последният сравнително голям независим оператор в България. Продажбата му към Спас Русев ще го постави пряко или косвено под сферата на влияние на „Виваком“.

РЕДАКЦИЯ (9 август 18:15 часа): Сделката беше официално потвърдена от компанията „Вива корпорейт България“, като от нея допълниха, че тя е дори финализирана. Не се уточнява дали има одобрението на регулаторите, предвид краткия срок това надали е станало. Също така в регистрите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) все още няма, не само публикувано решение, но и постъпило производство.

Другият кандидат, който е участвал до края е PPF Group – собственикът на „Теленор“ в България. Спечелването на търга от чешкия фонд ще е по-добрият изход за местния пазар, тъй като ще доведе до някаква балансирана ситуация. Затова, освен в детайлите, които изнася „Капитал“ и които бяха известни досега от „войната на розите“ в „Булсатком“ ще разгледаме и какви са потенциалните последствия за телеком сектора в страната.

Последните сблъсъци

Защо, в TechTrends определихме ситуацията в сателитния оператор за „война на розите“ можете да прочетете в предния ни материал. Синтезирано накратко, единият от съоснователите и доскорошен собственик на „Булсатком“ Пламен Генчев се опитва да откупи обратно компанията от кредиторите, които влязоха във владение преди няколко години. Последните решават да вземат повече пари и предпочитат продажба.

Генчев и няколко от бившите мениджъри в оператора вадят скрито оръжие, което би оскъпило всяка една сделка – чрез договори за управление, които им гарантират големи обезщетения в размерите на десетки милиони евро. Завеждат се дела за решаването на казуса – за опцията за изкупуване на Пламен Генчев и за договорите за управление на мениджърите.

Кредиторите не се отказват от намеренията си за продажба, като обявяват за неплатежоспособно първото дружество във веригата на собственост на „Булсатком“. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd и след което то влиза в процедура по защита от кредиторите. Според местните закони, то се поема от администратор – по данни на „Капитал“ това е консултантската Alvarez&Marsal Europe, с което се замразяват всички съдебни производства.

Следващата стъпка е продажбата на дружеството на търг. Действието крие някои рискове – например, желаещите на търга да не предложат по-голяма сума от Пламен Генчев или над 100 млн. евро. Все пак трите фонда и двете банки се решават на този изход. Така, в края на юли е проведен такъв.

Пламен Генчев прави последен опит да спре продажбата, като завежда дела и в България с опит да обяви в несъстоятелност „Булсатком“, съоветно и тук да се назначи синдик. Това става чрез компаниите „Розенфелд и ко“ и „БГ топ мюзик“, като първата стои зад ТВ канала ТВ+, които претендират за неизплатени задължения. Съдът засега отказва действия в тази посока, като следващото дело е насрочено за 10 август. Шансовете за успех са сравнително малки.

Наддаването

Информацията за търга е сравнително оскъдна. Обвързващите оферти, които включват плащането на значителна такса, с която да могат да участват в следващите кръгове са подадени в края на юли. Малко след това са започнали и подаването на окончателните предложения. Според „Капитал“, Пламен Генчев не е участвал в търга, въпреки, че подобна възможност съществуваше. Интерес е имало от няколко компании, като част от тях са били там по-скоро с цел проучване на оператора и пазара.

Финалните оферти са на двама участника. Първият е Спас Русев през „Вива корпорейт България“, която е дъщерна на люксембургската Viva Corporate. Интересно е да се отбележи, че името „Вива“ (Viva) беше в основаната на повечето компании по веригата на собственост на „Виваком“, когато бизнесменът беше мажоритарен акционер. Другият участник в търга е PPF Group, която е собственик на „Теленор“ в България.

Отново, според „Капитал“ офертите са били доста сходни като стойност – около 120-130 млн. евро. Толкова се спекулираше, че иска да даде Спас Русев при предходната информация за битката за собствеността на „Булсатком“. Предвид паритета на офертите, победителят е избран на база колко бързо може да бъде изплатена сумата. Очевидно, Спас Русев има по-добра готовност за това от PPF Group.

Има ли връзка с „Виваком“

И двата изхода при наддаването за „Булсатком“ щяха да пренаредят българския телеком пазар. Ако сделката бъде финализирана и Спас Русев поеме контрола върху сателитния оператор, то ситуацията ще бъде повече от деликатна. Причината е, че бизнесменът все още е в надзорния съвет на „Виваком“, след като най-големият по приходи телеком в страната беше придобит от United Group.

Дали Спас Русев е „прокси“ на бившия си оператор е много спекулативен въпрос. След като „Виваком“ е придобит от United Group следва преструктуриране на веригата на собственост, като са премахнати люксембургските офшорки. Директна връзка между някоя от тези компании и Viva Corporate няма. Засега единствения конфликт на интереси е фактът, че Спас Русев все още е част от надзорния съвет на „Виваком“.

Преминаването на „Булсатком“ в ръцете на най-големия телеком в България ще предизвика доста регулаторни главоболия. „Виваком“ вече обяви няколко консолидационни сделки във фиксираните услуги през 2021 г., при които започнаха да светват и първите „червени лампи“ на регулаторите. Засега, те са одобрени, но такава с „Булсатком“ има голям шанс да бъде блокирана.

Причината е, че тогава „Виваком“ ще доминира напълно във фиксирания сегмент. През 2020 г., компанията разполага с 475 хил. абоната на домашен интернет. Със сделките през настоящата година те могат да достигнат 575 хил. „Булсатком“ разполага през 2020 г. със 172 хил. потребителя и общо, телекомът може достигне почти 750 хил. Следващият „А1 България“ по този показател ще разполага с почти 200 хиляди абоната по-малко. По данни на КРС сумарно делът на „Булсатком“ и „Виваком“ ще бъде над 33%.

Ситуацията с платената телевизия е по-притеснителна, ако „Виваком“ придобие сателитния оператор. „Булсатком“ е лидер с 687 хил. абоната през 2020 г., по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Добавяме 516 хил. на „Виваком“, което може да доведе до над 1.1 млн. потребителя. Целият пазар според регулатора през 2020 г. е бил около 2 млн. абоната, като комбинирано двете предприятия ще държат почти 60%.

Отделно, „Булсатком“ държи 2x5MHz радиочестоти в апетитния спектър от 1 800MHz, което може да подсили мобилните операции на всеки един от трите големи телекома в страната. Всичко това подсказва, че Спас Русев няма да може директно да се обвърже с „Виваком“ след финализирането на сделката, поради голямото влияние, което ще получи най-големият оператор в страната.

По-балансираният изход – PPF Group

Доста по-балансиран може да бъде изхода ако PPF Group бъдат избрани за купувач. Или пък „Булсатком“ бъде препродадена от Спас Русев към тях след време. Причината е проста – „Теленор“ в България няма фиксирани услуги. Едва през лятото на 2021 г., компанията (и то инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – бел. ред.) получи достъп до този пазар с придобиването на „София Комюникейшънс“. Още по времето на управлението на норвежците от Telenor Group имаше опити за развитие в тази посока. Те бяха попарени, след като загубиха наддаването за „Близу“ от „А1 България“.

Ако „Теленор“ вземе „Булсатком“, операторът автоматично ще се превърне в лидер на платена ТВ и трети при доставките на интернет на дребно. Той вече е трети (по приходи, втори по абонати) в последния сегмент, но на едро, с придобиването на „София Комюникейшънс“. С което пазарът в България на телекомуникации ще се преразпредели по-равномерно между трите основни играча.

Следващите стъпки

Следва официалното обявяване на сделката и нейното разглеждане от регулаторите. Ако Спас Русев наистина е избран за купувач на „Булсатком“, то той ще трябва да напусне надзорния съвет във „Виваком“ или много добре да аргументира дали не е в конфликт на интереси.

След като поеме руля на сателитния оператор и не е „прокси“ на водещия роден телеком, то Спас Русев има няколко възможни действия. Реално, може да очакваме препродажба след няколко години подобно на „Виваком“. Във всички случаи, прякото или косвено обвързване на „Булсатком“ с някой от големите три телекома в страната, ще доведе до пренареждане на пазара. Както и до заличаване на последния голям независим играч.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Част 2 appeared first on TechTrends България.

Романтичното име не идва от възхвала към подобни действия, а поради факта, че двете основни враждуващи страни използват за свои символи белите и червени рози. Наситената с толкова пъстри събития гражданска война служи за основно вдъхновение и прототип на поредицата „Игра на тронове“ на Джордж Р. Р. Мартин.

Борбата и споровете за контрола на сателитния оператор „Булсатком“ все повече започва да заприличва на кървавия конфликт в Англия от 15 век. Историята беше първо описана в Mediapool, а впоследствие беше доразвита от „Капитал“. Тези развития и потенциална посока за разрешаването му пък носят усещане за дежавю спрямо един от множеството трансфери на собственост на „Виваком“. Крайният развой почти сигурно ще реши съдбата на българската телеком среда, като „Булсатком“ е последният наистина голям и независим оператор в страната.

Преди конфликта

Както във Войната на розите, така и при сателитния доставчик, предисторията е доста важна за добиване на пълната картина. От 2011 г. „Булсатком“ предприема мащабни ходове да се превърне в истински конвергиран телеком. Освен сателитната телевизия, той започва да придобива малки интернет доставчици и да разгръща собствена фиксирана мрежа. Паралелно с това, получава лиценз за честотна лента от 2x5MHz в спектъра 1 800MHz и започва изграждането на 4G инфраструктура.

Третата посока на развитие е във финансирането на проект за изстрелването на собствен сателит, който да затвори напълно кръга по доставките на DTH телевизионен сигнал. „Булсатком“ има по това време капацитет за собствено производство на приемници и дори инвестира много в ексклузивно спортно съдържание. Той е един от първите оператори, които предприемат този ход в страната, при това доста успешно.

Тази всеобхватна и изключително амбициозна стратегия се дължи на различната визия на двамата съсобственици. Максим Заяков иска да затвори цикъла на бизнеса със сателитна ТВ, докато Пламен Генчев вижда развитие в конвергираните услуги – фиксирани и мобилни. Комбинираните действия на двамата води до пълен финансов колапс на „Булсатком“, което се случва през 2017 г., малко след като е изстрелян новия сателит.

Това води до влизане на кредиторите в компанията. Мажоритарният собственик Максим Заяков с 60% решава да излезе напълно от „Булсатком“ и да се съсредоточи върху своята идея да затвори кръга на сателитния бизнес. Изстреляният спътник се намира в отделно дружество – „България Сат“, същото важи за производството на оборудване, а от миналата година той има и собствен ТВ доставчик „Неосат“.

Лагерите на розите

Между 2017 и 2019 г. започва трудната част по преструктурирането на „Булсатком“. Това включва както собствеността, така и основните ѝ финансови параметри. Процесът се води от британския консултант Макс Зиф, който поема ролята на главен изпълнителен директор на компанията.

През 2020 г. след завършването на тежкия процес на неговия пост идва Станислав Георгиев, който има огромен опит в развитието на телевизионна услуга в региона. Целта е явно укрепването на позициите на „Булсатком“ на ТВ пазара в страната. Ефектите са видими, като в рамките на една година, компанията пусна нова дигитална ТВ услуга и поднови отношенията си с HBO.

Поредицата от рокади на различни инвеститори води до формирането на два лагера. Единият е на кредиторите, които сумарно държат 80% от собствеността на компанията. В момента те включват три инвестиционни фонда американския BlackRock, британския Blantyre Capital и в по-малка степен сингапурския Integral, както и две банки – Българската банка за развитие (ББР) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Другият е на Пламен Генчев, който след преструктурирането остава с 20% дял. Неговият лагер е подкрепен и от двама, в момента бивши служители – маркетинг мениджъра Тинко Тотев и Николай Колев. Тримата освен, че са били близки сътрудници в „Булсатком“ имат и друго общо – те разполагат със специални договори за управление на компанията. В тях е записано, че ако някой от четиримата основни директори във фирмата бъде уволнен, последната трябва да заплати солено обезщетение.

Те са сключени през 2016 г. и имат кумулативна стойност от 50 млн. евро. Целта е да се попречи за превзимане на компанията „отвътре“ или „отвън“, като направи премахването на някой или на всички от тях неизгодно. Максим Заяков явно се отказва от неговия при излизането от „Булсатком“, защото в историите на „Капитал“ и „Медиапул“ по темата. фигурират само договорите за управление на Генчев, Тотев и Колев. Времето им на сключване им подсказва, че съдружниците са предприели това действие в случай на колапс на компанията и влизане на кредиторите.

Опит за връщане на трона

Борбата за собствеността на „Булсатком“ се развива през 2019 г. във финалния етап на преструктурирането на компанията. Буквално до края на годината нямаше яснота за точното разпределение на акционерите. В крайна сметка страните си стискат ръцете при параметрите споменати по-горе. Има и допълнително споразумение, според което Пламен Генчев му се дава право да откупи останалите 80% от дяловете в рамките на една година – до края на 2020 г. Сумата, която трябва да плати се изчислява по определена формула.

На 4 декември, Генчев обявява, че е събрал исканата сума и стартира процедурата. Парите на стойност 100.2 млн. евро са преведени в банка в специално предвидена за това сметка. Самата финансова институция – „Първа инвестиционна банка“ е предоставила сумата на Генчев под формата на кредит.

Година преди това при преструктурирането на „Булсатком“ през 2019 г. Тинко Тотев и Николай Колев са уволнени. Те веднага вадят своите договори за управление и предявяват искания за общо 23.6 млн. евро обезщетение. Последващите действия на Пламен Генчев и задействаната процедура по обратно изкупуване ги кара да ги изтеглят. По този начин те упражняват индиректен натиск на останалите акционери и заемат страната на своя бивш съдружник и шеф.

Контраударът на кредиторите

Страната на кредиторите обаче не се съгласява да прехвърли своите дялове въпреки подписаното споразумение. Преговорите и протакването на процедурата продължава от декември 2020 г. поне до април 2021 г. През цялото това време се говори, че „Булсатком“ активно си търси купувач. Публично потвърждение за това е интервю на Станислав Георгиев, в което той обявява, че има много потенциални инвеститори за компанията.

Амбиции за „Булсатком“ има Спас Русев, доскорошният главен акционер и все още член на борда на „Виваком“. Кредиторите ги подкрепят, защото по неофициална информация той предлага с около 30% повече пари от Пламен Генчев – или около 130 млн. евро.

Безпроблемна продажба обаче няма как да има. Първата пречка е споразумението за опция за изкупуване на Генчев. Втората са договорите за управление. Първоначално се прави опит за оспорване законността на последните от управлението на „Булсатком“, като се сезира прокуратурата. Това обаче довежда до потенциално политизиране на казуса предвид нестабилната обстановка в страната.

Поради тази причина кредиторите предприемат друг ход. Те обявяват в несъстоятелност първото във веригата на собственост на „Булсатком“ дружество. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd., което притежава друга местна фирма Bulsatcom Investment Ltd., което вече държи българския оператор.

От май в първото е назначен администратор, което по британските закони означава, че се замразяват всякакви съдебни и арбитражни производства. Тоест, така се елиминират претенциите на Генчев, Тотев и Колев.

Бъдещи конфликти и дежавю

Обявяването на компанията в несъстоятелност идва с един голям недостатък. Сега „Булсатком“ ще трябва да се продаде на търг, за да се удовлетворят кредиторите. Което означава, че те може да получат по-малко пари, отколкото Спас Русев или Пламен Генчев са предлагали. Вторият също така обжалва решението за несъстоятелността, като се позовава, че в оператора реално разполага със 100 млн. евро в специалната сметка.

Очаква се окончателното решение дали има търг или не да се вземе до юли. То ще зависи до голяма степен дали кредиторите запазят своето единодушие. Предвид възможността да вземат по-малко пари от първоначалните може да накара фондовете, които преследват печалба на всяка цена, да се откажат и да предприемат друго действие. С което да се отвори нов фронт в тази своеобразна Война на розите.

При достигане на търг Спас Русев има всички причини да се смята в свои води. Именно чрез аукцион във Великобритания той придоби основния пакет акции в едно от дружествата по веригата на собственост на „Виваком“. Последваха безплодни съдебни битки от руския бизнесмен Дмитрий Косарев, който оспорваше тази трансакция и собствеността върху телекома. Всичко приключи през лятото на 2020 г., когато United Group придобиха „Виваком“. Този развой на събитията не дава голям повод за оптимизъм на лагера на Генчев.

Нови фракции и цената на кралството

Търгът също така може да отвори вратата за нови желаещи за „Булсатком“. Пламен Генчев може да се включи, заедно със Спас Русев. Но по-важните са другите, по-големи играчи. Собственикът на „Виваком“ – United Group също може да се присъедини, особено със заявките за консолидация на българския сектор, които направи от началото на годината.

Сред другите заподозрени са PPF Group, които в България държат „Теленор“ и френската Canal+. Последните също бяха спрягани през зимата. Ако дори половината от изброените дотук се явят, може и да се достигне до интересни суми при наддаването за „Булсатком“.

Залогът не е никак малък. Сателитният оператор продължава да е лидер при платената телевизия в България с около 650 хил. абоната. Той е и трети в доставката на фиксиран интернет в страната. С което стигаме и до друг момент – ако „Булсатком“ бъде купен от някой от двата най-големи играча в България, то конкуренцията в телеком сектора може да бъде поставена под въпрос.

Спас Русев малко или много се смята за прокси на „Виваком“. Все пак той все още е обвързан с телекома, като е член на борда на директорите. United Group не крият амбиции да постигнат доминираща позиция на пазара, с последните си придобивания, като с „Булсатком“ ще бетонира този статут. Което ще постави под голям въпрос и изпитание мнението на българските регулатори и какво ще е състоянието на конкуренцията на пазара след подобна сделка.

За „Теленор“ и PPF Group това е най-лесния начин да получат достъп до така бленуваните фиксирани услуги в България. Още норвежкият гигант пропусна тази възможност като изгуби наддаването за „Близу“ през 2014 г., което беше последния опит на мобилни оператор в тази посока. Пускането на 5G мрежата на 10 юни им позволи да предложат домашен интернет, но друго е да получиш водеща позиция при платената ТВ.

Войната на розите в „Булсатком“ едва сега започва да изплува в подробности и детайли. Както виждаме, тя разполага с обратите, интригите и грубите действия от реалния конфликт от 15 век. Една от малкото разлики е, че надали ще се проточи в рамките на над три десетилетия.

The post Война на розите в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Крайният резултат е продължаващ отлив на абонати, а финансовите инвеститори, които стоят зад сателитния оператор в момента трескаво му търсят купувач. Списъкът с потенциални кандидати не е никак малък, като за момента два са с най-големи шансове да придобият „Булсатком“.

Подробности по преговорите публикува първи „Капитал“, като компанията за момента отказва официален коментар. Потенциалната оценка на компанията е от порядъка на 120 млн. евро, което е доста добра сума за основно ТВ доставчик.

„Булсатком“ по официални данни подадени в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разполага в края на 2019 г. със 736 хил. абоната на платена телевизия, 168 хил. на фиксиран интернет и 612 мобилни потребителя. „Капитал“ цитират, че през 2020 г., клиентите на оператора са паднали до 650 хил., но без да конкретизират източници.

Познатите лица

Основните кандидати са много добре познати и активни лица в българската телеком индустрия. Първият е Спас Русев, доскорошният мажоритарен собственик на „Виваком“, който все още е член на борда на най-големия по приходи оператор. След продажбата на компанията на United Group, бизнесменът разполага с наличен капитал и финансирането няма да му е проблем.

Ако Русев поеме „Булсатком“ той надали ще остане дългосрочен собственик на сателитното дружество. По-скоро ще влезе в ролята на временен посредник, който отново ще препродаде оператора, когато това е изгодно. Такава стратегия приложи Русев във „Виваком“, но при „Булсатком“ този момент може да дойде по-бързо.

По информация на TechTrends, българският бизнесмен е „спойката“ на консорциума за придобиване на мобилното звено на Telekom Romania в който участват United Group и PPF Group. Това са съответно настоящите собственици на „Виваком“ и „Теленор България“. Самият Русев, както отбелязахме е все още член на борда на първия от изброените български телекоми и шансът после сателитният оператор да бъде прехвърлен е огромен.

Вторият е настоящият миноритарен и бивш съосновател на самия „Булсатком“ – Пламен Генчев. Той остана с около 20% дял след преструктурирането на сателитния оператор, но и с опция да изкупи мажоритарния пакет впоследствие. За разлика от Русев, Генчев трябва да намери финансиране, което може да обвърже „Булсатком“ с нови кредитори и дори да задълбочи дълговата криза в компанията.

Местните кандидати

Двамата бизнесмени не са единствените, които са оглеждали сателитния оператор. Но, според „Капитал“, те са внесли конкретни оферти за купуване на „Булсатком“. Останалите потенциални кандидати са още четири.

Два от трите основни телекома в България са проявили първоначален интерес към оператора. Влизането на някои от тях в „Булсатком“ обаче може да предизвика регулаторни проблеми. „A1 България“ и „Виваком“ са основните конкуренти на пазара за платена ТВ.

Ако някоя от компаниите вземе оператора, то тя ще доминира на пазара с над 1 млн. потребителя, а вторият ще бъде с под 500 хил. Както и ще притежава почти пълен монопол на спътниковото ТВ разпространение, сегмент в който „Булсатком“ е безапелационен лидер.

„A1 България“ е огледала параметрите на дружеството, но най-вероятно не са подали оферта. „Виваком“ не са правили директен преглед, като те по-скоро разчитат на косвено участие чрез Спас Русев.

„Теленор България“ или по-скоро техния собственик PPF Group е интересен вариант. Още от времето на норвежците, единственият класически мобилен оператор се опитва да стъпи стабилно на пазара за фиксирани услуги. Telenor Group изгубиха наддаването за „Близу“ през 2015 г. от „A1 България“, които след това постепенно изравниха позициите си спрямо лидера „Виваком“.

Подобна сделка с „Булсатком“ може да им даде точно това – 168 хил. интернет и около 700 хил. ТВ абоната, включително и развити мрежи. По информация на „Капитал“ цената, която са искали настоящите собственици ги е въздържала от оферта. По вероятната причина е, че „Теленор България“ трябва да предприеме доста инвестиции през следващите години и подобно придобиване ще натежи прекалено много.

Чуждият интерес

Другите два кандидата за „Булсатком“, които са разглеждали компанията са сръбската Telekom Srbija и френският медиен гигант Canal+. Първото дружество е контролирано от властите в Белград. Мотиви за тяхно участие няма, като не се изключват и политически такива. Има вероятност Telekom Srbija да подаде обвързваща оферта, но няма потвърждения за това.

Френската Canal+ е част от гиганта Vivendi и проучила детайлно българския сателитен оператор. Отново, по информация на „Капитал“ – до подаването на оферта не се е стигнало.

Сценариите

Ако не се появи друг кандидат от изброените има три сценария за развитие при продажба на „Булсатком“:

1. Спас Русев да поеме компанията и в рамките на година-две да я препродаде или прехвърли. Кандидатите за това от негова страна са два – United Group или директно „Виваком“. Първият вариант може да се осъществи по-елегантно с независимо дружество и така да се избегне блокиране на сделката от страна на антимонополните регулатори. Нещо, което е много възможно при директното вливане във „Виваком“.
2. Пламен Генчев си връща компанията 15 години след като е съосновал с Максим Заяков. Този сценарий носи много рискове, защото бизнесменът не разполага с финансов ресурс. Индиректните сигнали показват, че може да се пробва отново сценария за консолидация на няколко затруднени компании – „Булсатком“, „Нет1“ и бившите мобилни активи на фалиралия „Макс телеком“ (които сега са в дружеството „Ти.ком“). Единият вариант е Генчев с обединените ресурси да се опита самостоятелно да оцелее на пазара, но шансовете да затъне в дългове са големи.
3. Третият сценарий е производен на втория. След консолидацията на активите, Пламен Генчев ще търси препродажбата на активите, като идеята е новата компания да стане по-привлекателна за потенциални купувачи. Вариантите тук са малко – някой от големите телекоми в България или външен голям играч. От първите, отново заради регулаторни проблеми, най-вероятен кандидат е „Теленор“.

Съществува още един път за развитие на „Булсатком“, но той не е никак благоприятен. При него не се стига до продажба, което ще бъде използвано от големите компании за преразпределянето на пазара на ТВ в страната. Този сценарий сме го виждали в действие покрай фалита на „Макс телеком“, когато също имаше преговори от големите за придобиването на малкия мобилен оператор. В крайна сметка те го оставиха да фалира, което им беше по-изгоден сценарий.

Продажбата на „Булсатком“ ще бъде най-вероятно последното голямо събитие, с което ще се трансформира българския телеком пазар. Изграждането на 5G, преразпределението на честотния спектър и собствеността сред основните играчи ще е приключило през 2021 г. и тези процеси ще определят развитието на сектора в страната за поне десетилетие напред.

The post „Булсатком“ подготвя поредната промяна на собствеността appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация попадна и сателитният оператор „Булсатком“, за който също се знаеше, че през този период е в незавидно финансово състояние. Можехме да разберем по огромните задължения към кредитори, доставчици и дори държавата в лицето на Националната агенция по приходите. Но трудно можеше да се сглоби пълна и ясна картинка за случващото се с компанията. „Булсатком“ се оказа, че е преминал през истинско „чистилище“ и за последната година и половина са протичали тежки процеси на пълно преструктуриране.

След, като сателитният оператор много рядко общуваше с медии, особено, когато става дума за точното състояние на компанията, сега консултантът по преобразуването на дружеството реши да повдигне булото. Макс Зиф, който ръководи целият процес на преструктуриране на бизнеса на „Булсатком“, а в момента заема длъжността главен изпълнителен директор, обрисува детайлно картината, случващото се в компанията и сподели част от плановете ѝ за развитие на бизнеса.

Той обяви, че ситуацията на сателитния оператор върви надолу от момента, в който основателите и доскорошни собственици Максим Заяков и Пламен Генчев решават да задвижат плановете си за собствен спътник. Малко след това, компанията попада в плена на „перфектна буря“ от проблеми, както описва ситуацията самият Зиф. Добрата новина е, че „Булсатком“ оцелява, за разлика от „Макс телеком“, но сателитният оператор вече няма да бъде същия след своята трансформация.

Ураганните ветрове от задължения

Първите признаци на предстоящата буря се проявяват преди повече от пет години. Проблемите на сателитния оператор по думите на Макс Зиф започват с паралелното развитие на проекта за собствен спътник. Реализацията му започва през 2013-2014 г., като през втората той е официално представен. Спътникът е отделен в друга компания, която се нарича „България Сат“ и Максим Заяков държи 75% мажоритарен дял.

През същата 2014 г. двете дружества буквално се зариват с дългове. Разходите по разработване и изстрелване на сателита са осигурени под формата на заем от 235 млн. долара от външнотърговската банка на САЩ – Exim Bank. Те трябва да бъдат платени от „България Сат“.

„Булсатком“ вече има няколко големи кредита, с които финансира оперативната си дейност и се опитва да развие собствена мобилна 4G мрежа, след като спечели търговете през 2011 г. за придобиване на честоти в спектъра 1 800MHz. През 2012 г. операторът тегли заем от „Уникредит Булбанк“ на стойност 40 млн. евро.

В опит да осигурят свежи средства, с които да се задейства работата по сателита и оперативните дейности на двете компании „Булсатком“ тегли кредитна линия от 85 млн. евро от консорциум от международни банки. По думите на Макс Зиф, голяма част от тези пари са прехвърлени на „България Сат“, с които е платено на разработчика на спътника SSL и те са били необходимо условие за осигуряването на средствата от Exim Bank. Останалите, най-вероятно са използвани за погасяване на кредита от „Уникредит Булбанк“, тъй като той е заличен месец след изтеглянето на новия заем.

„Това беше смел ход, но той криеше много неочаквани проблеми“, коментира Зиф. Разходите по сателита надминаха прогнозите, както и самото изстрелване беше значително забавено, поради редица причини. Отделно пренастройването на близо един милион сателитни чинии на потребителите на „Булсатком“ също се оказа доста скъп процес. Компанията не е постигнала и очаквания ръст на абонати, което да помогне за набирането на свежи средства.

„Негативната ситуация много бързо набра скорост и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Ситуацията много бързо набра скорост в негативна посока и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“, продължи с описанието Макс Зиф.

Тя може да се опише по следния начин. От един момент сателитният оператор започва да гори страшно много пари, при това които не са свързани директно с текущата му оперативна дейност. „Булсатком“ започва да задлъжнява към различни подизпълнители, доставчици на съдържание и дори към Националната агенция по приходите (НАП).

Дълговете по всички фронтове започват да се трупат, някои от тях водят до блокирането на значителна част от наличния капитал на компанията. Запорът по оперативните средства, води до допълнително увеличение на задълженията и дори до забавяне на заплатите на служителите.

Съдбовната 2017 г.

Така стигаме до съдбовната 2017 г., когато всички възможни фактори се подреждат в ущърб на „Булсатком“. След повече от година бавене и отлагане, сателитът на „България Сат“ най-накрая е изстрелян в орбита. Вместо това да бъде триумфът на собствениците на „Булсатком“, именно това се оказва последният фактор, който формира „перфектната буря“.

Сателитният оператор се оказва обвързан с доста скъп договор за наемане на капацитета на „България-Сат 1“. Компанията трябваше да получи близо половината от транспондерите на спътника, които да използва за излъчването на разнообразно съдържание, включително и на добавянето на 4K канали за своите потребители. Останалата част от капацитета, „България Сат“ трябваше да предлага на други играчи в доставката на телевизия в рамките на региона.

Обвързването на двете фирми е пълно, като „Булсатком“ се е задължил по договор да плати 300 млн. долара за 15 години, за да ползва сателита. Контрактът е използван като основна гаранция пред Exim Bank и SSL от „България Сат“, че спътника ще разполага с необходимия минимум от клиенти, когато бъде изведен в орбита.

„Задълженията на „Булсатком“ надминаха 700 млн. лева през 2017 г.“ Макс Зиф, „Булсатком“

Проблемът е, че в този момент „Булсатком“ все още разполага и с договор с Hellas Sat за доставка на ТВ сигнал. Така, компанията трябва да обслужва такси по два договора за сателитен капацитет, а по същото време не разполага с пари дори да плати на своите служители. Пропускането на първото плащане по договора с „България Сат“ активира клауза, в която цялата сума от 300 млн. долара става изискуема.

„Така, задълженията на „Булсатком“ изведнъж се изстрелват на над 700 млн. лева“, обяснява Макс Зиф.

Стига се до юни 2017 г., когато в разгара на целия ураган от задължения, запори и липса на капитал, „Булсатком“ пропуска и вноска по обслужването на заема от 85 млн. евро към международните банки. При него залогът е цялото предприятие, което вкарва в уравнението кредиторите.

Кризисните мерки

Първата и най-голяма промяна, която се предприема и се знаеше от близо година е, че сателитният оператор реално ще смени собствеността си. До 2017 г. контролът над фирмата беше разпределен между двамата основатели – Максим Заяков с 60% и Пламен Генчев с 40%. След пропускането на вноската, кредиторите решават да наемат консултанта Макс Зиф, който да поеме руля на потъващия по това време „Булсатком“. Както и да започнат промени в собствеността на компанията.

Предвид тежките обстоятелства, Максим Заяков решава да напусне напълно сателитния оператор и поема контрола на „България Сат“. Кредиторите, Пламен Генчев и консултантите започват да мислят кризисен план за овладяване на ситуацията. До единодушие в мерките обаче не се стига, което налага преструктуриране на заема от 85 млн. евро и търсенето на други инвеститори. Което води до пълната рокада в „Булсатком“.

Британският фонд Blantyre Capital изкупува около 50 млн. евро от задълженията, които са осигурени първоначално от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank. KBC Group продава своите на Българската банка за развитие (ББР), а втората изкупува част от тези на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последната запазва известен дял и реално остава единствения първоначален кредитор.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“ Макс Зиф, „Булсатком“

Новите страни по заема, заедно с Пламен Генчев успяват да достигнат до консенсус, как да действат в дългосрочен план. Но не и до пълно единодушие каква да бъде структурата на собствеността. Преговорите за това продължават, като се очаква окончателната акционерна структура да бъде финализирана до края на октомври.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“, коментира Макс Зиф.

Независимо, как ще бъдат разпределени акциите, няма да има един мажоритарен собственик, тоест нито една от страните няма да контролира 50+% от акциите, уточни Макс Зиф на въпрос на TechTrends.

Хипотезата, че ББР ще влезе по-силно в управлението на „Булсатком“ и ще изкупи повечето други задължения, като така ще формира де факто държавен ТВ доставчик, за момента не намира почва.

Запълването на дупките

Влизането на новите кредитори дава глътка въздух на компанията и започва болезнения процес по преструктуриране. Освободени са около 20 млн. лева капитал, с които тя започва да погасява най-неотложните задължения. Сред тях попадат неплатените задължения към НАП и други доставчици.

Започват серия от преговори и споразумения с редица други страни. Уредени са споровете с ТВ правата на излъчване от страна на медийните компании. Както и по иск на SSL от 10 млн. долара свързан с гаранции по договора на американския производител с „България Сат“.

С последния и Exim Bank също се водят преговори, като в момента, „Булсатком“ финализира споразумение относно дълга от 300 млн. долара за ползването на спътника. Очакванията са, че сателитният оператор изобщо няма да използва договорения капацитет, а ще остане към Hellas Sat. Като ако не всички, то значителна част от задълженията на „Булсатком“ по този договор ще отпаднат.

„Булсатком“ е погасила всички задължения към НАП и държавата“ Макс Зиф, „Булсатком“

Компанията си осигурява в дългосрочен план достъп до сателитен сигнал. През 2018 г. сателитният оператор е сключил нов контракт за ползване на спътника на Hellas Sat, който е за десет години и на по-изгодни условия.

Кредиторите осигуряват на „Булсатком“ допълнителни средства от 30 млн. евро през настоящата година, като вече първата вноска от тези средства влиза в касата на дружеството през август. Те ще бъдат използвани за оперативна дейност и инвестиции в ново техническо оборудване, като например по-модерни цифрови тунери, коментира Зиф.

По време на преструктурирането, едно от основните условия, които поставя ББР при влизането си като кредитор е да няма съкращение на персонала.

„Задълженията на „Булсатком“ трябва да бъдат свити до 140 млн. лева през следващите седмици Макс Зиф, „Булсатком“

Крайният резултат от всички тези действия е значителен. Когато бъде финализирано споразумението с Exim Bank и „България Сат“, дълговете на „Булсатком“ ще бъдат свити до 140 млн. лева, в които влизат и допълнителния капитал от 30 млн. евро. С други думи, първоначалните задължения на компанията от 2017 г. в размер на над 700 млн. лева са редуцирани с над 80% до около 90 млн. лева.

В очакване на слънцето

След като „Булсатком“ е на път да се изправи отново на краката си, остава последният въпрос – какви са плановете за развитието му оттук насетне? Според Макс Зиф, компанията ще се фокусира основно около предоставянето на ТВ услуги. Проектът за собствен сателит остава в дружеството „България Сат“ и неговия бизнес модел ще зависи изцяло от Максим Заяков.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“, коментира Зиф. „Ще запазим фокуса за предоставянето на платена телевизия и ще се концентрираме върху нейното качество“.

Макс Зиф допълни, че финансовите проблеми през последните пет години са оказали доста негативно влияние върху основния бизнес на компанията. Стабилизирането ѝ позволява отново да се погледне към главния източник на приходи и да се инвестира в неговото развитие.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“ Макс Зиф, „Булсатком“

С изчистването на основните дългове, компанията ще инвестира всички налични средства в подобряване на качеството на ТВ услугите си. Подновяване на оборудването, обучение и развитие на персонала, клиентско обслужване и др.

След финализирането на акционерната структура „Булсатком“ няма да предоставя дивидент на своите акционери, като всички натрупани средства ще се реинвестират, за да се запазят и дори засилят позициите ѝ на българския пазар.

„Това е необходимо, за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“, обяви Макс Зиф.

„Няма да се раздават дивиденти и всичко ще се реинвестира,  за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Булсатком“ най-вероятно няма да инвестира в собствено съдържание, като ще разчита на това, което предоставят различните медийни компании. Според Зиф, българският пазар е прекалено малък и инвестиции в подобна дейност няма да са рентабилни.

Компанията разполага с интерактивна телевизия и собствено приложение, което може да се използва за гледане на видео на поискване (VoD). Относно привличането на големи стрийминг платформи за партньори, там има прекалено много неизвестни и всичко зависи от условията, които се поставят, коментира Зиф.

Засега не се планира и продажба на „Булсатком“, независимо че в региона има интерес към телекомуникационния сектор. Според Макс Зиф, първо трябва напълно да завърши процеса по оздравяването на компанията и тя да може да генерира печалба, за да се премине към подобна фаза.

Краят на мегаломанията

Собственият спътник не беше единственият амбициозен проект на дуото Заяков-Генчев. „Булсатком“ започна през 2011-2012 г. да развива собствена 4G мобилна мрежа и дори има доста ограничени абонати на тази услуга. Компанията държи 2x5MHz честоти в 1 800MHz спектъра, като още 2x10MHz бяха запазени за нея, за равнопоставеност. „Булсатком“ се отказа от последната лента покрай финансовите си проблеми.

Бъдещето на мобилните услуги на оператора остават неясни. На въпрос от TechTrends за тяхното развитие, Зиф коментира, че в момента се оценяват възможностите в тази сфера.

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, “ Макс Зиф, „Булсатком“

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, коментира Макс Зиф.

Индикациите засега са, че най-вероятно „Булсатком“ ще запазят честотите и едновременно с това ще се търсят възможности за развитието на т.нар. „виртуален оператор“ (MVNO). При него, се ползва вече изградената инфраструктура и честоти от трите основни телекома срещу определена такса. Тази концепция от години не може да се реализира в България, заради липсата на договореност между някой от големите оператори и малките компании.

Как изглежда „Булсатком“ след „перфектната буря“? Шансът компанията да си стъпи обратно на краката е доста голям, като се фокусира изцяло върху основния си бизнес с доставката на ТВ сигнал. Новото ръководство слага край на мегаломанските проекти, които доведоха до истинско цунами от задължения и пресушиха капитала на оператора. Единствената голяма въпросителна остава с мобилната услуга, изградената мрежа и наетите честоти.

Инвестициите ще бъдат основно в подобряване на качеството на ТВ съдържанието и услугите. Не беше споменато нищо за потенциални придобивания на малки интернет или ТВ доставчици, но за това най-вероятно в момента няма ресурс .

Освен обещанието за по-добро клиентско обслужване, „Булсатком“ обяви, че ще бъде много по-открит пред обществото и медиите, за случващото се в компанията. С интерес ще проследим дали всичко това ще издържи теста на времето. Това обещание, Зиф дава и по отношение на прозрачността на оператора спрямо декларираните абонати в Комисията за регулиране на съобщенията. Което може да обясни донякъде резкия ръст от близо 170 хил. клиента осъществен между 2017 г. и 2018 г.

The post „Булсатком“ след перфектната буря appeared first on TechTrends България.