Точните причини защо това се случва продължават да не са потвърдени напълно, но конфликтът между Белия дом и технологичната компания продължава. Последният залп идва от началото на юни, когато е издадена забрана за използването извън САЩ на Claude Fable 5, последния AI модел на Anthropic. Това кара компанията да спре пускането на новия си продукти, докато не отговори на опасенията на американската администрация. Те са свързани с потенциалната възможност да се отключат „по-напредналите“ функции на модела и така да се застраши киберсигурността на САЩ.

Отвъд техническите проблеми, които казусът отключва, европейските държави (и американските демократи – бел. ред.) изпаднаха в паника, че САЩ ще могат да упражняват контрол върху AI моделите. Мотивите са, че те са разработвани основно от американски компании, както и основният капацитет за AI изчисления е базиран в Северна Америка. Страховете им са подсилени от заповед на Доналд Тръмп от 2 юни, която цели американската администрация да се модернизира с напреднали AI възможности, но и те да гарантират, че САЩ ще са лидер в тази област.

Спорът между Белия дом и Anthropic е комбинация от всичко изброено по-горе. Заповедта на Доналд Тръмп, опит за допълнителен контрол над най-напредналите AI модели и конфликтът между Вашингтон и технологичната компания от зимата. Също така, поставя и прецедент върху опитите за пряка държавна намеса в развитието на изкуствения интелект – както технологично, така и от бизнес гледна точка.

Февруарските страсти

Юли 2025 г. водещите технологични гиганти подписват отделни договори по 200 млн. долара всеки за имплементацията на техните AI модели в Департамента по отбраната (или войната – бел. ред.). Това включва, както Anthropic, така и Google, OpenAI и xAI (сега част от SpaceX – бел. ред.), като точното естество на договорите не е публично. Вследствие на това, се оказва, че моделът на първата компания – Claude е най-широко използван на „първа линия“ от Пентагона. От Anthropic коментират, че нейните продукти се използват „из целия Департамент на войната и други агенции за национална сигурност за подпомагане в критични процеси, като разузнавателен анализ, моделиране, симулации, оперативно планиране, кибер операции и др.“

Предполага се, че Claude е един от факторите за осъществяването на светкавичната и успешна мисия по залавянето на венецуелския президент Мадуро. С подобна прецизност беше открит и военния конфликт с Иран месец по-късно, но след като свършиха предварително набелязаните цели и потока разузнавателна информация беше редуциран, съответно ефективността намаля.

Американският президент Доналд Тръмп издаде заповед за забрана на ползването на моделите на Anthropic на федерално ниво. Като опасенията са свързани с „проблеми със сигурността“. От Белия дом също така дават на администрацията шестмесечен период за преминаване към алтернативни модели. Anthropic обжалва пред съда решението, като на първа инстанция магистратите отсъждат в полза на компанията, но на втора – не. Все още няма окончателно постановление на последна инстанция и този спор ще се проточи.

Една от потенциалните причини, които се впрягат за разривът между Белия дом и Anthropic е отказът на компанията да се ползват нейните модели за обучение на нападателни и/или напълно автономни оръжия, както и за масово следене. Информацията не е напълно потвърдена, но издадената забрана съвпада с началото на военната операция срещу Иран. Също така, в наличната информация в публичното пространство, споровете между Белия дом и Anthropic са се влачели с месеци към февруари.

Новата ескалация

Докато все още тече шестмесечният период за подмяна на модела Claude в американските системи за сигурност, а и делата за обжалване на заповедта, в началото на юни ставаме свидетели на нов залп между Anthropic и администрацията на президента Доналд Тръмп. Този път компанията е натисната да не пуска най-новия си вариант на модела Claude Fable 5. Аргументите са, че той може да бъде „jailbreak“-нат, което означава, че експерти могат да отключат пълния му потенциал, без да плащат или без да искат разрешение от Anthropic. Само и единствено чрез достъп до публичната версия.

Технологичната компания отрича подобна уязвимост и според нея, управляващите в САЩ преувеличават за такава опасност. В отговор на това, от Белия дом издадоха забрана за износ на Claude Fable 5, което принуди Anthropic да отложи пускането на тази версия. За момента изглежда, че американската администрация е оставила всичко в ръцете на компанията и докато не бъдат отстранени потенциалните проблеми, рестрикциите ще продължат да важат.

Това създава по-голям проблем, защото е доста трудно да се гарантира напълно, че даден софтуер е непробиваем за jailbreak. Което поставя Anthropic в почти невъзможна позиция за преговори. Отделно, делото за забраната за ползването на Claude моделите още върви. На базата на това може да се извлече хипотезата, че рестрикциите за износ на най-новата версия, по-скоро е инструмент за натиск от страна на Белия дом, срещу компанията. Claude е един от най-добрите AI модели за програмиране и като цяло в доста други сфери, Gemini на Google е сред другите основни конкуренти.

Европейската паника

Съюзниците на САЩ, най-вече тези в Европа, прозират други мотиви зад забраната за износ на Claude Fable 5. Това според тях е демонстрация, че Вашингтон може да контролира всеки един от основните AI модели, както и възможностите, с които той да се предоставя извън Щатите. Забраната за износ, удобно съвпада с изпълнителна заповед на президента Тръмп, в която се говори за усилване на възможностите за изкуствен интелект на САЩ.

Комбинацията от предходния спор между Белия дом и Anthropic относно употребата на AI модели във въоръжените системи, също буди страхове. Ако САЩ успее да контролира какво може да изнася като изкуствен интелект, от една страна, а от друга – интегрира технологията тясно в своите въоръжени сили, Вашингтон ще има значително отбранително (и нападателно) превъзходство. Тръмп вече положи подобни усилия в предоставянето на по-слаби AI чипове за Китай през същия инструмент за забраната за износ.

Въпросът е дали казусите с Anthropic от началото на 2026 г. са ограничени само до спора между компанията и Белия дом или са част от по-голяма, обхватна и амбициозна AI политика на Вашингтон. Доналд Тръмп в няколко официални документа заявява желанието на администрацията си, страната да е водеща в тази технология. Затова не са изключени и двата варианта, дори и заедно.

Реакцията на Европа в това отношение е донякъде очаквана. Защото Китай, активно работи по собствени AI чипове, докато в същия момент закупува огромно количество американски такива. Пекин успешно копира по-старите модели на OpenAI в своя DeepSeek и др., което демонстрира, че макар и да изостава, то разликата със САЩ не е толкова голяма. Европа от своя страна няма собствено производство на високотехнологични чипове, а единственият AI модел – Mistral е със значително американско финансиране и дял. Изкуственият интелект може да се окаже поредният иновационен елемент, в който Стария континент ще изостане значително зад САЩ и Китай.

The post Anthropic на мушката на Белия дом appeared first on TechTrends България.

За тези, които следят развитието на Starlink под лупа, новината не е шокираща. Дружеството пусна в края на пролетта десетки обяви за работа за инженери, разработчици и други, които да разполагат с достъп до класифицирана информация.

Договорът със Starlink идва в момент, в който правителството на САЩ се опитва да засили иновациите в орбита. Включително, администрацията на президента Доналд Тръмп обособи отделни Космически сили към Пентагона, които да се фокусират върху тази задача.

Какво ще прави SpaceX

През първите дни на октомври, SDA подписва със SpaceX договор за 149 млн. долара. Според него, компанията на Илон Мъск трябва да изработи четири специализирани микросателита. Тяхната задача е да могат бързо и гъвкаво да следят за всякакви изстрелвания на балистични ракети по Земното кълбо. Спекулира се, че сензорите ще могат да засичат и проследяват дори хиперзвукови ракетни системи.

Платформата на Starlink е първоначално изработена да предава интернет сигнал в отдалечените места по Земята. Концепцията на SpaceX позволява, спътниците да се конфигурират по всякакви начини, в зависимост от нуждите на клиентите. Това качество е характерно за редица други проекти свързани с микро и нано сателити, включително и на българската компания EnduroSat.

Конкретно за целите на SDA, Starlink ще трябва да оборудва спътниците с инфрачервени наблюдаващи сензори (OPIR) и мощни широкоъгълни камери (WFOV). Първите устройства трябва да са готови за изстрелване в ниска околоземна орбита (LEO) през септември 2022 г.

SDA е предоставил подобен договор и на L3Harris за 193 млн. долара, като най-вероятно решенията на двете компании ще се съревновават за ефективност и цена.

Проектът Blackjack

Агенцията за авангардни отбранителни разработки на САЩ (DARPA) стартира проект Blackjack. Той трябва да осигури съзвездие от малки сателити в ниска околоземна орбита, които да предоставят взаимосвързано и непрекъснато наблюдение на всяка точка на Земята. В него е заложено участието на компании извън военни сектор, което прави SpaceX повече от логичен избор.

Любопитното е, че първоначално двете щатски агенции DARPA и SDA не обвяват, че ще работят заедно по Blackjack. Едва през лятото на 2020 г., ръководителят на проекта коментира, че сътрудничеството между тях е факт и, че втората институция директно ще се ангажира с тестовите сателити. Което и става чрез двата договора със SpaceX и L3Harris подписани през октомври.

По-мощен GPS

Американски учени виждат и потенциално друго мощно приложение на микро и нано сателитите в LEO орбита. Това са Тод Хъмфрис и Питър Янучи от радионавигационната лаборатория на университета в Остин, Тексас. Според тях, подобна мрежа или съзвездие от спътници, може да осигури много по-прецизен, ясен и труден за заглушаване сигнал за навигация.

САЩ използват от повече от половин век своята GPS система, която първоначално беше за военни цели, а от края на 80-те години е отворена и за граждански решения. Тя се състои от 30 традиционни сателита в геостационарна средна орбита (MEO). Фактът, че спътниците са разположени на 20 хил. км от повърхността прави сигнала доста по-слаб, спрямо решенията на LEO орбита, която е само на 2 хил. км. Разликата в разстоянието е десет пъти, което може да бъде решаващо за качеството на GPS сигнала.

По-мощното излъчване ще позволи не само по-прецизно определяне на местоположението, но и ще бъде по-труден за заглушаване. Това ще изисква по-големи и мощни системи, които да го блокират или да създадт смущения в него.

Успехите на Starlink

SpaceX успя да изстрела над 700 сателита Starlink в рамките на една година. Тяхната бройка трябва да се удвои през следващите месеци до над 1 400 спътника. При всяко изстрелване на една ракета Falcon 9, компанията ще може да извежда по 60 наведнъж, поради компактния им размер. Те летят на много ниска орбита от едва 550 км височина.

Следващата фаза включва извеждането на още 2 800 спътника, които ще са на над 1000 км орбита. А третата фаза предвижда истинско съзвездие от 7 500 сателита, които ще са още по-ниската орбита от 340 км. Общо, SpaceX планира огромна мрежа от 12 хил. спътника разположени на три нива. Комисията по далекосъобщенията на САЩ (FCC) е одобрила този план за момента. Второто поколение Starlink сателита трябва да са 30 хил.

Решението на SpaceX има своите недостатъци. Основният проблем е в рязкото увеличение на космическите отломки и боклук, който ще се намира в орбита след няколко десетилетия. Микро и нано сателитите са с доста по-кратък жизнен цикъл. Това е една от двете причини да се изстрелват толкова много на брой – по-ниската орбита изисква повече устройства да са активни и още много допълнителни, които да заменят тези, чиито живот е изтекъл. Така се създава истинско „пренаселване“ на околоземното пространство.

Друг голям проблем е, в радиочестотите, които ползват. Те използват между стандартните сателитни вълни (K_u-лентите на 12 до 18GHz), както и милиметрови такива (K_a и V), които варират от 26GHz, както и 40 до 70GHz. Огромният брой на по-ниска орбита от стандартните сателити, може да доведе до смущения в настоящите системи, както и да създаде проблеми в услуги, като метеорологичните.

Във всички случаи, беше въпрос на време Starlink на Илон Мъск да бъде използван от военните. Което е и може би една от причините, милиардерът да планира да отдели сателитното си звено от SpaceX в самостоятелна компания.

The post Военното приложение на Starlink appeared first on TechTrends България.