Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

Тези конгломерати са толкова всеобхватни, че още през 1997 г. по време на финансовата криза в Азия върлува страхът, че ако някой от тях фалира, може да повлече цялата икономика на Южна Корея със себе си. Затова кризата от края на октомври в Samsung Electronics може да се разглежда с едно наум за това, че ако групата изпадне, това може да се отрази на цялата държава. Но от друга страна, самият проблем от преди два месеца създава впечатление, че е прекалено раздут от инвеститори и медии.

Дори на моменти изглежда все едно някой е сложил компанията в някоя от детските игри от сериала „Игра на калмар“. Те обаче не са толкова невинни, като главните герои се борят за живота си в стремеж да вземат голямата награда. Дали същото не се отнася и за Samsung, но в един по-различен, бизнес и технологичен аспект?

Зелена светлина, червена светлина

Първата половина на 2024 г. изглеждаше повече от позитивна за Samsung Electronics (холдингът за потребителска електроника на „чаебола“ – бел. ред.). Приходите и печалбата растат уверено, до голяма степен движени от малко известен за обикновения човек сегмент – производството на чипове, полупроводници и компоненти. Причината тази година е, че бумът на изкуствения интелект (AI) предизвика засилен интерес към специфични компоненти. Samsung до края на юни 2024 г. успяваше да се възползва от него.

Втората половина на изминаващата вече година се оказва доста по-мрачна в това направление за Samsung. Компанията губи позиции в изключително нишов сегмент – производството на HBM памети, които са следващо поколение комбинирани DRAM платки. Те се оказват ключов компонент в новото поколение графични процесори насочени към AI операции на Nvidia. След като американският гигант засилва производството на подобни системи за изкуствен интелект, поръчките за HBM памети избухват. Но от тях се възползва малкия южнокорейски доставчик SK Hynix, докато Samsung не получава такива.

Това подтиква инвеститорите да започнат да разпродават своите акции, като В началото октомври 2024 г. в навечерието на финансовите си резултати за третото тримесечие, Samsung направи рядко обръщение с извинение към инвеститорите. В него те признават, че са предизвикали опасения относно технологичната конкурентоспособност на компанията, но те са доста завишени.

След което обявяват няколко промени, включително ръководни, с което да си върнат доверието на инвеститорите. Тактиката обаче само налива масло в огъня. До края на октомври Samsung изтрива над 126 млрд. долара пазарна капитализация спрямо пика си в края на юни 2024 г. Формалният повод за срива и за извинението – по-ниската печалба през третото тримесечие.

Финансовата меденка

Резултатите през третото тримесечие на 2024 г. трудно биха били повод за затриване на 25% от цената на акциите в рамките на няколко месеца. Дори в цялостен мащаб нещата изглеждат позитивни. Приходите се увеличават от 33.9 млрд. долара на 41.2 млрд. долара на годишна база през юли-септември. В същия момент оперативната печалба е 3.3 млрд. долара през третото тримесечие на 2024 г. спрямо загуба от 1.6 млрд. долара. Тогава, какъв е проблемът?

Инвеститорите виждат такъв при разбивката по отделните звена на Samsung. Технологичният бизнес на конгломерата е разделен на четири сегмента. DX се казва този, който всички най-добре познаваме – разработването и предлагане на смартфони, таблети, лаптопи, домашни електроуреди и др. Той е с най-голям сред приходите на компанията – близо 60% през третото тримесечие.

Вторият е DS и включва производството и дизайна на различни хардуерни компоненти – от RAM памети през харддискове и др. Макар, като постъпления да генерира само една трета или 36%, от известно време той формира основния дял на оперативната печалба. През третото тримесечие на 2024 г. тя е 12 млрд. корейски вона, срещу загуба от 14 млрд. корейски вона за същия период предходната година. Останалите две звена са SDC, в които са екраните и с по под 10% дял на приходите и печалбата, както и аудио системите Harman. Последните са дори по-малки с по под 5% по-малък дял.

Инвеститорско дърпане на въже

Проблемът за инвеститорите идва от DS отдела, от който инвеститорите са очаквали по-голяма печалба. Което е повече от странно, предвид факта, че през финансовата 2023 г. той е воденичен камък за Samsung. За цялата година той регистрира загуба от почти 14.9 млрд. вона. Тя е компенсирана частично от DX звеното и напълно от позитивното представяне на останалите.

Южнокорейският гигант я връща на печалба през първите девет месеца на 2024 г. Това също така увеличава оперативната такава на цялата компания почти деветкратно – от 2.7 млрд. долара на 19.4 млрд. долара.

Инвеститорските опасения са породени по-скоро от стратегически страхове, че Samsung няма да участва в AI модернизацията на Nvidia (и на AMD също – бел. ред.). Което не позволява на компанията да се конкурира адекватно с TSMC в аутсорсването на полупроводници. Тези опасения са не толкова основателни, защото SK Hynix може да се окаже неподготвена за мащабите на поръчките на Nvidia. Американската Micron е другият потенциален конкурент, но ако производителят на графични карти одобри новите модели HBM памети на Samsung, то това може да успокои инвеститорите.

Samsung е преминавала през по-големи проблеми през годините и дори през подобни заличавания на пазарната си капитализация. Голямата разлика спрямо предходни периоди и 2024 г. е, че това става с много бързи темпове. Досега 25% са били отписвани от финансовите пазари в рамките на година-две, а не за половин. Ситуацията напомня по-скоро на инвеститорска паника и прекалено прибързани действия, породени от сходните темпове на развитие на AI.

Масло в огъня наля и политическата ситуация в Южна Корея, след като президентът Юн Сук-йол обяви извънредно положение в страната и обвини опозицията в колаборация със Северна Корея. Действията му бяха породени от спорове за държавния бюджет, но и предизвикаха вълна от протести. В крайна сметка, кризата бе овладяна, президентът беше отстранен от длъжност и сега е изправен пред обвинения за корупция. Всичко това оказа влияние и на пазарите, което предвид негативната тенденция там на Samsung само я влоши. Засега южнокорейският гигант изглежда ще избегне най-лошият развой от тази своеобразна „игра на калмар“.

The post Samsung в „игра на калмар” appeared first on TechTrends България.

Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

За разлика от тях, работата по отделяне на фиксираната мрежа започва през 2021 г. в Гърция и Untied Group иска от няколко години да направи това, но поради различни обстоятелства процесът отнема повече време. Тогава, групата аргументира идеята за отделяне на мрежите си и поставянето им в едно звено, че по този начин по-лесно ще може да продава капацитет на международни клиенти.

Проблемът е, че през последните месеци вървят упорити слухове, че United Group си търси купувач, покрай високата задлъжнялост на конгломерата. Те тръгнаха точно от Гърция, откъдето започна формирането на новото мрежово дружество на групата. Което може да означава всичко или нищо. Дълговете бяха и основната причина за продажбата на United Towers през 2023 г. Но този път, създаването на United Fiber ще има за цел по-скоро да увеличи общата цена на групата, отколкото да се продава отделно.

Новият United Fiber

Новото дружество се казва United Fiber и ще отговаря за цялата оптична инфраструктура на групата. Тя включва фиксираната мрежа в Гърция, България, Сърбия, Словения и Хърватска. Стратегическото ѝ разположение я прави привлекателна за потенциално изграждане на свързаност от Тип 1 и 2, защото позволява стабилна трансгранична свързаност по продължение на Балканите. Както и създава предпоставка за междуконтинентална такава между Европа, Близкия изток и Азия. В по-дългосрочна перспектива ако се засилят връзките между Гърция и Египет – може да има свързаност и към Африка.

По думите на Желко Батистич, вицепрезидент „Технологии“ в United Group, само в четирите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) – България, Гърция, Словения и Хърватска са изградени 60 хил. км опорна и градска оптична мрежа. За Сърбия, Батистич само коментира, че през 2000 г. United Group са изградили най-голямата мрежа в региона.

На тези пазари тя покрива 3.6 млн. домакинства, като през 2024 г. има планове да се разшири с още 450 хил. с оптика до дома. Според финансовите отчети на компанията-майка за края на 2023 г. Сърбия е на второ място в групата с 568 хил. абоната, след България, като „Виваком“ разполага със 721 хил. Батистич коментира, че българският оператор е лидер в доставката на интернет на дребно с 50% покритие на домакинствата (бел. ред. – коригирано на 12.06.2024 г., преди това беше изписано като „пазарен дял“) и с планове да го разшири до 67% към 2028 г.

Гърция – първа и последна

Вицепрезидентът допълва, че United Group има планове да разшири с 20% оптичната свързаност в Гърция. Южната ни съседка е със сравнително малки позиции, като има само 135 хил. абоната в края на 2023 г. (само за Nova, без Wind – бел. ред.). Но се предвиждат нови проекти, като опорен кабел от Солун до Атина, който трябва да бъде завършен през 2025 г.

Потвърждава се целта на създаването на United Fiber. Балканската група иска да може да продава трансгранична свързаност и вкарването на фиксираната мрежа под една шапка улеснява това. Самата търговска дейност ще се осъществява от друго звено – UGI Wholesale. То беше създадено през 2021 г. и отдели всички продажби на едро в групата под една шапка.

По това време беше създадено и United Fiber в Гърция. От балканската група потвърдиха, че през март 2024 г. беше основано местно дружество United Fiber в Словения и до края на годината това трябва да се случи в България и Хърватска.

Защо на United Group им отне три години да вкарат останалите си фиксирани мрежи под гръцкото дружество United Fiber? Най-вероятно заради консолидационните процеси, особено в България. „Виваком“ направи ударни покупки на някои от останалите по-големи регионални оператори. Това позволи на телекома да излезе на лидерска позиция по абонати при фиксираните услуги. Но също така разшири значително обхвата на оптичната и опорна мрежа на компанията. Част от сделките бяха подложени на критика от конкуренцията и регулаторите и затова процесът се забави. Това важи с пълна сила на придобиването на „Булсатком“.

Повишаване на приходите или на цената

Погледнато от гледната точка на цялата група, отделянето на United Fiber има значителна логика. Ако UGI намери големи клиенти, които да използват цялата инфраструктура в отделните държави за трансгранична свързаност, това може да докара допълнителни приходи за компанията. Досега този процес минаваше през всеки един от телекомите в съответната страна. UGI трябваше да оптимизира процеса, а изваждането на мрежата в отделно дружество го приключва.

Докато допълнителни приходи няма да са излишни за United Group, то друга потенциална цел е да се надуе пазарната оценка на целия конгломерат. Отново от Гърция тръгнаха слуховете, че балканската телеком група се опитва да се продаде, след като мажоритарния финансови инвеститор BC Partners иска да излезе.

Гръцките медии писаха през февруари, че местното звено на United Group – Nova е в много ранен процес на продажба. Цената е около 2 млрд. евро, като за купувачи се спряга финансовия фонд CNC Capital Partners, както и телекомите Etisalat и Saudi Telecom. Продажбата само на гръцкия бизнес може да създаде проблеми на групата после да намери добра цена и за останалите си звена. Това е видно и в новосъздадения United Fiber, тъй като оптичните трасета в южната ни съседка са важни за свързаността с Африка и Азия. Там са предвидени и нови инвестиции. Българският пазар е вторият по големина на приходите в рамките на групата и също е с ключово географско разположение за продажбата на едро на взаимосвързаност.

Саудитски интерес (обновена)

Така през май се засилиха слуховете, този път, че на тезгяха е цялата United Group. Всичко все още е в проучвателна фаза, а основният кандидат е арабския Etisalat. Ако се сключи подобна сделка, това ще е проблем в България и Сърбия, защото близкоизточния телеком вече притежава мажоритарен дял в местните оператори под бранда Yettel. Което ще създаде опасения от прекомерна концентрация на пазара.

Слуховете се натрупват, като само преди два дни (3 юни) Reuters пусна нова информация, че Saudi Telecom (STC) вече преговарят за пълното придобиване на United Group. Разговорите са в начална фаза и може да не доведат до сделка. Балканската група се оценява на около 8 млрд. евро, като в цената е включен и дългът, който в края на 2023 г. е 4.3 млрд. евро.

Последните действия с отделянето на United Fiber създават допълнителни предпоставки за продажбата на групата в пакет, а не на парче. Потенциалният купувач ще получи напълно конвергиран телеком, който оперира в доста апетитни като география региони. Съответно може да се окаже ключов при интернет свързаността между Европа и околните континенти.

The post United Group най-накрая отделя фиксираната си мрежа appeared first on TechTrends България.

Сред спряганите купувачи са американски финансов фонд и потенциално два арабски телеком групи. Интересът на оператори от Близкия изток се засилва, след като Etisalat придоби контролния пакет акции в Yettel и CETIN, сред които са и едноименните български компании.

Информацията засега е силно спекулативна, като самите United Group отказват да я коментират именно поради този факт. От друга страна, в идеята има логика, защото групата натрупа големи дългове, с нейните мащабни планове за разгръщане на Балканите. През януари тя пласира облигации за 1.73 млрд. евро, които бяха използвани за рефинансиране на предходни задължения.

Евентуалната продажба на гръцките активи ще окажат значителна промяна в портфолиото на United Group, като в момента те са най-големи като приходи. Затова и логиката, че може цялата група да е на тезгяха не е толкова далечна.

От съседите с любов и спекулации

Новината, че гръцкият телеком Nova на United Group може да бъде продаден тръгва от местното издание Euro2Day. Според него, процедурата е все още в ранна фаза, но вече има заявен интерес от различни инвеститори – стратегически и финансови. Позовавайки се на анонимни източници, основната причина е потенциалното изтегляне на BC Partners от телеком групата в неопределено бъдеще.

Очакваната цена за Nova е около 2 млрд. евро или 7.5 пъти печалбата преди лихви, данъци и амортизации за дружеството за 2023 г. Сред потенциалните купувачи се спряха американския фонд CVC Capital Partners, а голямата гръцка медия Ekathimerini добавя към него арабските телекоми Etisalat и Saudi Telecom. Първият вече има силни апетити в региона след като придоби мажоритарен дял в Yettel и CETIN, които са със стабилни позиции в България и Сърбия. Избрани са и консултантите по евентуалната сделка – JP Morgan и Morgan Stanely.

Според двете гръцки медии единият вариант е продажбата само на телекома Nova. Втората опция е сделката да обхване цялата група и всички пазари. Тогава обаче Etisalat ще срещне съпротива от антимонополните регулатори в някои от държавите, в които оперира United Group. Най-проблемни ще са Сърбия и България, тъй като арабите вече придобиха контролния дял в Yettel и CETIN от PPF Group. Бившите звена на Telenor са най-активни точно в тези две балкански държави.

Средиземноморският фактор

Гръцката експанзия на United Group започна малко след тази в България. През август 2020 г. балканския телеком получи одобрение от местените и европейски антимонополни органи за придобиването на оператора Forthnet, който оперира под търговското име Nova в страната. Това е един от водещите кабелни доставчици в южната ни съседка и по това време разполага с 457 хил. ТВ и 551 хил. интернет абоната.

Точно година по-късно през август 2021 г. беше обявено и второто придобиване на местна почва. United Group купи третият по големина мобилен оператор и един от трите водещи телекоми в Гърция – Wind Hellas. След още година двата актива бяха обединени в една компания и под бранда Nova.

Новият комбиниран оператор се превърна във втория по големина фиксиран такъш и остана трети при мобилния сегмент. Това показват данните на гръцкия телеком регулатор EETT за 2021 г. Макар тогава финалното ребрандиране на Nova да не е приключило, компанията вече има малко под 24% на мобилния пазар като абонати. Операторът скъсява макар и с малко разликата спрямо втория Vodafone, който е с 30%.

Лидер е OTE с 46%, като бившият държавен телеком е водещ и при двата подсегмента във фиксирания пазар. При интернет доставката е с около 50% дял на линиите, а при платената телевизия – около 52%. Консолидираните данни на Nova във фикса ги поставят на твърдото второ място. При интернет доставката, звеното на United Group е с 27% пазарен дял, а при платената ТВ – 36%.

Перлите в короната

През първите години на придобиването, „Виваком“ беше най-големият актив на балканската група, както по приходи, така и по EBITDA. Закупуването и консолидирането на двата гръцки оператора промениха частично тази картина. За деветмесечието на 2023 г. (последният финансов отчет на United Group, с който TechTrends разполага – бел. ред.) лидер по приходи е Nova с 612 млн. евро. „Виваком“ е втори с 487 млн. евро, но двете звена заедно съставляват 54% от всички постъпления на United Group за периода. Брандът Telemach, който оперира в четири държави е след това с 21%, а медийната част на групата United Media е след това със 17%. Оригиналният сръбски оператор SBB е само с 9%.

„Виваком“ обаче се оказва най-печелившата от всички в United Group с 232 млн. евро EBITDA за деветте месеца на 2023 г. Nova отчита само 205 млн. евро, а двете заедно съставляват около 60% от тази оперативна печалба. Трети по EBITDA в групата е United Media със 103 млн. евро.

Ако се стигне до продажба на Nova почти сигурно ще означава девалвация на портфолиото на United Group. От друга страна, балканската група изгради своята локална телеком империя с агресивни придобивания. Те станаха факт благодарение на редица заеми. Към края на деветмесечието на 2023 г. United Group е акумулирала дълг в различна форма на обща стойност от 7.13 млрд. евро.

Групата започна активни действия по овладяването на задълженията. Отделянето на мобилните кули на всички оператори и продажбата им на саудитския Tawal за 1.22 млрд. евро беше именно с цел да се намалят борчовете на United Group. Сумата беше платена в налични средства, без акции или дългови инструменти. През януари, балканският телеком конгломерат емитира нови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, с които да се покрият някои от дълговете с наближаващ падеж.

Консолидираните гръцки активи представляват апетитна хапка, както за стратегически, така и за финансови инвеститори. United Group успяха да окрупнят част от пазара в южната ни съседка, най-вече във фиксирания сегмент. Подобни действия се направиха и в България, след като групата придоби доскорошния лидер на платена ТВ сателитния оператор „Булсатком“. Очаква се неговото пълно вливане във „Виваком“ да се случи съвсем скоро. Това ще направи българският телеком лидер на фиксирания пазар, докато на мобилния, компанията е с почти изравнени позиции спрямо втория „Йеттел“.

С което, Nova и „Виваком“ са двете перли в портфолиото на United Group. Третата по-малка е медийния конгломерат United Media, в която са концентрирани различните активи за съдържание, сред които е и българската „Нова броудкастинг груп“. Ако групата продаде едното звено, то другото ще продължи да допринася тежест за холдинга. Въпросът е какво решение ще вземе ръководството на United Group – дали за цялостна смяна на собствеността или само на някое или няколко подразделения. Засега групата публично отказва да коментира темата.

The post Бъдещето на United Group ще се решава в Гърция appeared first on TechTrends България.

Решението на КЗК слага и край на сагата със спора за собствеността на „Булсатком“. През последните години за сателитния оператор се водят тежки битки – съдебни и регулаторни, покрай преструктуриранията му и продажбите му. Одобрението на сделката с „Виваком“ ще разплете бързо и лесно останалите казуси. Някои от които се влачеха в съдилища и регулатори с години и заради взаимосвързаността им не можеха да се решат без да предизвикат нови.

Действието на регулатора обаче ще отвори нови въпросителни относно измерването на пазара на платена телевизия. КЗК прие доводите на United Group и „Виваком“ да включи в този сегмент и стрийминг платформите, познати и като Over The Top услуги (OTT). Данните за тях все още са само ориентировъчни и на база външни изследвания, като повечето играчи не са длъжни да подават точна информация за абонатите си, нито подлежат на регистрационен режим в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или Съвета за електронни медии (СЕМ). Като всичко това най-вероятно ще бъде оспорвано в съда от конкурентите.

Новият поглед

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е поглъщането на вече втория на пазара за платена телевизия от първия. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК правилно отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители. Ако превъртим лентата по-назад, ситуацията става дори по-плашеща. Преди КРС да започне да събира данни за крайните клиенти на платена ТВ, косвените индикации показваха, че сателитния оператор разполагаше преди десетина години с около един милион абоната. Към 2022 г. „Булсатком“ вече се е свил до 542 хил. или почти наполовина, като и това е първата година, в която компанията губи лидерското си място. Причина за всичко това е засилената конкуренция, финансовите проблеми на оператора и несигурността покрай боричканията за власт в него.

Този факт не е най-решаващия в констатацията на КЗК, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. Регулаторът приема напълно доводите и допълнителните неофициални данни на United Group и „Виваком“, които игнорират тези от годишните доклади на КРС. Според тях на ТВ пазара трябва да се добавят абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор).

По този начин целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

За стрийминга с любов

Има ясна причина, защо през всичките години досега при пазарните анализи в телеком сектора се взимаха данните от КРС. Те се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че няма точна информация колко е сивия сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

Въпреки, че са силно ориентировъчни те са доста интересни и за първи път имаме по-точна разбивка на стрийминг услугите в страната. Netflix е лидер с 200 хил. абоната, следван от HBO Max със 150 хил., Disney+ е наполовина със 75 хил., още 40 хил. са към Amazon Prime Video. Българските независими онлайн ТВ платформи са с 60 хил. и още 35 хил. са другите, някои от които и сателитни услуги от съседни държави.

„Но всичко е точно“

С безропотното приемане на горните данни КЗК обръща с главата надолу анализът на ТВ пазара в България. Освен, че информацията за потребителите „на сиво“ и OTT е ориентировъчна се пренебрегва факта, че в страната един от популярните начини за абониране към стрийминг платформите е през големите телекоми. „Йеттел“, тогава „Теленор“, наложиха идеята с добавянето на HBO Go (сега HBO Max) през 2016 г.

Практиката обхваща и трите оператора, както и повечето големи стрийминг услуги. „А1 България“ дори интегрираха Netflix в рамките на своето умно приложение Xplore TV. Няма разбивка, колко от тези абонати минават през телекомите. КЗК игнорира това, като се позовава на изследване на британския регулатор Ofcom, че на Острова между 60% и 80% от клиентите на OTT се договорят директно с платформата. Според тези данни само 10% минават през операторите.

За България обаче няма такова изследване и не се знае какво е припокриването на тези 541 хил клиенти. Ако решението на КЗК за разглеждане на пазара на платена ТВ трябва да се превърне в практика ще са необходими доста промени и усилия в две посоки. Едната – да се намери по-точно измерване на сивия сектор, което да се ползва от регулаторите. Втората – да се накарат стрийминг платформите да публикуват своите данни за абонатите в страната, което ще е трудно, защото са международни компании, а в закона за момента те не подлежат на такъв режим.

Въпреки липсата на тези неща КЗК отсъжда, че „всичко е точно“ и дори факта, че пак се надвишава пазарния дял след придобиването на 40% се смята, че няма заплаха за конкуренцията.

Протоколно за другите сегменти

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.

Разплитане на останалите случаи

КЗК също така налага незабавно изпълнение за своето решение, въпреки протестите на „Йеттел“ и водените дела по друг свързан казус. Почти сигурно е, че ако не двата основни конкурента, то поне единия ще обжалва мотивите на регулатора. Ако сделката мине и се финализира, то тогава тя ще разплете останалите случаи по собствеността на „Булсатком“, които са навързани с нея.

През 2019 г. кредиторите на сателитния оператор поемат контрола над „Булсатком“ и като финансови инвеститори без да участват на телеком пазара под друга форма не би трябвало да минават през одобрение на КЗК. Софийският съд обаче постановлява, че все пак регулаторът трябва да разгледа сделката и ако има промяна в пазарното поведение, то тогава трябва да се произнесе по казуса. В идентична ситуация е последващата продажба на „Булсатком“ към Спас Русев. Последният взима заем именно от United Group, за да финансира придобиването.

С което двата казуса за собствеността на сателитния оператор зависият напълно от това дали КЗК ще одобри окончателното поглъщане на „Булсатком“ от „Виваком“. С решението от петък на регулатора това е факт и съответно се разплитат двете претенции отпреди няколко години. За момента остава казуса с продажбата на физическата инфраструктура на оператора към United Group, което за момента е спряно от съда и евентуалното обжалване на решението на регулатора от останалите телекоми. Ако няма промяна в крайния изход, то тогава телеком пазарът ще е завършил основния процес по консолидация на сектора. Както и ще сложим край на сагата с „войната на розите за „Булсатком““ .

The post Как КЗК разчете ТВ пазара за сделката с „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Статуквото може би се промени през 2023 г. със скоростния възход на китайската BYD. Азиатският производител изпреварва по продажби Tesla за второто полугодие на годината. Това се комбинира и с представените електромобили на класически китайски технологични компании като Huawei и Xiaomi. Те разработват от няколко години собствени модели и ще се опитат да отхапят част от апетитния пай, който се явяват електрическите коли.

BYD успя буквално да залее регионалния пазар в Азия със своите модели. Докато Tesla владее западните държави, където марката е буквално синоним за електромобил. Това идва и с голяма доза разочарование за концерна на Мъск, тъй като той гледаше с голяма надежда към китайския пазар. Електромобилите там се превръщат във все по-атрактивен продукт за нарастващата средна и висока класа. Всички компании искат да спечелят сърцата на китайците, но май това ще успеят да постигнат местните марки.

Привидната доминация

Tesla е пълен властелин ако погледнем кои са най-продаваните модели електромобили през 2023 г. „Достъпният“ SUV Model Y доминира с над 772 хил. продадени коли. Следван от също така от по-евтиния за Tesla Model 3 с 364 хил. Едва трети идва BYD Atto 3/Yuan Plus с 265 хил. Това показват данните от Visual Capitalist, които са базирани на CleanTechnica и обхващат периода от януари до август 2023 г.

BYD има още няколко представителя сред най-продаваните модели. Техният Dolphin е четвърти с малко под 223 хил. продажби, а компактният Seagull е девети с 95 хил. От големите производители и традиционни концерни, единствено Volkswagen присъства в челната деветка с ID.4, който е реализирал 120 хил. електромобила.

Tesla Model Y се оказва голям хит за 2023 г., като неговите продажби надхвърлят сумарните такива на трите водещи модела на BYD. За конкуренти, като Volkswagen, Toyota, BMW, Mercedes и др. изобщо няма да говорим. Това може да бъде и леко измамно, защото по същия начин Apple доминира по най-продавани модели смартфони всяка година, но на общ обем продажби обикновено е между второ и трето място.

Възходът на BYD

Преднината на Tesla започва да се превръща в относително понятие. В данните на Inside EV за първите две тримесечия на 2023 г. например се посочва, че BYD е първи по бройка регистрирани автомобили. Но това е при общия брой електрически и хибридни модели. Китайският производител отчита малко под 1.25 млн. регистрации, срещу 888 хил. на Tesla. Когато обаче извадим хибридните автомобили, американският концерн излиза начело с неговите 888 хил. срещу 615 хил. на BYD.

По-любопитни са предварителните данни за втората половина на 2023 г. Тези на Statista, базирани на обявените бройки на двата производителя показват, че BYD се изравнява с Tesla през третото тримесечие. По-ключовият момент се случва в последните три месеца на изминалата година, когато китайската компания повежда на американската. BYD отчита 526 хил. продажби, докато Tesla е с 484 хил. доставки. И двата резултата са рекордни за двете компании, но китайската повежда поне по обем на своя основен конкурент.

Заради слабото първо тримесечие на BYD, най-вероятно тя ще остане твърдо втора при общите продажби за цялата 2023 г. Но фактът, че успява за едно тримесечие да надмине Tesla е голям успех. Ако тази тенденция продължи през новата 2024 г. то тогава ще имаме нов крал на пазара на електромобилите. Като BYD все повече се възползва не само от продажби в Китай и региона, но и в Русия.

Технологична конкуренция

Дълго време успехите (а и продължителните проблеми) на Tesla бяха предписвани на това, че като пое компанията Илон Мъск я управлява като технологична такава, а не като автомобилен концерн. Което му позволи да изкара иновации като Super Charger-а или бързото зареждане на неговите коли и др. В момента основно главоболие на милиардера е автопилотът на моделите Tesla. Той за съжаление има доста ограничения и може да заблуди потребителите, че колите са напълно автономни.

Странно или не, две други китайски компании решиха да разработят собствени електромобили и така да допълнят палитрата на конкуренцията. Huawei първи навлезе в тази сфера, като първият модел S7 тръгна с предварителни заявки от средата на 2023 г. Xiaomi също тръгват по този път и в края на изминалата година представиха своя седан SU7.

Подходът на двете технологични компании е идентичен с този на своите смартфон бизнеси. Те се занимават с дизайна и софтуера на електромобилите, докато компонентите се взимат от подизпълнители. Сглобяването става по същия начин. Например Huawei S7 се разработва в партньорство с Chery. Xiaomi SU7 ще се сглобява от BAIC, докато електромоторът е от BYD.

Вероятен успех на двете компании може да преобърне с главата надолу цялата философия за разработване на автомобили. Големите концерни също разчитат на редица подизпълнители, но основните компоненти, като цялостен дизайн и този на компонентите, двигатели и дори софтуер се прави от тях самите. Huawei и Xiaomi може да аутсорснат цялата мръсна работа на други компании и да остане при тях само външния вид и дигиталните системи.

Ръст и проблеми

Възходът на електромобилите е очакван и ще продължи още поне десетилетие. През 2022 г. са доставени 7.3 млн. електрически коли. Очакванията са този тип превозни средства да достигне 44 млн. през 2035 г. Средногодишният ръст (CAGR) се изчислява на между 15% и 16%, показват данните на Power Technology.

Основен фактори на тази тенденция е амбицията на Европейския съюз и държави като Великобритания да забранят напълно продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2030 г. Поради липсата на инфраструктура и все още високата цена на електромобилите някои експерти се съмняват, че тези планове може да се осъществят за такъв кратък срок.

От друга страна, китайските компании са във възход, докато Tesla продължава да е обгърната от противоречия. Компанията на Илон Мъск среща критика за своя автопилот и практики софтуерно да ограничава значително своите коли ако потребителите не си платят. Tesla също така има доста силна история в неспазване на сроковете, като последното голямо забавяне е пускането в продажба на електрическия пикап Cybertruck.

Перспективата за BYD и китайските компании също може да не се окаже чак толкова розова. Обтягането на отношенията между Запада и Пекин може да доведе до ограничаване ако не и забрана на продажбите на техните електромобили на пазарите в Северна Америка и Европа. Tesla също е заплашена от подобни действия в Китай, заради опасения за изнасяне на информация от страната към САЩ. От друга страна, Huawei и Xiaomi се опитват да пренесат практиките от производството на смартфони при тези на електрически коли, което може да трансформира напълно начина по който функционира тази пазар.

The post Китайската заплаха за Tesla appeared first on TechTrends България.

Ключовото значение на „Булсатком“ беше подчертано след години на вътрешна борба за контрол и финансово оцеляване. От 2022 г. след поредната смяна на собствеността, тази битка се пренесе към целия пазар, а от настоящата се включиха активно регулаторите и съда. Сателитният оператор е изградил истински „гордиев възел“ от правни казуси относно неговата собственост. Разплитането на един или повече може да доведе до ефектът на доминото и да прехвърли собствеността на компанията от едни ръце в други.

Броени дни преди Коледа, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че ще осъществи задълбочен анализ и проучване на последния възел – прякото придобиване на „Булсатком“ от United Group. Това е най-важният компонент от целия низ от казуси и с най-големи потенциални преки последствия за телеком пазара. Останалите казуси не са за подценяване, като бавно и славно и те търпят развитие. Но те малко или много ще зависят от този, за да може да се разплете окончателно съдбата на „Булсатком“.

Има ли заплаха за конкуренцията

Намерението на United Group да придобие напълно сателитния оператор е описвано като заплаха за конкуренцията най-вече в две направления. Първото е пазарът на платена телевизия, в който „Булсатком“ дълги години беше едноличен лидер, но през 2022 г. отстъпи първото място на „Виваком“. Обединението на първите два доставчика по брой абонати ще концентрира прекалено голям пазарен дял.

Макар, че купувачът не е „Виваком“, а реално компанията-майка United Group не помага в защитата на тази теза. Сумарно след придобиването ще се осигури около 61% от пазара на платена телевизия, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. Вторият „А1 България“ ще разполага с 26%, а каквото остане – за малките оператори.

Второто направление е силната концентрация на пасивна и опорна инфраструктура, която водещият телеком у нас започва да акумулира. Това става чрез друга сделка с „Булсатком“ – тази за мрежовата ѝ инфраструктура. Като абонати при доставката на интернет на дребно, ситуацията след придобиването ще е малко по-благосклонна от около 41%, по данни на КРС. „А1 България“ остава втора с малко под 28%, а малките доставчици сумарно имат около 30%.

Най-засегнат от тези промени ще бъде третият телеком – „Йеттел“. Неговият собственик PPF Group неуспешно наддаваше за „Булсатком“ през 2021 г., когато загуби от бизнесмена Спас Русев. Това беше последният шанс на мобилния оператор да придобие значителен дял и инфраструктура във фиксирания сегмент. Сега, „Йеттел“ развива тези услуги почти виртуално, като разчита на мобилната си връзка и опорната мрежа изградена около кулите. Опасенията за пазарните дялове при поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ са изразени не само от „Йеттел“, но и от „А1 България“.

По-ограниченото влияние като защита

От „Виваком“ и United Group избират интересна стратегия за защита на сделката. Особено, когато става дума за пазара за платена телевизия. Телеком групата сравнява официалните данни подавани към КРС с тези от няколко независими проучвания за точния брой на ТВ абонати в страната. Те са правени, поради критики на големите играчи, че малките крият колко потребители разполагат, защото таксите за авторски права се изчисляват на абонатна база. Според регулатора, потребителите на платена телевизия са малко над 2 млн., докато тези отчетени от консултантите Earnst & Young и Bmedia са малко над 2.5 млн.

От United Group правят нова сметка за пазарните дялове на база на тези данни. Според тях, след сделката „Виваком“ ще разполага с общ контрол на около 49% при платената ТВ. За да подсили своите аргументи, телеком групата също така добавя и абонатите на OTT услуги – това са онлайн платформите като Netflix, Amazon Prime, HBO Max и др. Така, общият брой на ТВ потребителите, според компанията скача до близо 3 млн. С което контролният дял на „Виваком“ спада до доста по-приемливите 40%.

Уловките са няколко. Първата е, че не се взима предвид факта, че точно „Виваком“ дълги години критикуваше „Булсатком“ в некоректно отчитане на своите абонати. След една от смяната на собствеността на сателитния оператор, тези обвинения спряха. Но това не е плътно доказателство, че практиката (ако е имала такава – бел. ред.) е спряна. Добавянето на OTT платформите също може да бъде поставено под въпрос, защото за да са достъпни е необходима интернет връзка, а „Виваком“ е сред лидерите в този сегмент.

Съдебни неволи по възела

Докато КЗК взима решението да разследва по-задълбочено пряката сделка между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ през предпразничната седмица има частично развитие и по друга част от „гордиевия възел“. Става дума за сделката за мрежовата инфраструктура на сателитния оператор, която беше продадена директно на United Group, като обезпечение на кредита на Спас Русев за придобиването на самата компания.

КЗК разреши сделката, но Административният съд – София област премахна незабавното ѝ изпълнение. Което означава две неща, едното е, че United Group все още не може да прехвърли активите, а другото е, че тепърва магистратите ще разглеждат казуса.

Достига се до куриозна ситуация, защото мобилните кули на „Булсатком“ вече бяха интегрирани, заедно с тези на „Виваком“ в отделно дружество и продадени на саудитската Tawal. Тази сделка е финализирана според финансовия отчет на United Group през третото тримесечие, като сумата получена за всичко е малко над 1 млрд. евро.

Времето няма да излекува

Решението на КЗК да разследва по-задълбочено сделката между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ показва, че опасения за концентрация може да има. Интересен детайл е, че регулаторът за момента го възприема като поемане на непряк контрол. United Group придобива фирмата на Спас Русев „Вива Корпорейт България“, която притежава „Булсатком“. Всичко е все още в начален стадий, но първите крачки за регулаторно разглеждане са направени.

Заплетените казуси по веригата на „възела“ в комбинация с тепърва анализирането на географския и пазарен обхват на пряката сделка означава, че разплитането им ще отнеме доста време. Дори крайното решение да бъде срещу реализирането на придобиването, протакването работи в полза на „Виваком“.

„Булсатком“ вече е в позиция на преходно ръководство от няколко години. Пазарните ѝ дялове се свиват скоростно и през 2022 г., компанията загуби лидерската си позиция от „Виваком“ при платената ТВ. За около десетилетие, сателитният оператор е свил почти двойно своята абонатна база. Агресивната политика на „Виваком“ също не е за подценяване, като вече има подадени редица сигнали, че от компанията се опитват да привлекат потребители на „Булсатком“, като обявяват, че доставчикът е фалирал или вече е придобит.

Дори без подобни практики ще е въпрос на време сателитният оператор да бъде „обезкървен“. Загубата на абонати най-вероятно ще продължи през изминаващата се 2023 г. и следващата 2024 г. В зависимост колко време се протакат решенията на регулаторите и съда, може да достигнем ситуация, в която придобиването на „Булсатком“ наистина няма да окаже голяма пазарна промяна.

The post Започна същинската битка за прекия контрол над „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Така се прави първата крачка към пълното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. Подобна сделка вече беше обявена през средата на ноември. Тя също чака одобрение от КЗК и се очаква да бъде своеобразен гвоздей в програмата.

Друго производство, което виси при регулатора е това за придобиването на Спас Русев на „Булсатком“ и обвързаността му по това време с „Виваком“. Тоест да реши за предходната промяна на собствеността на оператора, от което пък зависи друго производство за по-предходната смяна на собствениците. От този низ от казуси, който трябва да се разплете от КЗК рано или късно, зависи съдбата на „Булсатком“. Или пък самото попадане на компанията в този юридически и административен ад вече е предопредил нейния край.

Настоящето решение на КЗК обаче изкарва на показ и потенциалните първи пукнатини в досега безпроблемния път за консолидация на пазара в полза на „Виваком“. Всички останали големи играчи влизат с остри позиции срещу сделката за фиксираната инфраструктура. Въпреки, че регулаторът я одобрява това става с особено мнение на неговия зам.-председател. Той се изразява против това решение и се аргументира, защо то е погрешно. Това е ключово развитие, защото следващите казуси вече засягат много по-пряко пазара и първите признаци за камъчета по пътя, може да обърнат колата.

Битки за кули и канали

Решението на КЗК обхваща два елемента – мобилните кули на „Булсатком“, които вече са предадени на „Виваком“ и продадени на саудитската Tawal. Вторият е за пасивната фиксирана инфраструктура или т.нар. канална мрежа. Те също трябва да бъдат предадени на българския телеком, според условията на кредита отпуснат на Спас Русев от United Group за придобиването на „Булсатком“.

Опасенията на „А1 България“, „Йеттел“ и ЦЕТИН (последните две са търговското и инфраструктурни звена на PPF Group) са, че чрез сделката, „Виваком“ ще засили позициите си при полагането на кабелни мрежи. Което в комбинация с последните придобивания на телекома на малки оператори ще му осигури господстващо положение при фиксирания интернет. Подобни опасения бяха изразени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в свой анализ при някои от по-новите придобивания на оператори от „Виваком“.

„Йеттел“ и ЦЕТИН са на мнение, че влиянието на компанията ще стане близо до това на монополист и ще създаде бариери пред компании без инфраструктура да развиват собствена. Това загатва, че компаниите на PPF Group планират да разгръщат фиксирана мрежа и да предоставят класически ТВ и интернет услуги. В момента, тяхната инфраструктура е свързана почти изцяло с мобилното покритие на „Йеттел“. Казано накратко: контролът над каналите дава контрол над кабелите, а те – на крайните услуги.

Комбинацията с базови станции затваря напълно цикъла и с мобилния сегмент. В аргументите срещу „Виваком“ се включва и Пламен Генчев – един от бившите съоснователи и собственици на „Булсатком“. Според него, мобилната мрежа на сателитния оператор е изключително качествена. Причината да се спре предлагането на такава услуга е в решението на ръководството след него и то седмици преди да се обяви сделката със Спас Русев.

Тънки сметки

Целта на „Булсатком“ на сделката е „да подобри влошеното си финансово състояние“. Затова компанията е решила да „аутсорсне“ мрежовото си оборудване на „Виваком“. Никъде не се споменава за заема отпуснат от United Group на Спас Русев, който се погасява именно с тези трансакции. Телеком групата директно го посочва в един от докладите си за акционери, който изтича в медиите преди година.

КЗК след това прави тънки сметки, затова дали придобитите активи могат да минат за пазарна концентрация. Поради факта, че „Булсатком“ е повече сателитен оператор, фиксираната му мрежа не заема голям дял от приходите, които генерира цялото дружество. По този начин регулаторът отхвърля повечето изразени тези за концентрация. Мобилните кули са общо 167 на брой, което също е отчетено като сравнително малко, за да предизвика сериозни изменения на пазара.

Комисията също така смята, че срокът за отдаване под наем на фиксираната мрежа от „Виваком“ на „Булсатком“ е достатъчно дълъг, за да не създаде възможност за злоупотреба от телекома. Този договор също така не включва трансфер на абонати от сателитния оператор към по-голямата компания. Въпреки, че с обявяването на придобиването му от „Виваком“, от „Булсатком“ се оплакаха, че търговци на първия се опитват да заблудят негови клиенти да преминат към него.

Съпротива отвътре

Зам. председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев не е съгласен с решението на регулатора и го подписва с особено мнение. В него той посочва именно заема на Спас Русев от United Group и последващото придобиване на „Булсатком“ от българския бизнесмен. Затова, според него Комисията погрешно разглежда поотделно двете сделки за мобилните кули и фиксираната мрежа и тяхното влияние на пазара. Като по-правилният подход е да се разглежда като една и то за поемането на контрола над „Булсатком“.

Кюмюрджиев подчертава, че разделянето на трансакциите на няколко – за мобилната, за фиксираната инфраструктура и за самото предприятие цели единствено да се заобиколи оценката на цялата сделка като една. И то като такава, с която да се придобие цялата компания. Аргументацията му обаче има и пролуки, тъй като според него, „Булсатком“ остава без активи след продажбата на инфраструктурата, въпреки, че основния дял на абонатите на компанията са на сателитен ТВ сигнал, които не са засегнати от тези сделки.

Зам. председателят на КЗК също така изрично подчертава, че целият низ от трансакции „е за осъществяване на де факто контрол“ над оператора от страна на „Виваком“. Кюмюрджиев настоява да се проведе по-задълбочен анализ на пазара и на икономическите взаимовръзки. Той също така припомня, че година по-късно, United Group уведомяват КЗК, че искат да постигнат пряк контрол над „Булсатком“ – тоест директно придобиват сателитния оператор. Което е допълнително доказателство за намеренията на балканската група и „Виваком“.

Разплитане на Гордиевия възел на „Булсатком“

Одобрението на прехвърлянето на мрежовите активи на „Булсатком“ е само част от разплитането на Гордиевия възел за собствеността на оператора. През 2019 г. кредиторите на компанията поеха контрола от тогавашния ѝ мажоритарен собственик Пламен Генчев. След редица преструктурирания, бившият съсобственик и основател не успя да си я откупи обратно, въпреки тази възможност. След редица съдебни обжалвания, Софийския административен съд (САС) постанови, че КЗК трябва да разлгеда сделката.

Кредиторите тогава се възползваха от вратичка в закона, че ако не участват на пазара, то те не подлежат на регулаторно одобрение. Освен ако с купуването не сменят пазарното поведение на компанията, а такова по това време не е имало. В края на лятото на 2022 г. Спас Русев печели търг за продажбата на „Булсатком“, като другия участник е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и ЦЕТИН.

Сделката не беше финализирана месеци наред, защото българският бизнесмен все още фигурираше като част от ръководството на „Виваком“, въпреки, че телекомът вече беше собственост на United Group. Когато обяви приключването на сделката, той вече не беше свързан с компанията. Или поне беше така привидно, защото се оказа, че финансирането на придобиването е станало със заем от United Group. С излизане наяве на тези детайли, телекомите сезират КЗК.

Ако регулаторът не позволи на Спас Русев да придобие „Булсатком“, то тогава той ще трябва да разгледа и потенциално анулира и влизането на кредиторите в сателитния оператор. Защото те, с продажбата на компанията променят нейното конкурентно поведение. От всичко това зависи и дали финално ще се одобри и обявеното придобиване на „Булсатком“ от United Group.

На час по лъжичка

Оплитането на сателитния оператор в подобни регулаторни одобрения и хватки на пръв поглед работи като, че ли в полза на пазара. Защото дава надежда, че „Виваком“ няма да придобие най-големият си конкурент при фиксирана ТВ и да стане едноличен лидер с близо 60% пазарен дял. Но протакването във времето на решенията на целия този низ от сделки, работи всъщност във вреда на „Булсатком“.

Компанията губи пазарни дялове през последните години. Честата смяна на собственост донякъде се налага, заради финансовата ѝ нестабилност. „Булсатком“ успя привидно да излезе от „перфектната буря“ и да се преструктурира, но това не ѝ гарантира дългосрочна стабилност. През 2022 г. тя изгуби поддържаната над десетилетие лидерска позиция при предлагане на платена телевизия.

Пазарните ѝ дялове се свиват, губи абонати. Продажбата на мрежовата инфраструктура допълнително „я олекотяват“ в лицето на регулаторите. Тези процеси продължават и с времето придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ няма да изглежда толкова скандално за пазара. Телекомът вече прибра инфраструктурата, докато с останалите абонати той може постепенно да „обезкърви“ оператора.

Придвижването на производството за физическите мрежи на „Булсатком“ и потенциалната смяна на настоящите състави на регулаторите може да дадат ход и на останалите висящи казуси от „гордиевия възел“. Особеното мнение на зам. председателя на КЗК също дават надежда, че сателитният оператор може да се окаже „прекалено едра хапка“ за „Виваком“. Но от друга страна, цялата тази борба ще обезкърви напълно „Булсатком“.

The post КЗК направи първа крачка към вливането на „Булсатком“ във „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Двата телекома изразяват и опасения за силна концентрация на пазара на платена телевизия. Не само при доставката, но и при дистрибуцията. Както и засилват опасенията си за влиянието, което „Виваком“ ще получи на пазара за фиксиран интернет. Те вече се противопоставиха на усилията на компанията да консолидира немалка част от регионалните интернет и кабелни оператори. Усилията им за момента са без успех.

Сагата със собствеността на „Булсатком“ продължава, защото това означава, че двата телекома ще обжалват до последно всяко едно одобрение на сделката. Включително и потенциалното ѝ ескалиране на ниво Европейски съюз (ЕС). Залогът е голям, защото говорим за сливане между първия и втория доставчик на ТВ, както и между първия и третия играч при фиксирания интернет. Нагнетеното напрежение вече започва да ескалира към тотална война между трите телекома и първата такава, в която залог може да се превърне бъдещето на сектора. Както и се слага окончателен кръст между привидния триумвират при водещите оператори.

Под прикритие

Придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“/United Group е логичен завършек на цялата сага със сателитния оператор. Повратният момент е през лятото на 2021 г., тогава бизнесменът Спас Русев печели търг за собствеността на компанията, в конкуренция с PPF Group – тогавашният едноличен собственик на „Йеттел“. Има една уловка, към тогавашна дата българският предприемач все още се води в управителния съвет на „Виваком“, а фирмата с която купува сателитния оператор – част в структурата на собствеността на телекома.

Неслучайно това е повратният момент. Ако PPF Group беше спечелила търга, сега „Йеттел“ щеше да разполага с добри позиции на фиксирания пазар. Без обаче да застрашава с доминация целия сегмент. В същият момент сделката остана замразена повече от година, заради конфликтът на интереси на Спас Русев с най-големия конкурент на „Булсатком“ в основните му бизнеси. Чак в края на лятото на 2022 г. бизнесменът заличи напълно участието си във „Виваком“, което му проправи път към финализиране на придобиването.

Още тогава, изразихме опасения и хипотезата, че Спас Русев може да се окаже „троянски кон“ в компанията. Вариантите бяха два – постепенно да я влее във „Виваком“ или просто бавно и славно да залезе, проправяйки път на телекома. По ирония на съдбата се случиха и двата сценария.

Дяволската сделка

Потвърждението, че Спас Русев влиза в тази роля се появява малко след като поема официално компанията. В отчетът на United Group е записано, че бизнесменът е придобил „Булсатком“ с пари отпуснати като заем от собственика на „Виваком“. Сумата е 125.6 млн. евро, колкото струва самия оператор, а залогът се оказва самата компания.

Последното не е изрично споменато, а само неговата мрежова инфраструктура. United Group бързо вливат малкото мобилни кули с тези на „Виваком“, отделят ги в самостоятелно дружество, което продават на саудитския Tawal. Ситуацията с доста по-добре развитата фиксирана мрежа е малко по-различна – тя трябва да бъде прехвърлена директно на „Виваком“. Първоначално от българското дружество, а и от компанията-майка United Group не искат това да минава през одобрението на регулаторите, но впоследствие тази част от сделката в момента чака при Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Особено след като другите два телекома я сезираха в първите залпове на настоящата ескалация.

Настоящето обявление на придобиването на United Group на вече „изтърбушения“ откъм инфраструктура „Булсатком“ наподобява горната трансакция. Собственикът на „Виваком“ има два варианта – да влее сателитния оператор в българския си телеком или да го управлява централно като виртуален такъв. След предоставянето на цялата си мрежа, „Булсатком“ оперира единствено с крайни устройства като сателитни чинии и рутери. Дори в този вариант имаме свързаност, защото United Group изчисти веригата на собственост на „Виваком“ и държи еднолично телекома.

„Недопустимо арогантно“ – директните обвинения

Досега бяхме свикнали трите основни телекома да „играят в един отбор“. Било то в битката за честотите, тарифите за тях или натискът върху малките оператори и създаването на виртуални такива. Отвикнахме от ситуациите в които един, а какво остава за два телекома да обвинят свой основен конкурент в погазване на конкуренцията. Особено когато се използва толкова директен и дори граничещ с циничен тон.

„Планираната сделка на United Group за Булсатком е недопустимо арогантна и в разрез с пазарните правила за лоялна конкуренция“ – е озаглавено становището на „А1 България“. В него, телекомът дори директно обвинява „Виваком“, че използва поставено лице (визирайки косвено Спас Русев). Това става в прикачената инфографика към съобщението.

„А1 България“ подчертава потенциалната концентрация на пазара за платена ТВ и донякъде засиленото влияние на „Виваком“ при фиксирания интернет, което ще получи при поглъщането на „Булсатком“. В изпратената позиция на „Йеттел“ се използва по-мек език, но са изтъкнати същите аргументи. Двете компании ясно заявяват, че ще използват всички законови възможности за противопоставяне на сделката. „А1 България“ стига малко по-далеч – като също така обяви, че ще сезира европейските институции. Това може да се осъществи, тъй като United Group е международна група, която оперира в няколко страни от Европейския съюз.

Трудният избор за КЗК

Досега българският антимонополен орган даваше съгласие на придобивките и „меката“ консолидация проведена от „Виваком“ през последните няколко години. КЗК разреши изкупуването на няколко регионални интернет и кабелни оператора. Една от сделките беше върната от съда, като комисията коригира посочените от магистратите пропуски. Това показва, че КЗК засега заема страната на „Виваком“.

Регулаторът все още не е разгледал казусът с фиксираната мрежа на „Булсатком“ и прехвърлянето ѝ към United Group. В режим на открито производство е и самата сделка между Спас Русев и сателитния оператор. Сега към този низ от изчакващи решения добавяме и това за прякото придобиване на целия доставчик от United Group.

За разлика от предходните поглъщания на „Виваком“ в момента на карта е заложен дългогодишният, но вече бивш, лидер на пазара за платена телевизия. През 2022 г. „Булсатком“ вече е втори в този сегмент с 26.7% или 542 хил. абоната. Преди години, сателитният оператор доминираше пазара с близо милион клиента, но проблемите на компанията доведоха до нейния постепенен крах.

„Виваком“ стана лидер през 2022 г. с 32.9% пазарен дял и ако погълне „Булсатком“, то нейния ще скочи до 59.6%. Тъй като това е сливане между първия и втория, то следващия „А1 България“ ще разполага само с 26.4% или двойно по-малък дял, а независимите кабелни оператори с още по-малък – 13.9%. Точно в този сегмент са насочени опасенията на телекомите и това може да се окаже големият проблем при одобряването на сделката от КЗК. Защото комисията вече по-трудно може да игнорира подобно пазарно положение.

При фиксираният интернет нещата са малко по-балансирани, независимо, че сделката обединява първия и третия играч. „Виваком“ е лидер през 2022 г. с 31.4%, следван от „А1 България“ с 27.8%. „Булсатком“ е трети, но с почти незначителните 6.2% и погълнат той ще увеличи до 37.6% влиянието на звеното на United Group. Сателитният оператор напусна мобилния пазар, върна честотите в 1 800MHz на държавата, а кулите вече са ръцете на саудитския Tawal. С което неговото влияние там е неутрализирано.

Краят на малките

На хартия пазарите за фиксирани услуги са силно конкурентни със стотици играчи. При реализиране на поглъщането на „Булсатком“ се премахва последния голям и независим от двата основни телекома оператор. В сегмента за платена ТВ за тях остава минималния дял от под 14%.

При интернет доставката е по-добра ситуацията от малко под 35%. Но, без ТВ услуга провайдърите нямат шанс срещу пакетните предложения на телекомите. Някои от тях предлагат 2в1, 3в1 и много повече с различните добавени услуги и дигитални платформи. Това гарантира поетапното унищожаване на малките оператори във фиксирания сегмент.

Ситуацията в дългосрочен план няма да е розова и за един от установените телекоми – „Йеттел“. Мобилният оператор не успя да придобие развита до крайните потребители фиксирана мрежа. Затова, компанията започна да предоставя такива услуги през 5G мрежа за домашния интернет и ТВ през дигитална платформа само. С пълното доминиране на „Виваком“ и стабилното присъствие на „А1 България“, място под слънцето за „Йеттел“ във фиксирания сегмент може да се окаже, че няма.

Телекомът все още е финансово стабилен, но е единствен от триото, който за първата половина на 2023 г. отчита спад на печалбата. В същия момент, добавената стойност на печалбата при неговите два конкурента се формира все повече от фиксираните и дигитални услуги. Което може да постави дългосрочния просперитет на „Йеттел“ под въпрос.

Регулаторните производства в предходните сделки за „Булсатком“ вече формираха истински „Параграф 22“, като все още не са приключили. Споровете между бивши, по-бивши и настоящи акционери, инвеститори и мениджъри сме ги описвали в поредицата „Войната на розите за „Булсатком“. Новото придобиване добавя още един слой в тази каша. От друга страна консолидационните процеси, които „Виваком“ предприе през последните години започват да светят като предупредителни лампички.

The post Голямата телеком война за „Булсатком“ започна appeared first on TechTrends България.