Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина за всички покупки на „Виваком“. При това, въпреки опасенията изразени от ресорния регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за потенциална концентрация на пазара на едро за доставка на интернет. В края на 2022 г. на две инстанции съдът връща за преразглеждане част от сделките обратно на КЗК. Този път, магистратите възлагат на регулатора да извърши подробен пазарен анализ, за да се види дали има опасения за концентрация.

В последните дни на юни, КЗК излиза с ново решение, което е като старото – разрешава сделките на „Виваком“. Този път то е аргументирано в малко над 100 страници с изготвен пазарен анализ, базиран основно на данни от КРС за 2021 г. За разлика от предишното решение, ресорният регулатор не заема толкова категорична позиция, а само предоставя информацията, като тълкуването го прави най-вече КЗК.

Няколко дни след публикуването на решението на антимонополния регулатор, двата основни конкурента на „Виваком“ изразиха своята разтревоженост относно пазарната ситуация. Собственикът на оператора „Йеттел“ и инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – PPF Group обяви, че тези сделки ще подкопаят конкуренцията, особено при доставката на интернет. С подобен, почти идентичен тон и аргументация излиза „А1 България“ в писмо до медиите. Което означава, че станем свидетели на нов кръг от обжалвания пред съда. И така ще продължим играта на пинг-понг между компании, магистрати и регулатори.

Новите-стари опасения

Върховният административен съд (ВАС) спира одобрението на придобиването на „Нетуъркс-България“ (Networks Bulgaria), „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктури“от страна на „Виваком“. Плюс частични дялове в още три свързани дружества с вече изброените. Магистратите връщат на регулатора решението за преразглеждане, което трябва да включва не само пазарен анализ, но и да се вземат предвид вече одобрените от КЗК и съда сделки. Телекомът преди това купи „Нет1“, „КомНет София“ и N3.

Опасенията са няколко. Придобиването на толкова оператори ще доведе до акумулиране на доминиращо или значително пазарно влияние на „Виваком“ в няколко сегмента, както на национално ниво, така и в конкретни региони. „Телнет“ е силен в региона на Велико Търново, докато „Нетуъркс-България“ в Северна България. Тези оператори имат и доста изградена инфраструктура, която може да навреди пазара на едро за доставка на интернет.

Ябълката на раздора – пазарът на едро

КЗК и КРС навлизат в доста технически детайли относно различните сегменти. За съжаление доста от самите данни са заличени, защото се водят за търговска тайна. Други дялове са представени ориентировъчно в диапазон от 10 процентни пункта. С което по-трудно може да се направи пълен прочит на анализа на регулатора, но поне дава някакъв ориентир за ситуацията.

Така например при пазара за резервиран капацитет на едро, „Виваком“ заема лидерска позиция с дял от между 10% и 20% на база приходи и 20% и 30% на база потребители. Като се добавят и компаниите от сделките под въпрос, позицията и диапазона на телекома се запазват. Проблеми тук има на регионално ниво. В Габрово и Велико Търново, „Виваком“ реално си купува лидерската позиция, тъй като „Телнет“ е водещ с 40%-50% в двата града по приходи и потребители. Присъствието на телекома е до или под 5%.

В сегментът линии под наем на едро и MAN достъп (достъп до големите градове) кумулативните пазарни дялове на „Виваком“ не се променят значително, така че да надхвърлят 10-те процентни пункта, в които са представени данните. При първият сегмент, телекомът не надвишава предела от 20% дял, а при втория – 40%. В някои градове, обаче компанията може да се каже, че концентрира доста пазар. Във Велико Търново след сделката „Виваком“ поема между 70% и 80% дял, а в Габрово – 50%-60%,

Каналната мрежа – другата наболяла тема

Преди седмици телекомите спореха по друга тема – за цените на каналната мрежа на „Виваком“. Компанията направи индексация на наемите на шахтите на база на високата инфлация, но не за една, а за две години. КРС оспори решението и задължи телекомът да спазва вече утвърдените цени. Въпросът за каналната мрежа на „Виваком“ излиза също в пазарния анализ на регулаторите. Конкурентите изтъкват, че подземната инфраструктура на компанията е най-добре развита и се ползва най-много. Те дори подчертават, че тя няма алтернатива.

КЗК обаче не вижда нещата по този начин. Регулаторът е на мнение, че каналната мрежа е поставена в законова рамка (Законът за електронните съобщителни мрежи и пасивна инфраструктура), както и, че КРС може да се намеси при промяна на цената за достъп ако тя не отговаря на изискванията. КЗК смята, че има и други предприятия, както и операторите могат да ползват инфраструктурата на комуналните дружества – водо, топло и енергоснабдяване. Комисията дава за пример и последния спор за цената и как той е разрешен, с което слага край на въпроса.

Пазарите с повишена концентрация

Анализът на регулаторите все пак показва доминацията на „Виваком“ на няколко сегмента, особено като се добавят придобитите доставчици. За разлика от предишните становища на КРС, изнесените приблизителни данни показват такава не на пазара на едро, а на дребно. При линии под наем до краен клиент, телекомът разполага с между 70% и 80% на база линии. С добавените компании делът не надвишава 80%.

Ситуацията е интересна и при доставката на интернет за крайни потребители. Докато на целия пазар, делът на „Виваком“ е между 30% и 40%, то в някои конкретни градове, компанията има значително присъствие. Русе е такъв пример, като „Нетуъркс-България“ има дял от 50-60%, а телекомът преди сделката е бил под 10%. Съответно след придобиването, „Виваком“ става доминиращ играч с между 60% и 70%.

Нов сервиз и следващи двубои

Конкурентите на „Виваком“ вече изразиха своя протест от решението на КЗК да разреши сделките. Това почти сигурно означава, че топчето ще бъде върнато в полето на съда. КЗК изпълни изискването за осъществяване на пазарен анализ, въпреки, че той е изготвен на база информацията за 2021 г. След да видим как магистратите ще тълкуват мотивите на регулатора.

Аргументите на „А1 България“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ са, че се нарушават европейските норми за концентрация, това загатва, че може да пренесат битката и на ниво Европейски съюз. „Виваком“ контрират, че на някои пазари на Стария континент има играчи с дялове от 50%-60% на целия фиксиран сегмент в някои страни. Във всички случаи, играта на пинг-понг между компаниите, регулаторите и съдилищата ще продължи още дълго време.

Битката за инфраструктурата и фиксирания телеком пазар не опира само до тези сделки. Към нея добавяме и прехвърлянето на цялата оптична мрежа на „Булсатком“ на собственика на „Виваком“ – United Group. Трансакцията е част от начина по който Спас Русев си осигури финансиране за придобиването на сателитния оператор. Страните по сделката по прехвърляне на фиксираната мрежа на „Булсатком“ решиха първоначално да не я пускат за разглеждане в КЗК, но впоследствие, тя ще трябва да мине през комисията. Конкурентите на „Виваком“ са разтревожени, че тя също ще бъде одобрена, поради начина по който тълкува анализите регулатора.

The post Регулаторният и съдебен пинг-понг със сделките на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Кои са тези трансформации? Първата е 5G, като трите основни оператора пуснаха своите търговски мрежи в края на изминалата и до средата на настоящата 2021 г. те разгърнаха бизнес модела на тези услуги. Нови планове, нова инфраструктура, но и очевидни технически и икономически препятствия ще забавят темповете на модернизация.

Втората са започналите процеси на частична консолидация при фиксираните услуги. Те могат да доведат до размествания на пластовете и дългоочакваното по-силно навлизане на „Теленор“ в този сегмент. Тук, може да добавим и позицията на „Булсатком“, в който се води истинска гражданска война за власт. Изходът от тези събития ще даде отговор, дали трите телекома ще имат някаква конкуренция или не.

Последният е частично продължение или част от предходния фактор – пазарът за наети линии. Започналите процеси на преструктурирането му през втората половина на 2020 г. продължават и през настоящата. Тук се включват, както някои придобивки на големите телекоми, така и отделянето на инфраструктурния бизнес на „Теленор“ във второ дружество – „ЦЕТИН България“ (CETIN).

Ако трябва да обобщим – през 2020 г. бяха започнати много процеси, които напълно ще изменят телеком пазара в България. Ефектите от тях ще ги усетим постепенно през настоящата година, но те ще оказват влияние и в дългосрочен план. Това са основните заключения, които може да изведем от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикуван през юли месец. Настоящият анализ комбинира информацията от годишните отчети на основните телекоми, както и базата с данни на регулатора относно абонатите.

Ръст в пандемия

Може да ви е направило впечатление, че COVID-19 пандемията не беше включена в основните фактори. Това е така, защото тя не оказа негативно влияние, а напротив – по-скоро помогна на телекомите да засилят своите приходи. С което целия сектор отчита ръст през 2020 г., дори по-голям от този спрямо предходната година.

Така, телеком пазарът нараства от 2.68 млрд. лева на 2.861 млрд. лева или увеличението на годишна база през миналата година е 6.7%. То надминава темповете от 2018 г., когато беше 5.5% и 2019 г. – 4%. Голямото събитие е фактът, че за първи път приходите на гласови услуги са задминати от тези за пренос на данни. Като дял от общите постъпления гласът заема 40.6% срещу 41.8% при предоставянето на интернет. Важно е да се направи уточнение, че и в двете категории влизат съответните фиксирани и мобилни услуги.

Доставката на интернет е и в основата на цялостния растеж в сектора през 2020 г. Платената телевизия е от другите сегменти с увеличение, но то е с доста минимални стойности от 424 на 427 млн. лева. Всичко това е логично на фона, че доста хора преминаха на дистанционна работа, което създаде много по-голям интернет трафик по време на пандемията. Увеличението не е довело до сериозни технически затруднения, посочва КРС.

Пандемията забави разпределението на радиочестотите за мобилните мрежи от пето поколение (5G). Това накара два от операторите („Виваком“ и „А1 България“) да пуснат подобни услуги в края на 2020 г., но с доста ограничения. Първата компания разчита на софтуерен ъпгрейд чрез новата технология за споделяне на спектъра DSS, а втората на бавна модернизация на базовите станции. Реално, самият процес по пускането на 5G услугите се случи през настоящата 2021 г., особено след като бяха разпределени честотите на търг през пролетта. По всичко личи, че ще отнеме и повече време от очакваното.

Завръщане на консолидацията

Изминалата 2020 г. е важна и заради започването на поредния нов цикъл със смяната на собствеността на „Виваком“. Балканската United Group официално влезе във владение през юли, но истинските последствия за компанията и за целия пазар започнаха да стават очевидни през 2021 г. Дълговете бяха преструктурирани, започна частично ребрандиране, агресивни 5G мобилни планове и консолидация на пазара за фиксирани услуги. „Виваком“ изкупи няколко емблематични регионални оператора, като „Нет1“ в София, N3 (Entry) в Пловдив и NetWorks в Русе.

Те ще позволят на телекома да увеличи своята абонатна база. „Нет 1“ е най-апетитната хапка с 51 хил. интернет и 32 хил. ТВ потребители за 2020 г., показват данните на КРС. NetWorks разполага със 70 хил. на интернет, N3 е с 27 хил. на интернет и почти 8 хил. ТВ. Това може да доведе до промени при фиксирания пазар, тъй като позициите на „Виваком“ и „А1 България“ в двата подсегмента са доста близки. Проблемът в сравнението им е разминаването между данните подадени от отчетите на компаниите и тези публикувани от КРС.

През 2020 г. „Виваком“ е лидер при интернет доставката с пазарен дял от 27.2% и 571 хил. абоната по данни на КРС. В годишният отчет на дружеството те са 475 хил. „А1 България“ е с 549 хил. абоната и дял от 26%, по данни на регулатора и 478 хил. в годишният ѝ отчет. Добавката на над 100 хил. потребителя на интернет от „Виваком“ през 2021 г. може да ѝ затвърдят лидерската позиция.

На преден план – наетите линии

В хода на анализа на Комисията за защита на конкуренцията за сделките на най-големия по приходи оператор, беше посочено, че те няма да навредят на пазарната ситуация във фиксираните услуги на дребно. Но в тези на едро – ще. Това е заключението на КРС и има защо, телеком регулаторът да се притеснява. През 2020 г., преди да бъдат обявени сливанията, „Виваком“ заема 77.6% от пазара за наети линии на база абонати. При приходите, делът ѝ е 62.4%.

По-любопитен е друг факт, който се случи през настоящата година. „Теленор България“ отдели инфраструктурата си в дружество „ЦЕТИН“ (CETIN) миналото лято, като решението е на компанията-майка PPF Group. Година след това, новата фирма обяви, че придобива „София Комюникейшънс“.

По този начин, доскорошния технически екип на „Теленор“ реално си купува третото място в сегмента за наети линии. През миналата година то е заето от „София Комюникейшънс“ с 4.1% дял при абонатите и 6.6% при приходите. Така трите телекома, реално заемат и лидерските три места в този сегмент, докато всички останали имат дял от едва 7.2%, ако гледаме данните за 2021 г. КРС повдигна пред КЗК въпроса за конкуренцията в този сегмент, но засега антимонополния регулатор не вижда проблеми.

Битката за телевизията

Консолидацията засяга основно пазара на интернет на едро и дребно. Някои от операторите обаче разполагат и с ТВ бизнес. Ситуацията там също е интересна, защото това е един от малкото сектори, в които лидер не е „А1 България“ или „Виваком“, а сравнително независимия все още, „Булсатком“.

Сателитният оператор продължава да оглавява по брой абонати, но пазарния му дял пада от 36% на 33%, а като декларирана бройка пред КРС те са 687 хил. Това става за сметка на двата основни телекома – „Виваком“ и „А1 България“, които са с минимална разлика помежду си в битката за второто място с по малко над 25% всеки. Според данните в КРС първият оператор има 516 хил., а втория 520 хил. абоната. В техните годишни отчети са съответно 518 хил. срещу 540 хил. Във всички случаи, разликата между тях е минимална и всички промени оттук-насетне ще окажат влияние на лидерските позиции.

В края на 2020 г. стартираха процеси, които подсказват за истинска „гражданска война“ за собствеността на компанията. Повече детайли за нея излязоха наяве през пролетта на настоящата година, които поставят бъдещето на „Булсатком“ на карта.

Ако дружеството смени собственика си, основните кандидати са големите телекоми или лица свързани с тях. Придобиването или контролирания разпад на сателитния оператор ще означава, че ще се сложи край на последното голямо независимо дружество в сектора. Както и ще бетонира лидерските и недостижими позиции при интернет и платената телевизия на двата големи телекома. В случай, че „Теленор“ придобие „Булсатком“, тогава, мобилният оператор ще се включи наистина във фиксирания бизнес. Компанията вече показва амбиции в пазара на едро и е въпрос на време да навлече по-ударно и в този на дребно.

Надеждите за нов сателитен оператор през 2020 г. бяха насочени към Neosat – новият доставчик, който използва сателита на родното дружество „България Сат“. Неговата търговска дейност започна от юни миналата година, но за седем месеца е успяло да привлече едва 958 клиента, показват данните на КРС. Това показва, че усилията на бившия съсобственик на „Булсатком“ Максим Заяков може и да не успее да затвори напълно веригата по доставки на сателитна ТВ.

Стартът на 5G

Изминалата 2020 г. беше белязана и с дългоочакваният старт на мобилните мрежи от пето поколение (5G). „Виваком“ пусна такава в края на септември миналата година, а през ноември това стори и „А1 България“. Новите услуги бяха привидно започнати през 2020 г., като те бяха с много ограничено покритие и достъп до потребителите. Реалните стъпки бяха направени през настоящата година, както и първите ефекти се усетиха през 2021 г. От зимата стартираха новите тарифи, при които имаше кратка схватка между трите оператора. След което през лятото, „Теленор“ пусна и своята 5G услуга.

Има и друг момент, „Виваком“ и „Теленор“ разчитат на технологията за споделяне на спектъра DSS, за да пуснат мрежа от пето поколение. Тя се явява като силен и основно софтуерен ъпгрейд на 4G услугата, докато „А1 България“ разчитат изцяло на класическия подход с модернизирането на базовите станции. Първите два телекома ще ползват хибриден модел – комбинация от DSS и ъпгрейдването на инфраструктурата поне още година-две.

С което „А1 България“ е по-напред с качеството на 5G връзката, но конкурентите ѝ – в покритието. Доказателство за това е наградата от юли месец, която получи най-големия по абонати мобилен оператор от Ookla за най-бърза 5G мрежа. Компанията беше принудена да ребрандира своята услуга като 5G Ultra, за да се диверенцира от конкуренцията. Изобщо, петото поколение мобилни мрежи беше пуснато в края на 2020 г., но основните развития в това направление последваха през настоящата година.

Изводите и очакванията

Изминалата 2020 г. предложи много промени, които обаче ще окажат влияние в средно или дългосрочен план за пазара. Самият той върви към консолидация на властта към трите основни телекома. Тази тенденция трябва да бъде затвърдена през 2021 г., когато изтичат мобилните лицензи на двете независими дружества – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ в 1 800MHz. Последната компания реално няма никакви клиенти и не предлага мобилни услуги, докато при първото те са около 1 500.

Разпределението на 5G честотите бетонира позициите на трите водещи телекома. Разгръщането и развитието на тези услуги ще чертаят и бъдещето на почти целия сектор. Към тях добавяме и затвърждаващата се доминация на водещите оператори при фиксираните услуги, покрай консолидационните процеси. Ключово събитие ще бъде решаването на съдбата на „Булсатком“, което ще пренареди пазара при платена ТВ и донякъде на интернет доставката.

Намаляването на конкуренцията и модернизацията към 5G в един момент ще се усети от потребителите. Това означава вдигане на средните цени, като се предлагат по-плътни пакетни предложения и по-високи скорости. В момента, в който независимите оператори намалеят, този процес ще се засили допълнително.

The post На прага на 5G епохата – телеком пазарът в България през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Това е третото придобиване на регионален оператор от страна на „Виваком“ от началото на 2021 г. Телекомът засилва позициите си във фиксирания бизнес, основно чрез покупки на по-малки доставчици, като в същото време засилва процесите по консолидиране на пазара. Обекти на сделките до момента са основно дружество с добри регионални позиции. Предишните сделки бяха със столичните „Нет 1“ и „КомНет София“, както и с пловдивския N3 (Entry).

Новата придобивка

NetWorx е известен доставчик на интернет и телевизия най-вече в Северозападна България с водещи позиции на пазарите в Русе, откъдето тръгва компанията и Видин. В миналото за дружеството се знаеше, че е успяло да изгради собствена канална мрежа в тези два града, което им даде предимство при разгръщането на услугата.

Освен във Видин и Русе, то включва операции още в почти 70 населени места, По-големите от тях са Силистра, Шумен, Монтана. Ловеч, Търговище, Велико Търново, Варна, Плевен, Добрич, София – град и област. Както е видно, силните позиции на NetWorx може да са ситуирани около западната част на Дунава в страната, но реално обхващат почти целия северен регион.

По данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през 2019 г., русенското дружество отчита над 68 хил. интернет абоната, без да има такива за платена телевизия. Любопитното е, че такава се предлага на сайта на компанията. Освен тях, NetWorx предлага различни услуги, като продажбата на устройства, видеонаблюдение и др.

Прилики и разлики на сделките

Виваком“ следва горе-долу един и същи модел за окрупняване в момента. Или поне профил на доставчик, който да бъде обект на придобиване. Такъв изглежда са компании с добри регионални позиции и изградена добра интернет мрежа. При предишните две сделки, най-големият по приходи телеком в страната се възползваше от задълженията към банки, които фирмите обект на придобиване имаха. При NetWorx такова поне не излиза в обновения Търговски регистър. Това е единствената разлика, спрямо другите трансакции.

Останалите, както споменахме са компании, които имат отлични регионални позиции и добре изградена и развита кабелна мрежа. „Виваком“ ще успее да добави над 130 хил. абоната на интернет и 43 хил. на платена ТВ. Това ще подобри позициите на компанията спрямо основните си конкуренти – „А1 България“ и „Булсатком“.

За пазарът на едро

Важният компонент в случая, явно е мрежата. В разглеждането на предишните сделки от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), телеком регулаторът в лицето на КРС изрази опасения, че тези придобивания може да окажат влияние на пазара на едро за свързаност. Коментарът на „Виваком“ в прессъобщението за придобиването на NetWorx основен акцент е именно мрежата на русенската компания. Инфраструктурата е ключова при пазара на едро.

За „Виваком“ подобни сделки придобиват значителна важност, особено предвид факта, че техния собственик – United Group иска да може да предоставя подобни услуги на ниво група. Регионалният телеком конгломерат вече обяви, че създава специализирано звено за продажба на едро, което да обслужва всички пазари, на които оперира. Подсилването на позициите и възможностите на „Виваком“ при фиксираните услуги, пасва перфектно на стратегията на компанията-майка.

Това може да има пагубен ефект върху този пазар в България. Окрупняването на интернет доставчиците, от доста време се смяташе за неизбежен процес, който беше спрян след няколко по-мащабни сделки. Изкупуването на едни от най-големите регионални играчи от най-големия телеком в страната може да послужи като ефекта на доминото. След като бъдат премахнати най-големите малки, дребните и микро доставчици може да изчезнат поради абослютна невъзможност да се конкурират с „Виваком“.

The post Телеком консолидацията продължава – „Виваком“ придобива NetWorx Bulgaria appeared first on TechTrends България.

Двете събития са донякъде свързани в контекста на българския пазар за доставка на едро. От една страна, показват амбициите на United Group за по-голямо влияние при доставката на едро в района на Балканския полуостров и превръщането им в истински провайдър на II ниво в региона. От друга страна, придобиването на двата доставчика, както и на третия – пловдивски N3 (Entry), за чийто финализиране се очаква през следващите дни, подсилва позициите на „Виваком“ в този сегмент.

Обединени продажби на едро

Да започнем с новината от United Group. На 28 април, дружеството обяви, че слага под една шапка продажбите на едро на интернет на всичките си звена. Създава се специално дъщерно дружество UGI Wholesale, чиято дейност ще обхваща всички услуги в тази област. Той ще е базиран, стратегически в Гърция, където наскоро United Group придоби местния интернет и ТВ доставчик Forthnet.

Дейностите на UGI Wholesale включват продажбата на високоскоростен пренос на данни, роуминг, мобилна свързаност и гласови услуги на едро. Акцентът обаче ще е основно на първото – доставката на интернет. Тъй като мобилни услуги се предлагат основно в България чрез „Виваком“ и в Хърватска чрез Tele2. На останалите пазари в Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора и Гърция са основно фиксирани оператори под шапката на United Group.

Преносът на данни на едро локално и международно са главната цел на групата. Важна подробност от съобщението на United Group идва с картата, която те предоставиха при обявяването на новото специализирано звено. На нея са показани, че собственикът на „Виваком“ ползва под наем линии или планира да наеме такива в почти цяла Европа. Отделно в страните в които оперира, групата разполага с много силно покритие и вече осъществява активни продажби на едро.

UGI Wholesale ще централизира управлението на тази бизнес и ще позволи на компанията-майка да предоставя услуги от край до край или поне за свързаност на едро в големи мащаби.

Какво е интернет доставчик II ниво

Някои читатели вече се питат какво е интернет доставчик II ниво. Като цяло операторите, които предоставят пренос на данни се делят на три нива. Първото ниво включва малко количество компании, които държат т.нар. магистрални кабели. Те осигуряват цялостна международна свързаност и в общи линии ако споделят трафика помежду си обхващат обмена на информация в глобалната мрежа на 100%.

Доставчиците II ниво в общи линии предоставят свързаността на една държава или даден регион. Те обикновено включват, както местни компании, така и някои от големите играчи. Тяхната задача е да разпределят свързаността към доставчиците от III ниво, които могат да продават трафика на едро на компании и на крайни потребители.

Българският контекст

Доста често, някои от най-големите доставчици на второ ниво, са такива и на трето. Затова е неслучайно, че основните играчи на българския пазар и в двата сегмента са „Виваком“ и „А1 България“. Към доставчици II ниво спадат и някои по-малко известни компании, като „Нетера“ например.

КРС при годишните доклади не прави разлика между двете и само оценява пазара на едро като цяло. Сред които попадат тези на второ и трето ниво. Според регулатора, тук влизат и редица от по-малките, независими оператори, като по негови данни през 2019 г. са били около 100 фирми с тази дейност. Когато обаче говорим за доставчици II ниво, участниците на българския пазар се свиват до около десетина.

Чрез придобиването на трите независими оператора „Виваком“ получава не само добри позиции сред крайните абонати на интернет и ТВ услуги в София и Пловдив, но и такива при продажбата на едро. Това е изрично подчертано от КРС в своето мнение до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките. Според телеком регулаторът, консолидацията може да засегне най-много доставката на интернет на едро в двата най-големи града в страната.

Любопитното е, че от изказаните мнения при разглеждането на сделките от КЗК, един от основните конкуренти на този пазар „А1 България“ запазва неутрална позиция. Други големи конкуренти при продажбата на едро, пък не са потърсени от КЗК.

Обявяването на централизирано управление на тази дейност на ниво група при „Виваком“ допълнително ще подсили позициите не само на българския телеком, но и на цялата United Group в региона. Нещо, което трябва да се има предвид при последващи консолидации в сектора в страната. Защото „Виваком“ вече ще има доста силна роля на този пазар.

The post United Group ще формира регионален интернет доставчик II ниво appeared first on TechTrends България.

Очаквано, телекомът получава зелена светлина за да финализира придобиванията. По същия начин стоят нещата и с мотивите за решението – КЗК не смята, че ще има каквито и да било проблеми за пазара и конкуренцията в страната ако сделките бъдат завършени. Регулаторът ги разрешава без да налага никакви условия или мерки, с които да се намалят потенциални негативни ефекти при предлагането на фиксирани услуги.

По-интересна е дискусията, която се развива при взимането на решенията на КЗК. В нея участват основните конкуренти на „Виваком“, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и избрани малки регионални играчи на пазара за интернет и ТВ доставка. Тя показва няколко неща. От една страна, че единствено големите телекоми са готови да се противопоставят на подновената консолидация в сектора. От друга, че малките вече са напълно негласна буква при взимането на решения. Третата е, че КЗК поне засега не е склонна да приеме опасенията на бизнеса и на прекия телеком регулатор.

Опасенията на КРС

Логично, КРС вижда потенциално намаляване на конкуренцията в София, след като „Виваком“ придобие „Нет 1“. Второто дружество беше сред водещите доставчици в столицата и заради добрия си пазарен дял там, влиза и в класациите на национално ниво. От телеком регулатора смятат, че след сделката, „Виваком“ ще разполага с 99% покритие на софийските абонати, което ще бетонира конкуренцията в града само до тях „А1 България“ и „Булсатком“.

КРС разглежда по сходен начин придобиването на N3 от страна на „Виваком“, само че за град Пловдив. След сделката, телекомът ще стане доминиращ доставчик на интернет във второто по големина населено място в страната и ще изпревари досегашния лидер там – „А1 България“. При предоставянето на телевизия ситуацията според КРС е идентична, само че в надпреварата се включва и „Булсатком“. След финализиране на сделката пазарния дял на първите три ще скочи от 91% на 96%, което означава, ефективно ликвидиране на конкуренцията в града под тепетата.

Любопитно е становището на КРС, че поради голямата мрежа и влияние на най-големия по приходи оператор в страната и „Нет 1“, N3 и „КомНет София“ сделката между тях може да окаже въздействие върху предоставянето на интернет на едро. Регулаторът не ползва конкретни данни, за да се аргументира, но дава интересна тема за размисъл.

Съгласието на „А1 България“

Независимо от пазарните дялове, основен конкурент на „Виваком“ на пазара за интернет и телевизия е „А1 България“. Най-големият по мобилни абонати оператор обаче не вижда проблеми със сделките. Според него, придобиванията на „Нет 1“, „КомНет София“ и N3 ще доведе до нетно увеличение на потребителите и покритието на фиксираната мрежа на техния конкурент, но не дава предпоставки за намаляване на конкуренцията или за ръст на цените.

„А1 България“ има своите резерви при предоставянето на съдържание, поради факта, че собственикът на „Виваком“ придоби най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова телевизия“. Телекомът смята, че това може да окаже индиректно влияние при избора на потребителите за доставчик, ако компанията например получи права за излъчване под обичайните за пазара.

Позицията лесно може да се обясни. „А1 България“ върви по същия път на конвергенция между мобилни и фиксирани услуги, както и интеграцията на съдържание, по който е поел и „Виваком“. Телекомът не иска да създава прецедент, с който да си затвори вратата за потенциални бъдещи сливания или да се преразглежда сделката с Blizoo от 2015 г., която нареди доскорошния мобилен оператор в ключов играч на фиксирания пазар.

Отпорът на „Теленор България“

От трите водещи оператора в страната, единствено „Теленор“ не е участник при доставката на фиксирани услуги. Затова на пръв поглед е малко учудващо, защо именно той ще заяви в прав текст, че сделките ще засегнат конкуренцията в страната. Мобилният оператор е на мнение, че „Виваком“ ще стане прекалено голям при предоставянето на интернет и телевизия на едро.

Телекомът ще се върне в положението отпреди повече от десетилетие, когато контролираше основната канална мрежа в градовете. Според „Теленор“, това може да се използва като основно оръжие за натиск върху малките оператори, вдигане на техните цени на услугата, чрез по-скъпи такси за пренос. Което може да доведе до „евентуални последващи каскадни придобивания“ или процесът по консолидацията на фиксирания пазар да продължи.

Оттам, телекомът продължава тезата, че това ще рефлектира както върху пазара на едро, така и на дребно при интернет и ТВ доставката. „Теленор“ единствена предлага КЗК да започне задълбочено разследване за концентрация. След което се предлагат два варианта – да се забранят сделките или да се разрешат, но под конкретни ограничителни условия. Последните да включват гаранции за достъп до инфраструктурата и цените на които ще се предлага той.

Мълчанието на „агнетата“

КЗК изисква становище от „Булсатком“, който е лидер при предоставянето на ТВ услуги и трети при интернет в страната. Регулаторът освен това избира за всяка една от сделките няколко регионални оператора, които също да изкажат мнение.

Сателитният оператор „Булсатком“ не вижда проблеми за конкуренцията на нито един от засегнатите сегменти в двете сделки. Според компанията, съществени изменения в дяловете няма да има, както и ефекти за пазара като цяло. Трите малки доставчика – пловдивските „Ланстар“ и „Кулбокс“, както и софийския „Би Консулт“ – изразяват тезата, че са „прекалено малки“, за да дават „аргументирано становище“. Така, потенциално най-засегнатите от сделката дружества запазват пълно мълчание.

Поведението им може да се обясни лесно. Малките оператори от години са под голям натиск на големите, било то чрез пакетни предложения или права за съдържание. Техния брой бавно, но непрекъснато намалява. Въпрос на време е независимите доставчици да изчезнат в страната. Публична тайна е, че когато започне процес по консолидация, това е шанс за техните собственици да успеят да „кешират“ своя бизнес, като се продадат на големите.

Пасивността на „Булсатком“ също може да се обясни лесно. Компанията е в затруднено финансово състояние и в момента не може да си позволи да се изправи срещу водещите телекоми. Особено, когато собствениците на два от тях – на „Виваком“ и „Теленор“ – държат двете най-големи медийни групи в страната. Сателитният доставчик вече веднъж „водеше война“ с доставчиците на съдържание и се стигна до компромисно решение. Повторение на този сценарий, може да доведе до копалса на компанията.

Индиректни признаци за състоянието на „Булсатком“ имаше през 2020 г., когато се появиха слухове, че дружеството си търси купувач. През април тази година, има малко по-явен сигнал – служители на свързаната телевизия „ТВ+“ обявиха, че операторът не им е плащал от месеци и затова преустановяват продукцията на нови предавания.

Бъдещето на пазара

КЗК не взима предвид опасенията и предложенията на „Теленор“ и дава зелена светлина за сделката. За съжаление, по-голямата част от данните, с които регулаторът се аргументира са заличени, въпреки, че повечето от тях са публично достъпни, чрез регистрите на КРС. Информацията засега е за 2019 г., като тази за 2020 г. ще трябва да бъде публикувана през юни месец.

„Нет 1“ е най-големият от трите. Той разполага с 47.8 хил. абоната на интернет и 39 хил. на платена ТВ. „КомНет София“ е бившето софийско звено на едноименния бургаски оператор и разполага само с 1 221 интернет потребителя. То беше прехвърлено на „Нет 1“, като двете столични дружества имат значителни задължения към Първа инвестиционна банка. N3 разполага с около 25 хил. абоната на домашен интернет и само 4 хил. на платена телевизия.

В същия момент през 2019 г. интернет потребителите на „Виваком“ са 459 хил, а тези на ТВ – 490 хил. Ако автоматично насложим тези на трите компании върху съществуващите за телекома ще получим около 543 хил. интернет потребителя и 533 хил. на платена ТВ.

Сравнението дори така ще е трудно, защото тези данни са 2019 г. и говорим за автоматично прехвърляне. „А1 България“ през 2020 г. отчита 478 хил. интернет потребителя и 540 хил. на платена ТВ. За „Булсатком“ няма актуални данни, като тези от КРС за 2019 г. са за 168 хил. на интернет и 736 хил. на ТВ. За последните се спекулира, че през 2020 г. са паднали към 650 хил.

The post КЗК за сделките на „Виваком“ и пазара за фиксирани услуги appeared first on TechTrends България.